01.12.2016

Резултати от търсенето

Какво е Spotify и как работи

Spotify е цифрова музикална стрийминг услуга, която ви дава достъп до милиони песни, подкасти и видео клипове на музиканти от цял ​​свят.   Може да ползвате съдържанието на Spotify безплатно като се регистрирате чрез имейл адрес или чрез Facebook. Абонаментът за Spotify Premium обаче ви дава много повече. Освен това безплатната версия се поддържа от реклами и много прилича на радио станция.   Как работи Spotify? 1. Посетете сайта Spotify и се регистрирайте. Добре е да се регистрирате с Facebook, тъй като ще ви бъде по-лесно да намирате и следвате приятели, както и да споделяте песни с тях.   2. Изберете абонамента, който искате. Spotify Premium ви дава достъп до повече функции, по-гъвкав е и ви достъп от повече устройства.   3. Изтеглете и инсталирайте безплатното приложението Spotify. Има версии за десктоп компютри, iOS и Android.   4. Влезте в профила си и сте готови да се насладите на любимата си музика.   Може ли да се сваля музика от Spotify? Да, и не. Със Spotify Premium можете да запазите музика, която да може да слушате когато сте офлайн, но това не е същото като свалянето на музика в традиционния смисъл на думата. Например, не можете да надхитрите системата като изтеглите албум и след това анулирате  абонамента си. И не можете да изтеглите песни, които да запишете на CD или да ги копирате на други устройства. Идеята на офлайн режима на Spotify е да ви даде достъп до любимата ви музика, когато се опитвате да спестите мобилни данни или пътувате някъде, където нямате достъп до интернет. Със Spotify Premium можете да запазите до 3 333 песни, които да слушате офлайн на до три различни устройства. За целта кликнете върху „Save” когато е отворен албума, който искате да изтеглите и да го изслушате офлайн или върху иконата с трите точки в непосредствена близост до песента, която ви интересува и натиснете „Save to Your Music“.   Какво количество данни използва Spotify? Количеството данни, които Spotify ще ви изгори зависи от качеството на стрийминга, който сте избрали. Ето една груба ориентация, за това колко данни Spotify ще изхаби: -  Един час възпроизвеждане на музика ще използва около 50 MB данни, когато качеството е настроено на ‘normal‘.  - Ако сте избрали високо качество на стрийминга (‘high‘), то ще изхабите 1 GB за по-малко от 15 часа. - Внимавайте когато избирате ‘extreme quality‘, защото ще изхабите 1GB данни за 7 часа. - Ако гледате видео ще изхабите много повече данни.   Качество на стрийминга и на звука Качеството на стрийминга в Spotify е на три нива и използва следните битрейт стойности за всяко от нивата на качеството: -  „Normal“- качество при 96kbps -  „High” качество при 160kbps -  „Extreme“ качество при 320kbps Нивото на качество, което използвате, ще зависи от вашите предпочитания и възможности за избор около използването на данни, но трябва да имате предвид че този избор е достъпен само за Spotify Premium абонатите.   Как да откриваме хора и приятели на Spotify? Ако се регистрирате в Spotify с Facebook профила си или на по-късен етап свържете Spotify акаунта си с Facebook акаунта си. Това ще улесни намирането и следването на приятелите ви. Друг начин за откриване на хора в Spotify е като използвате полето за търсене на десктоп версията и използвате формата: spotify:user:USERNAME. Заменете USERNAME с името на вашия приятел.   Как се създават плейлисти и се открива нова музика в Spotify? За да създадете плейлист, трябва само да кликнете върху бутона „Add to Playlist“ в дясно от песента, която искате да добавите или да кликнете върху иконата с трите точки в непосредствена близост до някоя песен в приложението.   Spotify е умна услуга, която ви опознава колкото повече я използвате. След време тя ще се научи да разпознава музиката която би ви харесала, за да може да ви препоръчва нова  музика. Когато отворите таба „Discover“ на приложението, ще намерите редица препоръки, базирани на последните ви избори.   „Discover Weekly“ е плейлист, който автоматично се актуализира от Spotify всеки понеделник и включва няколко различни песни, базирани на това, което сте слушали наскоро. „Radar Release“ е подбор на нови песни от музиканти, които следвате в Spotify. Трябва да отбележим, че ако следвате любимите си музиканти, ще получавате уведомления и известия, когато те пуснат нещо ново.   За да откривате нова музика, кликнете върху менюто, тоест иконата с три точки и изберете „Go to Playlist Radio“, за да бъдете отведени до автоматично генерирана радио станция, която представлява селекция от музика въз основа на съдържанието на оригиналния плейлист.   Можете да използвате тази логика с конкретни песни или изпълнители, като изберете да слушате 'artist radio' или 'song radio'. Това са чудесни начини да откривате нова музика, която отговаря на вашите предпочитания.   Вижте най-добрите Android приложения за стрийминг на музика  

Георги Арнаудов: Композиторът е живописец със звуци

Георги Арнаудов е български композитор, доктор по музикознание и доцент по композиция и хармония в Нов български университет. Завършва Националната музикална академия, в класа по композиция на проф. Александър Танев и съвременна музика при Божидар Спасов. Артистичната си кариера започва още в началото на 80-те години сътрудничейки си с видни български и чуждестранни музиканти. Автор е на симфонични творби, камерна и солова музика. Световноизвестни са композициите му, писани по стари български текстове от Ранното Средновековие, както и по автентични архаични орфически текстове и ритуали. Особен интерес представляват звуковите му изследвания на основата на готическа и ренесансова музика, многобройни сценични творби за театър, кино, мултимедиен балет и хореографски инсталации. Това са именно циклите: „Thiepoleo“, „Бароков концерт“ по Алехо Карпентиер, „Пасион“ по псалми на Давид, симфоничната фреска „Влахерна“ и Тройният концерт за пиано, хамерклавир, чембало и оркестър „Baroqus ex Machina“. Арнаудов е носител на редица престижни международни награди. През последните години негови творби имат своите световни премиери в концертни зали като Лондонските Royal Festival Hall, Wigmore Hall и Сент Джон Смит в Уестминстър, Карнеги Хол в Ню Йорк, Концертхаус във Виена и др. Творчеството му е включено в редица звукови антологии на музиката на XX и XXI век, както и в издания на Naxos of America, Concord Records и Labor Records – САЩ, Holophon Records – Австрия, Гега Ню – България. Неотдавна композиторът взе участие в голям проект, организиран от отдела за Централно и Източноевропейските страни на Китайското министерство на културата – „Теренно изследване в Китай на композитори от Централна и Източна Европа“ и по покана на „Камерния оркестър на Забранения град“ – Пекин с диригент проф. Лиу Шън, и известния музикален антрополог Юей Джао. Участниците в изследването са поканени специално да напишат творби за оркестъра-домакин, премиерите на които ще бъдат представени през 2017 г. в Пекин. За Радио България, Георги Арнаудов споделя възгледите си за сложния процес на създаване на музика, за своите проучвания, за произхода на тангото и много други интересни неща. Композиторът е особен вид същество, което работи 28 часа в денонощието. Това е дълъг и мъчителен процес. Не мога да се похваля, че пиша бързо като някои, които записват на салфетка или на коляно музика. Не мога да правя това. Аз трябва да „изографисвам“ нещата. Напоследък все повече се чувствам като живописец, защото тръгвайки от белия лист, започваш да нанасяш всяко едно нещо, да напластяваш, да го гледаш отстрани, да наблюдаваш. Има 50 съвета на Салвадор Дали към художниците. Ако те се приложат към музиката, става много интересно. Да се опиташ да влезеш в подсъзнанието си и да извадиш от себе си онези неща, които да направят звуковата картина.Самото живописване е много близко до това, което прави един композитор. Първо нанасяме на нотния лист всички цветове, след това багрите придобиват контури, които оформят образ и този образ трябва да развълнува съзнанието на слушателя. Дълги вериги от дейности. За впечатленията си от Китай, както и за музикантските цели, които е поставил пред себе си в дългосрочен план, творецът добавя: Това е проект от Пекин, на оркестъра на Забранения град – изпълняващ световна съвременна и класическа, и нетрадиционна китайска музика.Бяха поканени 15 композитори от Източна Европа, като това е т. нар. „Програма 16+1“. Целта беше да попаднем в едно много мащабно и добре организирано едномесечно теренно изследване на китайската музика такава, каквато е тя в своята същност. Те имат гигантска музикална индустрия и това, което видях преобърна представите ми. Трябваше да чуем примери от цялата китайска музика в нейния античен, средновековен и съвременен вид, техния фолклор. Бяхме в центрове от XVIвек за обучение в церемониална дворцова музика. В храмови пространства, в които чух музика, за която не съм си и представял, че съществува.“ Цялата концепция и идея за музиката в далечния Изток е нещо великолепно – продължава композиторът. – Започвам да си обяснявам моделите, по които е работил Дебюси или Пучини. Двамата използват често тези далекоизточни начини на мислене. Това е много сложна идея –как се нанася музикалния цвят и тон в партитурата. Коренно различно е от европейското мислене. Китайците имат разнообразие от видове музика и чувствителност към нея, за които не съм се и сещал, че съществуват. Мисленето ми вече е променено. Записите на произведенията са предоставени лично от композитора Снимки: личен архив на Георги Арнаудов

Тържество на православието

За тринайсети път град Поморие ще бъде домакин на мащабния Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“. В рамките на пет дни, от 10 до 14 юни 2016 година, жителите на града, многобройните гости и приятели на певческия форум ще се насладят на изкуството на 22 хорови състава от Русия, Украйна, Румъния и България. Традиционно, фестивалът се провежда в дните около празника на иконата „Света Богородица – Достойно есть” на 11 юни и успешно развива идеята за съхраняване традициите в православната музика; провокира създаването на нови, качествени образци с истинска стойност. Негови организатори са община Поморие, Сливенска митрополия и настоятелството на храм „Свето Рождество Богородично“, а патрони на фестивала са Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий и г-н Иван Алексиев – кмет на община Поморие. Музикалният облик на Международния фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“ е дело на членовете на фестивалния секретариат с почетен председател доц. Димитър Димитров. Екипът включва доказани експерти в областта на източноправославната църковна музика: протойерей Кирил Попов (председател на фестивалния секретариат), Траянополски епископ Киприян, доц. д-р Весела Гелева и Таня Никлева-Владева, които ежегодно участват със своите състави във фестивала. Голяма е заслугата и на музикалния директор г-жа Йорданка Панчева-Туджарова, която влага много душа и сърце в подготовката на духовния празник, а също и в работата си с дамския хор „Благовестие“ към храма „Свето Рождество Богородично“ в Поморие. Всеотдайно работи и организационният секретариат с председател свещеноиконом Иван Стойков, а от години партньор на събитието е Българското национално радио. Форумът няма конкурсен характер. В него участват както църковни, така и светски хорове, подбрани в съответствие с изискванията за храмовото музициране. Те се разпределят в три категории: Православни църковни хорове (първа категория); Източно пеене (втора категория) и Смесени и еднородни хорове или вокални ансамбли (трета категория). По време на фестивалните дни, певците и техните диригенти имат възможността да посетят едни от най-интересните исторически и културни паметници по българското Черноморие в района на Бургас, Поморие и Несебър. Интересът на българските певчески формации към фестивала продължава да расте. В интервю за предаването Cantate Jubilate на 8 юни т.г., г-жа Туджарова каза: Много са българските хорове. Имаме хорове, които идват почти всяка година или през година. Имаме хорове, които са били преди три или четири години; много са софийските хорове, които идват и като че ли тази година имаме повече ориентация към светските хорове, които имат желание да пеят православна музика. Тринайсетият Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица – Достойно есть“ в Поморие има няколко посвещения, за които г-жа Туджарова разказва в звуковия файл; отбелязва и концертите на открита сцена: В тези дни Поморие ще е музика. Една молитвено-песенна, боговдъхновена, искрена и много стопляща сърцата музика. И затова отправям покана към хората, на която тази музика е близка – да заповядат! Няма да се разочароват, напротив – ще усетят атмосферата, която цари в града по това време и ще се насладят на тази наистина божествена музика.

