26.04.2017

Има опасност от терористични атаки в Европа

Европейската полицейска служба предупреди, че има опасност от нови терористични атаки на територията на Стария континент. „Европол“ посочи, че джихадистката групировка „Ислямска държава“ може да осъществи нови атентати на фона на загубата на територии в Сирия и Ирак. Разузнавателната информация на службата показва, че бойци на групировката се намират в Европа и имат възможности да извършат атаки. Цел на ударите могат да бъдат всички страни, които участват във водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“. Терористите могат да прибегнат до познати методи за нападения – използване на огнестрелни оръжия, отвличания и експлозиви. Към момента „Европол“ смята, че ключови инфраструктури – като ядрените съоръжения – не са застрашени. Директорът на „Европол“ Роб Уейнрайт заяви, че е нужно сътрудничество между службите на отделните страни, за да бъдат предотвратени нови атаки. Нивото на заплаха остава високо. През изминалите месеци бяха извършени няколко терористични нападения на територията на Европа, включването във Франция, Белгия и Германия....

Още

Колко Европа може да понесе Европа

Този месец ЕС ще чества 60-годишнината на споразумението, с което е основан - Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност. Определено има доста за празнуване. След векове на войни, катаклизми и масови убийства Европа е мирна и демократична. ЕС прие в лоното си 11 страни от бившия съветски блок, успешно направлявайки посткомунистическия преход в тях. А в сегашните времена на неравенство разликите в доходите между неговите държави членки са най-минималните в сравнение с където и да било другаде по света. Това обаче са постижения от миналото. Днес съюзът е обхванат от дълбока екзистенциална криза, а бъдещето му в доста голяма степен е поставено под съмнение. Симптомите за това са навсякъде - излизането на Великобритания, съкрушителните равнища на младежка безработица в Гърция и Испания, дългът и стагнацията в Италия, възходът на популистките движения и враждебните настроения срещу имиграцията и еврото. Всичко това говори, че е нужно кардинално преустройство на европейските институции. В този смисъл появата на бялата книга за бъдещето на Европа, която беше представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за никого не е подранила. Юнкер задава пет възможни пътя - да се продължи със сегашния дневен ред, съсредоточаването да е само върху единния пазар, да се позволи на някои страни да се движат по-бързо от другите към интеграция, да се стесни дневният ред или да се работи по-амбициозно за по-завършена интеграция. Трудно е да не изпиташ съчувствие към Юнкер. При положение че европейските политици са твърде заети с вътрешните си битки, а институциите на ЕС в Брюксел са мишена на народно недоволство, той разполага само с толкова голямо поле за действие. Все пак докладът му е разочароващ. В него е пропуснато основното предизвикателство, с което ЕС трябва да се заеме и да преодолее. Ако европейските демокрации искат да възстановят стабилността, икономическата и политическата интеграция не могат да останат извън синхрон. Или политическата интеграция ще настигне икономическата, или икономическата интеграция трябва да бъде забавена. Докато се избягва вземането на решение по въпроса, ЕС ще продължи да бъде недееспособен. Когато се изправят пред този труден избор, държавите членки вероятно ще се окажат на различни равнища в цялостния процес на икономическа интеграция. Това значи, че Европа трябва да си създаде онази гъвкавост и институционални правила, необходими, за да ги приобщи. Още от самото начало Европа се гради върху "функционалистичен" довод - политическата интеграция ще последва икономическата. Бялата книга на Юнкер съвсем уместно започва с думите от 1950 г. на един от основателите на Европейската икономическа общност (и премиер на Франция) Робер Шуман: "Европа няма да стане изведнъж, нито