25.04.2018

Стефан Цанев: Демокрациите в Европа са уморени и сега диктатурите се налагат чрез демократични средства

Демокрациите в Европа са уморени и народите сами избират своите диктатори. Такъв прочит на днешния ден чрез историята направи за слушателите на БНР писателят и драматург Стефан Цанев, който гостува в студиото на „Хоризонт“ по повод състоялата се в турския мегаполис Истанбул световна премиера на пиесата му „Заговорът на Калигула“. Цанев казва, че в неговата пиеса Калигула е представен като потомък на републиканци и привърженик на републиканските идеи, за разлика от Камю, който отстоява ортодоксалната гледна точка за Калигула като отрицателен персонаж в едноименното си произведение. Цанев смята, че абсурдната задача на Калигула е чрез предизвикване на ненавист към самия себе си да предизвика обща ненавист към диктатурата. Най-важното, разбира се, е това, че народите сами избират своите диктатори и ние трябва да внимаваме в днешното време много, защото този интересен се събужда. Поне аз така смятам - демокрациите в Европа са уморени и това дава добър шанс за личности, които искат да упражнят диктатура. Писателят е категоричен, че Римската република е била най-висшата демокрация, защото там винаги са се избирали двама консули и винаги за една година: Защото колко повече стои човек на власт, той започва злоупотребява с властта. И когато е сам, също злоупотребява с властта си.  И това да бъдат двама консули – самата дума значи, че те трябва да управлява в съгласие. Представете си днес в нашата ситуация Корнелия Нинова и Бойко Борисов да управляват заедно, в съгласие държавата, преодолявайки своите партийни пристрастия… Това е било великото на Римската република.  Защото всеки от консулите е имал право да налага вето на другия.  Вие си представете как са управлявали въпреки правото си, а отделно пък е имало народни трибуни, които също имали право, избрани от плебса… Не може един човек като управлява 20 години те да мислиш че той няма да иска да бъде диктатор. Драматургът определя като не само български, но и световен синдромът народите да искат да има вожд: Погледнато исторически, народът без вожде не може да постигне нищо… Защото един народ, ако се вдигне на бунт, има само разрушителна сила – никога съзидателна и никога не може да постигне дадена цел, ако няма човек-вожд, който да го поведе и да дефинира тази цел. Така че това е комбинирано с биологичното, че трябват някой да те води, да имаш вожд… От там идва в народопсихологиите на народите днес, че искат да имат силна личност, а силната личност винаги се възползва от това да засилва своето влияние върху обществото. Мисля, че това е опасно явление, ако се огледаме наоколо си, а може би и у нас: как този авторитаризъм се засилва все повече и може би да се достигне до диктатури пред нашите очи. Погледнете на север, на юг – да не даваме примери, за да не възбуждаме така протести на съответните дипломатически мисии, но аз се страхувам от този процес и пиесата ми е посветена точно на това, че народът трябва да разбере да избира своите хора, които трябва да го управляват, много внимателно. А не слепешката да вървим и да ни мързи да отидем да гласуваме. Хитлер не е дошъл с революция, с оръжие в ръка… Сега се налагат диктатурите чрез демократични средства. Мързи ни да определяме сами съдбата си. Предпочитаме да отидем в кръчмата, да си пием питието и да викаме: „Майната им – там да си гласуват. Все едно и с мен и без мен – все там. А не е все там. Това трябва да разберем, обобщи Цанев и сподели позицията си, че трябва да се преодолеят раздорите в българското общество, които започват от личностите, които водят държавата: Тези раздори, които наблюдаваме, са разрушителни, просто разрушителни. Защото едните на инат ще протестират против правителството. Правителството на инат приема закони, които са против опозицията, дори да са неразумни. Тоест става едно управление на инат – да се доказва една собствена сила на своята партия. Интересно е, ако БСП дойде на власт, какво ще стане тогава. Тогава ГЕРБ пък ще настръхне против. Тоест БСП ще унищожи всичко, което е направило ГЕРБ… Ще унищожим ГЕРБ, ще унищожим каквото е направила БСП… И това продължава вече двайсет и няколко години. Ние нямаме приемственост, всяко правителство, което дойде, обявява, че другото е направило само лоши неща. А то не е така… Мисля, че е това язвата на общество в момента. Драматургът отхвърли намеците за страхове и цензура пиесата му да бъде поставена в България и отбеляза, че вече има интерес към създаване на постановка в Сатиричния театър. За успеха си в Турция Цанев споделя, че се дължи изцяло на преводача Хюсеин Мевсим, роден в селце в Родопите, учил в Пловдивския университет и преселил се в Турция, където става професор в Анкарския университет.   Писателят допълва, че: „не бива да си мислим, че сме толкова много различни Турция“ и разказва: Когато отидох на първата премиера в Турция преди повече от 10 години, отидох с чувството, че там ще гледам някакъв примитивен самодеен театър. Не е така. Оказва се, че там и правителствата, които са минали досега, полагат невероятни грижи за театралното изкуство и за културата. Аз ще кажа даже такава подробност като вид на плащания дори – какви грижи полагат… Какви заплати получават актьорите? Започват от 5000 долара. Какво се плаща на авторите не искам да ви казвам, защото тука такова нещо не се сънували нашите автори. Защото, примерно, за детска пиеса турските автори получават 50% от прихода. Аз ги попитах защо е това - те казаха: Ние трябва да поддържаме нашето изкуство и да достигнем Европа. По повод на най-новата премиера на Цанев в Турция кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов отбелязва, че в същото време, когато кървавата комедия за Калигула се играе в истанбулския театър „Баба Сахне“, на сцената в Измир се представя още една постановка на българския драматург -„Другата смърт на Жана Дарк“, а само след седмица в друг театър в истанбулския квартал „Мода“ ще се играе за пореден път, при изключителен зрителски интерес, продължаващ вече 5 години, пиесата на българския автор „Всички луди ме обичат“. Спектакълът в Истанбул се радва на интереса на много млади хора, стичащи се да видят турската сценична версия на пиесата „Заговорът на Калигула“, за която режисьорът на постановката Рагъп Явуз отбелязва: Това е текст, който търси отговор на политически, социални, исторически и икономически въпроси, които се отнасят и за Турция, заемаща място в Близкия Изток и в глобализиращия се свят. Когато го прочетох,  много ми хареса и определено не исках да избягам от него. Направихме постановката много бързо. Прочетох текста преди четири месеца – сега правим премиерата. Преводачът на пиесата Хюсеин Мевсим подчертава,че Стефан Цанев и изключително популярен и търсен драматург в Турция: Дори смея да кажа, че той е култов автор… Той изключително интересен за турските режисьори. Всичко това, което пише, аз веднага превеждам на турски и твърде често така се получава, че негови текстове, които в България, в родината му не са познати, първо се превеждат на турски и се поставят тук – на турските сцени… Той засяга много интересни проблеми или засяга интересни за турската общественост, за турските зрители проблеми. И мисля че в това се крие ключът към големия му успех в Турция. А освен това той е автор, той е драматург от европейска величина, който чете днешния ден чрез историята и мисля, че тъкмо тези негови похвати са интересни за турските режисьори и въобще за турските театрали. Записа на интервюто на Явор Стаматов с писателя и драматург Стефан Цанев, както и репортажа за постановките му в Турция на кореспондента на БНР в югоизточната ни съседка Мариян Карагьозов, можете да чуете от звуковия файл.

Още

Горещи