Румен Бояджиев в „Бяло“

Румен Бояджиев е композитор и съосновател на прогресив рок групата „Формация Студио „Балкантон” (ФСБ), създадена през 1975 г.  Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600, които са в репертоара на ФСБ и други български поп певци. Създал е музика за документални и игрални филми, театрална, приложна и детска. Негови са официалните сигнали на програма “Хоризонт” на БНР, на програмата “По света и у нас” на БНТ. Основател е на музикална продуцентска къща „Контрапункти”. Носител е на многобройни награди, част от които са: „Световен майстор на музиката“ – на World Masters Committee, „Кристална лира“ в категория “Поп и рок музика”, "Златен век" за особено големи заслуги за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство, награда на Министерство на културата за цялостен принос в развитието на българската култура, „Грами“ (съвместно с Хосе Фелисиано и ФСБ) и др. Първият самостоятелен солов албум на Румен Бояджиев – „Бяло” е дълго обмислян проект, съдържащ 14 нови песни. Ето какво споделя сам авторът – за посланието, вдъхновението и поезията на Даниела Кузманова: След толкова години в музиката, това е първият ми самостоятелен албум. Въздържах се, защото проектът ФСБ винаги е бил най-важен за мен. След двадесетгодишното ни мълчание, изчаках да направим няколко проекта, за да може групата отново да заеме това място, което бихме искали. Направихме големи концерти, записахме DVD, програмата „ФСБ Симфони“ и концертната програма „Вълче време“. Сега реших да направя албум с такава музика, каквато аз бих искал и с послание към хората, каквото считам, че имам сили все още да направя. Това заглавие беше изходна точка, за да може цялата музика, която идва от него да бъде адресирана към този символ. Целта е да подсетя нашите слушатели, че освен оцеляването има и други човешки стремежи. Има и светлина, обич и щастливи мигове между хората. Всичко зависи от нас. Името „Бяло“ е основната енергия, която движи цялата музика в албума. Аз съм тежък на текстове, а Даниела Кузманова разбира кога едно послание да бъде отправено с думи така, че да бъде лесно облечено в музика. Тя е много силна в това. Все пак това е моят първи самостоятелен албум и много исках да бъде като знаме, като девиз на всичко това, което съм аз като музикант. И съм й благодарен за думите, които написа и които бих искал да звучат в моята уста. Казвайки тези думи с музика изглеждам така, както бих искал и заслужавам. Намерихме правилния път в този проект. Ето как определя стила си Румен Бояджиев, как твори и какво го вълнува: „Не съм се замислял за стилове, но определено не е прогресив рок, с изключение на няколко неща. Не мисля, че времето е за този вид музика в момента. Спонтанно се поддавам на това, което ми идва отвътре и не се придържам в рамки. Стилът ми е „Румен Бояджиев“. Първоначалната идея, усещането, което можеш да споделиш като енергия - това е талантът, който притежаваме всички и той трябва да се използва в правилна посока. Има много талантливи хора, които не успяват да насочат правилно енергията си и да „излъчват“ светлина, извън личността. Когато усетя нещо в мен, не се ограничавам да го извадя наяве. Наричам го с думи или записвам тема, която пускам на хора, които я усещат и мултиплицират моето чувство с думи, аранжимент, инструмент. Не се плаша нито от адреналина, нито от това, че все още мога да се разплаквам от музика. Гордея се дори. Щом мога да се разплача, щом това може дълбоко да ме трогне и да застане на гърлото като буца, означава, че около мен се случва нещо вярно. Значи че съм жив.“ За последните стъпки, премиерата на „Бяло“ и първия сингъл разказва творецът: Това е един некомерсиален проект. Да се издават дискове в България е близо до лудостта. Но лудите неща имат заряд. Албумът съдържа моето виждане за света, за звука, за инструментите, за пеенето, за текстовете и идеята ми за това как по най-красивия начин да достигне до хората, за да разберат успокояващите послания в него. Той е като лекарство и съм сигурен, че има точно това действие.Ангажирал съм се с американски копродуцент и ще пуснем диска навсякъде където може да има интернационално изложение на музика. Първият сингъл се казва „Не мога да повярвам“ и е за една приключила любов без трагедии. Песента е за тези, които биха искали да продължат. Премиерата на албума ще бъде есента, вероятно в края на октомври. Дай Боже.

Най-добрите Android приложения за стриймване на музика

В миналото трябваше да си купим музиката, която искахме да слушаме у дома, а единствено музиката излъчвана по радиото можеше да се слуша безплатно. Днес, радиото се сля с интернет, което ни донесе нова форма на медия – онлайн радиото! То предлага стриймване на музика, което за мнозина потребители се оказа нещо наистина прекрасно.   Благодарение на Android Authority можем да разберем кои са най-добрите Android приложения за стриймване на музика.   1. Amazon Music с Prime Music [Цена: безплатно / $10.99 за месец / $99.99 за година] Amazon Music е една от най-популярните услуги за стрийминг на музика, която дава достъп до над 30 милиона песни, които можете да закупите и изтеглите. Може също така да качвате ваша музика и да я стриймвате по всяко време.   2. Apple Music [Цена: безплатно / $4.99 за месец / $9.99 за месец / $14.99 семеен план за месец] Apple Music е една от най-добрите услуги за стрийминг на музика, която разполага с 30 милиона песни, заедно с плейлисти, радио 24/7 и можете да качвате вашата музика и да я стриймвате на вашето устройство. Има и социален елемент – можете да следвате музиканти, за да научавате за плановете им.   3. Google Play Music [Цена: безплатно / $9.99 за месец / $14.99 семеен план за месец] Google Play Music е приложение за стрийминг, което дава достъп до над 35 милиона песни. Абонатите също така получават членство в YouTube Red , което им позволява да гледат видеоклипове в YouTube без реклами заедно с някои допълнителни функции.   4. iHeartRadio [Цена: безплатно] iHeartRadio е любимо приложение на мнозина, защото е безплатно и разполага с богато съдържание. Музикалната услуга поддържа над 1500 радиостанции, които обхващат най-различни музикални жанрове. Можете да създавате собствени станции въз основа на музиката, която харесвате, услугата притежава каталог от 18 милиона песни от 450000 изпълнители. Тя обаче не разполага с индивидуален контрол на песните като Spotify или Google Play Music.   5. SoundCloud [Цена: безплатно / $9.99 за месец] SoundCloud е една от най-забавните стрийминг услуги. В продължение на години, услугата е бастион на независимите медии и можете да намерите всякакви неща тук. В началото на 2016 година беше стартиран SoundCloud Go, който ви дава всичко, което SoundCloud е, но също така включва и популярна музика от известни изпълнители. SoundCloud притежава най-голямата библиотека – 125 милиона песни. Това е солидна цялостна услуга, която трябва да видите.   6. Spotify [Цена: безплатно / $9.99 за месец / $16.99 за месец] Spotify е  безспорен цар на музикалните стрийминг приложения. То разполага с над 30 милиона песни в своята библиотека, а също така има плейлисти, достойни инструменти за откриване на нова музика, видео съдържание и подкасти.   7. Tidal [Цена: $9.99 за месец / $19.99 за месец] Tidal е друга интересна музикална стрийминг услуга, в чийто каталог ще откриете 25 милиона песни заедно с 130000 музикални клипове.    Вижте четири приложения, с които можем да създаваме музика

Иво Папазов и оркестър „Тракия“ представят„Ехо от Тракия“ – директно от Созопол, 7 септември, от 21 часа

Отдавна исках да представя една програма със сравнително нови за публиката мелодии. Дълги години ги нося в себе си. Спомените, свързани с тази музика, не ме оставят. Когато мисля за тази музика, пред погледа ми като на филмова лента се сменят образите на хората, сред които съм израснал, на родителите ми. От тях наследих тази музика. Днес искам да ги дам на хората, да им доставя радост. Това са мелодии, които се изпълняват, когато на човек му е хубаво, в най-хубавите моменти от живота му. Свиря ги така, както ги чувствам днес. Модерни, различни интерпретации. Хубаво е обаче да се връщаме назад, за да не забравяме кои сме, откъде идваме и да запазим тази музика за нашите деца, за тези, които ще дойдат след нас. Искам да ви върна там, където черпим силата и вдъхновението за тази музика, но и да ви поведа натам, където тази музика е способна да ни отведе. Иво Папазов, известен повече като Ибряма, става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз феномен. След промените в края на 1989, Ибряма свири по цял свят заедно с най-добрите джазмени от няколко континента. През 2005 той печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на Би Би Си и я посвещава на сънародниците си. През годините Ибряма става истински посланик на културата на България, а неговите мелодии вдъхновяват и карат многобройните му почитатели да се посветят на балканската музика. Той дава на света провокативна, буквално взривоопасна музика, родена от смесването на тракийски и родопски музикални традиции с балкански и глобални влияния. Иво не прави компромис с музиката – в средата на 80-те той е най-търсеният музикант в страната. Иво Папазов и днес продължава да изпълнява музиката както на централна Тракия така и на останалите региони от южните Балкани. Като солист той си остава великан, издигнал се извън традиционната музика на своя дом, станал част от изпълнителите на световно ниво, способни да обърнат мелодията наопаки и да ни накарат да полетим.

Иво Папазов и оркестър „Тракия“ представят„Ехо от Тракия“

"Отдавна исках да представя една програма със сравнително нови за публиката мелодии. Дълги години ги нося в себе си. Спомените, свързани с тази музика, не ме оставят. Когато мисля за тази музика, пред погледа ми като на филмова лента се сменят образите на хората, сред които съм израснал, на родителите ми. От тях наследих тази музика. Днес искам да ги дам на хората, да им доставя радост. Това са мелодии, които се изпълняват, когато на човек му е хубаво, в най-хубавите моменти от живота му. Свиря ги така, както ги чувствам днес. Модерни, различни интерпретации. Хубаво е обаче да се връщаме назад, за да не забравяме кои сме, откъде идваме и да запазим тази музика за нашите деца, за тези, които ще дойдат след нас. Искам да ви върна там, където черпим силата и вдъхновението за тази музика, но и да ви поведа натам, където тази музика е способна да ни отведе", коментира Иво Папазов-Ибряма, предаде БНР. Иво Папазов, известен повече като Ибряма, става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз феномен. След промените в края на 1989, Ибряма свири по цял свят заедно с най-добрите джазмени от няколко континента. През 2005 той печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на Би Би Си и я посвещава на сънародниците си. През годините Ибряма става истински посланик на културата на България, а неговите мелодии вдъхновяват и карат многобройните му почитатели да се посветят на балканската музика. Той дава на света провокативна, буквално взривоопасна музика, родена от смесването на тракийски и родопски музикални традиции с балкански и глобални влияния. Иво не прави компромис с музиката – в средата на 80-те той е най-търсеният музикант в страната. Иво Папазов и днес продължава да изпълнява музиката както на централна Тракия така и на останалите региони от южните Балкани. Като солист той си остава великан, издигнал се извън традиционната музика на своя дом, станал част от изпълнителите на световно ниво, способни да обърнат мелодията наопаки и да ни накарат да полетим.

Амброж Чопи: Повече български композитори трябва да са въвлечени в хоровата музика

43-годишният композитор и диригент Амброж Чопи преподава в Любляна и е ръководил няколко хорови състава. За втори път гостува на фестивала "Черноморски звуци" в Балчик и е член на журито. В първите дни на юни той ръководи две творчески работилници - за смесени и за еднородни хорове, които разучиха и изработиха две негови произведения, които изпълниха на галаконцерта на 4 юни. Специално за фестивала тази година Чопи композира Laudate Dominum, omnes gentes - пиеса, която беше изпълнена за първи път в Балчик. Амброж Чопи е истинско вдъхновение - всеотдаен, добронамерен и търпелив, той работи в Балчик с хорови състави с различно ниво на музикална подготовка. Аз се радвам да работя с такъв тип хорове, защото забелязвам напредъка при състави, които са доста различни като подготовка и за някои от тях моята музика е твърде трудна ритмически и хармонично.  Понякога трябва да се съобразявам и да се усмихвам, защото е много важно винаги да си усмихнат, дори и не всичко да е добре – да кажеш: "Добре е, но нека да опитаме пак". Предизвикателството за мен е да намеря подходящите думи и примери, за да постигна желаното. Защото когато виждат, че се получава, хористите дават още и още от себе си. Ако ги стресираш и им повтаряш, че не е добре - не постигаш нищо. Аматьор идва от amare – когато обичаш да правиш нещо определено. Трябва заедно да се наслаждаваме на работата, а аз съм професионалистът, който трябва да измисли как да постигне повече. Най-важното е, че хористите харесват този тип творчески работилници и после отнасят полезни неща, които са научили, със себе си у дома. Това харесвам в Балчик – тук има топлина, но тя не идва от времето. Много трогателни срещи стават тук, хоровете харесват и фестивала, и конкурса – нивото е различно, но аз винаги казвам, че няма добри и лоши хорове, важна е интензивността на изпълненията. Академичните хорове имат задачата да бъдат силни, да поднасят съвременна музика, но има хорове, които са много важни за малките градчета и се превръщат в единствения начин хората да участват в културния живот. Затова не спечелването на конкурс и това да си най-добрият е винаги най-важното. Важни са вълнението, ентусиазмът и честността между хората, които правят музика и я дават на публиката. Оптимист ли сте за развитието на хоровото изкуство в европейски мащаб? Бих казал, че в Словения имаме много добра система за детски хорове в училищата. Имаме хорове в музикалните училища, в гимназиите, в Академията и Университета. Ако сме общо два милиона души население в страната, то в хорове пеят 170 хиляди от тях. Преди две години написах композиция, която беше изпълнена на стадион от седем хиляди деца. Аз ги дирижирах. Това беше празник за всички. Правят се и много състезания по места, както и на национално ниво. Имаме и международно Гран при. В Словения имаме само един професионален хор. Но някои академични и църковни хорове са също много добри и обичат да си сътрудничат с композиторите. Аз имам хор в Люблянската консерватория. Миналата година направихме около 10 премиери на нови пиеси. Певците харесват работата в триъгълника хор – диригент – композитор и това да градят историята на новата музика. Всички се учим един от друг. Навсякъде по света се радват да чуят вашата музика – не просто поредното изпълнение на някой шедьовър от Бах, Менделсон и т.н., но към тях и модерната музика на определената страна, от която идва ансамбълът. А това изгражда двупосочно – и авторите, и съставите. Същото, смятам, важи и за България. Повече композитори трябва да са въвлечени в хоровата музика. Мога да споделя, че в Словения имаме вече цяла млада школа композитори, които пишат прекрасно за хор, но те започнаха още в гимназията – изкушихме ги още преди да са се заинтригували твърде много от оркестровата музика. Чуйте в звуковия файл цялото интервю с Амброж Чопи за предаването "Алегро виваче".

