18.01.2018

Д. Дариткова: Изпълнителната власт не е гарантирала правилното разходване на средствата за нови медикаменти

Мораториумът върху плащанията с нови медикаменти е признание, че изпълнителната власт не е извършила всички действия, които да гарантират правилното разходване на средствата, така че да имаме достъп на пациентите и в същото време в рамките на финансовите възможности. Това каза в интервю за предаването „Преди всички“ председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова. В миналия мандат изпълнителната власт не остави подредена нормативна база, която да позволи параметрите на бюджета, по отношение на лекарствата, да се разходват, така че да имаме гаранция, че българските пациенти наистина имат достъп до най-добрите медикаменти, но се лекуват и по съвременните терапевтични схеми, за да може изборът наистина да бъде основан на медицински доказателства. Когато имаме такива терапевтични ръководства, може да се наблюдава и дали правилно се лекуват българските пациенти и дали наистина лекарствопотреблението не залита в някаква посока, която може по различни механизми да бъде подозрителна, добави тя. За миналата година и за тази година преразходът за медикаменти е по 100 млн. лв. на година, посочи председателят на парламентарната здравна комисия: Докато на болниците ние си позволяваме да не плащаме надлимитната дейност, защото това е регламентирано нормативно, за лекарствата такива механизми няма, а всъщност бюджетът е един. От своя страна, заместник-председателят на парламентарната здравната комисия Георги Йорданов коментира: В момента имаме едно ограничение, което касае бюджета на НЗОК за 2018 година - или до края на 2018 няма да бъде разрешено включването на нови медикаменти за реимбурсиране от НЗОК. Трагичното е, че тези нови медикаменти, в повечето случаи, са за лечение на тежки, труднолечими и онкологично болни, така че не можем да се съгласим това ограничение да касае един толкова дълъг период. Мисля, че средствата, които прогнозно са около 25 млн. не са толкова много, защото те заменят съществуващи терапии сега, т.е. е въпрос на избор. Ние сме съгласни с ветото на президента. Той обясни, че се касае за медикаменти, които са вкарани 2015-а година, т.е. имат двегодишна давност, а не се касае за медикаменти, които са произведени от фармацевтичните компании и веднага идват в България: Когато имаме забрана и за следващата година, вече периодът за давност става 3-годишен, т.е. един доста продължителен период. Ние анализирахме здравната система и установихме, че тя не може да бъде вече ъпгрейдвана. Трябва да има нов обществен договор, нови правила в здравеопазването. В краткосрочен план предлагаме докато не се приеме националната здравна карта да не се издават разрешения за лечебна дейност на нови болници, каза още депутатът от БСП Георги Йорданов. В отговор на това предложение Дариткова коментира: Има дълбоко неразбиране за проблемите на болничната помощ сред колегите от БСП. Няма как да се забрани създаването на нови лечебни заведения, ако те отговарят на медицинските стандарти. Проблемът е когато всички тези заведения искат да сключат договор с НЗОК. Факт е, че нямаме здравна карта. Процесът на изработване тече. Затова ние приехме правилно – болниците, които от тази година са с разрешително за дейност, да не могат да се финансират от НЗОК. Големият проблем е, че ние имаме един фонд и всички, които искат да работят с него трябва да описани в здравна карта. По отношение на предложението на БСП болниците да не се регистрират като търговски дружества, а като лечебни заведения, депутатът от ГЕРБ коментира: Това няма да гарантира по-доброто лечение. Търговският характер на дружеството е необходим по отношение на някои действия и сделки, които реализират лечебните заведения. По отношение на лечебната част, те са регистрирани по Закона за лечебните заведения. Ако наистина се пререгистрират всички държавни и общински болници, ще се наложи дълговете им да се платят от държавата. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Още

Горещи