19.01.2017

Горски пожари изпепелиха цял град в САЩ (видео)

Горските пожари в американския щат Тенеси оставиха град Гатлинбърг в руини, предаде „Руптли”. 14 000 души бяха принудени да напуснат домовете си още в понеделник вечерта, когато пожарът започна да заплашва града. Седем души

Още

Държавният департамент на САЩ изрази съжаление за прекратяването на споразумението между „Росатом“ и министерството на енергетиката на САЩ

В Държавния департамент на САЩ са разбрали за прекратяването на действието на споразумението между „Росатом“ и министерството на енергетиката на САЩ „но засега не са получили официално уведомление“ от Русия, предаде ТАСС.

Посланикът на САЩ в ООН: Заплахите пред САЩ и света идват от Русия

Като прощален изстрел към Москва и предупреждение към Америка, три дни преди оттеглянето си от поста, посланикът на САЩ в ООН каза, че Русия е „главната заплаха пред нашата велика нация“, предаде радио Voice of America, цитирано от Фокус. Посланик Саманта Пауър, без да назовава Донал Тръмп, наказа новоизбрания президент за „съмненията в единодушната, добре документирана оценка на нашата разузнавателна общност, че чуждестранно правителство се опитва да навреди на нашата страна“. Изказването ѝ дойде само часове след като президентът на Русия Владимир Путин отрече Кремъл да има компрометираща информация за Тръмп и каза, че тези, които разпространяват слабо обосновани документи за новоизбрания президент на САЩ са „по-лоши и от проститутки“, пише 24 часа. Пауър също така предупреди, че облекчаването на наказателните действия, предприети от администрацията на Обама срещу Москва, „без те да са променили поведението си, само ще окуражи Русия“ и другите нарушители на правилата, като Иран и КНДР.

Департаментът по вътрешна сигурност на САЩ: Имаме много добра рамка между България и САЩ за ефективния обмен на оперативна информация

Заместник-директорът на Департамента по вътрешна сигурност Алън Бърсин подчерта, че има много добра рамка между България и САЩ за ефективния обмен на оперативна информация. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова проведе работна среща с политическото ръководство на Департамента по вътрешна сигурност на САЩ.

ВВС на САЩ: Сигурността не е безплатна, САЩ ще останат сигурен партньор на Европа

Сигурността не е безплатна. НАТО трябва да има повече и по-добре оборудвани въоръжени сили с подходящия баланс на човешки ресурси и капацитет, а това означава увеличаване на отбранителните разходи от всички страни членки на Алианса. Това каза Дебора Лий Джеймс, секретар на

