19.06.2018

Да кажем истината за хазарта

 Коментар от Иван Бедров: Ако се ограничи рекламата и разпространението на хазарт, спортът в България ще загине. А ако се посегне на показването на хазарта по телевизията, ще загине и свободата на словото. Това са двете основни опорни точки, с които хазартното лоби се опитва да настрои българите срещу предложените от Валери Симеонов промени в Закона за хазарта, целящи пълна забрана на неговата реклама и ограничаване на местата за продажба на лотарийни билети. И двете твърдения са нахално неверни - това може лесно да бъде доказано. За разлика от онова хвърковато изказване как лотарията отново накарала хората да мечтаят. За част от българите то може и да е вярно - и точно това е най-големият проблем. Нито рекламата на хазарт гарантира в момента някаква независимост и свобода на медиите, нито някаква значителна част от огромните приходи от лотарийни игри отиват за развитие на спорта. Първото е очевидно - в момента рекламата все още е позволена, но нито в двете големи частни телевизии, нито в националната телевизия, нито на страниците на някой от националните всекидневници се обсъжда предложеният законопроект. Пълно мълчание. На моменти се чуват само воплите на защитниците на хазарта, но публиката няма право да знае за другата гледна точка. Толкова за медийната свобода, която щяла да загине, ако се забрани рекламата на хазарт. Иван Бедров Колко за спорт? В повечето страни по света е прието, че мекият хазарт е порок, който не може да бъде забранен, но поне наивността на масите може да бъде използвана за генериране на ресурс за общополезни каузи. С приходи от лотарии са се строили мостове, изграждали са се болници и т.н. Законът за хазарта изисква от организаторите на онлайн залагания да правят вноски за „социално отговорно поведение“ по 50 хиляди лева годишно, от казината - 10 хиляди годишно, а от всички останали (тук попадат лотариите) - само по 5 хиляди лева годишно. Тези незначителни суми отиват в Министерството на младежта и спорта, което решава за какво да ги харчи. Да, правилно прочетохте - 5 хиляди лева годишно. Но и това не е всичко. Осигуряването на пари за спорта е задължение основно на държавното предприятие „Български спортен тотализатор“. Неговите приходи - с приспаднати разходи, изплатени печалби и данъци - също отиват в спортното министерство. Тази сума обаче намалява с всяка следваща година. През 2014 приходите доближават 180 милиона лева, а отделената сума за спорт е почти 30 милиона лева. С всяка следваща година числата вървят надолу - и приходите, и отделените пари за спорт са средно с по десетина процента по-ниски. Причината за това е зелената светлина за частните лотарии, които точно от 2014 година насам започват да растат, за да достигнат до над 350 милиона годишни приходи. Колкото повече печели частната лотария, толкова по-малко пари отиват за спорт - това е факт.   А колко за медии? В годишния доклад на „Медия клуб“ за рекламния пазар през 2017 „Национална лотария“ се оказа рекламодател номер едно с 23 милиона евро. Огромната част от тези пари отиват в двете частни национални телевизии, които показват щастливите печеливши от търкането на талончета - именно това иска да забрани проектозаконът. Според същия доклад, целият телевизионен рекламен пазар за 2017 година е 691 милиона евро. Значителна част и от тази сума е за двете големи телевизии. Да, не е приятно да изгубиш най-големия си клиент, но нито приходите от него са решаващи, нито рекламният пазар е спрял да расте. И най-важното - бумът в лотариите и тяхната телевизионна реклама през последните години може да са увеличили приходите на някои медии, но по нищо не личи поне малка част от тези пари да са използвани в обществен интерес. Напротив: публицистиката на екрана е в отстъпление, новините все повече приличат на нискобюджетен и рейтингов „шок и ужас“, а в дискусионните формати говорят предимно риалити герои и актьори от сериали. Не, рекламата на хазарт изобщо не е помогнала на свободното слово. Разбира се, има детайли за обсъждане. Например: така внесен, проектозаконът забранява и изписването на букмейкърски къщи върху екипите на футболистите. В предложеното определение за „непряка реклама“ пише: „... върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт“. Това предизвика реакция от футболните клубове, а Симеонов обеща корекция. Ето, че има какво да се обсъжда - дали точно това е най-добрата редакция на закона, дали забраната за реклама да бъде пълна или с ограничения, къде и как да става продажбата на талончета, дали има нужда хазартът да плаща по-висок данък (в момента е освободен от ДДС и плаща 15% върху стойността на направените залози). Има толкова много въпроси, по които дебатите отдавна трябваше да са започнали. Но вече втори месец по темата има само мълчание. Гарантирано именно от рекламата на хазарта.

Още

Горещи