01.12.2016

Резултати от търсенето

Дебатът Цачева – Радев: Спор за ЕС, Русия, Турция, армията, правосъдната реформа (целият диспут)

 Цецка Цачева и Румен Радев в дебат по БНТ Водещ: Добър вечер. Започва президентския дебат между кандидатите, които постигнаха най-висок резултат и отиват на балотаж. Следващите 90 минути претендентите за поста държавен глава Румен Радев и Цецка Цачева не просто се изправят един срещу друг, чрез ефира на обществената БНТ те ще застанат пред всички вас – пред избирателите, за да чуете позициите и идеите им по най-важните теми, в които основна роля играе президентската институция. Благодарим на кандидатите и техните екипи, че избраха за този решаващ разговор обществената телевизия. БНТ предостави възможност посланията на кандидатите да достигнат до възможно най-широка аудитория. Дебатът ще се излъчва пряко и в ефира на общественото радио и на всички медии, които пожелаха това. По БНТ Свят дебатът ще е с жестомимичен превод. Тук е моментът да кажа, че нито един от двамата кандидати за президент не е поставял условия на екипа ни за дебата. Правилата и въпросите, на които очакваме техните отговори са изработени изцяло от нас. Кандидатите знаят най-общо темите, по които ще дебатират, но не и конкретните въпроси, по които очакваме техните отговори. Те ще имат равно време за излагане на тезите си по теми, свързани с правомощията на президента. Ще видите и данни от експресно-национално допитване на „Алфа Рисърч“, което показва по какви теми за хората е най-важно да чуят мнението и позицията на кандидатите. Сега е време да ви ги представя, съгласно жребия на ЦИК за участие в дебати в обществената телевизия и радио. Добър вечер на Румен Радев, издигнат от инициативен комитет, подкрепен от БСП. Здравейте и добре дошли. Румен Радев: Добър вечер. Водещ: Добър вечер и на Цецка Цачева, кандидатът на ПП ГЕРБ. Здравейте и добре дошли. Цецка Цачева: Добър вечер на вас и вашите зрители. Водещ: Време е да започнем този разговор. Всъщност нашата среща е на една много знакова дата за България – 10 ноември. Затова първият ми въпрос ще бъде свързан с това – разочарование или надежда донесоха тези 27 години, г-н Радев? Румен Радев: И двете. Не можем да не споменем, разбира се, всички тези демократични промени, които са извършени в нашата страна – и членството в НАТО, и ЕС, и прехода към демокрация. В същото време в хората се усеща чувството за безпътица, чувството на отчаяние в немалка част от българите и тук мога да кажа, че комунизмът не може да се използва за оправдание на всичките днешни неуспехи. Водещ: Г-жо Цачева, разочарование или надежда? Цецка Цачева: Преди всичко надежда, ентусиазъм, подем – България се върна отново в Европа, падна желязната завеса, защото на вчерашния ден, на 9 ноември, падна Берлинската стена. Има нещо символно в това, че ден след това падна и тоталитарния комунистически режим. Това даде възможност за демократичните процеси, на които днес всички ние се радваме. Възстановен парламентаризъм, свободни хора в свободна Европа, върховенство на правото, върховенство на закона, свобода на движението, на капитали, на стоки и в същото време тъга, че за съжаление у нас нещата не се случиха по най-добрия начин. В други източноевропейски държави годините на прехода и резултатите от него имат по-добър финал. Имам предвид олигархичните кръгове, които се зародиха тогава, имам предвид начина, по който беше извършена приватизацията, имам предвид качеството на живот, за което все още полагаме усилие и искаме да бъдем по-проспериращи и по-богати. Водещ: Г-н Радев, и вие споменахте добрите моменти за тези години, но и разочарованията – кои са, според вас, двете основни грешки на прехода? Румен Радев: Двете основни грешки са, че хората имаха огромни надежди. За един кратък, бърз преход и бързо присъединяване към европейското семейство. Просперитет, високо качество и стандарт на живот. За съжаление, това се случи, но за част от българските граждани. За много малка част разочарованията са, че няма справедливост и на практика много хора не могат да се възползват от демокрацията. Те не могат да изхранят децата си, те не могат да изучат децата си, те не могат да разгърнат таланта на тези деца, те не могат да им гарантират бъдеще. Отчаянието е голямо, да речем, неспособността на държавата да се справи с корупцията – това отчайва хората. Тя влия на инвестициите… Водещ: Ще засегнем тази тема по-късно. Румен Радев: Тя влияе на условията за бизнес и т.н. Водещ: Г-жо Цачева… Цецка Цачева: Г-н Радев, ако ми позволите един въпрос – какво е мястото и ролята на БСП, която застава зад вашата кандидатура точно в тези първи, последващи години на прехода? Не е ли това партията, която има до голяма степен отговорността за процесите такива, каквито ги познаваме днес – вашето мнение по въпроса? Румен Радев: Г-жо Цачева, да ви отговоря – първо, аз не съм член на БСП. Да, благодарен съм, че тя издигна моята кандидатура за президент. Определено БСП има вина за тези резултати, които виждаме днес. Цецка Цачева: Благодаря ви, г-н Радев. Благодаря ви за това. Румен Радев: Както има вина и вашата партия, г-жо Цачева. Особено в последните години, но няма като президент да се съобразявам с това коя партия как ме е подкрепяла. Водещ: Аз ви предлагам с тези ваши отговори да оставим това, което остана зад гърба ни като история и като минало и да погледнем напред. Стана въпрос тук във вашите изложения за вчерашната дата падането на Берлинската стена, но и още една тема, която обаче всички подеха. Нещо се случва в света, светът се променя. И особено след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това беше конкретният повод, по който ние чухме толкова много коментари. Всички сега се питат какво следва. Госпожо Цачева, следва нещо по-добро или следва нещо по-лошо след този избор? Цецка Цачева: Това е изборът на гражданите на Америка, демократично направен, при спазване на правилата. И с този избор всички държавни глави, всички следва да се съобразим. Аз имах възможност вече да заявя, че като президент, ако бъда избрана за такава, аз ще работя с президента Тръмп. Тепърва предстои да видим дали това е за добро или не, аз съм убедена обаче, че отминаването на дните на предизборната кампания нещата стават по-отговорни, по-балансирани и по-скоро в мен притесненията днес са по-малко, отколкото по време на предизборната кампания. Водещ: Г-н Радев, повече оптимизъм или повече песимизъм? Румен Радев: Първо, не знам точно как ще се чувства госпожа Цачева, понеже тя в едно телевизионно студио заяви, че е привърженик и споделя ценностите и вижданията повече на госпожа Клинтън. Надявам се да може да излезе от това състояние и съответно да се прехвърли, същите виждания сега да споделя и към г-н Тръмп. Водещ: А вие? Цецка Цачева: Ще поясня, ще поясня, извинете. Госпожа Хилъри е политик, която е известна на нас политиците и държавниците, и в този смисъл за мен тя е по-предвидима, както и за Европейския съюз. Докато г-н Тръмп, президентът на САЩ, е ново лице за политиката. И в този смисъл не познавам освен онова, което той е заявил в предизборната кампания. И в този смисъл изразих резерв, че не всичко това, което той сподели по време на предизборната кампания ще бъде факт по време на неговото управление на Щатите. Водещ: Добре. Г-н Радев, а за вас кой беше фаворитът и смятате ли, че се случи нещо, което прави ситуацията в международен план по-непредсказуема, по-непредвидима и оттам по-рискова? Румен Радев: Аз мисля, че рискове в съвременния свят винаги има, заплахи има, но ние трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. Г-н Тръмп отправи сериозни послания по време на своята кампания, те касаят и политиката и му за инвестиране в американската икономика. Това ще повлияе на отношенията с Китай много сериозно, ще повлияе на отношенията с Европа и с TTIP, плана, който той заяви една друга позиция, различна от тази на Европа, и по отношение на НАТО. Разбира се, ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ, ние имаме принципни отношения със САЩ, така че смяната на едната личност аз се надявам, че няма да повлияе по никакъв начин неблагоприятно на нашите отношения. Напротив, ние трябва да търсим новите възможности и да бъдем много активни с новата администрация на Белия дом. Водещ: Така или иначе една от основните функции и роли на президента е да поддържа международните отношения, той е ключова фигура в международните отношения на страната ни. А, както вече става въпрос, за съжаление никой не може в политиката да избира партньорствата, не може да избира само тези, с които е съмишленик, за да води своите разговори. Хайде да си представим една такава ситуация, въпросът ми е и към двамата от вас. Че вие имате среща с Доналд Тръмп, вече сте президент на България. Кои са първите два въпроса, свързани с българския интерес, които бихте поставили. Г-н Радев. Румен Радев: Първо сигурността. Както казах, със САЩ ние сме стратегически партньори във сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Ние имаме прекрасни отношения по програмата „Аймет“, особено за обучение във военни учебни заведения на САЩ. Тя е изключително ефективна, аз самият съм завършил две такива академии. Разбира се, трябва да търсим и партньорство в инвестициите. За нас тези инвестиции са важни да се увеличават, особено в областта на високите технологии. Но най-вече сигурност. Водещ: Госпожо Цачева. Цецка Цачева: Ако позволите, с няколко думи да изразя моята позиция по предходния въпрос. Отношенията между САЩ и Европа или отношенията между САЩ и Китай. Аз много бих искала търговско-икономическите отношения и сътрудничеството да минават през Атлантическия океан, което означава приоритет на ЕС, на европейските държави със Щатите, след това възможността тихоокеанското сътрудничество – с Китай. Що се отнася до тази възможност, която е съвсем реална, контакти между президент на България и президент на Щатите, тъй като ние сме партньори, ние сме съюзници в НАТО, естествено, че стратегическите отношения, които имаме и отношенията, които до момента, убедена съм, че така ще бъде и занапред, между Щатите и ЕС ще бъдат основата, върху която ще водим диалога. Ние имаме постигнато в годините изключително висока степен на доверие в правоохранителната система, където и към този момент народни представители от българския парламент редовно посещават, от различни парламентарни групи, свои колеги конгресмени, за да обсъждат в сферата на сигурността, на правоохранителната дейност въпроси, които са от общ интерес за нас. И, разбира се, няма как, когато говорим за по-интензивни търговско-икономически отношения, да не повдигна въпроса, така както съм го правила и досега, във всички видове срещи, които съм имала с представители на американската държава, въпросът за визите. Водещ: Добре… Цецка Цачева: Но той е в много тясна връзка свързан с правоохранителната дейност, към която, пак казвам, ние ползваме доверието на нашите партньори от САЩ. Водещ: Сега веднага си представяме подобна ситуация, но на изток. Срещата е с руския президент Владимир Путин. Двата въпроса, които са свързани с българския национален интерес, които искате да поставите на тази среща. Цецка Цачева: Бих заявила любезно, но категорично на господин Путин, че България води прагматична и отстояваща националния ни интерес политика. Бих го поканила да посети България, за да види нашите туристически курорти – летни, зимни, целогодишни спа центрове, разбира се културно-историческото наследство, което е свързано и с тесните връзки между българския и руския народ. Задължително ще го поканя и ще го заведа на Панорамата в Плевен. Водещ: Румен Радев. Румен Радев: Неведнъж съм казвал, че нашите отношения с Русия трябва да бъдат поставени на ясна, прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на нашите пазари. Бих поискал условия така, че ние да си върнем пазарите в Русия. Разбира се, че това ще бъде пречупено през санкциите спрямо Русия и обратно – руските санкции към страните от Европейския съюз. Бих обсъдил много сериозно тази тема. От днес имаме новина – след две години опити да убедя министъра на отбраната, че трябва, има неща, които можем да ремонтираме за нашите самолети МИГ-29 само в Русия, днес вече е факт, имаме такъв договор. Тук също бихме дискутирали. Но много важно – между двата наши народа, независимо дали Путин се казва руският президент или няма значение как се казва българският народ, между двата народа има вековна духовна връзка и тя трябва наистина да бъде продължавана. Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за „Южен поток“, за пропуснати възможности, за АЕЦ „Белене“, за пропуснати възможности. Всичко това трябва да бъде обсъдено отново, но първо българската страна трябва най-сетне да направи един задълбочен анализ за рационалността от тези проекти, икономическа най-вече. Водещ: 90 минути ни се струва много време, но само ще ви кажа, че времето лети. Моля ви по-кратки реплики. Цецка Цачева: Господин Радев, руската преса, световната преса обяви, че в България на балотаж отиват проруски и проевропейски кандидат. Вие кой от тези двама кандидати за президент сте, господин Радев? Румен Радев: Госпожо Цачева, да говорим за международната преса, когато вие четете ли „Файненшъл таймс“? Там много ясно е написано какъв кандидат съм. Цецка Цачева: Отговорете ми като военен, господин Радев. Не бягайте от въпрос, който изисква кратък отговор с да или не. Румен Радев: Не сте ми началник, за да ви отговарям като военен, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Не, аз се държа с вас много любезно. И бих ви помолила. Това означава ли, че не можете да се самоопределите и не се виждате в авторитетни издания, които казват, че има проруски и проевропейски кандидат? Румен Радев: Така. Ще гледаме международните издания или ще гледаме какво иска българският народ? Цецка Цачева: Благодаря ви за този отговор, но не ми отговорихте. Румен Радев: Във „Файненшъл таймс“ е казано много добре за мен. Какво пише във вестник „Милиет“ за вас, госпожо Цачева, да продължавам ли? Цецка Цачева: Благодаря ви. Не ми отговорихте на моя въпрос. Румен Радев: Вие сте кандидатът на ДОСТ и вие сте турския кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, господин Радев. Румен Радев: Аз съм проевропейски кандидат. Цецка Цачева: Това е несериозно, това е неистина, това е лъжа. Румен Радев: А вашето не е ли лъжа? Цецка Цачева: Аз зададох въпрос. Ако въпросът може да бъде лъжа… Румен Радев: Кой тиражира лъжите, че аз съм проруски кандидат? Цецка Цачева: Аз не съм казала такова нещо. Просто пресата твърди, че в България на балотаж има двама кандидати – проруски и проевропейски. И аз задавам въпроса вие разпознавате ли се в един от тези два кандидата? Румен Радев: Аз съм проевропейският кандидат, мога да ви кажа, госпожо Цачева, а вие от вестник „Милиет“ сте протурският кандидат. Цецка Цачева: А бихте ли ми отговорили като проевропейски кандидат какво е отношението ви към Крим, каква е общата позиция на Европейския съюз за Крим и как вие се вписвате в тази картина на проевропейски кандидат на общата позиция на Европейския съюз за Крим? Румен Радев: На общата позиция на Европейския съюз се вписвам точно така, както трябва да се впиша. Неведнъж съм заявявал, че по въпроса с Крим има нарушение на международното право. И това е факт. И тази позиция винаги съм я поддържал. Но винаги съм заявявал, че реалностите са такива и че там се вее руски флаг. И трябва да се търси решение дипломатическо, рационално, без да си затваряме очите. Най-важният въпрос, който трябва да решаваме, това е интересите на нашите малцинства и в Крим, и в Украйна, и в Молдова. Цецка Цачева: Това ваше разсъждение ме кара да ви задам следващия въпрос. Как бихте погледнали, ако на части от България, на наша територия – българска земя, се развее чужд флаг? Например по Черноморието има немалка руска общност в момента. Какво би означавало, ако там се развее руски флаг? Румен Радев: Госпожо Цачева, вие вярвате ли си? Цецка Цачева: Аз ви задавам въпрос. Румен Радев: Задайте ми нормален въпрос. Това са смешни въпроси. Водещ: Искрено се надявам, че аз не съм излишна в това студио. Но тук се размениха реплики, които ми дават повод за много въпроси. Споменахте български малцинства, стана въпрос за статута на Крим. Да ви попитам тогава така – с коя страна България, според вас, има най-сложни отношения в момента? Но ви моля за отговор наистина в едно изречение, госпожо Цачева. Цецка Цачева: Аз не бих казала, че може да се степенува кои са най-сложните отношения на България. Бих обърнала отговора на въпроса в обратен ред. Безспорно съюзническите ни държави от Европейския съюз, Щатите като натовска държава, Турция като наш съсед и натовска държава, Русия, но веднага след Европейския съюз. Нека не забравяме, че ние живеем на Балканите, ние трябва да имаме изключително активна външна политика на Балканите с устояване лидерството на България тук и София като център на този регион. Както съм го правила и като председател на Парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Аз съм удържала цяла година като председател интереса на България и най-вече София да бъде седалището на постоянния секретариат, а не Истанбул. Водещ: Прекъсвам ви, за да има баланс и във времето, което остава по темата. Румен Радев: Очевидно в момента имаме сложни отношения с Турция. Но аз искам да задам въпрос на госпожа Цачева. Госпожо Цачева, фактът, че вие спечелихте 12 000 гласа в Турция, аз имам някъде 300. Там вие наистина ме разбихте. Фактът, че вестник „Милиет“ обяви, че вие сте кандидатът на ДОСТ; фактът, че господин Местан посредничи за наши официални визити там; фактът, че вие така охотливо пренебрегвате гражданските права заради, както го заявихте на предишния дебат, проблеми в националната сигурност, вие как ще обясните тази ваша позиция? Какви са вашите зависимости от Турция и това ли е цената – да имаме зависима политика от Турция – тези президентски избори? Цецка Цачева: Господин Радев, аз нямам никакви зависимости. Румен Радев: Фактите говорят друго. Цецка Цачева: Аз съм една българска майка, която не е обвързана с никакви олигархични кръгове; не е участвала, поне не знам да съм разследвана в корупционни сделки, за връзки с други държави, посолства и т.н. Да, вярно е, че определени политически сили, без да им е търсена подкрепата, заявиха такава за мен. Но искам да ви кажа, че е вярно и друго – в смесените райони партията, чийто представител съм, а в това число и сред нашите изселници в Турция, ние имаме много висок ръст на гласовете. Достатъчно е само да се види картата на България от местните избори, за да се види колко етнически турци, които са наши членове, симпатизанти, защото ГЕРБ работи сред всички български граждани, без да ги делим по етнос, вероизповедание. И така ще продължа да работя и занапред, както съм го правила до момента. Румен Радев: Та вие работите много добре очевидно и в „Столипиново“, защото там направо ме размазвате. Цецка Цачева: Съжалявам, господин Радев, никога не съм ходила в „Столипиново“. Румен Радев: Искам да ви питам вие съгласна ли сте с факта, че България, българската държава не реагира на „сърдечните“ претенции на господин Ердоган, в чието сърце… Цецка Цачева: Това категорично не е вярно. Не сте запознат, господин Радев. Външният министър господин Митов… Румен Радев: От фейсбук страницата си. Откога държавата се управлява от фейсбук страницата на господин Митов, моля ви. Цецка Цачева: Заяви много ясно и категорично и препоръча на господин Ердоган да пази чувствата си към определени райони в границите на Република Турция. Румен Радев: Явно не сте запознати с дипломацията. Не може от фейсбук страницата си да защитаваш интереса на българския народ. Цецка Цачева: Господин Радев, 6 години като председател на българския парламент съм имала възможност да посрещам и да посещавам… Румен Радев: Има си официални начини за реакции, кой как трябва да реагира. Цецка Цачева: Вие познавате ли ги тези начини? Румен Радев: Познавам ги, да. Цецка Цачева: Кажете какво щяхте да направите вие? Румен Радев: Има официална нота. Така, както Гърция реагира. Запознайте се как Гърция е реагирала. Цецка Цачева: Естествено, че съм запозната как е реагирала Гърция. Водещ: Един въпрос, който е свързан с отношенията с Турция и поддържането на баланса там. Но изисква, как да кажа, държавническа позиция. Готова ли е според вас Турция за членство в ЕС днес? Задавам не случайно въпроса така. Днес излезе един много критичен доклад на ЕК. Г-н Радев? Румен Радев: Не, Турция категорично не е готова. Тя не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. Тя не е изпълнила тези пет точки от всички 72 условия за споразумението за реадмисия с ЕС и за безвизови пътувания. Така че в тази ситуация няма да видим скоро Турция изобщо да изпълни тези условия. Тя има много глави тепърва да работи при тях, глави за присъединяване. Но проблемът е какво ще става оттук нататък. И проблемът е много сериозен, защото вижте австрийският външен министър и други външни министри, които се обявяват против безвизовото пътуване. Европа все повече се затваря за Турция. А там стоят милиони бежанци. И това вече е проблем. Водещ: И ние сме на границата. Румен Радев: И ние сме на границата. И затова трябваш да мислим дори много по-отдавна. Това са т.нар. рискове. Президентът затова е президент, да мисли в перспектива. Да не стои само забол нос над законите, той трябва да мисли в далечина. Трябва да бъде визионер, да предвижда години напред рисковете и заплахите. Водещ: Госпожо Цачева, кратък отговор, моля ви, имате около две минути. Цецка Цачева: За съжаление не е съвсем прилично да се коментират вътрешни отношения от една държава в друга, но така или иначе ние сме съседи и това, което се случва в Турция, макар и спорно, е важно за нас. Аз се опасявам, че Турция действително се отдалечава от заявения си европейски приоритет. Що се отнася до отпадането на визите, ЕС има много ясна политика. Към всяка една държава критериите са конкретни. И само и единствено тогава, когато тези критерии са изцяло изпълнени, тогава ще се случи такъв процес на отпадане на визите. Що се отнася до спазване на човешките права, България е правова държава. В преамлюла на Конституцията са залегнали трите принципа – демократична, правова и социална държава. Правовата държава не дава възможност за несъответствия, за липса на баланс между сигурност и права на личността, човешките права. Не го разбират тези, които не са юристи. Съжалявам. Водещ:Времето, с което всеки от вас разполагаше за тази тема, приключва. Вие имате около 40 секунди. Сега ще видим една графика. Вие 2 минути и 20 секунди, г-н Радев. Сега ще видим графика на това изследване, което споменахме в началото. Доколко е важно за вас мнението на кандидатите за президент по следните теми: Много важно уточнение. Това допитване е проведено само сред хора, които все още не са взели решение за кого да гласуват на втори тур. На първо място стои външнополитическата тема, която ние успяхме да разискваме според мен в достатъчно детайли. Разбира се, винаги може още, но винаги има и още много теми. Виждате само на процент по-ниско политиката към бежанците, на трето място участие на президента в диалога за съдебната реформа. Ще разгледаме тези две теми сега една сред друга, защото те излизат на челни позиции в допитването на „Алфа рисърч“. Ще ви помоля обаче в заключение на външнополитическата тема да направим това, което искат нашите зрители, подредба на външнополитическите приоритети – Русия, САЩ, Турция и другите съседни страни. Ако трябва да ги подредите в 40 секунди, госпожо Цачева, как ще го направите? Цецка Цачева: В този ред, в който са ни предложени вариантите? Водещ: Ами като приоритет. Най-важен, втори по важност. Цецка Цачева: Безспорно най-важният за България, за нашата европейска ориентация като държава – членка на ЕС, това са държавите от ЕС, след това, разбира се, са нашите съюзници в НАТО – САЩ, Турция. Разбира се, тази връзка, която винаги българският народ в исторически план, в културен, в духовен сме имали към Русия, Русия не ни е враг. Просто трябва да водим прагматична политика за отстояване на националния интерес, като се съобразяваме с членствата ни в съюзите. Но тук искам да акцентирам, нещо, което вече го казах, балканските държави. Водещ: Само едно изречение. Цецка Цачева: Западните Балкани. Изключително важно е ние българите да помогнем на нашите приятели от Македония, на Сърбия в тяхната европейска ориентация. Водещ: Времето ви изтече. Г-н Радев. Не ни е лесен въпросът. Румен Радев: Чух нещо интересно – че Русия не ни е враг. Добре, а тази подредба? Не виждам тук Европейски съюз. Водещ: Е, то затова въпросът е сложен. Румен Радев: Да. Така, най-важни за нас са нашите съседи, разбира се. Добросъседските отношения и с Турция, особено в тази сложна обстановка, но никога от такава позиция на неоторизирани посредници, а плътно с Европейския съюз към Турция. Това е нашата политика там. Македония, разбира се, Споразумението за добросъседство – това е изключително важен документ, който трябва да преследваме, най-сетне да убедим нашите партньори от Македония да го подпишат и да работим в тази насока. Без САЩ и Русия – немислимо е. Немислимо е, защото светът е много сложен искам да кажа следното – България първо трябва да се освободи от своя сателитен синдром. Непременно ние сме свикнали така още от Освобождението, да се лепнем за някого, който да ни пази, ако може и да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси и нашата политика да се оформя тук в България, базирана на тези интереси и да имаме достойнството да я отстояваме навън, както към Русия, така и към САЩ, така и към други велики сили. Водещ: Възможно ли е това? Възможно ли е да се спази този баланс? Казвате трябва – трябва обаче не е лесно. Румен Радев: Трудно е, но ние трябва да излъчваме ползи от сътрудничеството си с тези държави, а не да служим безропотно – това е наша грешка, че ние винаги се опитваме, по този сателитен синдром да служим безропотно. Това не е в наш интерес. Цецка Цачева: Съжалявам, че нямам време – мога ли да ползвам от следващите… Водещ: Ето следващата тема, да. Следващата тема е имигрантския поток, да преминем… Цецка Цачева: Аз ще използвам, ще използвам темата, за да се върна на… Водещ: Предлагам ви да преминем към нея, защото наистина разликата между двете по важност беше малка. Каква трябва да бъде политиката на България спрямо бежанците и ако говорим за квотите за бежанци, вие по-скоро подкрепяте позицията на Виктор Орбан или позицията на Ангела Меркел? Цецка Цачева: Проблема с бежанците, с мигрантската вълна, е едно от най-големите предизвикателства не само пред нашата страна, но и пред цяла Европа. Той се корени далече в кризи, да ги нарека открито – военни конфликти, които за съжаление са близо до нашата граница. Бързам категорично да заявя – немислимо е проблемът с бежанците и справянето му с него да е само и единствено възможно за България без да ползваме европейската солидарност, така, както това се случва в момента. Да, правителството, компетентните институции полагат максимални усилия – онова, което е във възможностите ни. Изградихме възпрепятстващо съоръжение, остана съвсем малка част на територията на Бургаска област. Очаквайте още (От Фокус)

