26.04.2017

Андер Ерера с първа повиквателна за Испания

Полузащитникът на Манчестър Юнайтед Андер Ерера на възраст на 27 години получи първа повиквателна за националния отбор на Испания. "Ла Фурия" играе с Италия на 6 октомври в Торино и с Албания в Шкодра три дни по-късно. Ерера стана европейски шампион с младежкия тим на Испания през 2011 г., но досега не е ви...

Още

Какво е странното суеверие на Андер Ерера

Играчът на Манчестър Юнайтед Андер Ерера призна за свое наистина странно суеверие. Халфът издаде в свое интервю, че въпреки смяната на футболната екипировка, той носи едни и същи кори от 19 години. Корите, с които Ерера играе, са негови от 8-годишна възраст и той няма намерение да се разделя с тях докато ...

Андер Ерера отписа титлата

Полузащитникът на Манчестър Юнайтед Андер Ерера окончателно отписа шансовете на тима за спечелване на титлата, след като разликата с лидера Челси стана 14 точки. "В момента Челси води с много точки и ако трябва да сме честни, ние вече трябва да мислим за второто място", коментира Ерера пред United Review. "Ние сме на пет точки от второто място и във Висшата лига всичко може да се случи за две седмици. Всеки може да бъде втори, трети или шести." ...

Андер Ерера: Меси е най-добрият футболист за всички времена

Играчът на Манчестър Юнайтед Андер Ерера определи Лионел Меси за най-добрия футболист на всички времена. „Лионел Меси е най-добрият футболист на всички времена и в това няма никакво съмнение. Има хора, които не го признават. Те правят това, защото му завиждат за огромния талант, който притежава“,...

Лопетеги извика Деулофеу и Андер Ерера (групата)

Селекционерът на Испания Хулен Лопетеги обяви имената на 25-има футболисти за световната квалификация с Израел и приятелския мач с Франция. Жерард Деулофеу ...

ЕС определи нови фискални цели за Португалия и Испания, подкрепиха ЕК да не се налагат глоби

Европейските правителства определиха нови фискални цели за Португалия и Испания, тъй като те подкрепиха решението на Европейската комисия да не глоби двете държави за неизпълнение на техните цели за бюджетните дефицит, съобщава "Уолстрийт Джърнъл". След продължителни дискусии през миналия месец Европейската комисия препоръча Португалия и Испания да не бъдат глобявани, тъй като Комисията призна за наличието на трудна икономическа среда и усилията за реформи, полагани в двете страни - членки на еврозоната, но това решение накара някои от останалите партньори да предупредят, че фискалните правила на Блока са били опасно подкопани. Въпреки това, в изявление, публикувано във вторник, Европейският консултативен съвет се съгласи с аргументите на Европейската комисия за отпадане на глобите в размер на 0,2% от брутния вътрешен продукт, представляващи милиарди евро, които биха затруднили допълнително финансовите власти в Испания и Португалия. Представителите на останалите европейски правителства обаче заявиха, че искат да видят как Португалия прилага мерки за фискална консолидация в размер на 0,25% от БВП през тази година, целящи ускоряване на намаляването на дефицита. Мерките за фискална консолидация трябва да осигурят трайно подобрение на бюджетното салдо на правителството по начин, водещ до икономически растеж, се казва в съвместното изявление. Поради това Португалия е натоварена със задачата да намали дефицита си от 4,4% от БВП през миналата година до 2,5% през тази година. Трябва да се има предвид, че Лисабон се намираше в международна спасителна програма между 2011-а и 2014-а година, като португалските власти успяха да намалят рязко бюджетния си дефицит от близо 10% от БВП през 2010 година. Изключвайки капиталовите инжекции за един фалиращ португалски кредитор през декември и по-малки по-размер еднократни разходи, дефицитът на страната през 2015-а година щеше да бъде малко над европейския лимити от 3% от БВП. След решението на останалите страни от ЕС във вторник Министерството на финансите на Португалия подчерта своя ангажимент за постигане на бюджетните цели. В същото време на Испания, която е все още без правителство от декември насам, ѝ беше казано да постигне целта за дефицит от 3% най-късно до 2018-а година, като европейските правителства поставиха на новите власти в Мадрид задача да намалят дефицита от миналогодишните 5,1% от БВП до 4,6% през тази, до 3,1% през 2017-а и до 2,2% през 2018-а година. Три седмици по-рано фискалният надзор на Испания, известен като Airef, посочи, че очаква бюджетният дефицит през тази година да бъде между 4,1% и 4,7% от БВП в зависимост от това дали правителството успешно ще изпълнява предложените данъчни мерки. Данните, оповестени от Централната банка на Испания в началото на юни показаха, че страната изглежда е на път да постигне целите на Брюксел за 2016-а година, но през следващите години ще е необходимо засилване на полаганите усилия. Тя очаква бюджетният дефицит на Испания да достигне 4,1% от БВП през тази година, 3,4% през 2017-а и 2,9% през 2018-а година. През 2013 година на Испания беше даден срок до настоящата година, за да коригира своя дефицит. Но останалите правителства от ЕС признаха, че би било грешка да се принуждава новото правителство в Мадрид да проведе прекалено бързо необходимата затягаща фискална политика. Предоставянето на Испания на още една година, за да коригира дефицита си, ще изисква структурна корекция на бюджетното салдо, което обаче ще има твърде негативен ефект върху икономическия растежа. Ето защо ние считаме, че е подходящо да се удължи срокът с две години, се посочва във вчерашното съвместно изявление. Испанският финансов министър Луис де Гиндос многократно заяви, че очаква да няма санкции, твърдейки, че би било нелогично да се накаже една страна, която е следвала политиките, за които настояват властите в еврозоната, преминавайки от състояние на рецесия към икономически растеж. Миналата година икономиката на Испания нарасна с 3,2%, отчитайки един от най-бързите темпове на растеж сред водещите страни от еврозоната. И двете правителства (на Испания и Португалия) обаче трябва да предприемат действия и да представят техните фискални планове до 15-и октомври, което е знак, че "часовникът тиктака" за испанските политически лидери при опитите им да формират новото правителство. Според общите фискални правил в Европейския съюз правителствата на страните - членки трябва да приведат своите дефицити под лимита от 3% от брутния вътрешен продукт, като в същото време държавните дългове не трябва да бъде по-високи от 60% от БВП. След лятната ваканция Европейската комисия пък ще трябва да реши дали да замрази някои от европейските фондове за Испания и Португалия за следващата година - процедура, която е в рамките на нейните правомощия.