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

ОРЪЖИЕТО НА САЩ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

 Войната в Сирия, подкрепена от радикални сунитски групировки, нахлуването в Ирак през 2014 година – са следствия от външнополитическия курс на САЩ в Близкия Изток, насочен към подкрепа на сунитите и натиска върху страните от “шиитския полумесец” начело с Иран.   Близкият Изток има огромна значение за световната икономика. Там се намира и една от най-важните артерии, но регионът е и буре с барут.   Конфликтът вътре в исляма, който разбуни целия регион, все още си остава в скоби – т.е. извън погледа на обществото.   Спорът между сунити и шиити, борбата за водещото място в Близкия Изток сред мюсюлманските страни – е фонът, на който се разгоряха близкоизточните конфликти в последните години.   Според оценки, около 85-87 % от мюсюлманите в света са сунити, 10-13 % от тях са шиити. Според компанията Pew Research, която прави проучване през 2009 г., болшинството шиити в света живеят в четири държави: Иран, Пакистан, Индия и Ирак. В Ирак живеят до 40 % от шиитите в света.   Саудитска Арабия отдавна претендира за лидерство в Близкия Изток и де факто е лидер в сунитския свят. Иран е лидер в шиитския свят. Притискането на Иран и неговите съюзници в региона е целта, в името на която Саудитска Арабия и Израел са готови на сътрудничество, а САЩ са готови да поощряват радикалните групировки.   Струва си да припомним кого подкрепяше американската власт в един от най-крупните военни конфликти след Втората световна война – ирано-иракската война през 1980-1988 г. Западните медии признават, че докато Саддам Хюсеин е бил изгоден като противовес на Иран, САЩ са го подкрепяли активно.   Американското списание Foreign Policy още през 2013 година публикува статия, в която в прав текст отбелязва, че спецслужбите на САЩ са знаели за плановете за употребата на химическо оръжие от страна на Ирак. Но американската власт не е мръднала и пръста си, за да сподели тези сведения със световната общност.   След свалянето на Садам САЩ дадоха властта на шиитите в Ирак. След дълги години вражда Ирак тръгна към сближаване с Иран. Сформира се т.нар. “шиитски полумесец” – територия на държави от Иран през Ирак до Ливан, в която шиитите разпространиха влиянието си.   За първи път този термин бе формулиран от краля на Йордания Абдулла II през 2004 г., когато той предупреди за последствията от идването на шиитите на власт в Ирак. Саудитска Арабия заби тревога.   Как реагира на това САЩ?   Промяната на стратегията на САЩ е описана от Сеймур Херш, носител на наградата Пулицър и един от най-добрите американски автори в жанра журналистическо разследване.   През 2007 г. в ежеседмичника New Yorker бе публикувана статията “Смяна на курса”.   Коментарите на водещите американски политици относно Сирия и Ирак тогава около плановете за подкрепата на радикални сунитски групировки, т.е. действията в подкрепа на Саудитска Арабия срещу Иран, са описани от Херш доста години преди настоящата катастрофа в Близкия Изток.   “Промяна на стратегията”   В последните няколко месеца на фона на влошената ситуация в Ирак администрацията на Буш, както в рамките на официалната дипломация, така и в секретните си операции, направи съществени промени в стратегията си в Близкия Изток. “Смяната на курса”, според Белия дом, подтиква САЩ към открита конфронтация с Иран, в отделни райони дори доведе до изостряне на междурелигиозните конфликти между шиити и сунити.   За да се намали влиянието на Иран, който е шиитски, администрацията на Буш преосмисли приоритетите си в Близкия Изток. В Ливан американската власт започна да си сътрудничи със Саудитска Арабия при секретните операции, които целяха отслабването на Хизбулла, шиитска организация, подкрепяна от Иран.   САЩ участваха също в секретни операции, насочени срещу Иран и неговия съюзник Сирия. Страничният ефект от тези действия бе засилването на сунитските групировки, при това екстремистки такива, които пропагандират своя агресивен ислям, те са враждебно настроени към САЩ и симпатизират на Ал-Кайда.   Един от най-противоречивите аспекти на тази стратегия бе фактът, че голяма част от заплахите и военните действия срещу САЩ в Ирак тръгваха от сунитските групировки, а не от шиитските. Но от гледна точка на Белия дом най-сериозни и непредвидими последствия от войната в Ирак бяха засилените позиции на Иран, както САЩ считаше тогава.   След революцията от 1979 г., когато на власт в Иран идва религиозното духовенство, САЩ скъсват връзките с Иран и започват активно сътрудничество със сунитските държави от Близкия Изток – Саудитска Арабия, Йордания, Египет.   Ситуацията се усложнява след терористичните актове от 11 септември 2001 година. Ал-Кайда представлява сбор от различни сунитски течения. Много от бойците в групировката са граждани на Саудитска Арабия. Преди нахлуването в Ирак през 2003 година, американските власти под въздействието на неоконсервативната идеология допускаха, че шиитското правителство в Ирак може да гарантира проамерикански баланс в региона, където са активни сунитските екстремисти, отчитайки факта, че шиитите представляват болшинството мюсюлмани в Ирак и дълго време са били подложени на гонения от страна на Саддам Хюсеин. САЩ игнорираха предупрежденията от страна на спецслужбите за връзките между шиитските лидери на Ирак и Иран. За Белия дом стана очевидно, че Иран е установил тесни връзки с шиитския премиер на Ирак Нури Ал-Малики.   Новата американска политика тогава вече започва да се обсъжда публично. В доклада си пред Комисията в Сената на САЩ по международните отношения държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че “в Близкия Изток се създава нов стратегически алианс”. Тя отбеляза, че сунитските държави са “умерен център” на този съюз, а Иран, Сирия и Хизбулла са против тях.   Райс заяви, че “Иран и Сирия са направили своя избор и той е да дестабилизират ситуацията”.   Основната цел за смяната на курса в близкоизточната политика на САЩ не беше огласена. Секретните операции си оставаха секретни. Тяхното провеждане и финансиране често се преписваше на Саудитска Арабия или се осъществяваше по странични пътища, заобикаляйки одобрението на Конгреса на САЩ. Ключови играчи при промяна на стратегията са вице-президентът на САЩ Дик Чейни, заместник съветникът по националната сигурност Елиът Абрамс, представителят на САЩ в ООН Залмай Халилзад и принц Бандар бин Султан – високопоставен служител в службите на външното разузнаване на Саудитска Арабия.   Промяната на курса от страна на САЩ на свой ред направи Саудитска Арабия и Израел нови партньори, главно, защото двете страни считаха Иран за заплаха за съществуването им. Новата стратегия, според оценки на съветници от администрацията на САЩ с близки връзки в Израел, са “сериозно и кардинално предвижване на американската външна политика в региона”.   Много сунитски страни са били буквално изплашени от подема на шиитите и с неодобрение наблюдавали заиграването на САЩ с умерените шиити в Ирак. Американските власти разбрали, че не могат да обърнат времето и да сменят шиитското ръководство, а решили само да сдържат влиянието им.   Ст.н.с. от Съвета по международните отношения Уали Насър счита:   ”В ръководството на САЩ имаше дискусия на тема: кой е голямата заплаха – Иран или сунитските радикали. Саудитите и част от президентската администрация вече отдавна бяха доказали, че Иран е голяма заплаха в сравнение със сунитските екстремисти. За тях това бе победа”.   Но други хора отбелязваха големите рискове, с които бе свързана промяната на стратегията на САЩ. Мартин Индик, работещ в администрацията на Клинтън, а също бивш посланик на САЩ в Израел, отбелязва:   ”В Близкия Изток във всеки момент ще се разрази студена война между шиитите и сунитите. Белият дом предприема много сериозна стъпка. Трудно е да се прогнозират последствията, ситуацията може да стане още по-объркана, отколкото е сега”. Годината е далеч преди 2015.