според някакъв общ план. Тя ще бъде изградена въз основа на конкретни постижения, които на първо място ще доведат до създаване на фактическа солидарност". Тоест необходимо е първо да се изградят механизмите на икономическото сътрудничество и после те ще послужат като основа за общи политически институции. Този подход работи добре от начало. Той позволява икономическата интеграция да върви една стъпка пред политическата - но не да я изпреварва прекалено много. Но после, след 80-те години, ЕС прави скок в неизвестното. Възприема се амбициозен дневен ред за единен пазар с намерението да се обединят европейските икономики, като се изоставят политическите действия на национално равнище, пречещи на свободното движение не само на стоки, но и на услуги, хора и капитал. Еврото, с което се въвежда единна валута сред група от държави вътре в съюза, беше логичното продължение на този дневен ред. Това беше хиперглобализация на европейско равнище. Новият дневен ред беше движен от съчетание от фактори. Много икономисти и технократи смятаха, че намесата на европейските правителства вече е станала твърде прекомерна и че дълбока икономическа интеграция и единна валута ще дисциплинират държавата. От тази гледна точка липсата на равновесие между икономическия и политическия дял на интеграцията бяха запазена марка, а не дефект. Много политици обаче признаха, че тази липса на равновесие крие опасността да се превърне в проблем. Но те предполагаха, че функционализмът ще им се притече на помощ - че политическите институции от полуфедерален тип, които са необходими за подкрепа не единния пазар, ще се развият, ако им се даде достатъчно време. Водещите европейски сили изиграха своята роля в това. Французите смятаха, че изместването на икономическата власт към бюрократите в Брюксел ще засили националната мощ на Франция и глобалния й престиж. Германците, водени от силното си желание да се сдобият със съгласието на Париж за обединение на Германия, също тръгнаха по този път. Имаше и алтернатива. Европа можеше да позволи наред с икономическата интеграция да се развива и единен социален модел. Това щеше да наложи интеграция не само на пазарите, но и в политиката в социалната сфера, в институциите с отношение към пазара на труда, както и фискалните правила. Разнообразието на социалните модели в Европа и трудностите за постигане на съгласие около общи правила, щяха да изиграят ролята на естествена спирачка за степента и обхвата на интеграцията. Това далеч нямаше да е минус, а щеше да създаде полезен коректив, чрез който да се постигне най-желателната скорост и обхват на интеграцията. Резултатът може би щеше да е по-малък и по-дълбоко интегриран ЕС или толкова голям като днес, но по-малко амбициозен в икономическо отношение. Днес може би е твърде късно за каквито и да било опити за фискална и политическа интеграция. По-малко от 20 процента от европейците подкрепят отстъпването на правомощия от държавите членки. Оптимистите може да кажат, че по същество това се дължи не толкова на антипатия към Брюксел и Страсбург, колкото на факта, че обществото свързва понятието "повече Европа" с технократско съсредоточаване върху единния пазар и липса на привлекателен алтернативен модел. Може би едни нови лидери и политически партии биха успели да изработят такъв модел и да предизвикат положителни настроения към реформиран европейски проект. Песимистите, от друга страна, ще се надяват, че в коридорите на властта в Берлин и Париж, в някой скрит и мрачен ъгъл, икономисти и адвокати тайно разработват План Б за деня, в който разхлабването на икономическия съюз повече няма да може да се отлага. *Дани Родрик е преподавател по международна политическа икономия във Факултета за държавно управление "Джон Ф. Кенеди" на Харвардския университет. Автор е на книгата "Парадоксът на глобализацията", а по-наскоро и на "Правилата на икономиката". По БТА

Туск: "Само обединена Европа може да бъде суверенна Европа"