„Надпяване” - фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, месец октомври 2016 година

В класацията „Надпяване“ всеки месец ви представяме различна музика. Стараем се да бъдем на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравяме традиционното звучене на любимата ни народна музика. В нашия ефир ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен актуална музика от фонда на БНР в нашата класация звучи и музиката на всички автори и изпълнители, които творят извън радиопределите. Музикалните предложения, участващи в месечната надпревара, са пет на брой и се излъчват всеки вторник от 18.30 часа в предаването „Жива вода”, а по време на всяко следващо издание те биват припомняни. Вие имате възможност да направите избора си, посочвайки едно от предложенията като свой фаворит или може да подредите избраните от вас на първо, второ и трето място. Гласуването се извършва по следните начини: - на редакционния телефон: 9336 626 и 9336 605 - с писма на адрес: 1040 София бул. „Драган Цанков” № 4 програма „Христо Ботев” за конкурса „Надпяване” - на мейл адрес: narodnapesen@bnr.bg - в групата ни във Фейсбук – фолклорна класация – програма „Христо Ботев” Песните, за които можете да гласувате през месец октомври 2016: 1.  „Слънце зайде” изпълнява: Веселена Радева и Оркестъра за народна музика на БНР аранжимент: Вели Чаушев 2. „Я снощи, мамо, отидох” изпълнява: Надя Казакова и Оркестъра за народна музика на БНР аранжимент: Костадин Генчев 3. „Горице ле” изпълнява: Даниела Андреева-Кремов и Оркестъра за народна музика на БНР аранжимент: Ангел Добрев 4. „Снощи се, Бойке, събрахме” изпълнява: Гергана Дачинова и Оркестъра за народна музика на БНР аранжимент: Димитър Лавчев 5. „Гледала е мама” изпълнява: Русанка Комитова и Оркестъра за народна музика на БНР аранжимент: Димитър Христов Песни на месеца: Победител на месец септември: „Хубава Марга” изпълнява: Миглена Димитрова Победител за месец август: „Провикнала се Ирина“ изпълнява: Надя Петрова и оркестър „Бисери” Победител за месец юли: „Калимановски мелодии“   автор: Стоян Величков Изпълнява: Николай Докторов и ОНМ на БНР Победител за месец юни: „Мома иде от шиене” изпълнява: Нина Арнаудова Победител за месец май: „Кажи, кажи Ангьо“ изпълнява: Хорът на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ обработка: Филип Кутев Победител на месец април: „Мамалига“ музика: Димитър Лавчев аранжимент: Ангел Димитров изпълнява: Димитър Лавчев и ОНМ на  БНР

„Надпяване” - фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, месец юни 2016 година

В класацията „Надпяване“ всеки месец ви представяме различна музика. Стараем се да бъдем на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравяме традиционното звучене на любимата ни народна музика. В нашия ефир ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен актуална музика от фонда на БНР в нашата класация звучи и музиката на всички автори и изпълнители, които творят извън радиопределите. Музикалните предложения, участващи в месечната надпревара, са пет на брой и се излъчват всеки вторник от 18.30 часа в предаването „Жива вода”, а по време на всяко следващо издание те биват припомняни. Вие имате възможност да направите избора си, посочвайки едно от предложенията като свой фаворит или може да подредите избраните от вас на първо, второ и трето място. Гласуването се извършва по следните начини: - на редакционния телефон: 9336 626 и 9336 605 - с писма на адрес: 1040 София бул. „Драган Цанков” № 4 програма „Христо Ботев” за конкурса „Надпяване” - на мейл адрес: narodnapesen@bnr.bg - в групата ни във Фейсбук – фолклорна класация – програма „Христо Ботев” Песни, за които можете да гласувате през месец юни 2016: 1. „Моме, мъри малка моме“ изпълнява: Дарина Славчева 2. „Запали Доне борина“ изпълнява: Даниела Стоичкова 3. „Драгано, Драганчице“ изпълнява: Деница Василева 4. „Мома иде от шиене“ изпълнява: Нина Арнаудова 5. „Юнак мома лъжеше“ изпълнява: Таня Първанова Песни на месеца: Победител на месец май: „Кажи, кажи Ангьо“ изпълнява: Хорът на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ обработка: Филип Кутев Победител на месец април: „Мамалига“ музика : Димитър Лавчев аранжимент: Ангел Димитров изпълнява: Димитър Лавчев и ОНМ на  БНР Победител на месец март: „Заспала мамина Мила“ аранжимент: Ташо Барулов изпълнява: Лазар Налбантов Победител на месец февруари: „Засвирил Димо с кавала” изпълнява: Мъжка фолклорна група „Божур”, град Средец Победител на месец януари: „Игра скакаваца“ аранжимент: Пейо Пеев изпълняват: Бора Дугич, Бобан Проданович и ОНМ на БНР Победител на месец декември: „Самодивски сън“ аранжимент: Владимир Величков изпълнява: Диана Величкова  Победител на месец  ноември: „Танци от Пирин“ композитор: Димитър Христов изпълнява: Димитър Христов Победител на месец октомври: „Снощи Севдана отиде” композитор: Парашкев Хаджиев изпълнява: Йорданка Илиева Победител на месец септември: „Дреме ми се, лега ми се“ музика: Стоимен Добрев изпълнява: Вокално-инструментален ансамбъл към НУФИ „Широка лъка“ Победител на месец август: Албум: „Глас от Добруджа“ изпълнява: Ивелина Димова Победител на месец юли: „Пусни ма майчо“ изпълнява: Георги  Маринов Победител на месец юни: „Ръченица“ изпълнява: Петър Ралчев и ФА „Пазарджик“ музика: Петър Ралчев Победител на месец май: „Мома гяволица” изпълнява: Евелина Христова музика: Димитър Христов Победител на месец април: „Ако се оженам” изпълнява: Васил Чамов музика: Пламен Велинов текст: Иван Тенев аранжимент: Илчо Йованов

„Надпяване” - фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, месец юли 2016 година

В класацията „Надпяване“ всеки месец ви представяме различна музика. Стараем се да бъдем на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравяме традиционното звучене на любимата ни народна музика. В нашия ефир ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен актуална музика от фонда на БНР в нашата класация звучи и музиката на всички автори и изпълнители, които творят извън радиопределите. Музикалните предложения, участващи в месечната надпревара, са пет на брой и се излъчват всеки вторник от 18.30 часа в предаването „Жива вода”, а по време на всяко следващо издание те биват припомняни. Вие имате възможност да направите избора си, посочвайки едно от предложенията като свой фаворит или може да подредите избраните от вас на първо, второ и трето място. Гласуването се извършва по следните начини: - на редакционния телефон: 9336 626 и 9336 605 - с писма на адрес: 1040 София бул. „Драган Цанков” № 4 програма „Христо Ботев” за конкурса „Надпяване” - на мейл адрес: narodnapesen@bnr.bg - в групата ни във Фейсбук – фолклорна класация – програма „Христо Ботев” Инструментални пиеси, за които можете да гласувате през месец юли 2016: 1. „Калимановски мелодии“ автор: Стоян Величков изпълнител: Николай Докторов и ОНМ на БНР 2. „Видболска чепня“ автор: Владимир Величков изпълнител: Владимир Величков 3. „Граовски танц“ автор: Теодосий Спасов изпълнител: Теодосий Спасов и ОНМ на БНР 4. „Бавна песен и Дросалийско хоро“ автор: Кръстьо Димов изпълнител: Кръстьо Димов и ОНМ на БНР 5. „Стакато“ автор: Недялко Недялков изпълнител: Недялко Недялков и ОНМ на БНР Песни на месеца: Победител за месец юни: „Мома иде от шиене” изпълнява: Нина Арнаудова Победител на месец май: „Кажи, кажи Ангьо“ изпълнява: Хорът на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ обработка: Филип Кутев Победител на месец април: „Мамалига“ музика : Димитър Лавчев аранжимент: Ангел Димитров изпълнява: Димитър Лавчев и ОНМ на  БНР Победител на месец март: „Заспала мамина Мила“ аранжимент: Ташо Барулов изпълнява: Лазар Налбантов Победител на месец февруари: „Засвирил Димо с кавала” изпълнява: Мъжка фолклорна група „Божур”, град Средец Победител на месец януари: „Игра скакаваца“ аранжимент: Пейо Пеев изпълняват: Бора Дугич, Бобан Проданович и ОНМ на БНР Победител на месец декември: „Самодивски сън“ аранжимент: Владимир Величков изпълнява: Диана Величкова  Победител на месец  ноември: „Танци от Пирин“ композитор: Димитър Христов изпълнява: Димитър Христов Победител на месец октомври: „Снощи Севдана отиде” композитор: Парашкев Хаджиев изпълнява: Йорданка Илиева Победител на месец септември: „Дреме ми се, лега ми се“ музика: Стоимен Добрев изпълнява: Вокално-инструментален ансамбъл към НУФИ „Широка лъка“ Победител на месец август: Албум: „Глас от Добруджа“ изпълнява: Ивелина Димова Победител на месец юли: „Пусни ма майчо“ изпълнява: Георги  Маринов Победител на месец юни: „Ръченица“ изпълнява: Петър Ралчев и ФА „Пазарджик“ музика: Петър Ралчев Победител на месец май: „Мома гяволица” изпълнява: Евелина Христова музика: Димитър Христов Победител на месец април: „Ако се оженам” изпълнява: Васил Чамов музика: Пламен Велинов текст: Иван Тенев аранжимент: Илчо Йованов

„Надпяване” - фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, месец август 2016 година

В класацията „Надпяване“ всеки месец ви представяме различна музика. Стараем се да бъдем на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравяме традиционното звучене на любимата ни народна музика. В нашия ефир ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен актуална музика от фонда на БНР в нашата класация звучи и музиката на всички автори и изпълнители, които творят извън радиопределите. Музикалните предложения, участващи в месечната надпревара, са пет на брой и се излъчват всеки вторник от 18.30 часа в предаването „Жива вода”, а по време на всяко следващо издание те биват припомняни. Вие имате възможност да направите избора си, посочвайки едно от предложенията като свой фаворит или може да подредите избраните от вас на първо, второ и трето място. Гласуването се извършва по следните начини: - на редакционния телефон: 9336 626 и 9336 605 - с писма на адрес: 1040 София бул. „Драган Цанков” № 4 програма „Христо Ботев” за конкурса „Надпяване” - на мейл адрес: narodnapesen@bnr.bg - в групата ни във Фейсбук – фолклорна класация – програма „Христо Ботев” Инструментални пиеси, за които можете да гласувате през месец август 2016: 1. „Провикнала се Ирина“ Изпълнява: Надя Петрова и оркестър „Бисери” 2. „Рано ранила Йордана“ Изплънява: Гергана и Румен Маказчиеви и оркестър „Болярите” 3. „Черкези Стоян хванаха“Изпълнява: Ваня Вълкова 4. „Янина хубост” Изпълнява:Оркестър "Млади тракийци" и Тонка Колева и Димитър Желязков 5. „Обзаложил се Драгия“Изпълнява: Оркестър „Тракийско настроение” Песни на месеца: Победител за месец юли „Калимановски мелодии“   автор: Стоян Величков Изпълнява: Николай Докторов и ОНМ на БНР Победител за месец юни „Мома иде от шиене” изпълнява: Нина Арнаудова Победител за месец май: „Кажи, кажи Ангьо“ изпълнява: Хорът на Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ обработка: Филип Кутев Победител на месец април: „Мамалига“ музика: Димитър Лавчев аранжимент: Ангел Димитров изпълнява: Димитър Лавчев и ОНМ на  БНР Победител на месец март: „Заспала мамина Мила“ аранжимент: Ташо Барулов изпълнява: Лазар Налбантов Победител на месец февруари: „Засвирил Димо с кавала” изпълнява: Мъжка фолклорна група „Божур”, град Средец Победител на месец януари: „Игра скакаваца“ аранжимент: Пейо Пеев изпълняват: Бора Дугич, Бобан Проданович и ОНМ на БНР Победител на месец декември: „Самодивски сън“ аранжимент: Владимир Величков изпълнява: Диана Величкова  Победител на месец  ноември: „Танци от Пирин“ композитор: Димитър Христов изпълнява: Димитър Христов Победител на месец октомври: „Снощи Севдана отиде” композитор: Парашкев Хаджиев изпълнява: Йорданка Илиева Победител на месец септември: „Дреме ми се, лега ми се“ музика: Стоимен Добрев изпълнява: Вокално-инструментален ансамбъл към НУФИ „Широка лъка“ Победител на месец август: Албум: „Глас от Добруджа“ изпълнява: Ивелина Димова Победител на месец юли: „Пусни ма майчо“ изпълнява: Георги  Маринов Победител на месец юни: „Ръченица“ изпълнява: Петър Ралчев и ФА „Пазарджик“ музика: Петър Ралчев Победител на месец май: „Мома гяволица” изпълнява: Евелина Христова музика: Димитър Христов Победител на месец април: „Ако се оженам” изпълнява: Васил Чамов музика: Пламен Велинов текст: Иван Тенев аранжимент: Илчо Йованов

