23.03.2017

"Вълшебната флейта" тази вечер на оперната сцена

Тази вечер от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представена за първи път новата постановка на моцартовия шедьовър „Вълшебната флейта". След „Сватбата на Фигаро" това е втората постановка от набралия стремителна скорост цикъл „Опера в куфар", който стартира с голям успех през изминалия творчески сезон. В Годината на Моцарт Старозагорската опера отдава своята почит към австрийския гений с реализацията на неговите най-ярки оперни заглавия в достъпен и привлекателен формат за всички възрасти. В рамките на 1 час и половина зрите...

Още

Международно участие във "Вълшебната флейта"

С международно участие се отличава спектакъла на „Вълшебната флейта”, който ще се проведе днес. Габриел Парк /Южна Корея/, Хейди Лааксо /Финландия/ и Eлена Стефанич /Хърватска/ след прослушване в края на 2015 г. във Виена, пристигнаха в Русе за ролите на Тамино, Памина и Първа дама в едно от най-великите произведение на Моцарт, представено за първи път във Виена през 1791 година. Гост-диригент на спектакъла е Рафаел Фейе от Белгия.  За ролята на Моностатос пристигна от Норвегия бившият солист на Русенска...

Суперпродукция на „Набуко“ със световноизвестни изпълнители в София

Постановката е на акад. Пламен Карталов, диригент е Михаил Синкевич. Само шест са спектаклите и доколкото разбрахме билетите са на привършване. Може би мнозина, минавали край храм-паметника, са забелязали сцената с изградените висящи градини на Вавилон, свитъците на Мойсей и стълбата, водеща към небето. На 23 юли е премиерата на „Набуко“. Следващите спектакли са на 24, 28, 29, 30 и 31 юли. От понеделник трупата вече е изцяло събрана и започнаха генералните репетиции. Общо седем са чужденците, поканени за постановката – от Италия, Израел, Румъния и Грузия, както и едни от най-обичаните български певци. В звуковия файл ще чуете какво споделиха на срещата с журналистите акад. Пламен Карталов, Владимир Стоянов, Йорданка Дерилова и Габриела Георгиева. Представяме участниците в спектаклите с кратки биографични данни. Диригентът Михаил Синкевич е роден в Москва. През 1978 г. завършва специалното музикално училище на Белоруската консерватория. През 1994 г. продължава образованието си в Ленинградската държавна консерватория. Докато е студент той работи в Театъра за опера и балет в Санкт-Петербург към Държавния детски музикален театър. През 2000 г. по покана на маестро Валерий Гергиев става диригент на Мариинския театър, където работи цели 10 години. Дирижира: „Княз Игор”, „Руслан и Людмила”, „Лейди Макбет”, „Евгений Онегин”, „Вълшебната флейта”, „Саломе”, „Лоенгрин” и др. През 2009 г. Синкевич дебютира в Новата национална опера на Токио. Той дирижира често в Мариинския театър, в Метрополитен, Ковънт Гардън, Баден-баденския театър Фестшпилхаус и др. Постоянно сътрудничи с оперните театри на Русия, Белорусия, Германия, Хърватия и др. Михаил Синкевич ще дирижира „Набуко” на 23 и 24 юли. Софийската публика ще види на 23, 28 и 30 юли в ролята на Набуко българския баритон Владимир Стоянов. Баритонът завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров”, а след това специализира в Римската академия за изкуство и култура при Никола Гюзелев. Започва своята оперна кариера като солист на Пловдивската опера, а на сцената на Националната опера и балет дебютира през 1996 година в ролята на Маркиз Поза от операта „Дон Карлос” на Верди. Международната му кариера започва през 1998 година с ролята на Макбет в Театро Сан Карло – Неапол, Италия. През 1999 година е поканен за ролята на Дон Карлос от операта „Силата на съдбата” в Миланската скала. Днес Владимир Стоянов е желан гост на най-големите оперни сцени, а репертоарът му е огромен и включва най-известните баритонови партии. Последният му ангажимен е в Амстердам в „Дама Пика“ на Чайковски. Българската публика вече познава Набуко на Владимир Стоянов – роля, която той изпълни на сцената в София. Кирил Манолов се завърна от участие на фестивала в