14.12.2017

Трафикът на хора – капан за излъгани надежди

Принудителен брак, сексуална експлоатация не само на жени, но и на мъже и момчета, отнемане на телесни органи – това са част от формите на едно от най-гнусните престъпления: трафика на хора. На 18-ти октомври се отбелязва Европейският ден за борба с трафика на хора. По този повод Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) организира кампания, с която цели да провокира общественото съзнание да не остава безразлично. По думите на старши-експерта от НКБТХ Десислава Иванова, уязвими са различни слоеве от българското общество. Профилът на жертвата не е точно категоризиран и всеки може да се превърне в жертва на трафик, тъй като трафикантите доста умело използват не само физически похвати – насилие или някакви други форми на тормоз, но са и изключително добри психолози. И в този смисъл през последните години наблюдаваме нова тенденция, когато редица хора стават жертва на приятели и познати. Като цяло по-застрашени остават хора от бедни икономически райони, живеещи в тежко материално състояние, както и необразовани хора, които нямат редовен достъп до информация и нямат представа, че съществува подобно престъпление. Често пъти те са подведени от обещания за по-добро бъдеще и от надеждата за по-добър живот извън страната. Примамката обикновено са обява за добре платена работа в чужбина. Факт е също, че голяма част от жертвите на трафик са от малки етнически общности или от етнически общности, които са капсулирани в себе си и имат свои обичаи и културни особености, като например ромската общност – допълва Десислава Иванова.– Въпреки това държа да отбележа, че въпреки големия процент на жертвите да са с такъв профил, имаме и много сигнали за жертви – жени и мъже, които произхождат от съвсем нормални, здрави семейства, имат съответното образование, но са подлъгани от желанието да получат по-добър живот и по-добра работа извън страната. При този род престъпления е нужно участието на двете страни – на жертвите, но и на приемащата страна. Кои са дестинациите за български граждани, жертви на трафик на хора? Обобщено през последните 3 години най-много сигнали имаме от Германия, Франция, Великобритания и Испания, т.е. развити икономически страни, които по дефиниция биха могли да предложат по-високо заплащане, по-добри условия за живот. Факт е обаче, че през миналата година имахме доста случаи от Чехия, където ставаше въпрос за трудова експлоатация на мъже в промишлеността, най-често в месопреработвателни заводи, или пък биват експлоатирани в селското стопанство. Най-често говорим за трудова експлоатация в страни с развито земеделие и сексуална експлоатация в Западна Европа – допълва Десислава Иванова. И макар трафикът на хора да е едно от най-трудните за разкриване престъпления, България има известни успехи. Броят на делата обаче остава значително по-малък от действителния брой жертви. По данни на прокуратурата през последната година разследващите органи са работили по 316 дела за сексуална експлоатация, 22 – за трудова експлоатация, едно дело за принудително отнемане на телесни органи, две дела за принудително задържане и 17 за продажба на бебета. Без да има категорична информация, специалистите смятат, че при заведените нови 85 дела през 2015 г., броят на жертвите по тях са поне 100. Според Десислава Иванова разкриването на трафика на хора е трудно по две причини: Първо, защото трафикът като престъпление рядко съществува в неговия чист вид. т.е. става дума за повече от едно престъпление – не само за експлоатация, но и за нарушаване на граници, на трудовото законодателство, укриване на доходи. Тук говорим за поредица от престъпления, които трябва да бъдат разследвани. Втората причина е, че никой не сигнализира за трафика на хора, тъй като това престъпление още не се познава достатъчно добре от обществото и сигналите са много по-малко, отколкото броя на реалните жертви. Съществува обаче и феномена, че жертвите рядко осъзнават себе си като жертви. Те обикновено работят в чужбина, получават някакво заплащане, което често ги удовлетворява. Такива хора много трудно могат да бъдат убедени да свидетелстват при евентуално дело, така че да помогнат за разкриването на престъпната мрежа, в която нерядко участват близки и роднини на жертвите. Десислава Иванова допълва: Когато жертвата осъзнае, че е жертва, много често пак отказва да съдейства, но по друга причина – страх. Страх я е, че трафикантът все още я издирва, че може да й навреди, защото обикновено трафикантите заплашват и семействата на жертвите.

Още

Горещи