21.06.2018

Лидерът Владимир Путин и стратегията на пробива

 Богот­ворят го милионите хора по света, които ценят човека и водача, каз­ващ истината, дър­жащ на думата си и проявяващ решител­ност. Народите на Русия му дават доверието си, защото той измъкна страната от калта, от мизерията и мър­т­вата хватка на олигар­сите Първи бяха САЩ . На президен­т­с­ките избори в раз­дираната от противоречия и раз­делена на две страна, гласоподавателите от едноетаж­ната, но вече “ръж­дива“ Америка дадоха гласа си за Доналд Тръмп с надеж­дата, че тех­ния кан­дидат ще нап­рави родината им отново велика и ще въз­роди справед­ливите прин­ципи на бащите-основатели. С дълг от над 21  трилиона долара, обс­луж­ването на който след няколко години ще струва на американ­с­ките данъкоп­латци над два трилиона долара само лихви. Такава сума, даже за Щатите, трудно се ком­пен­сира с печатането на нови зелени бан­к­ноти, още повече, когато светът се отказва от долара като резер­вна валута. Анализаторите са единодушни, че САЩ  са в стаг­ф­лация (със­тояние на икономиката, когато цените на суровините и на произ­веж­даните стоки рас­тат, а доходите на населението намаляват), която неминуемо ще съз­даде нап­режение вътре в страната. За приемането на кар­динални спасителни мерки от сорта на сериозна девал­вация на долара и за да няма въз­мож­ност за кон­солидирано противопос­тавяне на глобал­ното обез­ценяване на парите в целия свят, на Америка ѝ е необ­ходим пов­семес­тен хаос. Само така би могло да се обясни стран­ната, агресивна и раз­рушаваща същес­т­вуващия световен ред актуална политика, провеж­дана от 45 -я президент на САЩ  през пос­лед­ните месеци. Втора бе Фран­ция. Свободолюбият френ­ски народ избра над­пар­тий­ния глобалист Емануел Мак­рон за президент на своята страна. Излез­лият от политичес­ката “люпилня“ на супер­г­лобалиста и рот­шил­дов финан­сист Жак Атали, новия дър­жавен ръководител също поиска величие за страната си, но в рам­ките на Европа. Оставайки един­с­т­вената страна на стария кон­тинент с ядрено оръжие и пол­з­ващата се от статута на велика страна и с пети, решаващия глас в Съвета за сигур­ност на ООН , Мак­рон меч­тае той да бъде ръководителя на Европа, но с парите на Гер­мания. Ясна е идеята на Мак­рон – гаран­ции за финан­совото “здраве“ на страните от Южна Европа, но осемте страни-донори в ЕС  вече предуп­реж­дават за опас­нос­тите от предаването на финан­совите пъл­номощия на общоев­ропейско ниво. Но Мак­рон търси ново поле за изява и овации: той вече е убедил десет страни–доброволци за съз­даването на европейски въоръжени сили с прив­личането в кризисни ситуации и на Великоб­ритания; полага неимоверни усилия за да спечели доверието на Тръмп и да играе ролята на пос­ред­ник в отношенията му с европейс­ките лидери и Путин. Ето какво казва минис­търа на икономиката и финан­сиите на Фран­ция, близ­кия до Мак­рон, Брюно льо Мер: “Какви искаме да бъдем?Васали,които сляпо се под­чиняват на Америка? Или ние искаме САЩ  да се превър­нат в световен икономически полицай? Или все пак , ние искаме да заявим за нашите европейски икономически интереси и за желанието си да под­дър­жаме икономичес­ките си отношения с Иран! Ние смятаме,че правилно пос­тъп­ваме и сме нас­т­роени да продъл­жим сът­руд­ничес­товто си с Иран. Ние сме пред избор и е време всички европейски страни да си отворят очите още днес!