01.12.2016

Резултати от търсенето

Ноам Чомски: САЩ провали България, отстоявайте независимостта си!

 „Провалена държава" е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи. Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират. Това са основните характеристики на една провалена държава. И книгата обръща внимание на факта, че някои от най-богатите и най-могъщите държави в историята на човечеството влизат в тази категория. До голяма степен САЩ са провалена държава. Има много велики нации, нации, които са преживели провалени държави в историята си. На пръв поглед САЩ, най-мощната страна на света за момента, не е провалена държава, не е провалена държава в същия смисъл като Хаити например - една от най-бедните държави в западното полукълбо. Една от причините за разликата е, че САЩ е независима, никога не е била завладявана. А в Хаити държавността първоначално била рушена от колониална Франция и след това, през последните 100 години, от американците. И това са двете уж крайности, които ви давам като пример. Но и САЩ и Хаити са провалени. Следя Балканите. Те наистина като регион на много разрушителни конфликти. България има късмет да не бъде епицентър на тези конфликти. Засега! От друга страна България пострада - както и всички страни от Европейския Изток - от колапса на комунистическия режим и сериозния срив на икономиките след 90-а година, което е много сериозно като срив. И до известна степен този колапс на икономиките вървеше и с нещо, което би могло да се нарече икономически геноцид от страна на Запада. Има известни елементи на възстановяване вече, на съживяване на икономиките, и определено се наблюдава напредък в демократичните форми на управление - повече свобода на словото, повече възможности за политическа изява и т.н. Но оценката е нещо много сложно и комплексно. Напоследък четох едно изследване за Словакия и в него се сравнява качеството на живот и показателите за човешкото развитие през 70-те и 80-те години, сравняваше се с 90-те и началото на нашия век, та до ден днешен. В голяма степен по тези показатели се наблюдава спад и регрес, не напредък. От друга страна в политическото пространство откритостта и отвореността са вече факт. Така че, тук оценката е нееднозначна. САЩ са много доволни, когато има демокрация, но е добре демокрацията да се съчетава и с подчиненост на САЩ. Това е израз на американската мощ. От друга страна, ако има демокрации, които се развиват като опровергават или се опитват да поставят под въпрос влиянието на Съединените щати, естествено САЩ се обръщат против тях и се опитват да ги разрушат. САЩ не се интересуват от това да изнасят демокрация, интересуват се от това да изнасят подчинение и за това има стотици примери, които могат да бъдат дадени. Най-драматичният такъв пример днес са Русия и Сирия. Които са точно толкова либерални и демократични държави, колкото самите САЩ. Но пропагандата на САЩ ги обявява за диктатури. Защо?! Ясно е защо! Още по-отявлен пример е този с Палестина. През януари 2006 година палестинското население проведе свободни, открити и много добре наблюдавани избори и също всички обявиха единодушно и потвърдиха, че тези избори са били свободни и справедливи. Но политическата партия, която спечели изборите, се противопоставя на САЩ, така че САЩ веднага накараха Израел да направи нещо, което във всички случаи беше наказание за това, че хората са гласували по съвест в едни свободни и честни избори. И открито САЩ просто наказват това население и го карат да гласува по начин, който те желаят. Не може да си представите по-драматичен пример за омраза или за незачитане на демокрацията. И Газа, която е най-засегната и там хората наистина пострадаха най-много, попада именно в полезрението на Женевската конвенция, тя е защитена от нея, Газа е окупирана територия. И има абсолютно единомислие в мнението на международната общност, че това е така. Тя е окупирана територия и затова за нея важи Женевската конвенция. В член 33 от конвенцията е записано, че е огромно престъпление да се наказват цивилни и те да страдат. А кой ще приложи тази конвенция? Страните, подписали конвенцията, се задължават със закон да преследват съдебно всички, които по някакъв начин нарушават конвенцията, включително и своите собствени лидери. Ако САЩ и Европа бяха страни, спазващи закона, би трябвало да изкарат на съд собствените си ръководители за сериозните нарушения на Женевската конвенция. Така че от една страна това е драстичен пример за омраза и незачитане на демокрацията, а от друга страна е демонстрация за незачитане на международните договорености и международното право. Това са всъщност характеристики на едни провалени държави. Много други примери има също - Венецуела и т.н. Възможен ли беше износът на демокрация от страна като САЩ да бъде съчетан с някакъв План Маршал, който ние в България не получихме? Планът Маршал е създаден при много специфични обстоятелства. След Втората световна война САЩ бяха наистина изцяло посветени на идеята да възстановят Западна Европа като огромна икономическа мощ. Имаше естествено стратегически причини за плана „Маршал", и освен това най-голяма част се пада на търговските, на комерсиалните интереси. Съединените щати излязоха от Втората световна война като може би най-богатата държава. Имаха половината от благата и богатството на света по това време. А и имаше огромна производителна промишленост в САЩ. Огромни капитали и възможности да инвестира, а единственото място, където можеше да се инвестира, тогава беше Западна Европа. Така че Планът Маршал беше едно много деликатно предложение от страна на американската икономика, което работеше в двете посоки. И по стратегически причини беше създаден той. България и Източна Европа не получиха предложение за Плана Маршал, защото САЩ и Великите сили по това време имаха съвсем различна представа за това как да се развие Източна Европа. Говоря за времето след падането на Берлинската стена. Прегледайте бизнес пресата по това време, прочетете я. Financial Times в Лондон, Business Week в Съединените щати. Те бяха просто на седмото небе от това, че беше паднала Берлинската стена. И казаха, че това ще бъде едно оръжие, насочено срещу западните работници. Ето ви Източна Европа, казаха те, и тук една работна сила се е устремила към нас, работна сила, която е с много добро образование, здрава, права, с правилния цвят на кожата и живее в условия при правителства, които наистина са ги потискали, и те са свикнали да се подчиняват. Ето ви идеалните работници, които са евтини, които ще създадат огромни печалби за западните корпорации. И ще им дадат възможност да подкопаят луксозния начин на живот на западните работници. И във Financial Times, основният бизнес вестник на света, имаше статия, в която се казва: „Това е троянският кон на комунистическото влияние» «Ластарите му отиват на Запад и това са ластари и корени, които могат да подкопаят уюта на западните работници и да създадат много повече печалби за западните корпорации. От друга страна Планът Маршал имаше същите цели: повече власт и повече пари за корпорациите в САЩ. Но тогава това можеше да стане с възстановяване на икономическата мощ на Европа. Планът „Маршал" всъщност и военните разходи, които доведоха до това да се раздели Европа, бяха основите за създаване на тези многонационални корпорации". Буквално цитирам Министерството на търговията на администрацията на Рейгън. Значи целите са същите: власт и пари за елитите, Съединените щати - богатите. Но тука усилието, формулата, по която да се получи същият резултат, е друга. Те са различни през 1950 и 1990 година. А демокрацията е нещо, което въобще няма отношение. И трябва да кажа, че има много добри школи на мисълта на Запад. И най-известният учен в тази област е Томас Кородерс. До голяма степен той е най-уважаваният учен. Той всъщност много ентусиазъм влага в това да се насърчава демокрацията, но той поне е честен учен. И казва, че съжалява, че от Рейгъновата администрация до днешен-ден САЩ „преследват демокрацията само тогава и единствено тогава, когато тя е в услуга на стратегическите цели на САЩ." И това е точно така. Русия се развива много добре, доколкото глобалната западна олигархия й позволява. Очевидно глобалната им цел е да я съсипят и разграбят. Твърде амбициозна цел, бих казал. През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО. Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток. Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава и сега - към Украйна. Предложението да се разположат противоракетни съоръжения в Източна Европа е много сериозна заплаха за съветския, така наречен ядрен щит. Можете да го прочетете във водещи стратегически публикации в Америка. Има един журнал Arms Control Today, контрол върху въоръженията в днешно време. В него има публикация от водещ стратегически анализатор в САЩ, Теодор Постал, който е професор в моя университет. И той анализира заплахата, която тези инсталации представляват за стратегическия щит на Русия. И съответно тези ходове предизвикаха Русия да започне да разширява военния си капацитет. Източна Европа и Балканите, понеже се намират точно в средата на разгорещяваща се конфронтация между Западна Европа и Русия, която сериозно се катализира. Това са критично важни събития. Сирия практически е унищожена от американско-ислямисткото нашествие. Страната вече е абсолютно разрушена. Имаме много надеждна информация за нагласите на сирийското население по средиземноморското крайбрежие, което е под контрола на Асад. Да отбележа само, че това е 90 % от цялото население на Сирия. Преди няколко седмици американски военни издадоха един доклад, който изтече в публичното пространство. След много подробно и внимателно проучване на общественото мнение в Сирия. Обхванати са различни групи от населението. Заключението е, че всички сирийци подкрепят два основни извода: първият извод е, че ужасните неща, които са се случили след индиректната инвазия на Съединените щати, са по вина на Съединените щати, а вторият, и всички са единодушни, е че САЩ трябва да спре агресивната си политика по унищожение на страната им. Но мнението на сирийците дори не се разглежда като възможност за действие, ако гледате сегашните кандидат-президенти и четете какви възможности предлагат те за решаване на този конфликт от страна на Съединените щати. Желанията на сирийския народ никой не ги споменава. Единственото, за което се говори, е как Съединените щати ще се постараят Сирия да стане една стабилна и предсказуема държава. Сирийците ги очаква съдбата на Ирак, ако не и по-лоша. Миналия ноември беше постигнато споразумение между САЩ и клиентското правителство, качено на власт от Съединените щати в Ирак. Споразумението дава възможност на САЩ да задържи войските си по принцип до когато пожелае, без краен срок. В това споразумение черно на бяло се казва как Ирак трябва да даде приоритет на инвестициите, идващи от Съединените щати. Изненадан бях, колко откровено нахална е тази договорка, но това е споразумение, подписано между две официални правителства. САЩ трябва доста да се потруди, за да изпълни в реалния свят това споразумение. Може да не успее, но това е целта. Eто какво е посланието ми към българите:  Вие сте малка държава и от вас се искат повече морални усилия да отстоявате независимостта си. Добре е да знаете, че България е една провалена държава благодарение на САЩ. Но след всеки провал може да последва възход. Дали ще ви се случи зависи и от вас. Предупреждението ми е да мислите много внимателно за пропагандата, която се шири за много високохуманните и благородни цели на мощната държава САЩ. Държавите не са агенции за благородство и висок морал. Те се стараят да се представят като работещи в услуга на човека. Съветският съюз също твърдеше, че е държава на народа, нали? Но, особено за малките държави много е важно да се отчитат фактите, да се внимава и анализира критично кое може би е илюзия, и кое - истина. И да се прави опит съответно независимо човек да си проправя път напред с реалистичното отчитане на интереса на великите сили. Трудно е, но е възможно! Автор: Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския университет Източник: News Front

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

Цветан Василев да бъде докаран в чувал пред съда!

 Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се превърна в официален защитник на банкера беглец Цветан Василев. Това се случи по време на заседание на Висшия съдебен съвет, на което Панов тържествено обяви, че доносите в интервюто на доскорошния мажоритарен собственик на КТБ пред медията на приятеля му Иво Прокопиев са проверими. След това шефът на ВКС поиска изненадващо оставката на представляващия Висшия съдебен съвет Димитър Узунов. Защо Панов защитава човека, който фалира четвъртата по големина банка в България и каква е ролята на Костов и кръга "Капитал"? По тези и други горещи теми разговаряме с политолога Антон Тодоров. - Г-н Тодоров, как си обяснявате активността на банкера-беглец Цветан Василев в медиите на Прокопиев? - Искам да подчертая, че преди година Цветан Василев е завел дело срещу мен, което спечелих на първа инстанция. Много държа да уточня това нещо, защото нахалството на този човек е безгранично. Според различни доклади той е източил от КТБ милиарди, това твърди и "Аликс Партнърс", които той се заканва да съди, заради това, че са направили такъв доклад. Според мен не бива да му се дава думата. В България трябва да е останала минимална доза благоприличие, което би се изразило в това този човек да бъде докаран в чувал, ако трябва, за да застане пред българското правосъдие заради катастрофата, която причини на българите, на българската държава и на публичните институции. - Как си обяснявате факта, че председателят на ВКС Лозан Панов се превърна в публичен защитник на подсъдимия за източване на КТБ? - Лозан Панов и цялата кохорта хора, които са близки до кръга "Капитал" биват подкрепяни медийно от лица, които са правили приватизационни сделки. Като например тази в завода "Каолин", за която написах на базата на документи от агенцията за приватизация как точно е била приватизирана. В медиите на такива хора им се дава място да говорят поради една много проста причина. Те трябва да създадат гръб на хора като Цветан Василев, които по този начин да получат безнаказаност. Това е голямата идея. В България за пореден път се доказва, че хора като Цветан Василев могат да направят римейк на това, което се случи 95-96 година и никой да не носи отговорност. Оказва се така, че ние българите сме по-зле от животните. Едно животно, което се спъне в един камък, втори път не се спъва в него. А ние позволяваме няколко пъти да ни оберат до шушка по един и същ начин. - Каква е ролята на Иван Костов и Иво Прокопиев в тези схеми? - Медиите на Прокопиев дават на "правилните" хора да изговарят пропагандните си послания. Сега ще обясня по какъв начин се прави пропаганден заслон. Като едни факти биват притъпявани, а някой биват абсолютно игнорирани, а на други се предават вселенски размери. Получава се една пропагандистка асиметрия в посланията. Тези медии никога не дават думата на отсрещната страна. Колко пъти сте видели в "Медиапул", "Капитал", "Дневник" и Клуб З" интервю с мен или с някои от хората, които са нарочени за врагове? Всичко е толкова подбрано, манипулират се дори и форумите в тези издания, за да се постигне пропагандно внушение, което в 27-ата година от началото на прехода е абсурдно, че в България има нещо подобно. - Как ще коментирате анонса, който напоследък се върти в общественото пространство, че се готви нов десен проект с участието на Радан Кънев, Иван Костов и кръга "Капитал"? - Такъв нов десен проект ще бъде като стария десен. Тука има една много хубава българска поговорка за бардака за......да не казвам какво от етични съображения. Този нов проект ще представлява същото чудовище каквото беше и ДСБ, каквото е и Реформаторския блок. За съжаление една малка група българи перманентно наливат кръв в една такава мумия. Казвам мумия, защото на хора като Кънев, Костов и Прокопиев не им е нужен анализатор. На тях им е нужен политически екзорсист. Нали си спомняте, че Костов говореше, че духът е напуснал СДС или тялото, а след това се върнаха в тялото. Аз задавам един въпрос: Когато се върне духа в тялото какво се получава? Получава се мумия, която не е от този свят, не се храни и върши злодейства, в техния случай - политическа мумия. - Вчера членът на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев даде интервю пред сайта на Огнян Донев "Клуб З". Как гледате на призива на главния прокурор Сотир Цацаров ВСС да вземе решение дали висшите магистрати трябва да дават изявления в медии, чиито издатели са обвиняеми и подсъдими? - Абсолютно резонно искане поради една много проста причина. Ако ние някои факти за обвинението срещу Огнян Донев, то Цацаров знае цялата истина и до колкото съм наясно с обвинението там има много сериозни доказателства. Логично в медии на хора, които са с подобни обвинения да не се вземат на сериозно, камо ли пък представители на Висшата съдебна власт пък да дават интервюта там. По този начин се разцепва съдебната система и тогава тя не може да си върши функцията, което очевидно е една от целите на тези хора. Когато съдебната власт на си върши функцията се създава обществена неприязън и хората предвид на това, че биват пропагандистки обработвани, много често не могат да схванат кой кой е и за какво се бори. И поради тази причина се вижда такъв разнобой в общественото мнение. Няма ясно диагностициране кои са враговете на гражданското общество, а те са там. Когато си обрал 4-5 милиарда от една банка ти какъв си?!  - Имаше ли по-голяма кандидатура на задкулисието от тази на Татяна Дончева? - Много добре го казахте, тя наистина е кандидатура на задкулисието. Сега ще разкрия още една тайна. Кандидатурата на Татяна Дончева е най-ценния в момента политически проект за Цветан Василев и кръга около него. Хората на банкера подкрепят и ДСБ на Костов, както и евентуален нов десен проект. Но най-важна е Татяна Дончева, тъй като тя има все още възможност да генерира известна подкрепа, впредвид на това, че малко се говори за нея. Аз за това си позволих толкова директно да я атакувам, включително и със снимки, които не бяха се появявали преди и се появиха за пръв път във вашата медията. Това са фотоси с Илия Павлов. Когато си бил адвокат-консултант на Илия Павлов е абсурдно, че ще бориш мафията. Това е същото като борбата с мафията на Радан Кънев, който щом се докопа до властта и хора от неговата кантора започнаха да получават договори с държавни предприятия.  Интервю на Явор БЕЛЧЕВ, БЛИЦ

"Галъп интернешънъл": Бойко Борисов се ползва с доверието на една трета от българите

Премиерът Бойко Борисов се ползва с доверието на една трета от българите, показва изследване на "Галъп интернешънъл“, което обхваща последната една година. Вежди Рашидов е сред най-популярните министри. Той се ползва с доверието на една пета от българите. Петър Москов, Лиляна Павлова и Томислав Дончев са също сред популярните членове на кабинета. Президентът Росен Плевнелиев в последната една година достига до нива от около една четвърт положителни оценки и над 60 процента отрицателни. Столичният кмет Йорданка Фандъкова и еврокомисарят Кристалина Георгиева събираха чувствително положителни оценки, с лека преднина за Георгиева, отчитат от "Галъп". В последните 12 месеца близо половината от запитаните хора изказват одобрение за тях, а около една трета недоверие. В новата си роля на омбудсман в последните няколко месеца Мая Манолова се е утвърдила на нива от около една четвърт дялове на заявяващите доверие и около 60 на сто недоверие. Данните са базирани на ежемесечните независими от външно финансиране представителни за пълнолетното население на страната проучвания.

Галъп интернешънъл: Една трета от българите вярват на Борисов

Една трета от българите вярват на премиера Бойко Борисов и одобряват провежданата от неговия кабинет политика. Това показва изследване на "Галъп интернешънъл“, което обхваща последната една година. От министрите пък най-популярен е Вежди Рашидов. Той се ползва с доверието на една пета от българите. Петър Москов, Лиляна Павлова и Томислав Дончев са също сред популярните членове на кабинета. Президентът Росен Плевнелиев в последната една година достига до нива от около една четвърт положителни оценки и над 60 процента отрицателни, предаде БНР. Столичният кмет Йорданка Фандъкова и еврокомисарят Кристалина Георгиева събираха чувствително положителни оценки, с лека преднина за Георгиева, отчитат от "Галъп". В последните 12 месеца близо половината от запитаните хора изказват одобрение за тях, а около една трета недоверие. В новата си роля на омбудсман в последните няколко месеца Мая Манолова се е утвърдила на нива от около една четвърт дялове на заявяващите доверие и около 60 на сто недоверие. Данните са базирани на ежемесечните независими от външно финансиране представителни за пълнолетното население на страната проучвания.

