21.08.2017

Издирва се мистериозен свидетел по делото за убийството на красивата Стефка

Делото за убийството на красивата абитуриентка Стефка Маджарова се отложи. Днес в Апелативния съд в Пловдив обвиненият за бруталното зверство Владимир Костадинов обжалва наложеният му 19 години затвор. Родителите на погубената абитуриентка пък искат доживотен затвор. До момента бившият любим на момичето не признава вина. Адвокатът му Асен Самуилов поиска от съда нов свидетел.

Още

Спомените за отминалите години - Стефка Евстатиева разказва

Когато поканиш един оперен певец, който е решил да се откаже от всякакви ангажименти и да се отдаде на спокойствие, и срещи с приятели най-лесно е да го разпиташ за отминалите славни дни. За Стефка Евстатиева те са много и наистина много славни. Обичам си спомените - каза тя и започна да разказва за първите си стъпки в операта - това се случва в Русе. Стефан Трифонов ме попита, когато си тръгвахме веднъж от театъра защо не мога да ходя по сцената. А аз бях притеснена и не знаех какво да правя, споделя певицата. После се наложило да спаси спектакъл само с една репетиция, на която й показали от къде да влезе и да излезе. И тогава, като нямаше кой да ме насочва, аз сама си направих моя мизансцен. Публиката била във възторг и дори питали защо този гастрол не е обявен. „Какъв гастрол? Аз бях вече от няколко години солистка на театъра. Спомените ще ни отведат и на конкурса на името на Чайковски в Москва. Аз изобщо не бях готова за третия тур. Всички казваха, че те не пускат българи. Оказало се обаче, че минава. А тя няма нито ноти, нито готова ария с оркестър. Решава да изпълни арията на Наташа от „В бурята“ на Хренников, която е учила в консерваторията. Не бях гледала операта, само ми бяха казали, че Наташа е бременна и е изоставена, готова е да се самоубие и говори на детето си. Аз толкова се трогнах и сигурно съм изпълнила много добре арията, защото ми дадоха и награда за най-добро изпълнение на съветска опера. После ми казваха: Вие ни открихте Хренников. А след този конкурс ме забелязаха и в България. Целият разговор може да чуете в звуковия файл, а ето и записите, които съм избрала: • „Дон Карлос” на Верди - Стефка Евстатиева (Елизабет), Калуди Калудов (Дон Карлос), Никола Гюзелев (Крал Филип), Людмила Хаджиева (Тебалд), хор и оркестър на Софийската опера, диригент Иван Маринов, запис от 1988 г. • „Княз Игор” - Стефка Евстатиева (Ярославна), Никола Гюзелев (княз Галицки), хор на Софийската опера, Фестивален оркестър, диригент Емил Чакъров, запис от 1987 г. • „Дама Пика” - Стефка Евстатиева (Лиза), Виеслав Охман (Герман), Фестивален оркестър, диригент Емил Чакъров, запис от 1992 г. • „Снежанка” на Римски Корсаков - Елена Зименкова (Снежанка), Стефка Евстатиева (Купава), Никола Гюзелев (Дядо Мраз), Аврам Андреев (Берендей), Стефка Минева (Лел), Любомир Виденов (Мизгир), хор и СО на БНР, диригент Стоян Ангелов, запис от 1985 г. • „Трубадур” на Верди - Стефка Евстатиева (Леонора), Стефка Минева (Азучена), Иван Велчев (Манрико), Никола Смочевски (Граф ди Луна), Иван Василев (Рюиц), хор и оркестър на Старозагорската опера, диригент Веселин Ненов, запис от 22 ноември 1982 г. • „Мефистофел” на Бойто с участието на Никола Гюзелев (Мефистофел), Калуди Калудов (Фауст), Стефка Евстатиева (Маргарита), хор и оркестър на Софийската опера, диригент Иван Маринов, запис от 10 юни 1983 г. • „Андре Шение” на Джордано - Стефка Евстатиева (Мадалена), Здравко Гаджев (Андре Шение), хор и оркестър на Софийската опера, диригент Асен Найденов, запис от 1979 г. събота, 3 юни от 20 часа

