18.06.2018

Н. Пр. посланик Анатолий Макаров: За Русия България винаги е била и остава желан партньор

  Активират се усилията за подкопаване на многовековните връзки на Русия с балканските страни     И при новия ман­дат на президента Путин очак­вам Русия да остане силна и самос­тоятелна, твърдо да следва национал­ните си интереси и да се раз­вива за благото на всички граж­дани - Ваше Превъз­ходител­с­тво, пред­с­тои визита на бъл­гар­с­кия президент Радев при президента Путин. Какво очаква Мос­ква от тази среща?  - За мен е очевидно, че необ­ходимостта от кон­такт на най-високо ниво отдавна е наз­ряла. Ще напомня, че пос­лед­ната среща между президен­тите на Бъл­гария и Русия се е със­тояла в далеч­ната 2009  г. Съг­ласете се, че подобен период на „зас­той“ за страни като нашите, които са тол­кова близки в исторически и кул­турен план, е просто недопус­тим. Визитата на Румен Радев в Мос­ква е много позитивен знак и за Русия, и за Бъл­гария. Надявам се, че тя ще даде нов импулс за целия спек­тър на нашите двус­т­ранни отношения и ще стане начало за по-нататъшна интен­зификация на политичес­ките кон­такти. - Какво най-много хвърли сянка върху отношенията между нашите две страни в пос­лед­ните години? - Отношенията между нашите страни през пос­лед­ните години наис­тина бяха неед­ноз­начни. Върху тях се отразиха негативно и услож­нената меж­дународна обс­тановка, и кризата в отношенията на Русия с ЕС  и НАТО , чиито член е Бъл­гария, и не винаги кон­с­т­рук­тив­ното поведение на отделни бъл­гар­ски политици. Но въп­реки това ми се иска да вяр­вам, че този период е в миналото. В Мос­ква не остават незабелязани позитив­ните сиг­нали, отп­равяни от днеш­ното ръковод­с­тво на Бъл­гария. Така че мога да кажа, че ние гледаме с оптимизъм на бъдещето. - В каква степен отношенията ЕС  — Мос­ква влияят на отношенията София — Мос­ква? - Раз­бираемо е, че Евросъюзът се опитва да дейс­тва като „единен фронт“ на меж­дународ­ната арена, той отдавна се стреми към това. Но същес­т­вуват и такива понятия като дър­жавен суверенитет и национални интереси – аз често каз­вам, че един грамотен политик и дип­ломат трябва на първо място да се ръководи от тях, а след това да мисли за блоковата дис­цип­лина. Както показа неот­дав­наш­ният пример със „случая Скрипал“, когато бъл­гар­с­кото правител­с­тво реши да не върви по гай­дата на Лон­дон и не изгони руски дип­ломати, София е готова да изг­ражда с Русия отношения на взаимно уважение и сът­руд­ничес­тво. Нашите две страни са независими и свободни да след­ват праг­матичен вън­ш­нополитически курс, независимо от член­с­т­вото си в една или друга организация. - Доп­ринесе ли Бъл­гар­с­кото европ­ред­седател­с­тво за “нор­мализиране на отношенията ЕС  — Мос­ква“, как­вато амбициозна цел си бе пос­тавил бъл­гар­с­кият премиер Борисов? - Ние наис­тина следим с интерес вашия първи ман­дат като страна пред­седател на Съвета на ЕС . Пред­седател­с­т­вото на Бъл­гария в Съвета на ЕС  обаче е в самия си раз­гар и затова ми се струва, че е рано да правим изводи. Пред­с­тои София да проведе още редица мероп­риятия като глава на Евросъюза, което на свой ред запазва и въз­мож­ността да се намери допирна точка между интересите на Мос­ква и Брюк­сел. - Без­с­порно нивото на праг­матич­ните връзки между двете страни е далеч под това, което бихме искали. От какво зависи те да бъдат активирани?  - Често ми се случва да чувам, че отношенията между нашите страни трябва да се раз­виват на базата на пред­с­казуемост и взаимно уважение. И аз съм абсолютно съг­ласен с това – именно това пред­лага и Русия. За раз­лика от някои други водещи играчи на меж­дународ­ната арена, ние никога не изис­к­ваме от страните, с които си сът­руд­ничим, да жер­т­ват изгодни за тех­ните икономики и за тех­ните граж­дани проекти по чисто политически мотиви. Русия е готова за активиране на двус­т­ран­ните отношения с Бъл­гария — на нас никой не ни казва с кого и как да водим диалог, с кого да дружим, а с кого – не. За нас Бъл­гария винаги е била и остава желан пар­т­ньор. - До каква степен сан­к­циите срещу Русия пречат на нашите икономичес­ките връзки?  - Няма съм­нение, че сан­к­циите услож­няват нашето икономическо сът­руд­ничес­тво, но влиянието им далеч не е тол­кова голямо, както меч­таеха тех­ните инициатори. По пред­варителни данни през миналата година обемът на двус­т­ран­ната тър­говия е нарас­нал с 40 % — до 3 ,8  млрд. евро, което не може да не ни радва. Най-трудно се понасят ограниченията в сел­с­кото стопан­с­тво, като тук щетите за Бъл­гария са осезаемо по-големи – кос­вените загуби на бъл­гар­с­ките произ­водители само за 2014  – 2015  г. се оценяват на около 100  млн. евро. Още по-печално е, че същес­т­вуващите ограничения имат негативен психологически ефект върху мал­кия и среден биз­нес. Пред­п­риемачите започ­наха да се отнасят пред­паз­ливо към стар­тирането на съв­мес­тни произ­вод­с­тва, към излизането, съот­ветно, на бъл­гар­с­кия и на рус­кия пазар, опасявайки се, че политиката на сан­к­ции ще зас­т­раши целия им биз­нес. От това не печели никой – нито вие, нито ние. - Има ли доверие между Мос­ква и София? - Доверието не е кон­с­тан­тна величина нито в отношенията между дър­жавите, нито между хората, нито даже в семейс­т­вото. Зас­тоят и продъл­жаващата пауза в двус­т­ран­ните кон­такти явно не способ­с­т­ват за укреп­ването на доверието между нашите страни. И въп­реки всичко, ще пов­торя – Русия е отворена за отк­рит и чес­тен раз­говор със своите бъл­гар­ски пар­т­ньори. Ръковод­с­т­вото на вашата страна също така демон­с­т­рира готов­ност за кон­с­т­рук­тивен диалог. Убеден съм, че с общи усилия ще успеем да вър­нем официал­ните руско-български отношения на това ниво на доверие, което същес­т­вува между народите на нашите страни. За щас­тие, на чисто човешко ниво доверието остава, хората продъл­жават да изпит­ват иск­рено топли чув­с­тва едни към други независимо от политичес­ката конюн­к­тура. - В док­лада за със­тоянието на национал­ната сигур­ност на Бъл­гария Русия е посочена сред зап­лахите за страната ни. Приемате ли това като адек­ватна оценка?  - Аз съм се изказ­вал вече няколко пъти на тази тема, така че ще бъда кратък. Бъл­гария – това са не само политиците, това най-напред са редовите граж­дани. Излезте на улицата и ги питайте дали Русия пред­с­тав­лява зап­лаха за Бъл­гария. За времето на своето пребиваване тук, а това е повече от година и половина, аз такива хора не съм срещал. - Раз­г­лежда ли Русия нашата страна като някаква зап­лаха? Ние сме член на НАТО , а НАТО  провежда военни учения в Черно море, в близост до границите на Русия? - Ние винаги сме се изказ­вали в полза на изг­раж­дането на чес­тни отношения – това особено се отнася за Бъл­гария, с която ни свър­з­ват тол­кова много неща. Докол­кото мога да съдя от своята работа, бъл­гар­с­ките власти се ръководят от същия прин­цип. Вашият министър-председател Бойко Борисов каза вед­нъж, че Черно море трябва да бъде море на друж­бата. Аз съм напълно съг­ласен с това и смятам, че нито Русия е зап­лаха за Бъл­гария, нито Бъл­гария – за Русия и тук член­с­т­вото в НАТО  няма никакво отношение. - А зап­лаха ли е Русия за ЕС ? Такова е мнението нап­ример на Тереза Мей. - Що се отнася до г-жа Мей, в пос­ледно време имахме въз­мож­ност невед­нъж да се убедим в недал­новид­ността на ней­ните политически изяв­ления и дейс­т­вия. А що се отнася до взаимоот­ношенията с ЕС , от който всъщ­ност Великоб­ритания се кани да излезе, бих искал да отбележа, че трябва да вър­нем загубеното доверие в отношенията между Русия и Европейс­кия съюз и да въз­с­тановим предиш­ното ниво на сът­руд­ничес­тво. И ние независимо от всичко, винаги сме нас­реща. Важ­ното е отношенията ни с нашите пар­т­ньори да се изг­раж­дат на рав­ноп­равна основа. - Бал­каните остават ли зона за влияние на Русия? - За съжаление, все по-често наб­людаваме как се активират усилията, насочени към под­копаване