Как и защо Обама създаде „Ислямска държава“ – I част

 Доналд Тръмп обяви, че Обама е основател, а Хилари Клинтън – съосновател на „Ислямска държава“. Не че казаното е някаква тайна. Съвсем друго е обаче, когато кандидат за президент го каже, пък вземе, че изведе от него далеко стигащи изводи за фалшивата „битка“ на Обама с ИДИЛ и необходимостта от сближаване с Русия в борбата срещу общия враг – ислямския терор. Това може да означава колосално преобръщане на световния ред. И тъй, на митинг във Форт Лодърдейл (Флорида) на 10 август кандидат-президентът на републиканците заяви, че Обама е основател на ИДИЛ и, верен на своя неподражаем стил, го повтори 4 пъти: „… И после Обама влезе там (в Ирак). Когато влезеш в такова място, нормално е да почистиш. А той забърка още по-голяма мръсотия. Той забърка такава мръсотия! След това имаме Хилари с Либия… колко тъжно! В много отношения те го уважават. ИДИЛ се отнасят с уважение към президента Обама. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят на ИДИЛ. Той е основателят. Той основа ИДИЛ. И аз бих казал, че съосновател е измамницата Хилари Клинтън. Съосновател: Хилари Клинтън!“ Полудяла от възторг, публиката дълго скандира „Хилари в затвора!“ (Lock her up!) В щатските медии последва врява до Бога, заплахи със съд, искания за оттегляне на изявлението. През  „устата“ на Демократическата партия  – каналът Си Ен Ен, звучаха патетични речи на подставени лица от типа: „Аз винаги съм бил републиканец, и такъв ще си остана, но тази година не мога да гласувам за кандидата на Републиканската партия, който обвини президента на САЩ в тероризъм.“ Или: „Тръмп де факто нарече Обама „терорист“! Лидерът на Свободния свят не може да бъде терорист, не можем да позволим това! И откъде-накъде екс държавният секретар Хилари Клинтън ще е съосновател на ИДИЛ?!“ „В цялата история на САЩ не е имало друг случай, в който претендент за Белия дом да обвинява актуалния държавен глава в престъпления срещу човечеството“, обясни  сенатор-демократ, който вдигна отново тезата на Обама, че Тръмп е негоден да управлява и, следователно, Републиканската партия трябва да си избере друг кандидат. Симпатизанти на милиардера се опитаха да му помогнат, като изтълкуват думите му като метафора, но Тръмп категорично отказа подобни услуги. „Вие искате да кажете, че президентът е оставил в Ирак вакуум, че е проиграл мира, нали?“ – попита проф. Хю Хюит, преподавател по конституционно право и популярен радиоводещ. “Не-е!  Искам да кажа, че той е основателят на ИДИЛ. Искам да кажа точно това!‘ – възнегодува Тръмп. Интервюто се проведе на 12 август. За да няма повече тълкувания в преносен смисъл, в следващите дни Тръмп още няколко пъти повтори констатацията си пред Си Ен Ен и Ен Би Си:  „Мисля точно това, което казах. Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално“. И изведнъж някой (нещо?) накара кандидат-президента да даде заден ход. Започна закачливо. „Вие от сарказъм не разбирате ли?!“, попита той в Туитър.  Тръмп обясни, че думите му са били интерпретирани неправилно от журналистите, които той нарича „най-ниската форма на живот на планетата.“ После оттегли изявлението си почти изцяло. „Появата на ИДИЛ е пряк резултат от решенията на президента Обама и държавния секретар Хилари Клинтън“, заяви Тръмп на 15 август в Охайо . Това вече е друго. Накрая кандидатът на републиканците направо се извини с аргумента, че съжалява за грешките, които е допуснал, когато  в разгорещени дебати се обсъждат много и важни теми. В момента „най-ниската форма на живот“ го къса на части заради този унизителен обратен завой. Дори онези US медии, които традиционно подкрепят Републиканската партия като Фокс Нюз, не намират думи, за да оправдаят  това преобръщане. Кой и с какво го уплаши? Ясно е, че с подобни колебания от нула до 180 градуса Тръмп няма да спечели „либералите“, които така  или иначе вече са решили да гласуват за Хилари Клинтън, но може да загуби (и вече губи) онези бели, християнски избиратели от средната класа, които гласуваха за него на първичните избори само заради смелостта му да нарича нещата със собствените им имена. Но каква е истината? И какво следва от нея? Истината е, че Барак Обама е основателят на ИДИЛ. Буквално. Ето едно от най-силните, неопровержимите доказателства. В САЩ действа организацията „Джудишъл уоч“ (юридически наблюдател), която наблюдава работата на трите власти. В нея работят юристи. На 18 май 2015 г. тя публикува 3 секретни документи на Пентагона и един на Държавния департамент, получени след съдебен процес по американския закон за достъпа до информация. Досега тези 4 документа не са преведени на български език. А си струва! Става дума за свод от около 100 страници, силно цензурирани от двете споменати ведомства.  Всички те носят гриф „Секретно/Не за чужденци“ и бележката „Това е информационен доклад, не е финализирана разузнавателна информация“. Трите документа на Пентагона са издадени от неговата разузнавателна агенция DIA (Defence Intelligence Agency). ПЛАНЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „САЛАФИТСКО КНЯЖЕСТВО“  ВЪРХУ ТЕРИТОРИИ НА СИРИЯ И ИРАК Първото от писмата на DEA с номер R050839Z от 12 август 2012 г., е било изпратено на министъра на отбраната, началниците на CENTCOM (Централното командване на въоръжените сили на САЩ), SOCOM (Командването на специалните операции на САЩ), Обединения комитет на началник-щабовете, ЦРУ, ФБР, Държавният департамент, Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, както и на една малко известна, но много мощна институция – Националната агенция за геопространствено разузнаване (National Geospatial Agency). Има и други адресати, които обаче са зачернени от цензора. Ето писмото: (БЕЛИТЕ ПОЛЕТА ВСЪЩННОСТ СА ЗАЧЕРНЕН, ЦЕНЗУРИРАН ТЕКСТ) R 050839Z, 12 август Министерство на отбраната Държава: Ирак (ИРК) Дата на издаване: 20120730 [Точкa 1 е изцяло цензурирана. От т. 2 се чете само текста „Обща ситуация“] ОБЩАТА СИТУАЦИЯ: A. Във вътрешен план събитията вземат ясна религиозна насоченост B. САЛАФИСТИТЕ, Мюсюлманското братство и АКИ са основните движещи сили на въстанието в Сирия. C. ЗАПАДЪТ, страните от Залива и Турция подкрепят опозицията, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима. … D. –[ цензурирано] Е. РЕЖИМЪТ  се стреми да концентрира присъствието си в крайбрежните области (Тартус и Латакия), но не изоставя Хомс, защото той контролира транспортните маршрути в страната. Режимът намали присъствието си в областите, граничещи с Ирак. (Хасака и Дер Зор)  3. АЛ КАИДА – ИРАК (АКИ) А. АКИ познава Сирия. АКИ тренираше в Сирия, преди да инфилтрира Ирак В) АКИ подкрепя сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медиите. АКИ е в опозиция на правителството на Асад, защото го смята за сектантски режим, враждебен на сунитите . C. АКИ проведе редица операции в няколко сирийски града под името „Джайш ал-Нусра“ (победоносна армия) – едно от нейните крила D. АКИ, чрез говорителя на „Ислямска държава в Ирак“ (ИДИ), Абу Мухамад ал-Аднани, обяви, че сирийският режим е „джибха ал-рувафз“ (авангард на шиитите), който е обявил война на сунитите. В допълнение той призовава сунитите в Ирак, особено на племената по границата със Сирия, да се вдигнат на война срещу режима в Сирия. Той разглежда режима като невернически, защото поддържа партията на неверниците Хизбула  и други невернически режими като тези в Ирак и Иран. Е. АКИ смята, че сунитският въпрос в Ирак е въпрос на всички правоверни и касае всички сунитски араби и мюсюлмани. 4. ГРАНИЦИТЕ А.Границата между Сирия и Ирак се простира на около 600 км сложен терен с голяма пустиня, планински вериги  (планините Синджар), общи реки (текат от двете страни) и обработваеми земи. В. Ирак граничи пряко със сирийските провинции Хасака и Дер Зор, както и със (сирийски) градове по границата. С. Земята от двете страни между Ирак и Сирия е просторна пустиня, пресечена от долини и в нея липсват транспортни маршрути с изключение на международния път и някой големи градове. 5. НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА   А. Населението от двете страни на границата има племенен социален бит, запечатан със силни племенни и брачно-семейни връзки. В. Религиозната принадлежност обединява населението от двете страни, когато в региона възникнат събития. С. АКИ има големи „джобове“ и бази от двете страни на границата, което улеснява потока от оръжия и бойци. D. АКИ беше в упадък в западните провинции на Ирак през 2009 и 2010 г. Но след въстанието в Сирия религиозните и племенни сили в региона започнаха да симпатизират на религиозното въстание. Симпатията намира израз в петъчните молитви в джамиите, в които се отправят призиви за набиране на доброволци за подкрепа на сунитите в Сирия. … 6. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ИРАКСКАТА И СИРИЙСКАТА ГРАНИЦА А.  Три гранични бригади са достатъчни да контролират границата в мирни времена, за наблюдателни функции и предотвратяване на контрабанда и инфилтриране . В. [Цензурирано] С. В предишни години по-голяма част от бойците на АКИ влизаха в Ирак през сирийската граница. 7. БЪДЕЩИ ПРОГНОЗИ ЗА КРИЗАТА: A. РЕЖИМЪТ ще оцелее и ще запази контрола си върху сирийската територия. [По-нататък текстът е цензуриран] B). РАЗВИТИЕ на днешните събития до разгръщане на прокси война: С подкрепата на Русия, Китай и Иран режимът контролира областите с влияние по крайбрежието (Тартус и Латакия) и свирепо защитава Хомс, който се смята за важен транспортен възел в Сирия. Силите на опозицията се мъчат да поемат контрола над източните области (Хасака и Дер Зор), които граничат със западните провинции на Ирак (Мосул и Анбар), както и границата на съседна Турция  Западните страни, държавите в Залива и Турция подкрепят тези усилия.  Тази хипотеза се потвърждава от данните от последните събития, което ще даде възможност да се подготвят убежища под международна закрила подобни на това, което се получи в Либия, когато Бенгази бе избран за център на временното правителство. … 8. (С) ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ИРАК А. Граничните войски на сирийския режим се изтеглиха от границата, а силите на опозицията (Сирийската свободна армия) поеха граничните райони, завзеха граничните постове и издигнаха там своя флаг. Иракските гранични войски са изправени пред една граница със Сирия, която не е охранявана от официални сили, а това създава сериозна заплаха. В. Опозиционните сили ще се опитат да използват своите иракски територии като убежища за своите отряди, разчитайки на симпатиите на пограничното иракско население, като същевременно набират бойци и приемат бежанци от Сирия. С. Ако ситуацията се разгърне, има възможност за създаване на обявено или необявено салафистко княжество в източна Сирия. (Хасака и Дер Зор), а точно това искат силите, които подкрепят опозицията, за да изолират сирийския режим, който е възприеман като стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)… D. Влошаването на ситуацията има тежки последици върху положението в Ирак, както следва: 1. За АКИ се създава идеална атмосфера да се върне в своите стари „джобове“ в Мосул и Рамади и ще получи нов тласък за обединяване на джихада на сунитите в Ирак и Сирия и на останалите сунити в арабския свят срещу онези, които те смятат за общ враг – еретиците (шиитите-б.м.). ИДИ може да обяви създаването на Ислямска държава чрез съюза си с други терористични организации в Ирак и Сирия, което ще означава огромна заплаха за единството на Ирак и защитата на неговата територия. 2. – цензурирано 3. Терористични елементи ще получат отново възможност да нахлуят на иракската арена. [Всички други „страшни последици“ са цензурирани, вероятно защото засягат други държави, освен споменатите Ирак и Сирия. Цензурирано е и всичко останало до края.] ***** Писмото излага плана на американското разузнаване за създаването на „Ислямска държава“ и ползите от нея за САЩ. Само 2 години по-късно, през юни 2014 г. някогашната ИДИ (по онова време „Ислямска държава в Ирак“), но под името ИДИЛ („Ислямска държава в Ирак и Леванта“) осъществи този план. Писмото ясно заявява, че в Сирия няма друга „опозиция“, освен Ал-Каида в Ирак (АКИ) и че различните групировки като споменатите ИДИ, „Джабхат ал-Нусра“, „Джайш ан-Нусра“ и „Свободна сирийска армия“ не са нищо друго, освен бригади на АКИ. Това е една и съща частна джихадистка армия, която според ситуацията и тактиката се явява пред света под различни аватари, но се командва от един общ стратегически център. 28 март 2015 г. Една обща джихадистка армия, съставена от терористичните бригади „Джайш ал Ислам“ (знамето вляво), „Свободната сирийска армия“ (знамето в средата) и забранената от ООН и САЩ „Джабхат  ал-Нусра“ (черното знаме вдясно) завзе град Идлиб на границата с Турция. Ясно е също, че под „западните държави“ авторът едва ли е имал предвид Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Швеция, Норвегия, Дания, Белгия, Холандия, Люксембург и Канада! Те са западни държави, които обаче нямат никакъв интерес. Под евфемизмите „Западът“ и „западните държави“ авторът има предвид най-вече САЩ. Можем да добавим и пуделите Британия и Франция, които между двете световни войни управляваха Леванта с мандат на Обществото на народите. Но тяхната роля в създаването на ИДИЛ е спомагателна – те не решават, а само помагат в изпълнението на решения, взети във Вашингтон. И тъй, силата, която подкрепя създаването на ислямска държава върху територията на днешните Сирия и Ирак е една – САЩ.  Тя използва древната вражда между шиити и сунити, разпалва я до степен на открита война, като ясно заема страната на сунитските диктатури – Турция, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), срещу шиитските правителства в Сирия, Иран, Ирак и Ливан (чиито правителства са доминирани от Хизбула). От писмото става ясно, че: 1.    Още през 2012 г. САЩ са планирали създаването на днешната Ислямска държава като „салафитско княжество“. На едно място авторът даже я назовава със сегашното й име – „ислямска държава“. Тя им е необходима като марионетка в прокси войната срещу „еретиците“(шиитите), т.е. срещу сирийското правителство и Иран. 2.    САЩ откровено се самоопределят като част от силите, подкрепящи опозицията Ал-Каида и нейното „салафитско княжество“ – ИДИЛ. 3.    Още през 2012 г. САЩ са били наясно, че създаването на ИДИЛ ще има страшни последици за Ирак и целия регион, но не са направили нищо, за да предотвратят създаването й. 4.    Още през 2012 г. САЩ са знаели, че въпреки всичко „режимът в Дамаск“ ще издържи и ще запази контрола си върху територията. Разсекретяването на този документ през 2015 г. завъртя медийната машина. Казионните медии се нахвърляха върху онези, които виждат истината, осмиваха ги като „теоретици на конспирацията“, като невежи лица, като… злобари (!?), които просто мразят президента Обама. Заваляха и коментари, оправдаващи и даже акламиращи действията на DIA, която направила толкова точна „прогноза“ за предстоящите събития, предсказала ги до подробности, браво на нея! Американското разузнаване и неговият началник, президентът, никога не са искали създаването на „Ислямска държава“. Ето, в писмото е казано, че създаването й ще има „тежки последици“ за териториалната цялост на Ирак. Авторът на текста е употребил квалификацията „тежки“! Но кой е казал, че Вашингтон желае Ирак да остане цял? Вярно е обратното –въпреки че воюваха 9 години и изхарчиха трилиони долари, САЩ не можаха да си осигурят послушен, колониален режим в Багдад. Ирак е предимно шиитски народ (съотношението шиити:сунити  65:35%) и при шиитско управление попада естествено под влиянието на Иран. Откак се изтеглиха от Ирак американците правят всичко възможно за разкъсването на тази държава на три независими субекта – кюрдски, шиитски и сунитски. Така че „тежките последици“ от създаването на ислямска държава за целостта на Ирак са търсени, те са цел на американската политика в Близкия изток. Кой спусна тази инструкция за работа в Сирия на изброените мощни институции? Кой подбра получателите? Трябва да е някой, който стои над тях, за да има правомощията да ги инструктира. И защо спуска този план за изпълнение на правителството и въоръжените сили на САЩ, ако все пак знае, че „режимът в Дамаск“ ще издържи? Името му е зачернено, едва ли някога ще го научим. Можем обаче да отгатнем кой не е автор. По това време шеф на DIA e генерал Майкъл Флин. Той е назначен на този пост на 26 юли 2012 г., т.е. само 2 седмици преди разпространението на писмото. Цялата му кариера минава в различните секретни служби на САЩ. Участвал е на терен във всички войни и интервенции – от Гренада (1983г.) и Хаити (1994 г.), до Афганистан и Ирак. Ген. Флин отрича авторство на горния документ. Той казва, че е бил категорично против изложения в него план. Трябва да му вярваме. През 2014 г. ген. Флин беше уволнен, защото, по собствените му думи, в разговори с президента Обама е употребявал изразите „радикален ислям“ и „радикален джихад“, когато говори за сирийските бунтовници. А президентът Обама бил забранил употребата на тези изрази, защото те обвързват исляма с чудовищните кланета, извършени от неговите марионетки на терена – „сирийските бунтовници“. (В съзнанието на Барак Хюсеин Обама ислямът е велика религия на мира, а джихадът е сърцевинна част от нея.) През август 2015 г. Флин даде напоително интервю за Ал-Джазира, в което заяви, че създаването на ИДИЛ е било „съзнателно решение“ на правителството на САЩ. Той каза, че е чел горния документ и го проучил много внимателно, след което е влязъл в спор с висшестоящите с настояване САЩ да НЕ подпомагат „тези групи“. Ген. Майкъл Флин (вдясно от Путин, от другата страна на масата) на прием по случай 10-годишнината на телевизия „Русия днес“.  На 10 декември 2015 г. в Москва, по време на прием по случай 10-тата годишнина на англоезичната руска телевизия RT (Russia Today), ген. Флин стоеше до президента Путин. Самият факт, че шефът на военното разузнаване на САЩ присъства на честването на една телевизия като RT, която ежедневно разобличава американската военна пропаганда, говори много за убежденията му. Говори също така за това, че Обама не се ползва с уважение сред генералитета. Безпричинните уволнения на една дузина топ военни, включително и сред онези, воюващи в Ирак и Афганистан като генерал Дейвид Петреъс и ген. Джон Алън  (заради извънбрачна афера!), ген. Стенли Маккристъл (заради платена публикация срещу него в списание „Ролинг стоун“), показа желанието на Барак Хюсеин Обама да се разправи с генералитета. Ген. Флин е само един от многото, с които Обама се подигра. Днес Флин е съветник на Доналд Тръмп, имаше даже очаквания, че ще бъде избран за негов вице. Бившият шеф нa DIA е убеден, че големият неприятел на САЩ и техните европейски съюзници е радикалният ислям, а Русия е „страхотен съюзник“, без чиято подкрепа врагът не може да бъде победен, защото той – врагът, вече не е концентриран на един полуостров (Арабия) или в една държава (Афганистан), а действа в глобален мащаб – навсякъде, където има мюсюлмани.

