21.08.2017

„Газпром“ не се притеснява от американския газ

Съществуващите и бъдещите проекти на руската компания „Газпром“ са причина тя да няма притеснения относно конкурентността на американския втечнен природен газ, съобщава РИА Новости, позовавайки се на заместник ръководителят на компанията Александър Медведев. „Ние сме добре подготвени да се конкурираме.

Още

България не е готова с отговор на офертата на "Газпром" за новите цени

България все още няма позиция по предложението на "Газпром", което би трябвало да доведе до понижение на цената на газа, и е възможно да поиска удължаване на срока за отговор до Европейската комисия, която подготвя обща позиция. Това съобщи правителствената пресслужба след срещата на служебния премиер Огнян Герджиков с представители на политическата коалиция "Нова Република" Радан Кънев, Трайчо Трайков и Петър Славов. Срещата беше поискана от "Нова Република" заради бездействието на правителството и държавата относно възможността за предоговаряне на цените на природния газ с "Газпром". Срокът за това, даден от ЕК, изтича на 4 май 2017 г.. По време на срещата са били обсъдени действията, които българската страна предприема за защита на националните интереси във връзка с антимонополното дело на Европейската комисия (ЕК) срещу "Газпром". Министърът на енергетиката Николай Павлов е информирал, че в момента държавните дружества "Български енергиен холдинг", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" работят усилено за изготвяне на детайлни анализи на предложенията за поемане на ангажименти, които "Газпром" внесе в ЕК. Експерти на Министерството на енергетиката и на компаниите внимателно оценяват ефекта от евентуалното поемане на ангажиментите върху действащите газови договори на България и като цяло върху пазара на природен газ в страната и региона, се казва в правителственото съобщение. В сряда представители на министерствата и на трите енергийни компании ще участват в обсъждане по темата на международен газов форум във Варшава, организиран от Министерството на енергетиката на Полша. Антимонополното дело на ЕК срещу "Газпром" През септември 2011 г. ЕК предприе антимонополно разследване срещу "Газпром", в резултат на което стана ясно, че бизнес стратегията на руската компания се основава на фрагментиране и изолиране на газовите пазари в Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България.   Резултатът от това разследване беше оповестен на 13 март 2017 г., когато ЕК публикува ангажиментите, които "Газпром" е готова да поеме, за да отговори на опасенията за ограничаване на конкуренцията на газовите пазари.   Предложението на руската компания е премахване на забраната за реекспорт на газ по дългосрочните договори и сключване на договори за междусистемен обмен. В същото време "Газпром" въвежда допълнителни условия за пренос на газ до точка на доставка, различна от тази по дългосрочните договори - допълнителна такса, минимално количество от 100 млн. куб. м и минимална продължителност от 12 месеца.   "Газпром" дава възможност за преразглеждане на дългосрочните договори за доставка на газ на всеки две години по желание на клиента. В случая на България – това е държавната "Булгаргаз", така че цената да съответства на западноевропейските газоразпределителни възли.   Освен това руснаците искат да се оттеглят искания, получени чрез използване на господстващо положение. "Газпром" се ангажира да не иска обезщетения заради прекратяване на проекта "Южен поток". На 13 март ЕК прикани всички заинтересовани страни да предоставят в срок от 7 седмици становища по представените от "Газпром" ангажименти. Към момента България все още не е представила своето становище. "Възможно е след финализиране на анализите българската страна да поиска удължаване на срока за отговор", се казва в правителственото съобщение. "Нова Република": Цените на газа може да паднат до 40%   Ако се проведат преговорите с "Газпром" както трябва, това означава цени на природния газ с 30-40 % по-ниски спрямо сега и спестяване на около 500 милиона лева годишно, заяви Трайчо Трайков след срещата с премиера Огнян Герджиков.   "Газпром" вероятно са злоупотребили с господстващото си положение и в резултат България е плащала значително повече отколкото е трябвало, смята Трайков. Според него от преговарящите зависи как тези значително по-високи цени да се изяснят, с какви референтни стойности да бъдат обвързани и как и колко да получим за надплатеното досега на "Газпром".   "Добре проведени преговори биха означавали много по-евтин газ за битовите потребители, много по-ниска цена на парното и топлата вода и доста по-поносима за индустриалните ползватели, което означава и увеличен икономически растеж", посочи Трайков. Правителството е съставило работна група по проблема, макар и доста по-късно от необходимото. В тази работна група трябва да се включат и представители на бъдещите управляващи, смята Трайков. По думите му това тяхно предложение е било прието от Огнян Герджиков.   Според Трайков България трябва да изисква в преговорите цената на природния газ за страната ни автоматично да се обвърже с по-ниските западноевропейски цени. Бизнесът също иска информация от кабинета за преговорите   Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на "Газпром" на пазарите в Централна и Източна Европа. Бизнес асоциацията подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните членки на ЕС във взаимоотношенията им с "Газпром" и "Газпром Експорт", които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България. АИКБ настоява българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне поетите ангажименти в задължителни за "Газпром" и "Газпром Експорт". Едновременно с това от АИКБ подчертават, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:   - Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.   - Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.   - Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при президента. - Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните членки на ЕС, в частност на България по отношение на доставките на природен газ от страна на "Газпром", ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с "Газпром".

