04.12.2016

„Писма от Дядо Коледа” от Дж. Р. Р. Толкин

На 9 декември, в навечерието на най-светлите празници в годината, излиза томчето „Писма от Дядо Коледа” от властелина на небивалиците Дж. Р. Р. Толкин! „Писма от Дядо Коледа“ (превод: Стела Джелепова, 192 стр., цена: 20 лв., твърда корица) са изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. За децата на Толкин значението на Дядо Коледа и интересът към него отивали далеч отвъд очакването той да им напълни чорапчетата с подаръци на Бъдни вечер. Всяка година той им пишел писмо, в което описвал с думи и картинки къщата и приятелите си, както и събитията, весели или тревожни, на Северния полюс. Първото писмо пристигнало през 1920 година, когато Джон, най-големият, бил тригодишен; и в продължение на повече от двайсет години, през детството и на другите три деца, Майкъл, Кристофър и Присила, писмата продължавали да пристигат всяка Коледа. В тази книга са събрани великолепни истории за приключения и пакости, поместени са множество извадки с уникалния почерк на Дядо Коледа, както и почти всички негови рисунки. Bключена е и азбуката, измислена от Полярния мечок по модел на гоблинските рисунки по стените на пещерите, където той се изгубва; а също така и писмото, написано с тази азбука, което праща на децата. Дж. Р. Р. Толкинбил многостранно развита личност. Пишел стихотворения, имал куп „безумни хобита”, преподавал в Оксфорд, бил част от поддържащите отряди при щурмуването на редута Швабен, същевременно хранел мечта да изкове митология на Англия.  Докато пишел „Силмарилион“ и „Властелинът на пръстените”, Толкин вярвал, че в определен смисъл пише истината. Не че смятал, че елфи, джуджета и орки някога са бродели по земята, но чувствал и се надявал, че историите му са един вид въплъщение на дълбока истина. Както става ясно, сред любимите му занимания се нарежда и изпращането на писма от Дядо Коледа всяка година. За вълнението на децата допринасял начинът на получаването им – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш:-)

Още

Време за четене: "Писма от Дядо Коледа"

Време за четене: "Писма от Дядо Коледа"

