16.12.2017

Плащаме 30 лв. отгоре, за да защитим дома си от кражба

  Цената на полицата 10 пъти по-скъпа от покритието срещу бедствие С 20-30 лв. по-скъпа ще ни излезе застрахователната премия, ако решим да застраховаме движимите вещи в дома си срещу кражба. Това съобщи за „Монитор” Ивета Кунева, председател на Асоциацията на застрахователните брокери (АЗБ). „Много от хората избират да застраховат и движимо имущество до някакъв лимит. Мебели и техника се застраховат както срещу бедствия и аварии, така и срещу кражба”, каза Кунева. Така например ако цената на покритието срещу бедствия варира около 0,15% от застрахователната сума, срещу кражба тарифата скача на около 1% и повече – близо 10 пъти по-скъпо. Повечето хора обаче избирали да застраховат мебелите и уредите у дома си до ограничен лимит, например 2-3 хил. лв. Председателят допълни, че повечето клиенти първоначално искали минимално покритие с цел по-малко разходи. След обсъждане на възможните рискове за конкретния случай и след като получат информация как варират премиите, избирали пакети, отговарящи на нуждите, каза още Кунева. По думите й повечето застрахователни компании предлагат гъвкави продукти, при които клиентът сам избира покритите рискове според нуждите и възможностите си. Според нея е важна и ролята на брокера, тъй като той разбира специфичните нужди на клиента и може да препоръча най-доброто застрахователно покритие. Както „Монитор” вече писа, средната цена на сключените полици е 100-150 лв. за София и около 60-80 лв. за страната. Причината е, че хората търсят минималната цена, която обаче означава и ограничено покритие. Председателят на брокерите поясни също, че най-масовите застраховки са принудителните – там, където клиентът е по някаква причина задължен да има имуществена застраховка, например ако имотът му е ипотекиран. Много по-малък е процентът на хората, които доброволно си застраховат имуществото, без значение движимо или недвижимо. „Не е изненадващо, но е тревожно, че хората с по-скромни финансови възможности по-рядко сключват застраховки тъй като от една страна бюджетът им е ограничен и бързат да покрият текущите си разходи, а от друга страна много от тях смятат, че не могат да си позволят застраховка. В същото време тези хора са най-уязвими и когато ги сполети бедствие, възстановяването на щетите е много трудно”, бе категорична Ивета Кунева. Ивета Кунева поясни, че поради малкия брой сключени застраховки асоциацията е стартирала мисия „Моят дом” по повод проекта за промени в Закона за защита от бедствия. Кампанията е цел да се разяснят на хората ползите от имуществените застраховки, да развенчае митовете, че те са скъпи и безполезни и да им предложи начин да защитят дома и семейството си. КЗП засилва контрола върху бързите кредити Комисията за защита на потребителите (КЗП) засилва контрола върху дейността на финансовите институции, които отпускат бързи заеми и ипотечни кредити, съобщиха от регулаторния орган. Причината е новата вълна на агресивни реклами за предоставяне на такъв тип услуги и влизането в сила на новия Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители. Комисията проверява и организацията на игри чрез т. нар. непоискани eсeмeси. При тях абонатите на мобилния оператор се включват автоматично и ако не изпратят SMS, с който да се откажат, започват да получават съобщения, които се таксуват с доста големи суми. Най-големият процент от постъпващите жалби и сигнали на граждани са свързани с дейността на мобилните оператори – около 35-40 на сто от случаите, посочват от КЗП. Задължават гръцките таверни да сложат POS терминали Гръцките ресторанти и таверни трябва задължително да инсталират терминали за дебитни и кредитни карти (POS) от 1 януари 2017 г., съобщава списваният в южната ни съседка в. ”Български новини”. Законопроектът за „пластмасовите пари” предвижда разширяване на това задължение за всички професии през 2017 г., в това число  адвокати, лекари, нотариуси, счетоводители, архитекти, водопроводчици и т.н. Причината мярката да стартира от ресторанти, механи, кафенета, барове и клубове е, че там са констатирани най-високи проценти на данъчни нарушения за неиздаване на касови бонове. Министерството на финансите планира да създаде регистър на фирми и бизнесмени на свободна практика, където ще записва тези POS терминали, като този регистър ще бъде на разположение на данъчната полиция за провеждане на целенасочени проверки. Регистърът ще бъде на разположение и на гражданите с цел насърчаване на предприемачите да използват карти или както ги наричат „пластмасови пари”. Германците най-спестовни, българите – с най-малко борчове Германците и французите са най-спестовни, а българските домакинства от една страна имат най-малко спестявания в сравнение с останалите 28 страни членки на ЕС, но същевременно и най-малко финансови задължения Това сочи анализ на Евростат за процента на финансовите спестявания на домакинствата през 2014 г. Българските домакинства отчитат отрицателен процент на спестявания - минус 0,2 на сто, като зад нас по този показател са само страни като Латвия - минус 0,8 на сто и Кипър - минус 10,8 на сто. Сред страните членки на ЕС в седем се отчитат спестявания на домакинствата, които са били по-високи от средния показател за ЕС-28, където той е бил 10,3 на сто. Страните с най-високи показатели на спестявания на домакинствата са Германия, Словения, Франция, Австрия, Холандия, Белгия и Италия. В Германия процентът на спестявания на домакинствата е бил 16,9, в Словения и Франция - по 14,1, в Австрия и Холандия - по 13,3, в Белгия - 12,6 и в Италия - 10,6 на сто. В  същото време много е висока финансовата задлъжнялост на домакинствата в някои страни на ЕС по показателя ”дългове-приходи” - близо над 200 процента са дълговете на домакинствата към приходите в Холандия, Дания и Кипър. В страни като България, Литва, Латвия, Словения и Чехия задлъжнялостта на домакинствата по този показател стига едва 50 на сто и това прави финансовото бреме на семейните разходи по-поносимо, отчита Евростат. Според европейската статистика домакинствата в страните в ЕС с най-висока задлъжнялост ще имат и най-продължителен период от време (2-3 години), докато успеят да изплатят дълговете си с разполагаемите доходи в семейството. Най-големите увеличения на съотношението дългове към приходи са отбелязани в Кипър (10,7 пункта) и Дания (9,9 пункта), докато през 2014 г. по този показател в страните на еврозоната е отчетено намаление с 0,8 на сто в сравнение с предходната година.

Още

Горещи