Тежка катастрофа в Алжир, два пътнически влака се удариха

    Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир, съобщава Нова телевизия. Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са ранени при сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.     Видео: Ruptly Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени Най-малко 40 души са раненипри сблъсък между два влака в северната част на Алжир. СНИМКИ ОТ ИНЦИДЕНТА ВИЖТЕ ТУК Инцидентът е станал в град Бумердеш. Националната железопътна компания уточни, че сблъсъкът е между два пътнически влака, пътуващи в една и съща посока. Според службите за спешна помощ двама души все още не са извадени.    

Терорист не се превъзпитава, а се унищожава

 Нашите мюсюлмани са хора работливи, интелигентни, умни, културни. Тия, които идват, са нещо страшно – неграмотни, нагли, безцеремонни и… убийци. – Четох ваше изказване, в което твърдите, че терористите сменят тактиката си на действие. След особения атентат в Ню Йорк това звучи логично. Бихте ли обяснили какво имате точно предвид? – Тази промяна на действията на терористите се наблюдава още от атаките в Париж. Атентатът в Ню Йорк, при който беше взривена една бомба в Манхатън, а след това бяха открити още няколко бомби по протежение на трасето на проваления маратон в Ню Джърси, доказва новата тенденция. Аз отдавна твърдя и предупреждавам, че ще се премине от сложни за организиране атентати на едно място към масови атаки с по-малки бомби на повече места, които да всеят много повече паника и да костват много повече жертви. – Терористичните организации в миналото имаха конкретни искания към държавите или поне бяха конкретни наказателни операции. Така беше с беше червената фракция „Баадер-Майнхоф“, „19 ноември“, с Карлос Чакала и кой ли не. Днес не се поставят никакви искания. Защо? – Терор на латински означава ужас. Тероризмът има за цел да ужаси, да разколебае обществото, което е атакувано. Целта им не са толкова материалните щети, колкото пораженията върху хората. Колкото повече убити има, колкото повече ужасени има, толкова повече нараства тяхната сила. Така се случи и във Франция, и в Белгия, както и сега в Ню Йорк. Нима мислите, че Ню Йорк не е защитен град? Защитен е, но вече е и ужасен. Терористите винаги се движат една крачка преди нас и ни изненадват. Затова успяват. – Ясно е – Ню Йорк е ужасен, Париж явно се тревожи. Но каква е крайната им цел? – В случая с този тип тероризъм има една много ясна цел – джихад. Унищожаване на християнството, създаване на халифати. Това е. Навремето бяха казали, че първият халифат ще бъде на територията на Европа, ще бъде в Испания, където е бил и последният халифат на територията на Европа. Това е тяхната цел – налагане на салафитския ислям в западния свят. Не говорим за исляма, който ние познаваме тук в България. Много хора у нас се заблуждават. Когато преди няколко години започнахме да говорим против политиката на прием на имигранти, защото ги обявявахме за ислямисти, ни обясняваха, че те са като нашите мюсюлмани в България. Ами нищо общо нямат. Нашите са хора работливи, интелигентни, умни, културни. Тия са нещо страшно – неграмотни, нагли, безцеремонни и… убийци. –  Ако кажем, че те са завоеватели, това не предефинира ли тероризма във война? –  Т ероризмът е част от войната. –  Трябва ли в България да се плашим от такава война? – Аз за нашите мюсюлмани съм спокоен. Те няма да се радикализират така, че да тръгнат срещу държавата. Притеснявам се от циганите. Тяхната прослойка е бедна, необразована, не им се работи, не им се учи. Чакат всичко наготово и са добра почва за радикалния ислям. – Вижте, честно казано в света не съм чувал за циганин терорист. – Терористът е терорист, независимо от какъв етнос е. Максимата на американската служба за сигурност, от които съм се учил от едно време, както и от западногерманските служби, е, че терорист не се превъзпитава, терористът се унищожава – буквално и преносно. – Как можем да защитим границата си от нахлуващите преселници? – Не трябва да има в България мигрантски селища от открит тип. Трябва да бъдат като затвори и да се изхвърлят от България. Какво правят тези хора от Афганистан у нас? Тук почти не идват сирийци, които наистина бягат от ужаса на войната. Тук идват млади, неграмотни, нахални, ножари – готови за бой, безскрупулни, прости. Какво ще правим с тях? Ще ги превъзпитаваме ли? Не можем да ги превъзпитаме. Трябва да се махат от България – с влакове, със самолети, ако щат с летящи килимчета, но те нямат място в България. Освен това в Афганистан няма война. – Малко е спорно дали има война или няма, при условие че държавата е окупирана и всеки ден умират няколко десетки души. – Ами като има война, да стоят там и да си я защитават. Няма ние да им правим държавността оттук. Да не би да мислите, че афганистанците мислят за държавността в България? Хич не им пука. Скоро чух един лаф, който тръгна от Германия. На един мигрант му дават жилище, пари, помощи, а той недоволства: „Жилище – хубаво, ами беемвето кога ще ми дадете?“ – Забавно. Как ще коментирате тезата „те са тук, защото ние сме там“? – Това вероятно го е казал някой от онези неправителствени организации, които са в България. – Не са те. – И да не са те, това е несъстоятелно. Несериозни работи. – Вие имате ли доверие на полицията как ни пази от тероризма. Вчера (неделя – б. а.) минах през летището и имаше въоръжени с картечни пистолети полицаи, но си седяха в храстите, пушиха си и си бъбреха. – Аз съм 40 години в полицията и антитероризма. Невинаги трябва да стоиш навън на калдъръма като гвардеец. Има си начин да се върши тази работа и не е работа на странични хора да я виждат. Не й е лесно на нашата полиция. Малко са, зле платени… ама много зле платени, а от тях искаме стотици неща, пък отгоре на всичко да бъдат и най-културните. Ами не може! Инвестирайте в полицията солидно заплащане и обучение и ще имате и по-културни хора. – Грешка ли беше според вас, че изкараха досиетата на агентурата на Държавна сигурност – включително такива, които са чужденци? – Никой не ме е питал мен, но това е огромна грешка. – Защо? – Някой друг направи ли го в бившия социалистически лагери или някъде другаде по света? – Мисля, че само частично за службите на ГДР. – Там е друга работата. Първо изнесоха целия архив във ФРГ и чак тогава отваряха само такива, които са били политически полицаи, и после запалиха квартирата на Щази. Никаква агентура не беше разкрита. Боже! Те са велика Германия, но защо? Защото знаят какви са националните им интереси. Аз съм се учил на антитероризъм от ФРГ, както в САЩ, както и в Русия. Не от ГДР. – Има ли опасност за България в момента? – Мисля, че да. Особено напоследък мигрантската вълна е страшна. Това са само мъже. Това е неуправляема маса. Бият се с ножове, защото така са свикнали. Вие минавате ли по „Мария Луиза“ вечер? – Не е приятно място, съгласен съм. Излезе информация, че напоследък много от пришълците, вместо да плащат с пари, се съгласяват да ги превръщат в мулета, които пренасят наркотици през границата. Това може ли да стане без българи? – Зависи. В България има вече много натурализирани чужденци – сирийци, иракчани, афганистанци. Може би те в основата, но не може да мине и без българи. Една от основните групи от трафиканти, които придвижват чужденците в България, е от българи. Не може да мине без нас. Където се появим ние, всичко става страшно. – Какво заслужават като наказание такива българи, които сриват държавата и поставят хората в опасност, за да прекарват у нас пришълци, включително опасни? – Те не разсъждават като вас и мен. Тях ги интересува парата. Даже биха предпочели да се занимават с имигранти и терористи, отколкото с наркотици, защото се изкарват повече пари. Тава е и причината да е намалял трафикът на наркотици у нас. – Чиста работа. – Чиста и освен това няма кой да спазва законите. Прокуратурата и съдът са първите, които не спазват законите по отношение на мигрантите. Те минават границата, а това е престъпление по българските закони. Ако вие минете нелегално границата, знаете ли какво ще ви се случи? Ще ви вкарат в затвора. А защо тези не ги вкарват в затвора? Те се разхождат и правят каквото си искат. Доколкото си спомням, имаше един такъв, който десет пъти го връщат от Сърбия като нарушител. Хайде вие минете десет пъти нелегално в Сърбия! – Откъде имат толкова пари, за да си платят на трафикантите? – Въпросът е – ако имат толкова пари за трафиканти, защо искат пари от нашата социална система? Вижте, основният въпрос е как да изгоним тези мигранти от България. Трябва всички лагери от открит тип незабавно да се превърнат в затворени и всички на изток да знаят, че тук ще бъдат в такива лагери, за да се стреснат. Никой няма да дойде тук, ако знае, че нищо няма да му се даде наготово. Нашият гост Иван Бояджиев е роден през 1938 г. Експерт е по сигурността, антитероризма и взривните вещества с над 35 години стаж в МВР. Работил е в службата за оперативно-техническа информация към Второ главно управление на ДС (контраразузнаване). Той е създател на формирания през 1985 г. специален Отдел за откриване и обезвреждане на самоделни взривни устройства, който оглавява 7 години. Участвал е в разследването на някои от най-тежките терористични нападения, сред които бомбеният атентат на гара Буново на 9 март 1985 г., при който загинаха 7 души. След 1989 г. до пенсионирането си през 1992 г. служи в ДОТИ. Между 1995 и 1997 г. е главен секретар на МВР.

