10.12.2016

Петър Кънев: Само в три европейски страни освен България има "отработвания" на празничните дни

От пет години датира предложението на работодателите да не се сливат празнични и работни дни, но и да се премахне отработването в събота. За пръв път обаче имаме официално писмено становище и на четирите работодателски организации. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм в парламента Петър Кънев, който отчете че в позицията на работодателите е била посочен пример с майските празници, когато е имало 13 почивни и 18 работни дни.Преди около година възложих на хора от моята комисия да направят анализ каква е европейската и световната практика. В Европа, от тези 50 държави, само три  - Унгария, Латвия и Румъния, освен България, имат практика да правят така наречените "отработвания". Навсякъде другаде този въпрос не е прието да се решава на федерално, или държавно ниво, както е в България. В Австрия и Германия, това е по договаряне между синдикатите и работодателите. Такава практика няма никъде другаде - в Съединените щати, в Америка, даже и в Латинска Америка. Всяка година, между три и пет дни са, реално, едни неработни дни. Работодателите са представили и своя анкета, според която над 60% от работодателите са против, а едва 8% подкрепят отработванията. Ваня Григорова – икономически съветник към КТ „Подкрепа“ допълни Предложихме устно още миналата седмица, ако някой смята, че не трябва да има сливане на почивни дни, ние сме съгласни с това, но нека да направят минималния отпуск от 20 на 25 дни годишно. Тогава работникът ще реши кога да си вземе почивния ден, тъй като не е редно работодателят да решава дали той ще почива между един официален национален празник и седмичната почивка или не. Работодателите на съпруга и съпругата от едно и също семейство не си говорят, а е редно  семейството от време на време да се събира заедно.

Още

Петър Кънев: Колкото по-рестриктивен е Законът за концесиите, толкова по-добре

Законопроектът за концесиите  не е закон за изменение и допълнение, а чисто нов закон, при който в досега действащия закон „се влива“ старият Закон за публично-частно партньорство, който за няколко години не успя да проработи. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Петър Кънев, председател на Икономичесакта комисия в НС, която вчера отхвърли законопроекта. Нашата комисия - по икономическа политика и туризъм, не е водеща. Водеща е Правната комисия. Законът минава през 6-7 комисии за обсъждане. Самият аз бях доста изненадан, че управляващото мнозинство се разцепи по този закон. Практически той събра само гласовете на ГЕРБ, а от присъстващите народни представители на ПФ и РБ, гласуваха "въздържали се". Отсъстваха и народните представители на АБВ и "Атака". Тоест още по-голямо щеше да бъде мнозинството, с което законът би бил отхвърлен. Как ще мине в зала е въпрос на разговори. Не винаги това, което става в комисии, се потвърждава в зала. На ГЕРБ предстоят сериозни разговори с партиите от управляващата коалиция. В обществото има насъбрана негативна енергия относно концесиите, изтъкна Кънев Като добавите, че по най-официална информация на правителството от тези четиристотин осемдесет и няколко концесии, които в момента действат, годишно се събират под 100 млн. лв.,  сами разбирате че това е пълен абсурд. Народните представители са изразили притеснение, че  законопръектът предвижда сериозна децентрализация на контрола на концесията. Решения за отдаване ще могат да дават съответните кметове и общински съвети, което на моменти граничи с „колективна безотговорност“, изтъкна той.    Според Кънев, липсата на заложени срокове за продължителност на концесиите също е проблем: При тази изключително сложна, мудна съдебна система, всяко едно нарушение трудно се доказва и трудно се санкционира. Затова колкото по-рестриктивен е този закон, толкова по-добре. Вчера много интересно експозе направи проф. Кръстьо Петков, който беше категоричен, че трябва да спрем с отдаването на концесия на активи и по-скоро  да минаваме към отдаване на концесия на услуги. Практиката досега на отдаване на активи на концесия показва недобра събираемост, недобър опит. Там трябва да се пипне.  Отдаването на концесия на услуги се случва в цяла Европа и има бъдеще у нас, отбеляза Кънев. Трябва сериозно да се поработи върху него, ако управляващите искат да продължи този закон и да бъде работещ. С този закон не бива да се  бърза, а да има някакъв консенсус, изтъкна Кънев и подцерта, че в момента не е предвидево предоговаряне на концесионните такси дори при изключително дългосрочни концесии – от над 30 години.