XII „Моцартови празници” – блясък, стил и класа

С какво свързвате пълнолунието - с романтика, с тайнственост, с приключение? Аз вече свързвам пълнолунието и с музиката на Моцарт. Защо ли? Защото бях на приказен концерт с моцартова музика, осветен от приказна луна! Това беше на 16-и август вечерта на откриването на „Моцартовите празници“ на Сцената на Езерото в Правец с концерт на елитния Симфоничен оркестър на Българското национално радио под диригентството на един от най-талантливите и уважавани български диригенти, виенски възпитаник и майстор в интерпретацията на Моцартовата музика – маестро Диан Чобанов. Както си му е редът, концертът започна с увертюра – из операта на Моцарт „Така правят всички жени“. След това беше поднесена първата от поредицата оригинални идеи на артистичния директор на фестивала маестра Христина Ангелакова. Тази година не един, а цели три рояла бяха пренесени на сцената на Езерото. На тях седнаха Виктория Василенко, Георги Черкин и диригентът и пианист Диан Чобанов. Заслушах се в първата част на Моцартовия концерт за три пиана и се загледах в пълната луна, която ту загадъчно се криеше зад облаците, ту бавно и нежно изплуваше в целия си блясък. А след това напълно се потопих във втората част. За мен моцартовите бавни части на концертите са сред най-красивите музикални творения, най-нежната и чувствената музика! Когато отново вдигнах поглед към луната във финалната част, осъзнах, че вече е започнала нощта. В тази красива нощ прозвуча и моцартовата Симфония №36 „Линц“. Седнах още по-близо до сцената и наблюдавах как диригентът Диан Чобанов все повече сякаш рисуваше моцартовата музикална тъкан, а оркестърът сякаш все повече се превръщаше в едно цяло с него – като багрите на художника, които се появяват върху платното. Казах си: Точно сега ми се иска програмата не да свършва, а да продължава още и още! Това каза и диригентът на хор „Бодра смяна“ Александър Кочков, който седеше до мен и който беше пътувал специално от София за този концерт. Чуйте в звуковите файлове какво още сподели маестро Кочков. „Моцартовите празници“ в Правец все повече оформят облика си като „по-малката сестра“ на празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Освен че през годините се разширяваха жанрово към джаз, рок и поп музика, в програмата заедно с оперните и балетните спектакли и гала концертите с оперна и симфонична музика има все повече изложби, театрални спектакли и звезди. Тази година с две прекрасни матинета в зала "Правец" „Шекспир е жив“ и „Дон Кихот в музика, балет и… картини”, осъществени в партньорство с Британския съвет и с испанското посолство, беше чествана 400-годишнината от смъртта на гениите Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес Сааведра. Звуковите файлове ще ви „пренесат” в атмосферата на тези изискани камерни спектакли, поставени с много вкус от режисьора Христо Симеонов. Едно от най-хубавите музикални събития, с които ще запомня 12-я международен фестивал „Моцартови празници” в Правец, беше матинето на Венци Благоев „Джаз за деца и възрастни”. Предварително подготвените столове в залата се оказаха много малко за любопитните деца и родители, някои от които бяха чували за "вълшебството" на Венци Благоев. Първо, той много обича децата и с лекота общува с тях и ги въвежда в света на музиката. Второ, има вълшебен куфар с музикални инструменти, на които всички искат да опитат да посвирят. И трето успява да създаде такава хубава атмосфера, в която всички се радват да слушат музика, да правят музика, да изявяват своя талант или да се радват на други таланти. Деца и възрастни, звезди и непознати - от тази пъстра картина в звуковите файлове ще ви „срещнем” със световноизвестния български тенор Калуди Калудов, гушнал в прегръдката си малкия си син Калоян. В звуковите файлове чуйте още интервю с големия актьор от Народния театър „Иван Вазов” Валентин Ганев, с дъщерята на великия български бас Никола Гюзелев Адриана, отзиви на публиката след спектаклите „Севилският бръснар” от Росини на Русенската опера и „Лучия ди Ламермур” от Доницети на Старозагорската опера, както и оценката за 12-ото издание на „Моцартовите празници” в Правец на създателката на фестивала – оперната певица и вокален педагог Снежинка Аврамова, „камерзенгерин на Бавария”.

Млади родни дарования на завършилия фестивал „Месембрия Орфика“ в Несебър

Преди дни завърши празникът за класическа камерна музика в Несебър, в рамките на фестивала „Месембрия Орфика“ – 2016, който се проведе за втора година. Публиката и гостите на града изживяха три незабравими и пълни с чувствена музика вечери. Под звездите в руините на старинната Митрополия, свириха даровити млади изпълнители от ансамбъла Камерата Орфика към Нов български университет, подкрепяни от таланта и опита на свои преподаватели и изтъкнати имена от световната сцена. Програмата бе прецизно подбрана така, че да задоволи и най-изтънчения меломански вкус. От класика и романтизъм, през аржентинско танго, съвременна музика и джаз, до филигранната предкласика. Две от младите инструменталистки ярко се откроиха по време на форума не само с красотата си, но и с брилянтните си изпълнения. Какво е изпитала по време на концертите и с какво се е обогатила от общуването си с голямата музика и колегите си – учители, ни споделя Лиляна Кехайова. Тя е лауреат на международни конкурси, сред които ConсertinoPraga иконкурса на Виенската консерватория „Fidelio“, където именно завърши наскоро магистратура, в класа по виолончело на Лилия Шилц-Байрова. Свиря в Камерата Орфика от самото начало. Това е оркестъра, който Марио Хосен създаде преди 7 години. Тази година съм една от поканените и имам честта да съм на сцената, заедно с тези големи музиканти като Волфганг Клос – професор по виола, със самия Марио Хосен, с Марио Карботта – невероятен флейтист и проф. Клаудиуш Баран от Полша, който свири на бандонеон. Той е новият ректор на Консерваторията във Варшава и е невероятен музикант. За нас младите, е едно богатство да свириш с големи музиканти. Това е най-доброто училище. И видиш как хората реагират на музиката, която изпълняваш – това е най-големия подарък за нас. Цигуларката Жаклин Прейс е свирила като солист с водещите български оркестри като: Софийска Филхармония, Пловдивска Филхармония, Бургас,  и др. По време на специализацията си в Парижката консерватория е избрана да бъде солистка на Orchestre des jeunes du CCR de Paris в известната зала „Theatre du Chatelet“. Работи със световно известни педагози като Жерар Пуле, Такаши Шимицу, Гюнтер Пихлер, Филип Бернол и др. Ето какво ни разказва скромно за себе си тя и за емоцията да свири рамо до рамо с най- изтъкнатите интерпретатори на творбите на композитори като Моцарт, Шуман,Бах, Вивалди, Корели, Пиацола: Родена съм в Пловдив и там завърших и музикалното училище при г-жа Дарина Данкова. При Марио Хосен взех степен „бакалавър“ в НБУ, а съвсем скоро завърших магистратура във Виенския музикален университет, при проф. Фришеншлагер. Идването ми тук, в Несебър, особено на такъв фестивал, дълбоко свързан с класическата музика, организиран от Марио Хосен, за мен е много интересно и се чувствам по специален начин, когато свирим на сцената с него, защото той дава много специфична енергия на хората около себе си. От тези срещи с музиката черпим много опит като изпълнители, защото те са хора,свирили много повече от нас и ние се учим от тях. Тези взаимоотношения са много важни за един млад музикант. За нас е важно да сме постоянно на сцена. Надявам се по-често да се провеждат такива събития, за да имаме възможността да се изявяваме и да има все повече срещи с различни музиканти от които да се учим. Защото музиката се изучава цял живот. За фестивала и своето звездно и впечатляващо участие в него, споделя с гордост проф. Клаудиуш Баран, виртуозен изпълнител на един от редките инструменти „бандонеон“, без които тангото като музикален жанр е немислимо. Дни преди фестивала, проф. Баран стана и новият Ректор на Варшавската консерватория, носеща името на Фредерик Шопен. Тук съм за първи път, за да свиря музиката на Астор Пиацола – „Четирите годишни времена“, „Либертанго“ , „Обливион“  – все известни композиции. Свирим в оригиналните състави на композитора, точно както ги е изпълнявал и той, а именно: пиано, цигулка, бандонеон, електрическа китара и контрабас. Това е много емоционална музика. Игра между любовта и смъртта. Хората харесват тангото, а Несебър е прекрасен и мястото, където се провеждат концертите е впечатляващо. Бандонеонът е сърцето на тангото и цялата му философия е зависима от този инструмент. Професор Марио Карбота е високо оценен от публиката и музикалната критика концертиращ артист флейтист. Прави курсове и майсторски класове в университети и музикални академии в САЩ, Европа, Азия и Австралия. Впечатленията си от участието си в „Месембрия Орфика“ споделя сам  и допълва картината от възторжени инструменталисти: Красив град е Несебър, а преживяването изключително. Много хубав туристически център. Да се свири на едно такова място е повече от прекрасно. Като да свириш в Колизеума в Рим. Колегите са много добри и на много високо ниво. Свирих Моцарт, Пиацола и Вида Пирон, чиято красива музика ми дава възможността да експериментирам ефекти в съвременната музика и с флейтата да свиря пицикато. Нещо, което не се прави никога. И по този начин става впечатляващо.

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 11 до 20 октомври 2016 година