“ Бунт на кораба?! Гер­мания бе трета. Непопуляр­ната, проимиг­ран­т­ска политика на Ангела Мер­кел невероятно отс­лаби позициите ѝ за чет­върти кан­ц­лер­ски ман­дат. Новата голяма коалиция едва ли има дълъг живот, но поне до укреп­ването на новото ръковод­с­к­тво на социал-демократите тя ще бъде реален факт. Пъл­ното обвър­з­ване на Мер­кел с неог­лобализма на Обама и Хилари Клин­тън нап­рави отношенията на нем­с­кия кан­ц­лер с новия американ­ски президент “прох­ладни“. С високоор­ганизирания си и всеот­даен труд, с невероят­ната си икономическа мощ, нем­с­кия народ успя да се отърси от чув­с­т­вото си на огромна вина пред човечес­т­вото за безумията на хит­лерофашизма и в тон с модер­ния повик за величие, Гер­мания за пръв път след Втората световна война пос­тави въп­роса за полагащата ѝ се водеща роля сред страните в Европа и света. И кан­ц­лерът Мер­кел надигна глас срещу американ­с­кия хегемонизъм: “Ние трябва да се научим да имаме своя соб­с­т­вена роля.  Гер­мания над­расна ролята си, когато дълги години след Втората световна война не проявяваше голяма актив­ност, осъз­навайки, че по време на национал-социализма бе извър­шила изк­лючително много нес­п­равед­ливости“. На 11  май в Брюк­сел, Жан Клод Юнкер, пред­седател на ЕК , заяви: “  САЩ  като меж­дународен субект загубиха своята сила, а и своето влияние в дъл­гос­рочна пер­с­пек­тива“. А месец преди това, същия този висш европейски чинов­ник бе казал: “Ние трябва да се научим да раз­говаряме с рус­ката страна от равни позиции. Ние, европей­ците, понякога си мис­лим, че сме босовете на целия свят! Ние забравяме,че ние сме част от вселената. Ние губим икономичес­ката си сила. Ние понясяме демог­раф­ски загуби. Ние трябва да се вслушаме и в другата част на света“. А по същото време, в другата част на света бурно раз­витие тър­пят обрат­ните процеси – интег­риране на въз­мож­нос­тите и обединяване на силите. Нап­равената промяна в Кон­с­титутицията на Китай дава всич­кото време на  пред­седателя Си да реализира док­рай плана за “великото въз­раж­дане на китайс­ката нация“. След като години наред КНР  има най-високите показатели за ръст на БВП  и на износа на стоки и услуги в света, днес страната на “социализма с китайска специфика“ си пос­тавя задачата цялото население на Под­небес­ната да заживее със стан­дар­тите на европейс­ката “средна класа“. И това ще се пос­тига под ръковод­с­т­вото и кон­т­рола на дър­жавата, като дър­жав­ния сек­тор на икономиката вече работи по пет­годишни планове и с 14  на брой фик­сирани отрас­леви цели и задачи, а свобод­ния пазарен час­тен сек­тор се регулира чрез цен­т­рализирана финан­сова сис­тема на странатаИ страната, с която Китай и пред­седателя Си поис­каха да строят заедно и съв­мес­тно този нов планетарен ред бе Рус­ката Федерация и президента Владимир Путин. Хронологически, през март 2018  година рус­кият народ, пос­леден от великите сили, избра лидера си за след­ващите шест години. Огром­ното преимущес­тво, което има рус­кия президент пред американ­с­кия си пар­т­ньор е не само традиционата за Русия могъща цен­т­рална, еднолична власт, но и това, че Владимир Путин вече 18  години прак­тически фор­мира рус­ката вън­шна и вът­решна политика и че ще го прави поне още шест години. Мненията за него са полярни. Силно го ненавиж­дат тези, на които той поп­речи да реализират док­т­рината “Третия път“ и да вър­нат човечес­т­вото в “робов­ладел­чес­кия“ строй. Богот­ворят го милионите хора по света, които ценят човека и лидера, каз­ващ винаги истината, дър­жащ на думата си и проявяващ твър­дост и решител­ност при отс­тояването на