на многовеков­ните връзки на Русия с бал­кан­с­ките дър­жави. От тях се изис­ква неп­ременно да нап­равят избор – или сте с Мос­ква, или сте с Брюк­сел и Вашин­г­тон. Целта на подобни дейс­т­вия е очевидна – да превър­нат Бал­каните в още един фронт на противопос­тавяне в Европа. Сигурен съм, че бал­кан­с­ките народи са нас­т­роени против подобни сценарии. На свой ред ние раз­г­леж­даме Бал­каните като регион за кон­с­т­рук­тивен диалог и взаимодейс­т­вие в интерес на дър­жавите и народите тук. Искам да ви уверя, че нашият принос в регионал­ните въп­роси и занап­ред ще бъде изк­лючително съзидателен. - Как оценявате актив­ността на бъл­гар­с­кия премиер за присъединяването на шестте страни от Запад­ните Бал­кани към ЕС ? - Бъл­гар­с­ките власти не за първа година се позиционират като „локомотив“ за евроин­тег­рацията на Бал­каните, това ни е извес­тно. Нес­лучайно този въп­рос е един от глав­ните в днев­ния ред на текущото европ­ред­седател­с­тво. Ние от своя страна нямаме нищо против европейс­ката интег­рация. Ние самите активно учас­т­ваме в интег­рацион­ните процеси на Евразийс­кия кон­тинент и сме убедени, че бъдещето принад­лежи на сът­руд­ничес­т­вото във фор­мата Европейски съюз – Евразийски икономически съюз. - Някои анализатори предуп­реж­дават, че доб­рите връзки между Путин и Ердоган са зап­лаха за Бъл­гария. Въз­можно ли е това? - Според мен такава пос­тановка на въп­роса е просто абсур­дна. Да изг­раж­даш илюзии върху несъщес­т­вуващи зап­лахи – това е работата на провокаторите и русофобите. Тук ще отбележа отношенията на доверие, които наб­людаваме между Бойко Борисов и Реджеп Ердоган. Това, естес­т­вено, не ни дава повод да ги раз­г­леж­даме като зап­лаха за нашата сигур­ност. - Кои отношенията са по-важни за Русия: с Китай и Тур­ция или с ЕС , чиито член е Бъл­гария? - Знаете ли, не бих искал да учас­т­вам в пазар­лък по темата коя дър­жава е по-важна за нас. Това е неп­рофесионално, а и няма кой знае какъв смисъл – всяка страна е уникална, с всяка страна ние имаме отделни отношения. И към всички ние имаме един под­ход – сът­руд­ничес­т­вото трябва да бъде взаимоиз­годно и рав­ноп­равно, на базата на взаимно уважение. Тогава то ще дава положителни резул­тати за двете страни, в което е и смисълът на двус­т­ран­ните отношения. - Проек­тът за изг­раж­дане на газораз­п­ределител­ния хъб “Бал­кан“ край Варна, който получи одоб­рение от ЕК , пред­с­тав­лява ли интерес за вас? - Ние внимателно следим раз­витието на проекта за хъб „Бал­кан“ — за вашата страна това е реален шанс да се позиционира като газов тран­зитен цен­тър в Югоиз­точна Европа. Няма да крия, че този проект е интересен що се отнася до тран­зита на руски газ през територията на Бъл­гария към други европейски страни. Преговорите в тази насока вър­вят и мисля че пред­с­тоящите кон­такти на най-високо ниво ще спомог­нат за по-нататъшния им прог­рес. Глав­ното е, както вече невед­нъж каз­вах, Европейс­ката комисия да приеме окон­чателно решение за хъба „Бал­кан“ и за потен­циал­ното учас­тие на Русия в неговата реализация, за да не пов­тори той печал­ната съдба на „Южен поток“. - Има ли шан­сове Бъл­гария да се включи в проекта “Тур­ски поток“ като ком­пен­сация за спрения “Южен поток“? Президен­тът Путин поиска “железобетонни аргументи“ за раз­к­лонение на тръбата през нашата територия. Има ли движение в тази посока? - Както знаете, нас­коро имаше среща между минис­търа на енер­гетиката на Бъл­гария Теменужка Пет­кова и пред­седателя на управител­ния съвет на „Газ­п­ром“ Алек­сей Милер, на която бяха обсъдени „Тур­ски поток“, българо-турската интер­конек­торна връзка и хъбът „Бал­кан“. Ние наис­тина не изк­люч­ваме варианта Бъл­гария да се включи в проекта „Тур­ски поток“, но това изис­ква допъл­нителна работа. Допъл­нителен тласък тук би могло да даде заседанието на Меж­дуп­равител­с­т­вената комисия за икономическо и научно-техническо сът­руд­ничес­тво между Русия и Бъл­гария, която не се е