11 октомври Изпълнения на трио в състав: Даниел Сепек (цигулка), Хиле Перл (виола да гамба) и Михаел Берингер (чембало и орган). 3.00 часа - Хайнрих Игнац Франц фон Бибер (1644-1704), Сонати. 4.24 часа - Хайнрих Игнац Франц фон Бибер (1644-1704), Соната (Пасакалия) в сол минор за соло цигулка. Изпълнява Даниел Сепек. 4.33 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 35 в ре мажор, К.385, „Хафнер”. Изпълнява филхармоничният оркестър на Берген. Диригент Бярте Енгезет.  4.53 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Lobet den Herrn, alle Heiden. Изпълняват камерен хор и бароков оркестър Tafelmusik. Диригент Айвърс Торинс. 12 октомври Изпълнения на Симфоничния оркестър на Сао Пауло с диригент Джанкарло Гереро. 3.00 часа - Дитрих Букстехуде (1637-1707), Шакона в ми минор за орган, BuxWV.160, оркестрация на Карлос Чавес.  3.09 часа - Ейтор Вила-Лобос (1887-1959), Концерт за китара. Солист: Мануел Баруеко. 3.27 часа - Ейтор Вила-Лобос (1887-1959), Прелюд за китара № 3. Изпълнява Мануел Баруеко (китара).  3.31 часа - Антонио Естебес (1916-1988), Cantata Criolla Florentino el que cantó con el diablo. С участието на Идуер Алварес (тенор), Хуан Томас Мартинес (баритон) и Osesp Chorus.  4.05 часа - Ейтор Вила-Лобос (1887-1959), Бразилска бахиана № 5. Изпълняват: Изабел Байракдарян (сопран), Брайън Аперсън, Маурицио Баканте, Роман Борис, Саймън Фрайър, Дейвид Хедерингтън, Роберта Янсен, Пол Уиднър, Томас Вийбе, Уинано Зеленка (виолончели).    4.18 часа - Дариус Мийо (1892-1974), Сюита „Пътешественикът”, опус 358. Изпълнява оркестърът на Канадското радио във Ванкувър с диригент Марио Бернарди.  4.37 часа - Франсис Пуленк (1899-1963), Соната за две пиана (1953). Изпълняват Роланд Понтинен и Лове Дервингер. 13 октомври 3.00 часа - Франц Шуберт (1797-1828), текст Йохан Волфганг фон Гьоте, „Песни на арфиста” из „Вилхелм Майстер” D. 478. Изпълняват Оддур Йонсон (баритон) и Жулия Пужол (пиано).  3.13 часа - Франц Шуберт (1797-1828), текст Лудвиг Релщаб, Хайнрих Хайне, Йохан Габриел Зайдл, „Лебедова песен” D.957. Изпълняват Оддур Йонсон (баритон) и Жулия Пужол (пиано).  4.04 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Симфония № 9 D.944 в до мажор „Голямата”. Изпълнява Бергенската филхармония с диригент Андрю Литън. 4.56 часа - Франц Шуберт (1797-1828), текст Йохан Волфганг фон Гьоте, „Към Луната” (An den Mond) D.259. Изпълняват Кристоф Прегардиен (тенор) и Андреас Щаер (пианофорте). 14 октомври 3.00 часа - Александър Бородин (1833-1887), Струнен квартет № 2 в ре мажор. Изпълнява Струнен квартет „Бородин” в състав Рубен Ааронян и Сергей Ломовски (цигулки); Игор Найдин (виола) и Владимир Балшин (чело).  3.31 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Струнен квартет в до минор D.703, „Квартетна част”. Изпълнява Струнен квартет „Бородин”.  3.41 часа - Пьотр Чайковски (1840-1893), Струнен квартет № 1 в ре мажор, опус 11. Изпълнява Струнен квартет „Бородин”.  4.10 часа - Пьотр Чайковски (1840-1893), аранжимент Ростислав Дубински (1923-1997), „Сладки сънища” из „Детски албум”, опус 39. Изпълнява Струнен квартет „Бородин”.  4.13 часа - Франц Шуберт (1797-1828), аранжимент Феликс Мотл (1856-1911), Фантазия във фа минор D.940 (оригинал за пиано на четири ръце). Изпълнява Филхармонията на Осло с диригент Генади Рождественски. 4.32 часа - Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за пиано и оркестър № 2, опус 102 във фа мажор. Изпълнява Дмитрий Шостакович (пиано) със Софийската филхармония. Диригент - Константин Илиев.  4.49 часа - Клод Дебюси (1862-1916), Соната за чело и пиано в ре минор. Изпълняват Зара Нелсова (чело) и Грант Йоханесен (пиано). 15 октомври 3.00 часа - Традиционна музика от Сирия, Израел, Франция, Турция, Испания и Кипър. Изпълнява ансамбъл Hespèrion XXI  с диригент Жорди Савал (старинна цигулка  и лира). 3.25 часа - Традиционна музика от Турция, Румъния, Израел, Испания, Гърция и Израел. Изпълнява ансамбъл Hespèrion XXI с диригент Жорди Савал (старинна цигулка и лира).  3.52 часа - Традиционна музика от Армения, Турция, Молдова, Израел, Испания, Кипър, Родос и Мароко. Изпълнява ансамбъл Hespèrion XXI с диригент Жорди Савал (старинна цигулка и лира).  4.27 часа - Традиционна музика - Koniali. Изпълнява ансамбъл Hespèrion XXI с диригент Жорди Савал (старинна цигулка и лира). 16 октомври Изпълнения на струнен квартет Brooklyn Rider. 3.00 часа - Глен Ко (1970), Ping Pong Fumble Thaw.  3.06 часа - Дана Лин (1974),Maintenance Music.  3.14 часа - Тондай Бракстън (1978), Arp Rec 1.  3.22 часа - Грег Сауниър (1969), Първа и втора част от Струнен квартет.    3.28 часа - Гонзало Грау (1972), Five-Legged Cat. 3.37 часа - Франц Шуберт (1797-1828), Струнен квартет № 13 в ла минор, D.804, „Розамунда“.  4.09 часа - „Кафе Такуба“, аранжимент Освалдо Голихов (1960), La Muerte Chiquita.  4.14 часа - Традиционна музика, аранжимент Колин Якобсен (1978). Little Birdie.  4.17 часа - Колин Якобсен (1978), Ascending Bird.  4.21 часа - Браян Иноу (1948), аранжимент Джулия Волф. Music for Airports 1/2 - Bang on a Can. Изпълнява формация All-Stars.  4.33 часа - Бернат Виванкос (1973), Псалм 51 „Помилуй ме, Боже”. Изпълнява хор на Латвийското радио с диригент Сигвардс Клава.  4.48 часа - Еужен Бодза (1905-1991), Летен ден в планината. Изпълняват флейтистите Гиедриус Гелгорас, Албертас Ступакас, Валентинас Казлаускас и Линас Гайлиунас. 17 октомври 3.00 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Меса в сол минор, BWV.235. Изпълняват: Йестин Дейвис (контратенор), Ники Спенс (тенор), Родерик Уилямс (баритон), вокален ансамбъл „Би Би Си Сингърс” и оркестър „Академия за старинна музика” с диригент Дейвид Хил.    3.29 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Бранденбургски концерт № 2 във фа мажор, BWV.1047. Изпълнява оркестър „Академия за старинна музика” с диригент Дейвид Хил.  3.41 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Магнификат в ре мажор, BWV.243. Изпълняват: Софи Беван (сопран), Ребека Еванс (сопран), Йестин Дейвис (контратенор), Ники Спенс (тенор), Родерик Уильмс (баритон), вокален ансамбъл „Би Би Си Сингърс” и оркестър „Академия за старинна музика” с диригент Дейвид Хил.  4.08 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Осем пиеси за пиано, опус 76. Изпълнява Робърт Силвърман (пиано).  4.36 часа - Йозеф Хайдн (1732-1809), Симфония № 96 в ре мажор, „Чудото”. Изпълнява Берлинската филхармония с диригент Илан Волков. 18 октомври 3.00 часа - Клод Дебюси (1862-1918), Прелюд към „Следобеда на един фавн”. Изпълнява Tmesis Ensemble.  3.10 часа - Камий Сен-Санс (1835-1921), Концерт за виолончело № 1 в ла минор, опус 33. Изпълнява Едгар Моро (виолончело) заедно с Националния оркестър на Франция с диригент Николай Знайдер.  3.31 часа - Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Жига из сюита за виолончело № 3, BWV.1009. Изпълнява Едгар Моро (виолончело). 3.33 часа - Джоакино Росини (1792-1868), Вариации по тема от „Моисей в Египет”. Изпълняват Едгар Моро (виолончело) и Пиер-Ив Одик (пиано).  3.41 часа - Фредерик Шопен (1810-1849), Интродукция и Полонеза брилянте, опус 3. Изпълняват Едгар Моро (виолончело) и Пиер-Ив Одик (пиано).  3.49 часа - Фредерик Шопен (1810-1849), Соната за пиано № 2 в си бемол минор, опус 33. Изпълнява Беатриче Рана (пиано).  4.17 часа - Улви Джемал Еркин (1906-1972), Струнен квартет. Изпълняват: Надя Неволович (цигулка), Тимоти Копе (цигулка), Емилия Михаела Ротомеза (виола) и Домитил Копе (виолончело).  4.30 часа - Арнолд Шьонберг (1874-1951), Камерна симфония № 1 в ми мажор, опус 9. Изпълнява Tmesis Ensemble. 19 октомври 3.00 часа - Алесандро Страдела (1639-1682), Синфония № 5 и кантата Affligetemi pur, memorie amare. Изпълняват Алисия Амо (сопран), ансамбъл Schola Cantorum Basiliensis с диригент Алесандро де Марки.  3.18 часа - Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Струнен квартет в сол мажор, K.387. Изпълнява Zaide Quartet.  3.44 часа - Федерико Момпу (1893-1987), Анджелико из Música Callarda и When the Leaves Turn. Изпълняват Реми ван Кестерен (арфа) и Ерик Влуиманс (тромпет).  3.57 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Паганини, опус 35. Изпълнява Реми ван Кестерен (арфа).  4.03 часа - Ерик Влуиманс (1963), Balkan Spirits. Изпълняват Ерик Влуйманс (тромпет) и Реми ван Кестерен (арфа).  4.08 часа - Алесандро Страдела (1639-1682), кантата Su quell candido foglio. Изпълняват Джулия Семенцато (сопран), ансамбъл Schola Cantorum Basiliensis с диригент Алесандро де Марки.  4.19 часа - Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за пиано № 1 в си бемол минор, опус 23. Изпълнява Джордж Ли (пиано) заедно с Националния филхармоничен оркестър на Русия с диригент Владимир Спиваков.   20 октомври 3.00 часа - Макс Брух (1838-1920), Концерт за цигулка № 1 в сол минор, опус 26. Изпълнява Клара-Юми Канг (цигулка) заедно с Националния филхармоничен оркестър на Русия с диригент Владимир Спиваков.  3.27 часа - Алесандро Страдела (1639-1682), Кантата Sotto l'ombra d’un aureo diadema. Изпълнява Рафаеле Пе (контратенор) заедно с ансамбъл Schola Cantorum Basiliensis с диригент Алесандро де Марки.  3.46 часа - Фредерик Септимус Кели (1881-1916), Елегия за струнни (в памет на Рупърт Брук). Изпълнява St George Quintet.  3.54 часа - Ралф Воун Уилямс (1872-1958), Интермецо: My Bonny Boy от „Английска фолклорна сюита”. Изпълнява St George Quintet.  3.58 часа - Джералд Финци (1901-1956),Let us Garlands Bring, опус 18. Изпълняват Катрин Ридж (мецосопран) и Джеймс Баю (пиано).  4.13 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Соната за виолончело № 1 в ми минор, опус 38. Изпълняват Едгар Моро (виолончело) и Пиер-Ив Одик (пиано).  4.39 часа - Йоханес Брамс (1833-1897), Gestillte Sehnsucht - песен за алт, виола и пиано, опус 91 № 1. Изпълняват Дженифър Джонстън (мецосопран), Лиз Берто (виола) и Кристиан Иле Хадланд (пиано).  4.46 часа - Джордже Енеску (1881-1955), Румънска рапсодия № 1 в ла мажор, опус 11. Изпълнява Румънски младежки оркестър с диригент Кристиан Мандеал.

Калоян Куманов: Нашата музика наистина е невероятна, нека осмислим тази „шаблонна“ фраза

Акордеонистът Калоян Куманов е сред хилядите български музиканти, които живеят извън родината. Инструментът, който избира още в детството си е изключително богат на тембри и възможности. Особено в ръцете на майстор. А Калоян свири всичко – класически произведения от различни епохи, българска народна музика, както и традиционни испански пиеси. Той е преподавател в няколко учебни заведения в Барселона (общо седем), солист е на Orquesta de acordeones de Sabadell – Catalunya. Записите, които ни предостави, са на негови изпълнения с този оркестър. Младият ни сънародник е от Добрич, където учи в паралелка със засилено изучаване на музика. След като завършва АМТИИ - Пловдив, заминава за Испания. Там продължава с магистратура по музикална педагогика и дирижиране. Занимавам се и с майсторски класове – разказва той – преподавам в една от школите на Conservatoria de Superior del Liceu, в Academia musical de arte Orfeo Graciens и т.н. Доскоро бях диригент на акордеонния оркестър на остров Минорка, пет години пътувах всяка сряда дотам. Преподавам различни стилове музика. Използвам случая да благодаря на моите български учители Севдалин Симеонов, Георги Митев, Петър Маринов, както и на Тончо Тонев, при когото бях в Пловдив. Освен класическа музика, в България всички свирехме и много народна – голямата страст на акордеонистите у нас. Преди време бях поканен и в една школа на Каталуния, където водя курс по балканска музика. Работата е много интересна за мен. Имам всякакви ученици – не само акордеонисти, но и цигулари, пианисти… Някои са актьори – участват в спектакли и искат да усвоят определени мелодии, за да ги изпълняват на сцената. Показвам им специфичните украшения, учим песни. Най-често се интересуват от българската и македонската музика, както и от румънската. В Испания са много популярни песни като „Македонско девойче“, „Йовано, Йованке“. Чувал съм ги в изпълнение на най-различни състави. Като солист Калоян участва в проекти на известни испански артисти. Много се наслаждавам на тази възможност, която ми се предоставя в Испания – продължава той. – Наистина съм на сцената с прекрасни изпълнители, дори не мога да изброя всички. Например в последно време участвам в проект на музикална компания, в която са известни танцьори на фламенко. Ръководител е един прочут балетист – доста неща научавам от него. Проектът е фюжън между фламенко и други стилове. Публиката го харесва, залите винаги са пълни, а спектаклите – успешни. Много същ щастлив когато свиря на концерти български фолклор. Нашата музика наистина е невероятна. В България сме приели това като някаква шаблонна фраза, но трябва да я осмислим. Всеки сънародник, който е отишъл в чужбина, знае, че когато покаже нашето изкуство, получава признание, „отварят му се вратите“. Имал съм много случаи да преживея радост и гордост от това, че съм български музикант. Веднъж отидох да слушам каталунска група, изпълняваща балкански репертоар, една от най-добрите там. След концерта реших да поздравя музикантите. Оказа се, че те вече бяха слушали мои концерти. А певицата направо изпадна във възторг от срещата ни. Каза, че следва музикология и в един от курсовете изучават нашите, българските ритми. Не знам дали мога да опиша как се почувствах. Толкова големи нации по света има, но не изучават техния фолклор, а нашия. И то в страна с такива музикални традиции като Испания. Това трябва да се знае. Калоян сподели още, че замисля проект, който ще осъществи в България, с български музиканти. След години отсъствие от нашата сцена, музикантът иска да направи нещо интересно и запомнящо се.

