21.06.2018

Изкуството на превода - смисъл се улавя с много четене

Един текст, когато се чете, той трябва да се чете с разбиране. В редакторската си работа през годините много често съм се  сблъсквала с това, че хората четат повърхностно.  Специално преводачът трябва да  обръща внимание на всяка една дума, на това, което е искал да каже авторът,  неговия подтекст, да се чете и между линиите, а не да се  спира първосигнално на някоя дума, подчерта носителката на награда "Пловдив" 2017 за художествен превод на книгата "Момичето от Бруклин" на Гийом Мюсо Венера Атанасова.  Сблъсквала съм се понякога с някои много симпатично смешни,  но и жалки буквализми. Един термин, напр. от френски, може да означава  да изрежеш нещо, някаква форма, но също така означава още, че някаква сграда, кула или дърво  се откроява на фона на небето. Преди много години всички сгради в Брюж и катедрали бяха „отрязани“ и това, нали се сещате, че разваля цялата мелодика, но и прави теста смешен. Приемам наградата като  много голямо признание. Прави чест на Община Пловдив, че учредявайки отличието, а знаем, че се сменят хората, работещите в тази администрация, вече 37 години се поддържа традицията. Това е признание за постиженията на хората на културата в този прекрасен град и няма как човек да не изпитва изключителна радост от това, че е отличен. Участвала съм в предишни комисии, когато сме разглеждали номинации на колеги преводачи, в журито са  изключително компетентни хора, които са наясно с труда, който е вложен. Когато точно те са ти дали  високата  оценка, преценявайки адекватно работата ти, това е амбициращо. Човек не може да си постави високо летвата и след това да падне под нея, а трябва да  гони, ако не същото ниво, то дори по-високо. Независимо, че една книга се работи месеци наред и това е продължителен ангажимент, свързан с много усилия, за мене потапянето в текст е от най-ранна детска възраст.  Цялото ми семейство четеше и аз започнах да чета още преди да ходя на училище, като това ми се струваше  най-интересното занимание на света –  за мене това е светът, който те води навсякъде. А когато четеш едно произведение в оригинал и усещането е същото и след завършения превод, съм изключително щастлива, сякаш съм родила дете, подчерта Венера Атанасова. Преводачът е и малко съавтор, защото той трябва да намери начин да предаде настроението на автора на своя език. А младите преводачи винаги съм съветвала да работят много с тълковния речник. Чуйте звуковия файл: 

Още

Горещи