15.12.2017

Служителите се връщат по-изнервени и уморени след дълги уикенди

  Минималните заплати трябва да се договарят по икономически дейности - Г-н Велев, през годините от бизнеса периодично повдигате въпроса за прекратяване на практиката със сливането на почивни дни. Защо отново темата е на дневен ред и какви са мотивите ви? - Мотивите ни са, че вече няколко години проблемът не се решава. Още повече че точно заради дълги уикенди, месец май беше провален като бизнес планиране. Същото важи и за септември. Възможността на Министерския съвет за разместване на почивните дни на практика се използва всяка година. Заради това национални празници, които се падат във вторник или четвъртък, се обединяват с уикенда. Така понеделник или петък се отработва в дадена събота от месеца, което е неефективно. Нали целта е хората да почиват по-добре и да работят по-ефективно. Освен че това не се случва, дори се наблюдава обратното. Служителите се връщат по-изморени и изнервени на работа от дългите пътувания и задръстванията по магистралите. Това разстройва трудовия ритъм. В събота трудовият процес не е ефективен. Тогава не работят и нашите контрагенти, нито банките в чужбина, което се отразява негативно на бизнеса. - Все още обаче няма конкретно предложение, което да е постъпило в социалното министерство, нали? - Не, но изпратихме такова в парламентарните комисии по правни въпроси и по икономическа политика. Искаме да се промени чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, като отпадне възможността Министерският съвет да размества почивните дни през годината. Правили сме наши изследвания. Смятаме, че имаме убедителни аргументи да настояваме за това. На пръстите на едната ръка се броят страните в ЕС, в които има подобна практика. Безспорно това е загуба за икономиката, без да има полза за хората. - Какви точно са загубите, заговори се за 300-400 милиона лева, така ли е? - Така е. Това са нашите оценки от тази година заради ситуацията, която имахме след сливане на почивките през май и септември. - Казвате, че в събота не се работи ефективно. А достатъчно ефективен ли е един служител, ако работи в петък, а в четвъртък и събота почива? - Безспорно, това е доказано. Ще работи несравнимо по-ефективно в петък между две почивки, отколкото в събота, която му е шести пореден работен ден. В това няма съмнение. Освен това в колективните трудови договори в предприятия по решения на колектива и работодателя може да се договаря за сметка на годишните отпуски. Така празниците може да се сливат по места. Но вече ще става дума за индивидуално решение, което няма да пречи на работата на други. Държавата няма да е затворена. Вместо хората да почиват, прекарват времето си в задръствания. - От синдикатите обаче изтъкнаха, че дългите почивки са единствената възможност на хората да пътуват до родните си места и да се видят с близките си хора. Как ще коментирате този аргумент? - Какво означава единствена възможност? Нали могат да пътуват през почивните събота и неделя или да си вземат отпуск. Така че не приемам подобни аргументи на синдикатите, защото трудовият колектив иска друго. Нещо повече - ние сме сред страните с най-много национални празници. Почивките се сливат само в някои постсоциалистически държави, които още не са променили манталитета си от миналото. В Русия например се пренасочват празници - да са в понеделник или петък, ако се падат в четвъртък или вторник, да речем. Тогава няма загубен ден и това е най-ефективното решение. Дори в нашата анкета тази идея се възприема по-добре. А 65% от бизнеса не искат държавата да взема решение за сливането, а 23% смятат, че ако го прави, то трябва да пренасочва празници. - Кои сфери търпят най-големи загуби по време на дългите почивки? - Това важи основно за производството, борси, банки, търговия. Големите градове се изпразват и оборотите на магазините рязко спадат. - Но от друга страна пък туристическият бранш е на печалба. - Те са единствените на печалба. И това може да продължи, след като някои предприятия сливат почивките по своя инициатива. Но тогава поне няма да е затворена цялата държава. - Тоест вие искате не Министерският съвет да решава дали да се сливат почивните дни, а всяка фирма да решава за себе си. - Точно така. Това се определя от колективните трудови договори. И тогава да речем фирмата Х почива, но банките и администрации работят и това не възпрепятства трудовия процес на други. За нас това е гъвкавото решение. Дългите уикенди не способстват за възстановяване на работните