20 години от олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта

Днес се навършват точно 20 години от едно историческо за България и родния спорт събитие – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта, припомня сайтът на Българския олимпийски комитет (БОК). Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени и коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В "Сеул 1988" г. и в "Барселона 1992" тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата. Знаех, че олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх – разказва днес Стефка Костадинова. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме "съхраниха" в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек. След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история. Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1,96 м, пет скачат над 1,99 м, за медал са нужни минимум 2,01 м – "най-високият бронз" е за украинката Инга Бабакова. Сребърната Ники Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2,03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см) Костадинова трябваше да се справи с всичко това, плюс първо да изравни с 2,03 м и след това да подобри олимпийския рекорд с 2,05 м, за да триумфира със златото. Осигурила си титлата и постигнала вече олимпийската си мечта, Костадинова пробва три пъти да подобри собствения си 9-годишен световен рекорд с летва пред себе си на 2,10 м. Целият свят тогава гледаше как една българка, надвила вече своите съпернички, опитваше да постави нова граница в човешките възможности. Умората и психическото натоварване обаче оказаха влияние и тези 2,09 оцеляха – та чак до днес. Височините, над които преминава Стефка за своя най-мечтан триумф: 180 см – пропуска 185 см – от първи опит 190 см – от първи опит 193 см – от първи опит 196 см – от първи опит 199 см – от първи опит 201 см – от първи опит (само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит) 203 см – от първи опит (изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит) 205 см – от втори опит (олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка) 210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги като емблема, като символ на кариерата ти – спомня си Костадинова. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика. Стефка и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки че мнозина не я брояха сред топ фаворитите.  През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да "надскочи" себе си точно на олимпиадата – твърди Костадинова. С този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това ѝ остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах ѝ, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново ѝ благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история. Дори когато подобрих олимпийския рекорд, за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително че така ще бъде и имах готовност да скачам – ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла. Златото на Стефка в Атланта – невероятна драма, родила една от най-вълнуващите и блестящи победи в историята на олимпийската атлетика и в съкровищницата на българския спорт.