Савонлина, където пя Фалстаф. Тази роля днес е знакова за него. Така смята и италианската критика, която познава не един световен изпълнител на тази раля. Роден в София през 1976 г., където учи пеене в Националната музикална академия. Носител е на награди от различни певчески конкурси в България, а също и във Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Прави своя дебют в Националната музикална академия в София като Дон Жуан. Репертоарът му включва едни от най-драматичните баритонови роли. Този сезон Манолов пя в триптиха на Пучини в Римската опера, Дулкамара („Любовен еликсир“) в Севиля, Фалстаф („Фалстаф“) с Маестро Мути на Оперния фестивал в Савонлина, Набуко („Набуко“) на Летния фестивал „Каракала“, Амонасро („Аида“) в Монреал и др. В ролята на Набуко ще се представи на 24, 29 и 31 юли. На 23 и 28 юли, на сцената на площада, Роберто Скандюци ще се представи в ролята на Захария. Басът е роден в Тревизо, Италия, където учи оперно пеене. През 1892 г. дебютира в Миланската скала, в „Сватбата на Фигаро”, под диригентството на Рикардо Мути. С интерпретацията си на Фиеско в „Симоне Боканегра” в Ковънт Гардън, под диригентството на сър Джордж Шолти, певецът добива световна слава. Българската публика познава Скандюци от драматичния му образ на Филип II от „Дон Карлос” на Софийска сцена. Сузана Бранкини е родена в Италия. Репертоарът й включва: Леонора в „Трубадур”, Одабела в „Атила”, Елизабета в „Дон Карлос”, Лейди Макбет в „Макбет”, Абигаил в „Набуко”, Аида в „Аида” (Верди); главните роли в „Тоска”, „Сестра Анджелика” и „Мадам Бътерфлай” (Пучини); Неда от „Палячи” (Леонкавало), Сантуца от „Селска чест” (Маскани) и много други. Редовно участва в представления в Арена ди Верона, както и в оперните театри в Мачерата, Антверпен, Венеция, Сао Паоло, Париж, Флоренция, Детройт, Рим, Ница, Парма, Неапол, Токио и др. В Израелската опера изпълнява Лиу в „Турандот” (Пучини). Сузана ще се представи в ролята на Абигаиле на 23 юли. Габриела Георгиева ще представи Абигаиле на 24 и 30 юли. Този сезон е много успешен за Габриела. Неотдавна тя представи великолепна Норма в София. Сега й предстои поредно предизвикателство. През 1998 година Габриела Георгиева завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” в София. Специализира оперно пеене в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим, при Джанела Борелли. Взема участие в майсторските класове на Каролин Дюма (1999 година.), Петер Дворски (2000 година) и Анна Томова-Синтова (2006 година). От 2000 година работи с Гена Димитрова, а по-късно и с Калуди Калудов, които изиграват основна роля за изграждането й като певица. Оперната й кариера започва във Варна през 2002 година с ролята на Леонора от Вердиевия „Трубадур”. През 2003 година прави своя дебют на Софийска сцена в ролята на Амелия от „Бал с маски” на Верди. Има богат оперен и концертен репертоар, записи и международни участие. Радостина Николаева – Абигаиле на 28 и 31 юли. Една от най-обичаните солистки на Софийската опера. Тук тя натрупа опит и репертоар. Радостина Николаева е родена в Русе, завършва Музикалното училище „Веселин Стоянов” и оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, усъвършенства се в майсторския клас на Анна Томова-Синтова. Дебютира на сцената на Русенската опера с ролята на Дона Елвира в „Дон Жуан” от Моцарт, печели конкурс за солистка на Софийска опера и балет, с което започва блестящата й кариера като първо сопрано в най-престижния наш оперен театър. Богатият ѝ репертоар включва централните сопранови партии в шедьоврите на оперната класика. Звездни са последните й роли – Изолда, Аида, Норма. Примата има в биографията си много отличия, сред които награди от националния конкурс „Проф. Христо Бръмбаров” (2001), международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” (2004), международния конкурс Ottavio Ziino (2005). Печели и двете най-високи награди – Първа награда и Награда на публиката на международния конкурс Premio Spiros Argiris – Concorso Internazionale