18.12.2017

Огнян Минчев: Да говорим открито за бежанците

Да, бедна страна е, което не означава, че не може да й бъдат подхвърлени няколко милиона за да бъде превърната в бежански лагер - "приемна" на Европа Няколко пъти през живота си съм виждал на живо бежанци от война. В Босна през 1995 г. бежанците от Сребреница бяха настанени в класни стаи - по десетки легла във всяка, на два или три етажа - или в палаткови лагери, включително през зимата. Трудно се забравят впечатленията от контактите с тези хора, видели и преживяли лично войната, изгубили семействата си... Хора с празни очи - изплакали всички сълзи и преживели цялата възможна скръб по загубените си близки, по похабения си живот. Помня децата бежанци. По-големите от тях - на по 10-15 години, носещи ужаса на преживяното, които буквално отскачаха назад когато непознат човек им подаде ръка - не знаеха какво да очакват от него... И малките, на по 5-7 години, за които войната беше нормата, единственият свят, които те познаваха - "Чичо, ела да ти покажа къде падна мината..." Помня как изглеждаше бежанския квартал на босненските сърби в Белград... Спомням си за всичко това когато чета за недоволството на бежанците във "Враждебна", чиито очаквания за комфортен хотел в България били излъгани още в Гърция. Знам, че не е политически коректно да се говори критично за бежанци, но явно се налага да го направим. Истинските бежанци от ужасяващата война в Сирия са в други - относително по-сигурни части на страната, в Йордания, в Ливан и разбира се - в Тур...

Още

Горещи