При Тръмп външната политика на САЩ ще бъде по-предпазлива

 ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков. "България олицетворява сателитния синдром" - Проф. Баева, ще бъде ли опитомен от статуквото антисистемният играч Доналд Тръмп? Ще има ли разлика между Тръмп пред дверите на Белия дом и Тръмп вече в Овалния кабинет? - Най-вероятно ще бъде опитомен, но едва ли напълно. Ако се върнем към началото на президентството на Барак Обама, ще трябва да си припомним смелите му идеи за дълбока промяна в американското общество, за борба с неравенството, с бедността, за достъпно за всички здравеопазване, за затваряне на лагера в Гуантанамо, за преодоляване на расовите проблеми, за защита на природната среда по цял свят и т.н. И какво от тези обещания беше реализирано през осемте години на президентството му? Много малко, макар че имаше и успехи, между които са ангажиментът в екологията, реформата в здравеопазването, но нейната съдба е много неясна при новата републиканска администрация. Случилото се с първия чернокож президент на САЩ, който събуди огромни надежди, само потвърждава старата истина, че е много по-лесно да се обещава, отколкото да се реализират обещанията. Както и това, че американската политика твърде много зависи от партийните машини, от държавната администрация, от интересите на големите концерни, от военнопромишления комплекс, от различните лобита, а волята на президента е ограничена. Независимо че конституцията дава огромна власт на американския президент, за каквато могат само да мечтаят повечето европейски лидери, той съвсем не е всевластен и независим от своята партия или обкръжение. Така че и Тръмп ще попадне в тази машина и ще бъде принуден да се приспособява към тесните за неговия характер правила. Същевременно Тръмп притежава характер, който вероятно ще го отличава като президент - той е непредсказуем, не се съобразява с конюнктурата, включително и с общественото мнение. Тези личностни специфики му дават по-голяма свобода, защото всички знаят, че е своенравен и ще бъдат по-склонни да го търпят. При това скандалите следват Тръмп много отдавна, цялата му кампания беше придружена от такива, затова той може да не се бои от скандални решения - по-лошо едва ли може да стане. Така че при всички случаи САЩ ги очакват интересни времена, а дали това ще бъде за добро или за зло, ще покаже бъдещето. - Очаквате ли реална промяна на американския външнополитически курс? Ще тръгне ли към изолационизъм Вашингтон? - Да, според мен обещанието за нов външнополитически курс Доналд Тръмп ще се опита да изпълни. Той вече отхвърли част от търговските споразумения, обяви, че ще намали някои ангажименти на страната си, за да може първо да се съсредоточи върху вътрешната политика. Разбира се, страна с толкова големи интереси по цял свят не може да се върне към изолационизма на ХIХ в., пък дори и към изолационизма след Първата световна война. САЩ ще продължат да водят глобална политика, предполагам обаче, че ще се намали директната намеса във вътрешните работи на някои държави и региони, американската политика ще стане по-предпазлива, по-внимателно ще се преценява кога, къде и как да се ангажират. Най-общо казано - на преден план ще излезе дипломацията, а използването на военна сила ще стане по-нюансирано. Очаквам и намаляване на финансовите ангажименти на САЩ към външния свят, включително и при т.нар. износ на демокрация. - Какво развитие на отношенията между САЩ и ЕС предвиждате предвид острите изказвания на Тръмп по отношение на Меркел например? - Това, което казах, с пълна сила се отнася и за отношението на Тръмп към ЕС. Но трябва да припомня една по-отдавнашна тенденция - интересът на САЩ към ЕС намаля още при втория мандат на президента Обама. И това се дължи не на лично отношение, а на промените в света. Независимо че ЕС представлява огромна икономическа сила, неговата глобална роля намалява за сметка на възхода на азиатските държави, което накара Обама да обръща все по-голямо внимание на Азия. А при Тръмп тази тенденция ще продължи. Затова мисля, че и при неговата администрация Европа ще бъде уважавана, но по-скоро като "Стария свят", отколкото като континента на бъдещето. Основна причина за това са огромните проблеми, с които се сблъскваме: мигрантско-бежанския поток, негативната демографска тенденция, дълговите кризи, финансовите проблеми, конфликта с Русия заради Украйна и т.