18.06.2018

Българинът още е Андрешко, затова не се застраховаКопирано от standartnews.com

 Доц. д-р Григорий Вазов е основател и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) – първото специализирано висше училище в България в областта на финансите, застраховането, бизнеса, мениджмънта и маркетинга. Започва академичната си кариера през 1976 г. като асистент в катедра "Финанси и кредит" на СА "Д. Ценов" - Свищов. Два мандата е изпълнявал длъжността декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС. В периода 1991-1994 г. заема постовете съветник на министъра и зам.-министьр в Министерството на промишлеността, търговията и услугите. Бил е член на СД на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка. Има над 100 научни труда, включително самостоятелна монография, три учебника, поредица от студии, статии, научни доклади, рецензии, разработки с научно-приложен характер. Доц. д-р Григорий Вазов е потомък на Иван Вазов - внук е на д-р Кирил Вазов, брат на патриарха на българската литература. - Доц. Вазов, Висшето училище по застраховане и финанси е сред организаторите на престижните награди "Застраховател на годината". Тази година те са юбилейни - раздават се за десети път. С какво ще бъдат по-различни? - Като процедура и организация - с нищо. Ще бъдат същите, със същата прецизност при определянето, със същата коректност на организационния комитет. Разликата ще е в една по-сериозна тържественост. Това са 10 години. Когато започвахме, никой не очакваше, че ще продължат десет години. И, обърнете внимание, те са единствени в България. Във всички останали браншове, особено финансовите, имаме много видове награди за различни финансови структури и институции. В застрахователния и осигурителния бизнес това са единствените награди. - На какъв принцип се определят победителите? - Всичко е разписано в една много точна критериална система. Затова нямаме и никакво напрежение. Критериите са публикувани на сайтовете и на Асоциацията на българските застрахователи, и на Асоциацията на застрахователните и пенсионно-осигурителните дружества, съобщават се предварително. Всеки може да вземе данните си, да ги постави в тези критерии и сам да определи печели или не и на кое място е по принцип. Философията при нас е да има само едно място, само един първи. Имаме номинирани, но победителят е един. - Наградата в какво се изразява, парична ли е? - Не, не раздаваме парични награди. Даваме уникално красиви пластики на художника Андрей Янев. Всички са много горди, когато получат пластиката. - С какво се промени застраховането за тези десет години? - Най-важното е, че се преструктурира самият пазар, самата застрахователна индустрия. Тя доби завършен вид. Да, разбира се има още какво да се преструктурира, има какво още да се консолидира евентуално в застрахователния пазар. Новите дружества, които се появиха, трябва да докажат правото си на съществуване. Но искам да подчертая, че много се промени културата на мениджмънта. В този бизнес действително имаме вече един изключително добър мениджмънт, изключителни професионалисти управляват застрахователните компании. Няма и помен от онова, което беше преди 20 години. - Преди 20 години секторът беше изцяло в сивата икономика. Сега какви са данните? - Сега браншът е изцяло бял - 100% легален. Казвам ви, уникален професионализъм в мениджмънта на застрахователните компании. На пазара се сблъскват действително мениджмънти и продукти. Кой ще успее да продаде по-добър продукт като непрекъснато се появяват нови и по-интересни продукти. - Подобри ли се застрахователната култура на българина? - Много ми се иска да кажа, че значително се подобри. Да, има някакво развитие. Но народопсихологията още оказва много силно влияние върху застрахователната култура на българина. Социализмът, извинявам се, да не бъда разбран погрешно, много изкриви формата и начина на мислене на българина - за пет години водата три пъти му отнася къщата или покрива и той пак не я застрахова. - Как си обяснявате точно този феномен - българинът е склонен да дава 400 лева за пълно каско на колата си, отколкото 40 лева за застраховка на дома си? - Ако мога да се пошегувам - защото едно време мутрите, а сега крадците на коли продължават да възпитават застрахователната култура на българина. Той вярва, че крадецът е близко, но бурята - далече. Бурята може да дойде, може и да не дойде. Българинът е убеден, че нито буря, нито градушка, нито светкавица ще падне върху него, вярва, че на него нищо от това няма да му се случи. Независимо, че вече два пъти му се е случвало. Той продължава да се самозаблуждава и пак не се застрахова. Въпреки че застраховката е по-малко от месечните му цигари или ракия. Между 30 и 50 лева е една добра застраховка на хубава селска къща. - Българинът прави ли си застраховка "Живот"? - Не. Той вярва, че ще живее вечно, че