Разрушихме Берлинската, а сега има 1000 стени срещу бягащи от война

  Ако имахме политици като Петко и Любен Каравелови, България щеше да бъде друга - Проф. Стоянов, какъв е прочитът на събитията 108 години след обявяване на независимостта на България? И независими ли сме всъщност? - По принцип независими държави няма, включително и най-големите, каквито са Русия САЩ, Франция, Англия, Германия и т.н. Ако са независими в едно, те са зависими в друго, било в икономическо, политическо или съюзно отношение. Така че и България няма как днес да се чувства независима, след като е в рамките на Европейския съюз. Но това е една добра зависимост, защото сме си я избрали сами. Една държава обаче е фактор, когато има мнение по дадени въпроси. И аз тук ще цитирам Васил Левски, който казва: „От нашите собствени задружни сили зависи да бъдем равни с другите европейски народи.” Т.е. той казва, че от нас зависи да бъдем равни с другите. Знам, че трябва да се съобразяваме с решенията на НАТО и ЕС, тъй като сме техни членове. Но си мисля, че във вътрешната политика можем да направим още в посока на вътрешна независимост. - Като че ли страната ни все се стреми да бъде прикачена към някоя от Великите сили, как си го обяснявате? - Една малка държава не може да бъде самостоятелна, като изключим, разбира се, Швейцария, която е банката на света. Но една малка страна като България винаги трябва да се съобразява с големите, защото оставането в неутрално положение може да доведе до лоши последствия и от двете страни. В последните 100 години, откакто отново става самостоятелна, България винаги се прикачва към една от страните, които се създават в европейското и световното пространство. За съжаление, като че ли политиците ни тогава бъркат много често, защото искат да решат въпроса за националното ни обединение изведнъж. Обикновено отивахме там, където мислехме, че обединението ще стане най-бързо, но във всички случаи не можахме да преценим къде е мястото на България след Балканската война, в която България се представя по чудесен начин. След това е Междусъюзническата война и първата национална катастрофа. При нея грешката е изцяло българска. Фердинанд скрива предложението на Османската империя за подписване на примирие и когато се опитваме да превземем позициите на Чаталджа, България търпи поражение и след това вече се стига до противоречието между съюзниците и нареждането на Фердинанд да нападнем бившите си съюзници. След това решаваме да се присъединим към Централните сили, като мислим, че те ще спечелят войната. Аз мисля, че тук Васил Радославов и Фердинанд за пореден път грешат. И Фердинанд греши съзнателно, защото той подписва договор с кайзер Вилхелм, че ако България загуби войната, той ще получи съответните придобивки: дворец, пенсия, прислуга. И това става след като България губи, той абдикира и оставя на мястото си своя син Борис. Централните сили колкото и да силни, в края на краищата са затворени в центъра на Европа. И макар че в началото имат успехи, целият свят се обединява срещу тях и накрая се стига до победа на Съглашението. В тази борба България е обвинявана във военно престъпление, защото ако не беше се включила на страната на Централните сили, войната щеше да свърши поне две години по-рано. А ние правим моста между Германия и Австро-Унгария и Османската империя и по този начин удължаваме войната. И затова в Париж българската делегация е изолирана в Ньой и се иска България да бъде наказана строго, тъй като заради нея жертвите във войната са твърде много. Аз мисля, че при една по-гъвкава политика можехме да получим някакви отстъпки от страна на своите балкански съседки, въпреки че те са на страната на Съглашението. Както става преди Балканската война, когато със Сърбия си поделяме Македония. Аз не съм привърженик на този договор, защото в случая делим нещо българско, но в политиката понякога има нужда и от компромиси. А включването ни на страната на Централните сили прекърши полета на България към решаване на националния ни въпрос. След подписване на договора в Париж българската нация беше смазана, унизена и натоварена с безброй материални задължения и оттам насетне нещата се развиха много лошо. Във втория световен конфликт България отново не се ориентира по най-правилния начин. Разбирам мнението на колегите историци, които казват, че ако бяхме запазили неутралитет, България щеше да бъде прегазена от войските на Хитлер. Но вижте какво стана след това с държавите, които бяха прегазени, като Белгия, Холандия, Гърция. След войната те бяха на страната на победителите и получиха всичко онова, което искаха. А България за пореден път бе на страната на победените. И само благодарение на това, че в последния етап се присъединихме към страната на антихитлеристката коалиция, СССР съумя да запази поне нашите граници, защото гърците и сърбите искаха много от нас и то не без основание. Нашие политици и от онова време, а и днес играят ва банк, а политиката е изкуство, в което трябва да бъдеш много обигран. И когато се върви по линията на най-лекото съпротивление, обикновено винаги се стига до фатални грешки. - Ако се върнем отново назад в миналото, кой или кои от българските политици могат да служат за пример на днешните? - Ако имахме политици като Петко и Любен Каравелови, България щеше да бъде друга. Любен Каравелов още през 70-те години на 19-и век е наричан от дипломатите на Великите сили Българския или Славянския Мацини. И не случайно го готвят за първия министър-председател на България, но той умира още преди откриването на Великото народно събрание. Той е и единственият българин, поканен от руските власти да присъства при подписването на Санстефанския мирен договор. Той заминава и прекарва в Цариград цял месец. Петко Каравелов пък за мен е най-честният ни министър-председател. Петко Славейков дори пише за своя съпартиец: „Когато Радославов и Стамболов се устремяваха към властта, всички тичаха да помагат. Защото знаеха, че те крадат, но ще има и за тези, които им помагат. А наш Петко не става и за слива. Той не краде, ама и на другите не дава”. Каравелов е пословично честен човек, кристално чист, който не знае какво значи да се открадне и да се облагодетелства от властта. И дори когато го пребиват и затварят в Черната джамия по заповед на Стамболов, и когато идват чуждите кореспонденти и питат: „Вярно ли е, че спрямо вас е упражнено насилие?”, той, целият насинен и пребит от бой, отговаря: „В България такива неща не могат да стават”. Ето това са хората, които могат да бъдат за пример. - Има ли нещо вярно в твърдението, че е заложено в манталитета ни постоянно да чакаме някой да взема вместо нас важните решения? - Забелязали ли сте, че обикновено когато някой ни засегне, се заканваме, че един ден ще им го върнем. Погледнете какво става на улицата. Затова, че си свирнал на някого с клаксона на колата си, изскачат с бухалките и започват да те бият. Или затова, че си бутнал някого, се стига до насилие. Може би чуждото владичество в миналото има отражение върху психиката на българина. Но ми се струва, че има нещо в българската душевност, свързано с покръстването и с унищожаването до девето коляно на 52-та болярски рода от княз Борис. С това е ликвидиран цветът на българската народност. Това са хората, които са искали да си запазят традициите и старата религия. След тяхното ликвидиране онези, които остават, знаят какво ще им се случи и затова започват да таят в себе си злоба. Цветът на нацията не се създава за ден-два, нито за година-две. И ние затова днес сме си останали езичници по душа. Друг е въпросът, че интелигенцията ни още тогава е била слугинска. Имаме писменост от 9-и век. Падаме под робство края на 14-и век, това са пет века. Къде са ни писмените документи от онова време ? Къде са ни църквите ? Отидете в Белград и вижте крепостта там и я сравнете с Царевец, който може да се нанесе 150-200 пъти в нея. Защо не са унищожили турците Белградската крепост? Ние сме малък народ с чудесна история. Но на нас много ни се иска да се покажем велики. Пишем история така, както ни се иска на нас. Четете: побеждавали сме гърци, турци, византийци, сърби. Сега правим честване за 100-годишнината от Първата световна война. Питам: Какво честваме? Аз мисля, че вече няма народ в света, който да се хвали с военни победи. Германците имат безброй военни победи, най-страшната армия. Кой германец днес се хвали с победите си по време на двете световни войни. Една нация трябва да се хвали с икономически и културен напредък. Войната е нещо, което съпътства развитието на човешкото общество. Но тя трябва да бъде набутана встрани, а ние се хвалим само с военни победи. И оттам мисля, че идват нашите проблеми, дори и днес. - Какви изводи и поуки трябва да си вземат днешните политици от миналото ни? - Да не повтарят грешките на предходниците си и да не играят ва банк с българските интереси, които трябва да се отстояват навсякъде. На първо място, трябва да се гледа интересът на българския народ, без да пречим на другите. Днес имаме една обединена Европа, оградена с бодлива тел. Разрушихме Берлинската стена, а сега в Европа има 1000 берлински стени срещу хора, които бягат от войната. И си мисля, че трябва да бъдем по човеци, да мислим за собствения си народ, но и за всички в беда. Защото българите много често са изпадали в беда. Друг е въпросът, че трябва да се прецени кой е бежанец и кой не е.     Визитка:   Роден е 12.2.1949 г. Завършил е ВТУ „Св. Кирил и Методий” Работил е 17 години в Националната агенция за оценяване и акредитация Председател на Фондация „Васил Левски”

Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер.

 Вестник „Труд” представя на читателите си новата седмична рубрика „Цар Борис III и спасяването на българските евреи”. В нея публиката ще бъде запозната с мненията „за” и „против” ролята на монарха през Втората световна война за избавлението на евреите в тогавашните граници на България. Този своеобразен форум ще даде трибуна на експерти и историци, запознати с темата „Холокост”, които участват задочно и в спор, разразил се през последните години у нас и по света. А именно – отговорен ли е Борис III за депортирането на над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония? Трябва ли страната ни официално да признае за истина твърдението, че е могла да направи повече за изпратените в газовите камери? Или да остане с имиджа на единствената държава, която е спасила всички свои евреи през Втората световна война? Днес представяме противоположните мнения на проф. Михаел Бар-Зоар и Раду Йоанид. Първият е сред най-изтъкнатите познавачи на историята от онзи период. Проф. Бар-Зоар е роден на 30 януари 1938 г. в София. Емигрира в Израел през 1948 г. Раду Йоанид е директор на отдел „Международни архивни програми” в Мемориалния музей на холокоста във Вашингтон. Призовава днешните официални български власти за цялата истина за депортирането на евреите от Беломорието и Македония.    Проф. Михаел Бар-Зоар: Една малка държава каза „Не“ на Хитлер. Проф. Бар-Зоар е автор на биографични и исторически изследвания, включително и книга за спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война – „Извън хватката на Хитлер” (1998). – Професор Бар-Зоар, каква е ролята на цар Борис ІІІ за спасяването на българските евреи? – Има два етапа в поведението на цар Борис ІІІ по този въпрос. В началото на Втората световна война той се уповаваше много на Германия, за да получи областите, които България беше изгубила преди години – Добруджа, Тракия и Македония. Добруджа беше върната на България на конференция във Виена, а Тракия и Македония бяха дадени на българска администрация от Германия, която нападна Гърция и Югославия. Нейните войски бяха в България. И цар Борис ІІІ, без да го попитат, се опита да плати за това с мерки срещу евреите. Той прекара един закон за защита на нацията, който беше много близък до Нюрнбергските расистки закони против евреите. Създаде комисарство по еврейските въпроси, начело на което застана бесен нацист – Александър Белев. Евреите трябваше да ходят със значки, не можеха да бъдат журналисти, да имат бизнес, много от тях бяха изселени от София, както и моето семейство. През февруари 1943 г. Белев подписа договор с Германия за изселването на евреите в Полша. Тогава никоя друга държава не беше подписала такъв договор. Първата „пратка” трябваше да е 20 000 евреи – почти 12 000 от Тракия и Македония и още 8000 от Стара България. Започна изселването на първите, но когато се опитаха да вземат тези от старите предели на страната, започнаха бунтове. На 9 март 1943 г. скочиха църквата и група депутати от парламента, които принадлежаха към профашиското мнозинството, водени от заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев. И така вечерта, в която влаковете с евреите трябваше да тръгнат към Полша и групите вече вървяха към гарите, царят издаде заповедта нито един евреин да не напуска България. – Въпреки това Борис III е имал много слабости. – Слабостта на царя бе неговата сила. И до днес по цял свят има спорове добър ли е бил Борис III, или не е бил. За всяко решение обаче е важно кой се подписва отдолу. Ако царят не беше казал да не заминават, щяха да заминат. Фактът е, че и при двата опита за депортация той е казал „Не”. И стана нещо, което ние наричаме чудо – България е единствената страна в света, спасила евреите си. Аз бях дете в България. Имах един чичо Яков и един чичо Иван и аз не знаех каква е разликата. Най-добрите приятели на баща ми бяха българи, християни. България е единствената страна, в която имаше едно смесено общество, бедните евреи живееха с българите и нямаше чувство за дискриминация. Според мен ги е обединило това, че 500 години против турците са били и евреите, и циганите, и арменците. В моята книга има една снимка от българско село на пет прегърнати жени – по средата е майка ми с еврейската си значка. В тези година такава снимка никъде на друго място в Европа нямаше как бъде направена. Никой нямаше да се снима с една еврейка! Ние, българските евреи, чувстваме, че имаме физически и морален дълг към България за това, което тя направи. Защото една малка държава, един малък народ, който беше просто хапка за Хитлер, каза „Не”. – А доколко България носи отговорност за съдбата на евреите от Тракия и Македония? – Това е петно върху България. Когато тя взе Тракия и Македония, българите се отнасяха към тях като част от страната, затова наричаха Борис III цар Обединител. От германска гледна точка обаче не беше така. Дори в картите, които видях в Берлин, на Тракия и Македония пишеше „под българска администрация”. Те не ги приеха като част от България. От самото начало те казаха на българите – тези евреи там са наши. Видях и документа, в който германците пишат къде се намират евреи в Европа и кои са те. За България бяха 43 000 евреи, тези от Тракия и Македония бяха записани като такива от Сърбия, Македония, Югославия или от Гърция. Тук има голяма разлика между Добруджа и Тракия и Македония. Добруджа беше официално върната на България и всички жители станаха веднага българи, а евреите станаха български евреи и не бяха докоснати. – Защо тогава казвате, че е петно върху България? – Защото българската полиция и армия не трябваше да помагат на германците при тази депортация. Царят трябваше да протестира. Но според мен нищо не можеше да се направи. Тези евреи в Тракия и Македония бяха сираци, нямаше кой да ги запази – 11 343 евреи, пратени направо в газовите отделения в Треблинка. – Защо музеите на холокоста във Вашингтон и в Израел имат различни версии за спасяването на българските евреи? – Да, в „Яд Вашем” в Йерусалим казват – в България сте имали 60 000 евреи, просто вкарват и тези и от Тракия и Македония в сметките, и 12 000 са били изпратени – това е лошо за вас. Затова имаме и голяма спор с тях. Когато аз бях в „Яд Вашем”, разказах на директора на музея тази история за българските евреи, която сега разказвам на вас, и той каза, че заради мен трябва да приготви отново цялата изложба в музея. Той не знаеше тези неща.   Раду Йоанид: Трябва да изнесете цялата истина През 2013 г. Йоанид остро критикува декларацията на българския парламент, приета в чест на 70 години от спасяването на българските евреи. Според него България и цар Борис III не са направили достатъчно. – Г-н Йоанид, повече от 15 години се води спор кой е виновен за депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия и Македония през 1943 година. Едната теза е, че за това е виновно пронацисткото правителство на Богдан Филов, други заявяват, че отговорността е на цар Борис III. Къде е истината? – Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг, а именно – имало ли е холокост в България? Има чудесни изследвания за холокоста у вас и едно от тях е глава, посветена на България, в книгата на Раул Хилберг за унищожението на евреите. Искам да поясня, че историята в никакъв случай не е свързана с обвиняване. Българските архиви са отворени, има ясни данни за това какво се е случило. Най-голямата грешка, която всеки народ би могъл да направи, включително и България, е да позволи на политиците или на хора с малко познания по темата да разказват какво се е случило в историята. В България има много добри историци, учители и журналисти, които могат да проверят точно каква е истината и да я изнесат цялата. Но когато даден политик или дипломат използва историята да извърти и изкриви истината, тогава ние сериозно сме загазили. – А фактите какво казват? – Документите и архивите за България и Втората световна война ни казват, че се е случило нещо от фундаментално значение. България е държава, която е съюзник на нацистка Германия. България привежда в изпълнение много силно антисемитско законодателство. То дискриминира евреите, включително изгонва част от тях, но България също така е държава, в която митрополията, политически фигури като Димитър Пешев защитават българските евреи. Поради това е и опортюнизмът на цар Борис III, защото той, от една страна, одобрява законодателството, но от друга – не позволява депортирането на българските евреи. Ако оставим настрана Тракия и Македония, българските евреи оцеляват. Солидарността на определени интелектуалци, на политици, на църквата не може да бъде отречена. Тя е много важна и е пример за това какво е можело да се постигне в други държави, което обаче не се е случило. Но след като уточнихме всичко, трябва да споменем, че точно обратното се е случило в Беломорска Тракия и Македония. Ако евреите от Добруджа получиха българско гражданство, то онези от Тракия и Македония не получиха такова. И всички тези около 11 хиляди са депортирани .Това е организирано от комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, а изпълнението е от страна на българската армия и полиция, като те са били сериозно насърчавани и подтиквани от германците. Това са историческите факти. – Тогава има ли създаден национален мит в България относно еврейския въпрос? – Да, това е направено при комунистическия режим. За съжаление политиците от посткомунистическата ера са се поучили от тези неща и това определено не е никак положително. – Ще ви върна на въпроса за цар Борис III, защото в България много се дискутира темата дали той е цар спасител на евреите, или не е? – Тази история е много сложна. Най-доброто тълкувание на неговата роля определя Хилберг. Той казва: от една страна, царят дава възможност за прилагането на антисемитското законодателство, обещава депортацията на евреите от Тракия и Македония и депортирането на още 9000 евреи от София. Царят е с прозападни нагласи, разбира, че войната може да вземе различна посока, така че решава да не депортира евреите от София, а само да ги изгони от пределите на града. Но той най-малкото толерира депортирането на евреите от Тракия и Македония. Не бих казал, че той е спасил евреите, а че ги е пощадил. Да ги спасиш, означава активно да предприемаш стъпки за защитаването на хората и техните семейства. Когато обаче позволиш да се носят жълтите звезди, когато конфискуваш собствеността им, когато ги караш да вършат принудителен труд, когато ги изгониш, не бих нарекъл това нито защита, нито спасяване. – Но какво очаквате тогава – България да излезе със специална декларация ли по този въпрос? – Не смятам, че ще е лоша идея България да направи международна или национална комисия за холокоста в страната, като в нея да влязат национални историци, а и чуждестранни представители, които познават историята. След това да представят работата си на политиците. Зная, че ще има хора, които ще продължат да отричат, че изобщо е имало холокост. Всеки е свободен да тълкува историята по начина, по който преценят, но европейска държава като България би следвало официално да има позиция, много ясна, за това какво се е случило. И не смятам, че определена глава от историята трябва да бъде отричана. Важното е държавата да приеме своята собствена история такава, каквато е. Избрани мисли на големия държавник Шимон Перес: България е верен приятел на Израел ”България е верен приятел на Израел – преди 70 години се опълчи, за да спаси своите евреи, а миналото лято показа твърдост и съпричастност при терористичната атака в Бургас.” „Най-големият принос на евреите към историята е недоволството! Ние сме нация, родена, за да бъде недоволна. Убедени сме, че всяко нещо на този свят може да бъде направено още по-добре!” „В Англия казват, че антисемит е човек, който мрази евреите повече, отколкото е необходимо.” „Телевизията прави диктатурата невъзможна и демокрацията – непоносима.” „Мирът не трябва да е между правителствата, а между хората. Преди фейсбук това беше невъзможно.” „Кризите в света започват, когато Америка има повече пари, отколкото идеи. Парите не правят пари. Идеите правят пари.” „За мен да мечтая означава просто, че съм прагматичен.” „В Израел – земя, бедна на природни ресурси, ние се научихме да ценим нашето най-голямо национално предимство – умовете! Чрез тях превърнахме голата пустиня в процъфтяващи ниви и начертахме нови хоризонти в науката и технологиите.” „Вижте, Израел няма намерение да използва ядрено оръжие, но няма нищо лошо другите да се страхуват от него. Така то действа като спирачка.” „Знаете ли кой е против демокрацията в Близкия изток? Съпрузите! Докато не се дадат равни права на жените, няма да има напредък в региона.” „Туризмът е основно перо в икономиката на Египет. Обаче като няма бикини, няма туризъм! Те трябва сами да си решат…” „Една сутрин се влюбих в момиче, което по-късно ми стана съпруга. По това време бяхме толкова наивни… четях й „Капиталът” на Карл Маркс, за да я впечатля.” „Вижте, ние съществуваме от 4000 години, половината от които сме прекарали в изгнание. Никой освен нас в Близкия изток не говори оригиналния си език. Когато създадохме държава преди 64 години, бяхме само 650 000 души. Така че – плуваме срещу течението, но не се отказваме.” „Знаете ли откога съществува цивилизацията – от момента на изобретяване на огледалото.” „Израел е най-драматичната държава в света. Всеки е ангажиран с всеки. Всеки спори с всеки. Когато съм извън Израел, ми е много скучно.” „Вратите на Израел са винаги отворени за сътрудничество с България.” Даниела Кръстанова, Светлана Василева

Как 2 пенсии могат да се окажат по-малко от една?