Англичанинът Джонатан Тейлър – музикант и писател, който избра да бъде учител в България

Когато попитах Джонатан Тейлър, учител по английски език в Севлиево,  дали харесва България, той отговори категорично – „Аз я обичам”.  Англичанинът живее в севлиевското село Крушево от 2011 година и споделя, че страната ни го е привлекла с красотата и спокойствието си.  Той чувства селото като свой дом и иска да остане там, заедно с многото си български приятели. Харесва също да прекарва свободното си време в Созопол. Джонатан е вдъхновяващ музикант, писател и  учител.Точно поради тази причина избрах него за събеседник днес, в Международния ден на учителя. Тейлър среща много трудности, докато е ученик, защото страда от дислексия. Заболяването поставя хиляди перипетии пред англичанина, но това „странно пътуване”, както той определя обучението си, го превръща в обичан музикант и учител. Джонатан е впечатлен от българските си ученици и споделя, че ще ги носи в сърцето си завинаги. Ето какво още коментира той: Проблемите с поведението на учениците са очевидни, но аз ги приемам. Сравнявайки проблемите тук, с тези в британските училища, мога да кажа, че е абсолютно удоволствие да се преподава в България. Проблемите тук са различни, не са толкова сериозни – децата говорят в час, играят с телефоните си, не винаги изпълняват поставените задачи. В Англия има много насилие и агресия. Тук никога не съм бил обиждан. Българите трябва да се гордеят с това. Тук има социални проблеми. Голяма част от учениците имат желание да се научат, но са разсейвани от останалите, които не искат да се развиват. Моята философия е, че ако не желаеш да учиш, това е твой проблем, но не бива да пречиш на останалите. Проблемът с телефоните може да се реши лесно като се ограничи използването им на територията на училището. Според Джонатан българските учители са подценени и работят за много ниски заплати, което се отразява на авторитета и самочувствието им: За чужденец като мен е разстройващо, че учителите тук работят при лоши условия. Не са щастливи. Всички искате нещата да се променят, но какво правите по въпроса? Докато хората не се променят, нищо друго не може да се промени. Бих искал да видя учителите и останалите професионалисти политически активни, по-организирани и по-предизвикващи. Не е решение просто да се примиряват с факта, че мразят работата си и да чакат пенсионирането си. Силно впечатление у Джонатан оставил български ученик, чието самочувствие било подтиснато от съучениците и учителите. Те му повтаряли, че е глупав. „Рано или късно, започваш да вярваш, че нищо не става от теб, когато го чуваш непрестанно“ – казва Тейлър. Той припознал себе си в това момче, защото изпитвал същите затруднения, заради дислексията си. С усилия и време той успял да накара детето да повярва в себе си и в мечтите си. Англичанинът смята, че не е задължително да си добър във всички училищни предмети и дава за пример Англия, където се организират специални обучителни програми по фризьорство, грижа за животните, дърворезба, работа с метали. По-добре е да се види, за какво учениците имат потенциал, отколкото да прекарват часове, изучавайки нещо, към което нямат и никога няма да проявят интерес. Въпреки всичко, Джонатан твърди, че образованието тук е на добро ниво. За Тейлър предстои една много натоварена година. Мъжът иска да създава песни за България и вече е записал няколко, а също и да преведе български стихотворения на Христо Ботев и други творци на английски език и да ги представи на широка аудитория. Той ще продължи да преподава в училище, да пише романи и да свири на китара. За Международния ден на учителя Джонатан пожелава на българските учители: Бъдете горди и се уважавайте, защото, ако вие не уважавате себе си, никой няма да го направи. Вие сте професионалисти и сте в позиция, която ви позволява да инициирате промени. Обединете се, бъдете активни и не позволявайте да се отнасят с вас недостойно. Пожелавам на учителите фантастичен празничен ден. Снимки: личен архив

Миньорите проговориха: Ще стачкуваме докато не ни изплатят по 3000 лева

  Над 24 часа продължава стачката на два фронта - под земята и на портала, на миньорите от рудник „Бабино” в град Бобов дол. Категорични са, че ще протестират докато не им се изплати всичко дължимо, пише БГНЕС. „Ще стачкуваме докато не ни се издължи всичко дължимо-купони за седем месеца, или 700 лева, както и заплатите за август и септември. Не по 400 лева обаче като за бездомници, а минимум по 800 лв., искаме и още по две заплати защото ни гонят на борсата. Да ни дадат по 3000 лева и си отиваме, въпреки, че това тук /рудника-б.р./ не е тяхно. Това богатство е на нас-хората, ние сме държавата, а не той - някой си, те са грабители”, каза миньорът Димитър. „Искаме си нашето - това, което сме изработили, а пък те каквото искат тук да си правят - гробище, паметници, това си е техен проблем”, каза още майстор Димитър. Според него в най-африканската държава вземат по 200 евро помощи. „А ние работим под земята, майстори сме и получаваме 400 лева заплата”, оплака се майсторът. Според него като сегашните концесионери не могат да стопанисват рудника, да го вземе друг и те да продължат да си работят. В Европа е казано: подземният въгледобив трябва да се закрие до 10 години, а тук искат за два месеца, защото са похарчили парите. Хвърлят ни жълти стотинки и искат да ни ликвидират”, продължи майсторът, който е от Кюстендил. „Синдикати нямаме, те са пенсионери, които сега са в отпуск, вземат 1000 лв. пенсия, от тук вземат още 1200, сега са в болнични, и това са нашите защитници. Казват: щом сте глупаци, умирайте…, завърши Димитър, дошъл да подкрепи колегите си. „От исканията си няма да отстъпим - нито ние тук пред портала, нито колегите, които повече от 24 часа са под земята”, категорични бяха протестиращите. Стачкуващите от рудник „Бабино” са подкрепени и от колегите им миньори от съседния рудник „Бобов дол”, администрацията им е една и съща. „Първа точка от исканията ни е да ни се изплати всичко дължимо. За предходните два месеца са ни превели по 175 лева, а купони не сме получавали от седем месеца, добавиха събралите се пред бариерата миньори от двата рудника. „Лампите на колегите, които са под земята, вече повече от 24 часа светят, а са програмирани за осем часа, как издържат долу никой не знае. Ние оставаме тук - днес, и утре, и в други ден, правим си навеси за дъжда, казаха протестиращите от рудника в Бобов дол. 

Референдумът е последната надежда на Борисов

 Людмил Георгиев е възпитаник на Софийския университет. Доктор по социология и доктор на психологическите науки. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и 8 монографии. "ГЕРБ не фалшифицира изборите, защото няма външна подкрепа" - Проф. Георгиев, наказаха ли българите Бойко Борисов на президентските избори?  - След вота има изгледи това недоразумение в политиката да се махне, този път окончателно.  - Някак не ми се вярва да се случи. Поне не толкова бързо. - На мен ми се иска да вярвам. Реалните факти сочат следното. Партийният вот изравни позициите на Радев и на Цачева. Радостната новина от тези избори е, че 800 000 безпартийни, ядосани и, разбира се, с надежда български граждани като мен избраха ген. Радев, наказвайки Борисов. Ако не се разчете, че този път гражданите, а не партийните централи, категорично заявиха своята позиция, значи политиците нищо не са разбрали. В този смисъл ген. Радев ще встъпи в длъжност с изключително доверие от гражданите и няма нужда да се съобразява с политическите партии. Все си мисля, може би фантазирам, но ми се иска да привидя в него българския генерал Де Гол. Откакто България губи държавността си в рамките на Османската империя, оттогава българският народ е намразил политическия елит, оттогава не се е справил със задачата да запази собствената си държава. Оттогава, ако погледнете народното творчество, три века в него няма споменат нито един български политик, цар, държавник и т.н. Това е тотално отчуждение. За първи път сега в условията на свободна държава е постигнат подобен успех. Не знам доколко фигурите от висшия пилотаж в небето могат да се пренасят на политическия терен, но ми се струва, че Радев може да направи каквото пожелае, дори да свика Велико народно събрание. Народът ще бъде с него. В по-краткосрочен план - не бива да се връзва на трагикомичното предложение на президента Плевнелиев да правят заедно кабинет. Той встъпва в длъжност на 22 януари, тогава може да прави каквото иска.  - Проблемът е за периода до встъпването в длъжност и заявленията на ГЕРБ и БСП, че няма да съставят кабинет в рамките на това Народно събрание. - Колкото и да звучи нетрадиционно, след приемането на оставката на кабинета на Борисов, според мен трябва да бъде излъчено правителство в това Народно събрание, ако щете с мандата на Патриотичния фронт, около който да се обединят всички останали. Цецка Цачева трябва да си подаде оставката, а Красимир Каракачанов да стане председател на Народното събрание. И повтарям - кабинет с мандат на Патриотичния фронт, но без партийни фигури. Има експерти, които биха се съгласили да застанат начело на изпълнителната власт за 5-6 месеца, така щото българските партии да покажат, че са държавно отговорни. Тази фраза "национално отговорни" всеки я използва под път и над път, нищо не прави и тя вече нищо не значи. Тук е шансът да се опитат политическите партии да върнат общественото доверие в себе си. Ако това не стане и се отиде веднага на избори, както иска Борисов, вероятно въобразявайки си, че може да се реваншира, тогава ген. Радев трябва да предприеме драстични мерки. - Не ви ли се струва, че партиите ще "разчетат" вота като наказание единствено за ГЕРБ? - Ако са толкова ограничени, нека видят само това. - Защото онова, което тръгна отвъд Океана, е наказание на политическия елит, на политическото статукво.  - Има тотално недоверие към политическите партии. Истината е, че хората мразят политическите партии такива, каквито са. Има много важен период - от 20 януари до края на април. Това са първите сто дни на новоизбрания президент на САЩ. Цялостната визия за света ще бъде зададена в тези сто дни след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. След тях трябва да бъдат произведени парламентарните избори в България, не по-рано.       - Да не намеквате за очакваната промяна в отношенията с Русия? - Какво да намеквам, няма шанс те да не се затоплят. Иначе какво? Война?! Кое е по-добре? - Хич не ви е жал за родните русофоби сякаш? - Още преди години, дори при вас в ДУМА казах, че те спешно трябва да ходят в Москва. Пропуснаха се маса срокове. Всичко се пропусна. Защото българският партиен елит е продажен. Традиционно. И служи на силния господар на деня.  - Въпреки оптимизма ви за края на ГЕРБ, нека сме реалисти и да не ги подценяваме. Те имат структури по места, така че да не ги отписваме преждевременно. - И преди съм го казвал - първата загуба ще е началото на края на ГЕРБ. Тяхната конструкция е тотално клиентелистка. Същата конструкция беше НДСВ. Не че го няма и при други партии, но тук това отъждествяване на партията с лидера предполага лидерът да гарантира участие във властта, т.е. властта се интерпретира като единствения начин на съществуване. Когато са разклатени позициите на лидера, мишките изчезват и търсят друг начин да съществуват.  - Готвят се поредните нови политически проекти. Около Радан Кънев например, макар кандидатът на ДСБ в тези избори да постигна скромен резултат. - Не може когато 80-85% от българската нация съставлява русофилски настроени хора, да им се говорят глупости и на това да базираш цялата си кампания.  - Не е ли вярно и това, че либерално дясното няма как да намери широка подкрепа в бедна страна като нашата? - В Европа няма дясно, няма ляво. Това са партии, които удържат статуквото на ЕС в този му вид. Нито ПЕС е лява, нито ЕНП е дясна. Друг е въпросът, че в началото на XXI век не можем да говорим за "ляво" и "дясно", както в края на XIX век. Тук е прав ген. Радев - партията е България. Това е положението.  - Значи е дошло времето най-после да имаме национална доктрина? - Това е другото, което трябва да направи ген. Радев. Всички говорят за национален интерес, но никой не го формулира.  - И за европейски ценности говорят.  - Да. Европейските ценности са ценностите на ограбването на хората - свръхбогат елит от 1% от хората и огромна бедстваща маса. Това ли са ценностите? Както стана и в България. Тук всички партии, особено искам да подчертая, и ДПС, което се вижда, че губи авторитета си - не поради друго, а заради това, че 300 000 български граждани от турски етнически произход заедно със своите два милиона и нещо български сънародници напуснаха държавата и нямат избиратели. Те, ако продължават така, няма да има кой да ги избира. А напуснаха държавата, защото са отвратителни условията за живот тук. Нека говорим нещата такива, каквито са. Не може 80-85% от хората да живеят на прага на бедността, да се чудят как да свържат двата края, смисълът на живота им да бъде биологичното оцеляване, и ти да искаш нещо от тези хора. За какво говорим? Бягат не само българите. И турците бягат, и циганите бягат. Всички бягат от тая държава, това трябва да се разбере.  - Как гледате на референдума и на това, че изведнъж беше "прегърнат" от Бойко Борисов? - Това му е последната надежда за евентуално оцеляване в политиката.  - Как ще оцелее? - С бързи мажоритарни избори. - Няма как да са бързи. - Една мутра, за да си запази позицията, се хваща за всяка сламка. Тук няма разсъждение. Не търсете разсъждение там, където е невъзможно.   - Референдумът не беше ли също протестен вот? - Да, беше протест срещу политическата класа.  - Но нямаше дебати по въпросите, на които гражданите трябваше да дадат отговор. - Да. Нямаше. Другата голяма изненада на тези избори е, че ГЕРБ не се опита да ги фалшифицира. А не се опита, защото няма външна подкрепа. Американците отдавна снеха доверието от Борисов, руснаците го мразят откровено. - Ако е вярно това, което казвате, на какво разчиташе той тогава и защо издигна Цецка Цачева за президент? - Много ми е трудно да вникна в мисловните процеси на Борисов. Няма смисъл повече да се връщаме към него. Важно е оттук нататък какво се прави.     - Имаше ли други изненади на отминалите избори, кандидатурата на Марешки?  - Той също събра от негативния вот, но пък се изложи с онова, което наговори в седмицата между двата тура.  - Обединението на патриотите не беше ли изненадващо? - Беше, да. Не ми е ясно дали могат да са обединени на следващите избори. Но пак казвам сега, ако наистина са патриоти, те са шансът на България да има нормално правителство и нормално работещ парламент. - Мислите ли, че са способни да носят такава отговорност?  - Не мисля, но ги призовавам!  - От какво трябва да се пази петият президент на България според вас?  - От партийните партизани. - Какво трябва да направи най-напред?  - Ще отговоря със следния виц. Отива Бойко Борисов при английската кралица и я пита: "Ваше Величество, как един политик може да остане в историята?" "Трябва да се обгради с умни хора", отговаря тя. "Ето ви един пример", казва тя. Вдига телефона и го пуска на високоговорител. "Здравей, Дейвид!" "Здравейте, Ваше Величество", отвръща Камерън. "Искам да те питам нещо. Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат, кой е той?" "Аз, Ваше Величаство", отговаря Дейвид Камерън. Кралицата затваря телефона и изпраща Борисов с думите: "Ето, това е." Връща се той в България, вика Цветан Цветанов и му казва: "Баща ти има син, майка ти има син, но той не е твой брат. Кой е той?" Цветанов иска два дни за отговор. Вика министри да се съветва и накрая отива при ректора на Софийския университет. Пита го и него: "Г-н ректор, баща ви има син, майка ви има син, но той не е ваш брат, кой е той?" Ректорът отговаря: "Това съм аз." Тича Цветанов при Борисов и вика отдалеч: "Знам кой е!" "Кой е", пита Борисов. "Е, как кой - ректорът на Софийския университет." "Не бе, Цветанов, отговаря Борисов - Дейвид Камерън."