Румен Бояджиев – син: Композиторът работи със сетивата

Талантливият композитор Румен Бояджиев – син, е роден през 1979 година в София в семейството на един от основателите на легендарната българска група FSB – „Формация Студио Балкантон”. Това са композиторът Румен Бояджиев и Даниела Кузманова – музикант, поет и един от текстописците на песните на групата. Завършва СМУ „Любомир Пипков” и НМА „Панчо Владигеров. Автор е на много и различни музикални произведения: за документални, анимационни и игрални филми; балетна, камерна и симфонична музика, на детската оперета „Малката кибритопродавачка”, концерти за различни старинни инструменти. В кариерата му на композитор и аранжор присъства и песенното творчество с имената на поп изпълнители като Орлин Горанов, Мариана Попова, Белослава, Камелия Тодорова, Роберта и др. През 2011 година оркестрира за голям симфоничен оркестър песните на ФСБ за концерта им „FSB Symphony”. През 2015-а написва симфоничната поема „България” в памет на големия български композитор Панчо Владигеров. Най-важното нещо, което предстои, е премиерата на моя концертна увертюра към приказката „Али Баба“, която ще бъде изпълнена на 13-и януари в Зала „България“ от СО на БНР с диригент Росен Гергов. Историята на тази увертюра е, че тя е от готовите неща към една цяла детска оперета. Другите две премиери, които предстоят, и се надявам в много скоро време да предоставя и записи на българските слушатели, са моите първи струнен квартет и духов квинтет. Това са камерни творби, които чакам да бъдат изпълнени от прекрасни музиканти, работещи тук в България. Творя заради нуждата от това да изпратя послание към хората, съдържащо всичко, което искам да им кажа. Узряването като творец е възможността чрез музиката да покажеш гледната си точка и накараш хората да се замислят за много неща. Благодарение на звукозаписната техника мога да стигна до по-голям брой слушатели. Изпълнителите са доста заинтересовани да свирят нова българска музика. Благодарение на тях се раждат тези идеи, тези деца на музиката. Ще добавим, че той е автор на детската оперета „Малката кибритопродавачка“ по Андерсен, за която печели наградата на БНР „Алегро Виваче“, „Музикант на годината“ 2012 за творчески дебют, а през 2013 г. е изсвирено и неговото произведение „Меса Реквием“ за хор и голям симфоничен оркестър от Софийска филхармония под диригентството на Мартин Пантелеев в зала България. През 2015-а оркестрира химна на БНР по повод 80-годишния  юбилей на медията. Как работи в тишината на нощта композиторът? Как един творец работи, няма много значение. Лично за мен, употребата на компютър, специално за класическа музика, идва тогава, когато трябва да се препише партитурата и да се разпечатат щимове. Творецът трябва да работи на ръка, защото тогава има връзка между мозъка, ръката, емоциите. В класическата музика важи основно правилото: Три пъти мери, един път режи. Наистина използвам по-стари способи, защото именно те ми доставят удоволствие. Това е тежка работа, независимо дали е на ръка или с компютър. Много често тези усилия не се възнаграждават. Понякога много трудно намирам време. Нощно време работя. По-концентриран съм. Самотата на нощта, отделянето от хората е задължително, когато композираш. И това не е екстравагантност, а необходимост. Ние сме хора, които работят със сетивата. За работата си като аранжор, оркестратор и най-вече за дългия път на композитора до музикално-сценичните жанрове и симфонията, споделя твореца: Всеки музикант, който иска да изучи класическата музика из основи, е добре да изучава не само Шостакович и Малер, а и оперетните майстори, защото те са изключителни оркестратори. Те извършват прехода между популярната и класическата музика в едно доста смутно време за Европа, когато е било необходимо да се променят изразните средства. Навлиза джазът, американската музика. Слушането на оперета много ми е помогнало, отвори мирогледа ми към операта. Музикалният театър е изиграл голяма роля в развитието ми не само като музикант, а и като човек. Един от най-големите проекти, които съм правил, е музиката на ФСБ. Направихме албум, в който аз имах свободата да третирам тяхната музика изцяло като симфонично произведение. Сега работя върху нов проект на радиото, свързан с популярни песни от български филми. Не е лесно да си наследник на такава фамилия като моята, защото нямаш право на грешки. Боря се като всички хора за своето място под слънцето, но разликата е, че не мога да си позволя да се проваля. Това е един сладък товар, но тежък и човек трябва да го носи докато е жив, с достойнство.

Музиката като начин на живот за Илиана Селимска – арфист на СО на БНР

Илиана Селимска е многоцветен музикант, наследила традициите на това изкуство от семейството си. Тя е дипломант на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност арфа при проф. Малина Христова и оперно пеене при доц. Лиляна Жабленска. Завършва и майсторски класове при Райна Кабаиванска и Гена Димитрова, както и при проф. Клаудия Антонели в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. От 1991 г. е солист – арфист в Симфоничния оркестър на БНР. На оперната сцена дебютира блестящо в операта „Въртенето на винта“ на Бенджамин Бритън. Следват безброй концерти, спектакли, награди, участия, гастроли в чужбина, но скромността на големия артист пази ревниво изкуството и не се поддава на блясъка на славата. Издирва, изпълнява и съхранява много рядка и непозната за публиката музика и неизпълнявани у нас произведения. За любовта си към музиката и дългите години на усъвършенстване Селимска разказва: Първият инструмент, с който започнах да изучавам музика, беше пианото. По-късно открих и арфата. Израснала съм в оперния театър и любовта ми към тази музика е от най-ранна възраст. Откакто се помня, в съзнанието ми е мисълта, че ще пея един ден. Започнах да свиря на арфа 13-годишна и много се „харесахме“ с този инструмент, от който бях обсебена. В Музикалната академия започнаха и заниманията по оперно пеене. В последствие имах шанса да срещна Райна Кабаиванска. В моя живот много интересно се преплитат винаги арфата с пеенето. През 2002 г. бях поканена да участвам в състава на оркестъра, който сътрудничеше на престижната , а курсовете по оперно пеене водеше именно Райна Кабаиванска . Присъствах на нейните лекции там, посещавах майсторските й класове в България. За страстта към пеенето, срещите с велики творци и любите си роли, Селимска добавя: Сцената е мястото, на което се чувствам изключително комфортно, особено когато облечеш сценичен костюм или изнасяш рецитал. За мен е предизвикателство правенето на различни видове музика, жанрове, композитори, стилистика. Пяла съм на много сцени. Имам безброй концерти със съвременна музика на европейски композитори. Участвала съм с арфа в най-различни формации, изпълняващи камерни и симфонични произведения. Акомпанирам и на колеги певци – оперни арии с красиви партии за арфа. Нашият известен композитор Симеон Пиронков изключително много държеше на мен и искаше да изпълнявам музиката му. Дълги години имах щастието да бъда член на оркестъра към майсторския клас по дирижиране на Академия Киджана в Сиена, (Италия) , ръководен от големия диригент Джанлуиджи Джелмети и от Юрий Аронович. Многогодишен солист там беше големият цигулар Борис Белкин, а Юрий Башмет, Райна Кабаиванска, Ренато Брузон водеха курсове. Имах късмета да срещам големи личности в живота си. От много години съм член на Симфоничния оркестър на радиото. А с пеене съм участвала в почти всички фестивали в България. Работила съм с много състави с утвърдени имена. За любимите си роли Илиана Селимска добавя: Мога да кажа, че ме определят като жизнерадостен персонаж. Всички роли, чиито имена завършват на „ина“ са моето амплоа: Розина от „Севилския бръснар“, Норина от „Дон Паскуале“. Така се шегуват колегите ми. А истината е, че си мечтая да изиграя Виолета от „Травиата“. Моят инструмент е като примадона в оркестъра. Много е красив като визия и звук, а най-добре познават инструмента френските композитори. Разбира се, балетите на Чайковски са прекрасни, с изключително добро използване на възможностите на арфата. Когато си единствен инструмент в оркестъра, отговорността, която пада върху теб, е много голяма. От друга страна се чувствам самостоятелна. Когато постъпих на работа главен диригент беше Васил Казанджиев, един изключителен музикант и много голяма личност. Последваха Руслан Райчев, Милен Начев, Емил Табаков и сега младият диригент Росен Гергов. Удоволствие е да се прави музика с него. Изключителен почитател съм на френската музика и за арфа, и за пеене. Изкушена от тези композитори, отново планирам вокален концерт с тях. С арфата ме очаква коледен концерт под диригентството на Найден Тодоров в зала „България“ и много звукозаписна дейност – музика за филми на чужди продукции. Това е друга, много интересна територия.