Две пенсии - от ДОО и от Универсален пенсионен фонд /УПФ/ , която ще получават родените след 1959 г., задължително и непременно са по-малко от една по причини, заложени в Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Звучи абсурдно, но ви уверявам, че е истина. Това заяви днес в презентацията си на форум, организиран от Съюза на икономистите в България, с подкрепата на Национално гражданско сдружение ГЛАС и Независимия институт за приложна икономика, с участието на експерти от Българския финансов форум и КТ „Подкрепа”, Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Консултативната група към Европейския орган за ценни книжа и пазари, пише БГНЕС. В дискусията, а част от тях и със свои реферати, участие взеха проф. Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, Десислав Данов, Георги Атанасов, Димитър Манолов- президент на КТ „Подкрепа”, бившият управител на НОИ Христина Митрева и др. Възможността две пенсии да са по-малко от една се поражда от факта, че осигурителната вноска е една и съща, но тези, които се осигуряват в УПФ отделят, отклоняват, изваждат част от задължителната си осигурителна вноска и я насочват именно към този фонд, обясни Любомир Христов. Съответно пенсията им от ДОО ще бъде намалена, защото вноските им са били по-малки. Това означава, че теоретично е възможно, а на практика- сигурно, че размерът на пенсията от УПФ няма да бъде достатъчен, за да компенсира намалението на пенсията от ДОО. Така че лицата, които се осигуряват само в ДОО ще завършат с по-високи пенсии, отколкото лицата, които си разделят вноската на две и насочват част от нея към УПФ, смята Любомир Христов. На какво се дължи този ефект? Показвам това по два независими начина и го доказвам чрез анализ само на законовите текстове и подобни допустими показатели за бъдещето, продължи той. Първо, когато си разделяте осигурителната вноска на две, вие внасяте една час в УПФ, където парите носят доходност. Отчетната досега, между 2002 г.- 2015 г. реална доходност е 0.5%, другата част от парите ви постъпват в ДОО,където те също носят доходност, която е в пъти по-висока и достига до 4% или 10 пъти повече. Естествено, ако един човек си влага осигурителните вноски при 4% реална доходност годишно, а друг внася три четвърти от вноската си при 4%, а останалата една четвърт при 0.4% , то този , който разделя вноската си на две няма да има толкова пари преди пенсиониране, посочи Любомир Христов. Това е единият начин да се демонстрира моделът. Другият начин да се стигне до този извод, че две пенсии могат да бъдат по-малко от една в следващите 20 г., е да се пресметне каква доходност трябва да реализира човек в УПФ, за да може пенсията му в УПФ да изравни това намаление, за което говорим, поясни Христов. Е, доходността, според параметрите в КСО , е 4.4% всяка година между 2016 г. и 2041 г., нещо ,което е невъзможно, отсече той. И това е така отново по законови причини. Такава доходност изисква поемане на инвестиционен риск, какъвто КСО не разрешава на пенсионните дружества. Така че доходността не само в миналото, а и в следващите 20 г. , която осигурените могат да очакват от УПФ, ще бъде толкова ниска, че двете им пенсии задължително ще бъдат по-малко от една, обобщи финансовият консултант. Смятам категорично, че осигуряването в УПФ уврежда интереса на хората и то по две причини. Досега говорихме за количествения критерии, другият е качественият- пенсията от УПФ не е качествена,тя не ги защитава при дълголетие, докато пенсията от ДОО е пожизнена и не може да намалява номинално, подчерта Христов. При това положение за осигурените следват два извода: първо, те трябва да насочат цялата пълна задължителна осигурителна вноска само към ДОО и второ- да знаят, че държавната пенсия няма да им е достатъчна, за да поддържат начина си на живот, който са имали преди пенсионирането си. Затова, трето, те трябва да спестяват и инвестират допълнително извън пенсионната система на България, в глобално диверсифициран портфейл при ниски разходи, препоръча Любомир Христов. Това те могат да правят в цяла Европа, особено за хората с финансова грамотност, които, седейки си в къщи пред компютъра, могат да си открият сметка , примерно, в застрахователно дружество . Ние сме от 10 г. членове на ЕС и тук има свобода на движение на капиталите. Разбира се, тези действия не са популярни и повечето хора не ги знаят. Но ако не са достатъчно компетентни, има към кого да се обърнат. Мен като ме заболи главата, аз не знам каква е причината и отивам на лекар, за да ми каже той дали имам основание да се притеснявам и как да се лекувам. Така е и при нас- има дипломирани финансови консултанти, които са компетентни и достатъчно етични, за разлика от управляващите и представляващите пенсионните дружества у нас, които могат разумно да посъветват хората в техен интерес, заключи Любомир Христов.

Защо две пенсии могат да се окажат по-малко от една

 Две пенсии - от ДОО и от Универсален пенсионен фонд /УПФ/ , която ще получават родените след 1959 г., задължително и непременно са по-малко от една по причини, заложени в Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Звучи абсурдно, но ви уверявам, че е истина. Това заяви днес в презентацията си на форум, организиран от Съюза на икономистите в България, с подкрепата на Национално гражданско сдружение ГЛАС и Независимия институт за приложна икономика, с участието на експерти от Българския финансов форум и КТ „Подкрепа”, Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти и член на Консултативната група към Европейския орган за ценни книжа и пазари, предаде репортер на БГНЕС. В дискусията, а част от тях и със свои реферати, участие взеха проф. Кръстьо Петков, проф. Боян Дуранкев, Десислав Данов, Георги Атанасов, Димитър Манолов- президент на КТ „Подкрепа”, бившият управител на НОИ Христина Митрева, Богомил Николов, изп. директор на асоциация "Активни потребители" и др. Възможността две пенсии да са по-малко от една се поражда от факта, че осигурителната вноска е една и съща, но тези, които се осигуряват в УПФ отделят, отклоняват, изваждат част от задължителната си осигурителна вноска и я насочват именно към този фонд, обясни Любомир Христов. Съответно пенсията им от ДОО ще бъде намалена, защото вноските им са били по-малки. Това означава, че теоретично е възможно, а на практика- сигурно, че размерът на пенсията от УПФ няма да бъде достатъчен, за да компенсира намалението на пенсията от ДОО. Така че лицата, които се осигуряват само в ДОО ще завършат с по-високи пенсии, отколкото лицата, които си разделят вноската на две и насочват част от нея към УПФ, смята Любомир Христов. На какво се дължи този ефект? Показвам това по два независими начина и го доказвам чрез анализ само на законовите текстове и подобни допустими показатели за бъдещето, продължи той. Първо, когато си разделяте осигурителната вноска на две, вие внасяте една час в УПФ, където парите носят доходност. Отчетната досега, между 2002 г.- 2015 г. реална доходност е 0.5%, другата част от парите ви постъпват в ДОО,където те също носят доходност, която е в пъти по-висока и достига до 4% или 10 пъти повече. Естествено, ако един човек си влага осигурителните вноски при 4% реална доходност годишно, а друг внася три четвърти от вноската си при 4%, а останалата една четвърт при 0.4% , то този , който разделя вноската си на две няма да има толкова пари преди пенсиониране, посочи Любомир Христов. Това е единият начин да се демонстрира моделът. Другият начин да се стигне до този извод, че две пенсии могат да бъдат по-малко от една в следващите 20 г., е да се пресметне каква доходност трябва да реализира човек в УПФ, за да може пенсията му в УПФ да изравни това намаление, за което говорим, поясни Христов. Е, доходността, според параметрите в КСО , е 4.4% всяка година между 2016 г. и 2041 г., нещо ,което е невъзможно, отсече той. И това е така отново по законови причини. Такава доходност изисква поемане на инвестиционен риск, какъвто КСО не разрешава на пенсионните дружества. Така че доходността не само в миналото, а и в следващите 20 г. , която осигурените могат да очакват от УПФ, ще бъде толкова ниска, че двете им пенсии задължително ще бъдат по-малко от една, обобщи финансовият консултант. Смятам категорично, че осигуряването в УПФ уврежда интереса на хората и то по две причини. Досега говорихме за количествения критерии, другият е качественият- пенсията от УПФ не е качествена,тя не ги защитава при дълголетие, докато пенсията от ДОО е пожизнена и не може да намалява номинално, подчерта Христов. При това положение за осигурените следват два извода: първо, те трябва да насочат цялата пълна задължителна осигурителна вноска само към ДОО и второ- да знаят, че държавната пенсия няма да им е достатъчна, за да поддържат начина си на живот, който са имали преди пенсионирането си. Затова, трето, те трябва да спестяват и инвестират допълнително извън пенсионната система на България, в глобално диверсифициран портфейл при ниски разходи, препоръча Любомир Христов. Това те могат да правят в цяла Европа, особено за хората с финансова грамотност, които, седейки си в къщи пред компютъра, могат да си открият сметка , примерно, в застрахователно дружество . Ние сме от 10 г. членове на ЕС и тук има свобода на движение на капиталите. Разбира се, тези действия не са популярни и повечето хора не ги знаят. Но ако не са достатъчно компетентни, има към кого да се обърнат. Мен като ме заболи главата, аз не знам каква е причината и отивам на лекар, за да ми каже той дали имам основание да се притеснявам и как да се лекувам. Така е и при нас- има дипломирани финансови консултанти, които са компетентни и достатъчно етични, за разлика от управляващите и представляващите пенсионните дружества у нас, които могат разумно да посъветват хората в техен интерес, заключи Любомир Христов. /БГНЕС Прочети още на:  http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4466632/

Дебатът между Цецка Цачева и ген. Румен Радев в битката за "Дондуков" 2 (обзор)

Комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките ни днешни неуспехи. Това каза кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП Румен Радев по време на дебата между него и опонента му за държавен глава на ПП ГЕРБ Цецка Цачева по БНТ. „Разочарование и надежда донесоха тези 27 години. Не може да не споменем всички демократични промени в нашата страна – членството в НАТО, ЕС и прехода към демокрация. В същото време в хората усещат чувството за безпътица, чувството на отчаяние“, заяви Радев. Той уточни, че грешките на прехода са основно две. „Хората имаха огромни надежди за бързото присъединяване към европейското семейство. Няма справедливост и много хора не могат да се възползват от демокрацията. Не могат да гарантират бъдеще на децата си. Неспособността на държавата да се справи с корупцията отчайва хората, това влияе на инвестициите“, подчерта той. Ген. Радев заяви, че не е член на БСП, но е благодарен на партията, че е издигнала кандидатурата му за президент. „Определено БСП има вина за резултатите, които виждаме днес, както има вина и вашата партия, г-жо Цачева", коментира още той.  Според него през последните две години българската политика е била без ясна позиция. „Усилията са само през последните 2 месеца. В това време не завършихме съоръженията си. Оградата по границата поскъпна 4 пъти. От голямо значение е да имаме ясна политика и тя трябва да защитава нашата национална идентичност". За отбраната на българската границата Радев заяви още, че без да се ревизира Дъблинското споразумение, няма как да получим пълна сигурност и спокойствие. "На сръбската граница се хващат много повече мигранти, отколкото на българо-турската. Армията трябва да има подготовка. Тя е придатък на гранична полиция. Отговорността за охраната е на „Гранична полиция“ и МВР. Президентът е длъжен да координира", каза още той. Радев допълни, че Германия вече въвежда лимит от 200 000 човека и до 2020 г. ще отдели 92 млрд. евро за интеграция без изгледи за успех. "Това означава 15 000 на бежанец. Алтернативата е запазването на нашата национална сигурност. Тук са нелегални мигранти, които разследваме“, каза още Румен Радев. На въпрос дали трябва бюджетът на армията да бъде по-висок, ген. Радев обясни, че по негово време бюджетът по предложение на Министерство на отбраната е бил орязан повече с една четвърт. „Проблемите на служещите са и в ежедневието. Хората напускат, те са демотивирани, обезверени, не добре оборудвани. Не могат да водят нормална подготовка. Тук трябва президентът да има много ясни позиции как да запази боеспособността на въоръжените ни сили“, коментира той. От своя страна издигнатата от ПП ГЕРБ за кандидат-президент Цецка Цачева коментира, че в другите източно-европейски държави годните на прехода и резултатите от него имат по-добър финал от този в България. „На вчерашния ден, 9-ти ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символично, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност на демократичните процеси, на които всички днес се радваме, заяви тя. За мигрантската криза Цачева подчерта, че няма време за свикване на КСНС, а трябва да се действа на момента от компетентните служби. „България води прагматична и отстояваща националния интерес политика. Проблемът с мигрантската вълна е едно от най-големите предизвикателства. Корени се в открито военни конфликти, които са близо до границата ни. Немислимо е проблемът с бежанците да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейска солидарност, така както това се случва", добави тя. Кандидат-президентът на ГЕРБ коментира още, че България добре пази своите териториални граници, а правителството има солидарността на европейските държави. За увеличаването на цената по поставянето на оградите, Цачева каза, че когато става въпрос за сигурността на държавата, цената не е належащ въпрос. "Европейската гранична бреговата охрана разполага с 1500 човека. Българската граница и гранични полицаи са неприкосновени“, каза още тя. Цачева заяви, че ако стане президент и трябва да реши дали да пусне Закона за държавния бюджет без да се предвиждат средства за сухопътните сили, тя би отговорила отрицателно. „Безспорно повече от 25 години не са инвестирани достатъчно средства в обновяването и модернизирането на българската армия. Бюджетът за настоящата 2016 е 1, 35 % от общия бюджет на България. За 2017 се предлага повече това е 1,63 %“, каза тя и посочи, че това е при поет ангажимент той да стигне до 2%. Според нея обновяването на сухопътните сили трябва да върви успоредно с ВВС и ВМС. Ген. Радев й напомни, че е била председател на Народното събрание и я попита защо не е поставила този въпрос. Цачева отговори, че разликата между нея и него е, че когато не може да убеди колегите си от мнозинството, не напуска, а остава и продължава. И двамата претенденти за "Дондуков" 2 коментираха избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Цачева заяви, че това е изборът на гражданите на Америка, който е демократично направен при спазването на правилата. По думите й с него всички следва да се съобразим. „Като президент, ако бъда избрана ще работя с президента Тръмп. Предстои да видим дали това е за добро или не. След кампанията нещата стават по-отговорни и балансирани“, поясни тя. Ген. Радев припомни, че преди няколко дни Цачева е заявила, че е привърженик на Клинтън, което е явен дисонанс в отговорите ѝ само за една седмица. „Надявам се да може да излезе от това състояние към Тръмп“. От своя страна Цачева каза, че Хилари Клинтън е известен на държавниците политик и е по-предвидима за ЕС. "Тръмп е ново лице за политиката и не познавам нищо, освен заявеното от него“. На свой ред Радев поясни, че рискове в съвременния свят винаги има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава промяната. „Имаме добри отношения със САЩ, смятам че смяната няма да повлия на отношенията“, допълни той. По думите му най-важна е сигурността. „С тях сме стратегически партньори в сферата на отбраната, това трябва да продължи. Трябва да търсим и партньорство в инвестициите. Важно е да се увеличават“, допълни той. На въпрос кой с каква ориентация кандидат е, Радев заяви, че той е европейски насочен. "Аз съм европейският кандидат за президент, а вие сте турският. Отношенията ни с Русия трябва да се поставени на ясна прагматична основа, гарантираща разширяването на нашите пазари. Трябва да си върнем пазарите в Русия, между двата народа има духовна вековна връзка и трябва да бъде продължавана", подчерта още той. Ген. Радев се обърна към Цецка Цачева и заяви, че тя е кандидатът на ДОСТ и е турски кандидат. „Кой тиражира лъжите, че съм проруски кандидат?“, запита той. Според него доказателство за това е, че охотливо пренебрегва гражданските права и проблеми в националната сигурност. „Какви са вашите зависимости от Турция?“, попита той. Радев обърна внимание на факта, че тя е спечелила 12 хил. гласа в Турция, а той около 300. От своя страна Цецка Цачева отговори на твърденията на Радев за това, че е турски кандидат, като посочи, че това е несериозно, неистина и лъжа. "Факт е, че сред изселниците ни в Турция имаме много поддръжници, но аз съм обикновена майка, която никога не е замесвана в олигархични кръгове", коментира Цачева. Тя уточни, че работят за всички българи без да ги делят по етнос и образование. Кандидат-президентът припомни, че световната преса е писала, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. "Вие като какъв се определяте?", попита тя. Радев заяви, че Европа все повече се затваря за Турция. „Турция не е спазила редица критерии в областта на човешките права, както споразумението за реадмисия. Няма да видим скоро Турция да изпълни тези условия. Ние сме на границата. Трябваше да мислим много по-отдавна. Президентът за това е президент – за да мисли в перспектива, трябва да бъде визионер и да предвижда напред рисковете и заплахите“, допълни Радев. Цачева коментира, че не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга. „Това, което се случва в Турция, е важно за нас. Опасявам се, че Турция се отдалечава от заявения си европейски приоритет“, коментира тя. За отпадането на визите, Цачева посочи, че ЕС има ясна политика за всяка една държава. „Критериите са конкретни и само когато са изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. България е правова държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствие и липса на баланс между сигурност и човешки права. Не го разбират тези, които не са юристи“, подчерта Цецка Цачева. Тя уточни, че ГЕРБ в смесените райони има висок ръст на гласовете. По думите й е достатъчно да се види картата на България от местните избори, за да стане ясно колко етнически турци, които са членове и симпатизанти на ГЕРБ, са гласували за партията. Кандидатите за "Дондуков" 2 направиха коментари и за съдебната реформа. „Успяхме да направим не малко. Конституционна реформа, промените за съдебната власт, продължават останалите закони – антикорупционния, за който се надявах да бъде факт до кампанията“, изреди Цачева. Тя заяви, че няма да се колебае, когато види, че законодателният процес не дава очакваната от българското общество справедливост. Румен Радев нарече промените в съдебната реформа козметични. „Тези промени едва ли са ефективната борба с корупцията. Г-жо Цачева, как след разговорите с РБ се решихте да правите съдебна реформа? Юни месец бяхте казали, че тя е приключила. Вие се отказахте от подписа си“, посочи той. В отговор Цачева припомни, че тя е вносител на първия закон със 132 подписа. „Не съм се отметнала. Подписът ми стои. На първо чете Антикорупционният закон ще бъде факт до края на календарната година, въпреки съпротивата на опозицията“, подчерта тя. По отношение на това какво би направил, ако стане президент, Радев каза, че ще посети Румъния във връзка със системата там, която осъди политически лица в страната. „Ще поканя съответния румънски представители, за да говорим за сериозна съдебна реформа и като президент ще настоявам за съдебна реформа“. Той поясни още, че ще види мотивите на всички заинтересовани. „За намаляване на политическата зависимост, на прокуратура и инспектората на ВВС. Това е въпрос на дискусия. Ще се срещна с хората, ще почерпя и международен опит“, уточни Румен Радев. Във връзка с това какво може да направи българският президент за съдебна реформа и борба с корупцията, Цачева отбеляза още един пример, сред който и че от ноември действат новите правила в законодателството. По думите ѝ това е нейната кауза преди да бъда в политиката. „Аз знам след срешите с бизнеса и с обикновените граждани колко много те желаят справедливост“, добави тя. По темата за обединяването на нацията и националните интереси, ген. Румен Радев подчерта, че президентът трябва първо да е обединител на нацията. По думите му вотът за президент му дава силата той да бъде партньор между партиите, институциите, между гражданските сдружения и българските граждани. „Президентът трябва да може да изслушва всички страни. Трябва да може да търси консенсус. За да имаме обединение, ние трябва да имаме цел. Не може просто да се обединяваме, ако нямаме цел“, заяви Радев. Попитан коя е българската национална цел, той посочи, че в нашата държава всеки български гражданин трябва да може да реализира своя талант, да има правото и на труд, на спокоен и сигурен, живот със стандарт и качество на живот в една среда с ясно бъдещо развитие. Кандидатът за президент от ГЕРБ Цецка Цачева заяви, че нацията е разделена. Тя подчерта, че не приема от избори на избори било то парламентарни или местни, да не се зачита постигнато от предходно управление. По думите й трябва да се преодолее дефектът на управлението. „Това се постига с изготвянето на национална доктрина“, каза тя и посочи, че президентът трябва да започне диалога с неправителствените организации и политическите партии за изработването на една такава доктрина. Според Цецка Цачева това е необходимо, за да сме сигурни, че дори когато демокрацията го изисква, налага и допуска или има смяна на политически сили, трябва да е ясно, че посоката на развитието на България няма да бъде отклонявана. Тя коментира и темата за националния интерес. „Неведнъж заявих в тази кампания искам да видя образована, богата просперираща българска нация, която да живее в една стабилна държава с работещи институции. С уважение към различните етноси“, подчерта още Цачева. Тя призова да се забрави езикът на омразата, който се чува от пленарна зала често. „Ние всички сме част от единната българска нация и такава трябва да я завещаем на българските деца“, заяви Цачева. Ген. Румен Радев заяви, че българите не са се предали. Според него  има кауза, за която един президент да стои и да се бори. Той трябва да върне загубеното достойнство на нацията, защото много политици се постараха българинът да живее с убеждението, че неговото национално достойнство е потъпкано. Според него това е спойващият елемент, защото целта е високо качество на живот, благоденствие, в една сигурна обстановка, но с достойнство. Цецка Цачева сподели нейна лична история, свързана с датата 10 ноември. Тя разказа, че на среща гражданинът Христо Марков я е попитал дали е внучката на Иван Цачев. „Аз днес пристъпих синовното обещание и клетва, което дадох на баща ами на смъртния му одър. Да аз съм внучката на Иван Цачев“, заяви тя и обясни, че той е бил със смъртнa присъда по времето на комунистическия режим. „Аз научих след 10 ноември“, каза тя. Цачева заяви, че е попитала родителите си защо са крили толкова години и защо тя и сестра й не са знаели какъв е коренът им и каква е пъпната им връв. „Баща ми да ми прости“, каза Цачева. Тя обясни, че знае, че някои хора не я харесват. „Правиха разследване за дипломата ми“, поясни тя. Цецка Цачева каза, че я е разтърсило в кампанията това, че са я нарекли ляв кандидат. „Искам извинение и прошка от баща ми, защото аз го направих днес. Толкова години го тая, но ситуацията е такава, че ние трябва да спрем с тези разделителни линии“, подчерта кандидатът за президент от ГЕРБ. От своя страна ген. Радев поднесе своите съчувствия за личното признание. „Наистина се надявах, тази кандидат-президентска кампания да не бъде асоциирана с едни парламентарни и чисто политически избори. Това беше шанс да не се делим, но ние точно в тази кандидат-президентска кампания разделяхме българския народ. Тук мога да кажа, че вината не е моя“, коментира Радев. Според него със свирепата си атака на всички министри, от които България чака да работят, всички вкупом са се юрнали, не толкова в атаки срещу него, а да разединяват нацията. Цачева заяви, че колегите й от ГЕРБ са я упреквали, че е водила толерантна кампания. Тя подчерта, че е запазила толерантен и коректния изказ. „Аз вярвам, че доброто ще бъде оценено, но е по-важно аз как ще се чувствам, когато ми се наложи с всичките тези хора“. По думите й така или иначе тези каузи, ще продължи да ги работи и отстоява. В края на дебата с кандидата за държавен глава от ГЕРБ Цецка Цачева, ген. Радев коментира България върви към бъдещето обърнати назад. "И крачейки гърбом, ние на всяка крачка се спъваме. Време е да се обърнем напред и да гледаме смело към бъдещето, крачейки напред". По думите му е време нацията ни да се обедини. „Време е да престанем да се разделяме“, заяви ген. Румен Радев.  Той заяви, че преди пет години президентът е бил посочен от ГЕРБ. „Резултатът го видяхме. Нека този път не правим тази грешка. Нека този път българските граждани да изберат сами, затова ги призовавам, за да имаме наистина самостоятелен, независим президент. Президент, който да бъде лидер“, каза Радев и посочи, че държавният глава трябва да се е доказал, че в сложна обстановка може да взима решения. В заключителната си реч Цецка Цачева припомни, че върви към президентската институция с експертизата си, която има като юрист, с опита, който е натрупала, с твърдостта си и решимостта си да не се отказва. Тя цитира китайския мислител и философ Конфуций. „Конфуций е казал, че ако стоиш дълго на пръсти – падаш. Така е и с политиците тогава, когато не си истински, когато не си себе си, няма как дълго време да заблуди гражданите“, заяви тя. „Много важното, на което държа е, че България трябва да спазва посоката си, трябва да останем в Европа, защото и Европа е в България. Трябва да работим за демократичните ценности, за свободите, които имаме, защото те не са даденост и много лесно биха могли да бъдат отклонени. Това е отговорността ни в избора, който ще направим в неделя“, добави Цецка Цачева.