Газпром близко до сделка с ЕК, БЕХ близо до глоба

Странно е да установиш, че Българският енергиен холдинг е избрал да изпитва границите на търпение на анти-тръстовия орган на Европейската комисия, докато Газпром е избрал помирението. Паралелно с това, руските медии сипят възхвали към България, затова че е единствения член на ЕС, който формално е изразил подкрепа за изложеното в писмото за ангажименти на Газпром като база за окончателно решение. Генерална Дирекция „Конкуренция“ проведе паралелно с разследването на Газпром разследване и на БЕХ по приблизително същото подозрение – за злоупотреба с доминираща позиция. Бързите сравнения могат и да са подвеждащи, но остават уместни, интересни и интригуващи.[1] Мащабите на двата казуса са коренно различни. Въпреки че в детайлите има много нюанси, матрицата е идентична. Това, което е най-важно – сравнението разкрива скрити генетични връзки между монопола на Газпром и производния монопол на българските държавни енергийни компании. Разследването на ЕК срещу Газпром започна през 2012. След три години на работа и преговори Комисията и Генерална Дирекция „Конкуренция“ излязоха през април 2015 година с тъй наречената Декларация за възражения, в която се излага същността на нарушенията на Газпром. Руската газова компания имаше нужда от две години, за да изглади различията на интерпретации с Комисията и да достигне етап, при който може да се надява, че ще избегне санкция и загуба на репутация. Това й позволи да представи своето писмо за ангажименти през март 2017 година, което формално даде правото на Генерална Дирекция „Конкуренция“ да премине към окончателния маркет тест и представи на заинтересованите страни за коментар предложението на Газпром. По време на цялото разследване Дамоклевият меч на глоба от 10 милиарда евро принудиха Газпром да смекчи първоначалната си твърда позиция и да надмогне стартовата си арогантност. След години на пренебрегване на ЕК като равнище на приемане на решения Газпром най-накрая разбра, че почти нищо съществено от това, което възнамерява да постигне в Европа не може да се случи без благословията на Брюксел. Газпром демонстрира ниво на примирение, което няма прецедент в миналото. Днес руският газов гигант има всички шансове да види края на своето анти-монополно дело и да избегне глобата. Краят на тази пет-годишна сага може и да има известно отлагане, което последва от възраженията срещу писмото за ангажименти, но процесът е в ход и взаимно приемливото решение вече се очертава. Което е непряко доказателство за това, че подходът на Газпром е смислен и може да даде резултат. Междувременно Българският енергиен холдинг и неговите дъщерни компании напълно са блокирали в решението на своя случай, след отказа им да приемат предложението и да се съобразят с препоръките на Европейската комисия. Руският газов монопол потърси терен за компромис, който да отговаря на очакванията на Генерална Дирекция „Конкуренция“, за да си спести арбитражни дела, където можеше да загуби много повече от размера на глобата. По същото време мениджърите на Българския енергиен холдинг и дъщерни компании упорито отказват да коригират поведението си, като отказват да променят структурата на собственост, така че да гарантират невъзможност за рецидив на отказ от достъп до инфраструктура. Осем страни в ЦИЕ са конституирани като заинтересовани страни по анти-монополното дело срещу Газпром. Не само енергийните компании бяха поканени да предоставят коментари, но и засегнатите организации на потребители и професионални групи. Този етап – пазарният тест – завърши на 4 май. Източници от Газпром твърдят, че се надяват случаят да е приключен към август с приемливо за тях решение. В същото време не се очертава краят на делото срещу БЕХ. Не съществува опция да не се съобразим с регулациите на Европейския съюз. Времето за постигане на взаимно приемливо решение изглежда е изтекло след проявената откровена некомпетентност и поредица от погрешни преценки от страната на ръководствата на държавните енергийни компании. Да си припомним междинните възможности за решение, които бяха пропуснати. Първата възможност, която набързо бе пропиляна, бе Булгаргаз и Булгартрансгаз да преминат към различно от Министерството на енергетиката министерство. Примерно Булгартрансгаз да премине към Министерството на регионалното развитие и благоустройство. След получаване на препоръките от ГД „Конкуренция“, първоначалното неудовлетворение премина в мълчание, вероятно за да прикрие истинското чувство на несигурност, дори страх. Комисията прие липсата на отговор за „не“ и втвърди позицията си. Имаше достатъчно добра воля и шанс да се излезе от задънената улица преди влакът да стигне крайната гара на последно предупреждение при визитата на еврокомисар Маргрет Вестингер през миналия юни. Относително слабо покритото от информационно гледна точка посещение има дългосрочни последствия, някои от които настъпиха незабавно – след години изоставане интерконекторът Сидерокастро-Кулата бе отворен дни след визитата на „желязната лейди“ на ЕС. Не съм сигурен дали в щаб квартирата на БЕХ са схванали посланието в позицията на Европейската комисия – решенията, които българското правителство взема в случая и които се изпълняват от държавните енергийни компании, не са вече въпрос на решения на национално равнище, които засягат само българския газов пазар, а най-вече на газовия пазар на целия Европейски съюз. И тук снизходителност не може да бъде