Трябва да предоговорим членството си в Европейския съюз

 Проф. д-р Ангел Димов е роден е през 1940 г. в с. Караджово, Пловдивско. Завършва земеделското училище в Садово, Аграрния университет в Пловдив и аспирантура в Института по международни икономически и политически изследвания в Москва. Депутат от БСП в 36-то и 37-мо НС. Автор на Закона за защита на земеделските производители, по силата на който е създаден Държавен фонд "Земеделие". След конгреса през 2000 г. напуска БСП и основава Социалистическа партия „Български път“. Почетен гражданин на Садово. - България има най-слабата икономика в Европейския съюз, българите са най-бедните, най-болните и най-отчаяните, нацията ни се топи. Мислите ли, че това е плод на сценарий, насочен срещу страната ни? - Предугаждах, че има сила, която движи тези събития. Не съм се занимавал с конспиративни теории, но реших, че е така, когато прочетох книгата на бившия турски премиер Ахмет Давутоглу “Стратегическа дълбочина”. В нея той пише: “Като победители в Студената война ние подписахме стратегическо споразумение. Използвахме влиянието на евреите в света и в САЩ, за да създадем тройна ос - Съединените щати, Израел и Турция. Ние решихме да оползотворим победата в Студената война.” През последните 40 години Русия беше изхвърлена от Близкия Изток. Затова ходът на Путин от септември 2015 г., когато Русия се намеси в Сирия, е преломен в човешката история - това е прозрял Збигнев Бжежински. Зад Русия застава Иран със своите 79 милиона жители и с мощната си индустрия, Ирак също клони към нея. Това е тежък удар за Турция и Израел. Турция е изправена пред голяма икономическа криза: само заради свалянето на руския самолет тя загуби стотици милиарди долари, а 40 млн. кюрди искат да правят държава. Всичко това е предпоставка да се освободим от сегашното турско икономическо робство, в което се намираме. Чрез тази тройна ос Израел и Турция господстват на Балканите. Турция има вече три партии у нас. В икономическата й сфера на влияние попадат Кърджали, Родопите, част от Тракия и Североизточна България. Това е една от целите на стратегическото споразумение, за което пише Давутоглу. Много наши предприятия бяха изкупени от турски фирми. Другият стратегически партньор от тройната ос, Израел, също се разпорежда у нас, но с други средства. Американски евреи изкупиха над един милион декара земеделска земя чрез подставени фирми. Те се ориентират към изкупуване на земята ни. И едните, и другите използват чадъра на НАТО, за да вземат земи и имоти, пише Давутоглу. Не случайно бившият министър на външните работи Соломон Паси казваше: за да идват чужди инвеститори, трябва да влезем в НАТО. - Но защо другите източноевропейски страни не допуснаха това да им се случи? - Балканите и Близкият изток са по-особена геополитическа зона. България е нужна на страните от тройната ос. Има един план “Одисей”, според който лидерите на еврейските организации искат да вземат нашата земя. Казвам лидерите, защото аз съм приятел с много евреи и защитавам тяхното положение. Ако стане това, което искат лидерите им - американските президенти на еврейските организации, които отвреме навреме посещават наши политици - това е много вредно за тях. Ние си живеем мирно, обичаме се, пазим се, в моите книги аз ги защитавам, но това, което искат техните лидери, е налудничаво. Израел бързо се преориентира към Путин, защото има 3,5 милиона руски евреи. Защото ще дойде момент и на Балканите да се промени обстановката. Израел беше 3 милиона души, сега са 8.5 милиона, земята им е камънак, а това, което е плодородно, не може да ги изхранва. Искат да имат голяма държава, но нямат земя. Техни уважавани учени, включително Бжежински, предвиждат, че ще дойде момент, когато Америка няма да бъде в състояние да им дава годишно по 4-5 милиарда долара. С тези пари те си купуват оръжие и храна. Това не може да продължи вечно. Каквото и да говорят, Америка е в упадък. От 2014 г. те икономически отстъпват на Китай и си го признават. Кризите винаги тръгват от тях, защото системата е такава. Федералният резерв на САЩ се състои от 12 частни еврейски банки, които в 1913 г. са си извоювали правото да бъдат държавна банка. Печатат пари, свалят с тях правителства, извличат богатствата им. - Извинете за въпроса, упреквали ли са ви някога в антисемитизъм? - Никога. Тиражираше се лъжата, че цар Борис III е спасил нашите евреи. Близо 11.5 хиляди евреи от Беломорска Тракия и Македония са изпратени в Треблинка. Изпращат ги българските власти, които по онова време са окупатори. Специална служба от 400 души полицаи и войници са ги излавяли по къщите. Когато прочете книгата ми “Злодеяния на Кобургите в България”, моят приятел Анжел Вагенщайн ми каза: много е хубава, но много труд си хвърлил. Той ме поздрави за това, че в нея казвам точната истина за евреите и ги защитавам с факти. Тези хора биха могли да бъдат спасени. Сега се оправдават, че това било немска работа, което не е вярно. Митът, който се разпространява, че българите били единствените в Европа, спасили своите евреи, е една огромна лъжа. Колкото и да е парадоксално, спасител на евреите е Бенито Мусолини. - Защо мислите така? - Докато той е бил на власт, Рибентроп и немските генерали са упражнявали натиск върху него, но той не е пипнал и един евреин до свалянето му през август 1943 г. Едва тогава 1000 италиански евреи са депортирани. Подчертавам - говоря за лидерите на еврейските организации в Америка, където е централата на всички евреи в света - в Лос Анжелис. Казах на нашите съграждани - това, което тези лидери правят, е вредно. Правят някакви сметки населението да бъде прогонено, останалото да поизмре и земята ни да се превърне в провинция на Израел и да ги храни. Чувал съм бивши партийни величия да казват - ама те няма да дойдат тук.. Не е нужно да идват, могат да си живеят в Тел Авив и тук да си имат наместници. - Излиза, че част от целите им са постигнати - над 2 милиона млади българи емигрираха, 2 милиона пенсионери са подложени на геноцид, 1 милион декара са изкупени от инвестиционни фондове... Ще изчезнем ли като нация? - Нашите села се обезлюдяват чрез европейски пари. Преди да ни набутат в Европейския съюз, той даваше земеделски субсидии за произведена продукция чрез изкупните цени. Щом ни вкараха в ЕС, промениха системата и вече дават на декар площ по 20 лева. Нашето население живееше в селата, защото произвеждаше главно зеленчуци и плодове, много доходоносни, но искат работна ръка и големи вложения. Днес 70 на сто от доматите в ЕС се произвеждат в Турция. Като победители те правят с нас каквото си искат. ЕС ни дава субсидии да сеем само жито, слънчоглед и рапица, а арендаторите държат всичката земя. Кой тогава ще седне да отглежда у нас домати! Така се стига до обезлюдяване на селата и това се прави целенасочено. Изкупуват земята. Казват ми - нека изкупуват, нали сме европейци. Но я да се опитат да купят английска, немска или френска ферма - невъзможно! Искат да вземат земята ни и донякъде успяват. Затова земята ни се раздробява и Световната банка финансира поземлените комисии. - Целенасочено ли се поддържа крайно ниският стандарт на живот в България - заплати и пенсии - в сравнение с европейския? - Валутният борд е това, което поддържа бедността в България. По-неуките хора казват, че той ни спасява от финансова нестабилност. Аз се боря срещу него още след въвеждането му. Защо Корпоративна търговска банка изпадна в криза, след като има валутен борд и финансова стабилност? КТБ беше унищожена от американските евреи, защото в тази банка бяха десетки фирми, които щяха да строят “Южен поток”. Отдавна казвам, че АЕЦ “Белене” и “Южен поток” няма да ги има, защото земята се пази за онези, които трябва да се изхранват. Ако дойде руско присъствие тук, те не могат да се разпореждат с нея както си искат. Казват ми: много си краен. Както виждате, няма нито АЕЦ “Белене”, нито “Южен поток”. Не искат да има руско присъствие, за да може тук да се разпорежда тройната ос. Валутният борд лишава България от възможността да има своя централна банка, създадена от княз Дондуков. В момента БНБ е една празна фирма. В цяла Европа само ние нямаме централна банка. Стив Ханке, който се води баща на валутния борд и се пише професор, няма написани книги. Има само един проект за възраждане на Израел. Същият този “баща” е ходил при Луканов през 1990 г. и е искал още тогава да въведе валутния борд у нас. Това е банков ярем, с който нацията се държи в подчинение и не позволява да се повишават доходите на хората. Разчитаме само на държавния бюджет за всичко. Трябва да се молим за заеми с 10 на сто лихва на Международния валутен фонд и на Световната банка, които са филиали на Федералния резерв на САЩ. Това е главната причина да се поддържа ниското равнище на доходите у нас. Няма производство, защото не искат да има. Целта е България да бъде изкупена и нацията ни да изчезне. Но няма, защото Русия рано или късно пак ще ни освободи от това робство. Не само защото сме братя по кръв, но и защото има интереси тук. Трябва да се отмени валутният борд, да се изведе България от НАТО и да се предоговори членството ни в Европейския съюз. - В състояние ли е сегашният политически елит да промени България? - Категорично не. Заблуда е, че у нас има многопартийна система. Осем са парламентарно представените партии, от тях 3 са към Турция, няколко са към Израел и другите са към САЩ. Всъщност всички те са една партия.           Интервю на Христо КУФОВ

Майсторски клас за диригенти и солисти във Видин

Международен майсторски клас за диригенти и солисти се провежда във Видин. Той е организиран от Симфониета Видин и Международния институт за диригенти. Участват преподаватели и солисти от САЩ, Италия, Австрия, Япония и Тайван. Талантливи преподаватели ще предават знанията си на младите оркестрови диригенти и солисти по цигулка и пиано. Маестро Робърт Гутер: Казвам се маестро Робърт Гутер, директор съм на Международния институт за диригенти. Дирижирал съм на много места по света, в над 50 държави, също така съм Артистичен директор на обучителната програма на института. Такава програма имаме в Румъния вече от 13 години, в Бакау, но само за диригенти. Тази година в сътрудничество с Видинската симфониета, директорът ѝ, както и аз, подготвихме една обща идея да включим и солисти, да репетират заедно с диригентите, да направим заедно и концерти. По принцип, никога няма достатъчно време за диалог между тях, за проблемите, които възникват в работата на едните и другите. Дирижирам в програмата от 5 години, и в други градове в България, но във Видин са много организирани, в Симфониетата, и решихме, че тук е най-доброто място да направим майсторския клас. Програмата продължава 12 дни, общо две седмици сме тук. Другият диригент, с когото разговаряхме е Чарлз Гамбета – Артистична и административна дейност на програмата за обучение на млади музиканти. И той е от САЩ, от Северна Каролина. Чувствам се добре дошъл тук, във Видин, и в България, като у дома. Домакините от оркестъра са много мили, хората от хотела – също, дори хората на улицата са много дружелюбни и ми помагат, ако се изгубя. Така че се наслаждавам на престоя си тук. Оркестърът тук е много добър, хората от града ви трябва да се гордеят с тях. Два концерта ще представят на видинска публика солистите и диригентите, за едно с музикантите от Симфониетата. Те ще бъдат на 20 и 21 юли, от 19.00 часа. В програмата ни ще са само концерти, избрани произведения. И понеже учим и диригенти, и солисти, ще комбинираме по един студент диригент, и по един солист, да се учат заедно. В процеса на работа ще изберем точните произведения, след като чуем репертоара на солистите. Но ще имаме концерти от Моцарт, Бетовен, Менделсон, Дворжак, концерт на Сен Санс също. На всеки концерт ще свирят по 4 солисти, и един студент, каза още Чарлз Гамбета.   Гостите музиканти ще бъдат във Видин близо 2 седмици. По принцип, градът им харесва, но имат забележки към местната кухня: Чудесен град, искаше ми се да има повече хубави ресторанти, но ми харесват рибните ви специалитети. Вече знаем шопска салата, сач... В програмата на концертите: Избрани произведения от: МОЦАРТ БЕТОВЕН СЕН-САНС ЛАЛО ПРОКОФИЕВ ГРИГ ДВОРЖАК МЕНДЕЛСОН БРУХ

