20.06.2018

Пощадете абитуриентите! Вайкането за тях е излишно.

 Абитуриентските балове едва са започнали, кулминацията тепърва предстои, а медиите вече са заляти с „новини“ като тези: Момичета в натруфени рокли „въртят мазни гьобеци в двора на школото“. После висят по прозорците на колите и в съпровод на клаксони крещят от 1 до 12. Разголени девойки и пияни младежи „се дерат на мутренска чалга“. „Зрелостници се наливат с алкохол, играят кючеци върху бюрата на общинските съветници и накрая се сбиват“. Тази година един/една абитуриент/ка излиза на родителите си средно 3-4 хиляди лева - за рокли, костюми, маркови часовници, импланти за устни и гърди, банкети, лимузини. КАТ започва акция „абитуриенти“. Любимият ми засега сюжет е следният. 19-годишен се кичи на абитуриентския си бал с калашник. Калашникът се оказва бутафорен, но пък в джипа на абитуриента (!!!) полицията намира газов пистолет. Гимназиална директорка се чуди: „Никога не е имал лоши прояви, винаги е бил много патриотично настроен, често облича тениски с трикольора". Голямата тема Скоро ще последва любимото по това време на годината занимание за медиите и социалните мрежи: възмущението, подигравките, обвиненията и обобщенията. Суета, чалга, кич и пошлост. Нелепо парадиране и самочувствие без покритие. Безсмислено и глупаво пилеене на пари. Е-ех, какви абитуриенти бяхме ние, какви са днешните... С такива млади хора няма надежда за бъдещето. Цялото това вайкане е донякъде пресилено и излишно. Абитуриентските балове винаги са изглеждали малко безсмислени, но ги е имало и ще ги има. А покрай тях винаги е имало и неизбежно ще има изкуствена еуфория, младежко безразсъдство, безвкусица и простащина. За баловете, разбира се, също трябва да се говори, но те са само симптом. Голямата, истинската тема обаче е: какви са децата ни и какво бъдеще ги чака? Непълна и изкривена картина Отговорите на тези въпроси изискват задълбочено научно изследване, каквото поне на мен не ми е известно. Иначе всеки може да се упражнява по темата според личните си впечатления и настроения. Има обаче очевидни и безспорни неща.  Първо, описаната дотук картина със сигурност е изкривена и непълна – заради предпочитанията и вкуса на много от медиите към негативното, а и защото пошлостта по принцип е много по-шумна и агресивна. Второ, истинската картина е безкрайно по-пъстра. Да твърдим обратното, означава да приемем, че всички сме малуомни, впиянчени, мързеливи чалгаджии – безотговорни, безполезни и безнадеждни. Защото абитуриентите са такива, каквито са и възрастните. Несправедливи обвинения И трето, съпътстващите медийната картина подигравателни и осъдителни коментари са несправедливи. Защото, каквито и да са недостатъците на днешните абитуриенти, отговорността и вината за тях е преди всичко на предходните поколения. Най-очевидният пример за това е със системния, дългогодишен провал на опитите за реформиране и модернизиране на българското образование. По този въпрос, всъщност, са налични и обективни данни. Над 40% от зрелостниците имат само най-елементарни познания и умения по математика. Горе-долу същият процент не разбират смисъла на това, което четат (ако въобще четат). Да не говорим, че значителна част от връстниците на днешните зрелостници, всъщност въобще не стигат до абитуриентските балове, защото отдавна са напуснали училище. Ясен Бояджиев Но проблемът е далеч не само в образованието, а и в някои отвратителни особености на т. нар. български преход: шуробаджанащината; корупцията; избирателното прилагане на закона; популизма; олигархичната хватка върху институциите, икономиката, обществените ресурси и медиите; организираното систематично дезинформиране и баламосване на населението чрез подмяна на факти и ценности; опростачването, мутризацията и чалгизирането на т. нар. политически елит, изблъскал и отвратил от властта всичко живо, което съчетава в себе си интелигентност, компетентност и почтеност... В своята съвкупност всички тези явления създават обществена атмосфера, чието мощно въздействие тласка най-младите към повърхностностност в мисленето и агресия в поведението, внушава им, че образованието, знанието, личните качества и усилия не са гаранция и дори нямат връзка с успеха в живота, натрапва им лъжливи модели за подражание. Надежда за бъдещето Някои се поддават (в една или друга степен) на това въздействие, други устояват. Част от това устояване е и бягството. И по-този въпрос липсват категорични и точни данни, но може да се предположи, че всяка година, за да продължат образованието си в западни университети, страната напускат около 15-20% от абитуриентите (между 8000 и 10000), тоест, повечето от най-будните, образованите и просветените сред тях. Впрочем, и много от останалите заминават натам да си търсят късмета. Мнозина виждат в това бягство голяма трагедия. Някой ден обаче поне част и от едните, и от другите се връщат и носят със себе си ново самочувствие, друг манталитет и култура, различно отношение към живота и околните. Тъй че това може да е и надежда за бъдещето – тяхното и на страната.

Още

Горещи