проявена. Като противодействат на либерализацията и диверсификацията, БЕХ и дъщерните му компании не само се противопоставят на преструктурирането си, но вървят и против собствените си интереси на регионалния и европейски пазар, като противоречат на съгласуваната стратегия на ЕС и САЩ за съкращаване на зависимостта от руския газ чрез отваряне на пазара на Централна и Източна Европа за конкурентни доставчици и търговци. Българската газова преносна и транзитна система играе ключова роля за свързване на геостратегически важния и подкрепян от САЩ и ЕС Южен газов коридор и газовия пазар на Централна и Източна Европа и с настоящата си политика България блокира тези планове. Русия има своя версия на Южния газов коридор, която се олицетворява от Турския поток. Това е фонът, на който се оценяват забавените действия на мениджърите на българските държавни енергийни компании. Те напомнят шизофренно поведение, разкъсани между ангажиментите към европейското право и регулации от една страна и пленената воля, „родена“ при общуване единствено и само с руския газов монопол. Каквото и служебният министър Павлов да твърди в обратен смисъл, вероятността от 200 милиона евро глоба е както непосредствена, така и висока. Дори и ако глобата не е в състояние да потопи БЕХ и дъщерните му компании, ударът върху тях ще бъде близък до смъртоносен, сериозно влошавайки финансовото им състояние и отменяйки всякакъв шанс, особено за Булгаргаз, да съхрани някакъв що-годе приличен дял както на вътрешния, така и на регионалния пазар. Най-лошото е, че глобата сама по-себе си на е краят на проблема. Генерална Дирекция „Конкуренция“ може да отвори отново случая при несъобразяване с решението и в бъдеще. Главната прокуратура започна разследване в регулатора за да установи персонална отговорност на членовете на минали ръководства за бездействие при отказа на държавните компании да предоставят достъп на Овергаз до преносната мрежа и газохранилището Чирен. Странно е при това, че прокурорите се фокусират върху следствието – регулатора, а не причината за проблема – въпросните държавни компании. КЕВР не може да бъде коренната причина за поредицата от събития, които доведоха до сегашната глоба. По време на развитието на целия процес е имало достатъчно много мениджъри с конкретен и специфичен отпечатък на лична отговорност. Овергаз може и да са се опитали да извлекат полза от ситуацията, докато неговия акционер Газпром е бил в позиция да злоупотреби с монополното си положение, произтичащо от единствения договор за доставка на газ на Булгаргаз. По цялата верига от събития и нарушения, българският държавен газов търговец, много показателно, е пренебрегвал множеството червени семафори, без да повдигне възражения или тревога. Нито веднъж Булгаргаз не се е оплаквал заради причинени щети от руската газова компания. Разследването на ГД „Конкуренция“ срещу Газпром, което бе лансирано преди пет години, не е започнало по жалба, нито е било подкрепяно от ръководствата на българските държавни енергийни дружества. Ето защо не е изненада, че както БЕХ, така и дъщерните му компании се открояват в Централна и Източна Европа при подкрепата в общи рамки на писмото за ангажимент от страна на Газпром. Последните националистически нотки в говоренето на ръководствата на българските държавни енергийни компании, които твърдят, че исканията на ГД „Конкуренция“ – за раздържавяване на Булгаргаз и Булгартрансгаз – са срещу националния интерес, е едва прикрито признание на политическа линия, която повтаря отказа на Газпром да се раздели със собствения си монопол у дома. Приватизацията у нас не е родила добри резултатите в три случая – когато е била провеждана прекалено късно /Авиокомпания Балкан/, когато е била провеждана непрозрачно и управляемо в интерес на олигархични кръгове /Булгартабак/ и когато след нея няма адекватен приватизационен контрол /Български морски флот/. Но тя остава безалтернативна за всяка държавна компания, ако иска да оцелее в условията на свободен пазар и конкуренция. Както Газпром, така и БЕХ разглеждат като заплаха либерализирания и конкурентен газов пазар в ЕС. Но докато руската компания бързо извлече поуки, Българският енергиен холдинг упорства в опитите са да заобиколи европейското право и регулации – по режима предвиден в Анти-монополната регулация на ЕС – 1/2003. БЕХ и българските енергийни компании са се превърнали в пречка за растежа на газовия пазар и либерализацията му. Стремежът им да гравитират в орбитата на Газпром извън опеката и законите на Брюксел едва ли ще свърши само с глоби. Докато руският газов гигант успя да се адаптира към промените, като потърси разбирателство с анти-монополния орган на ЕС, Българския енергиен холдинг изглежда влезе в етап на терминални екзистенциални проблеми. В последна сметка ,нито българските данъкоплатци, нито потребителите на газ са длъжни да плащат цената на упорито поддържан неадекватен монопол на БЕХ и дъщерните му компании, които водят до по-високи цени, до политическа зависимост и отсъствие на конкуренция. Ако тези компании не могат ефективно да посредничат между нуждите на потребителите и глобалните пазари – няма логика да продължат да съществуват в сегашната си форма и структура на собственост. [1] Link to the major events list in the investigation against Gazprom and a link to the corresponding events’ list in the investigation against BEH and its subsidiaries and companies. *Текстът е публикуван от сайта Bulgaria Analytica.