Великите европейци - Дж. Р. Р. Толкин /първа част/

 „В една дупка в земята живееше хобит.” Ако някой не знае как започват  истинските истории – ето ви добър пример. Това е началото на знаменитата книга „Хобитът” на великия английски писател Джон Роналд Роуълд Толкин, наричан от приятелите си Толерс, а от роднините - Роналд.  В книгата един мирен, добродушен и леко мързелив по природа хобит на име Билбо Бегинс, неочаквано дори за себе си, тръгва към далечни, непознати и опасни земи. Подтикнат от магьосника Гандалф, той придружава краля на джуджетата Торин Дъбощит и хората му в пълния с приключения поход до леговището на дракона Смог, който пази огромно съкровище. По пътя до там и обратно Билбо, освен с много страховити и героични истории за разказване, се сдобива и с магически пръстен. Пръстенът пък после отключва още истории за походи, битки и приключения в другата знаменита книга на Толкин, „Властелинът на пръстените”. Сега вече всички знаят що е то хобит и каква е ролята на тези дребосъци за спасяването на света и възхода на човешката раса.  Обаче преди близо 90 години, когато Толкин записва на хвърчащ лист знаменитото си първо изречение за дупката в земята, самият той още не знае какво е хобит. Някои твърдят, че името комбинира думите human и rabbit, човек и заек, което, според самия Толкин, не е вярно. Доверявам му се, защото не друг, а точно той написа цяла книга, за да разбере истината. Или за да се превърне сам в достопочтен хобит, кой знае. Да, биографът Хъмфри Карпентър цитира Толкин да казва следното за приликата между създател и създание: „Всъщност аз съм хобит - във всичко, с изключение на големината.  Обичам градините, дърветата и фермите без механизация. Пуша лула и обичам добрата кухня, с изключение на френската. Харесва ми - и дори в тези скучни дни се осмелявам - да нося декоративни жилетки. Любител съм на гъбите и имам семпло чувство за хумор; лягам късно и ставам късно; не пътувам много.” Необходимо е само уточнението, че Толкин е висок 1.74, докато хобитите, както ги описва, „са дребни човечета, наполовина на нашия ръст и малко по-мънички от брадатите джуджета.”  Затова другите герои често ги наричат полуръстове. Добре, че Толкин умря преди нашите дни на криворазбрана политическа коректност. Думата полуръстове веднага щеше да се сметне за гнусна обида и разни коректни коректорчета щяха да вопият, а редакторчетата щяха да настояват той да промени цялата визия на дребосъците. Пък той как да я промени, след като хобитите са си точно такива…..   Едричкият хобит Джон Роналд Роуълд Толкин е роден през 1892 година в град Блюмфонтейн, „фонтан от цветя” - столица на тъй наречената Оранжева република, част от Южна Африка. Да не забравяме, това е късната Викторианска епоха, когато Великобритания владее, добре, де, присъства в половината свят. Бащата на Толкин, Артур, отива в Южна Африка като шеф на тамошния клон на Британската банка и, естествено, взима съпругата си, Мейбъл, за която съвсем скоро се е оженил. Освен Джон, в Блюмфонтейн се ражда и брат му Хилъри, но щастието на семейството е кратко.  Преди да стигнем обаче до драмите, които в голяма степен определят бъдещето на Джон Роланд като човек и писател, да погледнем първо към произхода на леко странното за Англия фамилно име – Толкин. То идва по бащина линия и се смята, че е с немски корен, по точно – от Долна Саксония. Някои казват, че всъщност е холандско. Един немски писател пък твърди, че произхожда от името на село Толкинен в Източна Прусия, днес в границите на Полша. Но повечето изследователи се позовават на факта, че в Долна Саксония и Хамбург и до днес продължават да живеят семейства с това име.  Самият Толкин, който е огромен капацитет по езиците, извежда фамилията си от tollkühn, което на немски значи „безразсъдно храбър”. Дори „глупаво храбър”. Леля му Грейс, който държи на благородния произход, настоява, че тя идва от някакъв принц от династията Хохенцолерн, наречен tollkühn заради един много глупав, но успешен героизъм, проявен в битка. Според други членове на фамилията, в средата на ХVІІІ век предците им просто бягат от седемгодишната война в Германия.  Така или иначе, факт е, че Толкинови се преселват в Англия някъде от Германия, но на Острова бързо стават по-англичани от англичаните. Родът Съфийлд пък, от който произхожда майката на Толкин, е стара английска търговска фамилия от Западен Мидландс, която живее в Бирмингам и прелестните му околности. И точно докато е на гости у роднини, Мейбъл Толкин получава известие, че съпругът и е умрял, а тя остава с две деца на ръце. Толкин е на три години, когато баща му умира. От Южна Африка му остава май само един ярък спомен – за огромният космат паяк, който го атакува веднъж. Случката не му носи аранхофобия, страх от паяци, но отглас от нея има във „Властелинът на пръстените”. Там огромният паяк Корубана парализира Фродо Бегинс и се готви да го хапне на закуска, но е победен от Сам Майтапер в героична битка. В Англия Мейбъл с двете деца първо остава при родителите си в грозния промишлен Бирмингам, а после се мести в околностите, където природата е далеч по-красива от нарисувана.  