per Giovani Cantanti Lirici (2008). Йорданка Дерилова – Абигайл. Тя е камарзенгерин и получава това отличие за великолепните си роли, представени на различни сцени в Германия. Завършва НМУ „Любомир Пипков” и НМА „Панчо Владигеров”, специализира в Академията в Рим при Александрина Милчева. Дебютира на сцената на Бургаската опера в ролята на Елизабет в „Дон Карлос” и Дездемона в „Отело”. След това е в Стара, където изпълнява ролите на Мими от „Бохеми” и Амелия от „Бал с маски” на Верди. И софийската публика аплодира нейните превъплъщения – Елизабет („Дон Карлос”) и Амелия („Бал с маски”). След това кариерата й започва да се развива предимно в чужбина, но никога не пропуска покана за спектакли у нас. През 2009 г. тя беше Одабела в операта „Атила” от Верди – премиера на Варненската опера, а тази година участва в постановката на академик Пламен Карталов „Залезът на боговете“ от Вагнер. От 1998 г. датират ангажиментите й в Пражката опера. през 1999 г. гастролира в Швейцария с „Тоска” и Елизабет от „Дон Карлос”, а от 2000 г. е постоянен гост на Националния театър в Манхайм. Следват гастроли в Мюнхен, Нюрнберг, Лайпциг, Франкфурт, Линц и Брегенц с ролята на Абигайл. През лятото на 2001 г. гастролира в Грац на Открита сцена в ролите на Аида и Абигайл. Певицата вече е желан гост на различни места по света и желан партньор за големите фестивали. Дерилова ще бъде Абигайл на 28 и 31 юли. Оана Андра е примадона на Букурещката опера и е добре известна на българската публика още от явяването й на конкурса за млади оперни певци „Борис Христов“ След това многократно е гостувала у нас. След Розина и Анджелина в последния сезон тя изпълни ролята на Олга от „Евгений Онегин” и на Адалджиза от „Норма”. Завършила е Букурещката консерватория, после е специализирала в Италия и САЩ. На 24 юли тя ще бъде Фенена. Дилета Скандюци ще се появи пред българската публика в ролята на Фенена на 28 и 30 юли. Нейните родители са музиканти, баща й е Роберто Скандюци. Дилета завършва театралната школа и музикална консерватория във Венеция. През 2008 г. дебютира във Франция в „Лястовичката”. В театър „Верди” в Триест Скандюци изпълнява ролята на Лаурета от „Джани Скики”. Певицата изнася рецитали в Токио и Прага, а наскоро беше Ксения от „Борис Годунов” в оперния театър на Сантяго Чили. Шай Блох - Фенена е родена в Израел. Завършва музикалното училище „Бухман Мета” при университета в Тел Авив, където учи при Тамар Рахум и Мира Закаи. По време на следването си изпълнява ролите на Майката, Китайската чаша, Котката и катеричката в „Детето и вълшебствата” (Равел), както и Втората вещица в „Дидона и Еней” (Пърсел). Участва в концерти на Израелската филхармония, „Симфонета Раанана” и др. Учила е в оперното студио „Мейтар” към Израелската опера, където репертоарът й включва Вещицата в „Хензел и Гретел” (Хумпердинк), Третата дама във „Вълшебната флейта” (Моцарт), Марчелина в „Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Джанета в „Любовен еликсир” (Доницети), Шарлот във „Вертер” (Масне), Магьосницата в „Дидона и Еней” (Пърсел), Баба в „Медиумът” (Меноти), Принцесата в „Сестра Анджелика” (Пучини), и други роли. Изпълнявала е Тизбе в „Пепеляшка” (Росини) в постановка на оперното студио с Израелския симфоничен оркестър „Ришон ле Цион”. Кахабер Шавидзе е роден през 1978 в Тбилиси, Грузия. Завършва музикалното си образование в музикалното училище в Аракишвили. След това специализира пеене и хорово дирижиране. Скоро се присъединява към класа на грузинския бас Тенгиз Мушкудиани, в консерваторията „Вано Саражишвили”. Дипломира се в нея през 2009. Оттогава започва стремглавата му творческа кариера. Пее големия руски репертоар – Чайковски, Бородин, Рахманинов. Дебютира на световните оперни сцени – в Европа и Америка. Съвсем скоро участва в Тулон в операта „Лоенгрин” и във „Вълшебната флейта”, в „Реквием” на Верди и в „Ромео и Жулиета” на Гуно. Шавидзе е търсен бас на международните оперни сцени. На 23 и 24 юли Шавидзе ще влезе в ролята на Върховния вожд.