Класика и джаз в новия албум на Стефка Митева и Юлиана Тошкова-Петруйо

Promenade Andante се нарича новият албум на двете българки, които от десетилетия живеят във Франция. Това е първият им съвместен проект и съдържа изцяло авторски пиеси. Стефка Митева е джаз и етно певица, преподава музика на непрофесионалисти, ръководи майсторски класове за професионалисти, дирижира малки хорови състави. Юлиана свири на арфа, композира, преподава музикална теория в Консерваторията в гр. Шартр и Оржер ан Бос. Дуото съществува повече от две години, нарича се Cordames. Раждането му беше съвсем естествено, защото ние се познаваме от 25 години и постоянно обменяме идеи – казва Юлиана и продължава: Решихме да направим нещо като „брак“ между джаз и класика. Арфата вече има широка употреба в поп и джаз музиката, но във Франция остава предимно в класиката. Целта ни беше да покажем, че може съвсем естествено да се осъществи преход от класика към джаз в рамките на всяка пиеса. За нас този общ проект беше съпроводен с редица препятствия – аз живея в гр. Шартр, Стефка – в Париж. Постоянно пътувахме, организирахме репетиции. Надявам се резултатът да се хареса и на слушателите. Има няколко стандарта, но основната част съставляват авторските композиции. В „Лунна тишина“ използваме буквално два акорда от пиесата на Дебюси „Лунна светлина“. Структурата е променена напълно, а текстът е наш. Имаме пиеса върху „Патетичната соната“ на Бетовен. Заглавието на албума идва от пиесата Promenade Andante. Тя е върху откъс от втората част на една много популярна соната на Моцарт. Песента Sous les tropiques е детска. Преди 20-тина години Стефка, чиято първа професия е театрален режисьор, работеше върху спектакъл за деца. Изпрати ми текст, за да напиша музика.  Оказа се, че тази песничка много се хареса на децата. Преподавател съм, имам много ученици, които я научиха и я пееха с удоволствие. Стефка Митева е гостувала многократно в студиото на Радио България, слушали сме нейните вокални и вокално-инструментални проекти. Но Юлиана Тошкова-Петруйо ви представяме за първи път: Завърших НМУ в София със специалност арфа. Още като дете започнах да композирам, затова кандидатствах в Теоретико-композиторския факултет на НМА. Бях приета в класа на проф. Парашкев Хаджиев. Той по-късно престана да преподава и завърших при проф. Димитър Тъпков. Имах шанса да замина със стипендия във Франция и да продължа образованието си, специализирах арфа. Сега преподавам теория, анализ, солфеж, работя и като пианист-корепетитор, най-често с хоровете на моя съпруг – хоров и оркестров диригент.  Той говори много добре български. С него се стараем да осъществяваме активни контакти със страната ни, имаме много музикални проекти, осъществени в България. Основната ми потребност е да пиша музика. За мен творческата дейност е нещо много важно, независимо, че не винаги е добре оценена. Пиша постоянно - камерна и симфонична, симфонично-вокална музика. Произведенията ми често се изпълняват във Франция, музиката ми е звучала и в Бразилия, Мексико, естествено и в родината ми. Обичам да използвам мелодични и ритмични мотиви от българския фолклор. Още дипломната ми работа в НМА беше Концерт за арфа и оркестър, базиран изцяло върху български мотиви. В нашата обща работа със Стефка също се опитваме непременно да включим народни интонации. Има голямо богатство в нашата традиция. В диска са включени и две пиеси за соло арфа. Едната от тях – „Мари бабо гърбава“ е написана за келтска арфа. Другата е „Очи чëрные“ – вариации върху популярния романс за класическа арфа. Двете дами представят своя проект и на концертни програми, в които изпълняват и други пиеси.

Днес се навършват 20 години от олимпийския триумф на Стефка Костадинова в Атланта

