14.12.2017

Визуалното изкуство като отражение и подсъзнание на социалистическата идеология

За близкото ни минало в публичното говорене сякаш се наложиха две реторики – или категорично отричане, или тихомълка носталгия. В единия случай се пропуска факта, че във всекидневието хората все пак са живеели – обичали са, работили, смеели са се и са тъгували. Във втория акцентът пада върху премълчаването на липсата на свобода, цензурата, доносите и постоянното следене, идеологическата мътилка, вкарвана в съзнанието, изходът от която беше шизофренното съществуване – един си навън, където властват официалните постулати, друг си в частния живот – разказваш вицове, негодуваш и се подиграваш на недомислията. Дискурсите на идеологическото отричане и на идеологическото примиренчество всъщност пречат да се погледне периода на социализма, особено на късния социализъм с обективно око – освободено и от пристрастията на отрицателите, и от адмирациите на одобрителите, а това прави невъзможна една честна оценка, без наслоенията и примесите на презумпционните подходи и предубеждения. Изложбата в Софийска градска художествена галерия „Следобедът на една идеология“ е опит да се елиминират тези недостатъци, да се види през призмата на визуалните изкуства какво все пак е било тогавашното всекидневие, на какво хората са се радвали, от какво са се страхували, на какво са се възхищавали или пък са отритвали. Изложбата е с куратори един културолог – доц. Георги Лозанов, и един писател – Георги Господинов. През произведенията на известни и не толкова известни български художници двамата се стараят да проникнат отвъд идеологическите клишета, да намерят други основания и фундаменти за мисленето на онова време. Изкуството и като отражение, но и като подсъзнание, защото то не само дава видимия образ на „социалистическия начин на живот“, но и изважда на повърхността дълбинните механизми, които правят този живот точно такъв, а не инакъв. Тъкмо за възможността и способността да стори то това ще говорим в предаването „Премълчаната история“ на 19 октомври 2016 година с един от съставителите на изложбата доц. Георги Лозанов и с експерта и специалист по съвременно българско изкуство проф. Чавдар Попов. С тях ще се вгледаме в една история, която едновременно е толкова близка, че ни се струва едва ли не до болка позната, но и толкова далечна, че днес почти не си спомняме за нея. А трябва, непременно трябва… Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

Още

Горещи