20.04.2018

Повече дясна Европа - не!

 Българското председателство на Съвета на ЕС приближава с широки крачки. По същото време в самия Европейски съюз назряват промени, които могат да го направят съвсем различен през следващите години. Въпросът, както винаги, е - в каква посока. Общото усещане и на европейските народи, и на европейските елити е, че така повече не може да продължава. Губят се смисловите очертания на европейския проект. Той не предизвиква вдъхновение, амбиции, мечти. Все повече хората го разглеждат като сложна, бюрократична машина, откъсната от тях. Все по-силен предизборен коз във всяка държава членка е антиевропейското говорене. Колкото повече критикуваш и оспорваш митичния "Брюксел", и колкото повече се позоваваш на дълбоките национални ценности, толкова повече шансове имаш за изборна подкрепа. В България също е масово разпространена досадата от европейските теми. Десет години след присъединяването (и точно преди европредседателството!) подкрепата за ЕС в нашето общество е достатъчно стабилна, но сякаш лишена от надежди, ориентири и дори от стремежа да се гледа в бъдещето. А тъкмо от процесите в ЕС зависи в много голяма степен какво бъдеще ни предстои Заседанието на Съвета на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Лисабон на 1 и 2 декември се превърна в събитие, сериозно отразено в европейските медии и ограничено представено у нас. Известно е, че Съветите на ПЕС се провеждат всяка година, но доколкото помня, в последно време не е имало Съвет с толкова много и толкова важни решения и послания. Ключово значение има и напрегнатият политически момент. Изборите във Франция и Холандия зададоха нов политически климат в западноевропейските страни. Тежкият процес по формиране на правителство в Германия ще завърши тенденцията, след която се очаква големите държави да сложат предложенията си за европейското бъдеще на масата. Какъв точно "Брекзит" ще ни сполети от Острова, остава висящ въпрос, натрупващ серия допълнителни неизвестни. На изток съпротивата на вишеградските страни срещу призивите за интеграция и солидарност добива по-консолидирана основа. Противоречията нарастваха през цялата 2017-а и, по всичко личи, ще се разразят в сблъсъци и консенсуси през настъпващата 2018-а. Заслуга на ПЕС и нейния лидер Сергей Станишев е, че първи поемат инициативата да излязат с конкретни решения на проблемите и да настояват за прокарването им. Толкова по-деликатна е тази задача, ако имаме предвид, че ПЕС включва 34 социалистически и социалдемократически партии от целия съюз, с разнородни идеи, виждания и намерения. Обединяването зад общи позиции без съмнение е с повишена трудност и можеше да се случи единствено чрез демократична процедура. Можехме да я наблюдаваме на съвета. Разработените проекти за резолюции срещнаха десетки възражения, уточнения и допълнителни предложения, всяко от които бе интензивно дебатирано и в крайна сметка - подложено на гласуване от делегатите. Политическият стил на Станишев пролича и тук - бавна и методична работа по намиране на компромис, който да даде преднина на едни идеи без привържениците на другите да се почувстват отстранени или пренебрегнати в процеса. Само така стана възможно зад финалния вариант на резолюциите да застанат толкова различни формации като френските социалисти и словашките социалдемократи, например. Какво е важно за нас като изводи от съвета? На първо място, категорично акцентираното социално измерение на европейския проект. От ПЕС лансираха минимални заплати в целия ЕС отвъд прага на бедността, данък върху финансовите транзакции, стъпки към формиране на Европейски валутен фонд, решителни мерки срещу бягството от данъци. Всъщност, няма друг вариант, при който по-богатите да поемат солидарно тежестите на европейската трансформация, а европейският бюджет да нарасне, без това да изисква допълнителни вноски от и без това финансово претоварените държави членки. На дневен ред постепенно идва и облагането на дигиталните гиганти като "Епъл", "Гугъл", "Амазон" и "Фейсбук". Ликвидирането на данъчните убежища е първостепенен приоритет, не просто защото носи повече пари, но защото пряко въвежда справедливост. Постановката на ПЕС е напълно ясна: "Всяко евро, дължимо и неплатено, е евро, откраднато от работниците, безработните, болните".  