26.04.2017

Рускиня с над 2 милиона евро в брой беше арестувана на летището в Атина

Руска гражданка бе арестувана на летището в Атина, след като митничари откриха в багажа ѝ над 2,2 милиона евро и 58 900 долара в брой. Рускинята пристигнала от Москва с полет на руската авиокомпания Аерофлот.

Още

Предстояща визита на Обама в Атина засилва надеждите за намаляване на гръцкия дълг

Президентът на САЩ Барак Обама ще направи официално посещение в Гърция на 15-и ноември, обяви Белият дом. Планираното пътуване може да подсили надеждите на властите в Атина за намеса от най-високо американско ниво в продължаващата вражда между Международния валутен фонд и Германия относно въпроса с дългосрочната устойчивост на гръцкия дълг и по този начин да бъде намерено решение на деликатния въпрос. Според изявлението на Белия дом президентът Обама ще пътува до Гърция, Германия и Перу от 14-и до 21-ви ноември. Обама ще се срещне с президента на Република Гърция Прокопис Павлопулос и с премиера Алексис Ципрас, като ще потвърди отново своята подкрепа за продължаващите усилия за поставяне на гръцката икономика по пътя на устойчиво развитие и подновен просперитет, се добавя в изявлението. Гръцките държавни служители очакват, че разговорите на Обама в Атина и в Германия ще увеличат усилията за постигане на по-скоростна нова сделка за облекчаване на държавния дълг. Агенция Market News International цитира съветник на гръцкия премиер, който заяви, че е в интерес на САЩ и на ЕС да бъде постигната сделка за дълга възможно най-скоро и поради това ние очакваме американската подкрепа. Администрацията на Обама се намеси много пъти през последните години, когато Гърция и нейните кредитори достигаха до задънена улица в преговорите и нашата страна беше на ръба да излезе от еврозоната, коментира същият високопоставен гръцки служител. Президентът на САЩ избра Атина да бъде част от последната му обиколка зад граница и това означава много за нас, добави той. Във вторник Европейският механизъм за стабилност (ESM) отпусна поредния свеж заем от 2,8 млрд. евро за Гърция, с което ще бъде сложен формален край на първия преглед по третата спасителна програма за Гърция в размер до 86 млрд. евро, която беше договоренa през август миналата година. Официалните гръцки кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, се намират в Атина от миналата седмица насам, за да възобновят преговорите с гръцките си колеги по втория преглед на изпълнение на спасителната програма. Гръцките власти се надяват, че обсъжданията по втория преглед ще бъда завършени до началото на декември, за да проправят пътя за повече дискусии, свързани с преструктурирането на гръцкия дълг до края на годината. Редица страни от еврозоната обаче, водени от Германия, твърдят, че по-нататъшно обсъждане за опрощаване на гръцкия дълг не трябва да има до излизането на страната от нейната трета спасителна програма през 2018 година. Остава в сила и несигурността относно бъдещото участие на МВФ в последния спасителен план за Гърция, което ще трябва да се реши до края на втория преглед по неговото изпълнение и това може да натежи върху предстоящите преговори за дълга. МВФ многократно заяви, че иска по-подробно и амбициозно облекчаване на дълга, отколкото това, на което са съгласни европейските кредитори, преди Фондът да участва с реални кредитни средства за Гърция. В тази връзка новината за предстоящата визита на Обама в Атина може да подсили надеждите на гръцките власти за по-бързо намиране на решение по въпроса за огромния дълг на страната.