Музикално приключение в „градините на Испания“ предлага Софийската филхармония

Музиката на Испания в цялото ѝ великолепие през призмата на двама испанци и на двама руснаци – това е изкушението за този четвъртък. На диригентския пулт пред оркестъра ще застане младият Константин Илиевски, възпитаник на Музикалното училище в София и на Консерваторията в Братислава. Солистите са двама – китаристът Цветан Недялков (закъде без концерта за китара Аранхуес в една испанска програма), преподавател в Националната музикална академия, изключително популярен от телевизионния екран, той е не само един от най-виртуозните китаристи в България, но и един от най-многостранните – той свири и прави аранжименти в сферата на джаза, поп-музиката, песните за деца, филмовата и класическата музика; и младият пианист Иван Керековски, носител на редица награди, участва в много майсторски класове по света и е работил с Бруно Канино, Паул Бадура-Шкода, Емил Наумов, квартет "Талих", "Ансамбъл Модерн", Маркус Щокхаузен, Мено ван Делфт. Учи в Кралската Консерватория в Брюксел при Боян Воденичаров като след завършването на бакалавърската си степен през 2012 г., печели престижната белгийска стипендия "Вокасио" сред 300 кандидати . и това му позволява да завърши и магистратурата си. В момента живее и работи в София като пианист на свободна практика. Програмата е шеметно-красива и страстна, започва с „бащата на руската класическа музика“ Михаил Глинка, който на даден етап от живота си започва да обикаля Европа и да търси „радостта от живота“ и покрай него да усъвършенства композиторките си умения. Отива в Италия, където се запознава с Белини и Доницети, както Менделсон и Берлиоз, след това за Берлин, връща се в Русия, пише две значими опери („Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“) и разочарован от хладния прием на втората, отово заминава  - за Париж,а после за Испания, където прекарва известно време, изучавайки колорита на испанската музика. По-късно се връща към спомените си, към ароматите на Испания, пишейки втората си увертюра „Лятна нощ в Мадрид“. След това концертът продължава с може и най-известния инструментален концерт на 20 век, написан от Хоакин Родриго, изпански композитор, чийто живот е изпълнен с перипетии и обрати - едва 3-годишен, той ослепява, но това не пречи на уроците му музика в родната му Валенсия. През 1921 е приет в Скола Канторум в Париж, където негов учител е Пол Дюка. Именно в Париж Хоакин Родриго се запознава с Мануел де Файа, който му дава увереност, че е достатъчно талантлив, за да продължи да се занимава с музика. По време на Испанската гражданска война живее в Германия и едва през 1939 се завръща в Испания. Само година по-късно е премиерата на концерта за китара и оркестър Аранхуес, който поставя Хоакин Родриго в алеята на славата на испанските композитори. В Аранхуес се усеща комбинацията между френското влияние на Дюка и испанското движение за създаване на национална испанска школа. Огромният успех на този концерт се дължи донякъде и на факта, че китарата (олицетворявана от Андре Сеговия) печели все повече почитатели и присъства все по-ярко на голямата концертна сцена. Името Аранхуес „идва“ от малко градче на 40 километра южно от Мадрид, където много от испанските величия са избирали за своите кралски резиденции. Родриго се „връща“ в своя концерт към по-ранната и щастлива история на Аранхуес, преди 1808, когато Шарл IV именно тук абдикира в полза на сина си Фернандо VII, а веригата събития, последвали този факт водят до ужасите на войната (1808-1814), запечатани в картините на Гоя. В Аранхуес Хоакин Родриго сякаш „връща към живот“ по един неподражаемо характерен испански начин „Златния век“ на своята страна. След Родриго, програмата продължава именно с де Файа, който му е помогнал, както разказахме по-горе. Мануел де Файа е роден в Кадис, завършва консерваторията в Мадрид през последната година на 19 век, при това с първа награда (като пианист) и със сериозни познания по композиция. Но началото на музикантския му живот не е никак лесно – за да се издържа той в продължение на 4 години пише сарсуели (нещо като местен вариант на комична опера), като от създадените шест само една е поставена. Но пък натрупва опит и избистря идеите си. Така през 1905 пише истинска опера и печели първата си голяма награда. Но и тази (наградена опера) не е поставена и де Файа осъзнава, че ако иска да се развива, трябва да замине там, където „се случват нещата“ и през 1907 се озовава в Париж, където ще остане до 1914 и ще се сприятели с Пол Дюка, Клод Дебюси и Морис Равел. Ще се усъвършенства като композитор и ще открие, че без „испански черти“ музиката му няма да е истинска. Принуден от Първата световна война да се върне в Мадрид, но вече с друго самочувствие, а и Мадрид е „готов да го посрещне“ подобаващо. Неговите богати като звучност, рисуващи на основата на наученото в Париж, със силни испански краски, се поставят и изпълняват. Така на 9 април 1916 в Театро Реал в испанската столица се състои премиерата на „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър, творба, която самият Мануел де Файа описва като „симфонични импресии“. Идеята за „Нощи в градините на Испания“ се появява в съзнанието на де Файа още през 1908, през първите му години в Париж – онзи Париж, който е цветен, модернистичен, забързан, танцуващ и… пленен от звуците на Испания. Да не забравяме, че „Иберия“ на Дебюси има своята премиера през 1910 и де Файа е на първия ред сред тези, които аплодират най-силно. Може би затова в тази негова така испанска (и като заглавие, и като замисъл, и като посвещение) творба се усещат „френски нишки“. Формата е много интересна , защото не е традиционен концерт за пиано и оркестър. Клавирната партия, без да е бляскава, е пълна с интерпретационни предизвикателства и същевременно не е водеща, а по-скоро прекрасно обогатяваща. Трябва да кажем, че първоначало идеята „хрумва“ на де Файа, когато той попада на една книга за Гранада в малка книжарница в Париж. Дотогава композиторът не е посвещавал Гранада, която е на 250 километра от родния му град Кадис и е силно впечатлен от картините на двореца и градините на Кордоба, които открива в тази книга. И тук вече идва голямото майсторство, защото Мануел де Файа претворява представите си за Гранада така убедително, плътно и картинно, че „Нощи в градините на Испания“ се превръща в емблематично за испанската музика произведение, което продължава да омайва и страстно да увлича слушателите навсякъде по света. А градините са три – ухаещите на жасмин градини, обрамчващи Алхамбра; неизвестна градина, изпълнена с екзотични танци и градините на Сиера де Кордоба. И финалът на този „испански“ концерт е за един руски композитор, който пък е  един от най-големите пътешественици сред руските композитори. Николай Рисмки-Корсаков е трябвало да стане (така се надявало семейството му) морски офицер и като такъв обикаля океаните им моретата, само за да се убеди, че музиката е неговото признание и да се превърне в един от най-значимите за цялостното развитие на руската музика композитори и в един от най-бляскавите оркестратори в историята. Присъединява се към музикалния кръг на Балакирев, станал известен като Могъщата петорка. Именно срещите и работата му като млад с композитори като Балакирев, Кюи, Мусоргски и Бородин и наученото от тях, в комбинация с цветните впечатления от морските му пътувания водят до създаването на творби като Шехерезада и Испанско капричио. И така, през 1886 година когато Римски-Корасков е на 42, той се „захваща“ да напише две пиеси, замислени като фантазии за цигулка и оркестър по теми от две различни държави. До края на годината приключва с фантазията по руски теми и продължава с темите от Испания, но променя формата. Решава, че вместо виртуозна пиеса (само) за цигулка, ще напише виртуозна пиеса за цял оркестър. Дава ѝ името Испанско капричио. Готова е в края на август 1887, а премиерата е още на 31 октомври в Санкт-Петербург. Успехът е моментален, всички започват да превъзнасят изключителната оркестрация, на което Римски-Корсаков отговаря така – „тезата, която се формира от критика и публика, че Капричиото е великолепно оркестрирана пиеса, е грешна. Капричиото е брилянта композиция за оркестър. Всичко в нея – промяната в тембрите, избора на мелодичния дизайн, така че да е подходящ за конкретно използвания инструмент, кратките виртуозни каденци, ритъмът на перкусиите – всичко това съставлява същността на композицията, а не просто нейната оркестрация“. Две години след премиерата, през 1889 Римски-Корасков дирижира Испанското капричио на концерти на Международното изложение в Париж. Западната публика е възхитена, а сред най-големите почитатели на творбата са двама млади французи – 27-годишния Дебюси и 14-годишния Равел. Испанското капричио е любима, непрестанно изпълнявана по целия свят пиеса от премиерата ѝ до днес. Догодина тя ще стане на 130 години. Всяко съпреживяване на нейно представяне на живо е бляскав букет от емоции, вариращи от богатството и широтата на руската (и музикална) душевност до испанските огнени страсти, всичко това поднесено на един многоцветен и невероятно майсторски музикален език. Усещат се следи от първоначалния замисъл на Римски-Корсаков за  бляскава цигулкова пиеса, но към цигулковите виртуозни пасажи са добавени „мини-каденци“ и за други инструменти, така че оркестърът е представен като „сбор от виртуози“ – затова пък всички оркестранти харесват Римски-Корсаков (той посвещава Испанското капричио на Руската филхармония в Санкт-Петербург, като изписва имената на 67-те оркестранти на партитурата и всички те са силно поласкани от този жест).

Проф. Петър Льондев: Българската народна музика е чудесен извор за всеки творец

Творчеството на проф. Петър Льондев е признато за класика в жанра на детските и фолклорните хорови песни, прочути и изпълнявани от наши и чужди формации по цял свят. Известен е огромният му принос и в областта на музикалната фолклористика като научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата при БАН. Повече от 40 000 са записаните и нотирани от него народни песни и инструментални мелодии, резултат от активната му теренна работа из страната. Проф. Льондев е автор на множество книги и студии на фолклорна тематика като: „Музикален фолклор от село Българин, Харманлийско“, „Песни, записани с хурмузиеви невми в България през 20 век”, „Структурна пулсация на отделните структурни елементи във формообразуващите процеси на тракийската народна инструментална мелодия” и др. Поколения млади специалисти – учители по музика и фолклористи, израстват професионално, благодарение на педагогическата му работа на проф. Льондев в университетите в Благоевград, Велико Търново, София, Пловдив. Признателни за творческата му енергия и труд са не само многобройните слушатели по света, аплодирали хоровите му песни, но и професионалните и самодейни състави, на които е помагал като художествен ръководител и диригент. Проф. Льондев е носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов” (2011 г.) за изключителни заслуги към музикалното дело на Сливен. Почетен гражданин е на родния си град Харманли – район, богат на традиционна култура и самобитна музика. И семейната среда е решаваща за бъдещото му призвание  – с баба, която припява местни народни песни, дядо, любител на репертоара на градската духова музика и баща – музикален педагог в града. Ето какво сподели проф. Петър Льондев за професионалната си подготовка и образование: Учих в моя роден град Харманли. На 14-годишна възраст баща ми ме заведе в музикалното училище в София, заедно със сестра ми Магдалина, която е много добра пианистка. Имах прекрасни учители по цигулка. Когато влязох в Музикалната академия, започнах с голяма мечта – да постигна нещо в изкуството. За мое щастие, след 2 години откриха първия специален клас за музиколози и за композитори. Явих се на много тежък изпит. От 48 -50 кандидати приеха само пет. Това беше през 1957г. По композиция учих при най-известните педагози и творци: Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Здравко Манолов. А при Стоян Джуджев – един от най-големите български музиколози, учих народна музика. Написах една студия, която бе първата студентска работа, отпечатана в книга в Музикалната академия. Още докато бях в академията ме поканиха да работя в Института по музикознание, както се наричаше тогава. Близо 32 години работих там, след това се развих в друга посока – започнах да композирам. Младежката мечта на проф. Льондев да композира не само се сбъдва, но е увенчана и с престижна награда. Негови фолклорни песни са включени в поредицата албуми „Мистерията на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие, получила „Грами” през 1990г. Благодарение на съставите, които ги изпълняват, моите произведения се разпространяват по цял свят. Малко знаем за един прекрасен български диригент и музиколог Любен Ботушаров. Той за първи път дирижира моята песен „Ерген деда” и я записа в БНР. И аз бях в студиото. Песента е със съпровод на тъпан и дървени лъжици – за ефект. А за Марсел Селие трябва да кажа, че той е много е направил за българската музика. Благодарение на него тя започна да се разпространява по целия свят. За мен беше голямо удоволствие, че той лично ме покани да му гостувам в Швейцария. Беше прекрасна седмица, ходихме на ски в Алпите. Няма да забравя тези моменти. Той ме прие в дома си, запознах се с неговата съпруга, продължила делото му след като той си отиде от този свят. Както и със сина му Александър, който днес също пропагандира българската музика. Марсел Селие даде много на България. През тази година проф. Льондев отбелязва своята 80-годишнина – повод не само за празник, но и за равносметка: Щастлив съм, че всеки ден узнавам за нови и нови държави, в които се изпълняват мои песни. Сега вече искам да се отдам само на композициите си. Това мога да правя най-добре. В началото на тази година реших да напиша детски песни – област, в която много съм се изявявал. За 4-5 месеца написах около 50 песни, по тестове на една моя талантлива студентка, прекрасна поетеса.