н., но значение има и липсата на единна външна политика на ЕС, да не говорим за военната му слабост. Европа продължава да бъде най-доброто място за живеене, но световното развитие зависи все по-малко от нея. А към тази обща тенденция трябва да се добавят и конкретните последици от участието на европейски лидери в кампанията срещу Тръмп. Сега всички онези, които се обявиха за Хилъри Клинтън, трябва да се приспособят към новия президент на САЩ, което няма да е лесно. - Доста остро се изказва Тръмп и срещу НАТО. Очаквате ли промяна на ролята на САЩ в организацията? - Всъщност Тръмп не се обяви против НАТО, а го разкритикува като остаряла структура, която се нуждае от обновяване. Дори очерта посоката на обновлението - по-големи ангажименти на страните членки към боеспособността на организацията. Тръмп предупреди, че САЩ няма да продължат да носят основните тежести и изцяло да се грижат за сигурността на Стария континент. Ако трябва да направя историческо сравнение, ще припомня, че с подобна теза започна своята "перестройка" и Горбачов - че страните от СИВ и Варшавския договор трябва да се ангажират, а не да разчитат само на съветската помощ и защита. Не вярвам и последиците да са същите, тъй като намаленият ангажимент на САЩ в НАТО няма да доведе до разпадането на организацията - просто вече не живеем в биполярен свят. Така или иначе, за европейските членки на НАТО предстоят трудни години. - Дъждът от обвинения и санкции от Вашингтон към Москва стана още по-пороен след изборите. Какво да очакваме от новата американска администрация по отношение на Русия? - Мисля, че и в това отношение ще настъпят промени, макар и не толкова резки, колкото мислят някои наблюдатели. Последните обвинения към Русия, отправени от президента Обама, поставиха грозна точка на инак не толкова лошото му наследство. Струва ми се, че неочакваната загуба на демократите на президентските избори ги тласна към истерична реакция и търсене на виновни къде ли не, само не и там, където са - в качествата на кандидатката. Но рядко е отправяно по-глупаво обвинение от това, че друга държава е избрала президента на велика сила. Отново ще си послужа с историята - защо никой в Русия не реагира толкова болезнено, когато през 1996 г. Борис Елцин спечели президентските избори благодарение на участието на американски специалисти в кампанията му. Вероятно, защото тогава нито в Русия, нито в САЩ управляващите искаха Зюганов за президент. Но това ли е американският модел на демократични избори? И това е само един пример от многобройните намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави. Според мен президентът Тръмп рано или късно ще се опита да постигне modus vivendi (начин на живот - бел.ред.) с Русия, като излезе от омагьосания кръг на нарастващи обвинения и несъобразяване с променящите се реалности. Кога и как ще го направи, ще видим. - Къде е България в тази променящата се международна обстановка? След броени дни и новият български президент ще встъпи в длъжност. Какво да очакваме от него, как ще ни позиционира на международната сцена? - В момента България олицетворява сателитния синдром. Водещи фигури в българската политика доброволно се поставят в позицията на най-верни съюзници на новия "голям брат". Големите сили наистина обичат някой да им върши мръсната работа, но не го уважават. Надявам се новият президент да очертае такава позиция на България, която да отговаря на българските интереси, и да накара както нашите съюзници, така и нашите противници да ни уважават. А ние да се гордеем, а не да се срамуваме, че сме българи. - На изпроводяк президентът Плевнелиев отново не пропусна да поласкае Вашингтон и да хвърли огън и жупел по Москва... - Колкото по-бързо забравим за този объркан човек, толкова по-добре. Дори не ми се коментира основната му теза, че не можем да правим външна политика на основата на интереси, а само върху принципи. Но кратък коментар се налага. От теоретична гледна точка тезата на Плевнелиев звучи чудесно, много западни лидери декларират това. Но ако анализираме действията им, ще видим ясно, че всеки защитава интересите на своята държава. Само Плевнелиев е готов да жертва българските национални интереси, за да защити принципи, формулирани в интерес на други държави. И се гордее, че е станал политик на годината на друга държава, а не на своята. А тъй като това е човек, който забравя и не уважава собствения си произход и минало, не виждам как ние можем да го уважаваме.