Блясък и траур на 61-я Виенски оперен бал

На 23-и февруари във Виенската Щатсопер се проведе 61-ият традиционен Виенски оперен бал. Бляскаво събитие и безспорна кулминация на карнавалния сезон в австрийската столица, този прочут бал отново посрещна повече от 5 000 гости. Известно е, че традицията на виенските балове е близо два века. Началото й датира от забавите и танцовите салони от първата половина на 19-и век, особено около Виенския конгрес през 1815 г. През втората половина на 19-и век модата на пищните балове из цяла Виена е в своя апогей. Те се провеждат в залите на Кметството, на Музикферайн, Театър ан дер Вийн и др. Въпреки че  през 1869 г. внушителната, построена в бароков  архитектурен стил Виенска Дворцова Опера на Ринга  е официално открита, австрийският кайзер Франц Йозеф I не се съгласява в сградата да се организират бални тържества. През 1877 г. кайзерът все пак позволява  в Дворцовата опера да се организира  „соаре“, при условие, че танци няма да се допускат. В полунощ  обаче буйната виенска кръв и кураж, както пише  вестник „Виенер Фремдеблат“, не устояват на валсовите ритми и традицията на баловете в Дворцовата Опера, днес Щатсопер, е поставена. От 1935 г. този бален фест носи името Виенски оперен бал. Традиционно за откриването на бала се подготвя специална музикална програма. Тази година след изпълнението на австрийския държавен химн и химна на Европа прозвуча Полонез от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски. Под тези звуци в залата пристъпиха 144 двойки дебютанти - младежи и девойки на възраст  между 17 и 23 години. Последва великолепно изпълнение на солисти на балета на Виенската Щатсопер, сред които Мария Яковлева, Денис Черевичко, Нина Полакова, Давиде Дато и др. Те танцуваха  под звуците на известния валс „Животът на артиста“  от Йохан Щраус-син под диригентството нс Саша Гьотцел. Кулминация на официалната музикална програма за откриването на Виенския оперен бал бяха две изпълнения на знаменития тенор Йонас Кауфман. Той бе избрал ария на Дон Хосе от операта “Кармен“ и любимата на всички  виенчани ария “Виена, цялото ми сърце ти принадлежи“  от оперетата  “Страната на усмивките“ от Франц Лехар.  Йонас Кауфман бе посрещнат и изпратен с възторжен аплауз от публиката. Огромна е радостта на меломаните, че след няколко месечно отсъствие от оперните сцени поради заболяване, тенорът отново е в чудесна певческа форма. Изпълненията на Йонас Кауфман бяха съпроводени от младата, но вече известна италианска диригентка Сперанца Скапучи. Тя трябваше спешно да замести на пулта първоначално предвидения диригент, но впоследствие възпрепятстван,  Семьон Бичков. Огромна бе благодарността на дирекцията на операта към Сперанца Скапучи, която от своя страна трябваше да дирижира оперна гала в Баден Баден веднага на следващия ден, но въпреки това професионално съчета двата ангажимента. Поканата към Сперанца Скапучи дойде закономерно след нейния много успешен дебют във Виенската  Щатсопер този сезон, където тя дирижира спектакли на “Пепеляшка“ от Росини и „Травиата“ от Верди.  Музикалната програма за откриването на Виенския бал завърши с полката  “Поздрав на артиста“  от Йозеф Щраус и, разбира се, валса  “На красивия син Дунав“ от Йохан Щраус–син, от чието композиране през февруари 2017 се навършват 150 години. Този юбилей е вдъхновил и световно известния Карл Лагерфелд, който тази година създаде дизайна на диадемите на дебютантките на оперния бал, съчетавайки във всяка една корона 394 прозрачни и сапфирени сини кристали Сваровски. Тези елегантни диадеми носят името “Тиара 2017, на красивия син Дунав“.  Интересно бе и мотото на бала – “Всичко е опера“. Това бе идея на новата организаторка на  Виенския оперен бал Мария  Гросбауер. Препратка към операта “Кавалерът на розата“ бе идеята тази година момичетата дебютантки да не носят букетчета, а кавалерите дебютанти да държат по една сребърна роза, която в края на полката “Поздрав на артиста“ поднесоха на своите дами. Украсата с цветя в залата също беше тематична, вдъхновена от “Вълшебната флейта“. Пъстри цветя - многообразие от цветови тоналности в розово, оранжево, червено, зелено украсяваха всички зали в операта. Така Мария Гросбауер направи асоциация с вълшебната гора и нейните пъстри птици от операта на Моцарт. Специално за Оперния бал тази година бе създадена нова напитка - ароматен коктейл от джин и плодови сокове с името “Любовен еликсир“ – разбира се отново асоциация, този път с операта на Доницети. Темата за модните тоалети на дамите на Виенския оперен бал неизменно предизвиква интерес. Престижно е, че тази година българката Анелия Пешев отново бе избрана да бъде официален дизайнер на балните рокли на някои от прима балерините на Виенската Щатсопер. Още няколко любопитни факти за Виенския оперен бал : това събитие носи на Щатсопер 4,6 милиона евро приходи за една вечер, а разходите са 3,5 милиона евро. Така за операта остават 1,1 милона евро печалба, които  тя инвестира в оперни проекти. Цената на един билет за бала е 290 евро, а една ложа е между 10 000 и 20 500 евро. Всяка година в деня след бала  3 500 деца от всички австрийски федерални провинции посещават две адаптирани представления на “ Вълшебната флейта“, които се играят в средата на все още украсената бална зала в Щатсопер. И още един аспект на Виенския оперен бал - според  постановление той е не само блестящо светско събитие, но и официален бал на Република Австрия и по традиция се провежда под патронажа на Президента и Канцлера на Австрия. По протокол те лично присъстват на бала. Така беше и тази година, но за първи път настроението бе помрачено от факта, че буквално часове преди началото на бала след тежко боледуване почина министърката на здравеопазването на Австрия Сабине Оберхаусер. В тази ситуация напълно разбираемо, хуманно и емоционално прозвуча обръщението на Канцлера на Австрия Кристиан Керн към всички гости на бала да почетат с минута мълчание кончината на Сабине Оберхаусер - много уважавана като политик в правителството на Австрия. “Да, Оперният бал е празник на радостта, но едно тъжно събитие от живота ни върна в реалността,“ – каза канцлерът Кристиан Керн, а сред заглавията на статиите за Виенския оперен бал в австрийската преса на следващия ден можеше да се прочете : “Блясък и траур на Виенския бал“ , “ Светлина и сянка върху блестящото събитие“ , “ Виенският оперен Бал - една вечер, съчетала мечти и сълзи“.

