18.06.2018

Милка Митева за професията на учителя – празнично, с любов и посвещение

Учител е призвание, отдаденост, любов към децата. Да си учител или лекар е може би най-святото нещо на този свят. Едното е грижа за здравето и живота, другото – за духа – думи на Милка Митева, дългогодишен клавирен педагог. Наскоро нейните възпитаници отбелязаха 65-годишнината ѝ с концерт в залата на НМУ „Любомир Пипков“. Както за всеки българин, 24 май е специална дата за г-жа Митева: Свързвам празника с благодарността към моите учители, с всички постижения на възпитаниците на училището, на моите ученици. И с още нещо – с божурите, които получавам и които много обичам. По случай празника, пожелавам на всички колеги да са здрави! И с много любов и всеотдайност да предават това, което могат и обичат, защото децата не приемат очи, които не им казват истината. В основата на нашата професия е да отдадеш на малкия човек знанията и уменията, които имаш. Но освен буквите, цифрите или нотите, това включва тайните на музикалното изкуство. Тогава нещата наистина добиват вълшебен смисъл. За да се случат тези докосвания до върховете на музикалното изкуство, трябва да стигнеш същността на замисъла на композитора и да успееш да го предадеш на детето. Ако трябва – да му разкажеш приказка или някаква история, за да навлезе в стила, в звуковата среда на епохата и автора. Наистина се получава едно преливане между ученик и учител, което обикновено трае цял живот. Аз и до ден-днешен с невероятна почит, уважение и много любов си спомням за моите учители – проф. Панка Пелишек, проф. Милена Моллова, проф. Михаил Воскресенски (в Москва). Може би Мила Михайлова – моята учителка от Музикалното училище, ми предаде тази любов към професията… Аз от дете знаех, че искам да бъда това. Може би учителят дава най-много на един малък човек – безусловна обич, но и възможността за неговата реализация. Милка Митева е преподавател повече от четири десетилетия, от тях 25 години беше и директор на Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Пое поста в труден момент – страната ни беше подложена на поредица от икономически и политически кризи. Сградата, в която се помещаваше НМУ беше върната на предишните собственици и г-жа Митева трябваше да се бори, за да осигури нов покрив за ученици и учители. По-късно се наложи да се осигуряват средства, за да може жилищният блок на ул. „Оборище“ № 17 да бъде разширен и обновен. Беше построено общежитие за учениците, както и голяма концертна зала. (Последната зала е построена в София през 1937 г. – зала „България“) Наистина бях едновременно и администратор не малък период от време. Радвам се, че хората отчитат това, което съм оставила за тези години Но отново искам да подчертая – за мен най-важни са моите ученици. Когато заговоря за тях винаги се вълнувам и се притеснявам да не пропусна някого – Таня Симеонова беше първата ми ученичка по специалност пиано. Тя, както и Вени Николова, Никола Ковачев, Найо Тицин, Паулина Добринова, Мария Стоева, Роси Милевска, Иван Кюркчиев постигнаха много… Сред тях е и диригентът Росен Гергов – едно момче, което винаги извиква възхищението ми от това, което прави. Сегашните ми ученици също са много талантливи – Марио Бобоцов, Ивана Зафираки, Борчето и Христо Чучкови, Клавдия Заимова и още редица други деца, които носят тази искрица в очите, благодарността, уважението и най-вече любовта. Това ми дава сили да продължа напред, да откривам „малките буболечки“, както наричам 5-6-годишните, които тепърва започват да се развиват и растат пред очите ти. Преди години по идея на Милка Митева беше създаден международният конкурс „Млади виртуози“, на който тя и до днес е артистичен директор. Състезанието се провежда ежегодно, участниците пристигат от десетки страни, а в журито по правило присъстват големи педагози и изпълнители от цял свят. Тази година беше четиринадесетото издание. То не е завършило, през есента предстои конкурсът по композиция. Посветихме го на 110-годишнината от рождението на Марин Големинов – един човек, който има много важно място в моя живот. Когато спечелих конкурса за директор, той ми каза: „Помни, че никой не брули тополите, а само дръвчетата, които дават плод. Приготви се за много тежки моменти.“ И точно така се случи. С гордост мога да кажа, че в най-тежките години на прехода направих и невъзможното, за да остане училището един остров на надеждата за младите музиканти. То не само им дава професия. Те излизат конкурентноспособни – не само у нас, а и във всички световни университети в Европа и САЩ. Това е важно постижение, с което се гордея. Снимки: личен архив

Още

Горещи