Илияна Йотова: Има рязък обрат в поведението на нашите опоненти г-жа Цачева и г-н Манушев

Има рязък обрат от страна на нашите опоненти в ПП ГЕРБ – г-жа Цачева и г-н Манушев. Нашият тон и нашият характер на кампанията с ген. Радев се запазва и ще се запази като наше поведение, когато спечелим президентските избори. Това кандидатът за вицепрезидент, Илияна Йотова, издигната от Инициативен комитет и подкрепена от БСП, пише БГНЕС. Нашата кампания беше толерантна през всичките дни, заложихме на многото срещи с хората. Обиколихме над 300 села, малки и големи градове, областни центрове. Срещите ни продължаваха понякога повече от час и половина – два, защото се стремяхме да отговорим на всички въпроси, които ни задаваха хората, а ви уверявам, че те не бяха никак леки. Защото има две Българии – България, която е България на големите градове и България на малките градове и села, където хората нямат никаква перспектива, където регионите буквално са обезлюдени, където младите и активни хора са си тръгнали от страната. И това е страшната картина и диагноза за България през 2016 година. За съжаление нашите опоненти не разбраха тези уроци. В последните 6 дни между първия и втория тур хвърлиха цялата държавна машина върху нас. Всички министри се изредиха, за да говорят срещу ген. Радев, срещу мен, да обясняват как едва ли не ако спечелим изборите, ще настане световен апокалипсис. Стигна се до това да мобилизират кметовете по места, които залепяха листчета по блокове и по къщите – ако ген. Радев спечели, ще се спре санирането, ще се затворят детските градини, ще се спре електричеството. Можете ли да си представите докъде можем да стигнем. И тук не е въпросът за кампания срещу мен и срещу ген. Радев и срещу хората, които издигнаха нашите две кампании, това е тип отношение към българските граждани. Унизително е да плашиш свободни хора по подобен начин. Аз мисля, че на 13 ноември ще бъдат наказани. Арогантността на министрите на ПП ГЕРБ стигна невероятни висоти. Между другото ако бъдем честни, едни от най-гласовитите са тези, които уж са с етикета реформатори – говоря за г-жа Кунева и за външния министър Митов, и за Ненчев, и за Лукарски, г-жа Бъчварова. Да, ние ги разбираме защо това е така, не толкова от любов към кандидатите на партия ГЕРБ, колкото те знаят и се борят за собственото си оцеляване. Когато спечелим изборите, г-н Борисов е казал, че ще има предсрочни избори и те ще се разделят със сладките си министерски кресла – това е истината. Но мисля, че хората добре разбират и аз не виждам защо трябва да си губим времето повече с тях, заяви Йотова. За сигналите за купуване на гласове, Йотова каза, че тази атака не е само психологическа, но и финансова. „Защото особено последните два дни, включително и днес ние се превърнахме буквално в телефонни централи. Отвсякъде ни се обаждат хората, за да казват как се купуват цели ромски секции, как се раздават пари на бедни хора в пограничните райони на страната, където мизерията наистина е в застрашителни размери. Обаждат ни се да казват как ръководства на малкото български предприятия, които имаме, са притискани от държавата, от Министерски съвет, за да правят списъци на своите работници, да ги следят после по секциите дали са гласували или не. Продължава този стил на ПП ГЕРБ да се отнася към българските граждани, като към крепостни селяни. И тъй като на 6 ноември се видя нещо хубаво, втората новина след това, че ние бихме ПП ГЕРБ за първи път, беше това, че хората преодоляха страха. И аз се надявам, че на 13 ноември, със самочувствието от резултатите от първи тур, този страх ще бъде преодолян в още по-голяма степен. След като вчера министър-председателят излезе и каза, че кандидатурата на г-жа Цачева е грешка, очевидно е, че последните инструменти, последните средства за спечелването на тези избори, според тях, е купуването на гласове, търговията с влияние, притискането и на местната и на държавната администрация, както разбира се, може да се очакват и опити за фалшификации в самия изборен ден, но ние сме готови за това”, каза тя. На въпрос кое е важното в тези избори, защо има силен интерес и партия ГЕРБ иска да спечели тези избори, Йотова отговори: „Да не говорим за ПП ГЕРБ, ние говорим за един човек и това е г-н Борисов”. “Той не е свикнал да губи и както виждате в тези 6 дни, вместо да се държи на висотата на поста, който заема – той е министър-председател на България, той хвърли всичко срещу нас, за да спечели по този служебен начин президентските избори. Аз ако бях на негово място сигурно щях да бъда доста по-кротка и да оставя една друга политическа сила, Инициативен комитет, да спечелят президентската институция. - за да има коректив и алтернатива. Г-н Борисов иска да има чрез г-жа Цачева и президентството, защото нали нямаме никакви илюзии, че тя ще води самостоятелна политика. Тя ще бъде по цял ден на телефона, за да слуша какво нарежда министър-председателят, за какво разделение на власти можем да говорим в тази ситуация. Ще каже някой – тя може да се еманципира – не, не може да се еманципира, защото тя 6 г. беше председател на НС и ние видяхме, че за тези 6 г. тя позволи на г-н Борисов буквално да унищожава тази институция. Спомняте ли си, когато той веднъж нахлу в пленарната зала и обяви, че там народните представители са банда безделници и тя не реагира по никакъв начин. Това показва, че тя не може да се еманципира от него. Той е все пак неин политически лидер, нека да не го забравяме. Затова ние полагаме всички усилия – ще спечелим тези избори. Ще ги спечелим с надеждата и очакванията на хората за промяна. Вижте и референдумът – той ясно показа. Броят на хората, които гласуват на този референдум е събирателно на всички избиратели на отделните кандидатпрезидентски двойки. Какво говори това? Че има настроение в България за радикални промени. Хората вече не харесват тази политическа система, не харесват лицата, които олицетворява тази политическа система в по-голямата си част и искат нещо ново да се случи. Защото гласуваме на едно място – България буквално в момента няма светлина в тунела. Няма визия как се развива в следващите 5-10 години, каква държава искаме да бъдем, дали държава, която действително е равностоен партньор в ЕС или е страна, която е територия за експерименти на чужди политики, които ни се налагат отвън. За да се преобрази това, трябва да има някакъв сигнал и този сигнал трябва да бъде даден на тези избори, когато аз и ген. Радев ги спечелим”, каза Йотова. Попитана кои са първите неща, които като президентска институция би трябвало да направят във вътрешнополитически план, Йотова отговори, че това е една нормализация и успокоение, както на институциите, така и на обществото. „Вижте на какво заложиха нашите опоненти от нощта на изборите. Че ако ние спечелим изборите или когато ние спечелим изборите ще трябва моментално да има предсрочни парламентарни избори. Защо трябва да има предсрочни парламентарни избори? Това не е истинска заявка на министър-председателя Борисов. Това е опит за пределна мобилизация на избирателите на ПП ГЕРБ и аз съвсем категорично правя прогнозата, че когато загубят изборите, те няма да си подадат оставката. Да ви кажа честно и формално, не би трябвало. Защото никъде не е казано, напротив обратното е, че президентът и министър-председателят трябва да са от една и съща политическа сила. Няма такава връзка между едното и другото. Съвсем друг е въпросът, че преди една седмица, преди първи тур г-н Борисов призна, че няма мнозинство в парламента. Това вече е съвсем друга причина. Ако той наистина се чувства без мнозинство, ако трябва малките политически формации да го рекетират за всеки един закон, всяко решение в държавата да се взема на базата на задкулисни договорки, тогава го разбирам, че иска предсрочни избори. Тогава ги искаме и всички ние, защото означава, че няма никаква перспектива пред страната. Ето виждате в момента с какво се занимават - комунизъм-антикомунизъм, въобще теми, които …. моят син е на 2 години, и дори вече не иска да ги слуша. Той не ги разбира, за да иска да ги слуша, а и те не му дават нищо занапред, нищо за в бъдещето. Всичко е обърнато към миналото. Но и сега вместо да се занимаваме с тези, буквално нелепости, имаме много по-важна тема, освен президентските избори и това е бюджетът на страната. Вече се призна, че той е грешен, че сметките са грешни. Някъде се губят едни 2 млрд. Ето това са истинските теми за нас. Затова сега на първо място сме се съсредоточили върху спечелването на изборите и след това съвсем нормално е да видим какви са първите 3-4 неотложни задачи, които не президентът, не министър-председателят, не партиите, а българското общество трябва да реши. Разбира се, на първо място няма как да отминем тази тема – това е непосредствената заплаха за националната сигурност във връзка с миграцията и бежанците. България е в точката на замръзване по тази тема. Защо? Ние нито в момента можем да си решим вътрешните проблеми, границата ни продължава да бъде пропусклива, пробита от каналджийски и трафикантски мрежи, аз не мога да повярвам, че ако има една стабилна власт и държавата си е на мястото, че не може да ги разбие тези мрежи. Напротив, тя би могла да се справи в рамките дори на един месец. Но за съжаление тези мрежи финансират и политически партии и това вече много открито се говори долу сред хората в южната част на България около турската граница. Второ, не сме решили въпроса с тези центрове, които вече са над 100% запълнени. Ето, онзи ден имаше епидемия в най-големия център в Харманли. Лекарите вече не искат да го обслужват, защото държавата не иска да им плаща, няма посредници, няма преводачи. Това е много страшно, защото центърът е от отворен тип и означава, че тези епидемии ще се разпространят и върху българските граждани. Да не говорим за това, че след 19 ч. там те се страхуват определено да се разхождат по улицата. Така че много са проблемите, а за Европа е още по-страшно. Защото сега на масата на преговорите между държавите-членки стоят три много важни въпроса, за които България все още няма никаква позиция, а за част от тях има и грешната позиция. Ще кажа веднага кои са тези три въпроса. На първо място, ние нямаме позиция по промяната в Дъблинското споразумение. Докато ние не променим два текста, които директно ни обричат като бъдещ бежански център и санитарен кордон пред Европа, няма как да запазим националния си интерес. Какво имам предвид?! Един текст, който казва, че за убежището на мигрантите е отговорна първата държава на влизане, тоест това е текст, който се отнася до всички гранични държави, включително и България. И вторият текст е възможността да се връщат обратно на наша територия вече преминали бежанци и мигранти от другите страни в ЕС. И тук трябва да търсим съюзници. Тук е много важна ролята на българската дипломация, на бъдещия президент, на министър-председателя. Съюзници са в лицето на Италия, на Малта, Гърция, в по-малка степен, но не без значение Испания и Португалия. Защото това са външните граници на ЕС и ние имаме едни и същи проблеми. Ако обединим усилията си, тези текстове ще паднат. Стои цялостният пакет за промяна на политиката за миграция и убежище, и тук България трябва да намери своя интерес. Тя държи златната карта в тази част на Европа. От нея зависи ако има едно голямо стълпотворение на особено икономическа миграция, тъй като бежанците стават все по-малко, ще бъдат засегнати и другите страни в Европа. Затова е важно ние сега да поставим този интерес. И на трето място – големият въпрос за отношенията ни с Турция. Аз не искам дори да си мисля, че има нещо вярно в тези слухове, които се носят, че има сделка между г-н Борисов и г-н Ердоган, и тази сделка е и във връзка с президентските избори. За първи път от 27 години една чужда държава си позволява да се намесва във вътрешната политика на съседна държава, каквато е България. Това е абсолютно недопустимо, защото суверенитет много трудно се губи, коментира Йотова и отправи риторичен въпрос към премиера – каква е цената на тази сделка? Тя напомни за посещението на Борисов в Турция и отбеляза, че той е единственият ръководител в Европа, който се е обявил изцяло за отпадане на визите за турски граждани. Слава богу, в Европа никой не обърна внимание на това – и Юнкер, и другите правителствени ръководители заявиха, че това може да се случи само ако Турция изпълни всичките 72 критерия, коментира Йотова. От друга страна обаче, продължи тя, ние сме заинтересувани да има добри отношения и да се развиват преговорите между ЕС и Турция, защото за България е важно да се доизпълни споразумението за реадмисията на мигрантите. Тя припомни, че в момента Турция е блокирала най-важния текст от споразумението ЕС-Турция, а именно възможността да се връщат икономическите мигранти от трети страни на турска територия. Затова и нашите центрове в момента са пълни – защото голямото количество хора от Афганистан и Пакистан ние не може да ги връщаме в Турция, допълни Йотова. Всички тези въпроси стоят пред българските институции и пред бъдещия президент. Именно за това аз съм много доволна, че нашият кандидат за президент е човек с военна подготовка, човек с много добри познания в геополитическите отношения, заяви кандидатът за вицепрезидент. Йотова прогнозира, че след президентските избори първите „министерски глави, които ще отхвърчат” са на външния министър Даниел Митов, който на няколко пъти буквално подхлъзна министър-председателя – случаят с ООН и кандидатурата на Кристалина Георгиева, която пък след това напусна и ЕК – тоест, България получи един след друг два много тежки шамара. Другият е министърът на отбраната Николай Ненчев, защото този човек не е за този пост. Йотова припомни, че на провелата се наскоро среща на министрите на отбраната от Вишеградската четворка и с участието на страни извън ЕС като Македония, единственият непоканен е бил Николай Ненчев. Това е много странно, защото в момента една от най-рисковите граници е именно българо-турската граница, тъй като през нея минават най-голямо количество нелегални мигранти. Аз тълкувам това по два начина – или тези министри нямат никакво доверие на Ненчев, или той се е поставил в такава позиция, че някой друг може отново да вземе решенията без участието на България. Това, според мен, е много позорно и работи срещу нас, категорична бе Йотова. На въпроса какви ще са първите действия на президентската двойка Радев – Йотова при победа на балотажа в неделя, кандидатът за вицепрезидент отвърна: Задължително е веднага да се свикат всички институции – институцията има един прекрасен инструмент, който се нарича Консултативен съвет по национална сигурност. Трябва да се види какво е фактическото състояние на мигрантската криза – фотографската снимка на ситуацията, да е ясно какво правим с хората, които вече са на наша територия. Да не забравяме, че живеем в много сложни време и затова е много важно да знаем истинската картина. В диалог с всички институции трябва да се изчистят двете позиции – какво правим като неотложни 5 стъпки, за да видят хората в България, че имат институции, които са гарант за тяхната сигурност. И втората крачка е как с обединени усилия отстояваме своите позиции в Европа. Оттам нататък втората най-сериозна тема е бедността, каза още Йотова. Мизерията и беднотията в България взеха наистина застрашителни размери, констатира тя и допълни, че не трябва да се правят само анализи. Ние с ген. Радев сме реалисти, знаем, че не е по силите да се справи с демографската катастрофа и с преодоляване на бедността нито една партия, нито едно правителство, нито един политик, но в едно сме убедени – не просто консенсус, а национално обединение по тези въпроси, преглъщане, компромиси, за да вървим напред, каза Илияна Йотова. В заключение тя се обърна към имащите право на глас българи с думите да не се страхуват, а да защитават правото си на избор.

