22.02.2017

Симеонов: Борисов е човек с доста лабилна психика

„Администрацията на България в момента работи на 50% и всички плащания са спрени”, подчерта председателят на НФСБ

Още

Политическата инвенция кабинет на Борисов без Борисов

 Правителство "Борисов 3" с мандат на Реформаторския блок и премиер от Реформаторския блок. Допреди седмица подобна идея изглеждаше почти абсурдна, но сега е вече политическа новина номер 1. След  официалните преговори в понеделник между трите формации от настоящата управляваща коалиция – ГЕРБ, управляващото крило на РБ и Патриотичния фронт, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че има ясно изразено парламентарно мнозинство за ново правителство с мандата на РБ, в което ГЕРБ може да се включи, но премиерът ще е излъчен от РБ. Голямото неизвестно е около какви приоритети ще се обедини правителството, при положение, че премиерът в оставка Бойко Борисов оправда евентуалното му създаване единствено и само с приемането на мажоритарната избирателна система, срещу която се обединиха мандатоносителите от РБ, както и ПФ. По-простото и логично обяснение можеше да бъде, че трите формации имат мнозинство и искат да продължат да управляват. Тази очевидна истина обаче няма как да бъде изречена след гръмките заявки на Борисов за оставка, които се реализираха и за което сега съжалява. Затова тези дни сме свидетели на трескави преговори по стъкмяване на приемливи за обществото доводи защо след края на кабинета "Борисов 2" се прави кабинет "Борисов 3", който той вероятно няма да оглави. Паралелно с това РБ и ПФ поставят свои изисквания, за да го подкрепят. И ако настояването на РБ да се гласува антикорупционният закон е приемливо от гледна точка на ГЕРБ, не така стои въпросът с исканията на ПФ за повишение на пенсиите, които бяха отхвърлени преди три седмици след шумен скандал и обвинения в популизъм, отправени от депутатите на Борисов към националистите. Именно скандалът за пенсиите накара ГЕРБ да решат, че няма да подкрепят правителство в сегашния парламент, каквото в онзи момент искаха да правят патриотите. Макар че Бойко Борисов няма да е премиер, това ще е на практика трети негов кабинет, като се има предвид, че създаването му би било невъзможно без решаващата роля на ГЕРБ. Едва ли има съмнения, че 13-те депутати от РБ (останалите 9 от ДСБ и Гражданския съвет не участват в процедурата с проучвателния мандат), имат капацитет самостоятелно да осигурят правителствено мнозинство.   Другата голяма въпросителна е колко време ще управлява новото правителство. РБ и ПФ смятат, че то трябва да довърши мандата на сегашния кабинет – тоест, да се задържи до есента на 2018 г. ГЕРБ засега не уточняват срок, тъй като се придържат към официалния мотив на Бойко Борисов за създаването на правителство – да се удължи животът на парламента до приемане на мажоритарната избирателна система, каквато е "волята на народа", изразена в референдума. ГЕРБ твърдят, че мандатът на бъдещия кабинет ще зависи от програмата му, която в момента се пише. По всичко личи обаче, че усилията на Бойко Борисов да задържи настоящата управленска конфигурация са опит да върне часовника назад и да поправи гафа си със заложената оставка срещу резултата от президентските избори. В крайна сметка президентските избори нямат нищо общо с правителството и това, че Борисов обеща да сдаде властта, ако кандидатът му Цецка Цачева загуби, беше грешка. В същото време обаче това негово обещание, заедно с приетата оставка и всички събития, разиграли се в последните месец и половина, заживяха свой собствен живот и формираха нова политическа ситуация. Много по-хаотична и доста по-несигурна от гледна точка на това как би изглеждал политическият пейзаж след едни нови избори, но с определени обществени очаквания за промяна. Времето няма как да се върне назад и след десет години във властта Борисов трудно може да се пресътвори като агент на промяната. В качеството си на депутат той ще успява ловко да се дистанцира от всяко непопулярно или спорно действие на правителството и съответно да се идентифицира с успехите му. Очакванията са за нескончаеми увъртания на тема е ли ГЕРБ на власт или не е. Очевидно е обаче, че целта на цялото упражнение е ГЕРБ и по-точно Борисов да съхрани контрола върху властта. Тези дни в парламента, а и звън него, могат да се чуят различни предположения защо Борисов иска ново правителство. Първото е, че иска и занапред да има думата за разпределението на милиардите от бюджета и еврофондовете за важни обществени поръчки и проекти, които да отидат в правилни ръце. Друго обяснение е, че се опитва да постигне по-добри стартови позиции на ГЕРБ за следващите избори, включително като рестаритра проекта АЕЦ "Белене" с китайски или други инвеститори. Не е изключено препоръката за съхраняване на настоящото управление да е дошла и от партньорите на ГЕРБ от Европейската народна партия в Брюксел. В крайна сметка новината, че ще има шанс за ново правителство, Бойко Борисов съобщи именно от там.