Путин: Русия не е срещу САЩ, а е против взимането на едностранни решения

САЩ представят Русия като враг, за да отвлекат вниманието от вътрешните си проблеми. Това заяви руският президент Владимир Путин в Индия след срещата на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), предаде ТАСС, цитирана от бТВ. "САЩ имат много проблеми. В такива условия мнозина прибягват към проверената система за отвличане на вниманието на избирателите от собствените проблеми. Смятам, че сега точно това наблюдаваме. Целта е нацията да се обедини в борбата с врага. Образът врага в лицето на Иран и иранската ядрена заплаха изглежда не беше особено ефективен, с Русия е по-интересно. Според мен тази карта сега активно се разиграва", каза Путин. Той изрази надежда, че след изборите в САЩ отношенията между двете суперсили ще бъдат възстановени. Русия не възнамерява да влияе върху хода на предизборната кампания в САЩ, тъй като не знае каква линия ще избере един или друг кандидат след победата си, заяви Путин в отговор на обвиненията на Вашингтон, че Москва се опитва да се меси в предизборната кампания на страната на кандидата на републиканците Доналд Тръмп. "Мислите, че отношенията ни със САЩ се промениха заради Сирия ли? Не, не заради Сирия, а заради опита на една страна да наложи собствените си решения на целия свят", подчерта Владимир Путин. Той подчерта, че Русия "не е против тази страна, а против вземането на едностранни решения, които не са обмислени докрай и не вземат предвид историческите и културни особености на една или друга страна, дори ако в тази страна има конфликти и противоречия". Путин заяви, че Ирак и Либия никога не са били центрове на тероризъм, а са се превърнали в негов развъдник след ликвидирането на държавните им структури, което е довело и до масови бежански потоци. Наложените на Русия санкции заради действията й в Сирия или Украйна "нямат за цел да решат нещо, а да спрат укрепването на Русия като пълноценен участник в международната дейност. Ако не беше Украйна, щеше да се измисли нещо друго. Целта е просто да се изработи политика на сдържане на Русия. Тази цел няма да бъде постигната", заяви Путин. На молба за коментар на изявлението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че САЩ ще реагират подобаващо на хакерските атаки на Русия, които ТАСС представя като заплаха за американски кибератаки, Путин заяви, че Байдън не е казал нищо, което вече да не е известно. "От нашите американски приятели може да се очаква всичко, което им е угодно. Но какво толкова ново е казал той (Байдън)? Нима не знаем, че официалните органи на САЩ следят и подслушват всички? Тези действия на САЩ отдавна са всеизвестни, отдавна не са тайна за никого. САЩ следят не само потенциалните си противници, а и съюзниците си, дори и най-близките. За колко скандали с подслушване на лидери на страни съюзници на САЩ знаем? Така че Русия не е някакво изключение, ние винаги сме били цел на такива атаки. Това вече си го знаем", заяви Путин.