правата вяра и правото дело. Народите на РФ  му дават доверието си, защото той измъкна страната от калта, от мизерията и мър­т­вата хватка на олигар­сите, давайки надежда на граж­даните за прос­перитет и добро бъдеще за децата им! От 2016  г. военно-космическите сили на РФ , след официал­ната покана на закон­ната сирийска власт, вече воюваха с терорис­тите от ИДИЛ  на територията на страната. Към същия този момент в Сирия вече бяха избити хиляди хрис­тияни, бе раз­рушена хрис­тиян­с­ката светиня Маалюля, а древ­ния амфитеатър на Пал­мира бе превър­нат в ешафод за хрис­тиян­ски глави! Асоциацията “Assisi Pax International“ ще наг­ради президента Владимир Путин с премията “Златна палма“ за положените от него мирот­вор­чески усилия в Близ­кия изток. Досегашни носители на тази наг­рада са Михаил Гор­бачов, Роналд Рей­тън и папа Бенедикт ХVI  – организаторите на прев­ръщането на двуполюс­ния свят в еднопол­сен с един хегемон, докато бъдещия лауреат Путин е инициатор и двигател на обрат­ния процес – еволюционно раз­витие на света от еднополюсен в полицен­т­ричен модел с няколко регионални страни-лидери! Мощ­ната победа на Владимир Путин на президен­т­с­ките избори в РФ  демон­с­т­рира изк­лючително високото доверие и положител­ната обек­тивна оценка за работата на лидера на страната през пос­лед­ните 20  години. Тя показва, че линията, изб­рана от Путин и неговите съмиш­леници в един труден и мъчителен за рус­ката история период са били правилни и очак­вани от населението на огром­ната страна. Към датата 18  март 2018  година Русия напълно гаран­тира сигур­ността и отб­ранител­ната си способ­ност, както и тази на съюз­ниците си, което ѝ дава въз­мож­ност за свободен и необ­вър­зан с никакви пред­варителни условия и “добор­желателни“ съвети избор на път и модел на раз­витие в сред­нос­рочна пер­с­пек­тива. Рус­ката федерация вече, в най-голяма степен, гаран­тира соб­с­т­вената си самодос­татъч­ност, особено способ­ността да изх­ранва соб­с­т­веното си население и да изнася сел­с­кос­топан­ска продук­ция, който през 2017  година в стой­нос­тно отношение (21  млрд.дол.) над­х­върля износа на продук­цията на военно-промишления ком­п­лекс (16  млрд. дол.). Русия с ускорени тем­пове въз­с­тановява науч­ния си и високотех­нологичен произ­вод­с­т­вен потен­циал, прев­ръщайки се във водеща нация в атом­ната и кос­мическа област , в сферата на IT-технологиите (втора позиция в екс­пор­тна листа на РФ  за 2017  година), в добива и преработ­ката на суровини и т.н. С други думи, въп­реки неимовер­ната русофоб­ска кам­пания, която се вихри в запад­ния свят, въп­реки икономичес­ките и финасови сан­к­ции, въп­реки тотал­ната инфор­мационна агресия и прев­ръщането на лъжата в основно съдър­жание на политиката на редица дър­жавни ръководители на запад, Русия за пос­лед­ните десет години изг­ради с неимоверни усилия, с жер­т­воготов­ност и тър­пението на голямата част на своите граж­дани основата за планомерно, нас­тъпателно и ефек­тивно раз­витие на страната нап­ред и нагоре. Глав­ната дума в речите на Президента от Пос­ланието му до Дър­жав­ната Дума и приемането на Майс­кия президен­т­ски указ за стратегичес­ките цели и задачи до 2024  година е “ПРОБИВ “, пробив в увеличаване чис­леността на населението, в повишаването на стан­дарта на живот на граж­даните, в съз­даването на ком­фор­тни житейски условия, а така също условия и въз­мож­ности за самореализация и раз­к­риване талан­тите на всеки човек. Да, Русия се със­редоточава и