събирала повече от две години. - Изясни ли се кой стои зад опита за убийс­тва на Скрипал? - Вие сигурно сте забелязали, че в пос­ледно време подетата от Великоб­ритания медийна кам­пания около „случая Скрипал“, поутихна. Ясно е, че когато дойде време да се дават точни отговори на кон­к­ретни въп­роси, нашите западни колеги загубиха интерес към цялата тази история. А и те се оплетоха доста в нея – какви ли вер­сии само не чухме! Естес­т­вено, никакви факти и доказател­с­тва за тази отк­ровена провокация така и не се появиха. Ние обаче имаме намерение да продъл­жим да пред­п­риемаме всички необ­ходими дейс­т­вия истината да се раз­к­рие. - Имате ли обяс­нения защо дър­жат дъщерята на Скрипал във военна база? - Обяс­нението е същото – британ­с­ката страна явно няма желание да се стигне до истината в тази история. Независимо от нашите многоб­ройни нас­тоявания, напълно правомерни впрочем, така и не ни беше предос­тавена никаква инфор­мация за реал­ното със­тояние и мес­тонахож­дението на Сер­гей и Юлия Скрипал. Това се прави в нарушение на меж­дународ­ното право, в нарушение на двус­т­ран­ните договори и ние имаме всички основания да квалифицираме дейс­т­вията на Великоб­ритания като насил­с­т­вено задър­жане на наши граж­дани. - Как ще се отрази, според Вас, еднос­т­ран­ното излизане на САЩ  от ядрената сделка с Иран? Кан­ц­лерът Ангела Мер­кел вече обяви, че този ход пос­тавя под зап­лаха меж­дународ­ния ред. - Решението на президента на САЩ  Доналд Тръмп еднос­т­ранно да се откаже от изпъл­нението на задъл­женията си по Съв­мес­т­ния всеоб­х­ватен план за дейс­т­вие по иран­с­ката ядрена прог­рама предиз­виква един­с­т­вено дъл­боко разочарование. Ние сме обез­покоени от това, че Вашин­г­тон за пореден път дейс­тва изк­лючително в свой интерес без да се съоб­разява с мнението на повечето дър­жави и в нарушение на нор­мите на меж­дународ­ното право. Няма и не може да има никакви основания за отказ от същес­т­вуващото споразумение. То доказа своята пълна деес­пособ­ност и ефек­тивно се справя с всички задачи, които му бяха пос­тавени. От своя страна, ние сме отворени за по-нататъшно взаимодейс­т­вие с останалите учас­т­ници в ядрената сделка и продъл­жаваме активно да раз­виваме двус­т­ран­ното сът­руд­ничес­тво и политичес­кия диалог с Иран.  - Кон­ф­лик­тът в Сирия на пръв пог­лед върви към своя логичен край – унищожаването на „Ислям­ска дър­жава“. Пос­лед­ните събития, обаче, като въз­душ­ната атака на Израел, изг­лежда не пред­полагат скорошно умирот­воряване на този регион. Какъв е най-вероятният изход от кризата?  - Ние смятаме за неп­рикос­новена резолюция 2254  на Съвета за сигур­ност на ООН , в съот­вет­с­т­вие с която сирийс­кият народ, всички негови етнически и религиозни групи, сами ще се договарят за бъдещето на своята страна при под­к­репата на меж­дународ­ната общ­ност. Няма съм­нение, че ракет­ните удари, които бяха нанесени от САЩ , Великоб­ритания и Фран­ция, а след това и от Израел, са огромна крачка назад по пътя към мира в Сирия. Независимо от това Русия ще продължи да изис­ква да бъдат спаз­вани тази резолюция, решенията на Кон­г­реса на сирийс­кия национален диалог в Сочи и договоренос­тите по процеса от Астана. За нас е важно самите сирийци да определят своята съдба при безус­ловно уважение на суверенитета на репуб­ликата и ней­ната териториална цялост от страна на други дър­жави. - Какво очак­ват рус­наците от чет­вър­тия ман­дат на президента Владимир Путин? - Не мога да се изкажа от името на цяла Русия – ние сме голяма страна. Лично аз очак­вам Русия да остане силна и самос­тоятелна, твърдо да следва национал­ните си интереси и да се раз­вива за благото на всички граж­дани. Времената сега не са лесни и аз много се рад­вам, че начело на страната стои силен, опитен президент – това означава, че нашето бъдеще е в надеж­дни ръце през след­ващите шест години. Интер­вюто е на Валерия Велева От сайта „Епицен­тър” (заг­лавието е на ЗЕМЯ )

Още

Горещи