Прелестите на тези земи също по един или друг начин са запечатани в книгите на Толкин. На всичкото отгоре, мама Мейбъл е много умна, образована жена и преподава на децата си разни чудни науки още докато са съвсем малки. Така Джон Роналд не просто гледа пейзажи, растения и дървета, а знае какво вижда, защото учи ботаника. Умее също да нарисува видяното и да го опише с богат език. Освен родния английски, украсен, разбира се, с чаровния мидландски акцент, той още от дете знае гръцки, френски и латински, като се научава да чете и пише преди да навърши четири. Това са добрите страни от детството му.  Лошите са постоянната бедност, скъсаните връзки с роднините и твърде ранната смърт на майката. Да, семейство Толкин не гладува, но е вечно притеснено за пари. Нещата се влошават допълнително, когато през 1900 година Мейбъл внезапно приема католицизма. Никъде не видях информация защо прави това, но стъпката е съдбоносна. Непосредственият ефект е, че роднините и от двете страни, едните англиканци, другите баптисти, са скандализирани и прекъсват всякаква помощ за вдовицата с двете деца, а и всякакви контакти с тях.  Обаче пък в същото време католицизмът е дълбоко и искрено приет от Джон Роналд. Вярата става основа за изграждането на неговия характер и интелект, а по един или друг начин намира отражение и в книгите му. Още повече, когато четири години по-късно майка му изпада в диабетна кома и умира, 12-годишният Толкин я възприема като мъченица за вярата и това се запазва за цял живот. Смъртта на майка му оставя у Толкин „дълбоко усещане за неизбежната загуба”. Както пише биографът Хъмфри Карпентър: „Тази смърт го научи, че нищо на света не е сигурно, че нищо не е последно, че никоя битка не може да бъде спечелена завинаги”. Да, не е лесно когато 12-годишни момчета трябва да учат такива уроци. Преди да умре обаче, Мейбъл поверява децата на изповедника си, отец Франсис Морган, наполовина испанец, наполовина уелсец, страстен пушач на лула, умен, добър и загрижен за съдбата на момчетата човек, който оставя дълбока следа в характера и светогледа на бъдещия писател.  Отначало отец Морган поверява момчетата на тяхна леля, но нещата не вървят добре и той ги настанява в пансион. Толкин учи първо в престижното училище King Edward's в Бирмингам, после се мести заради липса на средства, но скоро печели стипендия и се връща в King Edward's. По това време той вече демонстрира забележителния си талант за езиците, в училище учи староанглийски, валийски, тоест, уелски или кимврийски език, и още - старонорвежки, фински, готски. По-късно научава и други, не по-малко странни, предимно северноевропейски езици, а като цяло владее перфектно 13 от тях.  В същото време още от малък Толкин започва и онази игра, която както той самият, така и почитателите му толкова харесват – създаването на собствени езици. Самият Толкин по-късно, в отговор на академични критики, че един професор по лингвистика се занимава с детинщини и игри на думи, казва дълбокомислено: „Че кой по-добре от един професор по лингвистика може да си играе с думите”. Първият от тези негови измислени езици е наречен „Анималик” и Толкин го прави заедно с братовчедките си Мери и Маргарет. Следва много по-усъвършенствания Невбош, но на братовчедките играта скоро им омръзва.  Юношата обаче е въодушевен и създава едно изцяло ново, собствено творение, наречено Нафарин. Разбира се, това са предтечите на Кения и Синдарин, двата елфически езика, които са така популярни от книгите на Толкин, както и тъй нареченият Западняшки, Общият език във „Властелинът на пръстените”. За него знаем доста малко, защото Толкин всъщност ни дава само превод. Обаче все пак има податки, от които научаваме например, че самата дума „хобит” е превод от Западняшката дума кудук, а тя пък произхожда от архаичната куд-дукан.  И също, че истинските имена на четиримата знаменити хобити от „Властелинът…..” – Фродо, Сам, Пипин и Мери, са Маура, Бан, Разар и Кали. Чудя се как ли звучи на Общия език името Толкин. Или името Едит. Всъщност знам – те са смъртният Берен и безсмартната Лутиен. Знам го, защото историята на любовта им е разказана в „Силмарилион”. А освен това Берен и Лутиен са изписани на общия гроб, в който почиват Джон Роналд Роуалд Толкин и неговата доживотна любима Едит Мери Брат.

