01.12.2016

Резултати от търсенето

Павел Койчев и неговите „О, щастливи дни” в галерия „Райко Алексиев”

Докато се чудим все по-често в какво време живеем, един от най-изтъкнатите и световно признати български скулптори Павел Койчев реши да покани публиката в своите „щастливи дни”. Само преди дни в столичната галерия „Райко Алексиев” той откри поредния си изложбен проект със заглавие „О, щастливи дни… ооо!”. Нали знаете, това е по пиесата на Самюел Бекет „О, щастливи дни“, която много ме е впечатлила. Преди години Татяна Лолова я игра в Унгарския център в един чудесен спектакъл и с моята съпруга си казахме, че когато нещо хубаво се случи или си спомним за нещо много хубаво да си  казваме „о, щастливи дни”. И така до днес. А трите О-та, които виждате в заглавието на изложбата са от мен. Те са като стон, вопъл, защото когато си най-щастлив ти минава мисълта, че това щастие ще свърши. Тези три о-та са като ехо от щастието, което е било и не бива да забравяш. – разказва Койчев. Неговото ехо на щастието в проекта е пресъздадено по един интересен начин чрез  връщаме към миналото и спомена с помощта на детските рисунки на неговите  деца и внуци, спуснати от тавана на галерията. Те се явяват съавтори на изложбата и Павел Койчев с усмивка се замисля, че не е искал официалното им разрешение да ги използва, но се надява да не го съдят, защото все пак са семейство.  Показвам общо осем скулптурни фигури и детски рисунки. Шест от фигурите са на малки деца, на двете ми дъщери и четиримата ми внуци, които „летят” в пространството, с окачени черно бели фотографии и между тях, като снеговалеж, са разположени детските им висящи рисунки. Две големи легнали фигури, мъжка и женска, и в тях може да се припознае всеки родител – всички майки и бащи, дядовци и баби, затова на тях не съм поставил снимки. Детските рисунки бяха много важни за мен, защото това е абсолютната чистота в изкуството. На всяко дете, до предучилищна възраст, държа да отбележа, че преди да бъде поето от образователната и социална система, рисунките са гениални. Тук може да сложа рисунки и на други деца на възраст между 3 и 4 години, не само на моите, и те ще бъдат все така великолепни. „О, щастливи дни” може да бъде разгледана до края на месец ноември. Павел Койчев има и много ясен отговор на въпроса „Кой иска да види експозицията му?”:  В тази изложба искам да се обърна към абсолютно всеки и да му припомня щастливите му мигове и дни, защото всеки има такива. Посвещавам изложбата на всички родители, деца и внуци. Павел Койчев казва, че не следи броя на изложбите си. Горе-долу от 1989 година насам трябва да са 24-25. Но държа да отбележа, че всичките те са много различни – с различни теми и пластични решения – споделя творецът. През 2002 година заедно с колегите си Греди Асса и Хубен Черкелов представиха България на Международното биенале във Венеция. През 2008 година той създаде еко къщата-скулптура „Градежът” в село Осиковица, а това лято заедно с мецената Мирослав Михайлов направи на същото място галерия на открито „Оригиналите”. В парка, между дърветата, Койчев експонира едни от последните си творби със заглавие „Явления и  изкушения”. Днес шест месеца по-късно отправя поредното си пластично предизвикателство – нека помним щастливите дни. А как ще продължи творческата си приказка скулпторът? О, не обичам да говоря предварително за работите си. Имам две три хрумвания, но още не съм почнал да работя по тях, защото не обичам едновременно да правя няколко проекта. Като се захвана с една задача трябва само нея да правя и съзнателно не искам да се разконцентрирам, защото и без това силите ми не са колосални, и ако започна да ги разпилявам няма да е добре. Снимки: личен архив