Петър Кънев: Няма избори без нарушения, това важи и за Русия

Тези избори в Русия бяха доста интересни и доста различни в сравнение с предишни избори, това каза в интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Петър Кънев, наблюдател на вота в Казан: Имаше няколко основни момента. Беше свалена бариерата от 7 на 5 процента за влизане в парламента. Само четири партии, които и досега бяха в Държавната дума, успяха да влязат. Това са партиите: "Единна Русия" на Путин, КПРФ на Генадий Зюганов, крайно националистическата и популистка партия на Владимир Жириновски /ЛДПР/ и "Справедлива Русия“. Не се получи очакваният резултат, че свалянето на прага на 5% ще помогне на други десни партии да влязат в парламента. Кънев допълни още: Няма избори без нарушения. Нарушения имаше в някои от районите на Сибир. Те са свързани с т.нар. "направления за гласуване на други места“, гласуването на инвалиди и на стари хора по домовете. Имаше над 700 чуждестранни наблюдатели. Над 300 000 бяха наблюдателите, застъпниците на самите партии. Тревожна е ниската активност. Цялото интервю с Петър Кънев можете да чуете в звуковия файл.

Петър Кънев: В Европа решенията за сливане на празнични дни взема компанията

Измислените почивки и отработвания са едно от малките камъчета, които убиват в обувките на предприемачите, казва председателят на икономическата комисия И още акценти: Кон за кокошка ще бъде ако подпишем търговско споразумение с Канада срещу отпадане на визите за българи За два месеца, новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията вече имат 17 проверки за картел и 10 за господстващо положение.