Испания може да вкара ЕС в нова криза

От брюкселска гледна точка, подемът на испанските популисти не вещае нищо добро. Те отказват да осъществят финансовите и политически препоръки на ЕК, а това съдържа истински експлозивен заряд за контрола върху цялата еврозона. Лидерът на партия "Подемос" Пабло Иглесиас обича да повтаря, че Испания страдала от зловещия диктат за икономии на ЕС. Но това не е вярно. Испания не бе спасена от фалит чрез преки европейски фондове като Гърция, или Португалия. Тя взе кредити за спасяване на кретащите си банки. Тройката (ЕК, МВФ и ЕЦБ) никога не е била в Испания и следователно не й диктува нищо. Истината за испанските икономии Испанската фискална политика се води от испанското правителство в рамките на европейското валутно пространство. Ако някой прокарваше мерки за икономии в държавните разходи и реформи, то това беше консервативното правителство под ръководството на дискредитирания Мариано Рахой. А "Подемос" си измисли един враг в лицето на ЕС, но това няма нищо общо с реалноста. Истината гласи: Испания не пести, а с лека ръка прави повече дългове, отколкото допуска стабилизационният пакт на еврозоната. ЕК и останалите страни-членки просто си затвориха и очите и дадоха изключителни права на Испания. И това в никакъв случай не беше диктат за икономии. В момента Испания е не само парализирана политическа. Тя е и нестабилна. Сепаратистите в Каталония допълнитено усложняват ситуацията и карат Испания да прилича на имплодиралата заради Шотландия Великобритания. Ако сега левицата в Испания увеличи държавните разходи и данъците, ще постави европейските партньори в цугцванг, тъй като страната няма да може да изпълнява критериите за бюджетния дефицит години наред. Критикуваната от "Подемос" политика на икономии поне доведе до лек ръст на икономиката и бавно намали безработицата. Може би твърде бавно, но това е друг въпрос. Факт е, че несигурното политическо положение в страната вече доведе до отслабване на икономическата динамика. И подемът на левите популисти може да доведе до спиране на инвестициите, а в най-лошия случай - до рецесия, както стана в Гърция. Какво става в южните европейски страни? ЕС съзира опасност и за Португалия, където лявото правителство скъса с ограничаването на дълговете и също нарушава критериите за бюджетния дефицит. Гърция пък е най-безнадеждният случай. Тамошната коалиция от леви и десни носи отговорността за намаляването на БВП. Страната може да бъде съживена само с финансови инжекции от другите страни-членки, защото в политическо отношение ЕС не може да си позволи Грексит в контекста на бежанската криза. Левите популисти от движението на Пепе Грило в Италия също са в подем. Премиерът социалдемократ Матео Ренци все още се държи. Той е задвижил реформите, но също иска да увеличи държавните разходи. Да, южните страни-членки са в криза. Левите популисти бележат успехи, но поне не настояват за излизане от ЕС, както сториха хаотичните привърженици на Брексит. "Подемос" иска Испания да остане в ЕС, но настоява за прекратяване на предполагаемата германска хегемония в Общността. Напоследък лидерът на "Подемос" гарнира речите си с лозунги за "новото отечество" и се приближава до националистическите брътвежи на Найджъл Фарадж във Великобритания. Движението на Пепе Грило "Пет звезди" иска Италия да остане в ЕС, но да излезе от валутния съюз. Левите радикали в Гърция пък искат на всяка цена да запазят еврото, тъй като поне проумяха, че страната им няма никакви шансове извън еврозоната.   Бернд Ригерт   Голямо изпитание за ЕС След Брексита страните, които искат да правят повече дългове, ще стават все по-силни. А за Германия, Финландия, Ирландия и Холандия ще става все по-трудно да държат твърдо на политиката на икономии. ЕЦБ залива пазарите с пари и по този начин държи ниски лихвите за държавните облигации на южните страни-членки. Под въпрос е обаче колко дълго може да функционира тази схема. Може би и президентът на ЕЦБ Марио Драги няма да може да предотварти спекулациите за южните страни-членки, ако Испания сега направи завой на ляво. В страните, които плащат за политиката на ниските лихви, вече се надигнат критични гласове. Холандският десен популист Геерт Вилдерс иска в страната му също да бъде проведен референдум за излизане от ЕС. Но не поради "диктата за икономии" на Брюксел, а защото се застъпва срещу помощите за южните държави в Общността. Поради същите причини дяснопопулистката германска партия "Алтернатива за Германия" иска германците да излязат от еврозоната. Центробежните сили в ЕС стават все по-силни. И на Юг, и на Север.