17.12.2017

Катастрофата, която ООН избегна*

 След учудващите маневри около кандидата на България за генерален секретар на ООН и изненадващото включване в последния момент на надпреварата на европейския комисар Кристалина Георгиева стои въпросът – кой е човекът, зад когото застанаха толкова различни интереси? *** Небрежното отношение на Европейската комисия към проучване на кандидатите за свои членове беше подложено на критика преди месец, когато изтекли документи разкриха, че Нели Крус, бивш ръководител на влиятелния антитръстов механизъм на ЕК и неин заместник-председател, е директор на ошфорна компания, регистрирана на Бахамските острови. Г-жа Крус беше гласовит поддръжник на кандидатурата на Георгиева за ръководител на ООН. Когато избухна скандалът около офшорната компания на заместник-председателя на ЕК, високопоставен представител на антикорупционната организация „Амнести интернешънъл“ разкри пред репортери, че: „Европейската комисия извършва много ограничени проверки на личните декларации на еврокомисарите, когато постъпват на служба.“ *** Макар г-жа Георгиева да се провали в похода си към поста генерален секретар на ООН, тя остава сериозен силов играч. Като заместник-председател на ЕК, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, тя не само управлява 145 млрд. евро годишен бюджет на ЕС, а е и ръководител на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която разследва злоупотреби на служители на институциите на ЕС и разработва антикорупционните законодателства и политики. Въпреки важността на сегашния пост на г-жа Георгиева и работата, за която се беше кандидатирала, твърденията за миналото и настоящето й не бяха обект на задълбочено разследване. Въвеждането на подобна проверка би допринесло много за коригиране на проблемите при високопоставените назначения в двете най-големи наднационални организации. *** Четвърт век след падането на комунизма България остава до голяма степен затворено общество. Журналистът от „Форбс“ Анди Грийнбърг описа в книгата си от 2012 г. „Машината убива тайни“ смъртоносните заплахи и гонения, пред които са изправени търсещите истината и независимите разследвания. Следователно е разбираемо защо ключовите ни източници в България настояха да останат анонимни, докато ни снабдяват с пълната информация и документи за самоличностите и постовете, които са им дали достъп до тази информация. В разследването на публикации в българските медии за предполагаемото сътрудничество на еврокомисар Георгиева с бившата тайна политическа полиция проведох шестчасово интервю, на запис – в присъствието на австрийски експерт по сигурността на Балканите – с бивш служител на ДС, печално известния Комитет за държавна сигурност. С подробни данни бившият служител, който за нуждите на това разследване ще използва псевдонима Андрей Войнов, настоява, че г-жа Георгиева в качеството си на преподавател във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ е била вербувана за информатор, преди да бъде изпратена за постдоктурантурата си в Лондон скуул оф икономикс през 1987 г. Свидетелските показания на Войнов бяха потвърдени от бивш преподавател и ментор на Кристалина Георгиева във ВИИ „Карл Маркс“ (преименуван след 1989 г. на Университет за национално и световно стопанство – УНСС), който спомена, че е работил и с други двама млади специалисти от същата катедра, и двамата колеги на Георгиева – Румен Гечев и Стати Статев. *** Пенсионираният университетски преподавател пожела да говори анонимно заради страх от репресии срещу него и близките му от страна на влиятелни съюзници на г-жа Георгиева в страната. Според него ДС са се възползвали от участието на брата на Георгиева – Стефан Иванов Георгиев, в престъпно начинание, за да я принудят да сътрудничи. „Случаят с брат й я обърка и разстрои дълбоко. Което беше добре известно в катедрата“, казва той. *** През април тази година г-жа Георгиева отрече публикации в българската преса че е била информатор на ДС. „Никога не съм имала връзка с Държавна сигурност“, заяви тя пред БТА. „Никога не съм била вербувана от ДС или от когото и да било. Това е лъжа.“ За да защити това си твърдение, Георгиева заявява на интервюиращия: „Когато ме поканиха да се върна в България като кандидат за член на Европейската комисия през 2010 г., имайки едно наум за чувствителността на обществото, поисках да бъде направена такава проверка. ГЕРБ го направиха и поискаха от комисията по досиетата да ме проверят. Резултатът беше какъвто и очаквах – нямам и никога не съм имала връзки с ДС.