"Газпром" обеща да позволи на клиентите си предоговаряне на цените

"Газпром" обеща да позволи на клиентите си предоговаряне на цените, когато сметнат, че те не съответстват на средните цени в Западна Европа, каза в интервю за БНР говорителят на Европейската комисия Рикарду Кардозу. В началото на седмицата беше съобщено, че руската компания се е съгласила да промени поведението си на пазара в Източна Европа, за да избегне многомилиардна глоба от Евросъюза за злоупотреба с монополно положение. От Европейската комисия дадоха да се разбере, че са склонни на извънсъдебно споразумение с руския гигант, ако той промени условията по договорите си с България и още 7 държави-членки. Говорителят на комисията Рикарду Кардозу подчерта: Ангажиментите съдържат няколко различни аспекта, които ще помогнат за решаването напроблема с цените не само в България, но и в Централна и Източна Европа. Важно е първо да се спомене, че всички съществуващи в момента територални ограничения в договорите на „Газпром“, ще бъдат премахнати. Тези рестрикции пречат на клиентите на „Газпром“ да продават неговия газ извън територията на своите държави. С премахването им „синьото гориво“ ще се търгува свободно през територията на целия регион. Вторият елемент е свързан с потенциалните надценки на доставяния газ. ЕК се опасяваше, че в някои от пазарите, където „Газпром“ доминира, той налага прекомерно високи тарифи. Ангажиментите ще позволят на клиентите - били те държавни фирми или други участници на пазара  - да заявят, че условията не отговарят на пазарните реалности в Западна Европа, съгласно определени показатели като търговските цени в тези газови хъбове. Важно е да се знае, че предоговарянето на цените на Газпром досега съвсем не беше толкова лесно и ставаше много рядко. В договорите на някои държави тази възможност дори изобщо не съществуваше. Благодарените на новите предложения предоговарянето на цените ще може да се иска на всеки 2 години. Кардозу обясни и как Газпром е блокирала досега търговските инициативи на България да препродава газ: Има много ясна клауза в договора, която забранява купуваният от доставчика газ да бъде изнасян от вашата територия и продаван на други клиенти. По-конкретен проблем за България е свързан с комбинирания газов оператор „Булгартрансгаз“ - той не притежава пълен контрол върху интерконекторите и газовите потоци през газовата инфраструктура на България заради начина, по който са структурирани дългосрочните договори с Газпром. Сега руската компания поема ангажимент да реши този проблем, така че българският газопреносен оператор да получи пълен контрол върху междусистемните газови връзки. Говорителят на ЕК даде подробности относно "суап"-овите сделки, преддени в условията, които ще позволят на България да купува газ от други държави, още преди да е построила нови тръбопроводи:България и Балтийските републики в момента нямат алтернативна инфраструктура по която да получават газ от друга фирма, освен Газпром. Причината е както в начина, по който са оформени договорите им, така и в начина, по който тръбопроводите са построени. Сега Газпром предлага един вид транспорта услуга - например: ако клиент на Газпром в Унгария или Словакия, който е закупил определени количества, може да поиска да ги препродаде на България, тогава, срещу определена такса, Газпром ще достави това количество газ вместо до унгарската или словашката граница, на доставната точка на българо-румънската граница при Черна вода. Газпром обяви, че се отказва от всякакви бъдещи претенции към България заради проваления проект за газопровода "Южен поток", тона е продиктувано от опасенията на ЕК, че руската компания може да упражни натиск, изполвайки доминиращата си позиция на пазара в България, за да получава неща, които не са пряко свързани с доставките на газ. На този етап ЕК не възприема окончателно мнение по въпроса за бъдещето на Южен поток. Ние просто изразяваме опасенията си от възможния натиск и възползване от господстващото пазарно положение и просто получаваме принципно обещание от Газпром, че няма да предявява претенции за финансови компенсации. За нас то е достатъчно, но ние не изразяваме мнение относно това дали има основания или не. „Опасението“ се основава, на нещо, което сме видели и сме го изпратили до Газпром като списък с проблеми, които сме идентифицирали. На въпрос какво би накароло фирма като Газпром да се съгласи друг да продава на България собствения й газ и да не търси финансови компенсации, Кардозу обясни: Ако се предположи, че техните предложения бъдат приети, ще се назначи специален надзорник. От тези ангажименти няма лесно измъкване. Газпром се съгласява да се обвърже за 8 години с тези условия. Ако ги наруши, Еврокомисията разполага с много бърза процедура за му наложи глоба от 10% от оборота. Защото тогава няма нужда да доказва пред съда, че  руската фирма е нарушила правилата за конкуренция. Достатъчно е да покажем, че обещанията са нарушени. По този начин например неотдавна глобихме с половин милиард евро компанията Майкрософт, че нарушава ангажиментите си. Идеята е това споразумение да допринесе за проекта за Енергиен съюз, лансиран от Комисията - тоест за повече свободна търговия и свободно движение на газа, за повече интерконектори на цялата територия на ЕС. Наистина - алтернативата е да се вземе решение за голяма глоба. Това звучи добре, но трябва да се знае, че  глобата ще обхваща само действията на Газпром за минал период от време, без да се отнася до нищо, свързано с поведението му в настоящето и бъдещето. Ангажимените в предложеното споразумение носят решения, макар и краткосрочни, които бързо могат да бъдат приложени и ще освободят потоците на газ в Централна и Източна Европа. И както вече споменах- нарушаването на това споразумение съвсем не е лесно. Обещанията на Газпром изискват промяна на двустранни търговски договори с България. Те евентуално биха изисквали съгласието и на българското правителство. Кардозу обаче не отговори какво би станало, ако следващото бъгарско правителство откаже предложената сделка:Не мисля, че сега можем да спекулираме относно правните последици. В момента протича пазарно проучване. Ние не вземаме политическо решение. Ние провеждаме антимонополно разследване и се основаваме само на фактите и закона. Естествено, ЕС е съюз на правото и всички наши решения могат да се обжалват в европейските съдилища. Преглеждаме всички получени отговори и преценяваме дали така формулираните ангажименти реално ще удовлетворят нашите притеснения или дали трябва да бъдат подобрени. Ще вземем предвид отгворите на всички държави и въз основа на тях ще направим нашия анализ. Пазарното проучване ще продължи 7 седмици - вероятно до началото на май. След това ще ни трябва още малко време, за да направим нашите анализи. Ще работим възможно най-бързо, но не можем да се ангажираме с определена времева рамка.