Блясък и траур на 61-вия Виенски оперен бал

На 23-и февруари във Виенската Щатсопер се проведе 61-ият традиционен Виенски оперен бал. Бляскаво събитие и безспорна кулминация на карнавалния сезон в австрийската столица, този прочут бал отново посрещна повече от 5 000 гости. Известно е, че традицията на виенските балове е близо два века. Началото й датира от забавите и танцовите салони от първата половина на 19-и век, особено около Виенския конгрес през 1815 г. През втората половина на 19-и век модата на пищните балове из цяла Виена е в своя апогей. Те се провеждат в залите на Кметството, на Музикферайн, Театър ан дер Вийн и др. Въпреки че  през 1869 г. внушителната, построена в бароков  архитектурен стил Виенска Дворцова Опера на Ринга  е официално открита, австрийският кайзер Франц Йозеф I не се съгласява в сградата да се организират бални тържества. През 1877 г. кайзерът все пак позволява  в Дворцовата опера да се организира  „соаре“, при условие, че танци няма да се допускат. В полунощ  обаче буйната виенска кръв и кураж, както пише  вестник „Виенер Фремдеблат“, не устояват на валсовите ритми и традицията на баловете в Дворцовата опера, днес Щатсопер, е поставена. От 1935 г. този бален фест носи името Виенски оперен бал. Традиционно за откриването на бала се подготвя специална музикална програма. Тази година след изпълнението на австрийския държавен химн и химна на Европа прозвуча Полонез от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски. Под тези звуци в залата пристъпиха 144 двойки дебютанти - младежи и девойки на възраст  между 17 и 23 години. Последва великолепно изпълнение на солисти на балета на Виенската Щатсопер, сред които Мария Яковлева, Денис Черевичко, Нина Полакова, Давиде Дато и др. Те танцуваха на известния валс „Животът на артиста“  от Йохан Щраус-син под диригентството на Саша Гьотцел. Кулминация на официалната музикална програма за откриването на Виенския оперен бал бяха две изпълнения на знаменития тенор Йонас Кауфман. Той бе избрал ария на Дон Хозе от операта “Кармен“ на Бизе и любимата на всички  виенчани ария “Виена, цялото ми сърце ти принадлежи“  от оперетата  “Страната на усмивките“ от Франц Лехар.  Йонас Кауфман бе посрещнат и изпратен с възторжен аплауз от публиката. Огромна е радостта на меломаните, че след няколко месечно отсъствие от оперните сцени поради заболяване, тенорът отново е в чудесна певческа форма. Изпълненията на Йонас Кауфман бяха съпроводени от младата, но вече известна италианска диригентка Сперанца Скапучи. Тя трябваше спешно да замести на пулта първоначално предвидения диригент, но впоследствие възпрепятстван,  Семьон Бичков. Огромна бе благодарността на дирекцията на операта към Сперанца Скапучи, която от своя страна трябваше да дирижира оперна гала в Баден Баден веднага на следващия ден, но въпреки това професионално съчета двата ангажимента. Поканата към Сперанца Скапучи дойде закономерно след нейния много успешен дебют във Виенската  Щатсопер този сезон, където тя дирижира спектакли на “Пепеляшка“ от Росини и „Травиата“ от Верди.  Музикалната програма за откриването на Виенския бал завърши с полката  “Поздрав на артиста“  от Йозеф Щраус и, разбира се, валса  “На красивия син Дунав“ от Йохан Щраус–син, от чието композиране през февруари 2017 се навършват 150 години. Този юбилей е вдъхновил и световно известния Карл Лагерфелд, който тази година създаде дизайна на диадемите на дебютантките на оперния бал, съчетавайки във всяка една корона 394 прозрачни и сапфирени сини кристали Сваровски. Тези елегантни диадеми носят името “Тиара 2017, на красивия син Дунав“.  Интересно бе и мотото на бала – “Всичко е опера“. Това бе идея на новата организаторка на  Виенския оперен бал Мария  Гросбауер. Препратка към операта “Кавалерът на розата“ бе идеята тази година момичетата дебютантки да не носят букетчета, а кавалерите дебютанти да държат по една сребърна роза, която в края на полката “Поздрав на артиста“ поднесоха на своите дами. Украсата с цветя в залата също беше тематична, вдъхновена от “Вълшебната флейта“. Пъстри цветя - многообразие от цветови тоналности в розово, оранжево, червено, зелено украсяваха всички зали в операта. Така Мария Гросбауер направи асоциация с вълшебната гора и нейните пъстри птици от операта на Моцарт. Специално за Оперния бал тази година бе създадена нова напитка - ароматен коктейл от джин и плодови сокове с името “Любовен еликсир“ – разбира се отново асоциация, този път с операта на Доницети. Темата за модните тоалети на дамите на Виенския оперен бал неизменно предизвиква интерес. Престижно е, че тази година българката Анелия Пешев отново бе избрана да бъде официален дизайнер на балните рокли на някои от прима балерините на Виенската Щатсопер. Още няколко любопитни факти за Виенския оперен бал: това събитие носи на Щатсопер 4,6 милиона евро приходи за една вечер, а разходите са 3,5 милиона евро. Така за операта остават 1,1 милона евро печалба, които  тя инвестира в оперни проекти. Цената на един билет за бала е 290 евро, а една ложа е между 10 000 и 20 500 евро. Всяка година в деня след бала  3 500 деца от всички австрийски федерални провинции посещават две адаптирани представления на “Вълшебната флейта“, които се играят в средата на все още украсената бална зала в Щатсопер. И още един аспект на Виенския оперен бал - според  постановление той е не само блестящо светско събитие, но и официален бал на Република Австрия и по традиция се провежда под патронажа на Президента и Канцлера на Австрия. По протокол те лично присъстват на бала. Така беше и тази година, но за първи път настроението бе помрачено от факта, че буквално часове преди началото на бала след тежко боледуване почина министърката на здравеопазването на Австрия Сабине Оберхаусер. В тази ситуация напълно разбираемо, хуманно и емоционално прозвуча обръщението на Канцлера на Австрия Кристиан Керн към всички гости на бала да почетат с минута мълчание кончината на Сабине Оберхаусер - много уважавана като политик в правителството на Австрия. Да, Оперният бал е празник на радостта, но едно тъжно събитие от живота ни върна в реалността, каза канцлерът Кристиан Керн, а сред заглавията на статиите за Виенския оперен бал в австрийската преса на следващия ден можеше да се прочете : “Блясък и траур на Виенския бал“ , “Светлина и сянка върху блестящото събитие“, “Виенският оперен бал - една вечер, съчетала мечти и сълзи“.

