15.12.2017

Историята за истинския Мечо Пух разказана на неговия 90-ти рожден ден

  На днешния ден любимият герой на милиони деца по света – Мечо Пух, празнува 90-годишния си юбилей. По този повод сайтът на History Channel разказва истинската история на мечката, която се превръща в главен герой в прочутите произведенията на английския писател Алън Милн, пише Нова телевизия. На 24 август 1914 г. група канадски войници пристигат в малкото градче Уайт Ривър, Онтарио. Лейтенант Хари Коулбърн се нуждае от глътка свеж въздух и кратка разходка след дългото пътуване с влак при изтеглянето на отряда му от Уинипег на изток, с цел европейския бряг. Внезапно погледът му е прикован от малко черно мече, на възраст не повече от седем месеца, държано на каишка от трапер. Мъжът отчаяно търси купувач за пухкавото животинче. Без да подозира, у 27-годишния Коулбърн траперът намира идеалния клиент. Роденият в Бирмингам войник от дете обичал животните. Когато бил на 18, емигрирал в Канада, за да следва ветеринарна медицина. След дипломирането си през 1911 г. Коулбърн се установява в Уинипег и започва работа в местен земеделски департамент. Дни след избухването на Първата световна война, младият офицер е един от първите мобилизирани за включване във военен тренировъчен лагер в Квебек. Спирайки в Уайт Ривър, Коулбърн не подозира, че ще срещне мечето, което ще влезе в историята на детската литература. Виждайки пухкавото животинче, войникът се приближава към мъжа, който го води. В кратък разговор разбира, че траперът е убил майката на женското мече, но не могъл да застреля и него. Коулбърн купува осиротялото животно за 20 долара и се качва обратно на влака с новия си домашен любимец. Кръщава го Уинипег – на името на канадския град. На галено обаче го нарича Уини (Winnie). По време на тренировъчния лагер в Квебек войникът учи малкия си приятел на много трикове. Като награда за изпълнението им Уини получава ябълки и „коктейл” от кондензирано мляко и царевичен сироп. Мечето спи в палатката на новия си стопанин и го следва навсякъде като кученце. Когато не е заета с игри с Хари, Уини с удоволствие позира за снимки с останалите войници в лагера. Постепенно се превръща в талисман на полка. В началото на октомври 1914 г. Коулбърн заминава на друг лагер в Англия. Взима и Уини със себе си. Седем седмици по-късно обаче Хари научава, че трябва да отиде на Западния фронт. Така, на 9 декември същата година, Уини попада в новия си дом – лондонския зоопарк. Там тъкмо е обособено ново пространство за отглеждане на мечки, наподобяващо планински пейзаж. На раздяла, Хари обещава на мечето, че двамата ще се върнат в Канада след края на войната. И заминава, за да се грижи за конете на войниците. След като е отзован от фронта, Коулбърн бърза да посети Уини в зоологическата градина. Въпреки че вече е пораснала, вярната му приятелка не го е забравила и продължава да е все така любвеобилна към човека, който се е грижил за нея. Уини била толкова мила, че гледачите й дори позволявали на децата, посещаващи зоопарка, да се качват на гърба й и да й дават храна директно в устата. Виждайки, че пухкавата му любимка се чувства наистина щастлива и прави щастливи най-малките лондончани, Коулбърн решава да не я отвежда в Канада след края на войната. Взима си последно „Сбогом” с Уини и се връща в Уинипег, където отваря собствена малка ветеринарна болница. Сред децата в британската столица, които най-много се радват на Уини, е малкият Кристофър Робин Милн. Момчето постоянно моли баща си – писателя Алън Милн, да го води в зоопарка, за да прегръща и храни добрата мечка. Детето дори сменя името на любимото си плюшено мече от Едуард на Winnie the Pooh. Новото име на играчка е съчетание от това на Уини и прозвището, с което Кристофър нарича лебед, когото храни всяка сутрин. Плюшеното мече, наред с другите любими играчки на момчето - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру, вдъхновяват бащата да напише някои от най-значимите си творби. Героят Winnie the Pooh за първи път се появява на страниците на стихосбирката за деца „Когато бяхме много млади”, издадена през 1924 г. и последвана от превърналата се в класика поредица истории за плюшеното мече. Първата книжка е публикувана през 1926 г., а продължението й – две години по-късно. Невижданият успех на произведенията на Милн прави мечката Уини световноизвестна. Тя издъхва през 1934 г. на 20-годишна възраст. Новината смъртта й обикаля цялата планета.Черепът на Уини е изпратен в Кралския колеж по хирургия. За първи път той беше показан пред широката публика едва през 2015 г. За Уини винаги ще напомнят и две статуи – в зоопарковете в Лондон и Уинипег. Те са увековечили Хари Коулбърн, държащ за предните лапи малкото мече, което Милн превръща в любим герой за децата на цялата планета.

Още

Горещи