“ Базираният в Брюксел български журналист и редактор на „Еурактив“ Георги Готев обаче демонстрира, че отговорът на комисията е много по-различен от твърденията на г-жа Георгиева. Той публикува писмо до него от Евтим Костадинов, председател на същата комисия, в отговор на запитване за разкритията на комисията за българи, работещи в международни или наднационални организации, и в частност г-жа Георгиева. Костадинов заявява в писмото, че подчинената му служба „все още не е публикувала“ списък на българите, работещи за международни организации, които имат връзки с бившата ДС, „защото не всички приемни служби са осигурили необходимата информация, а някои са поискали допълнително време“. Г-н Костадинов отбелязва с главни букви в заключение на писмото, че „НЕ Е ИЗВЪРШЕНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПРОВЕРКА“ по случая с Кристалина Георгиева. Председателят на комисията също така отбелязва, че Георгиева в качеството си на частен гражданин е поискала също такава проверка на 9 февруари 2016 г. Любопитно съвпадение – това се е случило ден след като премиерът Борисов обявява номинацията на г-жа Бокова за кандидата на страната за генсек на ООН. Защо г-жа Георгиева самостоятелно е поискала проверката? Според публикации в българските медии преди номинирането на Ирина Бокова, премиерът Борисов заявил пред други високопоставени политици от собствената му партия, че причината поради която действа против волята си номинира Бокова, а не съюзника си Кристалина Георгиева, е защото последната има „досие“. През годините множество източници, чиято достоверност не подлежи на съмнение, са съобщавали за връзките на българската компания „Мултигруп“ с организираната престъпност. Дипломатическа грама, датирана от 7 юли 2005 г., изнесена от „Уикилийкс“ през 2011 г., е един подобен източник. С гриф „секретно“ докладът на посланик Пардю определя организираните престъпни групи като най-сериозния проблем на съвременна България. Той описва „Мултигруп“ като „бившата най-голяма престъпна групировка“ в страната. *** Според документ, изготвен от бившия служител на ДС, зетят на Кристалина Георгиева и неговият син са били дългогодишни служители на „Мултигруп“ и са се възползвали от различни услуги от страна на лидерите на конгломерата. Васил Дулев Кинов, починал през 2011 г. и девер на Георгиева, е бил близък приятел и бизнес партньор на Стоян Денчев, вицепрезидент на „Мултигруп“. Делчев е оказал съдействие на сина на Васил – Виктор, фитнес инструктор, да си намери работа в българската полиция. Дъщерята на г-жа Георгиева – Десислава Кинова, е дългогодишен служител на компании, управлявани от „Мултигруп“. Тя е високопоставен ръководител на „Балкан Турист Дивелъпмънт Сървисис“, подразделение на „Мултигруп“, което се обявява за най-голямата компания за управление на финансови активи в България, специализираща в мениджмънта на хотели, курорти и туристически агенции, както и недвижимо имущество и инфраструктура. В няколко значими събития, организирани със съдействието на БТДС, сред които Европейската купа по ски в Боровец през февруари 2014 г., името на Кинова присъства сред ръководителите на компанията. *** Дъщерята на г-жа Георгиева също така е търговски директор на „Гранд хотел България“, собственост на групировката. През януари 2016 г. разследващият сайт „Биволъ“ разкри документи, доказващи че г-жа Георгиева и дъщеря й Десислава са платили в брой през октомври 2012 г. покупката на апартамент на стойност 606 000 лева (350 000 долара). Собствеността не е отбелязана в декларацията за доходите на Кристалина Георгиева от 2014 г. В отговор на запитванията на разследващи журналисти, кабинетът на г-жа Георгиева в Брюксел призна за покупката, но настоя, че новите правила на Европейската комисия не изискват от еврокомисарите да разкриват недвижимо имущество, притежавано от тях или техни роднини. Т.е. според стандартите на които трябваше да отговаря предшественикът на Георгиева в Европейската комисия, съществуват достатъчно причини да се повдигне въпросът за връзките на семейството й с организираната престъпност – част от тази информация дори не беше новини, а съм сигурен че нови разкрития предстоят.   *Текстът се публикува с големи съкращения.

Още

Горещи