Шойбле: Споразумението между Атина и кредиторите ще е факт до дни

В следващите няколко дни Гърция и нейните кредитори най-вероятно ще постигнат споразумение за необходимите реформи в замяна на нови кредити, заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле, предаде БНР.  Той допълни, че Еврогрупата може да постигне още днес съгласие относно икономическите прогнози за Атина, информира Ройтерс. Трябва да се има предвид, че разминаванията във вижданията на кредиторите по отношение на нивата на гръцкия "първичен излишък" след 2018 г. представляваха една от основните причини, забавящи постигането на окончателно споразумение за реформите, които Атина трябва да осъществи, за да получи нови евтини заеми от европейските кредитори. Институциите, представляващи правителствата на еврозоната смятат, че Гърция трябва да запази първичния излишък в размер на 3,5% от БВП и през 2019-та г., докато Международният валутен фонд (МВФ), за който от Европа продължават да настояват да се присъедини към спасителния план, остава скептичен по този въпрос. "Вярно е, че МВФ винаги е бил малко по-песимистичен през последните години в сравнение с реалността", посочи Шойбле пред репортери преди началото на днешната среща на финансовите министри от еврозоната, визирайки първичния излишък на Гърция и свързаните с него икономически прогнози. По думите му експертите винаги са много прецизни, "така че преговорите могат да отнемат още няколко дни", коментира още той. Понастоящем Гърция се намира в третата спасителна програма на еврозоната, но за да получи поредния транш от помощта, страната трябва да премине през редовен преглед по изпълнение на необходимите реформи, които бяха договорени в замяна на свежо финансиране. Прегледът по изпълнение на спасителната програма вече се влачи от средата на миналата година, като се очаква финансовите министри от еврозоната да обсъдят най-новия напредък по време на тяхната днешна среща в Малта. Повод за оптимизъм дава и изказването на официален европейски представител, близък до водените разговори, който посочи, че международните кредитори на Гърция най-вероятно ще се договорят на срещата в петък да изпратят екипа с експерти обратно в Атина, за да бъде финализирано споразумението за реформи, отключващо представянето на нови заеми. "На днешната среща на Еврогрупата ще има споразумение за връщане на мисията обратно в Атина с оглед на постигнатия съществен напредък", заяви висш представител на еврозоната, предава Ройтерс. Шефът на Еврогрупата Йенс Дейселблум също заяви, че Гърция и нейните кредитори са постигнали конкретни резултати по отношение на реформите, които са необходими за предоставяне на пореден транш от финансовата помощ, но и той не смята, че на днешната среща в Малта ще бъде постигнато окончателно споразумение. "Ние постигнахме конкретни резултати", заяви пред репортери Дейселблум на влизане на срещата на финансовите министри от еврозоната. Той добави още, че няма как да бъде постигната окончателната политическа сделка в днешния ден.

Барак Обама пристигна в Атина на двудневна официална визита

Барак Обама пристигна в Атина на двудневна официална визита. Невиждани досега мерки за сигурност превърнаха Атина в истинска крепост. Над четири хиляди полицаи охраняват града, а напълно са затворени всички пътища по маршрута на американския президент.Първата среща на Барак Обама е с гръцкия държавен глава - Прокопис Павлопулос. По програма почти два часа след това ще продължи работната среща с премиера Алексис Ципрас. Очаква се Атина да получи подкрепа за орязване на дълга, за реализиране на енергийни проекти, както и помощ за спряване с бежанската криза. В отговор Ципрас ще поеме ангажимент за активност в борбата с тероризма. Атина очаква дори декларация от страна на американския президент за решаване на кипърския въпрос, но от своя страна Вашингтон ще поиска бърз резултат за спора за името на Македония.След разговорите между Обама и Ципрас ще се проведе и пресконференция, която се очаква с голям интерес от световните медии. От съображение за сигурност полицията забрани всякакви демонстрации днес и утре до края на визитата. Въпреки забраната, два синдиката призоваха за протестна демонстрация тази вечер пред американското посолство.