точно на него няма да му се счупи крак, няма да падне тухла от покрива да го удари, на него тези неща никога не се случват. Но когато все пак се случат, той веднага пита: къде е държавата. И зове: тя да помогне. Няма как, времената са много различни. Застрахователната култура на българина наистина е много ниска. Тя трябва да се възпитава - първо по отношение на неговия живот, на неговото тяло и отделни части, на неговото имущество. Стъпки се правят. Банките започват да възпитават - отпускат кредити само при положение, че жилището, което залагаш, е застраховано. И хората свикват. Но по отношение на застраховането на живота, на тялото, положението е трагично. - Какво най-често застраховат западноевропейците и американците? - Те имат съвсем различна култура, градена е поколения. Всички се учудваме защо весели и напети западни пенсионери с бели панталонки и големи коремчета пият водка и се разхождат по нашето Черноморие, слизат от круизни кораби и т.н. А не бива - те това са го помислили още на 20-25-30 години. Пазарът в развитите държави, а вече и в България, предлага стотици продукти, за да решиш проблема с бъдещето си. Въпросът е да го поискаш, да се поинтересуваш и да го направиш. - Така стигаме до ролята на пенсионно-осигурителните дружества. - Те също имат своето огромно значение, те също управляват много сериозен ресурс. Приемаме, че още ефектът от тяхното съществуване, не е започнал да се проявява. Но те предлагат точно този тип продукти, за които говоря - пенсионно-осигурителни, здравно-осигурителни, всякакъв модел продукти. Въпросът е човек да се грижи за себе си. Ако не може сам да избере - има фантастични брокери и в пенсионно-осигурителния, и в застрахователния сектор. Само за няколко минути те могат да препоръчат продукти за живота, здравето и бъдещето, чиято цена е колкото две-три уискита седмично. - Наскоро излязоха много тъжни данни - първите пенсионери, които ще се възползват от втория стълб на пенсионното осигуряване, всъщност ще получават между 30 и 50 лева, защото са се осигурявали на минимална сума. Какво е обяснението - ниската застрахователна култура, за която говорим, слаба разяснителна кампания от страна на фондовете и държавата? - Пак държавата. Нека да избягваме тази думичка. Пенсионните фондове също провеждат много добри разяснителни кампании. Отново казвам - народопсихология. Ще се осигуряваме, но минимално - колкото да мине номерът. - Има ли време един такъв човек, който се е осигурявал 15-20 години на минимална сума, сега да навакса, докато му дойде време за пенсиониране. - Зависи от хората. Пък и е въпрос на конкретни правила на пенсионно-осигурителния фонд. Но наваксването е много простичко. Отиваш в една застрахователна компания и си избираш по-добър продукт. И след три или пет години започваш да получаваш това, което искаш. За съжаление обаче от времето на първите пирамиди до природните бедствия днес българинът си остава Андрешко. - Каква е оценката ви за пенсионната реформа. Достатъчно добра ли е, има ли нужда от някакви нови промени? - Сигурно е възможно, но нека специалистите се произнасят по тази тема. Факт е обаче, че имаме една много добре структурирана система от пенсионно-осигурителни дружества, достатъчни за пазара, управляващи огромен ресурс - над 9 милиарда лева, с много добра възвръщаемост и също много добър мениджмънт. - Бизнесът посочва като един от най-големите проблеми липсата на качествено подготвена работна сила. И изпада в конфликт с университетите, че техническите специалности от които има нужда, са много по-слабо застъпени за сметка на икономическите, административните, пиарът. Как може да бъде намерен балансът? - Този конфликт винаги е съществувал и сигурно ще съществува докато има бизнес и университети, докато има общества. - Какъв е правилният модел, по който бизнесът да си поръчва кадри? - Бизнесът винаги върви по-напред. При образованието нещата са по-сложни. Първо трябва да се създаде учебното съдържание на новото, което очаква бизнесът. Второ - трябва да се създадат специалистите, които да преподават това ново учебно съдържание, да се конструира системата, и накрая да се произведат кадрите, които фирмите очакват. Процесът изисква 4-5-6 години. Това е проблем, защото бизнесът иска сега и веднага. Вторият голям проблем е, че бизнесът иска аз като висше учебно заведение да му произведа човека за точно определеното бюро или точно определената машина. Иска този човек, излизайки от моя университет, да отиде, да седне, да прави това, за което се изискват няколко години стаж. Никой не отчита различната корпоративна култура на мениджмънта, различната организация на производство, документооборот и т.