07.12.2016

Андер Ерера с първа повиквателна за Испания

Полузащитникът на Манчестър Юнайтед Андер Ерера на възраст на 27 години получи първа повиквателна за националния отбор на Испания. "Ла Фурия" играе с Италия на 6 октомври в Торино и с Албания в Шкодра три дни по-късно. Ерера стана европейски шампион с младежкия тим на Испания през 2011 г., но досега не е ви...

Още

ЕС определи нови фискални цели за Португалия и Испания, подкрепиха ЕК да не се налагат глоби

Европейските правителства определиха нови фискални цели за Португалия и Испания, тъй като те подкрепиха решението на Европейската комисия да не глоби двете държави за неизпълнение на техните цели за бюджетните дефицит, съобщава "Уолстрийт Джърнъл". След продължителни дискусии през миналия месец Европейската комисия препоръча Португалия и Испания да не бъдат глобявани, тъй като Комисията призна за наличието на трудна икономическа среда и усилията за реформи, полагани в двете страни - членки на еврозоната, но това решение накара някои от останалите партньори да предупредят, че фискалните правила на Блока са били опасно подкопани. Въпреки това, в изявление, публикувано във вторник, Европейският консултативен съвет се съгласи с аргументите на Европейската комисия за отпадане на глобите в размер на 0,2% от брутния вътрешен продукт, представляващи милиарди евро, които биха затруднили допълнително финансовите власти в Испания и Португалия. Представителите на останалите европейски правителства обаче заявиха, че искат да видят как Португалия прилага мерки за фискална консолидация в размер на 0,25% от БВП през тази година, целящи ускоряване на намаляването на дефицита. Мерките за фискална консолидация трябва да осигурят трайно подобрение на бюджетното салдо на правителството по начин, водещ до икономически растеж, се казва в съвместното изявление. Поради това Португалия е натоварена със задачата да намали дефицита си от 4,4% от БВП през миналата година до 2,5% през тази година. Трябва да се има предвид, че Лисабон се намираше в международна спасителна програма между 2011-а и 2014-а година, като португалските власти успяха да намалят рязко бюджетния си дефицит от близо 10% от БВП през 2010 година. Изключвайки капиталовите инжекции за един фалиращ португалски кредитор през декември и по-малки по-размер еднократни разходи, дефицитът на страната през 2015-а година щеше да бъде малко над европейския лимити от 3% от БВП. След решението на останалите страни от ЕС във вторник Министерството на финансите на Португалия подчерта своя ангажимент за постигане на бюджетните цели. В същото време на Испания, която е все още без правителство от декември насам, ѝ беше казано да постигне целта за дефицит от 3% най-късно до 2018-а година, като европейските правителства поставиха на новите власти в Мадрид задача да намалят дефицита от миналогодишните 5,1% от БВП до 4,6% през тази, до 3,1% през 2017-а и до 2,2% през 2018-а година. Три седмици по-рано фискалният надзор на Испания, известен като Airef, посочи, че очаква бюджетният дефицит през тази година да бъде между 4,1% и 4,7% от БВП в зависимост от това дали правителството успешно ще изпълнява предложените данъчни мерки. Данните, оповестени от Централната банка на Испания в началото на юни показаха, че страната изглежда е на път да постигне целите на Брюксел за 2016-а година, но през следващите години ще е необходимо засилване на полаганите усилия. Тя очаква бюджетният дефицит на Испания да достигне 4,1% от БВП през тази година, 3,4% през 2017-а и 2,9% през 2018-а година. През 2013 година на Испания беше даден срок до настоящата година, за да коригира своя дефицит. Но останалите правителства от ЕС признаха, че би било грешка да се принуждава новото правителство в Мадрид да проведе прекалено бързо необходимата затягаща фискална политика. Предоставянето на Испания на още една година, за да коригира дефицита си, ще изисква структурна корекция на бюджетното салдо, което обаче ще има твърде негативен ефект върху икономическия растежа. Ето защо ние считаме, че е подходящо да се удължи срокът с две години, се посочва във вчерашното съвместно изявление. Испанският финансов министър Луис де Гиндос многократно заяви, че очаква да няма санкции, твърдейки, че би било нелогично да се накаже една страна, която е следвала политиките, за които настояват властите в еврозоната, преминавайки от състояние на рецесия към икономически растеж. Миналата година икономиката на Испания нарасна с 3,2%, отчитайки един от най-бързите темпове на растеж сред водещите страни от еврозоната. И двете правителства (на Испания и Португалия) обаче трябва да предприемат действия и да представят техните фискални планове до 15-и октомври, което е знак, че "часовникът тиктака" за испанските политически лидери при опитите им да формират новото правителство. Според общите фискални правил в Европейския съюз правителствата на страните - членки трябва да приведат своите дефицити под лимита от 3% от брутния вътрешен продукт, като в същото време държавните дългове не трябва да бъде по-високи от 60% от БВП. След лятната ваканция Европейската комисия пък ще трябва да реши дали да замрази някои от европейските фондове за Испания и Португалия за следващата година - процедура, която е в рамките на нейните правомощия.