Държавните и правителствените ръководители на 27 държави-членки на Европейския съюз подписаха днес в Рим декларация, потвърждаваща единството на съюза и заявяваща, че държавите му ще се движат в една и съща посока, но с различни скорости, "където е необходимо". В италианската столица лидерите отбелязаха 60-годишнината от подписването на Римския договор, който през 1957 г. слага началото на Европейската икономическа общност, предшественичка на днешния ЕС. "ЕС не е лозунги, процедури, регламенти. EС гарантира, че свободата, достойнството, демокрацията, независимостта не са повече мечти, но всекидневна реалност",  каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск. "Европа като политическо тяло или ще бъде единна или няма да я бъде изобщо. Само обединена Европа може да бъде суверенна Европа". Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подписа декларацията с писалката, с която министър-председателят на родния му Люксембург е подписал Римския договор на 25 март 1957 г. в същата зала на Капитолийския хълм, където се състоя днешната среща. "Има подписи, които траят", каза той. Британската министър-председателка Тереза Мей не присъства. Очаква се в сряда тя да изпрати в Брюксел писмо, с което да започне процедурата на излизане на Обединеното кралство от ЕС. Президентът Румен Радев подписа Римската декларация от името на България. Привърженици и противници на ЕС са насрочили за днес демонстрации в Рим. Мерките за сигурност са повишени след атентата в Лондон в сряда, който взе четири жертви. Заедно, но с различни скорости "Ще направим Европейския съюз по-силен и по-издържлив чрез още по-голямо единство и солидарност между нас и уважение към общите правила", пише в декларацията. "Единството е едновременно необходимост и наш свободен избор. Взети поотделно, ние бихме били изолирани от световната динамика. Да бъдем заедно е най-добрият ни шанс да ѝ влияем и да защитаваме нашите общи интереси и ценности".  "Ще действаме заедно, с различни скорости и интензивност, където е необходимо, докато се движим в същата посока, както сме правили в в миналото, в съответствие с договорите и държейки вратата отворена за тези, които искат да се присъединят по-късно. Нашият съюз е неразделен и неделим", продължава документът. В четири конкретни точки на декларацията лидерите се обявяват за по-сигурна и безопасна, просперираща и устойчива, социална и  по-силна на световната сцена Европа. Под това те разбират сигурни външни граници, "отговорна и устойчива" миграционна политика, борба с тероризма, развит единен пазар и по-силна обща валута, завършен икономически и валутен съюз, "където енергията е сигурна и достъпна и околната среда е чиста и безопасна". Специални пасажи са отделени на "социална Европа" и на ангажимента на ЕС "да засили своята обща сигурност и отбрана". Кохезията (политиката за социално-икономическо сближаване), на които България държи особено заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа, фигурира на две места в текста на декларацията.

Сергей Станишев: Важно е първо каква Европа искаме и след това "колко Европа"

Това, което видяхме през последните месеци във Великобритания е политиката в най-лошия й израз, заради който хората имат право да мразят политиката. Камерън отвори Кутията на Пандора, която в крайна сметка му коства главата. Той ще остане в историята като човека, който дълбоко раздели Обединеното кралство, с много тежки вътрешнополитически последици за самата Великобритания. Това мнение изрази в предаването „Неделя 150“ лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Според Станишев в Обединеното кралство има отрезвяване и тъй като в много страни са стъписани от резултата от британския референдум и последиците от него за Великобритания, това дава възможност на Европа да тръгне по-убедено напред, защото досега Лондон е блокирал много инициативи. По думите му, спорът „Повече или по-малко Европа“ измества същността на разговора – спорът трябва да бъде първо каква Европа и след това колко Европа. Пред ЕС има три пътя, единият от които е пътят на статуквото, зад който стоят десните сили и консерваторите, който доведе до дълбоко разделение по оста север-юг и това е път за никъде. Другият път е на националистите, каза още Станишев. Социалистите ще предложат засилване на социалния характер на ЕС, защото всички кризи в сърцевината си носят усещането на хората, че няма справедливост и те не са от значение. Сергей Станишев акцентира върху значението на изготвената Младежка гаранция за адаптиране към трудовия пазар и справянето с младежката безработица. Друга посока на левите в Европа ще бъде настояването образователната програма „Еразмус Плюс“ да бъде уплътнена, разширена и да влезе и в средното образование. Лидерът на европейските социалисти изтъкна, че юли и август ще бъдат месеци, в които ще се даде темпо на тази визия. Относно натиска на Брюксел за влизане в еврозоната и приемане на еврото, Станишев припомни, че през 2007 година сме били на крачка от влизане в еврозоната и въпреки, че страните-членки са били „за“, Европейската централна банка се е противопоставила заради неизпълнението на един критерий: Предвид кризата от 2009 се получи добре, защото кризата показа, че еврото като валута е построено от покрива надолу, без здрава основа. Оттогава се направиха много промени в архитектурата на еврозоната. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Включете се в конкурс на тема „1 минута за Европа“ по случай 9 май – Ден на Европа

