12.12.2017

И. Файон: Необходимо е добро обучаване по български език за децата от уязвимите групи, за да не отрадат от училище

Миграционният натиск към Европа е намалял значително след сделката с Турция. Ако сравним цифрите от тази година с 2015 и 2014 г. можем да кажем, че има намаляване на миграционния натиск с 20-30% Разликата е, че в резултат на усилията на българската държава, усилията на властите в Сърбия и в Унгария, придвижването на миграционния поток се затрудни и нараства броят на хората, които остават в страната. Около 8 000 мигранти, които се намират на територията на страната, това са лицата, търсещи убежище. Освен тях, в страната има и още няколко хиляди, които все още не са регистрирани. Това каза за предаването „Неделя 150“ по “Хоризонт“ Радослав Стаменков представител на българската мисия на Международната организация по миграцията.Тази година, особено в България, все повече хора имат по-добра информация за това какво ги очаква в Европа и разбират, че едно просто отиване до Германия, първо, вече е много трудно и, второ, условията, които ще получат там не са такива, каквито те са очаквали. Много от тях нямат възможност, по редица причини, да се придвижат до Западна Европа и много често на даден етап от тяхното пътуване вземат решение за доброволно връщане в своята страна на произход.Преди седмица стана ясно, че в няколко български общини ще бъдат заселвани бежанци и семействата, които искат да останат в България. Все още не е ясно обаче, къде ще бъдат настанени те и кои училища ще посещават децата им. В големите общини не е толкова силна дискриминацията към децата от малцинствата и тези на бежанците, но общините все още нямат капацитет да се справят с интеграцията на ромските деца в образователната система, смята Ирина Файон - ръковител на Програмата за социално включване на роми и други уязвими групи, финансирана от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Програмата ЗОВ - "Здраве и образование за всички" работи в 4 български общини от две години. Предстои начало на процеса и в Пловдив и Сливен, уточни Файон. Според нея, Националната стратегия за интегриране на ромите не се изпълнява, заради недостига на пари и подготвени хора, които да работят по проектите. Тя даде пример с Бургас: Малките деца, 5-6-годишните, просто наистина не знаят никак български и проблемът се оказа в това, че трябва да има едно добро обучаване по български език. Но там, доколкото съм проучила и изказванията на партньорите и техните данни и изследвания, не толкова отпадането е проблем, а това, че имат прекалено много деца, които не са обхванати в предучилищна възраст и в училище - просто няма капацитет да стане това, а има и проблем с извозването на деца, за да посещават градини или училище в града. В Столипиново, например, има училища и градини, но те също са претоварени, отчете Файон. На много места служителите имат нужда и от практическа помощ на място.

Още

Горещи