Кои храни правят жените щастливи

Справяне с промени в настроението, главоболие, работа, управление на домакинство, поддържане на отношения, да бъдеш добра майка и същевременно да си безупречно красива- всичко това са само част от ангажиментите на една жена. И единственото, което може да облекчи напрежението и да помогне на жената да бъде щастлива е храната. Има някои храни, които помагат за превенция срещу болести, повишават имунитета, подхранват кожата и повишават серотонина. foodpanda показва някои храни- съюзници, които да направят жените щастливи. Червени чушки - Това е най- силният източник на витамин C. Повишава имунитета и е превенция против появата на бръчки, което прави жените много щастливи. Сьомга - Заради Омега 3 мазнините, сьомгата е прекрасна за вашето здраве. Те има противовъзпалително действие и предпазва от сърдечно-съдови заболявания, освен това ви прави по- умни и красиви. Шоколад - Внимание! Десетки проучвания показват, че хората, които консумират черен шоколад, са в много по- добра форма от останалите. Жените, които изяждат по две блокчета от тъмното изкушение са по-щастливи от останалите. Консумирайте шоколад с над 74% какао. Орехи - Те подобряват притока на кръв. Изяждайте по два ореха дневно, за да сте здрави и щастливи. Ябълка - Ябълките са едни от трите храни, които намаляват риска от сърдечни заболявания, подобряване на кръвното налягане и натрупването на мазнини. Нар - Те са символ на плодородието и здравето. Те притежават елагова киселина, която спомага за общото благосъстояние на тялото и духа. Магданоз - помага за борбата с целулита, който е един от основните проблеми на жените. Насърчава детоксикацията и отстраняването на тежките метали от организма, които нарушават нормалната функция на тъканите.

Бащата на Неймар: Много сме щастливи

Бащата на Неймар заяви, че са много щастливи от подписването на новия договор с Барселона. 24-годишният футболист поднови контракта си с каталунския клуб до 2021 година. „Навлизаме във втория етап на Неймар в Барселона. Много сме щастливи от решението на клуба. Доволен съм, че и Неймар реши да продължи...

8 неща, които доказано ни правят щастливи вкъщи

Само защото домът ви е добре подреден и чист, не означава, че в него наистина ще се чувствате щастливи. Има определени цветове, аромати и аксесоари, които ще ви донесат много повече удовлетворение да си стоите вкъщи на дивана, отколкото си мислите. И това е научно доказано. Ето кои са най-важните неща, за да сте щастливи, когато сте си у дома. 1.

Разкриха кои са най-щастливите двойки

Възрастните двойки, които са живели под един покрив над 30 години, са по-щастливи и стабилни, когато се напиват заедно, установи проучване, цитирано от в. "Метро". 10 неща, от които трябва да се откажете, за да бъдете щастливи Изследването обхванало 4864 женени двойки на възраст над 50 години. От него проличало, че когато партньорите заедно консумират алкохол, дори и в големи количества, те са по-щастливи и имат по-устойчив брак. А когато са...

Опровергано! Не е на късмет, ако сключиш брак на "щастливи дати"

  Сключването на брак в Деня на влюбените и на "щастливи дати" може да го провали, като подобен риск варира от 18 до 36%, установи австралийско проучване, пише Нова телевизия. Изследователите твърдят, че не самата дата може да се окаже фатална за бъдещото семейство. Денят на влюбените Свети Валентин обикновено се счита за най-удачен, за да се изрази привързаност и обич. Така че не е случаен фактът, че мнозина насрочват венчавките си именно на 14 февруари. Но специалните дати носят много по-голям риск от последващ развод, в сравнение с обикновените. Трябва да се избягват "щастливи" комбинации като 9/9/99, 1/2/03 и други, съветват австралийските учени. Когато се залага на "играта на цифрите", това означава, че бъдещите съпрузи не са много уверени във връзката си, което в бъдеще може да доведе до разпадането й. Много е вероятно онези двойки, които избират специалните дати, за да сключат брак, да са били женени и преди това и да са имали деца от други партньори. Това също повишава риска от развод. Двойките, сключили брак в "обикновени" дни, се оказали по-уверени във връзката си и "по-сработени" като характери. 

„Когато бъдем щастливи“ – френският поглед

Снощи в София писателката Карол Фив се срещна с българските читатели на новоиздадената си книга „Когато бъдем щастливи“. Карол Фив (1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Автор е на три романа: „Живот като на кино“ (Награда за дебютен франкофонски роман през 2012 г.), който излезе у нас в превод на Румяна Станчева, „Неделя е и нямам нищо общо“ и „Камий Клодел“, и на няколко детски книжки. „Когато станем щастливи“ е сборник с тридесет и един кратки текста, в които героите разказват историите си, прикривайки зад привидно жизнерадостното си говорене тъжни истини, понякога патетични, друг път изкривени.  В звуковия файл чуйте репортаж от представянето с участието на преводачката и издателка Тодорка Минева, писателя Чавдар Ценов и авторката.

