24.06.2017

Симеонов: Борисов е човек с доста лабилна психика

„Администрацията на България в момента работи на 50% и всички плащания са спрени”, подчерта председателят на НФСБ

Още

„Борисов 3“ – заемки от „Борисов 1“ и „Борисов 2“

 Предсрочните парламентарни избори минаха. Резултатите са ясни, а бъдещият коалиционен формат на управление тепърва си проправя път. Парламентарната конфигурация, която се очерта от изборните резултати, все пак дава възможност за съставяне на коалиция. На пръв поглед тази възможност изглежда една- единствена, съдържаща и допълнителен вариант на самата себе си. Длъжен съм да вметна, че широката коалиция в сегашната политическа ситуация не се допуска, не се и разглежда. Коалиция между ГЕРБ и ДПС, имащи подкрепата на 121 народни представители, също не е вариант, който се допуска от партията на Борисов. Така на хоризонта излиза комбинацията от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, която дава мнозинство от 122 народни представители. „Воля“ на Веселин Марешки е субект, който на този етап сякаш ще търси да играе с парламентарна подкрепа, тъй като коалиционното споразумение, което се готви, ще е само между ГЕРБ и съставните субекти на „Обединени патриоти“. От друга страна, БСП, ДПС и дори „Воля“ събират подкрепа на едва 118 депутата. Хипотетична конфигурация от БСП, „Обединени патриоти“ и „Воля“ също не събира мнозинство – 119 народни представители. Извън числовото разпределение на парламентарната конфигурация на 44 НС, нека се пробваме да очертаем и качествената страна на актуалната обстановка. Това, което знаем досега, е, че Бойко Борисов ще бъде министър-председател за трети път, по това има договореност между ГЕРБ и патриотите. Но какъв баланс би построил Борисов на база на досегашния си опит? Ако се върнем назад, можем да се опитаме да наложим хипотетичен образ на това, което би могло да се развие. От 2009 до 2013 г. имахме еднопартиен кабинет на ГЕРБ, в който ролята на Борисов в изпълнителната власт беше еднолична, политическото беше съсредоточено в премиера. Поведението на ГЕРБ спрямо подкрепящите го субекти в 41 НС беше доминиращо, дори агресивно. Това доведе до последващата изолация на ГЕРБ в 42 НС. В кабинета, който се състави след предсрочните парламентарни избори от 5 октомври 2014 г., Борисов разви друг образ на съобразяващ се, търсещ компромиси, обединяващ и балансиращ лидер, разбира се, този образ беше подпомаган и от факта, че още тогава Реформаторският блок си беше в насипно състояние. Този образ помогна, но и създаде негативи за Борисов и ГЕРБ. От една страна, ГЕРБ не е в изолация, както през 2013 г., а от друга, дори е по-желаният коалиционен партньор. Непропорционалното участие на РБ в кабинета „Борисов 2“ създаде напрежение както в самия формат на властта, така и на партийно равнище. Нещо повече, негативите от участието на РБ във властта се екстраполираха като негативи за водещия субект ГЕРБ. Ако наложим кабинетите „Борисов 1“ и „Борисов 2“ като условно противоположни модели и характер на формулата на властта, то следва да помислим какво можем да очакваме като формула и поведенчески модел от „Борисов 3“. Първо, това, което вече излезе: хоризонтът е афиширан – четиригодишен пълен управленски мандат. Не е тайна за никого, както и самият Борисов обяви, че това ще е последното участие на Борисов в политиката като министър-председател. Задачата за пълен мандат не е никак лесна от гледна точка на редицата предизвикателства във вътрешно- и външнополитически план. За постигането на тази цел обаче трябва деликатен баланс от политически съставки. От тази гледна точка образът и характерът на „Борисов 3“ ще е НОК (най-малкото общо кратно) от „Борисов 1“ и „Борисов 2“. Запазването на този баланс в предстоящото управление ще се опира и до единия образ, и до другия. Желанието на ГЕРБ да подпише коалиционно споразумение с всяка една от политическите партии в рамките на „Обединени патриоти“ е именно това – застраховка патриотите да не се развият като нов Реформаторски блок. Другата важна съставка е с какви ключови политики ще се бетонира този съюз между ГЕРБ и патриотите, защото това ще дава и изгражда образ на предстоящото управление. Проблемните сектори на практика доминират, затова открояването на приоритети и консенсус по тях ще е от съществено значение. Не трябва да забравяме и факта, че БСП няма да е същата опозиция, каквато сме свикнали да наблюдаваме в 43 НС. БСП увеличи парламентарната си група двойно. Инструментариумът на тези 80 народни представители вече е далеч по-богат. Може да се организира самостоятелно вот на недоверие, а от стила на Корнелия Нинова можем да прогнозираме, че такива няма да липсват. Една пета от народните представители могат да сезират и Конституционния съд – политически инструмент, с който БСП вече разполага. В допълнение парламентарната група има и нови лица, които без съмнение ще търсят парламентарната трибуна като фактор за налагането си в публичното пространство. На фона на този петпартиен парламент ще е интересна както ролята на ДПС, така и тази на „Воля“. За ДПС определено врагът не се намира в парламента, а извън него – партията на Лютви Местан – ДОСТ. За „Воля“ развиването на роля на парламентарно равнище чрез налагането на определени остри социално-икономически въпроси е възможност за търсенето и изграждането на политическа ниша. Ако формацията на Марешки реши да подходи конформистки, това би било до голяма степен делегитимиращо за нея. Интересен баланс между парламент и правителство Парламентарната конфигурация, която е очертана от изборните резултати, позволява да се състави правителство. Това далеч не е най-големият проблем – предстои управлението, което се съставя, да се докаже политически издържано, налагащо някакво консистентно съдържание на политики. Предстои интересен баланс между парламент и правителство – баланс на власт, интереси и цели. *Авторът е политолог от Изследователския център „Тренд“

