14.12.2017

Не това цели Борисов

 Кабинет от седем партии, някои от които представляват съюз от по-малки коалиции в състава на една по-голяма, но без парламентарно мнозинство. Така изглежда управлението в момента, когато премиерът Бойко Борисов заплашва да го преформатира. Всички участници в управлението - и партията мандатоносител, и двете малки коалиции в състава на голямата, си имат свои номинации за президентския пост, което ги превръща в опоненти на предстоящите избори. Реформаторският блок пък е разделен на управляващо и опозиционно крило. Не на последно място парламентарната опозиция – лява, дясна и центристка (доколкото тези понятия са валидни в България) - неведнъж се е договаряла охотно с Борисов, което прави въпросното преформатиране изключително лесно за премиера и всява паника сред официалните му партньори. Напрежението сред тях пък е лесно обяснимо – и патриоти, и реформатори (особено ако са в насипно партийно, а не коалиционно състояние), нито са готови за избори, нито местата им в следващия състав на парламента са сигурни.  Борисов няма нужда от преформатиране Ето защо в управлението ще се случва само онова, което реши Борисов. И дотогава, докогато той желае. И в комбинация с партиите, които той желае. Защото на терена няма фигура с достатъчно влияние, авторитет и електорален ресурс, която да бъде конкурент на премиера, а оттам и да поставя политически граници на възможностите му за маневри. Все факти, които поставят основателния въпрос – кое тогава налага министър-председателят и лидер на ГЕРБ да заплашва и унижава партньорите си, при положение, че те трудно биха могли да бъдат по-лоялни към него. И че дори, когато той посяга към подкрепата на БСП или ДПС, всички те разсеяно подминават подобни, меко казано, спорни политически ходове, само и само да не вземе да преформатира наистина управлението.  Обективно погледнато - Борисов няма никакво намерение да преформатира каквото и да било. Защото той е в особено изгодната позиция да има параван, осигурен му от коалиционните партньори, зад който могат да се скрият (и се крият) множество корпулентни (по Пеевски) политически тела. Борисов обаче има един голям проблем, който не може да скрие зад мъгляви и неясни етюди с хепиенд с партньорите си. И това е кандидатът за президент на собствената му партия. Истинският проблем Настоящият шеф на Народното събрание Цецка Цачева на практика няма предизборна кампания. Законово регламентираната агитация тече повече от 10 дни, а единственото ясно артикулирано политическо послание, което се е чуло от устата ѝ, е обяснението, че е била член на БКП, тъй като не е имала достатъчно информация. Баналният флирт с избирателя, че ще е президент на всички българи, изобщо не го броим, тъй като дори конкурентката ѝ Йоанна Рубин успя да го артикулира.  От тази гледна точка Борисов има проблем. И той се нарича Цецка Цачева. Несъстоятелността на тази номинация пречи на ГЕРБ да получи подкрепата на по-широк кръг избиратели от само партийното ядро на партията. И ако тя си остане само с твърдия електорат на тези избори, лидерът ѝ ще стане уязвим. И тогава е много вероятно наистина да се наложи преформатиране.  Затова три седмици преди изборите в държавата е необходима истерия. Шум в системата, който да заглуши оглушителното политическо мълчание, което ГЕРБ предлага на предизборната сергия. Димна завеса от думи, зад които да бъде скрита липсата на тези, на послания, на характер. Форматиране Борисов: "Страх ли те е, Лукарски?" Това е проста рецепта с гарантиран ефект: мнимата стабилност се разклаща, тъй като толерантният Борисов е омерзен от това, че трябва да носи пасивите на коалиционните си партньори (поводът дори не е важен). Следват поредица от заплахи за стабилността (в тази роля удобно се настаняват националистите), насипният, шизофреничен Реформаторски блок пък винаги дава поводи да бъде обвинен в невменяемост, а след това и публично унизен, за да се докаже силово мощта на Борисов. След което тихо и кротко драмата спихва, коалицията продължава да е „полезна за България“, а премиерът се показва достоен да остане начело на въпросната полезност.  Подобни режисирани кризи пък винаги насаждат усещането, че Борисов е единственият, който може да осигури стабилност на държавата, единственият реален политик. Останалите са пионки. Те пък нямат нищо против премиерът да им държи такъв тон - "пиле шарено" и "страх ли те е" - докато остават във властта.  В крайна сметка министър-председателят нито преформатира нещо, нито е имал намерение да го прави. Единственото, което прави, е да форматира кампанията на Цачева за държавен глава. Защото не друг, а именно той води битката на партията за "Дондуков" 2.   Разклащането на „стабилността“ и спасяването ѝ в рамките на два дни имат два основни ефекта. Първият – усещането, че Борисов (а оттам и партията му) са единствените способни на терена. И вторият – няколко дни публичното внимание хем е концентрирано върху ГЕРБ, хем фигурата, която партията предлага за президент, няма никакво значение. В някакъв смисъл този етюд съдържа и още нещо - показва как ще протече мандатът на Цецка Цачева, ако тя спечели изборите.

Още

Горещи