Лоша шега на Борисов изигра самият Бойко Борисов

Лоша шега на Борисов изигра самият Бойко Борисов. Това заяви за Факти.бг политологът Калоян Методиев, който коментира резултатите от балотажа на президентските избори и победата на ген. Румен Радев над кандидатът на ГЕРБ - Цецка Цачева. Това е новият президент. Очевидно има желание за промяна в държавата. Той беше правилният човек на правилното място, който успя да въплъти тази промяна и да й даде посока, смята Методиев. За този резултат от значение беше първо - самата кандидатура на ГЕРБ, второ - желанието на българите за алтернатива на управлението и трето – вотът „Анти ГЕРБ“. По думите на Калоян Методиев обаче това категорично не е победа за БСП. Това е победа за ген. Радев и за всички противници на правителството. Има много, които са срещу правителството, които видяха в Радев шанс да се пробие статуквото, уточни той. Мисля, че сме в началото на някакъв вид политическа криза, каза още Методиев. „В зависимост от седмицата, която ни предстои ще може да се каже дали тя ще е голяма или ще мине по-леко. При всички случаи ще има промени в управлението. Някои политически субекти в държавата показаха, че вече не са жизнени на тези избори. Други нови звезди пък изгряха. Имаме нова кондиция на голяма част от политическите субекти, а и на пистата загряват нови играчи“, обясни още Методиев. По думите му сме в състояние на промяна на цялата партийна система и политическата конюнктура в страната. Лоша шега на Борисов изигра самият Бойко Бо...

Бойко Борисов: Преосмислям кандидатурата за президентБойко Борисов се среща на 24 август с Ердоган

В сегашната ситуация коренно преразглеждам фигурата на кандидата за президент - трябва да е обединител. Нацията в следващите години ще има нужда от човек, който да балансира в съвременния свят и да консолидира нацията. Ще кажа кой е кандидатът през септември, каза Бойко Борисов по Нова тв. По думите му социалната политика изобщо не зависи от

Чърчил и Борисов си приличат, но не мисля, че Борисов го чака същото

"Борисов промени политическия стереотип, промени представата за успешна политика промени политическото пространство и доказа, че с работа и честност може да се постигне всичко". Това каза председателят на парламентарната комисия по правни въпроси...

Арман Бабикян: ГЕРБ имат два варианта за кандидат – Борисов или служител на Борисов

Настойчивото откритие на министър-председателя Бойко Борисов от последните дни е, че всъщност България се намира там, където се намира, а именно – съсед на Турция.

Германски журналист със заинтригуващ материал-партрет на Борисов

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятам, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".      

Германски журналист за Борисов: Мъж като дърво, но с плитки корени

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятам, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".      

"Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени"