Атина очаква рестарт на преговорите с кредиторите в четвъртък

Тревога цари в Атина с оглед на планираната за четвъртък среща на Еврогрупата, на която гръцкото правителство очаква "зелена светлина" за рестартиране на преговорите с кредиторите, информират електронните издания, пише БТА. В. "Имерисия" определя ситуацията като "мъглява" и "неясна" за изхода от тази среща, пише 24 часа. Гръцката страна иска принципно споразумение с кредиторите, които се оттеглиха заради неизпълнени от Атина ангажименти. Агонията на управляващите обаче се удължава и тя ще продължи до 20 февруари, когато Еврогрупата отново ще бъде свикана, за да бъде доведена до край очакваната от кредиторите втора оценка по изпълнението на гръцката спасителна програма, която е условие за продължаване на външното финансиране, смята в. "Катимерини", представяйки този интервал от време до февруари като "трилър" за кабинета Ципрас. Най-доброто, което гръцката страна трябва да очаква от срещата вдругиден, е едно решение за рестартиране на преговорите, предполага вестникът. От своя страна, в. "Нафтемборики" алармира, че във връзка с тази втора оценка по спасителната програма кредиторите са увеличили натиска си върху Гърция. Вестниците поместват германски реакции по взетото вчера от еврозоната решение, с което се деблокира временно "замразеното" облекчаване на гръцкия дълг. То бе одобрено през декември от валутния съюз в замяна на реформи, но после бе спряно под натиска на Германия след изненадващото оповестяване преди Коледа от Атина на социални мерки. Според германски публикации в гръцкия печат Атина е получила в крайна сметка облекчения за дълга, които имат краткосрочен характер, но все още оставал без отговор въпросът дали МВФ ще участва в текущата трета спасителна програма за Гърция. Изданието Нюз.ин цитира данни на гръцката статистическа служба, които показват, че държавният дълг на Гърция през третото тримесечие на миналата година е възлязъл на 311,16 млрд. евро в сравнение с 303,193 млрд. евро през същото тримесечие на 2015 г. През второто тримесечие на 2016 г. този дълг е бил 315, 292 млрд. евро.

Атина: Има изход от кризата

През този месец Гърция ще намери решение на безизходицата със международни кредитори за своята спасителната програма. Това ще позволи на Атина да намали разходите по заемите и да се върне към пазарите на облигации в края на 2017 година. Това заяви в интервю за в. „Уолстрийт джърнъл“ министърът на икономиката Димитрис Пападимитриу. Неговите прогнози, че Гърция ще се възползва от подкрепата на ЕЦБ и ще може да емитира дълг на външните пазари до края на 2017-а година, изглеждат доста оптимистични през седмица, когато финансовите пазари отчитат увеличаване на нервността относно безизходицата между Гърция и нейните кредитори относно мерките за икономии. Властите в Атина продължават да спорят с кредиторите от еврозоната и с Международния валутен фонд относно дълбочината на фискалните разходи, които Гърция трябва да съкрати, за да изпълни бюджетните цели по отношение на най-новата си спасителна програма в размер до 86 млрд. евро, одобрена през лятото на 2015-а година. Ясно послание във всички посоки, но най-вече до Атина, че проблемът с заплахата от Грекзит не е отминал, отправи в сряда германският външен министър Волфганг Шойбле. Натискът трябва да се поддържа върху Гърция, за да проведе реформи, за да бъде конкурентоспособна, пише в. „Катимерини“. В противен случай Атина не може да остане в еврозоната, каза Волфганг Шойбле. Той даде ясно да се разбере, че не е възможно да се мисли за "орязване" на гръцкия дълг. Причината е, че европ...

Кредиторите от ЕС и МВФ пристигат в Атина за пореден преглед на гръцката спасителна програма