"Газпром" обеща на ЕК да позволи на клиентите си предоговаряне на цените

"Газпром" обеща да позволи на клиентите си предоговаряне на цените, когато сметнат, че те не съответстват на средните цени в Западна Европа, каза в интервю за БНР говорителят на Европейската комисия Рикарду Кардозу. В началото на седмицата беше съобщено, че руската компания се е съгласила да промени поведението си на пазара в Източна Европа, за да избегне многомилиардна глоба от Евросъюза за злоупотреба с монополно положение. От Европейската комисия дадоха да се разбере, че са склонни на извънсъдебно споразумение с руския гигант, ако той промени условията по договорите си с България и още 7 държави-членки. Говорителят на комисията Рикарду Кардозу подчерта: Ангажиментите съдържат няколко различни аспекта, които ще помогнат за решаването напроблема с цените не само в България, но и в Централна и Източна Европа. Важно е първо да се спомене, че всички съществуващи в момента територални ограничения в договорите на „Газпром“, ще бъдат премахнати. Тези рестрикции пречат на клиентите на „Газпром“ да продават неговия газ извън територията на своите държави. С премахването им „синьото гориво“ ще се търгува свободно през територията на целия регион. Вторият елемент е свързан с потенциалните надценки на доставяния газ. ЕК се опасяваше, че в някои от пазарите, където „Газпром“ доминира, той налага прекомерно високи тарифи. Ангажиментите ще позволят на клиентите - били те държавни фирми или други участници на пазара  - да заявят, че условията не отговарят на пазарните реалности в Западна Европа, съгласно определени показатели като търговските цени в тези газови хъбове. Важно е да се знае, че предоговарянето на цените на Газпром досега съвсем не беше толкова лесно и ставаше много рядко. В договорите на някои държави тази възможност дори изобщо не съществуваше. Благодарените на новите предложения предоговарянето на цените ще може да се иска на всеки 2 години. Кардозу обясни и как Газпром е блокирала досега търговските инициативи на България да препродава газ: Има много ясна клауза в договора, която забранява купуваният от доставчика газ да бъде изнасян от вашата територия и продаван на други клиенти. По-конкретен проблем за България е свързан с комбинирания газов оператор „Булгартрансгаз“ - той не притежава пълен контрол върху интерконекторите и газовите потоци през газовата инфраструктура на България заради начина, по който са структурирани дългосрочните договори с Газпром. Сега руската компания поема ангажимент да реши този проблем, така че българският газопреносен оператор да получи пълен контрол върху междусистемните газови връзки. Говорителят на ЕК даде подробности относно "суап"-овите сделки, преддени в условията, които ще позволят на България да купува газ от други държави, още преди да е построила нови тръбопроводи:България и Балтийските републики в момента нямат алтернативна инфраструктура по която да получават газ от друга фирма, освен Газпром. Причината е както в начина, по който са оформени договорите им, така и в начина, по който тръбопроводите са построени. Сега Газпром предлага един вид транспорта услуга - например: ако клиент на Газпром в Унгария или Словакия, който е закупил определени количества, може да поиска да ги препродаде на България, тогава, срещу определена такса, Газпром ще достави това количество газ вместо до унгарската или словашката граница, на доставната точка на българо-румънската граница при Черна вода. Газпром обяви, че се отказва от всякакви бъдещи претенции към България заради проваления проект за газопровода "Южен поток", тона е продиктувано от опасенията на ЕК, че руската компания може да упражни натиск, изполвайки доминиращата си позиция на пазара в България, за да получава неща, които не са пряко свързани с доставките на газ. На този етап ЕК не възприема окончателно мнение по въпроса за бъдещето на Южен поток. Ние просто изразяваме опасенията си от възможния натиск и възползване от господстващото пазарно положение и просто получаваме принципно обещание от Газпром, че няма да предявява претенции за финансови компенсации. За нас то е достатъчно, но ние не изразяваме мнение относно това дали има основания или не. „Опасението“ се основава, на нещо, което сме видели и сме го изпратили до Газпром като списък с проблеми, които сме идентифицирали. На въпрос какво би накароло фирма като Газпром да се съгласи друг да продава на България собствения й газ и да не търси финансови компенсации, Кардозу обясни: Ако се предположи, че техните предложения бъдат приети, ще се назначи специален надзорник. От тези ангажименти няма лесно измъкване. Газпром се съгласява да се обвърже за 8 години с тези условия. Ако ги наруши, Еврокомисията разполага с много бърза процедура за му наложи глоба от 10% от оборота. Защото тогава няма нужда да доказва пред съда, че  руската фирма е нарушила правилата за конкуренция. Достатъчно е да покажем, че обещанията са нарушени. По този начин например неотдавна глобихме с половин милиард евро компанията Майкрософт, че нарушава ангажиментите си. Идеята е това споразумение да допринесе за проекта за Енергиен съюз, лансиран от Комисията - тоест за повече свободна търговия и свободно движение на газа, за повече интерконектори на цялата територия на ЕС. Наистина - алтернативата е да се вземе решение за голяма глоба. Това звучи добре, но трябва да се знае, че  глобата ще обхваща само действията на Газпром за минал период от време, без да се отнася до нищо, свързано с поведението му в настоящето и бъдещето. Ангажимените в предложеното споразумение носят решения, макар и краткосрочни, които бързо могат да бъдат приложени и ще освободят потоците на газ в Централна и Източна Европа. И както вече споменах- нарушаването на това споразумение съвсем не е лесно. Обещанията на Газпром изискват промяна на двустранни търговски договори с България. Те евентуално биха изисквали съгласието и на българското правителство. Кардозу обаче не отговори какво би станало, ако следващото бъгарско правителство откаже предложената сделка:Не мисля, че сега можем да спекулираме относно правните последици. В момента протича пазарно проучване. Ние не вземаме политическо решение. Ние провеждаме антимонополно разследване и се основаваме само на фактите и закона. Естествено, ЕС е съюз на правото и всички наши решения могат да се обжалват в европейските съдилища. Преглеждаме всички получени отговори и преценяваме дали така формулираните ангажименти реално ще удовлетворят нашите притеснения или дали трябва да бъдат подобрени. Ще вземем предвид отгворите на всички държави и въз основа на тях ще направим нашия анализ. Пазарното проучване ще продължи 7 седмици - вероятно до началото на май. След това ще ни трябва още малко време, за да направим нашите анализи. Ще работим възможно най-бързо, но не можем да се ангажираме с определена времева рамка.