Дарина Такова: Благодаря за всичко, което ми е дадено да преживея

Дарина Такова е една от най-известните ни оперни звезди. Завършва Консерваторията в класа на проф. Мила Дюлгерова и проф. Мати Пинкас. До 1989 г. е солистка на Софийската опера.Печели конкурси като „Луиза Тоди“ в Лисабон, Международния конкурс за млади оперни певци в София, „Франсиско Виняс“ в Барселона, „Тоти дал Монте“ в Тревизо. След 1992 г. започва голямата ѝ международна кариера. Дебютира в Миланската Скала през 1998 г. като Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт с диригент Рикардо Мути. Следват покани от почти всички големи оперни театри в Италия, ролите ѝ непрестанно се увеличават, а сред тях са Лучия ди Ламермур (от едноименната опера на Доницети) и Виолета (главната героиня в „Травиата“ на Верди). Много са участията ѝ на оперните фестивали, като особено място заема този в Пезаро – родният град на Росини. Пее и на Арена ди Верона, на Бароковия фестивал в Инсбрук. Гостува в Ковънт Гардън, Лондон, в „Златното петле“ на Римски-Корсаков, в Метрополитън опера, Ню Йорк във „Фауст“ на Гуно, Карнеги Хол, Ла Скала в Милано, Римската опера, оперните театри на Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триест, Неапол, Венеция, Парма. Фестивалите в Пезаро, Бергамо, Арена ди Верона. Концертните зали на Санта Чечилия, Концертгебау в Амстердам, както и по големите сцени на Париж, Мюнхен, Берлин, Мадрид. Работи с най-великите диригенти като Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Уго Де Ана и големия оперен режисьор Франко Дзефирели. Има многобройни филмирани записи и копродукции от спектакли с участието на Дарина Такова. От 2007 г. оперната ни прима започва да преподава и учредява фондация, носеща нейното име, която подпомага развитието на млади оперни артисти. Организира майсторски класове и кани световноизвестни оперни певци, сред които Карло Коломбара, Роберто Скандиуци, Лучана Д`Интино. За дейността на своята фондация „Дарина Такова“ и целите, които си е поставила като неин създател и основен двигател, ни разказва самата Дарина Такова: Имам много интересни идеи и проекти. Реализация на тези проекти. Непрекъснато се разширява това, което искаме и това, което правим. Вече не е само занимание или работа, а е мисия – да създам нова оперна, певческа генерация у нас, тъй като операта и оперните певци са нещо много важно за България. Операта е елитно изкуство. Не можем да искаме да има масова подкрепа, но е нещо, което изначално имаме. През годините малко го поизгубихме и затова ще направя всичко, което зависи от мен, за да продължим да имаме този блясък и имидж по отношение на операта в световен аспект. Операта е за страстни почитатели и подготвена публика. За да станеш неин последовател, трябва да я познаваш. Започва се внимателно от детска възраст. Защото или се отвращаваш или се влюбваш за цял живот в нея. Затова трябва да се поддържа високо ниво на изява. По този начин се възпитават и младите, и публиката, и случайно изкушените зрители. Ние, поколението на 60-те и 70-те, имахме много задълбочено обучение по пеене и история на музиката. Моята първа среща с операта беше много смешна, защото ни заведоха от училище на „Вълшебната флейта“. След това, ролята на Царицата на нощта ми направи кариера. Факт. Моите професионални стъпки започнаха с тази роля през 1988-ма и тя беше трамплинът за всичко, което ми се случи впоследствие. За покорените големи оперни сцени, за градацията по пътя на една звезда към върховете, продължава да ни говори Дарина: Не става изведнъж, защото ако попаднеш внезапно на една такава голяма сцена, ще получиш директно инфаркт. Има градация. Както „La Scala”, което означава „стълба“, наистина е това – изкачване. За да стигнеш до Метрополитен, трябва да си извървял един дълъг път и вече да имаш определени театри и ниво на изява. Нищо не е случайно. И когато се озовеш на една такава сцена – ти си подготвен. Не е „бум“ от небесата. Пях Травиата на Арена ди Верона и всички колеги ми казваха: „Внимавай да не се изплашиш. Не повдигай очи нагоре, не гледай.“ Наистина се чувстваш толкова малък и уплашен в това монументално пространство, особено когато цялата публика от двайсет хиляди души запалват традиционно свещички на арената и попадаш в един космически, приказен свят. Там не се уплаших.Особено състояние преживях в Метрополитен. Попадаш в едно гигантско затворено пространство. В един много голям театър. Единствено тогава си казах: „Трябва да запълня с гласа си и с присъствието си това пространство.“ Направих го с „Фауст“ на Гуно, през 2006-а. Имам много щастлива и радостна кариера. Любимият ми театър обаче е Ковънт Гардън. Когато започваше интерлюдията на „Травиата“ и аз бях вече на сцената се разплаках, защото си казах: „Уау… Къде попаднах? До къде стигнах! Благодаря за всичко, което ми е дадено да преживея. Мога да кажа, че попаднах в златните години на операта – продължава певицата. – Аз се оттеглих от активната си кариера точно през 2006-та. Това е последната година на „златния“ период на операта, която сега е в пълна криза. За сравнение, това, което беше особено в Италия е тотална разруха. Виждам я в дълбокото огорчение на колегите си от това, което се случва. Затваряне на театри, анулиране на цели заглавия, проблеми със заплащането. Колкото и да сме хора на изкуството, заплащането върви паралелно с нашето изграждане като артисти. Защото, чисто финансовата страна е огледалото на нивото, до което ние достигаме. А ние работим от деца. Когато един музикант започва да свири и пее, това е един цял посветен живот. Фондация „Дарина Такова“ е на мое име, за да бъде разпознаваема в интернационален план. За догодина съм планирала цял оперен спектакъл – „Травиата“, с мой майсторски клас и режисиран от много голям творец.