Хората са най-щастливи на 53 години 

Хората са най-щастливи на 53-годишна възраст, показват данните от социологическо проучване на Острова, цитирано от в. "Дейли експрес". В тези времена хората вече са в състояние да приемат несъвършенствата си, радват се на по-голяма увереност и не се тревожат за дреболии. Допитването, обхваща индивиди на възраст между 50 и 70 години. Данните показват, че повечето от тях сега се чувстват по-щастливи, отколкото на младини. За да не пренебрегнем статистиката, оказва се, че средната възраст, на която се постига истинско задоволство от живота, е 53 години. Сред предимствата на по-късната възраст, изтъкнати от участниците в анкетата, са: че могат да бъдат спонтанни, прями и да се надсмиват над околните.Хората на 53 години могат да живеят и без секс, но не и без очила. Много от анкетираните споделят, че вече спокойно могат да поверят тайните си на приятели, тъй като е много вероятно последните да ги забравят. Друго голямо предимство е, че могат да носят удобни дрехи и обувки, без да ги е грижа за това как изглеждат. всички се обединяват около твърдението, че сега имат повече време за развлечения, че могат спокойно да подремват следобед. И най-важното - имат извинение за това, че яесто забравят. ...

Ще ни разрушат ли глобалните сравнения?

 Третата световна война ще започне, когато китайците разберат, че досега са яли само гарнитура. Към този стар виц ни връщат разсъжденията на политолога Иван Кръстев за ролята на сравненията в съвременния свят. Той припомня проведеното през 1981 г. първо глобално допитване по въпроса къде хората се чувстват най-щастливи. Може би изненадващо, но пък и логично, тогава нигерийците се оказват точно толкова щастливи, колкото и западногерманците. Изненадващо, защото разликата в жизнения стандарт на населението в тези страни е огромна. И логично, тъй като, нямайки представа как живеят западногерманците, нигерийците са предоволни от това, което имат. Днес обаче положението е съвсем различно. Според г-н Кръстев обяснението е във факта, че 35 години след онова изследване телевизията и интернет са проникнали дори и в най-изостаналите страни и техните жители лесно и бързо могат да видят как живеят европейците. И това не само и дори не толкова ги прави нещастни, колкото формира у тях решимост да емигрират. Зарежда ги с амбицията да прескочат не просто държавни граници, а цели етапи в историческото развитие, за да стане личният им живот част от онова, което гледат в интернет. И политологът стига до извода, че революцията на новия век - миграцията, е логична последица от диктатурата на глобалните сравнения, станали възможни в превърнатия в огромно село свят. Наясно са с тези съпоставки децата на някогашните идеологически работници или поне част от тях. Сигурно се сещат за излязлата през 1984 г. малка, но донесла големи главоболия на автора си книжка "Сравнението" на Стоян Михайлов. В нея секретарят на ЦК и професор по социология, разсъждавайки върху мотивиращата сила на сравнението, си позволи да припомни, че социализмът трябва да се съпоставя с върховите достижения на капитализма, а не с пещерната му форма, каквато беше установена в нашата страна. За по-малко от две десетилетия България успя да надмине наследеното от капитализма, но ако искаше да продължи напред, трябваше да се мери не със следвоенното, а с настоящето ниво на отхвърления строй. И ако не успее да го доближи, сравнението ще се изроди от мобилизираща в демотивираща сила. Тези предупреждения дойдоха на прага на големия бум в технологиите, особено на сателитната телевизия и интернет, които щяха да превърнат света в единно информационно пространство. В онзи момент и моя милост питаше в статии какво ще правим, когато лъскавият станиол на буржоазната пропаганда, както се изразявахме тогава, влезе в хола на социалистическия труженик. Не направихме нищо, а и не можехме да направим. Социализмът си отиваше, а официозната идеология ставаше все по-неадекватна. Опита се да отговори с постановката за "голямата" и "малката" правда, но без успех. Появата на Горбачов ускори процесите, но не тя ги предреши. Водеща беше ролята на сравнението - вече не със съседа или с братските страни, а с живота на най-благоденстващите. Тези съпоставки създадоха атмосфера, в която масите посрещнаха смяната на системата и разпада на социалистическия лагер не само без съпротива, но дори с голям ентусиазъм. Струваше им се, че като се бутне не просто правителството, а строят, проблемите им ще се решат или поне ще почнат да се решават. Ето как глобалните сравнения помогнаха да бъде сразен социализмът. Сега пред подобна опасност е изправен европеизмът. Милиони, а някои твърдят - милиарди, кроят планове да емигрират в Стария континент. Преобладаващата част от тях бягат не от война, а от лошото си битие. Глобалните сравнения им показаха не само, че може да се живее в пъти по-добре, но и как най-лесно да стане това. Вече няма нужда да работят за прогреса на собствените си страни, достатъчно е да преминат - законно или нелегално - границите и Европа ще се погрижи за правата им. Вече не е необходимо да сменят своите правителства, стига им да сменят държавата, в която живеят. Убедени са, че е така, защото не само са чули от най-важните евролидери поканата да дойдат, но и са видели, че посрещането става с музика и усмивки, с цветя и плюшени мечета. И те идват. Европейските граждани обаче все повече се притесняват, че мигрантите могат да разрушат социалните им държави, да противопоставят на хилядолетната им култура непривични за Стария континент порядки и традиции. Само че европейците няма къде да бягат и затова се опитват да сменят не страните, в които живеят, а собствените си правителства. Във Франция и Австрия не успяха, но утре някъде може да им се получи. Особено ако политиците и сега не си дадат сметка, че трябва да предпазят избирателите си от разрушителната сила на глобалните сравнения. Защото ЕС няма как да помогне на всички страдащи по света, без с това да направи страдащи собствените си граждани.