Днес се навършват точно 20 години от едно историческо за България и родния спорт събитие – олимпийската титла на Стефка Костадинова в Атланта. Във вечерните часове на 3 август 1996 г. столицата на щата Джорджия става свидетел на една от най-оспорваните битки в скока на височина за жени, коронясала в крайна сметка най-великата в историята на тази дисциплина, припомня БОК. Стефка Костадинова пристига в Атланта отново като фаворит, но и с негативните спомени от предишните две олимпиади. В Сеул 1988 г. и в Барселона 1992 тя е считана сред най-сигурните шампиони, но така и не стига до титлата. „Знаех, че Олимпиадата в Атланта бе моят последен шанс да стъпя на олимпийския връх. Подготвих се много добре, а и вече имах богат опит, знаех какво трябва и какво не трябва да правя. Едно от най-важните неща бе да бъда спокойна – успях в това, за което благодаря и на хората край мен, на журналисти и близки, които ме „съхраниха“ в един от най-трудните моменти в моя живот, когато трябваше да понеса нов тежък удар на съдбата със загубата на мой много близък човек,“ разказва днес Костадинова. След като в квалификациите Костадинова няма никакви проблеми с норматива от 193 см, самият финал протича невероятно драматично и в крайна сметка остава в статистиките като един от най-силните и качествени в цялата олимпийска история. Стефка печели титлата при невероятна конкуренция. Девет жени прелитат над 1.96 м, пет скачат над 1.99 м, за медал са нужни минимум 2.01 м – „най-високият бронз“ е за украинката Инга Бабакова. Сребърната Бакояни от Гърция пък точно тогава преодолява уникалните за жените 33 см над собствения си ръст. Гъркинята изниква сякаш изневиделица и оказва огромна съпротива на българката. Бакояни скача 2.03 м в третия си опит – тази височина и до днес е рекорд на Гърция и я поставя на трето място във вечната ранглиста за разлика между личен ръст и лично постижение след Антониета ди Мартино (35 см) и Инка Макферсън (35 см) Височините, през които преминава Стефка, за да стигне до своя най-мечтан триумф: 180 см – пропуска 185 см – от първи опит 190 см – от първи опит 193 см – от първи опит 196 см – от първи опит 199 см – от първи опит 201 см – от първи опит(само тя и Бабакова, Бакояни скача във II опит) 203 см – от първи опит(изравнен ол. рекорд, Бакояни скача в III опит) 205 см – от втори опит(олимпийски рекорд, гъркинята не успява, злато за Стефка) 210 см – три неуспешни опита да подобри собствения си световен рекорд „Много емоционален спомен. Зад гърба си имам стотици състезания, но някои остават паметни завинаги – като емблема, като символ на кариерата ти. Така е със световните ми рекорди, така е и с олимпийското злато от Атланта... Знаех, че това е последният шанс, след като два пъти по различни причини не стигах до титлата. А и скокът на височина в Атланта се оказа едно от най-силните състезания в историята на олимпийската атлетика,“ спомня си днес Костадинова. Костадинова и днес твърди, че Ники Бакояни е била сред силните състезателки, въпреки, че мнозина не я брояха сред топ фаворитите. „През 1996 г. тя имаше силен сезон, а и успя да „надскочи“ себе си точно на Олимпиадата – с този си опит тя и до днес държи гръцкия рекорд и мисля, че това й остана единственият старт с резултат над 2 м. За мен тогава този неин изключителен скок се оказа допълнителен стимул, но и без това си знаех, че шампион мога да бъда само след като приключат всички останали с опитите. Бях готова на всичко и тази готовност ми помогна да стигна до върха. Наскоро се видяхме с Ники Бакояни, припомнихме си със снимки и приятни спомени нашите преживявания в сектора тогава в Атланта. Казах й, че без нея нямаше да подобря олимпийския рекорд. Оставаме добри приятелки и аз отново и отново й благодаря, че с нейна помощ сътворихме една от най-запомнящите се битки в олимпийската история,“ твърди тя. „Дори когато подобрих олимпийския рекорд за мен по-важно бе да си осигуря златото. Просто рекордът явно ми е бил нужен, за да стигна до титлата. Състезанието беше много силно, знаех предварително, че така ще бъде и имах готовност да скачам - ако се наложи – дори за световен рекорд. Тъй че, радостта от олимпийския рекорд бе в сянката на очакването за така дълго преследваната олимпийска титла,“ разказва Костадинова. /БГНЕС

Стефка, която върна парите, получи грамота и 200 лв. от кмета на Поморие

Стефка Тодорова преди 3 дни откри повече от 1700 евро в улична кофа за боклук и ги предаде в Районното управление – Полиция.  За да я поздрави лично, кметът Иван Алексиев покани Стефка днес в кабинета си. Той я посрещна с плакет и грамота, но я зарадва и с 200 лв парично поощрение. Жестът трогна жената и тя не успя да скрие вълнението си. Стефка сподели, че от 29 години работи като метачка в сметопочистващата фирма и е свикнала да живее скромно, за това оценява стойността на всеки изработен лев. „С доблестната си постъпка предизвика изключителен интерес и стана герой на деня. Но аз смятам, че хора като теб са герои на времето и по-често трябва да бъдат давани за пример, съощава "Бургас утре". Вече близо година Община Поморие търси доброто и го популяризира чрез рубриката „Добрата новина”. Благодаря ти, че със скромност и честност се превърна в добрата новина за града ни”, каза на Стефка кметът Иван Алексиев в края на срещата.

Доблестната ромка Стефка: Намерените пари ми бяха нужни, но не са мои, можеше да са на някого в нужда