Всеки трети българин вярва на Борисов

Една трета от българите вярват на премиера Бойко Борисов и одобряват провежданата от неговия кабинет политика. Това показва изследване на "Галъп интернешънъл“, което обхваща последната една година. От министрите пък най-популярен е Вежди Рашидов. Той се ползва с доверието на една пета от българите. Петър Москов, Лиляна Павлова и Томислав Дончев са също сред популярните членове на кабинета. Президентът Росен Плевнелиев в последната една година достига до нива от около една четвърт положителни оценки и над 60 процента отрицателни, предаде БНР. Столичният кмет Йорданка Фандъкова и еврокомисарят Кристалина Георгиева събираха чувствително положителни оценки, с лека преднина за Георгиева, отчитат от "Галъп". В последните 12 месеца близо половината от запитаните хора изказват одобрение за тях, а около една трета недоверие. В новата си роля на омбудсман в последните няколко месеца Мая Манолова се е утвърдила на нива от около една четвърт дялове на заявяващите доверие и около 60 на сто недоверие. Данните са базирани на ежемесечните независими от външно финансиране представителни за пълнолетното население на страната проучвания.

Стефан Ташев: България е само една стъпка от пътя на мигрантите от Турция към Западна Европа

Днес български гранични полицаи са задържали 45 мигранти при опита им да преминат нелегално от България в Сърбия. Това се случва дни след като сръбското правителство одобри създаването на съвместни военни и полицейски екипи, които ще бъдат изпратени по границите с България с цел спиране на нелегалните мигранти. През тези места се прекарват нелегални мигранти по една утвърдена схема от Турция през България за Сърбия и Западна Европа, заяви в предаването "Нещо повече" разследващият журналист Стефан Ташев: Точно преди една година описах цялата тази схема, какво се върши там на границата, как се прекарват всяка вечер между 250-300 души… Не видях държавата да вземе някакви мерки. Явно има защо сърбите да реагират по този начин. Проблемът на мигрантите е, че те не искат да седят тук, нито в Сърбия или Македония, тяхната цел е Западна Европа. Това е единият аспект на проблема. Другият аспект е по-сериозен – този канал обслужва много по-голям обхват, не е само България, ние сме само една стъпка от пътя от Турция към Западна Европа. Нашите каналджии са само изпълнители в една огромна трафикантска мрежа, която по данни на „Европол“ само миналата година има печалбата от 6 милиарда евро. Според разследване на Стефан Ташев каналджиите, които работят във Видинско, са добре свързани със сръбската мрежа: Някои от нашите хора са лежали по сръбски затвори за трафик на хора. Там са създали отлични контакти с организираната престъпност в Сърбия, тоест имат връзка помежду си. Става дума за една огромна организирана престъпност. Въпросът е къде са българските служби, Гранична полиция, ДАНС, прокуратурата? Тези въпроси задавам от една година. Относно днешната операция на МВР в центъра на София, при която са задържани 164 души, Стефан Ташев заяви: Преди седмица имаше бой на Лъвов мост, имаше намушкани хора, между които и двама души от Видин. Какво правиха тези от Видин посред нощ на Лъвов мост? Търсеха си клиенти, които да поемат, и да закарат до границата. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.

Явно в здравната системата нещата скърцат

 -  В  5  лечебни заведения започна тестовото внедряване в реални условия на системите с пръстов идентификатор. Най-късно до  1  октомври това ще бъде абсолютно задължително за всички болници в страната. Ще спрат ли така злоупотребите в здравната система? Ще изчезнат ли пациентите-фантоми и източването на клинични пътеки? Кога ще се случи и дългоочакваната реформа в Спешната помощ? Всички тези теми ще коментираме с проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във  II   МБАЛ , проф. Григоров. Ще се сбъднат ли очакванията, че пръстовият идентификатор наистина ще спре злоупотребите в системата? Какви са вашите очаквания?  -  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане.  - Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата?  - Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1  октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои.  - Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства?  -  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000 г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20  години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2  милиона при 6  милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее.  -  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170  милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите?  -  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7 –8  години ние имахме 2  катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34  и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800  пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25  часа при мъжете и 30  часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси. - Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока?  -  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания.  -  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат?  -  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000  души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60 години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3  и 6  заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава.  Интервюто е на Радио „Фокус” (заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ )

16 ГОДИНИ ДВЕ ЧУЖДИ ФИРМИ ПРИБИРАТ МИЛИОНИ, ПРОДАВАЙКИ НА БЪЛГАРИТЕ СОБСТВЕНАТА ИМ ВОДА

 Концесионерът на „Софийска вода“: - Не плаща концесионна такса - Не е спазил задълженията си по договора да намали загубите наполовина - Не е дал нито един лев на общината при разпределяне на дивидента Една френска компания е взела на концесия би­вшето държавно дружество „Софийска вода“ в ущърб на българското общество. Има няколко много интересни моменти в тази концесия: 1. Концесионерът не плаща концесионна такса; Никаква! Нито лев. Концесия без концесионна такса. 2. Концесионерът не е спазил задълженията си по договора за концесия да намали загубите на­половина. 16 години по-късно загубите са на­малени с една трета. 3. Друго съмнително обстоятелството е, че конце­сионерът не е дал нито един лев на общината при разпределяне на дивидента. Всяко акцио­нерно дружество разпределя дивидент от пе­чалбата между всички акционери. Независимо, че е акционер, Столична община не получава нищо от печалбата на „Софийска вода“. В договора между общината и концесионера е гарантирана голяма печалба. Толкова голяма, че това го няма никъде другаде по света. Каква е тази печалба и какъв въобще е този конце­сионен договор, от който печели само конце­сионерът, ще разберете в долните редове.   Преди 16 години общин­ско дружество „Софийска вода“ е дадено на концесия на английска фирма. 8 го­дини по-късно английската компания продава дела си на френска фирма. Какво се случва през тези 16 години? Случва се това, че две чужди компании правят огромни печалби. Прибират милиони в джобовете си, продавайки на българите собствената им вода. За да бъда по-точен трябва да кажа, че фирмата концесио­нер ни продава услугата по доставка на прясна вода. Колко ни струва това удо­волствие? Да видим някол­ко цифри. Ще ви цитирам данни от финансовите отче­ти на дружество „Софийска вода“. През 2008 година са реализирани приходи от основни дейности в размер на 94,2 млн. лв., печалбата на дружеството е в размер на 24,3 млн. лв. 2009 година – 109,6 млн. лв. приходи и 25 млн. лв. печалба. Това е времето, в което акционери в „Софий­ска вода“ са английската „Юнайтед ютилитис“, Европейската банка за възстановяване и развитие и Столична община. Трите страни реализират приходи от 94,2 млн. лв. за 2008 г. и 109,6 млн. лв. за 2009 г. Кой какво взима? Тази информация не е публична и се наложи да я поискам допълнително. Колегите от Община София бяха така любезни да ми я предоста­вят, с разрешение лично на г-жа Фандъкова. На първо място изключително много ме интересуваше каква е концесионната такса. Така исках да разбера колко взи­мат частните фирми и колко взима общината. И трите страни са концесионери. Но докато делът на частника остава в дебелия му джоб, делът на общината ще оти­ва за покриване на разходи от обществен интерес, т.е. това са пари за всички нас. И така. Каква е концесион­ната такса? Оказва се, че дружество „Софийска вода“ не плаща концесионна так­са. Нито лев. На въпросът ми до Столична община: „Каква е стойността на концесионната такса от договора за концесия за предоставяне на ВиК услу­ги“ ми отговарят следното: „В договора за концесия, сключен между Столична община и „Софийска вода“ АД НЕ Е ДОГО­ВОРЕНА концесионна такса“. Чудна работа, има кон­цесия, няма концесионна такса. Представете си, че получавате правото да управлявате и да печелите от даден обществен обект само вие и още двама аве­ри. Нещо като печалба от лотарията. Управлявате об­ществен монопол – достав­ката на вода. Т.е. абсолютно всички хора, които попадат в обсега на предоставяната услуга стават вечни клиен­ти на фирмата доставчик. Искаш – не искаш, те ще ти доставят водата. Не харес­ваш качеството на услугата, оплачи се, ако искаш, висо­ка ти е цената на услугата, това е положението. Всички клиенти са закрепостени към услугата в глобалното село. Няма мърдане. През 2010 г. френската компания „Веолия“ купува дела на „Юнайтед ютили­тис“ и придобива концеси­ята за предоставяне на ВиК услуги на територията на Столична община. „Веолия уотър“ е най-големият доставчик на ВиК услуги в света. Компанията работи в 64 страни и за 2009 година има оборот от 12,5 млрд. евро. Любопитно е, че през 90-те „Веолия“ е концесио­нер на водоснабдяването в Париж. След сключване на договора за концесия цената на водата във френската столица се уве­личава с 280%. През 2010 година това корпоративно чудовище засмуква „Со­фийска вода“ като плаща 150 млн. лв. на „Юнайтед ютилитис“. Още на първа­та година – 2011 приходите според консолидирания отчет за всеобхватния доход на дружеството са 172 млн. лв., повече от цената, която плащат да придобият дял на участие, още на първата година. Споменах, че в договора за концесия не е предвидена концесионна такса. Това е потвърдено от писмото адресирано до мен от Сто­лична община. Там пише: „В договора за концесия, сключен между Столична община и Софийска вода АД не е договорена кон­цесионна такса“. Какво е концесионната такса? Концесионната такса е процент от приходите на дружеството концесионер, който то дава на публич­ния собственик, защото реализира приходи от управлението на обществе­но благо. В случая с конце­сията на „Софийска вода“ няма концесионна такса. Ако такава беше предви­дена в договора Столична община щеше да получава процент от нетните при­ходи. Какъв процент ще попита някой? Ами такъв, за какъвто се договорят двете страни. В случая общината и концесионерът не са се договорили да се плаща концесионна такса. Изключително интересен факт е, че концесионната такса не е заложена като задължи­телно плащане в Закона за концесиите В чл. 7 е записано, че при предоставяне на конце­сия МОЖЕ да се предвиди задължение на концесионе­ра да извършва концесион­но плащане. МОЖЕ, а не е ЗАДЪЛЖЕН., т.е. всичко е пожелателно. Законът не задължава концесионерът да плаща концесионна такса и така се ощетява обществото. Какво печели Столична община? За 2011 г. „Софийска вода“ реализира приходи от 172 млн. лв. След всички разхо­ди, които прави дружеството остават 32 млн. лв. печалба. Ако договорът за концесия пред­виждаше концесионера да плаща концесион­на такса, тя щеше да бъде процент от тези 32 млн. лв. 32 млн. лв. са една добра печалба за „Софийска вода“. Какво печели Столична община? Столична община има 23% дял от дружеството. След като общината не получа­ва пари от концесионна такса, редно е да по­лучава пари при разпределяне на дивидента. Той се разпределя между съдружниците, спо­ред тяхното дялово участие. На мой въпрос до Столична община „каква е стойността на дивидента от печалбата, който е постъпил в бюджета на Столична община през всичките 15-16 години, откакто е сключен договорът за концесия, получавам следния отговор: „До момента не са разпределяни дивиден­ти от печалбата на акционерите“ Това означава, че Столична община не е взела и не взима нито един лев от печалбата на „Софийска вода“ АД, независимо, че има дялово участие в дружеството. Печалбата си остава за френската компания, която прите­жава големия пакет акции. Нито приходи от концесионна такса, нито част от дивидента. За да бъдем честни трябва да отбележим, че във финансовите отчети на дружеството са отбелязани разходи за данъци. При пе­чалба от 32 млн. лв. за 2011 г. „Софийска вода“ е платила малко над 3 млн. лв. данъ­ци. Или това е под 10%. Съдейки по размера на процента, това вероятно е изплащане на корпоративен данък, който е задължителен за всяка фирма. Равносметката от казаното дотук е, че концесията на „Софийска вода“ освобождава концесионера от плащане на концесионна такса и го освобождава от за­дължението да разпредели част от печалбата за съдружникът си – Столична община. Преди да задам отново реторичния въпрос какъв е смисълът от тази концесия, ще се опитам да обясня ЗАЩО ПЕЧЕЛИ ФРЕНСКА­ТА „ВЕОЛИЯ“ И ЗАЩО ЗА СТОЛИЧНА ОБЩИНА НЕ ОСТАВА НИЩО В договора за концесия е залегнало ус­ловие, което гарантира норма на възвръща­емост на собствения капитал, не по-малка от 17%. Това означава, че каквото и да се случи, в края на годината фирмата трябва да има печалба не по-малка от 17% от стойност­та на собствения си капитал. По мнението на специалистите 17% е изключително висо­ка норма на възвръщаемост. В договора за Софийска вода нормата на възвръщаемост е минимум 17%. Нещо повече, за 2010 г. е била 26,92%, а 2009 г. – 40%. Това е огро­мна печалба, която е реализирана от част­на компания концесионер. Дял за Столична община от тази огромна печалба няма, нито при разпределяне на дивидента, нито след начисляване на концесионна такса. Още една компания, на която сме дали възможност да печели огромни пари. Още една тухла в сте­ната на нашия мизерен живот. Десетки милиони печалба всяка година, от които 0 лева в полза на обществото Често като аргумент бива изтъквано, че дружеството отделя огромни средства за инвестиции. Според отговора на „Софийска община“ инвестициите за целия период на концесията са 513 млн. лв. Това не са никак малко, но една част са европейски пари, т.е. компанията е изяла от парите за български инвеститори. От друга страна, независимо от тези внушителни цифри, ВЕЧЕ 16-ТА ГОДИНА КОН­ЦЕСИОНЕРЪТ НЕ МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ ПО ДОГОВОРА ДА НА­МАЛИ ЗАГУБИТЕ НА ВОДА ПО ТРАСЕТО При сключване, концесионерът се задъл­жава да намали загубите от 60% на 30%. 2010/2011 г. загубите са 55%; 2015 г. – 46%. Какъв е смисълът от тази цифра – 513 млн. лв., ако най-важното условие – да бъдат на­малени загубите на вода – не е постигнато и наполовина дори. За 16 години! Какъв е смисълът въобще от тази концесия, която ге­нерира печалба само за една международна компания? Какъв е смисълът от това публич­но-частно партньорство? Какъв е смисълът да гарантираме огромната печалба на един корпоративен гигант? Много въпроси, които остават без отговор.

Петима кметове в кърджалийско работят в общ офис и с една секретарка

Петима кметове в кърджалийско работят в общ офис и с една секретарка заради липсата на място.С промените в Изборния закон села с до 100 жители с постоянна адресна регистрация вече имат свой кмет. Така в Община Кърджали се появиха 47 нови кметства. Оказа се, че кметовете нямат къде да работят. За да спази законът, общината в Кърджали намери нетрадиционно решение. Секретарят Сезгин Бекир обясни: Всъщност отговорът, който ние сме намерили, е да "приютим" новоизбраните кметове в съществуващи, функциониращи сгради на кметствата, които са били до месец октомври 2015 година и всъщност всички новоизбрани кметове се намират в помещения, които са общинска собственост, в бившите кметства, където са били включени техните населени места и по този начин изпълняват функциите си на кметове и обслужват населението. Ситуацията доведе до абсурди като този няколко кметове да споделят една стая. В село Енчец например в кабинета на бившия кмет сега се трудят трима нови. В Солище на 25 кв метра успяха да се поберат четирима кметове. Рекордьори са в село Бойно. Там петима се справят в една стая с един телефон и една секретарка. Кметът на селото Айдън Керим признава, че така е трудно да се работи: Не е много удобно и лесно пет кмета на пет населени места да работят в една стая, но се справяме, тъй като работата ни е една и съща. В летния сезон може да се направи график, тъй като е по-отпускарски сезон.В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Валя Апостолова.

С премиерата на „Една нощ във Венеция” официално се закриват Бургаски музикални празници „Емил Чакъров” 2016

След дълъг летен сезон, изпълнен с много музика, Бургас завършва деветото издание на своите празници, посветени на големия български диригент Емил Чакъров. Финалът е на втори септември с „Една нощ във Венеция” – една от най-красивите оперети на „краля на валса” Йохан Щраус-син. Гостите и жителите на морския град ще имат възможността да станат част от бала с маски на големия виенски композитор на XIX век, чиято музика „се лее като шампанско” няколко столетия. През 2015 г. „Една нощ във Венеция“ донесе на своя режисьор Марио Николов престижна награда, присъдена му от румънското Министерство на културата за постановката в Театър за опера и балет „Олег Дановски” в град Констанца. Тенорът Марио Николов е обичан артист, превъплътил се в най-известните оперетни образи на сцената. В репертоара му са популярните роли на Айзенщайн от „Прилепът”, Тасило от „Графиня Марица”, Баринкай от „Цигански барон”, Парис от „Хубавата Елена”, Едвин от „Царицата на чардаша”, Данило от „Веселата вдовица”. Известен е и като режисьор на оперетите „Прилепът”, „Бал в Савоя”, „Царицата на чардаша” и др. Носител е на наградите „Кристална лира” 2010, 2014 и „Златна лира” за цялостен принос в областта наоперетата и мюзикъла, приза „Музикант на годината” 2013 и др. За спектакъла с Бургаска опера Николов разказва: Това е постановка, която правих миналата година в Румъния и тя стана спектакъл на годината там. Изключително съм горд и удовлетворен от тази награда. Решихме да я направим и у нас, а поканата дойде от директора на Бургаска опера Александър Текелиев. Това е една от най-хубавите оперети от Щраус. Всъщност е комична опера. Не е типичната оперета, която сме свикнали да слушаме. Изключително хубава, брилянтна музика. Написана е филигранно, а музикалната драматургия е много интересна. Пиеса, с която хората се забавляват от край до край. И точно това ме провокира да я направя, тъй като напрегнатото ежедневие и бързите темпове на живот не само в България, а и в световен мащаб, са толкова големи, че една такава творба би била средство хората да се вълнуват и в същото време да се разтоварват. Тази оперета третира вечна проблематика и затова нейната актуалност е абсолютно съвместима с нашето съвремие. За успешния екип на постановката, начело с главния диригент на Бургаска опера маестро Иван Кожухаров, продължава да ни разказва Марио Николов: Диригентът Иван Кожухаров е име, което няма нужда от представяне за българската публика. Художник-сценограф е Иван Токаджиев, също утвърдено име в театъра. Художник по костюмите е Ани Токаджиева, а Галина Калчева – хореограф. Изключително съм щастлив, че работя за пореден път с този екип, тъй като ние имаме реализирани няколко постановки, които се радват на изключителен интерес и години се играят както в Бургас, така и на всички сцени. Примата на музикалния театър Валентина Корчакова е в централната роля на Анина, участват също звездите на Бургаска опера – Мария Цветкова, Георги Султанов и Шмилена Султанова. Съставът е изключително добре подбран, това прави в голяма степен една пиеса успешна. Самият аз ще съм в ролята на херцог Урбино. Не за първи път бургаската публика ще ме гледа в моя постановка. Следя този форум почти от създаването му - девета година, което за град Бургас е едно огромно постижение. Ръководството на Бургаската опера, заедно с общината заслужават адмирации за това, че успяват да съхраняват фестивала и да го развиват.

Как да бъдем далновидни родители?