Политическата инвенция кабинет на Борисов без Борисов

 Правителство "Борисов 3" с мандат на Реформаторския блок и премиер от Реформаторския блок. Допреди седмица подобна идея изглеждаше почти абсурдна, но сега е вече политическа новина номер 1. След  официалните преговори в понеделник между трите формации от настоящата управляваща коалиция – ГЕРБ, управляващото крило на РБ и Патриотичния фронт, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че има ясно изразено парламентарно мнозинство за ново правителство с мандата на РБ, в което ГЕРБ може да се включи, но премиерът ще е излъчен от РБ. Голямото неизвестно е около какви приоритети ще се обедини правителството, при положение, че премиерът в оставка Бойко Борисов оправда евентуалното му създаване единствено и само с приемането на мажоритарната избирателна система, срещу която се обединиха мандатоносителите от РБ, както и ПФ. По-простото и логично обяснение можеше да бъде, че трите формации имат мнозинство и искат да продължат да управляват. Тази очевидна истина обаче няма как да бъде изречена след гръмките заявки на Борисов за оставка, които се реализираха и за което сега съжалява. Затова тези дни сме свидетели на трескави преговори по стъкмяване на приемливи за обществото доводи защо след края на кабинета "Борисов 2" се прави кабинет "Борисов 3", който той вероятно няма да оглави. Паралелно с това РБ и ПФ поставят свои изисквания, за да го подкрепят. И ако настояването на РБ да се гласува антикорупционният закон е приемливо от гледна точка на ГЕРБ, не така стои въпросът с исканията на ПФ за повишение на пенсиите, които бяха отхвърлени преди три седмици след шумен скандал и обвинения в популизъм, отправени от депутатите на Борисов към националистите. Именно скандалът за пенсиите накара ГЕРБ да решат, че няма да подкрепят правителство в сегашния парламент, каквото в онзи момент искаха да правят патриотите. Макар че Бойко Борисов няма да е премиер, това ще е на практика трети негов кабинет, като се има предвид, че създаването му би било невъзможно без решаващата роля на ГЕРБ. Едва ли има съмнения, че 13-те депутати от РБ (останалите 9 от ДСБ и Гражданския съвет не участват в процедурата с проучвателния мандат), имат капацитет самостоятелно да осигурят правителствено мнозинство.   Другата голяма въпросителна е колко време ще управлява новото правителство. РБ и ПФ смятат, че то трябва да довърши мандата на сегашния кабинет – тоест, да се задържи до есента на 2018 г. ГЕРБ засега не уточняват срок, тъй като се придържат към официалния мотив на Бойко Борисов за създаването на правителство – да се удължи животът на парламента до приемане на мажоритарната избирателна система, каквато е "волята на народа", изразена в референдума. ГЕРБ твърдят, че мандатът на бъдещия кабинет ще зависи от програмата му, която в момента се пише. По всичко личи обаче, че усилията на Бойко Борисов да задържи настоящата управленска конфигурация са опит да върне часовника назад и да поправи гафа си със заложената оставка срещу резултата от президентските избори. В крайна сметка президентските избори нямат нищо общо с правителството и това, че Борисов обеща да сдаде властта, ако кандидатът му Цецка Цачева загуби, беше грешка. В същото време обаче това негово обещание, заедно с приетата оставка и всички събития, разиграли се в последните месец и половина, заживяха свой собствен живот и формираха нова политическа ситуация. Много по-хаотична и доста по-несигурна от гледна точка на това как би изглеждал политическият пейзаж след едни нови избори, но с определени обществени очаквания за промяна. Времето няма как да се върне назад и след десет години във властта Борисов трудно може да се пресътвори като агент на промяната. В качеството си на депутат той ще успява ловко да се дистанцира от всяко непопулярно или спорно действие на правителството и съответно да се идентифицира с успехите му. Очакванията са за нескончаеми увъртания на тема е ли ГЕРБ на власт или не е. Очевидно е обаче, че целта на цялото упражнение е ГЕРБ и по-точно Борисов да съхрани контрола върху властта. Тези дни в парламента, а и звън него, могат да се чуят различни предположения защо Борисов иска ново правителство. Първото е, че иска и занапред да има думата за разпределението на милиардите от бюджета и еврофондовете за важни обществени поръчки и проекти, които да отидат в правилни ръце. Друго обяснение е, че се опитва да постигне по-добри стартови позиции на ГЕРБ за следващите избори, включително като рестаритра проекта АЕЦ "Белене" с китайски или други инвеститори. Не е изключено препоръката за съхраняване на настоящото управление да е дошла и от партньорите на ГЕРБ от Европейската народна партия в Брюксел. В крайна сметка новината, че ще има шанс за ново правителство, Бойко Борисов съобщи именно от там.