Петър Кънев: Правителството трябва да поеме отговорност за канадското ТПТИ

 – Г-н Кънев, с какво търговското споразумение с Канада – СЕТА притеснява икономическата комисия в парламента и защо поискахте правителството да изготви становище за въздействието на въпросното споразумение? – Споразумението СЕТА е копие на трансатлантическото между САЩ и ЕС – ТПТИ. В голямата битка за ТПТИ някак встрани останаха споровете за СЕТА. Истината е, че работата по споразумението между ЕС и Канада започна още през 2009 г. Започна доста преди подписването на Лисабонското споразумение, където се дават изключителни права на Европейската комисия да води обща търговска политика, т.е. тя има правото да подписва търговски споразумения от името на страните членки на ЕС. Изведнъж се оказа, че преговорите с Канада са изключително напреднали. През 2014 г. е трябвало да бъде готово споразумението СЕТА, а крайният срок за подписване от Европейската комисия е краят на октомври 2016 г. – Дотук не разбрах какви са проблемите, произтичащи от това споразумение. – Проблемите са много и до голяма степен са по-сериозни по отношение защитата на интересите на ЕС, отколкото в споразумението със САЩ. Още повече че споразумението със САЩ остава малко на заден план предвид очакването кой ще стане президент. Едно от обещанията на Обама беше, че до края на неговия мандат ТПТИ ще бъде подписано. Към днешна дата не виждам как би могло да се случи това, още повече че срещу него се обявиха и френският президент, и вицеканцлерът на Германия. От 19 точки, които са конфликтни в това споразумение, по нито една от тях САЩ не отстъпиха и в момента има затишие около ТПТИ. В същото време обаче се форсира подписването на споразумението ЕС – Канада. Проблемите са много и един от тях е свързан с онези над 40 000 американски фирми, регистрирани в Канада. Всички те спокойно могат да използват това споразумение. Страховете на европейския бизнес и най-вече на малките и средните фирми, както и на синдикатите, са, че на Стария континент ще нахлуят стоки и товари, които са с по-ниско качество и неотговарящи на европейските стандарти. Всички знаем, че Европа има по-високи стандарти от САЩ – не коментирам темата „генномодифицирани храни и продукти“, не коментирам и темата „арбитражен съд“, където се създават пълни абсурди… – Питах защо настоявате до първи октомври правителството да направи анализ за въздействието на СЕТА върху икономиката ни. – Това, което се случи на последното заседание на икономическата комисия в НС, е продължение на дебатите по търговските споразумения. Разговорите в комисията започнаха още през юни. Впоследствие получихме писмо от унгарския парламент, с което бяхме уведомени, че унгарският парламент е гласувал решение, с което задължава правителството на страната да не подписва споразумението СЕТА. Преди около седмица получихме и писмо от гръцкия парламент, който ни информира, че са създали специална работна група, която трябва да провери какви ще са ползите за гръцката икономика от това споразумение. На заседание в края на юли нашата комисия поиска обстоен анализ от Икономическия и социален съвет на Република България начело с проф. Лалко Дулевски. Получихме вече материалите от този съвет и те са много интересни. В проучването се цитира доклад на университета в Гент, изготвен по поръчка на Европейския парламент. Там е посочено, че дори и след като се приеме споразумението ЕС – Канада с всичките му недостатъци, ръстът на БВП на Европа като резултат от СЕТА би се увеличил с 0,02 до 0,03%, т.е. пренебрежимо малко. – Кажете по-конкретно с какво са свързани опасенията ви от подписването на СЕТА по отношение на арбитражните дела, по отношение на нахлуване на ГМО. – Не бих могъл да вляза в подобна конкретика. Едва ли в нашата комисия има специалисти по това споразумение. Ние не казваме, че споразумението е добро или лошо. Ние очакваме правителството да направи анализ какви ще са последствията за България от подписването на СЕТА и да ни докладва до първи октомври. Считаме, че анализът е работа на правителството. След като то е оторизирано да подписва споразумението, би следвало да информира парламента какво точно ще подпише. А парламентът е и последната институция, която трябва да каже каква точно трябва да е позицията на България. Това, което е много притеснително, е, че ако в края на октомври ЕП подпише споразумението, то автоматично влиза в сила, независимо че страните членки не са го ратифицирали. Една ратификация на 28 държави обикновено продължава между две и три години. Представители на министерството на икономиката ни успокояваха как било абсурдно да се получат проблеми с „Монсанто“ и други сходни компании, свързани с ГМО. Аз не съм убеден в това, но за да бъда убеден или разубеден, би трябвало да имам официалното становище на правителството и да знаем кой отговаря за вземането на решението. – Какви са приоритетите на икономическата комисия за есенната сесия? – Приоритет ни е Законът за туризма. На заседанието през миналата седмица приехме на второ четене Единната система за туристическа информация и очакваме всеки момент да влязат текстовете по Закона за туризма. Очаквам и сериозни дебати по държавния бюджет, макар че водещата комисия е тази по бюджет и финанси. Знаете, че развитието на една икономика се определя от параметрите на държавния бюджет. Вълнуват ни и законите, които съпътстват държавния бюджет – данъчните закони, тъй като те до голяма степен влияят на българската икономика. До края на септември ще имаме и среща с новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като има предложение и за промени в Закона за конкуренцията, а и на новото ръководство се възлагат доста надежди за нов стил в работата на комисията. Ще има среща и с Комисията за защита на потребителите. Т.е. основните акценти в работата ни до края на годината освен законодателните промени са бизнес климатът, бизнес средата и основните проблеми за малкия и средния бизнес като регулации. – Като заговорихте за бизнес климат и бизнес регулации кажете как можем да си обясним това, че Румъния има значително по-голям икономически растеж от България? – Румъния има с около половин процент по-висок икономически растеж. БВП на България за тази година се очаква да бъде около 3% по данни на Националния статистически институт. Този растеж нарежда страната ни в челната петица или шестица в Европа. Проблемът е друг – това е абсолютно недостатъчно, ние продължаваме да стоим на опашката на европейските държави по ръст на доходите. За мен най-големият проблем са именно доходите. Защото каквато и раждаемост да имаме, каквото и високо образование да имаме, при средна работна заплата 450 евро в България цели райони продължават да се обезлюдяват и проблемът на работодателите не са специалистите с висше образование, а най-обикновените изпълнителски кадри, които да работят и като сервитьори, и като камериерки, и като берачи на грозде… Навлизаме в един много сериозен период. Свидетелство е самият факт, че по данни на НСИ най-големият поток българи в чужбина като емигранти след 2007 г., когато станахме членове на ЕС, бе през 2015 г. И основната причина са ниските доходи. По схемата, че увеличаването на доходите трябва да върви след увеличаването на производителността на труда, много може да се спори. Крайният резултат е че всяка година по един голям град от България отива в Европа. – Защо няма чуждестранни инвестиции, след като правителството твърди, че страната ни е данъчен рай, че имаме добри закони и стабилност? – Законите ни не са лоши, проблемът е в спазването им. Чуждестранни инвестиции в един регион, където за България се казва „на Балканите“, са трудно постижими на фона на силните турбуленции. Така че не съм оптимист по темата за ръст на чуждестранните инвестиции в близко бъдеще. – Има ли вече разговори по философията на бюджета за 2017 г. с финансовото министерство? – Не, на този етап не сме водили. – Пак ли да очакваме бюджет постна пица? – Нека проектобюджетът да постъпи в НС, тогава ще го коментираме.   Нашият гост Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. Завършва Математическата гимназия в Ямбол. През 1979 г. завършва Московския полиграфически институт. Специализира „Икономика на печата“ във Висшето графично училище в Лайпциг. Има следдипломна квалификация по „Международни икономически отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“. Изкарал е специализации и мениджмънт курсове в Холандия, Русия, САЩ и Германия. Народен представител в 40-ото, 42-рото и 43-тото НС.