Нова повест на Толкин излиза догодина

Неиздавана досега творба на легендарния британец Джон Толкин ще се появи на пазара през следващия май, пише английският в. "Гардиън". В основата на сюжета на "Повест за Берен и Лютиен" са залегнали сложните взаимоотношения между човека Берен и безсмъртната елфка Лютиен. Толкин е написал творбата през далечната 1917 година, веднага след като се върнал у дома след края на Първата световна война. Първоначално историята между Берен и Лютиен била част от сборника "Силмарилион", над който авторът почнал работа още през 1914 г. Книгата обаче излиза пред публика едва през 1977 г.  С публикуването на повестта ще се занимава и Кристофър Толкин – син на писателя. Бъдещото издание ще бъде илюстрирано от художника Алън Ли. Джон Толкин си спечели световна слава с култовата книга "Властелинът на пръстените". Действието в легендарните му произведения се развива в измислен свят, чиято централна част се нарича Средната земя....

Любовна история от Средната земя на Толкин излиза като отделна книга

Любовната история между героите на Толкин Берен и Лутиен, описана в няколко творби на автора на "Властелинът на пръстените", ще бъде събрана в общ том догодина, съобщава "Гардиън". Оригиналната приказка от 1917 г., както и по-късните й версии и пасажи, вплетени в отделни произведения на Толкин, ще излязат заедно век по-късно под редакцията на сина му Кристофър. Легендата разказва за любовта между Барен, който е човек, и Лутиен - безсмъртната дъщеря на лорда на елфите Тингол. Той не...

За сладките изкушения от любимите детски книги, превърнати в кулинарни вълшебства

„Тази сутрин по време на закуската (проста закуска – една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той изведнъж съчини нова песен. …“ Няма как да не споменем Мечо Пух, когато става дума за мед и сладкиши, но асоциациите между кулинария и литература далеч не се ограничават само до прочутата книга на Алън Милн. Веднага след него се сещаме за палачинките на Пипи Дългото чорапче, за шоколадовия кекс от „Матилда“ и за храната, която Карлсон краде от дома на Дребосъчето. Ако помислим още, списъкът може да стане много дълъг. Храна в литературата може да срещнем почти навсякъде, но не е лесно да бъде създадена рецепта и хората да я харесат еднакво с книгата, в която са я открили. А какъв всъщност е нейният вкус? Като „Сладката страна на литературата“ –  така може най-кратко да представим идеята на две момичета от София, нарекли себе си Trouble bakers. Кои са те? – ще разберем от разговора с Десислава Иванова и Пролет Трифонова, превърнали рецептите от приказките в истински кулинарни изкушения за ценители. Как се ражда идеята „Trouble bakers“ и какво мотивира двете момичета? Ние сме Деси и Пролет. Мотивира ни това, че и двете обичаме да четем, да ядем и готвим. Решихме, че тези неща можем да ги съчетаем в едно, защото не искаме да правим само едно от тях, а всичко и по този начин да допринесем за популяризирането на книгата като цяло. Как всъщност се запалихте по готвенето? И двете много обичаме сладкиши. От години  заедно приготвяме различни неща предимно за приятели, рождени дни и партита. И така постепенно се появи идеята за Trouble bakers. Според мен всеки, който обича да готви или да приготвя нещо определено, точно оттам тръгва. Или пък, защото някой негов близък го е карал да му направи нещо определено. При нас това го имаше често, затова започнахме да експериментираме и така се запалихме всъщност. Кои са вашите любими герои и любими книги? Любимите ни герои напоследък са хобитите. Припознаваме се в тях не само с това, че обичаме приключенията, но и,защото обичаме да си похапваме. Доста често казваме, че във „Властелинът на пръстените” има безброй много храна, която може да се сготви и да се пренесе в реалния живот. Наистина човек  може да научи доста неща за хапването от хобитите. А ако преминем към следващия епичен  роман на Толкин, там има нещо наистина вълшебно – елфическия хляб. Пролет Трифонова и Десислава Иванова също се опитват да го замесят. Каква е тайната? Тайната е, че всеки обогатява с нещо ново рецептата ни. Отначало вътре имаше само фурми, след това ни предложиха да добавим и ябълка. Не знаем каква е точната рецепта. Ние готвим без точни рецепти. Достатъчно е храната да е спомената и ние после да можем да си представим как би изглеждала за нас. Преди да го приготвим, ние разгледахме в интернет как други хора го правят. Според тях, вътре трябва да има семена от чия. Не знаем дали Толкин е смятал, че трябва да има тези семена, но ние не мислехме по този начин. Това, което създадохме е доста хранителна комбинация. Все пак той е описал, че една хапка пълни корема на човек. Не сме сигурни, че при нас се получава, но мислим, че сме доста близо. Освен, че добавихме ябълка, заменихме меда с кленов сироп, което го прави с още по-богат вкус. На въпроса дали са правили сладкишите, описани в любимите на много от нас книги за Алиса, Деси казва, че все още не са, тъй като се стремят, чрез сладкишите си, да обърнат внимание на по-непопулярни книги, останали някак недооценени. Десислава и Пролет си представят, че след време ще могат да се ангажират с различни дейности с деца от всякаква възраст – като например измисляне на приказки с храна, която след това да бъде приготвяна. И вярват, че с времето, четенето от задължение за тях,  ще се превърне в удоволствие. Похапването и четенето са две удоволствия, които се комбинират прекрасно – твърди също и авторът на „Хрониките на Нарния” Клайв Луис.  Снимки: troublebakers.eu