Борисов подава оставка след промените в Изборния кодекс и Председателството на Съвета на ЕС! Ще се пробва за „Борисов 4“!

 Формулата „пропорционални избори“ е губеща за ГЕРБ. За трети път Борисов не успя да състави самостоятелно правителство, поради липса на необходимите 121 депутата за мнозинство. Затова се появи един референдум, който да бъде предпоставка за смяна на избирателната система. Направени са анализи, че това е единственият шанс Бойко Борисов да има абсолютен комфорт в парламента. На тези избори ГЕРБ стегнаха максимално редиците си. Въпреки стотиците хиляди, които са на държавна и общинска издръжка, за да гласуват за Борисов, гласовете им не са достатъчни. Назначенията по партийна линия продължават с пълна сила. След изборите Борисов беше разочарован от резулататите и най-вече от мисълта, че отново ще трябва да дели с някой и няма да изкара пълен мандат. Кабинетът „Борисов 3“ не е одобрен от ЕС, заради „Обединени патриоти“ и е съставен само, за да мине Председателството на Съвета на ЕС в България и да се приемат промените в Изборния кодекс. Такава е уговорката! Другият вариант, ако Бориов иска пълен мандат, е бил да склони Корнелия Нинова за коалиция. Относно победата на Румен Радев на президенстките избори и оставката на Борисов, всичко е било предварително измислено и след това добре режисирано. На Борисов му е било забранено да се кандидатира за президент. Единственото реално е, че българите наистина гласуваха за Румен Радев, защото му повярваха. Слабата кандидатура на ГЕРБ (Цецка Цачева) е била умишлена и също продиктувана „отвън“, за да е сигурно, че Радев ще спечели. В четири думи – всичко е било нагласено! Това не са теории на конспирациите. Това е България! „Референдумът на Слави“ обслужва изцяло Бойко Борисов и партия ГЕРБ. Не случайно от ГЕРБ внасят законопроект в парламента за изменения в ИК, които да сменят изборната система от пропоционална на мажоритарна. Идеята е след Председателството Борисов да подаде оставка и отиде на избори по „новия“ модел, който ще му гарантира парламентарно мнозинство с над 120 депутата. Така ще избегне коалициите и разделянето на „баницата“ с други. Говори се, че Слави е взел 50 милиона… По-интерсното е, че ГЕРБ не обелва и думичка за останалите въпроси от референдума, като намаляне на субсидията на партиите.  Случайност, нали?! Във връзка предложението на Красимир Каракачанов за връщане на наборната военна служба – или е идиот, или се чуди какво да измисли, за да си влезе в ролята. Всъщност връщането на задължителната военна служба е невъзможно по няколко причини, сред които са: разрушената материално-техническа база (няма поделения) и липсата на пари. Толкова от мен засега.                 Стоян Тончев Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек   Авантаж

