12.12.2017

Защо ни е страх от казармите

„Всичко разрушиха, всичко разграбиха. А какво беше тука…“. Така доскоро народът жалеше за разрушените казарми, спомен от времето, когато бяхме от другата страна на палачинката. Сега обаче същият този народ е притеснен, че сред изтърбушените бивши поделения тук-там има що-годе запазен сграден фонд, макар и във вид, характерен за Алепо. И където след бърз ремонт могат да настанят бежанци. „Братчед, измазват го, мятат му една боя и ги пускат. А после наше чудо…“. Така се говори в света, обитаван от обикновените хора. Динамични времена. В Югоизточна България още е жив споменът за несбъднатата „Република на младостта“. Това бе романтичното наименование на програмата „Странджа-Сакар“ за съживяване на региона от началото на 80-те години на миналия век. Там бяха привлечени стотици млади семейства и необвързани ентусиасти от цялата страна срещу осигурено жилище, работа и други бонуси. Всичко приключи с края на старата система, но поне някои градчета и селца намазаха с новопостроени обществени сгради, които се ползват и днес. Задава ли се нов план за съживяване на региона, както и на други западнали краища на страната, този път с движещата сила на бежанската вълна? Стига да има желаещи – да. По-натам, ще го мислим. Когато на 12 август бе приета наредбата на Министерския съвет, според която чужденците със статут на бежанци могат да заживеят в български общини, малцина  обърнаха внимание. Едни местеха чадърите...

Още

Горещи