Курникова и Иглесиас - по-щастливи от всякога

Анна Курникова позволи на феновете си да надникнат в любовния ѝ живот с Енрике Иглесиас. По повод рождения си ден в четвъртък, 35-годишната бивша тенисистка разпространи снимка в социалната мрежа Instagram, на която е заедно с половинката си и по-малкия си полубрат - Алан. Тя отрече всякакви слухове, че със звездният изпълнител имат проблеми във връзката си, просто защото не са сключили брак. "Заедно сме много щастливи. Просто така, както сме. Не съм против брака и н...

Премиерът на Естония: Ние сме щастливи, че у нас ще се разположи международен батальон на НАТО

Присъстващият на срещата на НАТО във Варшава естонски премиер Таави Рийвас заявил, че утвърденото в петък решение, увеличаващо присъствието на Алианса в Балтика, „е дългоочакван пробив, демонстриращ единството на Алианса и повишаващ нашата сигурност”, съобщава порталът delfi.ee. Той добавил, че „ние сме щастливи, че у нас ще се разположи международен батальон на НАТО”.

Народната певица Олга Борисова: Народните творения са гениални и непреходни

С великолепния си глас, оригинален репертоар, интелигентност и висок художествен вкус народната певица Олга Борисова е сред видните имена на фолклорното поприще. За кюстендилската музикална традиция тя е образецът за верен стил, одухотворен от яркия ѝ талант. Олга е от хората, родени за сцена. Притежава не само дарба за камерно и хорово пеене, но и запомнящо се сценично присъствие и физическа красота, много често сравнявана с българските мадони от картините на големия наш художник Владимир Димитров – Майстора. Ето какво сподели Олга Борисова за успешната си кариера като солистка и глас от световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, носител на престижната американска награда „Грами” през 1990 г. С едно изречение мога да кажа, че народната песен ми даде всичко и ме научи на всичко. Защото това, което е създал нашият народ като песен, като творчество – то е нещо гениално и непреходно. В дълголетието на моята творческа кариера, пътувайки по света и разнасяйки навсякъде българската народна песен, съм преживявала мигове, в които се чувствам горда, че съм българка, че принадлежа на гениален с творчеството си народ. Няма ден, в който да не благодаря на съдбата за този подарък. Толкова съм щастлива, че намерих правилния път за мен в живота. Олга Борисова изминава един невероятен път от родното село Жилинци, Кюстендилско, до световните сцени на Европа, Америка, Азия, Африка. Когато бях 11 клас в гимназията в Кюстендил, се занимавах с театър, младежките ми мечти бяха да стана драматична актриса. Но завършвайки 11 клас, получих писмо от Георги Бояджиев – главен редактор на народна музика, в което пишеше да се явя на конкурс. Бях безкрайно изненадана, защото все още не бях напускала Кюстендил. За мен София беше нещо като Париж, нещо недостижимо. Не зная как съм имала смелостта да се кача на влака и да пристигна в БНР. Това беше през 1960 г. и на този конкурс имаше 250 човека. Така се явих и бях приета в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Радиото стана моят втори дом. Имах гласа, но когато постъпих разбрах, че много неща не мога, че не умея да пея в хор, бяхме много млади. Първият диригент беше Борис Петров. Той се отнасяше бащински и много мило  с нас. И така постепенно навлязох в богатството и в тънкостите на хоровото пеене. Някой мислят, че българската народна песен е нещо много просто. Но ще цитирам големия народен певец Йовчо Караиванов, който на своята 50 годишнина каза:” Българската народна песен не е проста и не е за прости хора”. Това лично на мен животът ми го доказа. Незаличими спомени пази Олга Борисова от многобройните си турнета по света с хор „Мистерията на българските гласове”. Никога няма да забравя – бяхме в Канада, Торонто. На летището чакахме самолета, за да се върнем в България. Имахме успешно турне, публиката не ни пускаше да слезем от сцената. Седим уморени, а пред нас се изправя достолепен мъж. Тай застана мълчаливо пред нас, поклони се до земята и каза: „Вие можете да бъдете чест за всяка институция”. Представи се като канадски професор. Беше гледал наше телевизионно участие предишната вечер и беше силно впечатлен. Много, много бяхме щастливи. В днешно време фолклорът не е това, което беше – гледната точка на Олга Борисова: В последните години много неща се промениха. Аз нямам нищо против всякакъв вид музика, но някак ценностите се изместиха. Някога във всяко село имаше състави към читалищата, със свои костюми и инструментариум. За известен период това се изгуби, но започнах да се обнадеждавам в последно време. Канят ме да журирам на фестивали из цялата страна. България ражда прекрасни таланти, прекрасни деца. В началото на юли бях на Международния фестивал „Пауталия” в Кюстендил. Нямате представа какви талантливи деца и младежи имаме. Това ме успокоява, че нашият фолклор няма и не може да загине. Едно от нещата, с които сме смаяли света, е българският фолклор. Аз съм виждала как в първите редици хората от чуждата публика плачат. В началото се чудех, но после разбрах, че нашата песен носи невероятна енергия. Тя те залива, ти ставаш подвластен. Музиката е езикът на вселената, не ти е нужен преводач, посредник. Ние, „Мистерията на българските гласове”, в частност и аз, бяхме много щастливи на най-големите световни зали, получихме и наградата „Грами”. Навсякъде ни посрещаха като звезди. Принадлежа към цяло поколение известни певици. Ние ще бъдем верни на тази музика, винаги ще живеем с нея, защото тя ни даде всичко.