Собственикът на еврата все още е неясен, честната жена настоява ако никой не си ги поиска те да бъдат дарени на Дом „Майка и дете” Началникът на РУП-Поморие Георги Куцаров награди доблестната чистачка Стефка Тодорова, която вчера сутринта без да се замисли върна крупна сума евро, която бе намерила на улицата. Днес в Областната дирекция на МВР в Бургас 49-годишната жена заяви, че изобщо не се е поколебала в решението си да остави намерените пари в полицията. С постъпката си тя се превръща в един блестящ пример за ромската общност в България, съобщава "Флагман". „Разбира се, че са ми нужни тези пари. От 30 години работя на 400 лева заплата и гледам 2 деца, които вече пораснаха. Но те не са мои! Може да са на някои в нужда, може да са нужни на някои за хляб, може да са спестяванията на някой пенсионер. Не мога да прибера чужди пари в джоба си, не съм възпитана така”, разказа Стефка. Собственикът на парите все още не е установен, тъй като все още не си ги е потърсил. Има специална процедура, според която ако никой не предеви собственост над средствата, те се прехвърлят по сметка на Областната дирекция на МВР-Бургас. „По този начин намерените пари стават един вид дарение на държавата”, обясни Куцаров. Стефка пък пожела, ако никой не си поиска еврото, те да бъдат дарени на Дом "Майка и дете". „Уважаема госпожо Тодорова, от името на Областната дирекция на МВР-Бургас и лично от свое име изказвам най-големи благодарности за благородния жест, свързан с предаването в полицията на случайно намерената на 21 март сума от 1750 евро. Отчитайки факта, че в днешната затруднена социално-икономическа обстановка изкушението да задържиш подобна сума е огромно, жестът ви по връщането на финансовите средства е повече от доблестен и почтен. Именно затова ви благодаря сърдечно, тъй като с постъпката си мотивирате хората да бъдат по-добри, честни и инициативни”, се казва в поздравителната грамота, която Георги Куцаров лично връчи на доблестната Стефка.

Стефка Костадинова остава президент на БОК

Стефка Костадинова бе преизбрана за президент на Българския олимпийски комитет за четвърти пореден мандат. „За” световната рекордьорка във високия скок гласуваха 49 души, само двама се обявиха „против”. Стефка Костадинова бе единствен кандидат за поста. Звездата на българската лека атлетика бе избрана за първи път за шеф на Олимпийския комитет през 2005 година, когато наследи покойния вече Иван Славков. Към момента Стефка има 12 години начело на БОК, което я нарежда на трето място по период на управление. Най-дълго е бил генерал Владимир Стойчев – 30 години (1952-1982), след него Иван Славков – 23 години (1982-2005). В изпълнителното бюро на БОК след днешния избор влязоха Валентин Йорданов, Йорданка Благоева, Красимир Инински, Любомир Ганев, проф. Пенчо Гешев, Стефан Цветков, Христо Стоичков, Тодор Гергов, Георги Глушков, Георги Марков, Данчо Лазаров, Здравка Йорданова, Пламен Кръстев, Красимир Дунев, Цеко Минев, Мария Гроздева, Стефан Китов, Таня Богомилова, Христо Марков и Ваня Гешева. Председател на контролния съвет остава Цено Ценов, а в органа влизат още Юрий Алкалай, Илия Лалов, Екатерина Дафовска и Даниел Павлов....

"Да прескочиш света" със Стефка Костадинова

Днес в Музея на спорта бе официално представено илюстрованото издание, посветено на 30-годишнината на едно знаменито за българския и световния спорт събитие: поставянето на световния рекорд в скока на височина за жени 209 см по време на Световното в Рим 1987. Това постижение все още стои непокътнато срещу името на велика наша сънародничка – Стефка Костадинова. Автори на изданието са спортните журналисти Владимир Памуков, Тодор Шабански и доайенът сред спортните фотографи у нас Бончук Андонов. За да отбележат заедно годишнината на този удивителен рекорд и да поздравят лично един български феномен в световния спорт в Музея на спорта се събраха десетки олимпийски, световни и европейски шампиони и рекордьори, спортни легенди, треньори, дейци, учени, ръководители, общественици и др. Събитието бе уважено и министъра на младежта и спорта проф. Даниела Дашева Чухте думите на Стефка Костадинова: Изключително емоционално и трогателно бе изказването на Николай Петров, записал заедно със Стефка Костадинова най-успешния и до днес тандем в цялата световна история на скока на височина. Петров си припомни всички опити по време на рекордното състезание в Рим, а Костадинова не пропусна отново да му благодари за всичко, сторено заедно от тях.