 „Биография във всички оттенъци - нито един европейски премиер не може да се мери по това с българина Бойко Борисов. Който е откритие на ХСС.” Балканският специалист на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” Михаел Мартенс, който е отличен познавач на българската политика, публикува в неделното издание на вестника обширен портрет на българския премиер Бойко Борисов под заглавие Kick it like Borissow - препратка (с футболни намеци) към немското заглавие на една британска комедия: Kick it like Beckham. Във втората половина на портрета Мартенс подробно се спира на ролята на баварския Християнсоциален съюз (ХСС) в Борисовата кариера: "Трябва да придърпаме Борисов!" „Най късно през 2001 година Борисов попада в полезрението на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години ръководи софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел”. За тази фондация евфемистично казват, че е „близка до ХСС”. Можем да го кажем и другояче: тя е международният отдел на държавната партия в Бавария. Подобно на политическите фондации на другите германски партии, фондация „Зайдел” непрекъснато се оглежда за партньори, с които ХСС може да си сътрудничи. Пръв измежду всички тъкмо Глескер се досети, че Борисов ще бъде новият силен човек в България. И докладва за това в Мюнхен: Трябва да го придърпаме! Така и стана. Когато Борисов пое поста в МВР, дойде поканата да посети Бавария. Програмата му беше измислена умно: баварско гостоприемство, тренировка във фитнеса на специалните части към баварската полиция, запознаване с работата на треньорите на полицейски кучета (Борисов обича немски овчарки), пробна разходка с ново БМВ по аутобана със скорост 200 км/ч (понеже той и автомобили обича). Борисов беше възхитен.” Михаел Мартенс разказва за опита, който Борисов почерпил от баварците в борбата им срещу наркотрафика и фалшификаторите на пари. Към ролята на мюнхенската политическа фондация авторът на портрета се връща отново, когато пише за избора на Борисов за софийски кмет: Как се ражда ГЕРБ „Тогава фондация „Зайдел” му препоръча да използва популярността си и да основе партия, но без да я обявява като такава. Борисов това и стори. Тръгна да обикаля страната, да разговаря с хората и да ги събира след себе си. Така възникна движението „Граждани за европейско развитие на България” - ГЕРБ”, пише Мартенс. По-нататък авторът обяснява значението на съществителното „герб” и добавя, че фондация „Зайдел” е подпомагала местните събрания на ГЕРБ и по-сетнешната трансформация на движението в партия. „Партийната програма, уставът и правилникът на ГЕРБ отчасти са буквален превод на съответните документи на ХСС. Превела ги е Антоанета Николаева Байчева, която първо беше ръководител на проекти, а после заместник-шеф на фондация „Зайдел” в София. Днес Байчева е генерален консул на страната си в Мюнхен.” Журналистът Михаел Мартенс не само старателно е проучил невидимите политически механизми, по които възниква феноменът Борисов, но и съумява да опише своя „герой” с отличен психологически усет. В началото на портрета преразказва с лека ирония версията на българския премиер за дядото-монархист, жертва на комунистите. „Борисов е як като дънер. Но дънер на плиткокоренно дърво”, коментира Мартенс и цитира анализа на икономиста Стефан Колев, който отдавна е напуснал България. Според Колев, Борисов олицетворява „грозната мутра” на случилото се в България през последните 26 години. Собствени ценности Борисов няма, затова пък притежава гигантско его, твърди икономистът и обобщава, че българският премиер много обичал да го тупат по рамото във Вашингтон, Брюксел или Берлин. „Той е от онези хора, които нехаят за ценности като образованието, а вместо тях държат на правото на по-силния и на могъществото на старите мрежи”, казва Колев в обширната статия във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг”. "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме" „Ако Борисов наистина е онова, което описва Колев - какво ни говори това за България и българите?”, риторично пита авторът Михаел Мартенс и припомня многозначителното изречение на българския премиер: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. Мартенс проследява цялата политическа биография на Бойко Борисов след 1990 година. Когато през 1990-те години в България избухна хищническият капитализъм, съпровождан от кървави битки за разпределение, Борисов основа фирмата си „Ипон-1”, припомня журналистът и описва тогавашната дейност на сегашния премиер по един доста предпазлив начин: „В София говорят, че „Ипон” развивал дейност и по събирането на дългове. Обаче хората, които го твърдят, не са в състояние да докажат онова, което мислят за вярно. От друга страна всеки, който поне веднъж е виждал Борисов отблизо или пък се е ръкувал с него, може да си представи, че не е препоръчително да дължиш пари на този човек или на неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов поддържа отлични контакти с тежко корумпираното по онова време МВР и получава министерски поръчки.” Михаел Мартенс Борисов като общобългарска забележителност Михаел Мартенс преразказва и други епизоди от биографията на българския премиер - като телохранител на Тодор Живков и на Симеон Втори. Журналистът мимоходом - и не без ирония - описва шеметната кариера на бившия български цар, който назначава Бойко Борисов за Главен секретар на МВР. „Тъкмо тогава започна възходът му като общобългарска забележителност. Борисов умее гениално да се самоинсценира, той разбира законите на модерния медиен свят по-добре от всички предишни български политици”, пише Михаел Мартенс. В края на обширния портрет на Бойко Борисов във „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг” отново става дума за „баварската връзка” на българския премиер: „Връзката между ГЕРБ и ХСС все още е тясна, макар че по време на бежанската криза Борисов следваше не своите откриватели от Мюнхен, а германската канцлерка. Поне в публичното пространство той хвали Ангела Меркел до небесата. И има сериозна причина за това, защото България се намира в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа се наложи курсът на унгарския премиер Виктор Орбан, който залага на огради и затворени граници, България като „фронтова държава” на границата с Турция просто няма никакви шансове. Ето защо Борисов по никой начин не иска конфронтация с Турция”, пише в края на статията авторът ѝ Михаел Мартенс.