Певицата Олга Борисова: Народните творения са гениални и непреходни

С великолепния си глас, оригинален репертоар, интелигентност и висок художествен вкус народната певица Олга Борисова е сред видните имена на фолклорното поприще. За кюстендилската музикална традиция тя е образецът за верен стил, одухотворен от яркия ѝ талант. Олга е от хората, родени за сцена. Притежава не само дарба за камерно и хорово пеене, но и запомнящо се сценично присъствие и физическа красота, много често сравнявана с българските мадони от картините на големия наш художник Владимир Димитров – Майстора. Ето какво сподели Олга Борисова за успешната си кариера като солистка и глас от световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, носител на престижната американска награда „Грами” през 1990 г. С едно изречение мога да кажа, че народната песен ми даде всичко и ме научи на всичко. Защото това, което е създал нашият народ като песен, като творчество – то е нещо гениално и непреходно. В дълголетието на моята творческа кариера, пътувайки по света и разнасяйки навсякъде българската народна песен, съм преживявала мигове, в които се чувствам горда, че съм българка, че принадлежа на гениален с творчеството си народ. Няма ден, в който да не благодаря на съдбата за този подарък. Толкова съм щастлива, че намерих правилния път за мен в живота. Олга Борисова изминава един невероятен път от родното село Жилинци, Кюстендилско, до световните сцени на Европа, Америка, Азия, Африка. Когато бях 11 клас в гимназията в Кюстендил, се занимавах с театър, младежките ми мечти бяха да стана драматична актриса. Но завършвайки 11 клас, получих писмо от Георги Бояджиев – главен редактор на народна музика, в което пишеше да се явя на конкурс. Бях безкрайно изненадана, защото все още не бях напускала Кюстендил. За мен София беше нещо като Париж, нещо недостижимо. Не зная как съм имала смелостта да се кача на влака и да пристигна в БНР. Това беше през 1960 г. и на този конкурс имаше 250 човека. Така се явих и бях приета в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Радиото стана моят втори дом. Имах гласа, но когато постъпих разбрах, че много неща не мога, че не умея да пея в хор, бяхме много млади. Първият диригент беше Борис Петров. Той се отнасяше бащински и много мило  с нас. И така постепенно навлязох в богатството и в тънкостите на хоровото пеене. Някой мислят, че българската народна песен е нещо много просто. Но ще цитирам големия народен певец Йовчо Караиванов, който на своята 50 годишнина каза:” Българската народна песен не е проста и не е за прости хора”. Това лично на мен животът ми го доказа. Незаличими спомени пази Олга Борисова от многобройните си турнета по света с хор „Мистерията на българските гласове”. Никога няма да забравя – бяхме в Канада, Торонто. На летището чакахме самолета, за да се върнем в България. Имахме успешно турне, публиката не ни пускаше да слезем от сцената. Седим уморени, а пред нас се изправя достолепен мъж. Тай застана мълчаливо пред нас, поклони се до земята и каза: „Вие можете да бъдете чест за всяка институция”. Представи се като канадски професор. Беше гледал наше телевизионно участие предишната вечер и беше силно впечатлен. Много, много бяхме щастливи. В днешно време фолклорът не е това, което беше – гледната точка на Олга Борисова: В последните години много неща се промениха. Аз нямам нищо против всякакъв вид музика, но някак ценностите се изместиха. Някога във всяко село имаше състави към читалищата, със свои костюми и инструментариум. За известен период това се изгуби, но започнах да се обнадеждавам в последно време. Канят ме да журирам на фестивали из цялата страна. България ражда прекрасни таланти, прекрасни деца. В началото на юли бях на Международния фестивал „Пауталия” в Кюстендил. Нямате представа какви талантливи деца и младежи имаме. Това ме успокоява, че нашият фолклор няма и не може да загине. Едно от нещата, с които сме смаяли света, е българският фолклор. Аз съм виждала как в първите редици хората от чуждата публика плачат. В началото се чудех, но после разбрах, че нашата песен носи невероятна енергия. Тя те залива, ти ставаш подвластен. Музиката е езикът на вселената, не ти е нужен преводач, посредник. Ние, „Мистерията на българските гласове”, в частност и аз, бяхме много щастливи на най-големите световни зали, получихме и наградата „Грами”. Навсякъде ни посрещаха като звезди. Принадлежа към цяло поколение известни певици. Ние ще бъдем верни на тази музика, винаги ще живеем с нея, защото тя ни даде всичко.