Кредиторите от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) пристигнат в понеделник в Атина, за да започнат нова проверка по изпълнението на гръцката програма за строги икономии, както и на приватизационната програма на страната. Вторият одит на изпълняваната от Гърция програма, която беше договорена през юли 2015 година като част от трети спасителен финансов пакет в размер до 86 млрд. евро, ще се проведе само, ако бъде приключен успешно първия преглед по нейното осъществяване. Гръцката управляваща партия СИРИЗА посочи, че възнамерява да финализира предвидените строги мерки на икономии до 5-и декември, когато финансовите министри на ЕС проведат своята последна за годината среща. През настоящата седмица международните кредитори ще се заемат с трудовите реформи, провеждани от властите в Атина, включително ограничаване на сегашната минимална системата на заплащане, която е създадена със закон, а не чрез колективно договаряне. Въпреки това, анонимен гръцки официален представител посочи наскоро, че минималната заплата ще бъде подкрепена от колективния трудов договор, което е често срещана практика в целия Европейски съюз. Това обаче представлява основна пречка пред МВФ, който все още не се е ангажирал да участва с реални средства в третия спасителен финансов пакет за Гърция. МВФ остава оптимист относно икономиката на Гърция, прогнозирайки растеж от 2,8% през следващата година, ако гръцкото правителство приложи толкова необходимите реформи. Едно скорошно проучване на института "Брюгел" - базирания в Брюксел т.нар. "мозъчен тръст", обаче предупреди, че Гърция ще се нуждае и от четвърта спасителна програма, след като текущата програма приключи през 2018-а година. Според него властите в Атина няма да могат да излязат на свободния паричен пазар за кредити и това най-вероятно ще наложи поредна жизненоважна спасителна финансова програма. В същото време МВФ продължава да смята, че Гърция ще се нуждае от ново опрощаване на дълга под някаква форма, за да има каквато и да е надежда за възстановяване на нейната икономика. Премиерът Алексис Ципрас повтори през миналата седмица на конференция на гръцката управляваща партия за необходимостта от облекчаване на държавния дълг. Вторият преглед ще бъде завършен и заедно с това трябва да бъдат определени мерки за преструктуриране на дълга. Едновременно с това ние трябва да започнем да участваме в програмата на ЕЦБ за "количествени улеснение" (програмата за покупки на финансови активи в еврозоната), заяви Ципрас миналия четвъртък. Гърция изненада своите кредитори с добри данни за икономическия растеж през второто тримесечие въпреки песимистичния тон по отношение на растежа на голяма част от останалите страни - членки на Еврозоната. На тримесечна база БВП на Гърция нарасна през периода април - юни с 0,2%,  докато международните експертите виждат свиване на гръцката икономика с 0,6% през настоящата година.

Лидери обсъждат на среща в Атина обща стратегия за бъдещето на Европа

Лидерите на Франция, Испания, Малта, Португалия и Кипър обсъждат в Атина обща стратегия за бъдещето на Европа. Бежанската криза и сигурността са  основна тема на преговорите. Общи позиции за решаване на актуални европейски проблеми се обсъждат на неформална среща в Атина, инициирана от гръцкия премиер.Страните,чиито лидери участват в срещата, често се наричат "Средиземноморския клуб" на Европа, въпреки че в него присъства и Португалия. За да прекрати спекулациите както в гръцкия, така и в чуждестранния печат,че Европа се разделя на групи страни, Алексис Ципрас подчерта: Независимо от политическите различия между нас, обединява ни не само Средиземно море, а общите проблеми, вярата  в съвместното европейско бъдеще и желанието ни да работим за една по-справедлива Европа. Лидерите на европейските страни обмислят обща стратегия за овладяване на бежанската криза, която ще представят за разглеждане пред Евросъюза. Италия и Гърция са най-силно засегнати от бежанския натиск и настояват за пълна промяна на европейската политика в тази насока. Сигурността на Европа изисква общи действия срещу заплахата, настояват лидерите в Атина. Френският президент Франсоа Оланд постави развитието на икономиката като водеща цел на Европа. Срещата продължава.

29-годишна българка е задържана с кокаин на летището в Атина

Полицията на международното летище в Атина арестува 29-годишна българка, след като намери 2,5 кг кокаин, скрит в багажа й като пакети със сладолед на прах, съобщи днес вестник "Катимерини", като се позова на гръцките власти. Българката е арестувана в сряда. Следователите открили, че жената пътувала от София до Атина, след това до Рио де Жанейро, където прекарала 10 дни, преди да се върне в Атина с наркотика в багажа.  Следователите смятат, че заподозряната е била "муле" в международна мрежа за трафик на наркотици с връзки в България, Гърция и Бразилия.