Властелинът на умовете: Сагата за Единствения пръстен, появила се преди 62 години

“В земята имаше дупка, а в нея живееше хобит”. Според разпространения мит тази фраза професорът от Оксфордския университет Джон Роналд Руел Толкин спонтанно написал на гърба на една от изпитните работи.

Нови открития показаха произхода на "хобитите" от Индонезия

Хора-полуръстове, живели преди 700 000 години, са предците на прочутите „хобити”, останки от които бяха открити през 2003 година в Индонезия. Това показват две нови изследвания на хората-дребосъци, чийто вид бива заличен от еволюцията преди 50 000 години. Скромно парче от челюст и кости на възрастен и две деца са в основата на теорията, че „хобитите”, носещи научното название „хомо флорсиензис” са пристигнали на о-в Флорес като друг, по-едър човекоподобен вид пред един милион години. След това се случило нещо много странно. Тези ранни хора, които вече си служили със сечива, започнали да се смаляват поколение след поколение, докато не достигнали половината на първоначалния си ръст и тегло. Процесът се нарича „островен дварфизъм”. Той е познат от други животински видове, някои от които са се свили 6 пъти при адаптацията си към среда с по-малко ресурси. Индонезийският остров Флорес е бил дом и на малки същества, подобни на слоновете, наречени стегодони. Тяхното изчезване вероятно се дължи на лова им от страна на малките хора. „Хобитите са истински… Това е древен човешки вид, различен от нашия, който вече не съществува”, обясни Адам Брум, археолог от Изследователския център за човешката еволюция в австралийския университет Грифит. Новите открития са направени по време на разкопки на 100 километра от мястото, където са намерени хобитите през 2003 година. Според сегашните предположения, прародител на дребните хора най-вероятно е хомо еректус – първият човешки вид, дошъл от Африка. Отпада досегашната теория, че хобитите произлизат от хомо сапиенс, смалени от болести и генетични отклонения. Названието хобит идва от книгите на класикът във фентъзи жанра Дж.Р.Р. Толкин, който нарича така раса от сърцати дребосъци в неговата Средна земя.