Олга Борисова: Народните творения са гениални и непреходни

С великолепния си глас, оригинален репертоар, интелигентност и висок художествен вкус народната певица Олга Борисова е сред видните имена на фолклорното поприще. За кюстендилската музикална традиция тя е образецът за верен стил, одухотворен от яркия ѝ талант. Олга е от хората, родени за сцена. Притежава не само дарба за камерно и хорово пеене, но и запомнящо се сценично присъствие и физическа красота, много често сравнявана с българските мадони от картините на големия наш художник Владимир Димитров – Майстора. Ето какво сподели Олга Борисова за успешната си кариера като солистка и глас от световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, носител на престижната американска награда „Грами” през 1990 г. С едно изречение мога да кажа, че народната песен ми даде всичко и ме научи на всичко. Защото това, което е създал нашият народ като песен, като творчество – то е нещо гениално и непреходно. В дълголетието на моята творческа кариера, пътувайки по света и разнасяйки навсякъде българската народна песен, съм преживявала мигове, в които се чувствам горда, че съм българка, че принадлежа на гениален с творчеството си народ. Няма ден, в който да не благодаря на съдбата за този подарък. Толкова съм щастлива, че намерих правилния път за мен в живота. Олга Борисова изминава един невероятен път от родното село Жилинци, Кюстендилско, до световните сцени на Европа, Америка, Азия, Африка. Когато бях 11 клас в гимназията в Кюстендил, се занимавах с театър, младежките ми мечти бяха да стана драматична актриса. Но завършвайки 11 клас, получих писмо от Георги Бояджиев – главен редактор на народна музика, в което пишеше да се явя на конкурс. Бях безкрайно изненадана, защото все още не бях напускала Кюстендил. За мен София беше нещо като Париж, нещо недостижимо. Не зная как съм имала смелостта да се кача на влака и да пристигна в БНР. Това беше през 1960 г. и на този конкурс имаше 250 човека. Така се явих и бях приета в Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио. Радиото стана моят втори дом. Имах гласа, но когато постъпих разбрах, че много неща не мога, че не умея да пея в хор, бяхме много млади. Първият диригент беше Борис Петров. Той се отнасяше бащински и много мило  с нас. И така постепенно навлязох в богатството и в тънкостите на хоровото пеене. Някой мислят, че българската народна песен е нещо много просто. Но ще цитирам големия народен певец Йовчо Караиванов, който на своята 50 годишнина каза:” Българската народна песен не е проста и не е за прости хора”. Това лично на мен животът ми го доказа. Незаличими спомени пази Олга Борисова от многобройните си турнета по света с хор „Мистерията на българските гласове”. Никога няма да забравя – бяхме в Канада, Торонто. На летището чакахме самолета, за да се върнем в България. Имахме успешно турне, публиката не ни пускаше да слезем от сцената. Седим уморени, а пред нас се изправя достолепен мъж. Тай застана мълчаливо пред нас, поклони се до земята и каза: „Вие можете да бъдете чест за всяка институция”. Представи се като канадски професор. Беше гледал наше телевизионно участие предишната вечер и беше силно впечатлен. Много, много бяхме щастливи. В днешно време фолклорът не е това, което беше – гледната точка на Олга Борисова: В последните години много неща се промениха. Аз нямам нищо против всякакъв вид музика, но някак ценностите се изместиха. Някога във всяко село имаше състави към читалищата, със свои костюми и инструментариум. За известен период това се изгуби, но започнах да се обнадеждавам в последно време. Канят ме да журирам на фестивали из цялата страна. България ражда прекрасни таланти, прекрасни деца. В началото на юли бях на Международния фестивал „Пауталия” в Кюстендил. Нямате представа какви талантливи деца и младежи имаме. Това ме успокоява, че нашият фолклор няма и не може да загине. Едно от нещата, с които сме смаяли света, е българският фолклор. Аз съм виждала как в първите редици хората от чуждата публика плачат. В началото се чудех, но после разбрах, че нашата песен носи невероятна енергия. Тя те залива, ти ставаш подвластен. Музиката е езикът на вселената, не ти е нужен преводач, посредник. Ние, „Мистерията на българските гласове”, в частност и аз, бяхме много щастливи на най-големите световни зали, получихме и наградата „Грами”. Навсякъде ни посрещаха като звезди. Принадлежа към цяло поколение известни певици. Ние ще бъдем верни на тази музика, винаги ще живеем с нея, защото тя ни даде всичко.