сили на служителя. Те се връщат изнервени и уморени. И когато имаш шест дни работа и само един почивка, това нарушава ритъма и е изморително. - Другата важна тема са осигурителните прагове. Бяхте категорични, че няма да има споразумение. Защо? - Минималните осигурителни прагове няма да бъдат договаряни повече между синдикати и работодатели поради простата причина, че няма нито едно споразумение. Имаше три такива сключени споразумения, преди да стартира процесът, но след това браншовите организации ги оттеглиха. Никой не може да ги принуди да подпишат нещо, което смятат за вредно. А то е вредно наистина за хората и способства за развитието на сивия сектор. Когато преди 13 години този механизъм стартира, имаше положителна роля. Но отдавна не е така. - Защо се стигна до това? - Защото минималната работна заплата не се договаря между нас, а се определя едностранно от правителството. Оттам насетне започват преговори за минимални осигурителни прагове. После се разпростира административно средният процент, който е чрез едностранно определена минимална работна заплата. Още миналата година предупредихме, че ако се разпрострат административно повишаване на праговете за дейности, за които няма споразумение, следващата година няма да преговаряме въобще. Сега сме затрупани от откази за преговори, изпратени от браншовите организации. - Това означава ли, че искате вече друг механизъм за определяне на минималната заплата? Този въпрос също се повдига периодично. - Категорично трябва да се мисли за друг механизъм и това е нашето условие изобщо да започнем разговори. За следващата година ние не приемаме тази минимална работна заплата, която е в средносрочната прогноза. Тоест ще започнем разговори от равнището на минималната работна заплата за следващата година. - Как да се определя - по региони или дейности? - Смятаме, че много важен фактор е равнището на средната работна заплата. Не може минималната да е по-висока от средната. Съотношението минимална към средна в ЕС е 42%, а у нас ще стане 55%. В САЩ е 30%. Затова ние предлагаме да е различна за отделните икономически дейности. Вярно е, че има голяма разлика и по региони, но не е като тази по икономически дейности. В IT сектора например средната заплата е над 2200 лева, а в хотели и ресторанти, ремонтни дейности, текстил и облекло е под 600 лева. Това е 4 пъти разлика. Така някъде минималната се изравнява със средната, като добавиш и клас прослужено време. За този проблем дори алармираха и от БАН, където хигиенисти получават по-високи възнаграждения от млади учени. Така нискоквалифицираният труд се изравнява с висококвалифицирания. Процентът прослужено време е от соца и е дискриминационен спрямо младите, затова също трябва да отпадне. Така че нашите предложения са ясни - договаряме минимална работна заплата за следващата година по икономически дейности. Там, където няма да се стигне до споразумение, ще важи минимално договорената в другите икономически дейности. Второ - да отпаднат класовете за прослужено време, и трето - да отпаднат минималните осигурителни доходи. - След толкова важни неща, които трябва да се решат, въпросът за отпадането на дългите почивки не е ли малко несъществен? - Както работим, така ще живеем. Все по-често инвеститорите изтъкват като проблеми липсата на кадри и лоши трудови навици. Тези сливания на почивки води точно до влошаване на трудовите навици и съответно до по-ниска производителност и лоши икономически резултати, но и до по-ниски заплати. - Като споменахте липсата на кадри, тези дни отново имаше дискусия по проблема. Кажете къде са най-големите дефицити? - Уморихме се да обясняваме, че у нас трайно има недостиг на инженерно-технически кадри. Тук не става дума само за IT специалисти, а за машинни инженери, средни техници, оператори на машини, заварчици, шлосери, стругари. - Има ли вече излишни професии? - Ами вижте, че половината от завършилите хуманитарни и икономически специалности работят на позиции, които не изискват висше образование. Такива хора често стават дори продавач-консултанти. Проблемът се корени още в средното образование. Бяха измислени модерно звучащи специалности, затварят се професионални училища, където няма достатъчно кандидати. Затова трябва да има защитени специалности и държавни стипендии.   Визитка: Роден е на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика” Бил е преподавател по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанство Последователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД

Още

Горещи