Испания може да вкара ЕС в нова криза

От брюкселска гледна точка, подемът на испанските популисти не вещае нищо добро. Те отказват да осъществят финансовите и политически препоръки на ЕК, а това съдържа истински експлозивен заряд за контрола върху цялата еврозона. Лидерът на партия "Подемос" Пабло Иглесиас обича да повтаря, че Испания страдала от зловещия диктат за икономии на ЕС. Но това не е вярно. Испания не бе спасена от фалит чрез преки европейски фондове като Гърция, или Португалия. Тя взе кредити за спасяване на кретащите си банки. Тройката (ЕК, МВФ и ЕЦБ) никога не е била в Испания и следователно не й диктува нищо. Истината за испанските икономии Испанската фискална политика се води от испанското правителство в рамките на европейското валутно пространство. Ако някой прокарваше мерки за икономии в държавните разходи и реформи, то това беше консервативното правителство под ръководството на дискредитирания Мариано Рахой. А "Подемос" си измисли един враг в лицето на ЕС, но това няма нищо общо с реалноста. Истината гласи: Испания не пести, а с лека ръка прави повече дългове, отколкото допуска стабилизационният пакт на еврозоната. ЕК и останалите страни-членки просто си затвориха и очите и дадоха изключителни права на Испания. И това в никакъв случай не беше диктат за икономии. В момента Испания е не само парализирана политическа. Тя е и нестабилна. Сепаратистите в Каталония допълнитено усложняват ситуацията и карат Испания да прилича на имплодиралата заради Шотландия Великобритания. Ако сега левицата в Испания увеличи държавните разходи и данъците, ще постави европейските партньори в цугцванг, тъй като страната няма да може да изпълнява критериите за бюджетния дефицит години наред. Критикуваната от "Подемос" политика на икономии поне доведе до лек ръст на икономиката и бавно намали безработицата. Може би твърде бавно, но това е друг въпрос. Факт е, че несигурното политическо положение в страната вече доведе до отслабване на икономическата динамика. И подемът на левите популисти може да доведе до спиране на инвестициите, а в най-лошия случай - до рецесия, както стана в Гърция. Какво става в южните европейски страни? ЕС съзира опасност и за Португалия, където лявото правителство скъса с ограничаването на дълговете и също нарушава критериите за бюджетния дефицит. Гърция пък е най-безнадеждният случай. Тамошната коалиция от леви и десни носи отговорността за намаляването на БВП. Страната може да бъде съживена само с финансови инжекции от другите страни-членки, защото в политическо отношение ЕС не може да си позволи Грексит в контекста на бежанската криза. Левите популисти от движението на Пепе Грило в Италия също са в подем. Премиерът социалдемократ Матео Ренци все още се държи. Той е задвижил реформите, но също иска да увеличи държавните разходи. Да, южните страни-членки са в криза. Левите популисти бележат успехи, но поне не настояват за излизане от ЕС, както сториха хаотичните привърженици на Брексит. "Подемос" иска Испания да остане в ЕС, но настоява за прекратяване на предполагаемата германска хегемония в Общността. Напоследък лидерът на "Подемос" гарнира речите си с лозунги за "новото отечество" и се приближава до националистическите брътвежи на Найджъл Фарадж във Великобритания. Движението на Пепе Грило "Пет звезди" иска Италия да остане в ЕС, но да излезе от валутния съюз. Левите радикали в Гърция пък искат на всяка цена да запазят еврото, тъй като поне проумяха, че страната им няма никакви шансове извън еврозоната.   Бернд Ригерт   Голямо изпитание за ЕС След Брексита страните, които искат да правят повече дългове, ще стават все по-силни. А за Германия, Финландия, Ирландия и Холандия ще става все по-трудно да държат твърдо на политиката на икономии. ЕЦБ залива пазарите с пари и по този начин държи ниски лихвите за държавните облигации на южните страни-членки. Под въпрос е обаче колко дълго може да функционира тази схема. Може би и президентът на ЕЦБ Марио Драги няма да може да предотварти спекулациите за южните страни-членки, ако Испания сега направи завой на ляво. В страните, които плащат за политиката на ниските лихви, вече се надигнат критични гласове. Холандският десен популист Геерт Вилдерс иска в страната му също да бъде проведен референдум за излизане от ЕС. Но не поради "диктата за икономии" на Брюксел, а защото се застъпва срещу помощите за южните държави в Общността. Поради същите причини дяснопопулистката германска партия "Алтернатива за Германия" иска германците да излязат от еврозоната. Центробежните сили в ЕС стават все по-силни. И на Юг, и на Север.    

