19.06.2018

Путин - мускули вместо интелигентност

Сирия, Иран, газопроводи и санкции бяха основните теми, обсъждани по време на срещата в Сочи на германската канцлерка Ангела Меркел с руския президент Владимир Путин. Всяка една от тези теми е изключително шчекотлива. Освен това президентът Доналд Тръмп обяви излизане на САЩ от ядреното споразумение с Иран, което доведе до многократно завишаване значението на Русия. Всъщност и за всички онези, които имат интерес Иран да продължи да бъде под контрола на Международната ядрена агенция, пише Арно Видман в уводна статия на германския в. “Франкфуртер Рундшау”. Предлагаме ви неговата позиция. Какво ще поиска Русия за ролята си по ядреното споразумение? Какви отстъпки ще направят Германия и Западна Европа? След анексирането на Крим и нападенията в Източна Украйна би било фатално да се отменят санкциите срещу Русия. Също толкова лошо би било при изграждането на нов газопровод да се пренебрегнат интересите на Украйна. Русия на Путин не е миролюбива държава Но доколко катастрофално би било, ако и Русия излезе от споразумението с Иран? Когато през 2015 г. Русия подписа споразумението, се появи лелеяната възможност въпреки анексирането на Крим страната отново да бъде призната за важна международна сила. На този плацдарм сега Русия играе още по-важна роля. Излизането на Тръмп от ядреното споразумение се хареса на радикалите в шиитската държава. Излизането на Русия от споразумението би довело до сваляне на сегашното умерено правителство в Техеран. Положението би се обострило. Европейците са крайно зависими от това, Русия да продължи да е страна по споразумението. Какво са готови да платят като цена на Русия Германия и Европа? И то за действия, които не съществуват. Тъй като няма нищо, което Русия би могла да направи, което би искал и Путин. Действията на Тръмп тласкат Меркел в обятията на Путин В Германия често се говори за мирния характер на руското население. Кой знае дали това е вярно. Във всички случаи руските правителства рядко са се съобразявали с това. Сочи, където се срещнаха Меркел и Путин,  е на една и съща географска ширина с Ница и едва през 1829 г. е обявен за руска територия. Кавказката война приключи през 1864 г. И както сега узнахме – не и окончателно, както и че Русия на Путин не е миролюбива държава. Единственият коз на Путин са военните. Икономическата мощ на най-голямата по територия страна в света със славата на световна сила, едва ли е по-голяма от Африка. Точно 3,4 на сто от световния брутен вътрешен продукт се пада на държавите от Югоизточна Европа и ОНД. Суровини, енергия и военни Това е резултатът от модела за развитие на Путин. Той следва съветската традиция и залага на суровини, енергия и военни, вместо на нови технологии. Това води до все по-голяма зависимост на Путинова Русия - отдавна не само от Запада, но и от презрения Китай и дори от Финландия («Нокиа»). Би било нещо ново Путин да реагира разумно и с помощта на дългосрочна инвестиционна програма да проправи пътя към индустрията. Досега непрестанно се поемаше в обратната посока. Путин укрепваше мускулната сила на държавата вместо нейната интелигентност. Китай тръгна по съвсем друг път, който е далеч по-успешен. Китайското ръководство, както и Путин, стриктно следи опозицията да не причинява ядове, но гледа в бъдещето. Русия е не само икономически слаба. С всеки ден става все по-слаба, докато други градят мощ. За никого друг по света Русия вече не е модел. Днес никой не се стреми да я последва. Ракети и бомби Руското ръководство не може да се примири с подобна загуба на значимост. Вместо да печели симпатии, Русия реагира с бомби и ракети. Това показва, че надценява ресурсите си и дългосрочните си възможности. Това не е утеха, тъй като Путин става все по-опасен. Както Тръмп е непредвидим, така Путин не е предвидим. Той може да печели точки единствено с изненадващи светкавични войни. Истинско изкуство би било да се накара Путин да поведе Русия по мирен път и икономическо развитие. За това са нужни магьоснически сили. Чудесата не са от компетенцията на германското правителство.

Още

Горещи