20.04.2018

Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер.

 Вестник „Труд” представя на читателите си новата седмична рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи”. В нея публиката ще бъде запозната с мненията „за” и „против” ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на евреите в тогавашните граници на България. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост”, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на единствената държава, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война? Днес представяме противоположните мнения на проф. Михаел Бар-Зоар и Раду Йоанид. Първият е сред най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период. Проф. Бар-Зоар е роден на 30 януари 1938 г. в София. Емигрира в Израел през 1948 г. Раду Йоанид е директор на отдел „Международни архивни програми” в Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон. Призовава днешните официални български власти за цялата истина за депортирането на евреите от Беломорието и Македония.    Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер. Проф. Бар-Зоар е автор на биографични и исторически изследвания, включително и книга за спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война – „Извън хватката на Хитлер” (1998). – Професор Бар-Зоар, каква е ролята на цар Борис ІІІ за спасяването на българските евреи? – Има два етапа в поведението на цар Борис ІІІ по този въпрос. В началото на Втората световна война той се уповаваше много на Германия, за да получи областите, които България беше изгубила преди години – Добруджа, Тракия и Македония. Добруджа беше върната на България на конференция във Виена, а Тракия и Македония бяха дадени на българска администрация от Германия, която нападна Гърция и Югославия. Нейните войски бяха в България. И цар Борис ІІІ, без да го попитат, се опита да плати за това с мерки срещу евреите. Той прекара един закон за защита на нацията, който беше много близък до Нюрнбергските расистки закони против евреите. Създаде комисарство по еврейските въпроси, начело на което застана бесен нацист – Александър Белев. Евреите трябваше да ходят със значки, не можеха да бъдат журналисти, да имат бизнес, много от тях бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 г. Белев подписа договор с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга държава не беше подписала такъв договор. Първата „пратка” трябваше да е 20 000 евреи – почти 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Стара България. Започна изселването на първите, но когато се опитаха да вземат тези от старите предели на страната, започнаха бунтове. На 9 март 1943 г. скочиха църквата и група депутати от парламента, които принадлежаха към профашиското мнозинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И така вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към Полша и групите вече вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуска България. – Въпреки това Борис III е имал много слабости. – Слабостта на царя бе неговата сила. И до днес по цял свят има спорове добър ли е бил Борис III, или не е бил. За всяко решение обаче е важно кой се подписва отдолу. Ако царят не беше казал да не заминават, щяха да заминат. Фактът е, че и при двата опита за депортация той е казал „Не”. И стана нещо, което ние наричаме чудо – България е единствената страна в света, спасила евреите си. Аз бях дете в България. Имах един чичо Яков и един чичо Иван и аз не знаех каква е разликата. Най-добрите приятели на баща ми бяха българи, християни. България е единствената страна, в която имаше едно смесено общество, бедните евреи живееха с българите и нямаше чувство за дискриминация. Според мен ги е обединило това, че 500 години против турците са били и евреите, и циганите, и арменците. В моята книга има една снимка от българско село на пет прегърнати жени – по средата е майка ми с еврейската си значка. В тези година такава снимка никъде на друго място в Европа нямаше как бъде направена. Никой нямаше да се снима с една еврейка! Ние, българските евреи, чувстваме, че имаме физически и морален дълг към България за това, което тя направи. Защото една малка държава, един малък народ, който беше просто хапка за Хитлер, каза „Не”. – А доколко България носи отговорност за съдбата на евреите от Тракия и Македония? – Това е петно върху България. Когато тя взе Тракия и Македония, българите се