16.12.2017

Дончева, овцата и вълкът

  Много мразя, когато отворя някой сайт, отпред да изскочи реклама и да ми пречи да чета. Веднага сменям сайта. Но този път се загледах, защото видях познатия образ на Татяна Дончева в непозната роля – подкарала лодка през Дунава, а в лодката сено, овца и куче вълча порода. Звучи гласът на Дончева: “Казват, невъзможно е. Не, възможно е!” Кое е възможното? Чак след половин час се светнах, че това не е превъплъщение на Баба Тонка, а инсценировка на старата логическа задача за овца, вълк и купа сено, които по никакъв начин не могат да прекосят Дунава заедно. Демек кучето вълча порода не е куче, а вълк. Макар че, ако беше истински вълк, едва ли би стоял така мирно пред камерата, и то в лодка. Но знам ли аз какво изпитва един вълк в близост до Татяна Дончева? Явно става става дума за политическа метафора. Тогава овцата вероятно е народът, вълкът е олигархията, а сеното са социалните разходи от бюджета. Татяна Дончева пък е президентът, който ще спаси и трите, ще ги закара непокътнати на другия бряг. На пръв поглед това не е възможно, защото вълкът ще изяде сеното, а овцата... Пардон, обърках се. По-вероятно е овцата да изяде сеното, ако не е на диета, а вълкът да закуси с с овцата. Ами ако предпочете самата Татяна Дончева? При всяко положение трябва да избира между двете. Чисто логически вълкът дори би трябвало да започне със самата Дончева. Щом казва: “Не, възможно е!”, значи смята да попречи на звяра (олигархията) да се нахрани. Овцата (народът) обаче едва ли би застанала между звяра и Дончева. Вълкът не е безволев обект като овцата, а активен субект на трапезата. Значи първо се нахвърля на Дончева, за да не му пречи, а овцата, т. е. народа, оставя за десерт. Виждаме, че така се случва и в реалния живот – първо изяждат този, който пречи, а населението изяждат за десерт. Пардон, условието на задачата е малко различно - Дончева не може да ги кара и трите заедно, а само едно по едно. Ако остави вълка сам с овцата, той ще я изяде. Ако остави овцата със сеното, ще пострада сеното. Следователно тя трябва първо да прекара овцата (народа). Но след втория заход на отсрещния бряг пак ще чакат двама – или овцата със сеното, или вълкът с овцата. Резултатът е ясен – оставка и нови избори. Обхванат от любопитство да видя как решава задачата Дончева, отворих отново същия сайт. Уви, този път изскочи реклама на бира. Горе вдясно на рекламата имаше кръстче, за да може човек да го кликне и да продължи към самия сайт. Значи виждате огромната разлика между частния сектор и политиката. Бирата ви дава възможност, ако не желаете, да не й гледате рекламата. Дава ви право на избор. При политика обаче щете-не щете, пак гледате. Кой няма право да избира? Овцата. Тук ще се извиня на уважаемата Татяна Дончева, ако този текст се тълкува критически, иронически, а не чисто алегорически. Макар че правилният прочит е математически, тъй като Дончева е завършила такава гимназия и добре знае решението. Сигурно може да го изпише и с формула. Аз не знам формулата и затова действам с думи. Първо Дончева ще прекара на другия бряг овцата (народа), защото вълкът (олигархията) едва ли ще изяде сеното, освен ако съвсем не е изгладнял. След това ще прекара и вълка, но ще вземе овцата на връщане. Така вълкът ще чака сам и едва ли ще се самоизяде, в това звярът е различен от олигархията. За третия заход оставяме овцата и прекарваме само сеното при вълка, защото се предполага, че вълк сено не яде. И чак на четвъртия пак прекарваме овцата. Така имаме общо седем прекосявания на Дунава натам и насам, но се оказва, че овцата, т. е. народът, е прекаран не един, не два, а три пъти! Такъв е животът - щом си овца (народ), значи си тройно прекаран. Великолепна алегория от Дончева, стига да вникнем в дълбоката й същност. Друго си е да си математик. 168 Часа   Какво да правим обаче, ако не желаем да сме овце? Много просто – отиваме на изборите за президент и настояваме да ни дадат бюлетината за референдума, за да можем да гласуваме за мажоритарна избирателна система в 2 тура. Така ще можем наистина да избираме. Това ни превръща от обект в субект на общата трапеза. Но на изборите тази есен също виждаме интересна логическа задача. Според новия закон те са задължителни, което ще рече, че ви имат за овца. Докато референдумът не е задължителен, дори трябва изрично да си поискате бюлетината. Едното ви го натрапват насила, за другото трябва да се молите, а в някои секции - да се борите. Сетете се кое е по-ценно за вас, президентът или мажоритарният вот в 2 тура. Продължавам. Да гласуваш за президент е задължително, но има квадратче “против всички”. Ако го отбележите, отчита се като избирателно активен. Това е важно, тъй на първия тур може да има победител само ако избирателната активност е над 50 на сто. През 2011 г. Плевнелиев имаше над 50% от вота, но активността бе под 50% и затова се наложи да се гласува пак на втори тур. Сега вторият тур е по-опасен за ГЕРБ, но много по-малко вероятен. Защото гласовете “против всички” хем се отчитат като активност, хем не се вземат предвид, когато се изчисляват резултатите. Така можеш отраз да станеш президент с 30, 20, дори с 10 на сто от гласовете на явилите се на урните. Смятате, че гласувате “против всички”, а всъщност сте гласували за първия. Да речем, че се явят 50 на сто от избирателите и от тях 90% гласуват “против всички”. “За” са гласували общо 10 на сто от явилите се, или 5 на сто от всички избиратели в списъците. И от тези 5 на сто един кандидат, да речем уважаемата Татяна Дончева, взема 2,5 на сто плюс 1 глас. Така тя става президент още на първия тур, и то само с 2,5 на сто от гласовете на електората! Разбира се, това е чисто теоретически. На практика за победа на първия тур ще са нужни вероятно 20-30 на сто от гласувалите, а не 50% плюс 1 глас, както досега. На теория имаме избори в 2 тура, но на практика президентските избори вече са в 1 тур, като в САЩ. Така че Бойко Борисов не рискува много, когато казва, че ако Цачева не бие още на първия тур, правителството ще си подаде оставката. А сега да сравним президентските избори с референдума - кое е по-ценно и с колко. На първи тур може да се стане президент само с подкрепата на 2,5% от електората в списъците. А за да успее референдумът, са нужни 25 на сто, тъй като трябват хем 50% активност, хем 50% от гласовете плюс един. Разликата в цената е 10 пъти. Президентът ви го дават даром и дори насила, а за мажоритарния вот искат майка си и баща си. И ако не вземете 10 пъти по-ценното, заслужавате да сте тройно прекараната овцата в лодката на Дончева.   

Още

Горещи