Отговор на този въпрос търсим с Тони Грибачева, заела се с нелеката мисия да бъде полезна на родителите на учениците. Тя е преподавател в училище от 30 години. Навремето, когато кандидатства, математиката ѝ е на сърце и избира да я преподава: "Когато започнах работа, вече бях твърдо убедена, че това ми е призвание! Много обичам децата, обичам преподаването, макар че нещата доста  се промениха последните години. Реших, че това, което съм събрала през годините, като опит и идеи, по някакъв начин трябва да достигне до повече хора." До преди няколко месеца Грибачева работи в Асеновградската гимназия по хранително-вкусови технологии. Там над 10 години преподава на горен курс от 9-и до 12-и клас:"От практиката ми дойдоха доста идеи, особено като виждам самите деца в 12 клас, колко са неориентирани за живота си."Така, преди около година, тя създава своята  страница в интернет- "Родител на ученик". Какво Ви провокира да създадете този сайт и към кого е насочен– към родителите или и към учениците? "В момента училището дава много знания, много полезни неща, но от чисто житейска гледна точка по отношение на характер, личностно изграждане на децата, нещата зависят най-вече от родителите! Затова желанието ми е да се свържа със заинтересованите родители, тези, които настина желаят да отделят повече време на децата си в тази насока, да помислят по-отрано кои качества на характера, кои техни таланти и възможности биха им помогнали по-лесно и успешно да се реализират, защото животът е много динамичен. Единствено личностните качества на човека могат да му дадат основата, за да е сигурен, че след години, когато завършва училище, ще може много по-бързо да се реализира. Желанието ми е повече деца, по-рано да намират своето призвание в живота, но това, по мое мнение, зависи най-вече от родителите им и затова желая да помагам на родителите!" Тази помощ се извършва чрез онлайн консултации. Има ли конкретни правила, които родителите да следват? "Някои от тях, когато сме живели заедно с фамилията, с баба и дядо, сме ги следвали несъзнателно, без да са така конкретно формулирани - като откриване на талантите на детето, качества, като коректност, организираност, отговорност. Родителят трябва да има една конкретна визия какъв човек иска да бъде детето му на 18 години, с какви черти на характера, с какви умения, с какви вярвания за живота. Защото не се реализират нашите желания, колкото вярванията, които, дори понякога, са на подсъзнателно ниво. Ако ние вярваме, че нямаме сили да реализираме някоя наша мечта, дори да имаме желанието- няма да я реализираме, ако повярваме, че имаме сили- ще я реализираме. Родителят трябва да е един наставник, съветник, както треньорът в един отбор от спортисти. Той няма да излезе на терена да рита топката, той само ще научи играчите как да го правят по възможно най-добрия начин. В такава роля аз виждам далновидните родители." В момента, за съжаление, една част от децата растат без родители, те са в чужбина. При тях как стоят нещата? Каква е причината едни хора да се успешни, а други по-малко успешни?"Сега ще ви кажа една история– студенти отиват да правят проучване в Дом за деца без родители. Там интервюират около 10-на деца и казват: "Никой от тях няма специални перспективи и нищо специално няма да постигне в живота." След 20 години един преподавател в този университет намира това изследване и решава да провери, какво се е случило с тези деца. Това, което се вижда е, че една група деца са постигнали изключителни успехи. Каква  е причината, ги пита? И всички те отговарят: "Имахме една учителка!" Т. е. един човек е достатъчен, за да промени живота на едно дете. Срещат се с учителката, питат я как им е повлияла, така че те да станат успешни в живота и тя казва: "На първо място много ги обичах и на второ място- се постарах да видя най-доброто в тях и да ги подкрепям да го развиват." Другата  история , която ни разказа Тони Грибачева е тази на гениалния Томас Едисън." Като малък го изключват от училище, защото се е справял много зле и смятали, че ще пречи на класа. Изпращат писмо до неговата майка, в което пишат, че Едисън изостава с развитието си и не могат да го учат с всички останали. Самият Едисън не вижда какво пише вътре в писмото. Когато го дава на майка си, тя му казва, че вътре пише следното: "Да, ще преминеш на самостоятелно обучение, защото толкова добре се справяш, че изпреварваш другите деца!" Тя се заема да го обучава сама и благодарение на нея той повярвал, че има голени способности, а тази увереност го превръща в гений на своето време. Важното е да се помогне на детето да намери своите способности, заложени му от природата и да му се помогне да ги развива. После всичко е въпрос на упоритост, на труд, но се върви в правилната посока." В звуковия файл ще чуете и конкретни казуси от практиката на нашата гостенка: ученолюбиво момиченце, старателно, но доста чувствително, в 7 клас, втория срок, когато предстоят матури и кандидатстване, то започва да се оплаква у дома, че по математика ѝ е трудно, не разбира материала. В разговор майката научава, че в час учителката, в старанието да мотивира целия клас, защото в него има доста палави деца, им казва: "Вие с тези знания до никъде няма да стигнете, ако продължавате така несериозно, няма да вземете изпитите…" И несъзнателно тя им предава подсъзнателно вярването, че няма да успеят. Така работата по този предмет за децата става неприятна, те започват сами да не си вярват и има реална опасност по време на изпита да бъркат от притеснение."Аз съм щастлива от това, че все повече колеги са запознати с идеите за личностното развитие и ги прилагат. Всичко е оставено в ръцете на педагога, ако той желае да се развива като личност и да развива и учениците, не само да им предава знания по урока, тогава и учениците постигат по-големи успехи." Тони Грибачева е автор и на книгата "Седем стъпки за седем дни" в помощ на родителските трудности. Изданието е онлайн и всеки може да си го изтегли безплатно:"Всеки може да си я свали от моя сайт kidstudy.org. Книжката е малка, за да се чете бързо и лесно. В нея е включена за седемте дни от седмицата по една специална идея. За всеки ден съм дала и по три полезни техники." Дълги години нашата събеседничка води и скаутския клуб в Асеновград. И синовете ѝ са скаути:"Това също е една от идеите, които ме насочи, че родителите могат много да помагат на децата си!"

Духовното развитие на единната българска нация

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ  Екип от български учени и интелектуалци (по инициатива на акад. Стефан Воденичаров) УВОД Този документ представя визията за основни национални цели и приоритети за устойчиво развитие на страната. В основата на определянето на националните цели и приоритети стои виждането на български учени и интелектуалци, че страната ни повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността. Далеч сме от мисълта, че подобен академичен анализ може да сбъдне националните приоритети и очакванията на българите без адекватна реакция на политиците и управлението в България и съществено оптимизиране на дейността на трите конституционно определени власти в страната. Сложната и променяща се външнополитическа обстановка, глобалната финансова криза от 2009 г. и последвалите я икономически трусове, продължаващите тежки военни конфликти в Близкия, Средния Изток и Северна Африка, мигрантската криза и BREXIT-а от страна на Великобритания, поставиха света, но най-вече Европа в поредица от много сериозни проблемни ситуации, за които ЕС и неговите институции се оказаха неподготвени и при които предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани „ad hoc“ от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза – научна, военна, икономическа, финансова, социална и т.н. В условията на глобална несигурност и липса на категорични политически и икономически гаранции за постигане на устойчива стабилност, България ясно трябва да определи своите приоритети и цели, които да й гарантират запазване и съхранение на страната, нейното икономическо и социално развитие и недопускане на политически катаклизми. На България в този момент преди всичко й е нужно Единение, определяне и отстояване на националните цели и приоритети, извеждане на предно място на икономическите, социалните, демографските проблеми и тяхното решение, национално съгласие за решаване на кризисната ситуация в здравеопазването, образователната и пенсионната система, възраждане на малкия и средния бизнес, премахване на диспропорциите на селското стопанство и на небългарския модел на концентрация на земята ни в ръцете на група крупни латифундисти и др. Основните национални цели за устойчиво развитие на България следва да се разглеждат както като платформа за анализи и изводи, така и като призив за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес. Дълбоко сме убедени, че спасението на България е в нейното Единение, във връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, към модел на развитие, при който не политиците, а научните анализи и аргументи определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България. След присъединяването на страната ни към НАТО през 2004 г. и пълноправното й членство в ЕС от 01.01.2007 г. пред България и пред българите като че ли няма безспорна национална обединителна цел. Ползата от достъпа до европейския пазар и европейските финансови програми и инструменти за обикновения българин често остава неясна. Българският гражданин свързва този процес по-скоро със загуба на суверенитет, с административна преса от страна на администрацията в Брюксел, която може да доведе до унищожаване на 2 традиционните български продукти домати, кисело мляко и редица селскостопански продукти за сметка на вносните такива, със загуба на автентичността на българските традиции, фолклор, култура и цивилизационен принос за сметка на масова, национално неидентифицирана култура, основана на нови технологии и масово потребление. Българинът започва да свързва голбализацията с нашествието на мигранти, обезлюдаването на българското село и срива на българската индустрия, здравеопазване и образование, и бягството на младите в чужбина, повече отколкото с възможностите, които предоставя световния пазар и световната общност. Националният патриотизъм беше обявен за лош, а мултикултурализмът за добър, но никой така и не успя да убеди българите в това. Според нас България (ако не цялата, то със сигурност по-голямата й част) жадува за единение, за възраждане, за национални цели, които ефективно да съберат енергиите на всички хора. България се умори от разделения, вражди, боричкания и липса на толерантност. Дългият преход от повече от четвърт век ни обезвери и обезсмисли надеждата ни за по-добър живот, живеем „ден за ден“, затворени в клещите на философията на „оцеляването“, дразним се, че другите ни изпреварват във всяко отношение, произвеждаме все по-малко, живеем все по-бездуховно и се затваряме в собствените си черупки. Духовната криза в нашето общество е дори по-силна от икономическата и естествено двете създават дълбока демографска криза. Ежедневието ни е наситено с прояви на насилие, нетърпимост, лъжи, шантажи и заплахи. Новините в националните медии често се превръщат в криминална сводка и полицейска хроника, отсъства същностният анализ за реалните проблеми на хората и пътищата за тяхното решаване, скъсана е връзката между обикновения човек и управлението, между хората и политиците, между гражданското общество и тежко политизираните публични институции и администрация. Добрите примери, успешните модели за подражание, новините носещи оптимизъм отсъстват от масовите медии или тяхното отразяване е фрагментарно и спорадично на фона на останалата информация. Бедността ни потиска, чувството, че липсва справедливост изцяло доминира, арогантността и агресията успяват. Отново започнахме да мислим едно, а да говорим друго. Изконните ценности на нашия народ като семейство, образованост, родолюбие, възпитание и търпимост са някак си забравени. В такова общество „чалгата“ и „халтурата“ са властелини в почти всяка област на обществения живот, в това число и в политиката. Под угроза е поставено бъдещето на България. В най-новата си история България никога не е била подложена на такъв натиск, заплашващ да разруши социално-икономическата й база, националната й сигурност и традиционните ценности на нашето общество – вяра, християнски добродетели, религиозна търпимост и толерантност, състрадание и взаимопомощ. Става дума за засилващият се и непредвидим процес на миграция, която заплашва България и Европа и за която както ние като страна, така и Европейския съюз се оказахме явно неподготвени. Мигрантските вълни от Северна Африка, Сирия, Ирак, Афанистан и т.н. отдавна вече не са бежански поток, трябва ясно да си дадем сметка, че става въпрос за гигантско икономическо преселение на милиони хора, които нямат нито нагласата, нито подготовката, а голямата част от тях нямат и желанието да се съобразяват с европейските ценности и начин на живот. Тях ги интересува на първо място социалната система за подпомагане на страните в ЕС, особено по-развитите, и възможността за нейното ползване в максимална степен. В огромната си част „бежанците“ са млади мъже на възраст от 25-30 години, идващи от райони, в които се водят постоянни бойни действия, където се проповядва радикален ислям и има фанатична нетърпимост към вярващите от други религии, на първо място 3 християните, където жените нямат никакви права, а са третирани само като сексуални обекти, където децата биват обучавани в „правата вяра“ като се учат да убиват пленници. ЕС и неговите институции начело с Европейската комисия се оказаха явно неподготвени за тази „мълчалива война на световете“, сблъсък на религиите и несъвместимост на мирогледите. Романтичният призив за интеграция на мигрантите не отчита елементарния факт, че интеграцията е процес, който в съвременните условия изисква три, четири и повече поколения, а вълната на многомилионната миграция залива България тук и сега. Отделен е въпросът дали има изобщо действащ интеграционен модел в Европа? Справка – многомилионните кюрдски и турски общности в Германия, заселили се след Втората световна война, живеещи и до днес в изолация в свои квартали в затворена общност. Профилът на атентаторите от Белгия и Франция, които бяха родени и израсли в тези страни, трето поколение живеещо там, но така и неинтегрирали се и неприели европейските ценности, а напротив, разглеждащи европейската култура, нрави, цивилизация като вражески и като мишена, която трябва да бъде атакувана и разрушена. Дали европейските християнски ценности и толерантност са основа за решаването на тези проблеми или са слабост, която ЕС не може да преодолее?           България е на кръстопът. В пряк и в преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава, защото сме първата страна на ЕС изложена на бъдещ миграционен натиск. България заема ключово място между Запада и Изтока, ние сме вратата към Централна Европа и националната ни стратегия изисква ясна визия гарантираща националната ни сигурност, балансирана външна политика и точно дефиниране на националните ни приоритети, които страната ни да следва и около които да се обединят политиците от всички цветове, гражданското общество, народът. Единението в името на България трябва да бъде над всичко.           Настоящият документ е отворен за широко обществено обсъждане, нови предложения и допълнения. С подготовката му нашето очакване е да създадем една дългосрочна пътна карта на духовния, икономическия и социален прогрес на България, чрез изясняването и формулирането на една консенсусна национална рамка от цели, обединяващи всички адекватни политики, механизми и планове и ангажиращи цялата българска нация, държавния и частния сектор в тяхната реализация. Иначе сме обречени на живот само за момента, без проект за бъдещето на нацията.           Според нас именно единението трябва да бъде основата за духовното и материалното развитие на българската нация върху неделимата българска територия, съчетано с гарантираното благополучие и сигурност на българските граждани, при определяне на единни за всички нас цели и приоритети – национални, надпартийни, отговарящи на духа, традициите и очакванията на всички българи.           България следва да се стреми в следващите няколко десетилетия към едно духовно по-развито, икономически и социално по-богато, стабилно и справедливо общество, с една динамична и отворена икономика, част от икономическия, социален и културен модел на ЕС, при ясно отчитане на нашите национални интереси и традиции. България трябва да се стреми към едно общество, в което възможностите за реализация на всеки да са налице, чрез нарастващ и устойчив темп на икономическия растеж. Такъв устойчив, по-висок темп на икономически растеж е всъщност ключът към отварянето на потенциала на българската нация и активирането на хората на България. Това е пътят, по който бихме могли да запазим и да развием българската държава и нация. 4 1. Духовното развитие на единната българска нация – гаранция за личното достойнство на българския гражданин           Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, изкуствата, възпитанието, научните изследвания, традициите, вярванията и др. Носител и изразител на духовността е националната култура, която най-общо е сътворената от нацията духовна и материална среда, както и процесите на създаване, съхраняване, разпространение и възпроизводство на норми и ценности, допринасящи за формирането на личността и хуманизацията на обществото. А ценностите в едно общество – те са тези, които могат и обединяват хората около дадени каузи.           Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията. 1.1. Образователната система на България. Необходимост от промяна на съдържанието и методите на образователния процес         Предучилищно образование           Много е важно задължителното образование от най-ранна възраст, предвидено в новоприетия закон за предучилищното и училищното образование, да се рализира в кратки срокове. Само в такъв случай в първи клас ще постъпват деца с достатъчни знания по български език, което ще даде възможност за реализиране на пълноцененен и плодотворен образователен процес, предоставящ равни възможности за всички. Без тази мярка, в дългосрочен план, ще се развият процеси, водещи до ерозия на основата на българската държавност.           Средно образование           Държавата гарантира правото на образование. Тя трябва и може да наложи задължителността на образованието в определените от закона граници. Всичко това спада към системните мерки, които „задават рамката”. Те са основополагащи и могат да бъдат реализирани в значителна степен с административни мерки в рамките на новоприетия Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).           За да изпълни мисията си на основен инструмент за развитие на обществото и страната и за да стане образованието резултатно е необходимо тази рамка да се изпълни с форми на учене и с учебно съдържание, които са привлекателни за мнозинството от младите хора. Редно е да си дадем сметка, че насила може само да се вземе, насила знания и компетентности не могат да се дадат! Ако ученикът не иска да научи нещо, никакви принудителни мерки не могат да помогнат. Те само го отчуждават от училище. Напротив, ако има желание за учене, дори и при сегашната образователна система у нас могат да се постигнат прекрасни резултати. Това личи от представянето на младите българи в различните международни 5 олимпиади, от които те се връщат с високи награди. За съжаление, на диаметрално противоположния полюс са учениците, които трудно се справят с учебния материал. Те са много повече от успешните ученици и определят ниското средно образователно равнище в България, регистрирано при международното оценяване PISA през 2012 година. Застрашително голяма част от нашите ученици не са подготвени за успешна реализация в живота, тъй като знанията и уменията им са под приетия общообразователен минимум. Тези пропуски в образоваността ще се възпроизвеждат в следващите поколения и ще предизвикат в бъдеше тотален срив както на националната образователна система, така и на системите на общественото осигуряване и на цялата икономика. Причините, довели до катастрофалния спад в нивото на българското образование са многобройни и многопластови. Тук споменаваме част от най-съществените:           а) Отчуждаването от училището на голяма част от учениците и липсата на желание за учене           Това е най-сериозното предизвикателство пред образователната ни система. Проблемът не е само български и има донякъде обективна основа, с която следва да се съобразяваме. Най-общо казано, става дума за изоставане на образователната система от развитието на модерните технологии. Образователният процес следва установената през вековете традиция: „учителят или учебникът са носители на знанието, а учениците – слушат (или четат), запаметяват и възпроизвеждат наученото“. Предаването и придобиването на знания е основано на слушане, четене, писане и евентуално показване и разглеждане на статична картина (чертеж или снимка). Очаква се ученикът да комуникира пряко и предимно само с източника на информация (книгата и/или учителя). Този модел на образование днес е неприемлив за младите хора. Образователният процес, разглеждан като натрупване на факти и житейски опит, протича навсякъде, не само в училище. Чрез радиото, телевизията, компютърните игри и Интернет младите хора, още преди да са тръгнали на училище, усвояват многократно по-голяма по обем информация от връстниците си отпреди 60–70 години. Те ежедневно са подложени на интензивни информационни въздействия, основани на мощни динамични носители на информация, като видеоклипове, филми и компютърни образователни среди, които изпълняват ролята на своеобразни тренажори, позволяващи на младия човек да въздейства върху виртуалнатата среда и веднага да види и усети реакцията на своите действия. Този момент (виждането и управлението на реакцията на средата) е много важен, защото е свързан с „естественото учене”, минаващо през активното участие и взаимодействие на ученика със средата, чрез опитване и изпробване на различните ситуации и възможности.           Изоставането на образователния процес от развитието на комуникационните технологии също има принос за отчуждаването от училището. Тези технологии улесняват контактите и позволяват наученото бързо да се сподели и обсъди с много хора наведнъж, дори когато те физически не са на едно и също място. Споделените наблюдения, новите факти, различните гледни точки, аргументите „за” и „против” дадена теза, стават достояние на много хора наведнъж. Това издига равнището на информираност на цялата група и има значителен интегрален образователен ефект. Без преувеличение може да се твърди, че се е появил един нов и естествен за съвременните условия начин за възприемане и изучаване на обкръжаващия ни свят – с „помощта на групата, като част от колектива“.           Друг фактор, който допринася за негативното отношение към ученето и към училището е това, че образователният процес в твърде висока степен е фокусиран върху изучаването на факти. От друга страна, информация за много от изучаваните 6 факти е налична и лесно достъпна с помощта на търсачките в интернет. Човек може да получи отговор на редица въпроси чрез тях. Това създава фалшиво усещане, че отговорите на повечето въпроси вече ги има и че е достатъчно само да попиташ, за да намериш отговора. Тогава става естествен въпросът „Необходимо ли е човек да прекарва значителна част от живота си в училище, където се набляга върху научаването на факти?”. Негативна последица от „вярата в готовия отговор” е и това, че способността да се даде отговор на „незадаван до сега“ въпрос чрез използване на вече наученото, чрез експериментиране, чрез анализиране и обмисляне на проблема не се развива и не се оценява. Относително повърхностното знание е цената, която плащаме днес за удобството при използването на новите технологии и за достъпа до огромна по обем информация. Не бива да забравяме, че една от главните цели на образованието е да ни научи да даваме отговор на въпроси и да намираме решения на проблеми, с които не сме се срещали преди това. За тях няма готов отговор в интернет и тъкмо върху постигането на тази цел трябва да се фокусира образователния процес. Въпросът как да се направят училището и ученето отново привлекателни, не е лесен и едва ли има еднозначен отговор. Неоспоримо е обаче, че за да се състезава с привлекателността на външния свят, училището трябва да разполага със съвременна технологична инфраструктура и да владее използването й. Само това, за съжаление, не е достатъчно. Необходими са промени и в учебното съдържание и най-вече в характера на самия учебен процес. Например, по-добре е ударението да се премести от преподаването и изучаването на факти, част от които са вече известни на учениците, към изясняването на връзката между фактите и явленията и към това как функционира светът като цяло. Необходимо е да се премине от сега преобладаващия стил на преподаване, при който учениците са пасивни слушатели, към стил на „разучаване” на проблема или явлението, при който целият клас участва в дискусията, провежда експерименти, поставя въпроси, издига хипотези, събира и представя аргументи за една или друга теза и, накрая, достига до самостоятелно „откриване” на фактите и взаимовръзките между тях. Придобитите по този начин знания са по-дълбоко вкоренени в съзнанието на учениците и са по-функционални, могат да бъдат използвани за решаване на други задачи. При този стил на учене неусетно се изграждат почти всички ключови компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка на компетентностите (2006/962/EC; изброени са в края на раздела). Особено важно е, че се развива и укрепва способността на учениците да анализират и изследват, което е най-съществената част на умението за самостоятелно учене през целия живот. Поощрява се въображението и творческото начало. Стимулира се самостоятелната работа и мислене на учениците. Образователният процес става част от цялото всекидневие и „излиза” извън клас. Този стил на образование вече е добре разпространен във високоразвитите страни, където е известен под името “Inquiry Based Education” („Изследователски подход в образованието”). Масовото му използване би решило в значителна степен проблема с отчуждаването на учениците от училище и от ученето.Например БАН, където изследователският подход е работно ежедневие, може да подпомогне развитието на българската образователна система в тази посока (при това не само на училищно равнище). Първите стъпки са направени. По договор с МОН Институтът по математика и информатика на БАН проведе няколко 128-часови курсове с учители за усвояване на изследователския подход в образованието по математика. Регулярно се провеждат и курсове за повишавване на квалификацията на учителите в областта на Изследователския подход в образованието по математика. Разработеният в БАН Виртуален училищен кабинет по математика убедително показва преимуществата на 7 този подход. Чрез него математическите факти и явления могат да се изучават чрез експериментиране със специално създадени за целта среди (аплети).           Значителен ресурс за връщане на интереса към ученето и към училището има в извънкласните и извънучилищни занимания и дейности – викторини, фестивали, кръжоци, състезания, олимпиади, възлагане и разработка и докладване на проекти, празници на науката други подобни. Те могат да обхванат значителна част от учениците и да ги включат в дейности, които имат занимателен характер, но неусетно допринасят за изграждане на знания и компетентности.           б) Спад в обществения статус на учителя, непривлекателност и силно феминизиране на учителската професия           Причините, довели до това състояние на нещата са многобройни. Част от тях имат обективен характер. До преди 60-70 години училището имаше господстваща роля при преподаването и усвояването на знания, умения и компетентности. Училището беше, образно казано, „домът на образователния процес”. На това се основаваше високият авторитет на училището и на учителя в обществото. Училището днес вече не е единственият дом на образователния процес.           От друга страна, очакванията към квалификацията на учителя днес нараснаха силно. Той трябва да е добър специалист в областта си, да владее съвременните информационни и комуникационни технологии, да е в състояние да изгражда у учениците си ключовите компетентности, да владее тънкостите на педагогиката, психологията и когнитивните науки. Формите на подготовка и преквалификация на учителите, обаче, запазиха традиционния си характер и тези изисквания спрямо квалификацията на учителя няма как да бъдат удовлетворени. Като се добави и ниското заплащане на труда на учителите, сегашната картина става напълно обяснима. Решението може да се търси само в дългосрочен план (повече от десетилетие), като се усъвършенстват формите за подготовка на учителите и като се създадат условия, като учители да бъдат привличани хора, за които тази професия е мисия.           в) Продължителността на учебната година е по-къса по сравнение с останалите европейски страни. Лятната ваканция е неоправдано дълга, за сметка на по-малък брой ваканции през годината. Намален е броят на часове по природо-математическите дисциплини.           Продължителността на учебната година в България, като брой учебни дни, е сред най-късите в Европа – 180 дни за гимназиите, 170 дни за учениците от V до VIII клас и 160 дни за тези до IV клас. В Дания и Италия минималната продължителност на учебната година е 200 дни, а в Ирландия и Норвегия е 190 дни. Освен това, учебната година у нас започва късно и приключва по-рано в сравнение с редица други европейски държави. Българските ученици са с една от най-дългите летни ваканции, но през годината ваканциите са по-малко, отколкото в други страни. Това води до неравномерно натоварване и прекъсване в учебния процес. Резултатите на българските ученици в PISA показват, че това положение следва да се преосмисли и евентуално промени. За сметка на продължение на учебната година могат да се увеличат часовете по математика и по естествени науки. Силното намаляването на тези часове преди години беше крупна грешка, която влоши качеството на работната сила в България и намали съществено привлекателността на България като инвестиционна дестинация за високотехнологични производства. За съжаление, тъкмо в тези производства принадената стойност (печалбата) е най-голяма. Привличането на инвестиции само чрез ниски разходи за труд обрича страната ни на програмирана бедност за десетилетия напред. 8           г) Образованието не е приоритет в ценностната система на голяма част от населението           Наблюденията показват, че липсата на образование у родителите често се „наследява” и от децата. Ценностната система на родителите става, до голяма степен, ценностна система и на следващото поколение. Обществената среда, социалният статус на семейството, социокултурните различия влияят силно върху отношението към образованието. Ако няма противодействие, неграмотността и необразоваността постепенно ще обхващат все по-широки слоеве от българското общество. Не е необходимо голямо въображение, за да се предвидят последиците.           Образованието не е приоритет за много български граждани и поради това, че значителен брой хора в обществото ни, без да имат забележим образователен ценз, демонстрират добро материално благополучие, въпреки че това благополучие доста често е с неясен или дори със съмнителен произход. Многобройни са примерите и в обратната посока. Висококвалифицирани специалисти, преподаватели, учени, лекари, работници трудно посрещат ежедневните си нужди. Много млади хора, завършили дори висше образование, не работят по специалността си или въобще не могат да си намерят работа. Демотивиращ е и фактът, че държавата има само декларирана, но не и осъзната визия за ролята на образованието и на науката в дългосрочното развитие на страната и в привличането на инвестиции.           д) Игнориране на етнодемографските процеси и засилване на мултикултуралния характер на обществото           Основните характеристики на динамиката в етнодемографските процеси в обществото ни е известна на всички. Характеристиката „мултикултуралност” ще засилва присъствието си в България и Европа. Образователната ни система обаче е възникнала и е обслужвала нуждите на монокултурно общество. Може би това е причината, когато се произнася думата „интеграция” много хора да чуват „асимилация”. Очевидно е необходимо адаптацията към бъдещите условия да започне още от сега, за да не се окажем неподготвени за пореден път. Изграждането на образователна система, която се съобразява с различията в нагласите и възприятията е трудна задача, но първите стъпки следва да се направят веднага.           е) Незадоволително съ