България - мечтата на британците

Няколко хиляди британци са намерили своя рай на едно малко необичайно място – България, която е най-бедната държава-членка в Европейския съюз. Със своята ниска цена на живот, страната с население от 7 млн. се превърна в най-добре пазената тайна на блока за британските граждани, които искат да се пенсионират или да започнат живота си от начало. Най-малко 10 000 британци живеят тук през част от годината или целогодишно, въпреки че реалната бройка може да е много по-висока, тъй като мнозинството не се регистрират при местните власти. Мечта за независимост Сред тези, които наричат бившата комунистическа държава свой дом са и Тина и Кевин Брасингтън – двама университетски преподаватели, които оставят своята високоплатена работа в Кент през 2011 г. и създават малка ферма за органична продукция в България. „Желаете ли супа?“, пита Тина отваряйки зелените порти на своето жилище, което се намира на прашен път в малкото село Алино, на 50 километра южно от столицата София. Зад брюнетката малка козичка подскача по зелена поляна, окъпана в слънчева светлина. Редици с корени насадени зеленчуци лежат между плодови дървета и цветни храсти. Семейството също така отглежда пилета, гъски и прасета. Двойката, която е в 40-те си години, казва, че България им е позволила да изпълнят своята „мечта за независимост“. „Отне ни няколко години, за да превърнем запустелите къща и градина в нещо красиво, където можем да отглеждаме собствената си храна“, казва Кевин, отпивайки глътка от чаша с британския флаг. „Научихме се да бъдем щастливи с малко“, допълва Тина, която в един момент от живота си е работила като експерт по пазари към лондонски банки. Когато не продават продукцията си по фермерските пазари, двойката пасе козите на селото, среща се със съседи за кафе и разширява познанията си по български език. „Това не е Испания, където човек може да живее като британец в английска общност. Приключенците идват в България“, казва Кевин. Новините за скорошния вот на Великобритания за напускането на ЕС натъжава дори и веселата двойка. „Аз съм горда да бъда британка, но също така обичам живота тук. Не мисля, че двете неща се изключват взаимно“, казва Тина. Звездни небосклони и басейни Романсът на Великобритания с България започва през 2004 г., когато София започва мащабна туристическа кампания на Острова, за да привлече чуждестранни инвестиции. Влизането на България в единния пазар на ЕС три години по-късно пък още повече облекчава правилата за живот и работа тук. В периода между 2004 г. и 2008 г. британци купуват около 60 000 жилища в страната според Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. Бумът дори вдъхновява неизлъчван вече сериал по Българската национална телевизия - „Английският съсед“, в който се разказва за британски пенсионер, който се мести да живее в измислено българско село. Приливът спада с началото на финансовата криза, но хората все още пристигат, посочва Драганов, според когото това са най-вече „млади по дух“ пенсионери. „Изненадващо е, че мнозина не търсят курортни места, а отдалечени и необичайни дестинации. Те търсят чувство за общност и звездно небе“, казва за АФП Драганов. Ким Сейър от Норуич е един от първите, които се настаняват в село Марча в Централна България. Много хора са привлечени от региона заради планините, езерата и средновековното наследство. „Прочетох статия за България преди 12 години. Винаги съм искал да замина в чужбина и след развода си реших да предприема тази стъпка“, казва 56-годишният водопроводчик и строителен експерт. Неговият голям имот включва няколко къщи, построени от него, както и луксозен басейн с изглед към тучна долина. „Не бих могъл да живея така вкъщи“, казва той с усмивка. „България е невероятно място“ В близкия град Дряново британски акцент може да бъде чут от терасите на всяко кафене. „Преди десет години мислехме, че британците са екзотични, но сега има толкова много, че вече почти не се забелязват“, казва Янко Стефанов. „Познавам всички тук. Те ме наричат Якоб“, смее се мъжът. Сред неговите британски „другари“ са пенсионираният музикант от Белфаст Стивън Мълхърн и партньорката му Катрин, които притежават парче земя на черен път в село Туркинча. Те напускат Лондон преди три години, след като осъзнават, че пенсиите им ще стигнат за много повече неща в България, където големи домове могат да бъдат закупени за по-малко от 15 000 евро (12 000 паунда). Двойката знае, че животът може да бъде суров през зимата, когато има спирания на тока и тежки снегове. „Не пренебрегваме факта, че това не е богата държава, но това не ни спира да мислим, че е невероятно място“, казва Катрин. Въпреки всички свои различия, британците имат нещо общо – надяват се, че тяхното правителство ще постигне споразумение с ЕС след „Брекзит“, което ще защити техния статус. „Искаме да останем, ако ни позволят“, казва бившият армейски пилот Кийт Дейвис, който ръководи компания за експат услуги в село Гостилица. „Никога няма да загубя своята британска идентичност, но животът ми е тук“, допълва той.

Чарлстън, Южна Каролина – един от най-добрите райони за работа и растеж

Чарлстън в американския щат Южна Каролина в момента е сред 10-те метрорайона с най-благоприятни условия за нови работни места и растеж. Градът привлича с обещанието си за т.нар. "бизнес френдли" среда. Когато "Боинг" решиха да построят фабриката си тук, назначих строителен инспектор, който да отговаря за работата там през цялото време, защото, ако те трябваше да направят изкоп, за да поставят тръба и трябваше да чакат до следващия ден за инспекция на този изкоп, това им струва пари. Това е един от елементите от история за икономическо възраждане след затварянето на най-големия работодател в града, обясни  кметът на Северен Чарлстън Кийт Съми. Драматичната трансформация е започнала преди 20 години след като безработицата в Чарлстън е скочила от 2,6 на 7,1%. Станислава Фаулър живее в града от 14 години. Тя работи в американска счетоводна фирма, където се занимава с международни данъци. Нейни клиенти са чуждестранни клиенти, които инвестират в Южна Каролина или в Америка като цяло: През 80-те години икономиката на Чарлстън е зависела много от  военните инвестиции и при закриване на местната база обществото е трябвало да предприеме инициатива да привлече нови бизнеси, които да възстановят загубените работни места, но това всъщност е създало възможност да се преосмислят нещата и да се намери нова стратегия за региона, която да привлича компетентни кадри и да разнообрази състава на тази икономика. Затварянето на военноморската база "отваря очите" на местните власти за нови начини на развитие. С желанието си да привлече всякакви инвестиции Чарлстън се позиционира като готов да сътрудничи изцяло на всеки работодател. От друга страна, стратегическото положение и капацитетът на пристанището е притегателна сила за познати по целия свят автомобилни марки. Пристанището играе голяма роля, но самият щат е много гостоприемен и насърчаващ бизнеса с данъчните си облекчения, които се дават и могат да се споразумяват с новите инвеститори в щата, каза Фаулър. Бизнес френдли е терминология, която описва подкрепата и съвместната работа между местната власт и частния сектор. Това коментира Беки Форд, която e директор по Глобален бизнес към Алианса за регионално развитие на града и допълни:  Правим каквото можем да оказваме подкрепа на бизнесите, така че те да насочат вниманието си към нещата, които са от най-голямо значение за продукцията и работата им с клиенти. Едно от нещата, които правим, е своевременно издаване на разрешителни за изграждане на съоръженията им и ефикасното им пускане в експлоатация, така че да не губят време. Кевин Айкълбъргърг е основател и ръководител на технологичната компания "Блу Ейкърн", която се занимава с разработването на сайтове за онлайн търговия: Технологичните индустрии в миналото бяха концентрирани в няколко специфични района – Силициевата долина, Ню Йорк, Университета на Калифорния в Лос Анджелис, Остин, а днес тенденцията, която можете да видите, е, че те се настаняват във всеки град. Не е необходимо да сте в някой по-специален хъб, за да сте в бизнеса с технологии. Ако попитате някой от хората в Блу Ейкорн защо са дошли тук, едно от първите неща, които ще ви кажат, е – заради самия Чарлстън. От друга страна, при приоритетите на младото поколение днес компенсацията не е на първо място. Те искат да са част от общност, на която принадлежат. Те искат качество на живот, баланс между личен живот и работа. Не всички желаят да работят по 80 часа на седмица както в Сан Франциско. Николай Атанасов е един от служителите в "Блу Ейкърн“. Родом от Ивайловград и завършил в Техническия университет със специалност "Електронен инженер". Николай е в Чарлстън е от 2014 година. Спечелил е зелена карта и решил да дойде тук. Работи в компанията от година и няколко месеца: Атмосферата е много приятелска и няма никакви задължения кой как да се облича, важно е да си следиш проектите, да си изпълняваш нещата. Има наистина такива допълнителни придобивки като безплатна бира, безалкохолно, дори веднъж в месеца има безплатен обяд. Позволяват домашни любимци да се носят, стига да не пречат на останалите. Първото впечатление, когато дойдох на първото интервю, ми направи един черен лабрадор, който се разхождаше из фирмата. Аз бях доста впечатлен от това, защото много обичам животните и особено лабрадорите са ми любимите кучета, така че това беше първото нещо, което ме впечатли, и разбира се, и бирата и безалкохолните. Чарлстън е в период на разцвет. След повратния момент със затварянето на най-големия създател на работни места – военноморската база, съществувала от 1901-ва до 1996-а – градът се модернизира. Във времената на изключително поляризирана риторика по въпроси на глобализацията южното градче с около 125 хиляди е домакин на производители от страни като Швеция, Германия, Великобритания, Канада, Франция и Япония. Около 17 хиляди са наети в международни компании. Една от задачите на общината е да отговори на нуждите на работодателите от квалифицирана на работна ръка. Целта също така е да се създаде шанс за всеки. Един от проблемите, които имаме в системата ни от държавни училища, е свързан с подготовката на млади афроамериканци за откриващите се нови работни места. Постоянно работим в тази посока. Работим с училищата, като оказваме подкрепа в тренинга, стремим се да ги отдалечим от негативните страни, които те срещат в районите, където живеят, така че да се фокусират върху утрешния ден, а не върху днешния. Маркуел Ролак – Смолс е чирак във Венчър Еърберингс вече около година. Той е на 17 и освен, че завършва гимназия, посещава и курсове в местния "Трайдънт техникъл колидж". "Трайдънт" ми даде възможност да избегна ходенето на онези предмети, свързани с  предварителните изисквания, от които бих се нуждаел, в случай че от гимназията решах да продължа директно в университет. Сега автоматично имам вече 45 кредита, така че все едно вече съм изкарал една година и половина в университета. Това са 27 хиляди долара, които няма да плащам за образованието си.  Фактът, че не трябва да плащам 100 хиляди долара за университет, е нещо значимо. Опитът на Маркуел в компанията помага да научи освен специфични за работата неща и умения, които може да приложи навсякъде: Вършене на много неща едновременно, но в същото време ми помогна да си планирам времето. Ходенето на занимания в колеж сутринта, след това – в гимназията, после – обратно в колежа за още пет часа от понеделник до четвъртък. Струваше ми се супернатоварено, но успях да намеря ритъм и да си планирам времето. Какво те мотивира да следваш плана си и да достигнеш целта си да станеш инженер? Искам да стана инженер, но най-вече искам да съм дизайнер на коли. Знам какво искам да направя и събуждайки се всяка сутрин, си казвам – един ден ти ще станеш инженер, един ден ти ще станеш дизайнер на коли. Работодателите тук ме вдъхновяват и това ме мотивира. Вдъхновението идва и от майка ми. Определено, ако се занимаваш с бизнес, можеш да разчиташ на пълната подкрепа от властимащите – данъчни облекчения, благоприятни закони и осигуряване на решени да се развиват млади хора. В подобен сценарий съществува опасност това китно място с много цвят и богата история да се превърне в индустриален комплекс с основна идея – печеленето на пари. Едно от нещата, които ме привличат в Чарлстън, са плажовете, които го заобикалят. Те не са развити туристически от гледна точка на хотели, ресторанти, клубове и заведения, а по-скоро малки къщички, които можеш да си наемеш и да прекараш там уикенда и седмицата със семейството си. Плажната ивица е много широка, не е претоварено от туристи и имаш наистина възможност да се разтовариш и да се насладиш на природата там, каза Фаулър. Околната среда определено е много важна за нас. Не бихме имали това качество на живот, без да обръщаме внимание на околната среда и да осъзнаваме баланса между развитието и околната среда. Компании като "Боинг" ни дават добри примери за отдаденост на околната среда с инициативи, които включват повече от предписаните от закона. Компаниите правят повече, за да са сигурни, че това, което имаме, се пази за бъдещите поколения. Мисля, че "Боинг" имат една програма в момента, която ги ангажира с намаляване на отпадъците до нула процента на територията на фабриката им. Те рециклират, използват възобновяема енергия. Всъщност много от приложените дейности тук са паралелни на подобни инициативи в европейски държави, коментира Форд. Чарлстън ми харесва най-много старата част на града, уличките, боядисаните сгради от едно време, които са къщи на търговци. Аз дори в момента съм в процес на купуване на къща и те имат едни асоциации, наречени "хоум оунър асосиейшън", които определят и одобряват проектите за строителство, така че това да нарасне на средата, която е била отпреди, и по този начин Чарлстън не губи от чара си, обясни Атанасов. Обща черта между градовете, които претърпяват скорострелен растеж, е тенденцията към загуба на уникалния характер. Запазването на културата, която в крайна сметка е породила възхода, е предизвикателство с притока на нови хора. От друга страна, бързият растеж създава опасност, с която се сблъскаха други южни градове като Шарлът и Атланта – прекаления трафик – фактор, изискващ адекватни инфраструктурни планове. Как да жонглираш между запазване на чара и бизнес френдли подхода в подобна динамична ситуация? Кметът на Северен Чарлстън Кийт Съми коментира: Когато станах кмет, ние бяхме в процес на затваряне на военноморската база. Бях кмет, когато базата беше затворена. Търсихме начини за привличане на нови инвестиции и нови индустрии, които да компенсират загубените работни места. В началото на първия ми мандат имахме 55 хиляди души, сега сме между 120 и 125 хиляди. Ние сме на първо място по търговия в Южна Каролина, въпреки че  по големина сме трети. Ние сме едно общество, настроено приятелски към бизнеса. Вярваме, че комерсиалният, индустриалният и жилищният сектор могат да съществуват съвместно, при условие че всяка една страна демонстрира уважение спрямо другата. Това е философията, която използвам при работата си, и мисля си, че заради това сме успешни от гледна точка на растежа.

Глинената плочка от Рибен - доказателство за праписменост отпреди шумерското писмо

Край плевенското село Рибен археолози от екипа на доц. Сергей Торбанов откриха доказателства за най-ранната писменост, датираща отпреди 5 хиляди години пр.н.е. и предшестваща тази на Шумер и Египет. Глинената плочка с пиктографски знаци е откритието на века за писмената комуникация на човечеството, убеден е археологът д-р Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в Плевен. Разкопките са на римска станция, прераснала по-късно в римско градче, обяснява Володя Попов: Интересното там е, че то е изградено върху много, много по-старо селище от периода на халколита, горе долу пет хиляди години преди новата ера, което няма нищо общо с Рим. Това си е чисто балканско, наше население, което население обаче е свързано с най-високата точка на развитието на човешката цивилизация. Тук се ражда, на Балканите и по-точно в този район на Северозападна България, първата пиктографска писменост. Протописмеността, която по-късно ние виждаме развита в линеарното писмо на Шумерия, това, което са йероглифите на Египет две хиляди години по-късно - родила се от нищото... Етапите на нейното развитие и достигането на това ниво на четимост става тук, на Балканския полуостров и по-точно става тук, при нас. Глинените съдове с пиктографските знаци са използвани в култово-обредната система на древното общество, разказва още археологът: Тук става въпрос за една много богата космология, много богато познаване на света, на човешкия мир… Те не са скитници. Това са хора, които са стоели на едно място, хора, които са си тъкали дрехите, познавали са златото и т.н. Тук виждаме формите, с които те са комуникирали помежду си, тяхната писменост. Затова говорим за една цивилизация, която действително светът не познава. Плевенският исторически музей подготвя изложба, на която ще бъде показано как са живели хората в тези далечни времена, в които според учените са рисували пиктографските знаци по глинените съдове. Намерената глинена плочка край Рибен е още едно доказателство, че основата на човешкото предаване на информация чрез писане е възникнало по нашите земи. Учени тепърва ще разчитат надписите.Още детайли чуйте в звуковия файл.