Музикално приключение в „градините на Испания“ предлага Софийската филхармония

Музиката на Испания в цялото ѝ великолепие през призмата на двама испанци и на двама руснаци – това е изкушението за този четвъртък. На диригентския пулт пред оркестъра ще застане младият Константин Илиевски, възпитаник на Музикалното училище в София и на Консерваторията в Братислава. Солистите са двама – китаристът Цветан Недялков (закъде без концерта за китара Аранхуес в една испанска програма), преподавател в Националната музикална академия, изключително популярен от телевизионния екран, той е не само един от най-виртуозните китаристи в България, но и един от най-многостранните – той свири и прави аранжименти в сферата на джаза, поп-музиката, песните за деца, филмовата и класическата музика; и младият пианист Иван Керековски, носител на редица награди, участва в много майсторски класове по света и е работил с Бруно Канино, Паул Бадура-Шкода, Емил Наумов, квартет "Талих", "Ансамбъл Модерн", Маркус Щокхаузен, Мено ван Делфт. Учи в Кралската Консерватория в Брюксел при Боян Воденичаров като след завършването на бакалавърската си степен през 2012 г., печели престижната белгийска стипендия "Вокасио" сред 300 кандидати . и това му позволява да завърши и магистратурата си. В момента живее и работи в София като пианист на свободна практика. Програмата е шеметно-красива и страстна, започва с „бащата на руската класическа музика“ Михаил Глинка, който на даден етап от живота си започва да обикаля Европа и да търси „радостта от живота“ и покрай него да усъвършенства композиторките си умения. Отива в Италия, където се запознава с Белини и Доницети, както Менделсон и Берлиоз, след това за Берлин, връща се в Русия, пише две значими опери („Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“) и разочарован от хладния прием на втората, отово заминава  - за Париж,а после за Испания, където прекарва известно време, изучавайки колорита на испанската музика. По-късно се връща към спомените си, към ароматите на Испания, пишейки втората си увертюра „Лятна нощ в Мадрид“. След това концертът продължава с може и най-известния инструментален концерт на 20 век, написан от Хоакин Родриго, изпански композитор, чийто живот е изпълнен с перипетии и обрати - едва 3-годишен, той ослепява, но това не пречи на уроците му музика в родната му Валенсия. През 1921 е приет в Скола Канторум в Париж, където негов учител е Пол Дюка. Именно в Париж Хоакин Родриго се запознава с Мануел де Файа, който му дава увереност, че е достатъчно талантлив, за да продължи да се занимава с музика. По време на Испанската гражданска война живее в Германия и едва през 1939 се завръща в Испания. Само година по-късно е премиерата на концерта за китара и оркестър Аранхуес, който поставя Хоакин Родриго в алеята на славата на испанските композитори. В Аранхуес се усеща комбинацията между френското влияние на Дюка и испанското движение за създаване на национална испанска школа. Огромният успех на този концерт се дължи донякъде и на факта, че китарата (олицетворявана от Андре Сеговия) печели все повече почитатели и присъства все по-ярко на голямата концертна сцена. Името Аранхуес „идва“ от малко градче на 40 километра южно от Мадрид, където много от испанските величия са избирали за своите кралски резиденции. Родриго се „връща“ в своя концерт към по-ранната и щастлива история на Аранхуес, преди 1808, когато Шарл IV именно тук абдикира в полза на сина си Фернандо VII, а веригата събития, последвали този факт водят до ужасите на войната (1808-1814), запечатани в картините на Гоя. В Аранхуес Хоакин Родриго сякаш „връща към живот“ по един неподражаемо характерен испански начин „Златния век“ на своята страна. След Родриго, програмата продължава именно с де Файа, който му е помогнал, както разказахме по-горе. Мануел де Файа е роден в Кадис, завършва консерваторията в Мадрид през последната година на 19 век, при това с първа награда (като пианист) и със сериозни познания по композиция. Но началото на музикантския му живот не е никак лесно – за да се издържа той в продължение на 4 години пише сарсуели (нещо като местен вариант на комична опера), като от създадените шест само една е поставена. Но пък натрупва опит и избистря идеите си. Така през 1905 пише истинска опера и печели първата си голяма награда. Но и тази (наградена опера) не е поставена и де Файа осъзнава, че ако иска да се развива, трябва да замине там, където „се случват нещата“ и през 1907 се озовава в Париж, където ще остане до 1914 и ще се сприятели с Пол Дюка, Клод Дебюси и Морис Равел. Ще се усъвършенства като композитор и ще открие, че без „испански черти“ музиката му няма да е истинска. Принуден от Първата световна война да се върне в Мадрид, но вече с друго самочувствие, а и Мадрид е „готов да го посрещне“ подобаващо. Неговите