Лоша шега на Борисов изигра самият Бойко Борисов

Лоша шега на Борисов изигра самият Бойко Борисов. Това заяви за Факти.бг политологът Калоян Методиев, който коментира резултатите от балотажа на президентските избори и победата на ген. Румен Радев над кандидатът на ГЕРБ - Цецка Цачева. Това е новият президент. Очевидно има желание за промяна в държавата. Той беше правилният човек на правилното място, който успя да въплъти тази промяна и да й даде посока, смята Методиев. За този резултат от значение беше първо - самата кандидатура на ГЕРБ, второ - желанието на българите за алтернатива на управлението и трето – вотът „Анти ГЕРБ“. По думите на Калоян Методиев обаче това категорично не е победа за БСП. Това е победа за ген. Радев и за всички противници на правителството. Има много, които са срещу правителството, които видяха в Радев шанс да се пробие статуквото, уточни той. Мисля, че сме в началото на някакъв вид политическа криза, каза още Методиев. „В зависимост от седмицата, която ни предстои ще може да се каже дали тя ще е голяма или ще мине по-леко. При всички случаи ще има промени в управлението. Някои политически субекти в държавата показаха, че вече не са жизнени на тези избори. Други нови звезди пък изгряха. Имаме нова кондиция на голяма част от политическите субекти, а и на пистата загряват нови играчи“, обясни още Методиев. По думите му сме в състояние на промяна на цялата партийна система и политическата конюнктура в страната. Лоша шега на Борисов изигра самият Бойко Бо...

Бойко Борисов: Преосмислям кандидатурата за президентБойко Борисов се среща на 24 август с Ердоган

В сегашната ситуация коренно преразглеждам фигурата на кандидата за президент - трябва да е обединител. Нацията в следващите години ще има нужда от човек, който да балансира в съвременния свят и да консолидира нацията. Ще кажа кой е кандидатът през септември, каза Бойко Борисов по Нова тв. По думите му социалната политика изобщо не зависи от

ИЗВЪНРЕДНО! Борисов съди Нинова, Йончева съди Борисов. Марешки оцеля в ЦИК за вота. "Ислямска държава" пое отговорността за атентата в Лондон - гледайте в новините на ПИК ТV

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обави, че ще съди лидера на БСП Конелия Нинова заради това, че го е нарекла крадец в медия. Елена Йончева внесе иск срещу експремиера за клевета. Три социологически агенции дават паритет на ГЕРБ и БСП на изборите в неделя. Веселин Марешки и партията му "Воля" оцеляха в ЦИК и ще участват във вота на 26 март. "Ислямска държава" пое отговорността за атентата в Лондон. Гледайте на живо по ПИК ТВ!  <--|piktvplayer|-->  

Чърчил и Борисов си приличат, но не мисля, че Борисов го чака същото

"Борисов промени политическия стереотип, промени представата за успешна политика промени политическото пространство и доказа, че с работа и честност може да се постигне всичко". Това каза председателят на парламентарната комисия по правни въпроси...

Арман Бабикян: ГЕРБ имат два варианта за кандидат – Борисов или служител на Борисов

Настойчивото откритие на министър-председателя Бойко Борисов от последните дни е, че всъщност България се намира там, където се намира, а именно – съсед на Турция.