е готова за пробив! Майс­кия указ на Путин пред­с­тав­лява раз­гър­нат програмно-целеви и ком­п­лек­сен план за дейс­т­вие през след­ващите шест години. Определени са девет национални цели: а/ устой­чив ръст на населението; б/ средна продъл­жител­ност на живота до 78  години; в/ рас­теж на пен­сион­ното осигуряване, което трябва да бъде по-високо от инф­лацията; г/ понижаване с два пъти на бед­ността; д/ ежегодно подоб­ряване жилищ­ните условия на не по-малко от пет млн. семейс­тва; е/ увеличаване с 50 % броя на организациите, осъщес­т­вяващи тех­нологични иновации; ж/ ускорено внед­ряване на циф­ровите тех­нологии в икономиката и социал­ната сфера; з/осигуряване тем­пове на икономически рас­теж по-високи от светов­ните, включ­ване на РФ  сред петте най-развити икономики в света, под­дър­жане на инф­лация не по-висока от 4 % годишно; и/ съз­даване в базовите отрасли на икономиката, преди всичко в преработ­ващата промиш­леност и аграр­ноп­ромиш­ления ком­п­лекс на високоп­роиз­водителен екс­пор­тно ориен­тиран сек­тор на основата на най-съвременни тех­нологии и с учас­тието на високо-квалифицирани кадри. Дър­жавата ще ръководи, коор­динира и кон­т­ролира изпъл­нението на 11  нап­рав­ления в социално-икономическия живот на страната, включ­ващи реализацията на 51  отрас­леви цели и целеви показатели и изпъл­нението на 66  кон­к­ретни задачи. По данни на ръководителя на Рус­ката цен­т­рална банка Елвира Нибиулина към началото на май т.г. делът на дър­жав­ните банки в рус­кия бан­ков сек­тор е 66 ,2 %. С президен­т­с­кият указ в нап­рав­лението “Раз­витие на мал­кото и средно пред­п­риемачес­тво и под­к­репа на индивидуал­ната пред­п­риемаческа инициатива“ е фик­сиран целеви показател за увеличение чис­леността на занимаващите се с малък и среден час­тен биз­нес и индивидуал­ните пред­п­риемачи да дос­тигне 25  милиона души. По думите на Президента Путин Майс­кия Указ от 2018  година е под­гот­вян в течение на 15  месеца с учас­тието на голям брой специалисти, в това число и на тези, които ще го изпъл­няват като членове на новото правител­с­тво на Дмит­рий Мед­ведев и на президен­т­с­ката админис­т­рация. За изпъл­нението на пос­тавените национални и отрас­леви цели ще бъдат необ­ходими допъл­нително между 8  и 10  трилиона рубли. Исторически пог­лед­нато новият етап в раз­витието на рус­ката дър­жава, явно изучавайки и пол­з­вайки опита на китайс­кия социализъм, ще включва най-доброто от годините след Октом­в­рийс­ката революция (регулиращите и кон­т­ролни фун­к­ции на дър­жавата, мак­роп­ланиране на икономичес­ките и социални процеси чрез пок­риване на базови циф­рови показатели, управ­ление на мак­роикономичес­ките процеси чрез дър­жав­ната бан­кова сис­тема), но така също и преимущес­т­вата на лич­ната стопан­ска инициатива и пред­п­риемачес­т­вото при условията на отк­ритост и строго спаз­ване от дър­жавата правата на час­т­ните произ­водители. Путин и неговите кон­сул­тан­т­ски екипи тър­сят и вече намират в новата си политика пър­вос­тепен­ната и уникална роля на духов­ното начало при управ­лението на общес­т­вените процеси. За раз­лика от запад­ната цивилизация, където демок­ратич­ния управ­лениски модел се базира на жес­токите закони и страха от наказание, съчетан с егоцен­т­ризма и индивидуал­ното общуване с Бога, правос­лав­ната източна цивилизация винаги се е опирала на събор­ността и колек­тив­ното начало, на зачитане мнението на народа и солидар­ността на общес­т­вото със страдащите. Пороч­ният