отнасяха към тях като част от страната, затова наричаха Борис III цар Обединител. От германска гледна точка обаче не беше така. Дори в картите, които видях в Берлин, на Тракия и Македония пишеше „под българска администрация”. Те не ги приеха като част от България. От самото начало те казаха на българите – тези евреи там са наши. Видях и документа, в който германците пишат къде се намират евреи в Европа и кои са те. За България бяха 43 000 евреи, тези от Тракия и Македония бяха записани като такива от Сърбия, Македония, Югославия или от Гърция. Тук има голяма разлика между Добруджа и Тракия и Македония. Добруджа беше официално върната на България и всички жители станаха веднага българи, а евреите станаха български евреи и не бяха докоснати. – Защо тогава казвате, че е петно върху България? – Защото българската полиция и армия не трябваше да помагат на германците при тази депортация. Царят трябваше да протестира. Но според мен нищо не можеше да се направи. Тези евреи в Тракия и Македония бяха сираци, нямаше кой да ги запази – 11 343 евреи, пратени направо в газовите отделения в Треблинка. – Защо музеите на холокоста във Вашингтон и в Израел имат различни версии за спасяването на българските евреи? – Да, в „Яд Вашем” в Йерусалим казват – в България сте имали 60 000 евреи, просто вкарват и тези и от Тракия и Македония в сметките, и 12 000 са били изпратени – това е лошо за вас. Затова имаме и голяма спор с тях. Когато аз бях в „Яд Вашем”, разказах на директора на музея тази история за българските евреи, която сега разказвам на вас, и той каза, че заради мен трябва да приготви отново цялата изложба в музея. Той не знаеше тези неща.   Раду Йоанид: Трябва да изнесете цялата истина През 2013 г. Йоанид остро критикува декларацията на българския парламент, приета в чест на 70 години от спасяването на българските евреи. Според него България и цар Борис III не са направили достатъчно. – Г-н Йоанид, повече от 15 години се води спор кой е виновен за депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година. Едната теза е, че за това е виновно пронацисткото правителство на Богдан Филов, други заявяват, че отговорността е на цар Борис III. Къде е истината? – Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг, а именно – имало ли е холокост в България? Има чудесни изследвания за холокоста у вас и едно от тях е глава, посветена на България, в книгата на Раул Хилберг за унищожението на евреите. Искам да поясня, че историята в никакъв случай не е свързана с обвиняване. Българските архиви са отворени, има ясни данни за това какво се е случило. Най-голямата грешка, която всеки народ би могъл да направи, включително и България, е да позволи на политиците или на хора с малко познания по темата да разказват какво се е случило в историята. В България има много добри историци, учители и журналисти, които могат да проверят точно каква е истината и да я изнесат цялата. Но когато даден политик или дипломат използва историята да извърти и изкриви истината, тогава ние сериозно сме загазили. – А фактите какво казват? – Документите и архивите за България и Втората световна война ни казват, че се е случило нещо от фундаментално значение. България е държава, която е съюзник на нацистка Германия. България привежда в изпълнение много силно антисемитско законодателство. То дискриминира евреите, включително изгонва част от тях, но България също така е държава, в която митрополията, политически фигури като Димитър Пешев защитават българските евреи. Поради това е и опортюнизмът на цар Борис III, защото той, от една страна, одобрява законодателството, но от друга – не позволява депортирането на българските евреи. Ако оставим настрана Тракия и Македония, българските евреи оцеляват. Солидарността на определени интелектуалци, на политици, на църквата не може да бъде отречена. Тя е много важна и е пример за това какво е можело да се постигне в други държави, което обаче не се е случило. Но след като уточнихме всичко, трябва да споменем, че точно обратното се е случило в Беломорска Тракия и Македония. Ако евреите от Добруджа получиха българско гражданство, то онези от Тракия и Македония не получиха такова. И всички тези около 11 хиляди са депортирани .