"Газпром" капитулира пред реалностите на 21 век

Газпром е най-големият доставчик на природен газ в ЕС. И има добри шансове да запази тази позиция. Още повече, че сега руският държавен концерн значително увеличи тези си шансове, представяйки на ЕК предложения, които му осигуряват трайни позиции на този перспективен пазар. Поражение? Нищо подобно. Някои руски наблюдатели побързаха да оценят действията на дългогодишния монополист като капитулация, а и самият Газпром подсилва това впечатление, като си мълчи за договореностите с ЕС. Истината обаче е, че тези договорености не само слагат точка на антимонополното разследване на ЕС срещу Газпром, започнало още през септември 2011, но и отварят нова страница в дейността на концерна на европейския пазар. Но нека се върнем малко назад. Брюксел стартира антимонополното разследване срещу Газпром, след като заподозря концерна, че злоупотребява с монополната си позиция, изградена още по съветско време на газовите пазари в осем страни-членки на ЕС - трите балтийски републики, България, Унгария, Полша, Словакия и Чехия. След анализ на конфискуваните документи ЕК стигна до извода, че стратегията на Газпром на пазарите в Източна и в Централна Европа е била насочена именно към тяхното фрагментиране и изолиране един от друг. За целта Газпром е вписвал в договорите за доставка преки и косвени ограничения за препродажбата на природния газ, като освен това е възпрепятствал изграждането и използването на трансгранични газопроводи. През април 2015 ЕК представи на Газпром списък със своите искания, след което двете страни се заеха да търсят взаимноприемливи компромиси. В резултат от този труден, но конструктивен диалог Газпром съгласува с Брюксел списък с ответни предложения. Без да навлизаме в подробности, можем да обобщим, че с тези предложения руският доставчик де факто признава претенциите на европейския регулатор и поема задължение да извади от договорите си всички ограничения за трансгранична търговия с природен газ. Газпром обещава също така да съдейства активно за интеграцията на отделните източноевропейски газови пазари, особено на българския, в единния газов пазар на ЕС. Освен това руският концерн се съгласява да предостави на своите източноевропейски клиенти възможността да преразглеждат по-често цените, ориентирайки се по котировките на западноевропейските пазари. Газпром се отказва и от всякакви финансови претенции към България във връзка с прекратяването на проекта "Южен поток". Четейки дългия списък с предложенията на Газпром (всъщност става дума за отстъпки), човек може да остане с впечатлението, че руският гигант е претърпял пълно поражение. Че се е предал, приемайки всички условия на другата страна. Но истината е друга: Газпром капитулира не пред противника си в този спор, а пред реалностите на 21 век. Край на постсъветския бизнес-модел В ЕС е в ход формирането на енергиен съюз с общ газов пазар, а постсъветският модел на фрагментираните източноевропейски пазари отива в историята. При една такава ситуация би било глупаво да се вкопчваш в остарели схеми и принципи. Така че: постигайки компромис с ЕК, хората, които взимат решенията в Москва, проявиха професионализъм и далновидност. Сега процедурата е такава, че в рамките на близо два месеца всички заинтересовани страни от ЕС трябва да одобрят предложенията на Газпром. В концерна са наясно, че ако те бъдат приети, конкуренцията ще се засили, а рентабилността ще намалее. Ще намалеят и възможностите за оказване на политическо влияние. Но от друга страна, отказвайки се от предишните си практики, руският гигант ще допринесе значително за ускореното изграждане на общ европейски газов пазар и така ще направи природния газ още по-привлекателен за европейците. А това гарантира стабилно търсене за десетилетия напред. Търсене, което Газпром с удоволствие ще задоволява. Казано накратко: съгласявайки се на отстъпки в Източна Европа, Газпром разкъса Гордиевия възел и даде мощен импулс за развитието на бизнеса си в Европа. А паралелно с това показа, че Москва и Брюксел са способни да се договарят. Материалът е публикуван в "Дойче веле".

"Газпром" капитулира пред реалностите на XXI век

Газпром е най-големият доставчик на природен газ в ЕС. И има добри шансове да запази тази позиция. Още повече, че сега руският държавен концерн значително увеличи тези си шансове, представяйки на ЕК предложения, които му осигуряват трайни позиции на този перспективен пазар. Поражение? Нищо подобно. Някои руски наблюдатели побързаха да оценят действията на дългогодишния монополист като капитулация, а и самият Газпром подсилва това впечатление, като си мълчи за договореностите с ЕС. Истината обаче е, че тези договорености не само слагат точка на антимонополното разследване на ЕС срещу Газпром, започнало още през септември 2011, но и отварят нова страница в дейността на концерна на европейския пазар. Но нека се върнем малко назад. Брюксел стартира антимонополното разследване срещу Газпром, след като заподозря концерна, че злоупотребява с монополната си позиция, изградена още по съветско време на газовите пазари в осем страни-членки на ЕС - трите балтийски републики, България, Унгария, Полша, Словакия и Чехия. След анализ на конфискуваните документи ЕК стигна до извода, че стратегията на Газпром на пазарите в Източна и в Централна Европа е била насочена именно към тяхното фрагментиране и изолиране един от друг. За целта Газпром е вписвал в договорите за доставка преки и косвени ограничения за препродажбата на природния газ, като освен това е възпрепятствал изграждането и използването на трансгранични газопроводи. През април 2015 ЕК представи на Газпром списък със своите искания, след което двете страни се заеха да търсят взаимноприемливи компромиси. В резултат от този труден, но конструктивен диалог Газпром съгласува с Брюксел списък с ответни предложения. Без да навлизаме в подробности, можем да обобщим, че с тези предложения руският доставчик де факто признава претенциите на европейския регулатор и поема задължение да извади от договорите си всички ограничения за трансгранична търговия с природен газ. Газпром обещава също така да съдейства активно за интеграцията на отделните източноевропейски газови пазари, особено на българския, в единния газов пазар на ЕС. Освен това руският концерн се съгласява да предостави на своите източноевропейски клиенти възможността да преразглеждат по-често цените, ориентирайки се по котировките на западноевропейските пазари. Газпром се отказва и от всякакви финансови претенции към България във връзка с прекратяването на проекта "Южен поток". Четейки дългия списък с предложенията на Газпром (всъщност става дума за отстъпки), човек може да остане с впечатлението, че руският гигант е претърпял пълно поражение. Че се е предал, приемайки всички условия на другата страна. Но истината е друга: Газпром капитулира не пред противника си в този спор, а пред реалностите на 21 век. Край на постсъветския бизнес-модел В ЕС е в ход формирането на енергиен съюз с общ газов пазар, а постсъветският модел на фрагментираните източноевропейски пазари отива в историята. При една такава ситуация би било глупаво да се вкопчваш в остарели схеми и принципи. Така че: постигайки компромис с ЕК, хората, които взимат решенията в Москва, проявиха професионализъм и далновидност. Сега процедурата е такава, че в рамките на близо два месеца всички заинтересовани страни от ЕС трябва да одобрят предложенията на Газпром. В концерна са наясно, че ако те бъдат приети, конкуренцията ще се засили, а рентабилността ще намалее. Ще намалеят и възможностите за оказване на политическо влияние. Но от друга страна, отказвайки се от предишните си практики, руският гигант ще допринесе значително за ускореното изграждане на общ европейски газов пазар и така ще направи природния газ още по-привлекателен за европейците. А това гарантира стабилно търсене за десетилетия напред. Търсене, което Газпром с удоволствие ще задоволява. Казано накратко: съгласявайки се на отстъпки в Източна Европа, Газпром разкъса Гордиевия възел и даде мощен импулс за развитието на бизнеса си в Европа. А паралелно с това показа, че Москва и Брюксел са способни да се договарят. Материалът е публикуван в "Дойче веле".

