12.12.2017

Петър Вълчанов: Интересът към българските филми ще се увеличи

Сред филмите, получили най-много награди на неотдавнашния фестивал на българския игрален филм „Златна роза” беше лентата „Слава” на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Тя спечели Специалната награда на Варна, приза за най-добър сценарий, за операторско майсторство на Крум Родригес. Както и отличието на Съюза на българските филмови дейци, наградата на акредитираните журналисти. Лентата е част от трилогия, вдъхновена от действителни случаи. Първият филм „Урок”, в който учителка обира банка, се превърна в най-награждаваната по света българска кинотворба. В „Слава” кантонерът Цанко Петров пък открива милиони на релсите и ги предава в полицията. Награден е с нов часовник, за жалост – менте. Междувременно в Министерството на транспорта му загубват стария часовник модел „Слава”, който е семейна реликва. И както посочват създателите на филма, кантонерът се впуска в отчаяна битка да си върне старата „Слава” и достойнството. В първия филм от трилогията има откъси, които изглеждат почти документално. Как е при филма „Слава”? Ето какво споделя за Радио България Петър Вълчанов:Като стилистика, като заснемане, като подход, като постановка, има доста сходни елементи, има неща, които ние открихме в „Урок”. И по същия начин се опитваме да работим и в следващите филми. Иначе тук любопитното е, че историята се води този път  от две гледни точки. Това беше и драматургично предизвикателство за нас, защото в „Урок” разказът бе от гледна точка на основната героиня… От една страна „Слава” може би е малко по-смешен филм, с повече хумор, но пък от друга може би е по-тежък като тема и въобще като финална развръзка. Ще добавим, че режисьорите са се срещали само с един от героите на трилогията. И това впоследствие им попречило доста в изграждането на драматургичната основа. Затова се спряхме просто върху вестникарски заглавия, които са ни вдъхновили от тези истории, оттам насетне надграждаме наши истории – отбелязва режисьорът. Октомври и ноември са пълни с фестивални покани за „Слава” – от Ванкувър, Бусан, Чикаго и други места. Филмът вече е продаден за разпространение в САЩ, Холандия, Белгия, Люксембург, Турция, Литва, Аржентина, Италия, Испания... Щастливи сме, че той ще има дълъг живот, което е важно. Един филм наистина в крайна сметка се прави за публиката, но тя е както на фестивали, така и в обикновената киномрежа. Не бива да се правят разграничения, както се опитват в България – посочва режисьорът. Ще припомним, че световната премиера на „Слава” бе на престижния фестивал в Локарно, Швейцария. Там Голямата награда „Златен леопард” бе спечелена от филма „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова. Една такава награда не е само за хората, които са направили филма, тя е ценност за българската кинокултура и това трябва да бъде по някакъв начин осъзнато от хората, независимо от това дали зрителите харесват филма или не. Защото сега интересът към българските филми ще се увеличи… Какво означава това? Това означава, че примерно догодина има шанс да бъде поканен отново български филм на престижен филмов форум. А на едно такова място се събира не само професионалната общност на режисьори, критици и други кинодейци, но има и многобройна публика, за която тези филми са правени. Филмите „Безбог” и „Слава” са били прожектирани в зала с по три хиляди души на всяка от прожекциите. А тези фестивали са място, където могат да се покажат стойностни филми, творби, които се опитват да изведат по-интересни и сложни теми, които да обогатят зрителя. Освен това, на такива кинофоруми има срещи с агенти от различни страни, които се ангажират да представят и продават филми. Така филмите получават шанса да идат на различни места по света, да бъдат продадени и съответно прожектирани. „Урок” например бе продаден за Южна Америка, което е шанс наистина да бъде видян на повече места там.

Още

Горещи