ПЕС дава отговор и на дилемите на европейската интеграция. Ако грубо резюмирам, той звучи така: "Повече Европа - да, повече дясна Европа - не". Изненадващо прозвуча предложението освободените от Великобритания след "Брекзит" 73 места в Европейския парламент да бъдат избирани чрез общоевропейски листи, водени от кандидатите на отделните партии за председател на Европейската комисия. Нещо повече, настоява се хората в целия ЕС да могат да гласуват на всички избори според мястото, където живеят - и на парламентарни, и на президентски, и на регионални, а не само, както досега, на местни и европейски. И още нещо - издига се идеята за двойно членство на гражданите в ПЕС и в партиите от държавите членки, така че ПЕС окончателно да се преобразува от платформа на партии в платформа на хора. Може да изглежда спорно, но ако искаме европейското гражданство да има реален политически смисъл, няма друг път. Само когато се знае, че демократично може да се влияе на решенията навсякъде в европейските и националните институции, има шанс апатията и отчуждението от Европа да намалеят. В противен случай винаги ще тежи впечатлението, че ние избираме в страната си някакви политици, които после избират други, без да ни питат нас. И за да затворим кръга - когато един политик не носи пряка отговорност пред граждани, които са го излъчили, рано или късно ще започне да се опира на банки и корпорации, които да го поддържат. В днешна Европа не можем да не говорим за проблемите на сигурността В това отношение ПЕС заема истинската лява позиция - европейската отбранителна политика, която е стъпката към интегриран ЕС, не бива да се развива за сметка на младежкия бюджет, на кохезията, на заетостта. Миграцията е въпрос на солидарност, но и въпрос на решения там, където проблемите прокуждат милиони хора от родните им места. В резолюцията се казва: "Основното предизвикателство за ЕС е Африка, както и Средиземноморският регион. Отношенията ни с Африка ще определят бъдещето на нашия континент - не само по отношения на миграция, но също и на развитие, търговия, енергетика." Дали ще се стигне до План "Маршал" за Африка, още не можем да преценим. Но съзнанието, че изтърбушените държави от региона (някои от тях - с наше съдействие!) се нуждаят от активна помощ, е налице. Да, Русия не е главното предизвикателство, нито Врагът с главна буква. Именно тук, струва ми се, ПЕС показва сериозна геополитическа далновидност и изпреварва в мисленето си много от колегите си в другите партийни фамилии. Целият този внушителен пакет предложения, разбира се, е прицелен в изборите за ЕП през 2019 г. В България малцина мислят за тях. Но след като нашите партии вече усилено работят за местния вот, който е половин година по-късно, имат възможност да осъзнаят и европейския залог. Но даже да не гледаме толкова напред, можем да обърнем внимание на ставащото пред очите ни. За първи път проблемът за членството на България в Шенген ще бъде поставен в Европейския парламент сега, на 13 декември, благодарение на инициативата на Станишев. Друг наш приоритет, членството в еврозоната, е далеч, но активността на ПЕС прави контекста по-благоприятен. Два дни след срещата в Лисабон португалският финансов министър Мариу Сентену бе избран за ръководител на Еврогрупата - форума на министрите на финансите от еврозоната. За нас това е добър знак, защото Сентену идва от малка страна, добре разбира какви са трудностите на развитието в по-бедните държави от ЕС и представлява едно силно и неочаквано убедително социалистическо правителство като португалското. Като домакин на Съвета в Лисабон португалският премиер Антонио Коща успя да убеди делегатите и гостите как истинската лява политика може да намали неравенствата, да съкрати безработицата и да даде глътка въздух там, където задушаващата примка на остеритета сякаш не е давала надежда за промяна. По същото време Политическата асамблея на дясната ЕНП в Брюксел излезе с резолюция, която поставя в центъра на демокрацията харизматичното лидерство(?!). Ще устоя на изкушението да правя сравнения с документите на ПЕС, а още по-малко да коментирам демократичността на десните демократи. По-същественото е, че Лисабон за трети път (след Лисабонската стратегия и Лисабонския договор) би могъл да излъчи импулс към една по-социална и по-демократична Европа. Няма какво да се лъжем обаче - недоверието в социалистите и социалдемократите остава високо. Те твърде дълго стояха в неолибералната сянка на десницата, за да не пораждат резерви и съмнения. Сегашният им дневен ред, въпреки всичко, е дневният ред на лява Европа. В момента на континента няма други обществени и политически сили, които да го прокарат и наложат. Така че ПЕС отново е в светлината на прожекторите. Излишно е уточнението, че голям дял от светлината ще падне и върху БСП като една от най-силните европейски леви партии. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев и португалският премиер Антонио Коща

Още

Горещи