Това е организирано от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, а изпълнението е от страна на българската армия и полиция, като те са били сериозно насърчавани и подтиквани от германците. Това са историческите факти. – Тогава има ли създаден национален мит в България относно еврейския въпрос? – Да, това е направено при комунистическия режим. За съжаление политиците от посткомунистическата ера са се поучили от тези неща и това определено не е никак положително. – Ще ви върна на въпроса за цар Борис III, защото в България много се дискутира темата дали той е цар спасител на евреите, или не е? – Тази история е много сложна. Най-доброто тълкувание на неговата роля определя Хилберг. Той казва: от една страна, царят дава възможност за прилагането на антисемитското законодателство, обещава депортацията на евреите от Тракия и Македония и депортирането на още 9000 евреи от София. Царят е с прозападни нагласи, разбира, че войната може да вземе различна посока, така че решава да не депортира евреите от София, а само да ги изгони от пределите на града. Но той най-малкото толерира депортирането на евреите от Тракия и Македония. Не бих казал, че той е спасил евреите, а че ги е пощадил. Да ги спасиш, означава активно да предприемаш стъпки за защитаването на хората и техните семейства. Когато обаче позволиш да се носят жълтите звезди, когато конфискуваш собствеността им, когато ги караш да вършат принудителен труд, когато ги изгониш, не бих нарекъл това нито защита, нито спасяване. – Но какво очаквате тогава – България да излезе със специална декларация ли по този въпрос? – Не смятам, че ще е лоша идея България да направи международна или национална комисия за холокоста в страната, като в нея да влязат национални историци, а и чуждестранни представители, които познават историята. След това да представят работата си на политиците. Зная, че ще има хора, които ще продължат да отричат, че изобщо е имало холокост. Всеки е свободен да тълкува историята по начина, по който преценят, но европейска държава като България би следвало официално да има позиция, много ясна, за това какво се е случило. И не смятам, че определена глава от историята трябва да бъде отричана. Важното е държавата да приеме своята собствена история такава, каквато е. Избрани мисли на големия държавник Шимон Перес: България е верен приятел на Израел ”България е верен приятел на Израел – преди 70 години се опълчи, за да спаси своите евреи, а миналото лято показа твърдост и съпричастност при терористичната атака в Бургас.” „Най-големият принос на евреите към историята е недоволството! Ние сме нация, родена, за да бъде недоволна. Убедени сме, че всяко нещо на този свят може да бъде направено още по-добре!” „В Англия казват, че антисемит е човек, който мрази евреите повече, отколкото е необходимо.” „Телевизията прави диктатурата невъзможна и демокрацията – непоносима.” „Мирът не трябва да е между правителствата, а между хората. Преди фейсбук това беше невъзможно.” „Кризите в света започват, когато Америка има повече пари, отколкото идеи. Парите не правят пари. Идеите правят пари.” „За мен да мечтая означава просто, че съм прагматичен.” „В Израел – земя, бедна на природни ресурси, ние се научихме да ценим нашето най-голямо национално предимство – умовете! Чрез тях превърнахме голата пустиня в процъфтяващи ниви и начертахме нови хоризонти в науката и технологиите.” „Вижте, Израел няма намерение да използва ядрено оръжие, но няма нищо лошо другите да се страхуват от него. Така то действа като спирачка.” „Знаете ли кой е против демокрацията в Близкия изток? Съпрузите! Докато не се дадат равни права на жените, няма да има напредък в региона.” „Туризмът е основно перо в икономиката на Египет. Обаче като няма бикини, няма туризъм! Те трябва сами да си решат…” „Една сутрин се влюбих в момиче, което по-късно ми стана съпруга. По това време бяхме толкова наивни… четях й „Капиталът” на Карл Маркс, за да я впечатля.” „Вижте, ние съществуваме от 4000 години, половината от които сме прекарали в изгнание. Никой освен нас в Близкия изток не говори оригиналния си език. Когато създадохме държава преди 64 години, бяхме само 650 000 души. Така че – плуваме срещу течението, но не се отказваме.” „Знаете ли откога съществува цивилизацията – от момента на изобретяване на огледалото.” „Израел е най-драматичната държава в света. Всеки е ангажиран с всеки. Всеки спори с всеки. Когато съм извън Израел, ми е много скучно.” „Вратите на Израел са винаги отворени за сътрудничество с България.” Даниела Кръстанова, Светлана Василева

Още

Горещи