Община Бургас, съвместно с Областен информационен център - Бургас, обявява конкурс за видеоклип на тема "1 минута за Европа", който се провежда по повод Дни на Европа в Бургас 2016 г., които традиционно се организират всяка година във връзка с 9 май - Ден на Европа. Имате ли самочувствие на европеец? Вижте, заснемете…

Проблемът на Европа е... Европа

Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан взе на прицел Европейския съюз. По време на годишната среща на Световния икономически форум той заяви, че алиансът сам си създава проблеми поради липса на визия, цитиран от световните агенции. Също така Падоан призова политиците да вземат насериозно популизма. "Проблемът на Европа е Европа. В предизвикателствата, което поставят поддръжниците на "Брекзит" и Доналд Тръмп, е заложена следната визия - или си съгласен с тях или не. Нямаме подобна визия в Европа, поне не и някоя, която да е толкова мощна", заяви той в швейцарския град Давос. "Не всички, които гласуват "ЗА" популистките идеи са лоши хора. В повечето случаи те са добри хора, добри граждани, които имат своите притеснения за бъдещето на децата си. Притеснения за работата си и за сигурността си", продължи Падоан. "В много от страните, ако не и във всички европейски, имаме повод да смятаме, че проблемите са вътрешни - в Брюксел, във Франкфурт или където живееш", допълни още финансовият министър на Италия....

Автомобилният пазар в Европа от началото на годината: +7.2% в Европа, +9.5% в България

Автомобилният пазар в Европа от началото на годината: +7.2% в Европа, +9.5% в България Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA) публикува продажбените резултати за изминалия месец, както и общите...

Ердоган настоя турците в Европа да имат по 5 деца, те били бъдещето на Европа

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова турските граждани в Европа да имат по пет деца, казвайки на многомилионната турска диаспора в европейски страни "вие сте бъдещето на Европа", съобщава "Франс прес".

"Голяма Америка ще смаже малка Европа... А Европа е по-голяма"

Евродепутатът Светослав Малинов от Европейската народна партия заяви пред БНР, че подкрепя категорично търговското споразумение между ЕС и Канада, известно като СЕТА. Споразумението бе ратифицирано от Европарламента вчера. Европейският парламент ратифицира СЕТА "Би трябвало всички вече да сме наясно какво представляват тези споразумения, всеобхватни, за търговия между ЕС и други държави или общности. Споразумението с Канада вървеше паралелно с преговорите със САЩ, а всички знаем, че споразумението със САЩ е в криза в момента, в застой. Най-вече трябва да се има предвид, че това е поради нежелание от двете страни. Първо беше поради нежелание на Европейския съюз, сега можем да кажем, че това нежелание на ЕС се среща с почти същото, може би и по-голямо нежелание, на новата администрация на САЩ, лично на Тръмп. Така че сме наясно за какви залози става дума", каза Малинов. Според него споразумението с Канада няма слаби места и спорни въпроси. "Много хора се страхуваха, не много разумно, но признавам, че страхът е имал някакво основание, когато се подписва такова споразумение със САЩ - нещо много голямо, между другото, по-малко като икономическа единица от ЕС, но европейците, особено българите, изобщо не мислят по този начин. Те разсъждават как голяма Америка ще смаже по-малка Европа, а всъщност Европа е по-голяма", обясни Малинов. Според него Канада във всяко отношение е много по-ясен партньор, а критериите за защита на потребителя в тази страна са в някои отношения по-високи от европейските. "Всички изчисления показват безспорни ползи. Само си представете, че Канада ще отвори това, което ние наричаме обществени поръчки, за европейски фирми и си представете какъв ще бъде ефектът", каза още Малинов. Вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ако партията спечели достатъчно много мандати в парламента на предстоящите избори, то споразумението СЕТА няма да бъде ратифицирано от парламента. Корнелия Нинова: България няма да ратифицира СЕТА, ако БСП е на власт Лидерът на ПЕС Сергей Станишев пък гласува "за" СЕТА, но после обясни, че е станала техническа грешка. БСП - левица от сиризовалонски тип