Едита Груберова – вълшебницата, чиито свръхестествени височини оставят публиката без дъх!

Последната оперна вечер на програма „Христо Ботев“ за 2016 година е посветена на една от най-ярките звезди на световния подиум в последните около четири десетилетия. Едита Груберова – вълшебницата! Виртуозна колоратурка, в чиито бляскави пасажи всеки тон звучи като отронена перла, а почти свръхестествените височини десетилетия наред изумяват и най-взискателните меломани. Точно преди Бъдни вечер – на 23 декември, музикалният свят поздрави за юбилейния ѝ рожден ден обаятелната Едита Груберова – обичана и аплодирана на всички големи оперни сцени! Мила, скромна, изискана и очарователна дама, изградила една от най-достойните кариери в историята на операта от втората половина на ХХ и началото на нашия – ХХI век. За някои от слушателите ни може и да се окаже изненада, но Едита Груберова продължава да пее. Освен, че всеки месец изнася по няколко рецитала, не спира да играе главни партии на престижни европейски сцени. В ангажиментите й за следващата, 2017 година например, фигурира спектакъл на „Норма“ във Варшава на 5 февруари, в който Груберова ще играе главната героиня. Следват рецитали в Миланската скала и Виенската държавна опера, а през април я чака изключително предизвикателната партия на Елизабета от „Роберто Деверьо“ на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен. После – още рецитали из Европа, после отново „Роберто Деверьо“ – този път в Унгарската държавна опера, а за април и май 2018 в плановете й фигурира Лукреция от „Лукреция Борджа“ – отново в Мюнхен. Едита Груберова е учила в Консерваторията в Братислава, където неин педагог е била Мария Медвецка, след това е продължила в Академията за изпълнителски изкуства в столицата на Словакия. Като студентка е пяла във фолклорен ансамбъл и няколко пъти е играла в драматични спектакли на Словашкия национален театър. През 1968 дебютира на оперната сцена в Братислава като Розина, след това печели награда на престижния конкурс в Тулуза, а после е ангажирана за солистка в трупата на оперния театър в Банска Бистрица. След събитията от 1968 година Чехословакия преминава през доста труден в политическо отношение момент и границите с всички страни, които не принадлежат към социалистическия лагер, са затворени. Затова през лятото на 1969 нейната преподавателка Мария Медвецка с огромни усилия тайно успява да уреди на талантливата си ученичка прослушване във Виенската държавна опера, след което Груберова незабавно е ангажирана. Няколко месеца по-късно, през 1970 тя прави първата си триумфална роля на сцената във Виена – Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Гласът на младата Едита Груберова е прекрасен: ясен, чист и красив тембър, съчетан с перфектно интониране, драматична сила, издръжливост и рядката способност да пее височините със забележителна плътност. Тези качества я превръщат в идеалната Царица на нощта от 70-те и 80-те години на ХХ век. След дебюта във Виена, Груберова изпява тази партия на всички най-престижни световни сцени, включително и в Метрополитън опера – Ню Йорк. В интервю с Джанкарло Ландини, публикувано в италианското списание L’Opera Груберова отбелязва, че триумфалният дебют като Царицата на нощта й е донесъл много успехи и участия по целия свят, но накрая тя е разбрала, че с тази роля не може да се направи голяма кариера. Може би свръхвисочините ми не бяха достатъчно добри. Възможно е и една млада певица да не може добре да изпълни тази роля, която всъщност е много по-сложна, отколкото всички си мислят. Царицата на нощта е майка, втората й ария е една от най-драматичните страници, написани от Моцарт. Един млад човек не е в състояние да изрази тази драма. Не бива да забравяме, че (изключвайки свръхвисочините) тези две арии на Моцарт са написани в централния регистър – истинския регистър на драматичния сопран. Едва след като в продължение на 20 години пях тази партия, накрая успях действително да изразя съдържанието й, да изпълнявам Моцартовата музика на ниво, което й съответства. В годината след триумфалния ѝ дебют във Виена, Груберова решава да емигрира на Запад. Става солистка на Виенската държавна опера и е канена в най-големите световни театри с колоратурни партии. Дебютира в Глайндборн през 1973, а в Метрополитън опера през 1977 – и в двата случая като Царицата на нощта. Същата 1977 година за първи път се появява на Залцбургския фестивал в малка роля в „Дон Карлос“, затова пък под палката на Караян. През 1981 на екраните излиза поредната великолепна оперна екранизация на великия Жан-Пиер Понел – „Риголето“ на Верди. Съставите на Виенската държавна опера дирижира Рикардо Шайи, а в трите главни роли блестят Ингвар Виксел, Лучано Павароти и Едита Груберова. Три години по-късно Джузепе Синополи записва „Риголето“ със съставите на Римската академия „Санта Чечилия“, Ренато Брузон, Нийл Шикоф и Едита Груберова. И до днес дори най-взискателните оперомани включват тази реализация сред най-добрите интерпретации на Вердиевия шедьовър, а Джилда на Груберова определят като „може би най-добрата Джилда въобще“. През 1984 Груберова дебютира в Кралската опера Ковънт Гардън като Жулиета от „Капулети и Монтеки“ на Белини. Репертоарът й се разширява с партии като Виолета, Лучия, Констанца, Манон, а през 1987 пее Донна Анна от „Дон Жуан“ в Миланската скала и Мария от „Дъщерята на полка“ в Цюрих. През 1990 за първи път пее Елизабета от „Роберто Деверьо“ във Виена, а през 1992 е дебютът й като Семирамида от едноименната опера на Росини – отново в Цюрих. През 2003 прибавя към сериозния си белкантов репертоар и главната партия от „Норма“, която пее и през сезона 2008-2009 в Мюнхен и която ще представи във Варшава през февруари 2017. Груберова е почетен член на Виенската държавна опера. Има впечатляваща звукозаписна кариера, като най-забележителното й постижение от последните десетилетия са главните партии в цялостните записи на прочутата трилогия на Гаетано Доницети, посветена на английските кралици от династията Тюдор – „Анна Болейн“, „Мария Стюарт“ и „Роберто Деверьо“. Повече от десет спектакъла с нейно участие са филмирани и издадени на DVD, освен „Риголето“ това са и „Норма“, „Манон“, „Беатриче ди Тенда“, „Лукреция Борджа“, „Линда ди Шамуни“. В оперната вечер, посветена на Груберова ще прозвучат фрагменти от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, „Лучия ди Ламермур“ на Доницети, „Капулети и Монтеки“ на Белини, „Риголето“ на Верди, „Хофманови разкази“ на Офенбах, „Ариадна на Наксос“ на Р. Щраус. На финала, точно преди настъпването на Новата година, ще предложим на меломаните задължителна за 31 декември музикално-сценична творба – „Прилепът“, оперетата-шедьовър на Йохан Щраус, в един от най-хубавите записи от края на ХХ век с участието на Едита Груберова в ролята на Адела. Участват солисти, хорът и оркестърът на Виенската държавна опера, дирижирани от Андре Превен. В ролите: • Габриел фон Айзенщайн – Волфганг Брендел • Розалинда – Кири Те Канава • Адела – Едита Груберова • Франк – Том Краузе • Принц Орловски – Бригите Фасбендер • Алфред – Ричард Лийч • Д-р Фалке – Олаф Бер • Д-р Блинд – Антон Вендлер • Ида – Карин Гьотлинг • Фрош – Ото Шенк събота, 31 декември, от 20 часа