Великите европейци – Антонио Вивалди

Искате ли да чуете как звучи липсата на музика? Тишина, тишина, тишинаНе знам дали имам право да започна историята точно на Антонио Вивалди с мълчание. Дали това не е пренебрежение към истинския, страстен и безкраен живот, който кипи в музиката му, към цветовете на нежността и силата на драматизма, които бликат от нея, към диханието на любовта и поклона пред бога, които я въздигат. Не е пренебрежение. Имам право да започна така, защото преди 275 години всичко така свършва. Човекът, наречен Вивалди, с цялата му вдъхновяваща музика, е погребан във Виена като бедняк, на гроба му не се чува и стон, той си тръгва в тишина. Какво ли е струвало на духа му да гледа отгоре това безмълвно погребение. Така че – чуйте, няма музика. Тишина, тишина, тишина Вивалди, Лято, Престо Още някой сериозно да твърди, че е снобско да се слуша Вивалди? Или че е проява на не особено изискан вкус? А ако го и харесваш на всичкото отгоре, това си е направо предателство към високите интелектуални стойности. Знам откъде идва това вирене на нос у снобите. Те вероятно не знаят, но аз знам. То тръгва от Карло Голдони, известен италиански писател и интелектуалец от времето на Вивалди, който лично го познава и казва за него, че е „гениален цигулар, но посредствен композитор”. После отношението минава през забравата, която ляга върху музиката на Вивалди в края на живота му, когато музикалните вкусове рязко се променят и продължава дълго. След това минава и през онази подхвърлена през ХХ век реплика на композитора Игор Стравински: „Вивалди е силно надценен, той е един тъп човек, който просто композира една и съща форма много пъти.” Добре, де, аз нищо не разбирам от музика и всички тези оценки биха могли да ми направят впечатление, ако не знаех за оценката на може би най-големия музикален гений на човечеството, самия маестро Йохан Себастиан Бах. Не, неговата не е изказана с думи, а е изразена чрез няколко прости факта – Бах се учи от Вивалди на композиция, прави кавъри на негови парчета и стига дотам, че откровено залага принципи от музиката му в знаменитата си поредица „Бранденбургски концерти”. Толкоз по въпроса за позитивните и негативните оценки. Ако някой още иска да спори – да спори с Бах, не с мен. Или със самия Вивалди, ако предпочита. Вивалди, Симфония №2, Анданте, 1.29.00  В представите на много наши съвременници името Антонио Вивалди не се свързва с обществени скандали или други особени драми, то е просто едно от големите имена през музикалната епоха на барока, която мнозина наричат още „предкласика”. Някои негови съвременници обаче смятат Антонио Вивалди за истински „музикален хулиган”. Той заслужава това прозвище с факта, че е „смел новатор, въвел духовите инструменти в оркестровката”, както пишат критиците. Доколкото разбирам, по онова време духовите инструменти, както и ударните, изобщо не са част от нормалния оркестър, а са част от арсенала на армията - служат само за по-отчетливо отмерване на ритъма във военните оркестри. А Вивалди рязко променя това, прави духовите част от фона, на който да се вихрят солата на цигулките и другите струнни, затова половината хора из Европа, където става известен, го ругаят. За сметка на това обаче другата половина го харесват толкова много, че му дават поръчки или тръпнат да издаде новите си композиции, за да ги купят. Карл VІ, императорът на Свещената римска империя, който е голям любител на музиката, го прави рицар, дава му златен медал и го кани при себе си във Виена. Явно Карл е силно захласнат не само по музиката, но и по човека Вивалди. След единствената среща на живо, която двамата имат, той казва, че за това кратко време е разговарял с композитора повече, отколкото с всичките си министри през последните две години. Кралят на Франция чрез своя посланик във Венеция изглежда също си пада по Вивалди и през 1726 му поръчва да композира музика по повод раждането на принцесите Хенриета и Луис-Елизабет, след като година по-рано за сватбата на самия Луи ХV, вече е прозвучала грандиозната „Глория”. Вивалди, Глория  Антонио Луцио Вивалди е роден през 1678 година във Венеция. Семейството му е бедно, той има вродена болест - тежка астма или друг проблем с дишането, който му остава за цял живот. При раждането си изглежда толкова зле, че акушерката веднага го кръщава, като смята, че е на умиране и няма да стигне до църквата. Бащата на Вивалди е бръснар и цигулар, но постепенно зарязва удоволствията на бръсненето за сметка на музиката. Това съчетание не е толкова необичайно – в бръснарските салони на Венеция задължително има музикални инструменти, за да се забавляват клиентите, докато чакат реда си. Или самият бръснар, когато няма клиенти. Така или иначе, татко Джовани става професионален цигулар в църковен оркестър и вероятно той дава първите уроци на сина си. Който пък се развива и става гениален цигулар, буквално - нещо като един век по-ранен вариант на Паганини. Освен музиката, от баща си Вивалди наследява и рижата коса, заради която по-късно го наричат „червения свещеник”. Да, свещеник е. Учи 10 години, за да получи църковния сан и не е особено доволен, когато се оказва, че заради болестта не може да изпълнява църковните задължения. Грешат онези, които намекват, че той по-скоро се прави на болен и посред някоя меса се изсулва към сакристията, за да запише поредната блестяща музикална идея, която му е хрумнала. Вивалди, Концерти за чембало, 8.05 Да, вярвам, че покрай звука на това чембало вече и по-големи музикални лаици от мен схващат истинския характер на бароковата музика. „Бароко” е португалска дума, значи „бисер с неправилна форма”. Тя влиза във френски и испански и започва да се използва като термин, който обозначава епохата на пищността и изобилието в изкуството. „Защо да се използва една нота там, където могат да се използват пет?” – този въпрос точно характеризира творческото мислене на онова време. Но така е и в живописта, в архитектурата.Епохата на барока започва някъде от средата на ХVІ век и продължава поне 150 години. В религиозен план негова идейна закваска е контрареформацията - времето, когато католическата църква се опитва да се противопостави на силната протестантска вълна в Европа. В политически план основата му е изграждането на силно централизираната държава – властта на кралят-слънце във Франция например. В икономически план пък барокът е плод на криза, която започва в Италия и постепенно се разпространява на север, като обхваща континента. Няма да навлизам в големи подробности за това, само ще кажа, че вероятно без музиката на Вивалди барокът  пак щеше да си бъде бисер с неправилна форма, но бисер не чак толкова красив. Вивалди, Концерт за мандолина и лютня  Животът на Вивалди е малко странен, пълен с противоречия и неизвестни. Заради болестта той прекарва повечето време на легло - не може да излезе сам, да отиде до пазара, около него винаги има хора, които му помагат за всяко движение. И въпреки това пътува доста из Европа, изнася концерти, гостува на монарси и благородни фамилии. Някои се учудват също, като разберат, че през по-голямата част от живота си Вивалди заема длъжности, свързани с музиката, в едно сиропиталище за момичета, за което и композира стотици от своите произведения. Не се стряскайте, това, пък и другите три венециански сиропиталища тогава, са нещо като институт за благородни девици. В тях живеят два вида деца – тези на благородниците, загинали във войните, основно с турците, които Венеция води, както и незаконните отрочета на оцелелите от въпросните войни венециански граждани. Институцията се финансира щедро от градската управа, а още по-щедро – от виновните богати татковци, които искат да осигурят на децата си поне част от грижата, която им дължат. В тези сиропиталища момчетата се обучават на търговия, а момичетата – на музика. Някои съвременни изследователи намекват, че именно в това общество на млади девици Вивалди вероятно е познал и удоволствията на любовта. Доста цинично предположение, което не се подкрепя от нищо. Доста по-логични, но пак несвързани с никакви доказателства, са предположенията, че певицата Ана Джиро, която Вивалди обучава, специално за която пише доста от оперите си и заедно с която живее години наред, освен негова муза, е и негова любовница. Той поне отрича яростно слуховете, които се носят за тази връзка. Като си помисля обаче – тъжно би било, ако този наистина страстен музикант, наречен Антонио Вивалди, никога не е изживял и безумството на обикновената човешка любов. Вивалди, Безумства, 7.34

Класически шедьоври на „Месембрия Орфика“ – 2016 в Несебър

Елитният музикален фестивал за камерна музика „Месембрия Орфика“ е в навечерието на второто си издание с три звездни вечери в Несебър, от 9-и до 12-и септември. Концертната програма, която ще бъде изнесена в катедралата „Св. София“ в морския ни град, който е под егидата на ЮНЕСКО, е съчетание на шедьоври на европейската музика и изпълнители от световна величина. Фестивалът, заедно с Нов български университет и видни концертиращи артисти – професори от водещи световни университети, си сътрудничат и с европейски културни центрове в Париж, Виена, Лондон, Рим, Прага. Свързвайки младите български таланти с големите музиканти на Европа и света, форумът създава нови мостове и показва, че именно класическата музика като европейска културна традиция обединява света с вечните си духовни ценности. Артистичен директор на фестивала е големият български цигулар проф. Марио Хосен, който разказва за организацията, концертите, програмата и участниците на тазгодишното издание: Концертите се провеждат в уникалната атмосфера на старинния град, в руините на катедралата „Св. София“ – митрополитския храм. Едно място с  невероятна атмосфера и акустика, под звездите, на свещи. Създава се уникална атмосфера, както за слушателите, така и за изпълнителите. За нас е огромно удоволствие да свирим на това магично място. Първата вечер е посветена на класическата камерна музика. Ще изпълним Концерта за флейта и щрайх в ре мажор на В.А.Моцарт. Ще изсвирим Клавирния квартет от Роберт Шуманед и ще завършим с Клавирния квинтет на Цезар Франк. Втората вечер "разтваряме" репертоарно и жанрово програмата с джаз, танго и класика, с което се надявам да привлечем по-младата аудитория и хора с по-съвременни търсения. Ще изпълним "Четирите годишни времена" на Астор Пиацола, както и произведения от двама млади автори. Третата вечер по традиция ще посветим на бароковата музика с шедьоври на Вивалди, Джеминяни, Тартини, Й.С.Бах, така в рамките на три дена ще направим своеобразен стилов калейдоскоп. Един такъв фестивал би могъл да комуникира с цялостната концепция и визия на съвременния Несебър. Имаме гости от различни европейски държави, утвърдени имена с богати биографии.” Проф. Милена Моллова, един от доайените на клавирното изкуство в България, съосновател на фестивала и участник в програмата, споделя: След първата година бях приятно изненадана, че управата на град Несебър, където няма регулярен концертен живот, подкрепя толкова сърдечно и активно един фестивал, в който се свири главно камерна музика. Всички знаем, че това е най-висшата сфера на музиката. А старите камъни и сгради, Митрополията и калдъръмът по улиците, напомнят на Рим и Виа Апиа. Когато човек стъпва по излъсканите от вековете плочи, изпитва чувство на тежест и радост от тази древност, както и на лекота, че все пак имаме такъв прекрасен град в България. Удоволствие е да се свири там. Интернационалната публика е много отзивчива и компетентна. Един голям музикант е и голям преподавател. Ние, българските участници, свирим в чужбина с тези артисти и те идват като наши добри приятели и колеги. Щастливи сме да свирим, особено когато в последните години пада сянка върху класическата музика и нейните изпълнители. Ние сме мисионери, които искаме тя да се свири, да се слуша и да се изучава от младите. И това е една борба, носеща изключително голямо творческо удовлетворение. *Бележка на редакцията: сред младите композитори, споменати от Марио Хосен, е авторката на материала – нашата колега Вида Пиронкова. Стискаме й палци за премиерата на нейния „Секстет Танго”.

Икономистът Емил Попов: класическата музика променя манталитета, отношението към света и към работата

Класическа музика ще звучи скоро в банкови офиси и икономически  фирми. Това е идея на икономиста Емил Попов и подкрепена от диригента Йордан Камджалов. Идеята е била провокирана от един виц – каква музика слушат в офисите на една от най успешните фирми. Така Емил Попов решава  да образова персонала си. Най-напред  решава да превърне офисите  в „картинни галерии“, после  към тази атмосфера да се прибави и класическата музика. Защо хората не слушат класическа музика? Защото не я познават. Има хора, които нямат време да ходят на концерти. Точно за тях  популярните и обичани  класически пиеси  ще бъдат представяни с кратка информация. Какво е влиянието на класическата музика за самочувствието на човека, за неговото интелектуално и психическо развитие, коментира Йордан Камджалов: Искаме да създадем нещо на съвсем друго ниво. Защото хората го заслужават. Става въпрос за образование,става въпрос за възпитание на подсъзнателно ниво, защото  то понякога е по-важно от възпитанието на съзнателно ниво… човек е многопластов и този елемент, който е свързан с образование, с култура, с повишаване на духа на средата е онова което за мен е цел на целите….Ако масово се ползва един такъв звук в публичното пространство , в офисите, ние можем един ден да осъмнем в друга култура… Музиката има много сърце в себе си. Чуйте интервю и музика в прикачения звуков файл.

Jazztory – историята на джаза в звук и картина

Jazztory е образователна поредица, която представя композитори и изпълнители от света на „свободната музика“. Идеята е на джаз барабаниста Борислав Петров, автор и водещ на лекторията. Първият концерт с мултимедийна презентация е преди три години – на 6 март 2013 г., посветен е на Чарли Паркър. Повече от 20 са изданията на Jazztory досега. На 28 октомври предстои среща с творчеството на Ханк Мобли – саксофонист, живял сравнително кратко, но оставил прекрасни записи. Саксофонистът Ханк Мобли е малко популярен не само в България, но и по света – разказва Борислав Петров. – Той е от хората, които незаслужено остават „в сянка“. Велик саксофонист, макар и с кратка кариера, той е в силата си през 50-те и 60-те години на м.в. Сериозно заболяване го принуждава да се оттегли от сцената някъде в началото на 70-те години. Открива го барабанистът Арт Блейки, който събира талантливи музиканти в The Jazz Messengers. Ханк Мобли е един от членовете на легендарната група, след това започва самостоятелна кариера. За щастие успява да направи много записи, оставя красива авторска музика. Музикантите, с които представяме програмата, посветена на Мобли, са мои приятели и съмишленици. Саксофонист е Арнау Гарофе, испанец, възпитаник на консерваторията в Хага. В групата са още китаристът Александър Логозаров и Веселин Веселинов-Еко на контрабас. Ето и още интересни детайли около поредицата и задачите, които си поставя Борислав Петров: За мен Jazztory е историята на джаза в звук и картина. Опитвам да намеря архивни материали за всяка тема. В интернет има доста филми, но повечето хора нямат търпение да правят подобни проучвания. А аз ги представям в компактна форма – около 35 минути документален материал и останалата част – музика на живо. Искам да представям джаза във възможно най-автентичния му вид. Живеем в страна, „поорязана“ от истинската джаз история, затова все още битуват предразсъдъци и неясноти. За немалък период от време България е била изолирана от естествения поток на тази музика. Тя просто не е съществувала у нас от 40-те до края на 60-те години. Именно тогава джазът излиза от ролята си на танцувална и забавна музика, постепенно придобива статут на „високо изкуство“. Тогава са най-сериозните иновации в жанра, най-сериозните постижения в авторския джаз. Затова поднасям музиката с точното звучене, точните факти, точните стилове, подчертавам наистина характерното за автори и изпълнители. Не искам да представям само известните имена, а преди всичко личностите, повлияли развитието на тази музика. Учих, а след това живях в Холандия общо 12 години. Там има изключително добре развито джаз образование, постоянно гастролират всички големи имена, публиката е добре информирана. Реших да допринеса според силите си и в България ценителите да получат информация по адекватен начин. При това не само за американските джазмени. Когато в България забраняват джаза, в Западна Европа той се превръща в символ на свободата, творци и интелектуалци го издигат в култ. Имам идея да се върна в Jazztory към ранните години на тази музика и у нас, когато тя се е развивала както навсякъде по света. Едно от предстоящите издания ще бъде посветено на The Andrews Sisters, популярни по време на Втората световна война. Мой приятел ми напомни, че младото поколение не познава добре дори имена като Симеон Щерев и Милчо Левиев. Това е основната задача на поредицата – да попълни празнотите в информацията, да разбие някои митове и да донесе радост и удоволствие на публиката. Снимки: Jazztory