18.12.2017

Истината за въгледобива у нас – или колко черен е кюмюрът

Заплати от 300-400 лева заради санкции от неизпълнен план и неполучени седем месеца ваучери взривиха търпението на миньорите от рудник "Бабино", които за три денонощия приковаха медийното, обществено и най-накрая политическо внимание към отдавна предизвестената съдба на въгледобива у нас. И сякаш този натрупан гняв отвори кутията на Пандора, от която излязоха потресаващи изповеди и разкази за това, на което е заприличало работното им битие.  В мината в  Бобов дол сградите и хората удивително си приличат – амортизирани, мрачни, рушащи се, покрити с въглищна пепел, навъсени, стиснали живота между устните си, защото нямат зъби. Високата седеметажна постройка на централното управление, която всички наричат "Белия дом", навява тъжни спомени за времената на социалистическата тежка промишленост. Външно нищо не се е променило за четвърт век. Като погледнеш отвътре обаче, всичко е проядено от ръжда, изтърбушено, плячкосано като при нашествие над чужда земя. Работещите в мината около 1700 души и друг път не са получавали заплати, и друг път са ги лъгали, и друг път са ги заплашвали да си траят, защото ще се разделят с работата си. Защо изригнаха точно сега, искайки мизерните си заплати, които поставят циничен знак за равенство с ежедневния риск за живота им там, на 500 метра под земята? Или много им се е насъбрало, или имаше и друго – отчаянието на човек, който усеща, че губи своето утре: Тази тактика на ръководството продължи да опипва тъмното дъно на галериите и по време на протеста. Но удари на кюмюр. Никой не им повярва. Нито, че собственикът е оттеглил уведомлението за практическата ликвидация на рудника, нито, че до часове ще им преведат парите. Единственият бонус на 120-те миньори, които бяха готови да се погребат живи, но не и да отстъпят от примитивните си искания, беше седемчасовата компания на омбудсмана Мая Манолова, която, за да потуши готовия да изригне вулкан на недоволството, договори плащане на остатъка от августовската заплата още същата вечер. Кеш, тъй като нямаше  време за бавене. Там долу под земята в риск беше и нейният живот. Гледката беше унизителна – излизащите изнемощели от престоя и липсата на чист въздух мъже и момчета, казвайки си някакъв работен номер като затворници, бяха пускани един по един в голямата зала, от която излизаха с мизерните от пет до седем банкноти от по 50 лева. Пари, вероятно предварително похарчени.    Николай от Бобов дол е само на 22. Блед, слаб, изпит от работа и болка, а толкова красиво момче. През стиснати зъби каза "Махам се от тук. Махам се от България. Тази нощ погребах мечтите си". Колко време ще трае вярата, че нещата могат да добият благоприятен за миньорите и предприятието обрат? Моята прогноза е твърде краткосрочна. Смятам, че и миньорите не се заблуждават, че собственикът изведнъж ще започне да инвестира в нещо, което по-скоро гълта пари, отколкото да дава, нито че държавата, видиш ли, ей сега ще разследва има ли, няма ли концесия, защо не е плащана, и какво се е или не се е случвало в мината за тези седем или повече години, откакто тук се споменава името на Христо Ковачки.   Другото, което се е случвало обаче години наред и за което миньорите едва сега проговориха открито, набрали последна смелост преди потапянето на кораба, е стряскащо. И доказващо, че не само Темида е сляпа. Освен физическите заплахи, които често са били привеждани в действие, системно се е случвало и това: От вчера миньорите влизат в рудник "Бабино" уж в нормален работен режим. Производство няма. По споразумението уж трябва да подготвят трети участък за започване на въгледобив. Ама питайте ги колко вярват в това? Ако затишието издържи, то ще е до седми ноември. След това  1700 души челно ще се сблъскат с желязната логика на бизнеса – губя–закривам. Коментарът със звукова картина на кореспондента на БНР в Благоевград Кети Тренчева, излъчен по Програма "Христо Ботев", можете да чуете от звуковия файл.

Още

Горещи