богати като звучност, рисуващи на основата на наученото в Париж, със силни испански краски, се поставят и изпълняват. Така на 9 април 1916 в Театро Реал в испанската столица се състои премиерата на „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър, творба, която самият Мануел де Файа описва като „симфонични импресии“. Идеята за „Нощи в градините на Испания“ се появява в съзнанието на де Файа още през 1908, през първите му години в Париж – онзи Париж, който е цветен, модернистичен, забързан, танцуващ и… пленен от звуците на Испания. Да не забравяме, че „Иберия“ на Дебюси има своята премиера през 1910 и де Файа е на първия ред сред тези, които аплодират най-силно. Може би затова в тази негова така испанска (и като заглавие, и като замисъл, и като посвещение) творба се усещат „френски нишки“. Формата е много интересна , защото не е традиционен концерт за пиано и оркестър. Клавирната партия, без да е бляскава, е пълна с интерпретационни предизвикателства и същевременно не е водеща, а по-скоро прекрасно обогатяваща. Трябва да кажем, че първоначало идеята „хрумва“ на де Файа, когато той попада на една книга за Гранада в малка книжарница в Париж. Дотогава композиторът не е посвещавал Гранада, която е на 250 километра от родния му град Кадис и е силно впечатлен от картините на двореца и градините на Кордоба, които открива в тази книга. И тук вече идва голямото майсторство, защото Мануел де Файа претворява представите си за Гранада така убедително, плътно и картинно, че „Нощи в градините на Испания“ се превръща в емблематично за испанската музика произведение, което продължава да омайва и страстно да увлича слушателите навсякъде по света. А градините са три – ухаещите на жасмин градини, обрамчващи Алхамбра; неизвестна градина, изпълнена с екзотични танци и градините на Сиера де Кордоба. И финалът на този „испански“ концерт е за един руски композитор, който пък е  един от най-големите пътешественици сред руските композитори. Николай Рисмки-Корсаков е трябвало да стане (така се надявало семейството му) морски офицер и като такъв обикаля океаните им моретата, само за да се убеди, че музиката е неговото признание и да се превърне в един от най-значимите за цялостното развитие на руската музика композитори и в един от най-бляскавите оркестратори в историята. Присъединява се към музикалния кръг на Балакирев, станал известен като Могъщата петорка. Именно срещите и работата му като млад с композитори като Балакирев, Кюи, Мусоргски и Бородин и наученото от тях, в комбинация с цветните впечатления от морските му пътувания водят до създаването на творби като Шехерезада и Испанско капричио. И така, през 1886 година когато Римски-Корасков е на 42, той се „захваща“ да напише две пиеси, замислени като фантазии за цигулка и оркестър по теми от две различни държави. До края на годината приключва с фантазията по руски теми и продължава с темите от Испания, но променя формата. Решава, че вместо виртуозна пиеса (само) за цигулка, ще напише виртуозна пиеса за цял оркестър. Дава ѝ името Испанско капричио. Готова е в края на август 1887, а премиерата е още на 31 октомври в Санкт-Петербург. Успехът е моментален, всички започват да превъзнасят изключителната оркестрация, на което Римски-Корсаков отговаря така – „тезата, която се формира от критика и публика, че Капричиото е великолепно оркестрирана пиеса, е грешна. Капричиото е брилянта композиция за оркестър. Всичко в нея – промяната в тембрите, избора на мелодичния дизайн, така че да е подходящ за конкретно използвания инструмент, кратките виртуозни каденци, ритъмът на перкусиите – всичко това съставлява същността на композицията, а не просто нейната оркестрация“. Две години след премиерата, през 1889 Римски-Корасков дирижира Испанското капричио на концерти на Международното изложение в Париж. Западната публика е възхитена, а сред най-големите почитатели на творбата са двама млади французи – 27-годишния Дебюси и 14-годишния Равел. Испанското капричио е любима, непрестанно изпълнявана по целия свят пиеса от премиерата ѝ до днес. Догодина тя ще стане на 130 години. Всяко съпреживяване на нейно представяне на живо е бляскав букет от емоции, вариращи от богатството и широтата на руската (и музикална) душевност до испанските огнени страсти, всичко това поднесено на един многоцветен и невероятно майсторски музикален език. Усещат се следи от първоначалния замисъл на Римски-Корсаков за  бляскава цигулкова пиеса, но към цигулковите виртуозни пасажи са добавени „мини-каденци“ и за други инструменти, така че оркестърът е представен като „сбор от виртуози“ – затова пък всички оркестранти харесват Римски-Корсаков (той посвещава Испанското капричио на Руската филхармония в Санкт-Петербург, като изписва имената на 67-те оркестранти на партитурата и всички те са силно поласкани от този жест).