н. - неща, които са много специфични във всяка компания. Дори в отделните банки има различни документи, правила, документооборот. Не говорим за отделните машиностроителни предприятия, където заради технологиите и иновациите всичко е още по-сложно и по-различно. Затова бизнесът ясно и категорично трябва разбере, че вече не може да разсъждава като по времето на социализма. Не може да смята, че държавата, държавните университети са длъжни да им обучат кадрите без компаниите нищо да направят за това. Защото всички ние сме длъжни да платим това, което бизнесът произвежда - обувки, техника, лихва по кредита и т.н. - Бизнесът има контратеза - защо от моите данъци не получавам инженерите, които ми трябват, а юристи? - Когато искаш конкретен продукт, отиваш на пазара и си го купуваш. В образованието има различни формули за закупуване на този конкретен продукт. - Висшето училище по застраховане и финанси намерило ли е вярната? - Да, една от тях. И тя е създаване съвместно с бизнеса на специализирани магистратури. Например - от последните десет дисциплини в магистратурата пет се преподават от бизнеса. От директори, от шефове, от най-добрите в застрахователните компании или в банките. Мнозина от тях са с много дълъг преподавателски опит, защото обучават вътре в самата корпорация своите кадри. - Дайте, моля конкретен пример за такава съвместна магистратура. - В строителството с "Трейс груп холдинг" направихме прекрасна магистратура. Трябваха им точно определени кадри и в момента ние ги подготвяме, те помагат. Правейки тези съвместни магистратури, бизнесът не само получава това, което му трябва конкретно, но и печели - може да е много мъничко, но печели, защото не харчи. - Сто процента ли е реализацията на студентите на студентите във ВУЗФ? - Над 90%, 92-93 на сто. Както обичам да се шегувам, аз нямам залежала продукция. - Приложима ли е тази форма за университети, които подготвят кадри за машиностроенето, за индустрията? - Категорично да. Там е още по-лесно. Но нека си говорим чество. Младият човек днес има по-голяма фантазия. Понятията инженер и машини отблъскват, особено, когато добавиш и математика. Затова тук ролята на бизнеса е много важна. Влизайки в техническия университет, той трябва да намери формулата, за да привлече тези 12-20 души за магистратура или за бакалавърска специалност. - Тази роля трябва да започне още от средното образование. Там вече се правят конкретни стъпки - Ние обикаляме всички училища. Говорим за финансова култура, възпитаваме и пораждаме в децата интерес към тази материя. Бизнесът може да прави същото. Много сериозни предприятия вече инвестират в средното образование и започват да създават този афинитет към техническите специалности в младите хора. Това трябва да се възпитава. - България обяви курс към еврозоната. Готови ли сме за влизане в чакалнята? - Готови сме. Основните критерии от Маастрихт са изпълнени. Имаме и добър икономически ръст, икономиката ни се развива, износът ни върви добре. - Много се спекулира с това, че щом приемем еврото, цените ще скочат, ще има инфлация. Каква е истината? - Истината е, че в началото винаги има стрес. Да не забравяме, че финансовата култура на дребния предприемач у нас е много слаба. Бай Пенчо, магазинерът, от смесения магазин от село от страх може да направи някакво шоу с цените, докато самият той се ориентира. Но хубавото на пазара е, че той веднага намества нещата. - Научи ли се българинът да управлява парите си? - Не още. Не само, че не се е научил да управлява парите, но и отказва да потърси услугите на различни финансови структури, които могат добре да управляват и да увеличат ресурса му. Затова българинът държи още държи парите си по сметки. Да, така нищо не печели, но по поне е сигурен, че няма да бъде обран . Хубавото е, че има много сериозно доверие към банките - Покрай четвъртата индустриална революция, дигитализацията, много се говори за изчезващите професии. Как виждате в бъдещето дейностите на финансиста, на застрахователя, на брокера? - Модернизирани, технологични. Дигитализацията много бързо влиза н нашия бранш. Днес вече взимаш джиесема си и управляваш пари, баланси, сметки, нареждаш плащания и т.н. Но човешкият фактор не може да бъде заменен. Някой да измисли следващите нови технологии. - Имахте идея да направите аулата на университета своеобразен музей на Иван Вазов и целия Вазовия род. Готов ли е вече? - Създава се. Това е процес – ще продължи, докато университетът съществува. В официалната ни аулата, която е огромна – за 300 души, и в другите ни зали, които са за по 150 души, започнахме да излагаме картини, витрини с експонати. В аулата има голям портрет на генерал Владимир Вазов. Искам да възпитаваме младите. Колкото пъти вляза в 501-ва, толкова пъти виждам студенти, застанали и разглеждащи част от реликвите на целия Вазов род. Той се гордее с изключителните личности, които е дал на България - генералите Владимир и Георги Вазов, Борис Вазов, Кирил Вазов. Целта ни е да съхраним наследството им и да го предадем на младите.

Още

Горещи