23.03.2017

Има опасност от терористични атаки в Европа

Европейската полицейска служба предупреди, че има опасност от нови терористични атаки на територията на Стария континент. „Европол“ посочи, че джихадистката групировка „Ислямска държава“ може да осъществи нови атентати на фона на загубата на територии в Сирия и Ирак. Разузнавателната информация на службата показва, че бойци на групировката се намират в Европа и имат възможности да извършат атаки. Цел на ударите могат да бъдат всички страни, които участват във водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“. Терористите могат да прибегнат до познати методи за нападения – използване на огнестрелни оръжия, отвличания и експлозиви. Към момента „Европол“ смята, че ключови инфраструктури – като ядрените съоръжения – не са застрашени. Директорът на „Европол“ Роб Уейнрайт заяви, че е нужно сътрудничество между службите на отделните страни, за да бъдат предотвратени нови атаки. Нивото на заплаха остава високо. През изминалите месеци бяха извършени няколко терористични нападения на територията на Европа, включването във Франция, Белгия и Германия....

Още

Колко Европа може да понесе Европа

Този месец ЕС ще чества 60-годишнината на споразумението, с което е основан - Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност. Определено има доста за празнуване. След векове на войни, катаклизми и масови убийства Европа е мирна и демократична. ЕС прие в лоното си 11 страни от бившия съветски блок, успешно направлявайки посткомунистическия преход в тях. А в сегашните времена на неравенство разликите в доходите между неговите държави членки са най-минималните в сравнение с където и да било другаде по света. Това обаче са постижения от миналото. Днес съюзът е обхванат от дълбока екзистенциална криза, а бъдещето му в доста голяма степен е поставено под съмнение. Симптомите за това са навсякъде - излизането на Великобритания, съкрушителните равнища на младежка безработица в Гърция и Испания, дългът и стагнацията в Италия, възходът на популистките движения и враждебните настроения срещу имиграцията и еврото. Всичко това говори, че е нужно кардинално преустройство на европейските институции. В този смисъл появата на бялата книга за бъдещето на Европа, която беше представена от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за никого не е подранила. Юнкер задава пет възможни пътя - да се продължи със сегашния дневен ред, съсредоточаването да е само върху единния пазар, да се позволи на някои страни да се движат по-бързо от другите към интеграция, да се стесни дневният ред или да се работи по-амбициозно за по-завършена интеграция. Трудно е да не изпиташ съчувствие към Юнкер. При положение че европейските политици са твърде заети с вътрешните си битки, а институциите на ЕС в Брюксел са мишена на народно недоволство, той разполага само с толкова голямо поле за действие. Все пак докладът му е разочароващ. В него е пропуснато основното предизвикателство, с което ЕС трябва да се заеме и да преодолее. Ако европейските демокрации искат да възстановят стабилността, икономическата и политическата интеграция не могат да останат извън синхрон. Или политическата интеграция ще настигне икономическата, или икономическата интеграция трябва да бъде забавена. Докато се избягва вземането на решение по въпроса, ЕС ще продължи да бъде недееспособен. Когато се изправят пред този труден избор, държавите членки вероятно ще се окажат на различни равнища в цялостния процес на икономическа интеграция. Това значи, че Европа трябва да си създаде онази гъвкавост и институционални правила, необходими, за да ги приобщи. Още от самото начало Европа се гради върху "функционалистичен" довод - политическата интеграция ще последва икономическата. Бялата книга на Юнкер съвсем уместно започва с думите от 1950 г. на един от основателите на Европейската икономическа общност (и премиер на Франция) Робер Шуман: "Европа няма да стане изведнъж, нито според някакъв общ план. Тя ще бъде изградена въз основа на конкретни постижения, които на първо място ще доведат до създаване на фактическа солидарност". Тоест необходимо е първо да се изградят механизмите на икономическото сътрудничество и после те ще послужат като основа за общи политически институции. Този подход работи добре от начало. Той позволява икономическата интеграция да върви една стъпка пред политическата - но не да я изпреварва прекалено много. Но после, след 80-те години, ЕС прави скок в неизвестното. Възприема се амбициозен дневен ред за единен пазар с намерението да се обединят европейските икономики, като се изоставят политическите действия на национално равнище, пречещи на свободното движение не само на стоки, но и на услуги, хора и капитал. Еврото, с което се въвежда единна валута сред група от държави вътре в съюза, беше логичното продължение на този дневен ред. Това беше хиперглобализация на европейско равнище. Новият дневен ред беше движен от съчетание от фактори. Много икономисти и технократи смятаха, че намесата на европейските правителства вече е станала твърде прекомерна и че дълбока икономическа интеграция и единна валута ще дисциплинират държавата. От тази гледна точка липсата на равновесие между икономическия и политическия дял на интеграцията бяха запазена марка, а не дефект. Много политици обаче признаха, че тази липса на равновесие крие опасността да се превърне в проблем. Но те предполагаха, че функционализмът ще им се притече на помощ - че политическите институции от полуфедерален тип, които са необходими за подкрепа не единния пазар, ще се развият, ако им се даде достатъчно време. Водещите европейски сили изиграха своята роля в това. Французите смятаха, че изместването на икономическата власт към бюрократите в Брюксел ще засили националната мощ на Франция и глобалния й престиж. Германците, водени от силното си желание да се сдобият със съгласието на Париж за обединение на Германия, също тръгнаха по този път. Имаше и алтернатива. Европа можеше да позволи наред с икономическата интеграция да се развива и единен социален модел. Това щеше да наложи интеграция не само на пазарите, но и в политиката в социалната сфера, в институциите с отношение към пазара на труда, както и фискалните правила. Разнообразието на социалните модели в Европа и трудностите за постигане на съгласие около общи правила, щяха да изиграят ролята на естествена спирачка за степента и обхвата на интеграцията. Това далеч нямаше да е минус, а щеше да създаде полезен коректив, чрез който да се постигне най-желателната скорост и обхват на интеграцията. Резултатът може би щеше да е по-малък и по-дълбоко интегриран ЕС или толкова голям като днес, но по-малко амбициозен в икономическо отношение. Днес може би е твърде късно за каквито и да било опити за фискална и политическа интеграция. По-малко от 20 процента от европейците подкрепят отстъпването на правомощия от държавите членки. Оптимистите може да кажат, че по същество това се дължи не толкова на антипатия към Брюксел и Страсбург, колкото на факта, че обществото свързва понятието "повече Европа" с технократско съсредоточаване върху единния пазар и липса на привлекателен алтернативен модел. Може би едни нови лидери и политически партии биха успели да изработят такъв модел и да предизвикат положителни настроения към реформиран европейски проект. Песимистите, от друга страна, ще се надяват, че в коридорите на властта в Берлин и Париж, в някой скрит и мрачен ъгъл, икономисти и адвокати тайно разработват План Б за деня, в който разхлабването на икономическия съюз повече няма да може да се отлага. *Дани Родрик е преподавател по международна политическа икономия във Факултета за държавно управление "Джон Ф. Кенеди" на Харвардския университет. Автор е на книгата "Парадоксът на глобализацията", а по-наскоро и на "Правилата на икономиката". По БТА

