12.12.2017

Със Страбон сред свежата зеленина

Епохата е на първите Каролингски владетели на Фракската държава, когато се създават условия за разцвет на поезията. Един от образците от този средновековен период – VIII – IX век - е поемата на Валафрид Страбон De cultura hortorum – „За градинарството“.  Текстът достига до нас в четири ръкописа. През миналия век са направени преводи на творбата на немски, английски, френски и руски език. Каквато и да е определената ти нива, дали е трошлив безплоден чакъл върху пясъчен нанос, или е плодородно с обилната си влага, дали е разположена далече на извисяващи се хълмове, или е достъпна в ширналото се поле, дали е на склон или в долините, тя нама да откаже да роди плодовете на местните растения, стига само твоето усърдие да не е спънато от леност... Висок е поетическият талант на бенедиктинския монах Валафрид Страбон. В поемата си „За градинарството“ той успява да ни разходи из градината – не само реалната, пълна с билки, зеленчуци и цветя, но и градината като място за размишление и съзерцание, място на духа. Това прави още по труден преводът на поемата му, с който блестящо се е справила преводачката от латински Калина Босева, автор на уводната студия и коментара в двуезичната книга. Четенето е истинско удоволствие, а по-авантюристичните натури могат да пробват здравословните и лечителни свойства на растенията, описани в нея.

Още

Горещи