"Газпром" обещава по-ниски цени и да не ни съди за "Южен поток"

Руският газов монопол "Газпром" предлага по-ниски цени на газа за България и за Централна и Източна Европа както и да не търси от страната ни компенсации за спрения проект "Южен поток", за да избегне антимонополна глоба от ЕС.  Европейската комисия покани днес заинтересованите страни да дадат становища по представени от "Газпром" ангажименти в отговор на антимонополно европейско разследване, свързано с поведението му на пазарите в Централна и Източна Европа. Ангажиментите ще гарантират наличието на трансгранични потоци на газ на конкурентни цени, каза в съобщение Комисията. „Смятаме, че с ангажиментите на Газпром ще се даде възможност за свободен пренос на газ на конкурентни цени в Централна и Източна Европа. Тези ангажименти разсейват опасенията ни по отношение на конкуренцията и осигуряват перспективно решение в съответствие с правилата на ЕС. Всъщност те спомагат за постигането на по-добра интеграция на газовите пазари в региона", каза еврокомисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер. "Сега искаме да чуем становищата на клиентите и другите заинтересовани страни и ще ги разгледаме внимателно, преди да вземем решение.“ Заинтересованите страни трябва да представят становищата си до седем седмици след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз. Като ги вземе предвид, Комисията ще реши дали ангажиментите отговарят задоволително на нейните опасения свързани с конкуренцията. Ако това е така, Комисията може да да ги направи правно обвързващи за руската корпорация. Ако "Газпром" наруши ангажиментите си, Комисията може да го глоби с 10 на сто от световния му оборот, без да се налага да доказва наличието на нарушение на антитръстовите правила на ЕС. През април м. г. Комисията изпрати на "Газпром" предварително становище, че той нарушава антитръстовите правила на ЕС. Комисията  днес смята, че предложените от Газпром ангажименти са достатъчни, за да разсеят опасенията ѝ. Според съобщението ѝ те спомагат за по-добрата интеграция на централно- и източноевропейските газови пазари, като улесняват трансграничния пренос на газ на конкурентни цени. По-конкретно, Комисията вижда в така представените ангажименти гаранции,  че ограниченията за трансгранична препродажба на газ окончателно отпадат; цените на газа в Централна и Източна Европа стават конкурентни; "Газпром" не може да се възползва от никакви предимства, свързани с газовата инфраструктура. Какво точно обещава "Газпром"? На първо място  - да премахне териториалните ограничения в споразуменията си за доставка с търговци на едро и промишлени клиенти в България, Чешката република, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия. Дружеството е готово да отстрани всички договорни пречки пред свободния пренос на газ на централно- и източноевропейските газови пазари и да предприеме активни стъпки за постигането на по-голяма интеграция на тези пазари. Това означава, че клиентите му ще могат да препродават в чужбина закупения газ. "Газпром" ще премахне всички клаузи, които намаляват бизнес стимулите за клиентите му да препродават газ (например клаузите, според които той получава дял от печалбата при препродажба) и няма да въвежда отново такива клаузи в бъдеще . Руският доставчик обещава също да премахне от договорите с България разпоредбите, които изолират българския пазар на газ от газовите пазари на съседните държави от ЕС. Това ще предостави на "Булгартрансгаз" контрол над трансграничните потоци и ще улесни сключването на споразумения за междусистемно свързване между България и съседните ѝ държави от ЕС, по-специално Гърция. "Газпром" обещава също България и балтийските държави да получат достъп до такива междусистемни връзки със своите съседи от ЕС, които ще увеличи възможностите им да препродават руски газ. Компанията се ангажира да позволи на съответните клиенти в Унгария, Полша и Словакия да поискат доставката на целия договорен газ или на част от него да се извършва до входни пунктове в балтийските държави и България. На Газпром ще бъде разрешено да начислява фиксирана и прозрачна такса за услугата, съответстваща на таксата, която дружеството би начислило по принцип за подобна услуга на пазара. Руският доставчик предлага и промени в договорите, които да отстранят подозрението на Комисията , разделя пазараи  прилага политика на прекомерно високи цени в България, Естония, Латвия, Литва и Полша. Той поема ангажимент с тези промени да осигури конкурентни цени на газа. За целта "Газпром" е готов да въведе конкурентни референтни стойности, включително за цените в западноевропейските газоразпределителни възли, в клаузите за преразглеждане на цените в договорите с клиенти в петте цитирани държави. Туе ще позволяват на потребителите да искат промени в цената на газа, когато тя започне да се различава от конкурентните ценови референтни стойности. "Газпром" се ангажира да увеличи честотата и темпото на преразглеждане на цените. Що се отнася до проекта „Южен поток“, Газпром се ангажира да не иска обезщетения от българските си партньори заради прекратяването на проекта. Това не засяга въпроса дали тези претенции биха били въобще валидни, отбелязва Комисията.