философ­ски тезис, че битието определя съз­нанието, идеологически определящ харак­тера на общес­т­вените отношения и при социализма, и при капитализма, доведе до прев­ръщането на парите и богат­с­т­вото във фетиш, а алч­ността в главна отличителна черта на общес­т­вените модели през пос­лед­ните 250  години. И ако битието е определящо , а икономиката е базата на общес­т­вото, то неминуеомо там, където гос­под­с­т­вува свобода (както е при капитализма и, най –вече, при неолиберализма), то по определение не може да има справед­ливост, защото свободата е нужна на сил­ния за да мачка слабия, а там където целта е всеобща справед­ливост (както е при социализма, и, най-вече, при раз­вития му вариант) не може да има свобода, защото справед­ливостта е нужна на слабия за да се защити от сил­ния. Този абсолютен антагонизъм стана и причината за жес­токата битка между двете системи,завършила с победа на супер материализираната, неолиберал­ната. Той иска да пос­тигне духовно единение на нацията, и то върху прин­ципите на ортодок­сал­ната, правос­лавна етика, която впос­лед­с­т­вие юридически да бъде зак­репена в Кон­с­титуцията и да фор­мира общес­тво, в което човек за човека е брат, където всичко е в името и за благото на човека, където отговор­ността е лична, а дадената дума се спазва, където греховете не се откупуват с цър­ковни индул­ген­ции и парични пожер­т­вования за цър­к­вата, където човек е в правото си да избира, но не в ущърб на другите и да живее в мир, спаз­вайки общоп­риетите традиционни нрав­с­т­вени норми и т.н. В това се крие причината, съв­сем целенасочено, рус­ката дър­жава да укрепва авторитета на рус­ката цър­ква ,  начело с пат­риарха на РПЦ  и цяла Мос­ква, да оказва огромна финан­сова и материална под­к­репа на всички мес­тни вероиз­поведания, гаран­тирайки им рав­нопос­тавеност. През пос­лед­ните няколко години, сред младежта на РФ  широка под­к­репа намира инициативата на президента да бъдат въз­с­тановени редици социалис­тически форми на дей­ност, насочени към младото поколение: пок­риване на нор­мативите на многобоя “Готов за труд и отб­рана“; нас­тав­ничес­кото движение на ветераните на труда към младите работ­ници и инженерно –тех­нически кадри; въз­с­тановяване на сис­темата за сред­ното специално професионално-техническо образование; учредяване на движението за военно обучение “Юная армия“, където вече членуват над двеста хиляди ученици; съз­даване на научни цен­т­рове из цялата страна за отк­риване, под­готовка и твор­ческо израс­т­ване на талан­т­ливи деца, ученици и младежи; строителен бум в строител­с­т­вото на най съв­ременни спор­тни бази и съоръжения, съчетано с провеж­дането на меж­дународни спор­тни със­тезания от най-висок ранг и т.н. Всички тези прак­тически дейс­т­вия, фор­мулирани нап­рав­ления, цели и задачи за работа показ­ват, че президен­тът Владимир Путин, анализирайки соб­с­т­вения руски и световен исторически опит, избира за РФ  път и модел на раз­витие, при който ще се прилага всичко положително, съз­дадено от предиш­ните поколения и днес, но твърдо ще се стъпи на соб­с­т­вената национална инден­тич­ност и традицион­ните общочовешки и правос­лавни цен­ности, съз­давайки нова база за фун­к­циониране на общес­т­вото, обез­печена с нова философия, с нов мирог­лед, с провеж­дането на нова политика и рег­ламен­тирана от нова юридическа кон­с­т­рук­ция. За да се реализира планирания ПРОБИВ , според думите на самия Путин, ще се необ­ходими допъл­нителни финан­сови сред­с­тва. Пак по неговите думи, по напис­ването на пос­ланието на президента от 1  март и над Майс­кия му Указ от 7  май т.