Сергей Станишев: Важно е първо каква Европа искаме и след това "колко Европа"

Това, което видяхме през последните месеци във Великобритания е политиката в най-лошия й израз, заради който хората имат право да мразят политиката. Камерън отвори Кутията на Пандора, която в крайна сметка му коства главата. Той ще остане в историята като човека, който дълбоко раздели Обединеното кралство, с много тежки вътрешнополитически последици за самата Великобритания. Това мнение изрази в предаването „Неделя 150“ лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Според Станишев в Обединеното кралство има отрезвяване и тъй като в много страни са стъписани от резултата от британския референдум и последиците от него за Великобритания, това дава възможност на Европа да тръгне по-убедено напред, защото досега Лондон е блокирал много инициативи. По думите му, спорът „Повече или по-малко Европа“ измества същността на разговора – спорът трябва да бъде първо каква Европа и след това колко Европа. Пред ЕС има три пътя, единият от които е пътят на статуквото, зад който стоят десните сили и консерваторите, който доведе до дълбоко разделение по оста север-юг и това е път за никъде. Другият път е на националистите, каза още Станишев. Социалистите ще предложат засилване на социалния характер на ЕС, защото всички кризи в сърцевината си носят усещането на хората, че няма справедливост и те не са от значение. Сергей Станишев акцентира върху значението на изготвената Младежка гаранция за адаптиране към трудовия пазар и справянето с младежката безработица. Друга посока на левите в Европа ще бъде настояването образователната програма „Еразмус Плюс“ да бъде уплътнена, разширена и да влезе и в средното образование. Лидерът на европейските социалисти изтъкна, че юли и август ще бъдат месеци, в които ще се даде темпо на тази визия. Относно натиска на Брюксел за влизане в еврозоната и приемане на еврото, Станишев припомни, че през 2007 година сме били на крачка от влизане в еврозоната и въпреки, че страните-членки са били „за“, Европейската централна банка се е противопоставила заради неизпълнението на един критерий: Предвид кризата от 2009 се получи добре, защото кризата показа, че еврото като валута е построено от покрива надолу, без здрава основа. Оттогава се направиха много промени в архитектурата на еврозоната. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Включете се в конкурс на тема „1 минута за Европа“ по случай 9 май – Ден на Европа

Община Бургас, съвместно с Областен информационен център - Бургас, обявява конкурс за видеоклип на тема "1 минута за Европа", който се провежда по повод Дни на Европа в Бургас 2016 г., които традиционно се организират всяка година във връзка с 9 май - Ден на Европа. Имате ли самочувствие на европеец? Вижте, заснемете…