Любомир Христов: Банките изсмукват жизнените сокове на дребния бизнес и домакинствата

 Любомир Христов Христов е председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. Завършил е УНСС. Последователно става асистент, ст. асистент и главен асистент. В началото на 90-те години е главен икономист и член на УС на БНБ, а от 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. Бил е ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии".От 2007 до 2008 година Христов е изпълнителен директор в Централен депозитар АД. От 2008 до 2011 година е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел, а от 2011 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. След приключилите стрес тестове на българските банки експерти и банкери като папагали повтаряха: Банковата ни система е стабилна. И какво от това, след като никой не обясни, защо при такава бетонирана стабилност все още има кредитополучатели, чийто кредити едностранно са с вдигнати лихви. Единствено Любомир Христов коментира колко безсмислени са били стрес тестовете и разкрива некоретното отношение на българските банки към кредитополучателите, малкия и средния бизнес. В обширно интервю пред телевизия Bloomber финансистът говори за липсата на реална законова регулация за поведението на банките и че проверката е била стрес за клиентите, а не за банките. - Какво е вашето наблюдение, вашата преценка за стрес тестовете (СТ) след положителната оценка на гуверньора на БНБ Димитър Радев? - Стрес тестовете са безпрецедентно упражнение в 130-годишнината на БНБ. В същото време трябва да се знае, какво представлява това упражнение по оценка на качеството на активити. Нито повече, нито по-малко то показва платежоспособността на банковата система като цяло и на банките поотделно. Дали в момента или при евентуални възможни и невероятни икономически шокове у нас, банките ще останат платежоспособни?. Отговорът на този въпрос е "да", на ниво банкова система и на ниво отделни банки. Но кого интересува този резултат? Първо акционерите на банките, второ държателите на дългове, необезпечени дългове и трето - няколко хиляди депозанти с депозити над гарантирания минимум от 196 000 лв. Това упражнение и резултатите от него по никакъв начин не засягат обикновенните вложители. - Финансовият министър Владислав Горанов също се развълнува, защото изтегли заем, за да има буфери. Какво не ни казват стрес тестовете за активите? - Ако можем да вярваме на резултатите, които засягат всички нас като данъкоплатци, министърът на финансите реагира бързо с основното, което засяга всеки един данъкоплатец, а то е, че според оценката на БНБ в следващите три години няма да се използват публични средства за подкрепа на банки. Парите, които са взети назаем ще се насочат за погасяване на външния дълг, каза Горанов. За мен основното, което чух са две новини - добри. Първата е, че няма новина, защото аз не научих нищо от тези стрес тестове. И втората новина е, че няма изненади. - Хърсев казва, че е скъпо и ненужно упражнение? - Не съм го чул Хърсев, но средните резултати са средни, защото има банки, които са над и под. Банките, които не са на нивото на средните вече са направили предложения и планове да се коригират - ПИБ и Инвестбанк. Какво цитираме, списъка на т. нар. гнилите ябълки, които американският посланик в София преди 11 години, през 2005 г. изпраща в държавния департамент. Тоест на нас ни бяха необходими 11 години, 10 млн. лв и 900 експерти, за да разберат това, което външно на САЩ знаят от 11 години.  - Стрес тестовете се въвеждат първо в САЩ? - И единствено там са успешни! - Защо тестовете, които провежда Европейската централа не са толкова ефективни и какво още трябва да проверява БНБ, за да има още по-пълна картина? - Въпросът с практиките и на регулаторните органи, не са във вакуум, а в една обществена среда, развити капиталови пазари и развити институции. В САЩ могат да си позволят и моя опит показва, че са много сериозни в това отношение. Американците по принцип, дори като катастрофират гледат да се убият. Надзорниците, регулаторните органи в по-малко развитите страни, независимо дали е България или Мексико са винаги ограничени политически и финансово. Защото когато кажете, че в една банка или в банковата система има проблем, ти трябва веднага да можеш да извадиш парите и да го запушиш този проблем. Затова в САЩ първите СТ, които бяха нпаравени, решиха въпроса, имаше доверие сложиха се парите и въпросът приключи. Европа е по-сложна работа. Нямам никакво съмнение, още повече, че аз съм бил в консултативна група към Европейския банков орган още от самото му създаване 2011 - 2013 година и нямам никакво съмнение в компетентността, високата квалификация и прочие на хората, които извършват СТ. Но там въпросите са политическите ограничения. Могат да се извършат СТ, могат да дадат резултата, но не могат да извадят парите, парите ги вадят страните членки. - Какво показва графиката, която показвате? - Графика съм взел от Файнешъл таймс. Става дума за процента на лошите кредити в кредитните портфейли на банковите системи в няколко страни. Там горе стърчат с половината пари необслужвани кредити Гърция и Кипър, а по-надолу следват Португалия, Италия, Ирландия, България, а след това е Румъния. Тук е едно място, където изпреварваме съседите. Българската банкова система има по-голям процент лоши кредити отколкото Румъния. Тази графика е важна, за да можем да преценим резултатите. Дотук всички коментари, които аз съм чел и които слушам е да повторим това, което е казал управителят на БНБ.Сега въпросът е можем ли да вярваме на тези СТ на БНБ, които са безпрецедентни, те са сложни. Моето заклюение е следното: Нямам никакви причини да не вярваме на резултатите публикувани от БНБ, защото УС на БНБ е избран от българските народни представители, а те са облечени с нашето доверие, на избирателите. Тоест няма причина да не вярваме. От друга страна нямаме никакво основание да вярваме. Имаме основание да вярваме на нещо, само, ако можем да го пипнем, ако можем да го проверим. И ето тук СТ проведени в България или по-скоро формата, в която се обябявяват резултатите се различава от това, което направи Европейският банков орган в края на юли т. г. , третите поред СТ в Европа. А това, което всъщност направи Европейският банков орган беше да публикува по 16 000 числа - показатели, за всяка една банка от 51 подложени на СТ поотделно. Именно, за да могат инвеститорите, защото казахме, че СТ са главно важни за акционерите, да могат сами да повторят упражнението за банката, която ги интересува. БНБ това нещо не го прави, така че ние не можем да знаем. - Можем ли да направим сравнение между резултатите, които направи ЕЦБ и тези, които сега БНБ представя? - Формално погледнато да, но ако се върнем към графиката с лошите кредити. Как така в Ирландия, която знаем, че трябваше да получи помощ от европеския данъкоплатец, за да стабилизира банковата система, там необслужваните лошите кредити са горе долу същите като в България. А в България както чуваме капиталовата адеквватност надвишава в пъти минималните изисквания. Аз не казвам, че този резултат не е верен, но хората трябва да знаят какво е обяснението. Обяснението е много просто.Аз също така казах, че СТ всъщност не е показател или някаква изненада, защото българската банкова система както и други банкови система бяха подложени на практика под съвсем реален стрес, през 2008, 2009, 2010 г. И ние знаем, че как реагират банките. Ето взимам Ирландия и България. Две, малки хубави страни в двата края на Европа. И в двете страни са били раздавани например до 2008 г. ипотечни кредити в евро с плаваща лихва. Плаващата лихва се определя с Юрибор плюс надбавка. В Ирландия е била практиката Юрибор плюс 90 базисни точки, а у нас плюс 300, 400, но това са количествени подробности. Какво се случва когато след 2008 година Юрибора катастрофира, спада от 4 - 5 %, на 0. Ирландските банки спазват договорите и техните кредитополучатели получавт под 1% лихва. Какво се случва в България? Нашите банки едностранно, произволно в нарушение на кредитните договори, които сами са съставили повишават лихвите. Тоест на стрес в България са поставени не банките, а техните кредитополучатели. Ако проблемите в дупките на балансите в Запазна Европа бяха запълнени с публични средства, в България бяха запълнени със средства на кредитополучатели, тоест на част от данъкоплатците. По този начин българската банкова система действа като спирачка, като пясък в колелата на икономиката. С това се обяснява, от една страна високата капиталова адекватност. Всички тези провизии са резултат на практика на неправомерни извличания на средства от малкия бизнес и от домакинствата, които те не дължат. Това, което казах аз и още двама души преди 5 години, днес се вижда в съдебни решения на съдилищата в София, във Варна, в Русе, в Търговище. Ето това е, че на стрес са подложени кредитополучателите у нас, а не банките. Затова й казах, преди г-н Радев да обяви резултатите от СТ, че българската банкова система никога не е била по стабилна отколкото е сега. - Имаше критики, че нямало информация на взаимносвързани лица, когато става дума за отпускане на кредити. Явно тази информация ще остане недостъпна? - Ето вижте, значи ние се правим на европейци. Логиката каква е? Имаш шок върху икономиката, въображаем, възможен, но не невероятен, имаш шок в икономиката, който се състои в рецесия, дефлация спадане на цените на жилищата. Там логиката каква е? Естествено, че част от кредитополучателите, дълговете, кредити, които са раздавали банките няма да бъдат обслужвани. От там, тук се къса връзката, ако не бъдат обслужвани заемите, ще спаднат печалбите на банките. Вероятно, ще бъде подяден капиталът, защото капиталът е първия буфер срещу загуби. Е, да ама тук се къса връзка. Нито една година българската банкова система не е отчела загуба. Отчела е намаление на печалбата. Ето затова казвам, че тя изсмуква соковете, жизнените сокове на дребния бизнес, на средния бизнес, на който може, на домакинствата. И затова България се влачи с такива ниски темпове на растеж. Имаме едно загубено десетилетие от 2008 г. до 2018 г. - Сега обаче има много прогнози, че ще има промяна при лихвите след СТ? - То промяна може да има, но тук искам да отправя крайния отговорен за това състояние в България. Във всяка цивилизована европейска страна регулирането и надзора на банките се състои от две различни дейности. Едната е потенциален или наздор за финансовото благосъстояние или благоразумно поведение на банките, това което е отговорност на БНБ. И другият клон на регулирането е наздор на търговското поведение в бизнеса. Сега се сещам за една друга разлика между СТ в България и в Европа - търговското поведение в бизнеса, да не бъдат мамени клиентите. У нас този надзор в областта на банковия сектор абсолютно липсва, законодателно липсва.Той не е ангажимент на БНБ, няма никакъв орган, които да е ангажиран с това. Ако някой ми възрази ще обясня, че това не е КЗП, тя е с извадени зъби, въпреки че се опитва сега, трябва да признаем на това ръководство, че за първи път са заведени три колективни иска срещу три банки. Ще видим как ще се развият, но това за първи път става. Така че това е, което липсва в България и затова на всякъде другаде банките обслужват клиентите, а у нас клиентите обслужват банките. Разликата със СТ в Европа тези последните, които завършиха през юли, е следната: В неблагоприятни сценарий, който в Европа се е разглеждал, банките - 51, са отделили или са направили оценка за 78 млрд. евро, които те в неблагоприятния сценарий биха платили като глоби именно за нарушение на правилата за търговско поведение. У нас такова перо няма. Никой, никога няма да събере и не е събирал у нас, защото не е глобявал банките. И в този смисъл културата, която господства у нас в банките е изразена така, аз искам да цитирам един мениджър, средно ниво, в клон на голяма банка в Пловдив: Знаем, че не е редно, но знаем, че може! 24news.bg

Ремонт в столицата затваря за коли площада около "Св. Александър Невски"

  По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината, пише Нова телевизия. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. „Група от пешеходни връзки, които да свързват площадните пространства, улиците, историческите центрове, за да може да се създаде един пешеходен маршрут”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков. Новината обаче бързо срещна неодобрението на шофьорите. „Трагедиите в София продължават. Повече не мога да кажа нищо. Не стига разкопаните улици и кражбите ами ще се занимаваме и със затваряне още на зони”, възмути се таксиметров шофьор. В мащабния ремонт, започващ от догодина, се включва подмяна на настилките, ново улично осветление и нови пейки. На 10 централни места в града ще са разположени и безплатни Wi Fi зони.         Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. „Група от пешеходни връзки, които да свързват площадните пространства, улиците, историческите центрове, за да може да се създаде един пешеходен маршрут”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков. Новината обаче бързо срещна неодобрението на шофьорите. „Трагедиите в София продължават. Повече не мога да кажа нищо. Не стига разкопаните улици и кражбите ами ще се занимаваме и със затваряне още на зони”, възмути се таксиметров шофьор. В мащабния ремонт, започващ от догодина, се включва подмяна на настилките, ново улично осветление и нови пейки. На 10 централни места в града ще са разположени и безплатни Wi Fi зони. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината По-малко автомобили в центъра на София. Това предвижда нов столичен ремонт на стойност 40 милиона лева. Ключови места в града ще бъдат затворени за движение на коли и превърнати в зони за разходка. Шофьори и пешеходци реагираха по различен начин на новината. Катедралният храм "Александър Невски". Паметник на културата, чийто площад от години е предпочитано за шофьорите кръгово кръстовище. И паркинг. Сега, ако искате да разгледате храма, трябва внимателно да се огледате и в двете посоки, защото тук трафикът винаги е интензивен. Скоро обаче "господари" ще са единствено пешеходците, туристите и… младоженците. ПО ТЕМАТА   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони.   БЪЛГАРИЯ ПАВЕТА ИЛИ АСФАЛТ: Софиянци решават съдбата на „Дондуков” По план цялото пространството пред паметника трябва да се превърне в място за отдих и разходка. В споделена зона за пешеходци и велосипедисти предстои да се превърне и улица Шишман. В бъдеще идеята е за цяла верига от пешеходни зони. „Група от пешеходни връзки, които да свързват площадните пространства, улиците, историческите центрове, за да може да се създаде един пешеходен маршрут”, коментира главният архитект на София Здравко Здравков. Новината обаче бързо срещна неодобрението на шофьорите. „Трагедиите в София продължават. Повече не мога да кажа нищо. Не стига разкопаните улици и кражбите ами ще се занимаваме и със затваряне още на зони”, възмути се таксиметров шофьор. В мащабния ремонт, започващ от догодина, се включва подмяна на настилките, ново улично осветление и нови пейки. На 10 централни места в града ще са разположени и безплатни Wi Fi зони.