България ще иска от "Газпром" още отстъпки

България ще иска допълнителни отстъпки от "Газпром" по отношение на договорите му с българските държавни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" като част от споразумението между руския газов монополист и Европейската комисия за прекратяване на антимонополното дело и избягването на многомилиардна глоба заради злоупотреба с господстващо положение. Разширяването на вече обявените от "Газпром" ангажименти е свързано основно с гарантирането на приходите от транзита на руски природен газ през българска територия. Предоговарянето на цените ще е на по-далечен етап, а националната позиция ще бъде формирана в рамките на парламентарен дебат. Това стана ясно от думите на енергийния министър Николай Павлов след среща по позицията на България за ангажиментите на руския концерн, проведена в понеделник при служебния премиер Огнян Герджиков. В нея участваха още очакваният бъдещ министър-председател Бойко Борисов, депутатите от ГЕРБ Теменужка Петкова и Делян Добрев, които бяха енергийни министри в предишните две правителства на ГЕРБ, и говорителят на "Нова република" Трайчо Трайков. На 13 март Еврокомисията обяви, че "Газпром" е поел ангажименти да въведе конкурентно ценообразуване за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия, да разреши на държавите да препродават свободните им количества руски газ чрез реекспорт, да им осигури достъп до западноевропейските газови хъбове и да се откаже от непазарни преимущества, получени за сметка на контрола върху газотранспортната и газоразпределителната инфраструктура. Засегнатите осем държави получиха седем седмици да представят своите становища по предложенията на руснаците. Формално срокът изтича на 4 май, но Николай Павлов заяви, че срокът не е преклузивен, подлежи на надграждане и при нужда може да се иска удължаването му. Може да искаме удължаване на срока за позиция Газовият доставчик "Булгаргаз" и газовият оператор "Булгартрансгаз", които са дъщерни на държавния "Български енергиен холдинг", са готови със своите становища по казуса с предложенията на "Газпром" за промяна на договорите за доставка на газ, заяви енергийният министър. Те обаче имат нужда от допълнителни разяснения по ангажиментите на "Газпром" и затова до края на деня в понеделник ще внесат в Европейската комисия своите въпроси по темата, каза Николай Павлов. "Чакаме отговор. Ако не получим в срок необходимата информация, ще поискаме удължаване на срока", посочи той. По думите му има доста неясноти по някои от предложените ангажименти. Конкретно кои са те не беше посочено, но се подразбра от изявлението, че са свързани с транзита на руския газ и точките, от които ще се внася суровината у нас. Както е известно, Русия иска да затвори след 2019 г. украинския маршрут за доставка на газ до Балканите като го замени с "Турски поток" по дъното на Черно море и през Турция. Част от ангажиментите на "Газпром" са факт за България По думите на Павлов, България иска разширяване на ангажиментите на "Газпром", "за да можем да защитим интереса на дружествата и на държавата". Той определи като позитивно предложенията на руския монополист и допълни, че част от тях вече са факт за българския договор. Например "Булгаргаз" няма забрана за реекспорт на руския газ, доставян за нуждите на България. Освен това от юли 2016 г. в споразумение с Гърция и "Газпром" има междусистемна свързаност, но проблемът е, че са краткосрочни и трябва да се преподписван. В хода на новите преговори с "Газпром" целта е този въпрос да се уреди дългосрочно, каза Николай Павлов. Делян Добрев допълни, че благодарение на тези споразумения множество търговци внасят природен газ, но количествата са много малки, тъй като цената на тръбния газ на "Газпром" е по-ниска. Павлов посочи, че въпросът с отказа на "Газпром" от претенции към български контрагенти по отношение на "Южен поток", е бил уреден още с подписването на окончателното инвестиционно решение за газопровода през 2012 г. В отговор на въпрос енергийният министър уточни, че за да се стигне до договаряне на нова цена на синьото гориво, трябва да се извърви пътя за представяне на коментари, разглеждане на правни основания и чак след това има десетседмичен срок за предоговаряне на контракта. Все още не предоговаряме цени Делян Добрев също изтъкна, че в сегашната процедура се говори за клаузи в договорите, а не за нови цени. Ако има нови преговори, те ще бъдат на по-късен етап, заяви той. "Ще инициирам изслушване в парламента, защото за изготвяне на национална позиция е нужно всички парламентарни групи да бъдат запознати и да има общо становище. До края на седмицата ще бъдат подложени на дебат всички предложения", каза още служебният енергиен министър. Предшественичката му Теменужка Петкова също отбеляза важността на консолидирането около единната позиция на България по темата. Тя посочи, че страната е важно да запази позицията на България като транзитен център и максимално да се защитят интересите ни чрез възможността за последващи преговори с "Газпром" и предоговаряне на по-добри условия и цени, свързани с доставката на природен газ. Тя определи срещата като много ползотворна. "Всички ние разбираме колко е важно да се обединим около единната позиция на България по отношение на този изключително важен въпрос. За нас е важно да запазим позициите на България като транзитен център и да защитим в максимална степен интересите на страната, посредством възможността за последващи преговори с "Газпром" и предоговаряне на много по-добри условия и много по-добри цени, свързани с доставката на природен газ", допълни Теменужка Петкова. Тя адмирира парламентарен дебат за обща позиция, но уточни, че темата по никакъв начин не трябва да се политизира от политическите партии. "Трябва да сме консолидирани, да сме обединени и единни в позицията си, имайки в предвид и това, че съвсем скоро ЕК ще излезе с решение, свързано с делото, което се води срещу "Булгаргаз“, "Булгартрансгаз“ и БЕХ във връзка със сигнала, депозиран през 2011 година по отношение претенции за нарушение на монополно положение от страна на трите държавни дружества", заяви тя. Трайчо Трайков коментира, че бъдещ дебат по темата в Народното събрание ще позволи на по-широка експертна общност да се включи с вижданията си по българската позиция, която по трябва да защити три стратегически цели - свързана с цените, със свободата и гъвкавостта на пазара и с мястото на България като център на транзитни потоци. Останалото са технически детайли и политическа воля и умение за защита на българската позиция, коментира Трайков.