Държавна опера-Русе отново е домакин на Международен майсторски курс за оперни диригенти

  От 8 до 16 септември Държавна опера-Русе отново е домакин на Международен майсторски курс за оперни диригенти под ръководството на Деян Савич /Сърбия/ Млади таланти ще се изявят на диригентския подиум в спектаклите на оперите „Вълшебната флейта“ от Моцарт /8. Септември/, „Дон Паскуале“ от Доницети /13. Септември/ и „Отело“ от Верди на 16. Септември.   „Вълшебната флейта“ Участват: Александър Носиков, Александър Баранов, Ивана Албрехт, Мила Савова, Стоян Стоянджов, Гиргина Гиргинова, Петя Цонева, Теодора Чукурска, Йоланта Николаева, Момчил Мил...

Опера в куфар

Едно от привлекателните музикални събития в програмата на 47-ия Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора беше спектакълът на операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт във формата „Опера в куфар“. Това е втората постановка на Старозагорската опера в този формат след „Сватбата на Фигаро“, отново от Моцарт, осъществена от същия екип – диригент Димитър Косев и режисьор, сценограф, художник на костюмите Денис Иванов. Веднага трябва да отбележа, че тези две имена си заслужава да бъдат запомнени, защото ми се струва, че всяко от тези млади момчета ще намери своето подобаващо място в музикалния живот на страната ни. Желая им го от сърце! Те, заедно със солистичния състав, в който влязоха и хористи от Старозагорската опера, чудесни гласове, успяха да направят близо 90-минутен спектакъл, който събра доста млада публика в залата. Хора, които се усмихваха и забавляваха през цялото време! Постановката се игра на български език, вървя леко, приятно и с настроение. В ролите видяхме  Деси Стефанова като Памина, Ивайло Йовчев като Тамино, Пролет Пенчева – Папагена, Иван Кабамитов – Папагено, Виктория Пигова като Царицата на нощта, Петър Кунев – Зарастро. Обективността изисква да добавя, че спектакълът тепърва има нужда от узряване и доизглаждане, но това наместване, вярвам, ще се случи с времето. „Вълшебната флейта“ на Старозагорската опера е една продукция на младостта. Диригентът Димитър Косев наскоро е навършил 24 г., а режисьорът Денис Иванов е на 26. Талантливи, отговорни, вдъхновени и отдадени на това, което правят. В звуковия файл чуйте интервюта с тях.