Халф на Манчестър Юнайтед с първа повиквателна за Испания

Андер Ерера заменя контузения Хави Мартинес от Байерн

Висока избирателна активност и опашки при гласуването в Испания

В 8 часа българско време отвориха избирателните секции в Испания. До 10,30 са гласували около 400 души, съобщиха за БНР от МВнР. Подадените заявления за гласуване са общо 2376, уточниха за БНР от посолството ни в Мадрид. Българската общност в Испания наброява около 300 хиляди души, съсредоточени най-вече в Мадрид, Валенсия, Кастилия и Леон, заяви за БНР Елисавета Симеонова, съветник по политическите въпроси и пресата в посолството ни в Мадрид.На предишни избори в Испания са образувани автоматично повече от 40 избирателни секции, но тази година поради промяна на изборното законодателство те са значително по-малко. Българската диаспора в Испания не бе засегната от ограничението за създаването до 35 секции в чужбина, въведено с измененията на Изборния кодекс от месец май тази година.   На територията на консулски окръг Мадрид са разкрити 20 избирателни секции, от които три в посолството в Мадрид. Останалите 17 са в автономните области Мадрид, Кастилия и Леон, Андалусия, Арагон, Каталуния, Рьоха, Навара и Канарските острови.  Посолството в Мадрид е предприело необходимата организация за нормалното протичане на изборния процес по места, разчитайки на традиционно доброто сътрудничество с българските асоциации и общности. На територията на Испания също така са разкрити още девет секции, които попадат в консулски окръг Валенсия. Избирателната активност е много висока. Има опашки, но организацията е много добра. Всичките служители на посолството се стараят всичко да върви възможно най-бързо - коментира Васко Врачовски, който от години живее в Испания. В звуковия файл можете да чуете анкетата на Савина Спасова с българи в Испания и интервю с Васко Врачовски.

