18.01.2018

Емил Григоров: Ситуацията с климатичните промени е 10 пъти по-тежка, отколкото преди 25 години

Президентът Макрон се изрази по твърде дипломатичен начин, дори срамежлив начин като изтъкна на климатичния форум „Една планета“, че губим битката с климатичните проблеми. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ проф. Емил Григоров – преподавател по Философия в Университета „Лавал ” в Квебек. Той изтъкна, че на срещата са били постигнати съществени резултати, тъй като наякои от най-големите инвеститори в света са декларирали, че ще спрат да субсидират изграждането на пертолопроводи и ще насочат инвестициите си във възобновяеми енергоизточници За да спечели битката с климатичните промени, светът трябва да знае кой точно стои срещу него, кои са неговите противници, за да не кажа врагове, а това са всички  индивидуални и колективни субекти, в това число и  повечето правителства на най-богатите страни, които инвестират и получават дивиденти от глобалната икономика на растежа - икономическата парадигма, която измерва стопанския просперитет единствено и само според размера на БВП. Ако приемем, че климатичните промени са резултат от човешка дейност, трябва ясно да назовем и опишем тази дейност. Ключовите думи за това са "експлоатация", "продуктивизъм", "разхищение" и всички те са съпроводени от прилагателното "необуздан". Икономиката на растежа разчита на необузданата консумация и разхищението, които стимулират експлоатацията на природата и продуктивността на производителите. Не излезем ли от този порочен кръг, нашите внуци ще бъдат осъдени от  самите нас да плащат фактурата на моралната ни безотговорност и конкретният размер на тази фактура няма да се изчислява по формулата за изчисляване на БВП. Григоров припомни, че още през 1992 година 1 500 учени от цял свят, сред които и повечето живи тогава нобелисти, са излезли с обща декларация, че  "човечеството върви към смъртоносен сблъсък с природата": Същата тревога изразиха само преди около месец 15 000 други учени - 10 пъти повече, отколкото преди четвърт век. Защо? Защото ситуацията е 10 пъти по-тежка! От 1992 година досега има само една положителна промяна - задържан е процесът на разрушаване на озоновия слой на стратосферата - и много задълбочаващи се тревожни тенденции. Климатичните промени са само една от тях. Другите са  намаляването на глобалното количество питейна вода, умъртвяването на флората и фауната в световният океан, изчезването на форми на живот на сушата, обезлесяването, замърсяването на околната среда с ядрени и електронни отпадъци и куп други. Кой води тази война срещу природата?  Григоров изтъкна, че одобрява позицията на Джъстин Трюдо за борбата с климатичните промени, но не и реалните действия на правителството  да субсидира изграждането на петролопроводи и добива на нефт от битумни пясъци. По същата причина той не харесва и някои от действията на Европа.  Скандална е позицията на европейската комисия по въпроса за борбата с данъчното бягство. Не е честно да сочиш с пръст офшорните зони извън Европа и да се правиш на луд, когато стане въпрос за офшорните зони в сърцето на Европа. Споменавам това, защото мисля, че борбата с данъчното бягство и борбата с климатичните промени са тясно свързани. Около 700 милиарда долара годишно се крият в офшорни зони! Горе долу толкова, а даже и малко по-малко пари трябват, за да се изгради инфраструктура за преход към възобновяеми енергийни източници в най-бедните и уязвими от климатичните промени страни в Южна Азия и Африка. Дали може дебатът за климатичните промени да излезе от политиката и да се води от бизнеса?! Аз мисля, че точно това не трябва да се допуска!

Още

Горещи