Петър Кънев отчита работата си в НС

Шефът на икономическата комисия на НС Петър Кънев се отчете пред избиратели в Поморие. Отчет за работата си като председател на икономическата комисия на парламента направи соцдепутатът Петър Кънев пред членове и симпатизанти на БСП в Поморие. Основна тема по време на срещите беше развитието на туризма в региона и туристическият отрасъл.

Петър Кънев ще помага за интерактивен център в Карнобат

Народният представител от БСП Петър Кънев ще съдейства за създаването на център за интерактивно образование в Карнобат, съобщиха от пресцентъра на социалистите в Бургас. Председателят на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм в Народното събрание, посети училище „Свети Свети Кирил и Методий" в града и обсъди това с ръководството на учебното заведение. Изграждането на центъра има за цел възпитаниците му да получат по-голяма възможност за развитите на своите комуникационни умения. Според инженер Кънев, материалната база позвол...

Депутатът Петър Кънев: Големият успех на "Единна Русия" идва от мажоритарните кандидати

"Големият успех на "Единна Русия" идва от мажоритарните кандидати. Путин е на върха на авторитета си", коментира резултатите от парламентарния вот в Русия народният представител Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм в 43-ото Народно събрание на Република България. "Очевидно е,

Петър Кънев от изборите в Русия: След като селяните тук могат да гласуват електронно, защо българските да не могат

Изборите в Русия протичат спокойно, на този етап няма сигнали за нарушения, но все пак сериозното гласуване предстои, заяви пред „24 часа“ народният представител Петър Кънев, който единственият българин официален наблюдател на провеждащият се днес парламентарен вот в Руската Федерация. „За мен беше много интересно да видя как става електронното