Александър Корнезов: Голям брой важни дела не стигат до Съда на ЕС

 "Голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях". За този проблем сигнализира в интервю за Mediapool доц. Александър Корнезов, който на 19 септември 2016 г., стана съдия в Общия съд на Европейския съюз. Преюдициалните запитвания се отправят от българските съдилища, когато трябва да се приложи правото на ЕС и има нужда от тълкуването му. В своите заключения по запитванията Съдът на ЕС прави задължителни за съдилищата и институциите в държавите членки тълкувания. По думите на Корнезов фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. "Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение", посочва юристът. Доц. Корнезов, какво означава новият пост, който заемате? С какво той е важен за България и за българските граждани и фирми? Това е признание и успех за България, тъй като страната ни е сред първите държави членки, които получиха право на втори съдия в Общия съд на ЕС. Това стана възможно в резултат на реформата на Съда на ЕС, която в частност предвиди вливането в Общия съд на Съда на публичната служба на ЕС, където бях избран за съдия след конкурс, в който участваха 79 юристи от целия Европейски съюз. Целта на реформата е да се ускори съдебното производство и да се подобри качеството на съдебните актове, постановявани от Общия съд на ЕС. За целта се предвиждат редица мерки, сред които поетапно удвояване на броя на съдиите в Общия съд до 2019 г. Реформата засяга непосредствено и българските граждани и фирми, защото те могат да сезират директно Общия съд на ЕС при определени условия, за да защитят правата си, като например да искат отмяната на актове на институциите и органите на ЕС, както и да водят дела за ангажиране на отговорността на Съюза при неизпълнение на договорни задължения или дори за да потърсят обезщетение за вреди, произтичащи от неправомерни действия от страна на институциите или органите на ЕС. Най-вече става дума за дела в областта на конкурентното право, държавните помощи, антидъмпинга, т. нар. ограничителни мерки, като например запор на сметки на лица, заподозрени във връзки с тероризма, интелектуалната собственост, достъп до информация, публичната служба на ЕС и др. По принцип се избягва българските съдии да са част от съдебния състав в дела, в които една от страните е българската държава, гражданин или фирма, за да се избегне всякакво съмнение за пристрастност. Как Ви се виждат проблемите на българското общество от Люксембург, ако ги гледате през призмата на делата, които стигат до Съда на ЕС? Струва ми се, че делата, които стигат до Съда на ЕС от България, не отразяват истинските проблеми на българското общество. Само малко от тях поставят принципни въпроси от значение за развитието на българското и европейското право. За това има две обяснения. Първото е непознаване и оттам неприлагане на правото на ЕС, или само формалното позоваване на него, без обаче да се вникне в същността му. Второто обяснение е, че има нежелание - съзнателно или не - в делата от обществен или голям икономически интерес да не се отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕС. Образно казано, преюдициалното запитване изважда делото извън контрола на всякакви местни зависимости и субекти, доколкото е немислимо българският съд да не се съобрази с решението на Съда на ЕС. В тази връзка винаги съм казвал, повтарям го и сега: преюдициалното запитване е най-мощното оръжие за възтържествуване на правото, с което разполага българският съдия. Бихте ли дали някои по-важни и интересни примери на решени преюдициални запитвания от последните години? Примерите са много, но тук ще се огранича само с няколко от последните 2 години. Делото "Google Spain" е особено важно с това, че Съдът на ЕС постанови, че при определени обстоятелства "Google" е длъжен, при поискване, да изтрива злепоставяща за дадено лице лична информация от търсачките си, дори и тя да е достоверна. Това вече се прилага в практиката. В делото Schrems Съдът на ЕС не се поколеба да отмени решение на Европейската комисия, което позволяваше на компании като "Фейсбук" и "Майкрософт" да изпращат и складират събраните лични данни на европейски граждани в сървърите на компанията в САЩ. В делото Съдът установи по категоричен начин, че властите в САЩ на практика имат почти неограничен и често неконтролиран достъп до личните данни на европейските граждани, фигуриращи в техните профили във "Фейсбук", което е в остро противоречие с европейските стандарти за защита на личните данни. Друг пример е делото Gauweiler, образувано по преюдициално запитване от германския федерален конституционен съд, в което Съдът на ЕС остави в сила програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавни облигации на вторичните пазари, програма, която в голяма степен облекчи дълговата криза в Европа. Важни и много актуални са и решенията на Съда в делата Dano и Alimanovic, в които Съдът категорично отсъди, че правото на ЕС не позволява т.нар. социален туризъм, при който гражданин на една държава членка се установява в друга държава членка с цел да се възползва от социалните й помощи. Бих споменал и делото Philip Morris, в което Съдът на ЕС остави в сила новите стриктни изисквания по отношение на тютюневите изделия, като например по-големите предупредителни текстове и картинки, забраната за добавка на овкусители, които придават вкус на билка, ментол, ванилия и други в цигарите, забраната за означения от рода на "натурални", "ултралеки", "органични" и т.н. В кои случаи най-често казуси на български граждани и фирми стигат до Общия съд или до Съда на ЕС? Къде виждате неизползван потенциал? В Общия съд делата, заведени от български граждани и фирми, са малко, основно в областта на държавните помощи и ограничителните мерки. Причината за това е, че повечето от актовете на институциите на ЕС, които подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС, са най-общо казано от икономически характер, а икономическата активност в България е твърде незначителна, за да представлява интерес за европейските институции. Обратно, в Съда на ЕС, където мнозинството дела се образуват по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища, "българските" дела са далеч по-многобройни, повече от 70 на брой от 2007 г. до днес. Някои от тях, като например делата Елчинов и Канон, са от огромно структурно значение за съдебната власт у нас, тъй като в тях Съдът на ЕС постанови, че долните инстанции следва да не се съобразят с тълкувателно решение/постановление на ВКС или ВАС, съответно със задължителните им указания при отмяна на решение и връщането му за ново разглеждане, ако те противоречат на правото на ЕС. Тези две решения предоставят безпрецедентна възможност на първо- и второинстанционните съдилища в България да инициират, посредством преюдициалното запитване, промяна в постоянната съдебна практика на върховните съдилища и така активно да участват, дори да провокират развитие на правото както на национално, така и на европейско ниво. Те индиректно поставят и изключително важния въпрос за тълкувателната дейност на върховните съдилища и доколко тя представлява правораздавателна дейност. Съдът на  ЕС се ограничи с това да постанови, че ако тълкувателно решение/постановление противоречи на правото на ЕС, то българските съдилища трябва да не го прилагат. Но големият въпрос остава. Що се отнася до правните въпроси, които се поставят, мнозинството са в областта най-вече на ДДС, митническия съюз, забраната за дискриминация, пространството за свобода, сигурност и правосъдие, но има решения и в областта на околната среда, енергетика, транспорта, търговската политика на ЕС и гражданство на ЕС. Както споменах обаче, струва ми се, че голям брой дела от съществен икономически или обществен интерес не стигат въобще до Люксембург, тъй като съдилищата не отправят преюдициални запитвания по тях. Именно тук виждам огромен неизползван потенциал. Фрапантен пример са обществените поръчки, където за никого не е тайна, че европейското право и добри практики системно се заобикалят у нас. Въпреки това, до ден днешен няма нито едно преюдициално запитване в областта на обществените поръчки. Друг пример е конкурентното право, което е в много голяма степен регулирано от норми на правото на ЕС. Но и по тези въпроси няма нито едно преюдициално запитване относно забраната на картелите и на злоупотребата с монополно или господстващо положение. В областта на наказателното право у нас до скоро се считаше напълно погрешно, че наказателният съд не може да отправя преюдициални запитвания, доколкото задължението му да изложи фактите по делото в самото запитване компрометирало безпристрастността му и трябвало да води до отвод на съдебния състав, отправил запитването. Подобно тълкуване на НПК влиза в остро противоречие с правото на ЕС, както Съдът на ЕС постанови наскоро в решението си в делото Огнянов. Така че това мнимо препятствие пред отправянето на преюдициални запитвания по наказателни дела вече формално е елиминирано. Остава  наказателните съдилища да поемат своята отговорност и задължение да прилагат правото на ЕС. Едва ли функцията на правото на ЕС е да коригира многобройните пробойни в българската съдебна система, но все пак наблюдава ли се според Вас такъв косвен ефект от 2007 г. насам? За съжаление, не. Крайно време е да разберем, че ЕС няма да оправи българската съдебна система, нито останалите проблеми в държавата. Трябва сами да запретнем ръкави и да си свършим работата. При все това, правото на ЕС предоставя особено мощен инструментариум на можещите съдии, които имат характера и волята да го прилагат. Но като цяло периодът от 2007 г. насам е една пропиляна възможност да променим подхода на българските магистрати и администрация, които имат навика да се аргументират формалистично, буквоядски. Правото на ЕС изисква да се борави с друг тип инструментариум, като например принципа на тълкуване на националното право в духа на правото на ЕС, принципите на ефективност и равностойност, общите принципи на правото, директен ефект и директна приложимост и пр. Но и до днес голяма част от българските съдебни актове остават слабо мотивирани със силен буквалистичен уклон, като се пренебрегва духа на закона и общите принципи на правото. Масова практика например е да се отхвърлят исканията на страните за преюдициално запитване почти без мотиви или напълно формално, без съдът отговорно да обсъди доводите на страните в тази връзка. Проблемът е особено видим във върховните съдилища, които по принцип са длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на правото на ЕС. Но те твърде често отказват да направят това с бланкетния довод, че отговорът на въпроса бил "ясен". Преодоляха ли се проблемите около многобройните случаи на слаба компетентност на магистратите в България за същността на правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС? На пръв поглед, да. Много от магистратите минаха някакъв вид обучение по право на ЕС. Вече е предвидено и правото на ЕС да е част от конкурса за първоначално назначаване на магистрати, което следва да бъде приветствано. Понастоящем в много съдебни актове намираме някакъв вид позоваване на правото на ЕС. Но по-задълбоченият анализ показва, че това понякога е само привидно. Твърде често позоваването на правото на ЕС е чисто формално. Липсва вникване в проблематиката и вещо боравене с различните инструменти, присъщи на правото на ЕС. Практиката на Съда на ЕС, която е от ключово значение, също се познава слабо и като цяло не се следи систематично. Разбира се, има и магистрати, които отговорно и много компетентно изпълняват задълженията си на "европейски“ съдии. Те заслужават подкрепа и поощряване. Но за съжаление те като че ли не дават цялостния облик на системата. Имате ли представа доколко институциите в България са склонни директно да прилагат регламенти на ЕС, ако има противоречие с българския закон? Като че ли се страхуват да го правят. Както споменах вече, наблюдава се едно явление от последните години на чисто формално позоваване на правото на ЕС. Така се създава впечатление, че съответният орган е "приложил" съответната европейска разпоредба. Но много често това е само голословие, без особено вникване в проблематиката. Дори има немалко примери, в които дадена норма от правото на ЕС се цитира, за да обоснове напълно грешен извод. Понякога вероятно е въпрос на незнание, но може да има и елемент на нежелание в някои дела, както подсказвате във въпроса си. Примерът, който дадох с обществените поръчки и правото на конкуренцията, е красноречив сам по себе си. Показателен е фактът, че голямото мнозинство преюдициални запитвания от български съдилища са отправени от едни и същи 7-8 съдии, които мога да назова поименно. Те заслужават адмирации за знанията и куража, който демонстрират. Но в крайна сметка, тук става дума само за 7-8 съдии, които представляват по-скоро изключението, а не правилото. Обратните примери са много повече. За вече почти 10 години ВКС е отправил само 2 преюдициални запитвания, едно от което беше отхвърлено като недопустимо. А да не забравяме, че върховните съдилища са по принцип длъжни да отправят преюдициални запитвания, когато се поставя въпрос за тълкуването или валидността на норма от правото на ЕС. Апелативните съдилища не са отправили нито едно преюдициално запитване. Конституционният съд също страни от диалога със Съда на ЕС, въпреки че конституционните съдилища на много държави членки – Белгия Австрия, Германия, Франция, Италия, Словения, Литва, Испания – все по-често прибягват до преюдициалното запитване като способ за преодоляване на евентуални противоречия между националното, вкл. конституционно право и правото на ЕС. Така че статистиката, със своите над 70 преюдициални запитвания, ласкае България и българската съдебна система, като оставя впечатлението за активно прилагане на правото на ЕС у нас. Но един задълбочен анализ показва, че всъщност голямата част от съдилищата у нас, включително на най-високо ниво, невинаги изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на ЕС.  Поставя и се и друг въпрос, а именно изпълнява ли България решенията на Съда на ЕС. Както знаете, Съдът на ЕС е установявал на няколко пъти, че България не изпълнява задълженията си, произтичащи от Договорите. Например наскоро Съдът констатира, че вятърните паркове на нос Калиакра са построени в противоречие с правото на ЕС. Европейските институции, а и българските граждани, очакват да видят кога и как ще се изпълни това решение. Да не забравяме и, че при неизпълнение на съдебно решение, е възможно страната ни да бъде осъдена на заплаща глоби, които се начисляват до пълното изпълнение на решението.   Като човек, който и академично се занимава с право на ЕС, вие простихте ли на българските финансови власти грубото погазване на правото на ЕС през 2014 г., когато въпреки многобройните писма на Европейската комисия и на Европейския банков орган БНБ и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не пожелаха да изпълнят еврорегламентациите и да изплатят навреме гарантираните влогове на хората в КТБ, а държаха парите им блокирани абсолютно незаконно близо 6 месеца? Защо никой в двете институции не понесе отговорност за този случай и той не е ли доказателство за факта, че България не е правова държава? Отново стигаме до основния въпрос, който от десетилетия подкопава устоите на обществото ни, а именно въпросът за върховенството на правото. В случая Европейската комисия предупреди България, че според нея българското право противоречи на европейското, доколкото то предвижда допълнителни, по-тежки условия за започване на изплащането на депозитите отколкото, тези предвидени в правото на ЕС. Но ЕК реши да не образува производство срещу България пред Съда на ЕС и едва ли можем да я виним за това. В този тип производства тя разполага с широко право на преценка и вероятно е счела, че казусът КТБ е твърде незначителен на фона на огромните проблеми в банковия сектор в Европа. Затова именно казвам, че не можем да чакаме някой от Брюксел или от Люксембург да ни реши проблемите. Тук ставаше дума все пак и за депозитите на крайно уязвими граждани, които се нуждаеха без забавяне от спестяванията си – болни хора, дарителски фондове за лечение на деца и др. Но правото на ЕС предоставя им други способи за защита, като например отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС. Тоест средствата за защита на правата, които правото на ЕС предоставя на всеки един от нас, са налице. Въпросът е обаче дали и как те се прилагат на практика в България. Така пак се връщаме до въпроса за върховенството на правото в България. Вие работите в сферата на конкурентното право. Успява ли, според Вас, Комисията за защита на конкуренцията у нас наистина да работи по предназначение? Действително ли е толкова трудно да се докаже картел в сектор "горива"? КЗК е изключително важен държавен орган за всяка държава с пазарна икономика, може би един от най-важните в държавата въобще. Нейна основна задача е да санкционира картелите и злоупотребите с господстващо положение, както и нагласените обществени поръчки. Всички тези нарушения представляват, образно казано, „кражби“ в ущърб на крайния потребител, т.е. на всички нас, тъй като плащаме по-високи цени за по-некачествени стоки и услуги. Те задушават всеки опит за инициатива, иновативност и изобщо повишаване на ефективността на предприятията на пазара, като не допускат конкуренция, и оттам ограничават нашия избор на стоки и услуги. Именно затова мисията на КЗК е толкова важна. Не може да имаме здрава и конкурентноспособна българска икономика без силна, активна, напълно независима и компетентна КЗК. Нека вземем пример от Европейската комисия, която е абсолютно безкомпромисна с големите картели и компаниите, злоупотребяващи с господстващото си положение. Някои от последните санкции, наложени от комисията, говорят само по себе си: 2.93 млрд. евро за картел на производители на камиони; 1.49 млрд. за картел на пазара  на финансови инструменти; 1.06 млрд. евро на производителя на процесори "Интел" за налагане на определени производители на компютри да работят с техните продукти, за сметка на конкурента им на пазара. В други случаи Европейската комисия постига желания резултат чрез механизма на поемане на задължения от нарушителите, като например в случая VISA, в рамките на който компанията се ангажира да постави граница на някои прекомерни междубанкови такси при плащания с кредитни или дебитни карти. Да, трудно е да се докаже картел, но съвсем не е невъзможно. Въпрос на компетентност и воля. Има ли единодушие в българската правна общност по въпроса дали правото на ЕС има предимство над българската конституция или е обратното? Това е един от най-дискутираните въпроси в правото на ЕС въобще. Без да навлизам тук в подробностите на един продължаващ и безкрайно интересен дебат, струва ми се, че въпросът за предимството на правото на ЕС над националните конституции често се поставя твърде елементарно. Част от конституционното право – например въпросите за държавното устройство и държавно управление – не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС. Освен това, немалка част от европейското законодателство предвижда минимални стандарти като оставя на държавите членки възможността да предвидят по-високи стандарти на защита. В тези случаи по принцип би могла да се приложи националната конституция, ако последната предвижда по-висок стандарт на защита от този, предвиден в правото на ЕС. Също така правото на ЕС отчита конституционната идентичност на държавите членки. С други думи, ако даден принцип или норма от националната конституция е част от конституционната идентичност на съответната държава членка – например светския характер на държавата, задължително използване на кирилицата, забраната на благороднически титли и пр. – правото на ЕС трябва да вземе това предвид. Но ако съществува императивна норма от правото на ЕС, от която не са предвидени изключения и която не оставя право на преценка на държавите членки, тя трябва да има предимство пред националната конституция в случай на конфликт. Обратното би довело до разпадането на ЕС, тъй като би позволило на всяка една държава членка едностранно да решава кои свои задължения да изпълнява и кои не.  