Гранд Хотел "Рига" - неповторимо място за щастливи поводи

Емблемата на русенския бряг на река Дунав Гранд хотел "Рига" е все по-притегателно място за редица ритуали, свързани с щастливи поводи. Модата на изнесените сватбени ритуали не е чужда на русенци. Все повече младоженци избират именно прохладната...

Проучване: Интелигентните хора са по-щастливи сами

Интелигентните хора се чувстват по-щастливи когато са сами, отколкото в шумна компания, сочи ново изследване на Британското психологическо дружество, съобщи bTV. То е проведено сред общо 15 хил. души на възраст от 18 до 28 години.

Ето какво прави по-умните хора щастливи

Според проучване, публикувано от Британското психологическо дружество, хората с по-висок коефициент на интелигентност се чувстват по-щастливи, когато са сами, отколкото в компания, пише в. "Метро". Мързелът е признак за интелигентност Изследването обхванало 15 хиляди граждани на възраст от 18 до 28 години. От него проличало, че по-умните британци изпитват по-малко удовлетворение от живота, когато встъпват в чести социални контакти с близки и приятели. Те предпочитат да гледа...

Това е най-простият начин винаги да сте щастливи

Кога беше последният път, в който се почувствахте истински щастливи? Това е невероятно, но мимолетно чувство. И много от нас не се срещат достатъчно често с него, пише Profit.bg. Нещо повече, много от нас още смятат, че ако се стремят към по-добра...

Героините на България: За нас този медал е златен

"Сбъднахме мечтата си да вземем медал от олимпиадата. Толкова сме щастливи, че не може да го опишем. Изляхохме днес и оставихме сърцата си на терена. Играхме като лъвове, но и за удоволствие. Като за последно искахме да изпитаме и удоволствие от това, което правим 8 години. Много сме щастливи. Този медал е за цяла България",

