12.12.2017

ГЕРБ и реформаторите - иде ли раздяла?

През късната пролет на 1990 г. никой си нямаше и хабер от демократични избори, но те някак се проведоха, минаха и заминаха. А избраните депутати, появили се сякаш от нищото, приеха новата ни демократична Конституция. Вярно, и тогава останаха съмнения за фалшификации, но пък днешните опасения от същото са много по-големи от тогавашните. А онези избори за ВНС бяха далеч по-сложни от предстоящите президентски, които на теория са възможно най-простите. Но създадоха небивал хаос и вземане на нови и нови решения за процедурата по провеждането, които може да продължат буквално до деня за размисъл. А предизборната кампания е на път да катализира правителствена криза. Нещо, което влизаше в очакванията на основните играчи и наблюдатели, но най-рано в разгара на зимата.  Когато сметките за ток скочат няколко пъти, пластмасовите домати от Аржентина ударят 5 лева, а в задния двор не расте коприва. ГЕРБ опитва с късни промени в Изборния кодекс да потуши недоволството от намаления брой на избирателни секции в чужбина – от 35 на държава, както е сега, да достигат до 55. А пуснатите бюлетини с „не подкрепям никого“, да се считат за действителни гласове. Реформаторите ги обвиниха, че те са идеолозите на последното, с което целели бърз и лесен успех за кандидата си и вбесиха премиера. Само че управляващите забравиха, че намалението на секциите бе гордостта на Патриотичния фронт, която е на път да бъде заличена. Красимир Каракачанов скочи и настоя броят на секциите в чу...

Още

Горещи