Приказки по унгарски

Странна книга със странни рисунки е „Маджарщини“. Авторката е унгарската писателка Ализ Мошони, а художничката Жужи Медве. Преводач е Николай П. Бойков. Кратките текстове могат да бъдат оприличени на приказки, но могат да бъдат оприличени и на епиграми. Те могат да се сторят на читателите смешни, но могат да им се сторят и тъжни. В тях става дума за унгарците, страната им, историята и културните особености, но в някои от тях много лесно можем да заменим думата „унгарец“ и „унгарско“ с „българин“ и „българско“ и да получим приемвлив резултат. А ето и една от тези приказки: Имало едно време една голяма дупка. Тя се появила така. Веднъж унгарците се замислили как може държавата им да стане много по-голяма, отколкото сега. Понеже така е много малка, казали. Едвам се побираме. Нямали пари да си купят още една малка държава, да воюват пък е лоша работа. Сетих се!, извикал едни унгарец, казвал се чичо Лайош и имал една голяма лопата. Ще изкопая една голяма дупка! Изкопал дупката, на другия ден в нея паднали руснаците. Русия е вече наша, казал чичо Лайош. На другия ден пак изкопал една дупка, в нея паднали италианците. И Италия е наша, казал чичо Лайош и пак изкопал още една, за да паднат в нея турците. Само дето те не паднали нито на следващия, нито на последващия ден. Тези ни надхитриха, казал чичо Лайош. Мина ми желанието да копая от всичко това!

Плевенчани организират благотворителен концерт за паметник на Емил Димитров

  50 000 лв. са нужни за изграждането на паметник на легендарния Емил Димитров в родния му град Плевен. До момента са събрани малко над 18 хил. лв и набирането на средствата продължава, пише БТВ. Именно с тази цел в сряда някои от най-големите родни поп звезди, сред които Маргарита Хранова, Тони Димитрова, Люси Дяковска, Драгомир Драганов и др., пяха благотворително в драматичния театър в Плевен. В концерта участие взе и Плевенската филхармония. Концертът стана повод приятелите и колегите на Емил Димитров да си припомнят за него. „Трудно е да се пресъздаде една духовност, една душевност в един паметник. Но не е това най-важното, най-важното е, че тази идея ще събере хората заедно, ще събере една енергия, която ще им позволи да се почувстват отново единни. Това е най-важното”, каза за инициативата синът му Емил. За певицата Маргарита Хранова Емил Димитров е нещо повече от приятел и колега – певецът я запознава с мъжа на живота ѝ. Оказва се и добър сватовник, освен уникален певец – семейството на Маргарита Хранова е щастливо и до днес. „Ние с Емил се познавахме много отдавна. Аз много, много го обичах. Освен това той е и виновникът аз да се запозная с моя съпруг и вече толкова години да сме заедно. Когато изпях неговата песен „Каква невеста си била ти, мамо”, бях вокал и той ме покани, тогава мъжът ми беше в неговия екип и така прескочи искрата. Изплува ми в главата, че Емил хич не обичаше да лети със самолет. И си спомням, че винаги пиеше по една или две водки преди полет, за да може така да се отпусне... А ние летяхме през цялото време на големи разстояния. И другото нещо, което беше много приятно и интересно – той винаги малко закъсняваше, но бяхме наложили една схема, че който закъснее, трябва да си плаща. 5 минути – 5 рубли, 10 минути – 10 рубли. Това бяхме в Съветския съюз и той редовно закъсняваше с по половин час някъде. Винаги си плащаше, разбира се, и правехме парти”, разказва Хранова. „Аз за него съм чувала, че е бил изключително добър човек – щедър, добър, широкоскроен човек. Навремето, когато започвах моя си път из ресторантите в Бургас – аз не се срамувам да го кажа, това е публична тайна – имах един колега, който ми даде първи урок и каза: „Виж какво, моето момиче, справяш се, пееш си, готино всичко. Едно от мен да знаеш – по пътя, по който си тръгнала – ако не си добър човек, за нищо не ставаш! И така аз знам от всички, че Емил Димитров на всичкото отгоре – освен изключителния си талант, освен голямата обич към България, е бил изключително добър човек”, спомня си за него Тони Димитрова. На концерта отговорна задача имаше и Люси Дяковска – още една плевенчанка. Тя трябваше да изпее хита на Емил „Песен за Плевен”. Всеки неин опит обаче се увенчава с неуспех. „Нито един път не успях да изпея песента, без да се разплача. Аз съм човек, който си тръгна за нещо по-добро от Плевен и България преди 20 години. Това ще е може би най-трудното нещо, което досега е трябвало да правя на сцена, защото всяка останала песен, колкото и да е емоционална, аз успявам да я пресъздам, но тук в момента има много емоция, която аз самата съм изживяла и изживявам и със сигурност тепърва все още ще изживявам”, споделя Дяковска. Един от най-личните си спомени споделя и водещият Драгомир Драганов – най-големият комплимент, който някога е получавал на сцената, е бил именно от Емил Димитров. „Бяха последните дни на Емил, имаше грандиозен концерт, организиран от неповторимата Йорданка Христова в зала 1 на НДК. Аз изпях песента „Нашият сигнал”, облечен с войнишка униформа, здраво стискайки снимка на баба си в нейните млади години. Емил говореше много трудно вече, усещаше се и напредъкът на болестта му, но той успя да промълви ясно и отчетливо на микрофона: „Браво, Драго!” И това отекна в претъпканата зала. Получих най-силните аплодисменти, които някога съм получавал, и най-тежкия комплимент, изречен от такъв колос.” За никого не е тайна, че и личност като Евгени Минчев дължи успеха си именно на Емил Димитров. Той му помогнал да си намери работата като ватман дори, за да успее да остане в София. Тази година Минчев издаде и книга за певеца – „Моят Емил”, а следващото събитие, което се наема да организира, ще е на 23 декември – рождения ден на певеца, в дома, в който е живял, където близките на Евгени Минчев бизнес дами да помогнат в събирането на средства за паметника. „Най-ярко си спомням часа, в който научих за смъртта на Емил Димитров. Бях в колата си на път за Варна, където ме съдеха двама полицаи. Спряхме на една бензиностанция. Богдана Карадочева ми звънна и каза: „Емил умря”. И аз си казах тогава: „Какво като ме съдят някои, свърши част от моя живот”, спомня си Минчев. Според него паметникът на Емил Димитров в Плевен трябва да прилича на този на Едит Пиаф в Париж: „Скромен, малък и да могат да виждат в очите идола си. Трябва да могат хората да му се любуват и аз мисля, че трябва непременно да има текст от негова песен. Тук един скулптор може да развихри въображението си, защото Емил не е малка вселена, той е нещо нечувано.” В Плевен има и улица на името на Емил Димитров. Там е и родната му къща. В нея обаче отдавна не живеят негови роднини или близки. Още докато бил млад, семейството му я продава на други хора. Днес обаче къщата е запазена в автентичния си вид, а за всички, които не знаят къде се намира – на фасадата ѝ има отличителен знак – барелеф на големия певец. На площада в Плевен има вече определено място за паметника Емил Димитров. Какъв ще бъде монументът обаче – класически или по-модерен и екстравагантен, това ще решат плевенчани. Когато сумата за него бъде събрана, от общината ще обявят конкурс, за който всеки творец може да кандидатства с проект. Така гражданите на Плевен ще могат да гласуват кой паметник е най-достоен за техния Емил.

Кр. Гаджоков: Отписват от вота огромни общности, само за да да не допуснат голям брой секции в Турция

Следя изборните процеси вече повече от 10 години и такава ситуация –по-малко от три седмици преди изборите да се чудим къде как и с какво ще гласуваме, не сме виждали. Това каза за предаването „Преди всички“ инж. Стефан Манов който живе е и работи във Франция. Той припомни, че по време на изготвянето на кодексите на Манолова и Фидосова е имало месеци за дебати и настоящият изборен кодекс се явява отстъпление.Настоящето законодателство е изготвено за броени дни и без обсъждане  и  затова показва дефекти, убеден е той: Една от двете главни теми, които изкристализираха логично, а именно вотът извън страната и въпросът за действителността на президентския избор след три седмици! Не за действителността на вота „не подкрепям никого“, а изобщо за действителността на президентския избор, защото в момента има заложена не една, а две мини в досегашната ситуация, които неминуемо ще изгърмят в упреци за конституционност на проведения избор след три седмици. Според Манов, промените, които НС ще обсъди днес няма да решат проблемите: Не можеш да избереш никого! Дървено желязо няма! В момента, правейки тези гласове валидни и да се броят в изборния резултат, навлизаме още по-дълбоко в абсурда, но искам да ви обърна внимание - в Конституцията на Република България е ясно казано, че за втори тур, ако има такъв, отиват двама кандидати. Методиката за определяне изборният резултат за президентски избори в Изборния кодекс допуска на втори тур да отидат трима-четирима и повече кандидати, вярно - в някакви сложни хипотези, ако вторият и третият, например, имат абсолютно равни валидни гласове, до единица. Но, животът е изтъкан от иронии. Какво ще се случи утре, ако вторият и третият имат равен брой. И тримата ли ще отидат на втори тур и ще нарушим ли конституцията? Писане на законодателството на коляно, в екстремна ситуация, по нощите и не визирам днешния момент, а говоря преди четири-пет месеца, не може да доведе до друго, освен до една хроника на една предизвестена катастрофа. В момента българската демокрация е пред принципен въпрос. Има ли български граждани, които могат да бъдат лишени от избирателно право и как ще ги лишим - чрез технически хватки, ще режем секции или какво. Искам да ви кажа, че този проблем, този казус е един лакмус. Той разкрива същността на един дребнав, домошарски подход, в който всичко се смята единствено през призмата на краткосрочен, дори не и средносрочен политически интерес. Правна комисия в НС разглежда 12 законопроекта за изменение на Изборния кодекс. Според Манов обаче всички те са "ялови":Волно или неволно в тях отсъства една преходна разпоредба, уреждаща сроковете в Изборния кодекс. Тъй като срокът и за отпечатване, и за определяне на техническите характеристики на бюлетината, и за определяне на секциите извън страната, изтекоха. Ако днес или утре парламентът промени Изборния кодекс, това няма да влезе в сила за тези избори. Красимир  Гаджоков, който живее и работи в Канада, но следи и изборния процес в САЩ допълни, че сънародниците ни отвъд Океана също са притеснени от промените и се отдръпват от изборния процес:Не мога да говоря от името на всички българи в чужбина, но мога да говоря от името на доста активни българи в чужбина, които участвахме много през годините, за да събудим нашата диаспора, да участва в българския политически живот, независимо че живеем далече от България и честно да ви кажа, ние сме потресени от играта с вота на българските граждани в чужбина. Наблюдаваме, колко лесно и произволно се мятат народните представители от една промяна в друга, орязват тотално и грубо нещо постигнато. Колко бързо се отписват огромни български общности само и само да не бъде допуснат голям брой секции в Турция, защото те самите си го казаха. Българските граждани в САЩ бяха много силно отблъснати от всичко това, което стана в последните месеци. Не случайно през 2014 г. там имаше 42 секции и чакахме, ако тоя път нямаше такива промени, каквито хрумнаха на депутатите, очаквахме да има много повече секции, но те се отдръпнаха. В момента има 36 секции там и е много интересно коя ще е тази една, която ще отпадне и на базата на какви критерии ще отпадне при положение, че няма никакви критерии, записани нито в Избирателния кодекс, нито ЦИК. В Канада ще има 6 секции, допълни Гаджов, който също акцентира на пропуснатите срокове в Изборния кодекс.