18.06.2018

Каква е правната уредба на пробацията в България и как се прилага?

Кога е въведена пробацията в България? Кои са пробационните мерки? Какви забрани се налагат за лицето осъдено на пробация? Как се изпълнява наказанието пробация и колко съдебни акта са изпълнени до края на 2017 година? Има ли електронно наблюдение върху поведението на осъдени на пробация лица? Какви са социално-демографските особености на лицата, осъдени на наказание пробация? Кои са най-често налаганите пробационни мерки, каква е тяхната продължителност, какво е съотношението на осъдените лица, съобразно продължителността на пробационните мерки? За какви престъпления през годините е налагано най-много наказанието пробация? Отговор на тези въпроси потърсихме с гостите в студиото проф. Момяна Гунева – един от водещите експерти по наказателно право в България, Даниела Йорданова – началник сектор „Пробация“ към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието и адвокат Захари Генов – екс прокурор. Даниела Йорданова: Пробацията е въведена в България през 2005 година. Във времето оттогава се развива възходящо и успя да се утвърди като институция в България. Представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода. Възпитателно-корекционната дейност е основна дейност на пробационната служба. Периодът на пробация трае между 6 месеца и 3 години. 140 094 съдебни акта за пробация са изпълнени през тези 13 години. Доскоро работихме върху два проекта за електронно наблюдение на поведението на осъдени лица. Към 8 ноември предстои да стартира електронно наблюдение с наши средства. С него ще бъдат разрешени доста проблеми. От анализите през тези години става ясно, че изтърпяващите наказанието пробация са основно мъже, едва 2% са жените. Около 60% от тях са с основно и средно образование, 7% са неграмотните, висшистите са 2%. 50% от осъдените работят. Що се отнася до мерките на пробация, за всеки осъден се прилагат регистрацията и срещите с пробационен сужител. На трето място сред пробационните мерки е безвъзмездният труд в полза на обществото. Проф. Момяна Гунева: Пробацията беше замислена като алтернатива на лишаването от свобода. Оказва се, че първоначалната цел не е добре изпълнена. Предвижда се за нетежки престъпления, например за нарушаване неприкосновеността на жилището, в някои случаи за нарушаване на правилата за движение. При пробацията наказанието е, че не може да се посещават определени места, не може да се напуска мястото на адресна регистрация. Някои от мерките на пробацията трудно могат да се прилагат днес – например, поправителният труд. Пробацията като система от мерки би могла да има изключителен ефект върху условно осъдените. Тя трябва да се премахне като самостоятелно наказание и да бъде просто система от мерки за осъдени лица. Адвокат Захари Генов: Пробационните мерки не се определят от съдията, а от пробационния служител. Това би могло да доведе до объркване.

Още

Горещи