Спокойно протича гласуването и на сънародниците ни в Испания

В 8 часа българско време отвориха избирателните секции в Испания. До 10,30 са гласували около 400 души, съобщиха за БНР от МВнР. Подадените заявления за гласуване са общо 2376, уточниха за БНР от посолството ни в Мадрид. Българската общност в Испания наброява около 300 хиляди души, съсредоточени най-вече в Мадрид, Валенсия, Кастилия и Леон, заяви за БНР Елисавета Симеонова, съветник по политическите въпроси и пресата в посолството ни в Мадрид.На предишни избори в Испания са образувани автоматично повече от 40 избирателни секции, но тази година поради промяна на изборното законодателство те са значително по-малко. Българската диаспора в Испания не бе засегната от ограничението за създаването до 35 секции в чужбина, въведено с измененията на Изборния кодекс от месец май тази година.   На територията на консулски окръг Мадрид са разкрити 20 избирателни секции, от които три в посолството в Мадрид. Останалите 17 са в автономните области Мадрид, Кастилия и Леон, Андалусия, Арагон, Каталуния, Рьоха, Навара и Канарските острови.  Посолството в Мадрид е предприело необходимата организация за нормалното протичане на изборния процес по места, разчитайки на традиционно доброто сътрудничество с българските асоциации и общности. На територията на Испания също така са разкрити още девет секции, които попадат в консулски окръг Валенсия.  В звуковия файл можете да чуете анкетата на Савина Спасова с българи в Испания.

Слабо забавяне на добрата икономическа експанзия в Испания през третото тримесечие

Икономическият растеж на Испания отбеляза известно забавяне през третото тримесечие, но четвъртата по сила икономика в еврозоната остава в добра експанзия за пето поредно тримесечие, показват предварителни оценки на испанската статистика Ine. Брутният вътрешен продукт на Испания нарасна през трите месеца до края на септември с 0,7% спрямо второто тримесечие, когато испанската икономика се разшири с 0,8% за четвърто поредно тримесечие. Въпреки това леко забавяне на растежа, икономиката на Испания успява да устои на политическата криза в страната, продължаваща вече 10-ти месец. На годишна база испанският БВП се повиши с 3,2% (спрямо третото тримесечие на 2015-а) след растеж с 3,4% през предходните три месеца, като прогноза на финансовите пазари беше за забавяне на икономическия растеж до 3,1 на сто. Испанската икономика остава една от добре представящите се както в рамките на еврозоната, така и в целия ЕС. Също така има сигнали за възстановяване на проблемния в страната банков сектор, след като днес третата по големина кредитна институция Caixabank и средната по размер банка Banco Sabadell представиха по-добри от прогнозите финансови резултати за третото тримесечие, както и подобрение на техните нива на "лоши кредити" и на капиталовите им позиции. Ниската инфлация, възстановяването на пазара на труда и доста успешният туристически сезон допринасят за солидно повишение на потребителските разходи в Испания през настоящата година и респективно за растежа на местната икономика въпреки двата предсрочни парламентарни избори от декември 2015-а година насам, които не доведоха до формиране на стабилно правителство. Тази политическа криза обаче се очаква да бъде решена през уикенда, когато испанският парламент вероятно ще одобри досегашния премиер Мариано Рахой за втори управленски мандат. Временното правителство очаква испанската икономика да нарасне с 3% през тази година, преди растежът да се забави до 2,3 на сто през 2017-а година. Процесът по напускане на ЕС от страна на Великобритания все още представлява възможна заплаха за икономиката в целия единен съюз през следващата година. В същото време нарастването на инфлацията също може да представлява проблем пред Испания с оглед на факта, че досегашните ниски цени допринасяха за повишение на домакинските бюджети и респективно на потребителските разходи. В тази връзка, испанската статистика Ine представи изненадващо силни данни за инфлацията в страната. Индексът на потребителските цени (CPI) нарасна през октомври с цели 1,1% на месечна база след стагнация през септември, докато на годишна база потребителската инфлация нарасна с 0,7% след анемично повишение с 0,2% месец по-рано. Хармонизираната инфлация (индекс HICP според общите европейски стандарти) пък нарасна на месечна база с 0,8% след повишение с 0,7% през септември и скочи на годишна база с 0,5% след стагнация през предишния месец.