Най-доволни от секса са африканците

  Социологическо допитване в световен мащаб показа, че жителите на централните и южните части на Африка са най-удовлетворени в сексуален план – почти 20% от тях смятат, че половият им живот е идеално устроен, съобщиха учени по време на среща на Американската социологическа асоциация в Сиатъл, предаде БГНЕС. „В Африка живеят близо един милиард души в едни от най-слаборазвитите държави в света. Там почти не са провеждани изследвания, посветени на сексуалната удовлетвореност, и по тази причина регионът се явява идеален за сравнение доколко щастливи сексуално са хората от западните държави”, смята Стивън Крени от тексаския Университет Бейлър. По думите на Крени подобно сравнение е от значение, защото досегашните изследвания на европейците и американците не могат да дадат точен отговор на въпроса – влияе ли общото ниво на благосъстояние в дадена страна на нивото на сексуално удовлетворение така, както например влияят личните доходи и доброто образование. Причината за този проблем е високото и донякъде еднакво ниво на благосъстояние във всички западни страни, което не позволява да проличат различията (ако има такива) в половия живот и възприемането му сред жителите на богати и на бедни страни. Освен това в западния свят почти отсъстват типичните за Африка проблеми и заболявания като епидемии от ХИВ или военни конфликти, които могат да повлияят върху качеството на половия живот. Крени и колегите му са опитали да намерят отговор на всички тези въпроси, изследвайки данните от допитването, което специалисти от компанията Gallup са провели сред почти 26 хиляди жители от 30 африкански страни, разположени южно от Сахара. В анкетата е имало редица въпроси, касаещи половия и семейния живот, които са помогнали на социолозите на първо място да разберат доколко са удовлетворени африканците от секса. Анализът на данните от изследването показал, че нивото на икономическо благополучие по никакъв начин не влияе на удовлетвореността в половия живот. Сред изследваните е имало както т.нар. „щастливи бедняци”, така и „нещастни богаташи” и обратното. Освен това нивото на сексуално удовлетворение изглежда не се влияе нито от заплахата на ХИВ, нито от други фактори като примеро религиозните убеждения. Сред най-интересните открития от проучването е, че почти във всички региони на Черния континент, с изключение на Западна и Източна Африка, мъжете и жените са еднакво удовлетворени от своя полов живот. Този извод бил относително неочакван за учените, които предполагали, че високото равнище на дискриминация, включително и експлоатацията на слабия пол, ще окаже крайно негативно влияние върху удовлетвореността на жените от сексуалния им живот.  

Учени: Селфито прави хората щастливи

  Селфито с усмивки подобрява настроението, а и е полезно да споделяш с приятели направените снимки. До този извод стигнали изследователи от Калифорнийския университет. В изследването им участваха 28 студентки и 13 студенти, разказва The Siasat Daily, съобщава БГНЕС. По време на едномесечното изследване доброволците живееха обичайния си живот – ходеха на лекции и упражнения, изпълняваха домашните си задължения, срещаха се и с приятели. На смартфоните им обаче бяха монтирани различни приложения за селфи и записване на настроенията. Участниците бяха разделени на три групи. Първата група бе помолена да прави селфи с усмивка на лицето, втората да снима това, което ги прави щастливи, а третата – да снима това, което може да се хареса на друг човек (впоследствие снимката му била изпращана). Анализирайки около 2900 записи, специалистите открили, че настроението на всички доброволци се подобрявало. Участниците от първата група се чувствали по-уверени в себе си след изследването. Доброволците от втората група повече размишляваха и започнаха да ценят много повече неща. А студентите от третата група станали по-спокойни. Те също отбелязаха, че снимките с приятели и роднини им помагали да свалят стреса.

Кои храни пречат на доброто настроение?

Хората сме зависими от храната, за да съществуваме, за да сме здрави и щастливи. Ето защо изразът "Храната е лекарство и лекарството е храна" е толкова верен. Често когато изпаднем в лошо настроение, прибягваме до парченце шоколад. Храните, които укрепват имунната система Foodpanda подбра някои храни, които да хапваме по-рядко, за да сме в добро благоразположение на духа и да се чувстваме щастливи:Пържени фъстъци - те с...

Храни, които понижават настроението

  Хората сме зависими от храната, за да съществуваме, за да сме здрави и щастливи. Ето защо изразът „Храната е лекарство и лекарството е храна“ е толкова верен, предаде БГНЕС. Често, когато изпаднем в лошо настроение, прибягваме до парченце шоколад. Foodpanda подбра някои храни, които да хапваме по-рядко, за да сме в добро благоразположение на духа и да се чувстваме щастливи. Пържени фъстъци     Те съдържат натрий, който води до депресии, умора, лошо настроение и главоболие. Пакетирани десерти   Те съдържат рафинирана захар и наситени масла, които водят до апатия и променливо настроение. Маргарин Високото му съдържание на наситени с мазнини води до повишаване на килограмите и поява на целулит, което влияе лошо на настроението и самочувствието ни. Консервирани храни Освен високото съдържание на натрий, в тях има много сол и Е-та, които запушват артериите ни и изпращат негативни сигнали до мозъка ни. Чипс Сържа растително масло, което е с много Омега 6 мастни киселини, които разрушават Омега 3 към, които се стремим. Омега 6 киселините водят до възпаление и емоционални нестабилности.