Проблемът на Европа е... Европа

Италианският финансов министър Пиер Карло Падоан взе на прицел Европейския съюз. По време на годишната среща на Световния икономически форум той заяви, че алиансът сам си създава проблеми поради липса на визия, цитиран от световните агенции. Също така Падоан призова политиците да вземат насериозно популизма. "Проблемът на Европа е Европа. В предизвикателствата, което поставят поддръжниците на "Брекзит" и Доналд Тръмп, е заложена следната визия - или си съгласен с тях или не. Нямаме подобна визия в Европа, поне не и някоя, която да е толкова мощна", заяви той в швейцарския град Давос. "Не всички, които гласуват "ЗА" популистките идеи са лоши хора. В повечето случаи те са добри хора, добри граждани, които имат своите притеснения за бъдещето на децата си. Притеснения за работата си и за сигурността си", продължи Падоан. "В много от страните, ако не и във всички европейски, имаме повод да смятаме, че проблемите са вътрешни - в Брюксел, във Франкфурт или където живееш", допълни още финансовият министър на Италия....

Автомобилният пазар в Европа от началото на годината: +7.2% в Европа, +9.5% в България

Автомобилният пазар в Европа от началото на годината: +7.2% в Европа, +9.5% в България Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA) публикува продажбените резултати за изминалия месец, както и общите...

Ердоган настоя турците в Европа да имат по 5 деца, те били бъдещето на Европа

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова турските граждани в Европа да имат по пет деца, казвайки на многомилионната турска диаспора в европейски страни "вие сте бъдещето на Европа", съобщава "Франс прес".

"Голяма Америка ще смаже малка Европа... А Европа е по-голяма"

Евродепутатът Светослав Малинов от Европейската народна партия заяви пред БНР, че подкрепя категорично търговското споразумение между ЕС и Канада, известно като СЕТА. Споразумението бе ратифицирано от Европарламента вчера. Европейският парламент ратифицира СЕТА "Би трябвало всички вече да сме наясно какво представляват тези споразумения, всеобхватни, за търговия между ЕС и други държави или общности. Споразумението с Канада вървеше паралелно с преговорите със САЩ, а всички знаем, че споразумението със САЩ е в криза в момента, в застой. Най-вече трябва да се има предвид, че това е поради нежелание от двете страни. Първо беше поради нежелание на Европейския съюз, сега можем да кажем, че това нежелание на ЕС се среща с почти същото, може би и по-голямо нежелание, на новата администрация на САЩ, лично на Тръмп. Така че сме наясно за какви залози става дума", каза Малинов. Според него споразумението с Канада няма слаби места и спорни въпроси. "Много хора се страхуваха, не много разумно, но признавам, че страхът е имал някакво основание, когато се подписва такова споразумение със САЩ - нещо много голямо, между другото, по-малко като икономическа единица от ЕС, но европейците, особено българите, изобщо не мислят по този начин. Те разсъждават как голяма Америка ще смаже по-малка Европа, а всъщност Европа е по-голяма", обясни Малинов. Според него Канада във всяко отношение е много по-ясен партньор, а критериите за защита на потребителя в тази страна са в някои отношения по-високи от европейските. "Всички изчисления показват безспорни ползи. Само си представете, че Канада ще отвори това, което ние наричаме обществени поръчки, за европейски фирми и си представете какъв ще бъде ефектът", каза още Малинов. Вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ако партията спечели достатъчно много мандати в парламента на предстоящите избори, то споразумението СЕТА няма да бъде ратифицирано от парламента. Корнелия Нинова: България няма да ратифицира СЕТА, ако БСП е на власт Лидерът на ПЕС Сергей Станишев пък гласува "за" СЕТА, но после обясни, че е станала техническа грешка. БСП - левица от сиризовалонски тип

Sony Xperia XZ ще се продава в Европа за Европа €700

Sony изненадаха доста анализатори и потребителите с премиерата на новия си смартфон от висок клас Xperia ХZ.  Aтрактивният модел има елегантен дизайн и това се дължи главно на специалния алуминиев материал ALKALEIDO, от който е произведен. Sony Xperia XZ има по-луксозна визия, по-голям дисплей, по-малки рамки около дисплея и по-добра камера, в сравнение със своя предшественик, а именно Xperia X Performance, предаде XperiaBlog.    Официалната премиера на смартфона бе в началото на месеца и сега Sony стартираха предварителните му поръчки в Европа. В повечето страни на континента Xperia XZ ще може да бъде купен от потребителите на цена от €700. Всеки човек, който поръча устройството ще има възможността да се възползва от специална промоция на компанията. Sony подаряват безплатно нов чифт Bluetooth слушалки, които може да се купят за около €200.   Команията вече започна да ъпдейтва всичките си уеб сайтове в държавите в ЕС с информация за характеристиките и наличността на модела. Всеки потребител ще има възможността да избира между три цветови конфигурации: Forest Blue, Mineral Black и Platinum. Специалното предложение за Европа изтича на 10 октомври, което означава, че безплатните слушалки няма да бъдат включени към стартовия пакет.   Вижте кои смартфони на Sony ще получат ъпдейт към Android 7.0 Nougat