г. екипите са работили над една година, като всички кон­к­ретни показатели са раз­г­леж­дани в тях­ната обща мак­роикономическа обвър­заност т.е. неиз­пъл­нението на едни би довело до неиз­пъл­нение на цялата прог­рама. Всички учени, анализатори, политици и специалисти , които са учас­т­вали в групите по раз­работ­ката на отдел­ните нап­рав­ления вече са наз­начени на въз­лови управ­лен­ски позиции. В пер­сонал­ният със­тав на правител­с­т­вото, както и в админис­т­рацията на президента вече няма хора, близки до Путин от годините на работата му в КГБ , както и няма пред­с­тавители на неолиберал­ната, проамерикан­ска вълна ,  масово нав­лязла в управ­лението на Русия по времето на президента Елцин. За изпъл­нението на Майс­к­сия Указ на Президента ще бъде необ­ходимо до 2024  година да бъдат съб­рани от 8  до 10  трилиона рубли, което означава сума от 109  до 133  млрд. долара. За тази цел се пред­вижда не само продъл­жаване процеса на замяна вноса на чуж­дите стоки със стоки мес­тно произ­вод­с­тво, но и увеличаване обема на износа на несуровинни стоки до 250  млрд. долара годишно, (от екс­порта на машинос­т­роителна продук­ция – 50  млрд.дол., от сел­с­кос­топан­ска продук­ция – 45  млрд.дол.,и от износа на предос­тавяни услуги –100  млрд.$.), осигуряващ профицит в тър­гов­с­кия и платежен баланс на страната. И тук стигаме до въп­роса за обс­танов­ката в света, при която РФ  би тряб­вало да нап­рави ПРОБИВА  в тех­нологичес­кото и струк­турно обновяване на икономиката си. Поради пъл­ното обвър­з­ване на финан­совата сис­тема на РФ  с тази на Запада, под хегемонията на САЩ , най-бързото и ефикасно въз­дейс­т­вие върху икономичес­ките планове на Русия се оказва и ще се оказва чрез сис­темата за меж­дународни финан­сови раз­п­лащания, прог­нозите на рей­тин­говите аген­ции и инвес­тицион­ните банки– пос­ред­ници, ограничаване дос­тъпа до изгодно кредитиране и т.н. А скритата причина за тази дис­к­риминационна политика на рев­нос­т­ните защит­ници на свобод­ния пазар към Русия е ней­ния огромен потен­циал и случилия се вече високотех­нологичен ПРОБИВ  във воен­ната промиш­леност. Западът се чув­с­т­вува реално зас­т­рашен и рано или късно ще бъде принуден от обс­тоятел­с­т­вата да търси договаряне с рус­ката страна за което ще е необ­ходимо взаимно доверие. И тук въз­никва въп­росът чрез кого и как ще бъде пос­тиг­нато това доверие. Почти неиз­пъл­нима на този етап задача, защото рус­кия президент, лъган неед­нок­ратно от запад­ните лидери, без да получи твърди, железобетонни гаран­ции няма да приеме устни обещания за бъдеща доб­ронамереност. Путин е решителен и твърд, когато става дума за защита на национал­ните интереси на Русия! При това, интереси – вековни, традиционни и неос­порими! В броя си от 20  май 2016  година френ­с­кия ежед­нев­ник “Фигаро“ (www.lefigaro.fr) пуб­ликува рецен­зията на Ерик Земур, пос­ветена на Владимир Путин. В нея той пише: “Нашите западни медии нап­равиха от президента на Русия въп­лътено зло. При това с такава нас­той­чивост, как­вато те не проявяваха дори към съвет­с­ките лидери в апогея на студената война…Путин не е против­ник, а отражение на нашата нечиста съвест.. Путин е един­с­т­вения европеец, който казва “НЕ !“ на американ­ците, както нав­ремето дейс­т­вуваше Шарл Де Гол. Георги Вацов От сп. „Сигур­ност” (със сък­ращения, заг­лавието е на ЗЕМЯ )

Още

Горещи