АБВ поиска оставката на Митов заради издигането на Георгиева за лидер ООН

  Най-естественото нещо е министър Митов да освободи поста си, а вот на недоверие за външната политика отдавна е наложителен. Това заяви на пресконференция лидерът на АБВ Георги Първанов, съобщи БГНЕС. Първанов запита що за процедура е това прехвърляне и добави, че вероятно учените ще трябва да се произнесат, тъй като е прецедент в историята на международните и дипломатически отношения. „Защо и как се стигна до тук, и какво следва от тук нататък е по-важният въпрос. Това правителство забави издигането на българската кандидатура за генерален секретар на ООН месеци наред, въпреки натиска на обществото и призива на политическите партии. Самото забавяне и колебание показа, че има нееднозначно отношение към решаването на този въпрос. С измъченото издигане на Бокова идва периодът на скрития саботаж. Нито за миг правителството, българската дипломация, не само, че не си направи труда да подпомогне Бокова, но и препятстваше развитието и налагането на кандидатурата й”, категоричен бе Първанов. Той изтъкна, че премиерът казва – „положихме огромни усилия”, вярно е, положиха неимоверни усилия, за да попречат на тази кандидатура, за да се стигне до етапа, в който директно влязоха в сблъсък, търсейки и международна подкрепа, с нашия кандидат. „Несъстоятелна е тезата за представянето на един или друг кандидат в тези няколко тура. Представянето е преди първия тур, преди първото гласуване, на което, след представянето на Бокова беше на 3-то място и беше изявеният фаворит. От там нататък всичко, което се случва на 2-3-6 тур, е просто оценка за дипломатическите усилия, за национална дипломация, аз така го разбирам. Не може да си трети, да си първата жена, единственият ключов представител от източна Европа и от там нататък започват неимоверните усилия на този невероятен министър без аналог в новата българската история – Митов. Такава излагация не е имало, това е просто смешно и жалко”, каза Георги Първанов. Според него от тук нататък никой няма да гледа сериозно на българската дипломация от тук нататък и на наша кандидатура няма да се погледне сериозно за какъвто и да е пост в международни организации. „Най-естественото нещо е министър Митов да освободи поста си, но отговорността на премиера е изключително висока. Това, какво искат в Европа, какво искат ЕНП, какво искат в Германия, е ли основание ние да сменяме по средата на реката своя кандидат?”, запита Първанов. Той е категоричен, че това идва да покаже, че нямаме суверенна дипломация и правим всичко, което ни поискат отвън. „Поискали са да спрем Белене, спираме го, да се откажем от Бокова, отказваме се. Унизително и обидно е за нацията, която има 1300 годишна история. Правилно е, че се опъваме на Толстой, на разрушения български паметник в Македония, но това, което става в момента е унижение в световен мащаб”, изтъкна лидерът на АБВ. Той посочи, че окуражава Бокова да продължи борбата. Истинското гласуване предстои от тук нататък, досега е индикативно, допълни Първанов. Относно това дали АБВ ще подкрепи вот на недоверие от БСП, Първанов посочи, че вот на недоверие за външната политика отдавна е наложителен. „Не е заради това само, толкова бъркотии във външната политика на България не е създавал никой. Толкова антинационална, слаба, бездейна, противопоказна и неефективна дипломация не сме имали за 1300 години. Бихме подкрепили всяка една инициатива, но не е в това въпроса. По този въпрос трябва да има национален консенсус, а не няколко души, които нямат нищо общо с външната политика, да определят облика й. Идеологизирана е външната ни политика, което е пагубно за държавата ни”, убеден е Георги Първанов. Той оцени шансовете на Кристалина Георгиева до момента като нулеви.

Първият приют за работливи магарета беше открит в Гоце Делчев

  С водосвет край село Баничан, община Гоце Делчев днес по обяд бе открит първият приют за магарета. В момента обитателите на приюта, наречен "Долината на магаретата", са 17, капацитетът на трите магарилници е 60 стари и уморени животни - синоним, както на работоспособност, но най-вече на прословутия магарешки инат, пише БГНЕС. „Това място е създадено с много любов, обитателите му са магарета, които вече не стават за работа по селата, тук са, за да си доживеят старините”, каза Марио Дърпатов. Според него в приюта има и бездомни кучета, които са приети тук и се лекуват. „Основна храна е естествената паша и сено, дохранваме ги с моркови и ябълки, чрез които получават витамини. Всички магарета тук са с истории, например Марко бе доведен тук от село Копривлен едва креташе, имаше традиционния артрит, вдигнахме го на крака, за това е с покривало”, добави Дърпатов. Да види предадения си любимец на име Марко, в приюта пристигна един вид на свиждане от село Ляски бай Ангел Къшев и съпругата му Таня. „Марко го купихме веднага след демокрацията, работи ми вярно 25 години, дойдохме да го видим”, обясни бай Ангел, галейки нежно и с любов Марко. Съпругата му Таня му буташе в устата моркови, които вадеше от торбата. На откриването присъстваха кметът на Гоце Делчев Владимир Москов, заместниците му, както и гости от управителния съвет на “Ветеринари в действие” от Швейцария. Всички отдадоха направеното тук на швейцарците Мая и Бернхард, които попът благослови след отслужения водосвет. На площ от 250 декара българското подразделение на швейцарската организация за защита на животните “Ветеринари в действие” е изградила уникално съоръжение, състоящо се от три магарилника, пасища и необходимата инфраструктура, което може да приюти около 60 магарета, а при нужда капацитетът му бързо може да бъде увеличен двойно. В Долината на магаретата работят 9 гледачи, както и ветеринарен лекар, преминали курс на обучение от швейцарски специалисти. Стремежът на “Ветеринари в действие” е да осигури дом за стари, немощни или ненужни магарета. Днес в магарешкия санаториум вече са настанени 17 обитатели, които са предадени от своите собственици. Също така, “Ветеринари в действие” има обучен мобилен екип, който предоставя безвъзмездно грижи за около 200 магарета в региона. Единственото условие за собствениците на четириногите, които искат да се включат в програмата на организацията, е когато магарето вече не им е нужно по една или друга причина, то да не бъде продавано за месо, а да бъде предоставено на приюта, където да може да изживее спокойно старините си. “Ветеринари в действие” е организация за зашита на животните основана през 2005 г. в Швейцария. Днес тя има клонове в Италия и България. Основната цел на “Ветеринари в действие” е оказване на професионална ветеринарномедицинска помощ на животни в нужда, за които няма кой да се погрижи – бездомни, малтретирани или такива със социално слаби собственици. У нас “Ветеринари в действие” работи от 2007 г., като първоначалната дейност е свързана с осъществяване на кампании за кастрация на безстопанствени животни. През същата година организацията поема ветеринарномедицинските грижи за кучетата на фондация “Очи на четири лапи”, а две години по-късно започва дейност на територията на Община Гоце Делчев. Освен помощ за магаретата, от “Ветеринари в действие” организират и кастрационни кампании за безстопанствени животни в региона, като до момента са обработени над 500 кучета. В близко бъдеще организацията планира да финансира строежа и оборудването на ветеринарна клиника за бездомни животни в близост до приюта за магарета.

Владислав Горанов: Посочете едно мое действие в интерес на Пеевски

 Цветан Василев може да докаже твърденията си само в съда, а не от сръбски хотел. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира интервюто на бившия банкер от септември, който тогава нарече Горанов "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски". "От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение", заяви Горанов пред Mediapool. Той коментира още, че евентуални предсрочни избори ще оставят държавата за дълго на автопилот. Министърът коментира още социалните аспекти на Бюджет 2017 и наливането на милиарди в програмата за саниране. Г-н Горанов, казахте, че сте против идеята правителството да подаде оставка след слабия резултат на кандидата на ГЕРБ на първия тур на изборите. Защо смятате, че едни предсрочни парламентарни избори ще доведат до проблеми за държавата? В какво може да се изрази дестабилизацията? Сами по себе си, предсрочните парламентарни избори не са проблем. Проблемът за държавата и обществото идва от няколко обстоятелства. На първо място това означава няколко месеца безвремие и прекратяване на всички реформи, които сегашното правителство е предприело и най-вече измененията в законите свързани с реформата в правосъдието в широк смисъл. Замиране на работата в администрацията и на практика държава на автопилот. Действащ парламент със служебно правителство и президент с броени дни до изтичане на мандата. В същото време парламентът като заложник на Конституцията ще разглежда теми от собственият си дневен ред, без да има политически легитимирана изпълнителна власт, която да предлага дългосрочни решения и да носи отговорност за тях. Помислете и за това какво би могло да бъде следващото парламентарно мнозинство. Фрагментиран парламент, който ще преповтори до голяма степен сегашната си структура. Трудно сформиране на ново правителство на принципна основа и засилване на политическата нестабилност. Не е за пренебрегване и качеството на управление, което едно ляво правителство, подкрепено от ДПС и други по-малки формации може да предложи, а отрицателният ни опит в това отношение е богат. Нямате ли усещането, че и тази година бюджетът е скучна тема за хората, защото фокусът и на политици, и на експерти е върху дефицита и дълга, а не върху доходите и бедността. Не водим ли вече 20 години погрешния дебат в икономиката – за дефицити и дългове, докато истинският проблем на хората е високият дял на бедността, фактът, че много малък дял от населението се ползва от сегашния модел на растеж? Тук въпросът е каква е ролята на държавата в икономиката – трябва ли да бъде по-голяма или по-малка. Факт е, че в ЕС преразпределителната роля е с 20-30% по-висока от тази в България. Средно в общността 44-45% от брутния вътрешен продукт (БВП) се преразпределят през бюджета, а в България този показател рядко доближава 40%. В този смисъл това е въпрос на дебат, който не се е състоял в нашето общество. Но ако държавата започне да преразпределя повече, това означава на първо място данъчна система, различна от настоящата, и второ - носене на по-голяма отговорност от страна на държавното ръководство за съдбата на хората. Въпросът не е само за нивото на преразпределение през бюджета, а и за ролята на държавата за увеличаване или намаляване на социалното неравенство. Не допринася ли например данъчната система у нас за утвърждаване на бедността и социалното неравенство – България е сред страните в ЕС с най-ниска данъчна тежест като дял от икономиката - 28%-29% от БВП? Не е ли време за промяна?  Въпросът дали по-богатите трябва да плащат по-високи данъци няма еднозначен отговор. По принцип и при сегашната данъчна система по-богатите плащат повече, но в номинално изражение, защото данъкът върху 10 000 лв. е по-голям от данъка върху 1000 лв. Иначе стои въпросът дали да имаме пропорционално облагане (равна ставка за всички доходи, например 10%) или прогресивно облагане (по-високи ставки за по-високите доходи, бел. ред.). Ако установим едно прогресивно облагане, както е в повечето държави в Западна Европа, ще се върнем назад към модел, който сме имали преди 2008 г. Това ще даде възможност определена част от доходите да останат необлагаеми, като значително ще увеличи данъците на средната класа и на по-богатите. Тук отново не се дава отговор на въпроса дали по този начин ще се реши въпросът с бедността и социалното неравенство. Много е възможно, като се направи такова пребалансиране, приходите в бюджета да не нараснат, а увеличението на тежестта за средната класа и за богатите да стане за сметка на освобождаването от данък на по-нискодоходните групи. Тоест това може би ще е мярка с нулев ефект за приходите на бюджета. Именно – подобна мярка няма да повлияе на бюджета, но ще е от полза хората с по-ниски доходи. Въпросът е дали да има определена група хора, които въобще да не бъдат облагани с данъци. Той също няма еднозначен отговор, но дебатът е философски. Толкова ли е страшно да увеличите някой данък за бизнеса срещу по-висок публичен ангажимент в образованието или науката например? Тук има друг концептуален въпрос – пряко или косвено облагане. Облагане на потреблението или облагане на доходите? От гледна точка на политиката, която сегашното управляващо мнозинство води, почти всички партии в парламента, с изключение на БСП, не са склонни на преразглеждане на плоския данък. Оттам нататък маневреността за преразглеждане на съотношението между косвените и преките данъци може да дойде по две линии – или увеличаване на сегашните преки данъци, или намаление на косвените данъци, например ДДС. Свалянето на косвените данъци още повече ще оттегли държавата от преразпределението в икономиката, а увеличаването на преките данъци, например данък печалба, със сигурност ще доведе до трудности със събираемостта, защото ще се търсят все повече варианти за избягване на облагането и в началото, когато се въведе, ще действа потискащо на икономическата активност. Тоест засега оставаме в статуквото? По отношение на данъчната система – да. Но нека погледнем на темата и през разходите. Социалните разходи в тесен смисъл са около 35% от всички разходи на бюджета, а в широк смисъл (с включени образование, здравеопазване, култура, наука) надхвърлят половината от бюджета. Въпросът е дали през това преразпределение се извършва някакво изравняване, сближаване между различните социални слоеве, някаква социална кохезия. Оставаме с впечатлението, че хората като цяло не я усещат. Това е заради ниското ниво като цяло на БВП и оттам ниското ниво на доходите, макар че в последните години има нарастване и на тези показатели. Ако погледнем минималната работна заплата например, тя е нараснала тройно за последните 10 години - от 160 лв. през 2006 г. на 460 лв. от 1 януари 2017 г. Защо бюджетът не е достатъчно смел в социален план? Смело е да се отпуснат 1 млрд. лв. за саниране, смело е да се увеличи бюджетът на сектор "отбрана" с 825 млн. лв., но 230 млн. лв. допълнително за образование (главно за увеличение на заплатите) през 2017 г. не изглежда особено смело.  Ресурсът за санирането на жилищата в следващата година не е в този размер, в който се представя. Как работи санирането като финансова схема? Българската банка за развитие (ББР) отпуска кредити на сдруженията на собствениците в размер на разхода за санирането. А когато държавата извърши разход, тя дава финансова помощ на собствениците в размер на задължението им по кредита към ББР. Целта е да се разтегли в годините изплащането на схемата от страна на бюджета към ББР. В края на 2016 г. например ББР ще получи от фиска значителен транш – до 1 млрд. лв., за погасяване на задълженията по изпълнени проекти и за предплащане на нови. Ще си платите ли сметката? Едно бъдещо ново правителство да не изпадне в ситуацията на предшественика ви Симеон Дянков и да "открие по чекмеджетата" неплатени задължения за стотици милиони левове по санирането? Ако говорим за санирането, извършено дотук, всичко ще бъде разплатено и няма да останат задължения към банката за развитие. Ако дойде следващо правителство, то може да прецени дали да разшири или да свие програмата, но всичко натрупано дотук по сметки ще бъде платено. До момента са сключени около 2000 договора за саниране, а поетите ангажименти са за около 2 млрд. лв. А как изобщо решихте, че санирането трябва да е толкова ключов приоритет във вашето управление, с такъв сериозен публичен ресурс, без да се допитате до гражданите? Неслучайно програмата беше утвърдена от Народното събрание. Иначе едва ли има спор, че енергийно ефективното саниране има редица ползи както за собствениците, така и за обществото като цяло. Що се отнася до това дали сме питали хората, според мен – да, доколкото през лятото на 2014 г. в предизборната платформа на ГЕРБ беше залегнала тази програма и хората, които са гласували за това ГЕРБ да стане управляваща партия, може да се каже, че са я подкрепили.   Защо не увеличихте по-сериозно средствата в образованието? Според вас системата на образованието може ли да поеме наведнъж по-голям ресурс от заложените допълнително 230 млн. лв., естествено с идеята разходът да бъде ефективен? Да, може да поеме и по-голямо увеличение през заплатите на учителите. Ако се стигне до там, че възнагражденията на учителите станат толкова атрактивни, че в учителската професия да се ангажират най-добрите висшисти, това значително ще повиши качеството на учебния процес. А защо не го направите? Вървим в тази посока. Не забравяйте, че две последователни години увеличаваме заплатите на учителите. Въпросът в продължение на много години е отлаган. То бе неглижиран в годините на висок растеж и чак в последните 1-2 години се говори за връщането на образованието в сферата на приоритетите. Защото когато растяха доходите в бюджетната сфера в периода 2005 – 2008 г., ако образованието беше приоритет, заплатите на учителите можеха да растат изпреварващо, за да се стигне до това място на учителската професия в класацията на възнагражденията, което да привлича най-добрите висшисти. Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители. Защо тогава не направихте по-смел ход – например 500 млн. лв. допълнително за образование през 2017 г. за сметка на 300 млн. лв. по-малко за саниране? Може да се зададе и такъв въпрос, но отдавна сме заложили приоритета "саниране". Иначе - да, има и такава позиция. Кажете какво ще правите с такса "смет”? През пролетта предложихте нов модел на таксата, според който ще се увеличи тежестта върху гражданите и ще намалее тази за бизнеса. Сега обаче ГЕРБ май няма смелостта да я гласува в парламента?  Ще се заемем с такса "смет" веднага след изборите. Новият модел, който се залага в закона, предвижда постепенно пребалансиране на тежестта на таксата между бизнеса и гражданите. Ако трябваше да се направи рязко, пребалансирането щеше да е изключително тежко в началото, защото вероятно щеше да доведе до намаляване в пъти на тежестта на бизнеса и увеличаване в пъти на тежестта за населението. Затова и моделът, който сме предвидили, се базира на плавен преход. Сдружението на общините говори за 10-годишен преходен период, чуват се гласове на депутати за 5 години. Със сигурност веднага след приемането на бюджета ще задвижим в парламента измененията. Те вероятно няма да се прилагат от 2017 г., но темата стои от 2002 г. и досега никой не е предприел тази стъпка. След като вдигате такса "смет" за гражданите, може ли да кажете докога държавата през общините ще налива стотици милиони в джобовете на шефовете на 2-3 сметосъбиращи фирми, които на практика са си разделили България – Румен Гайтански,"Титан" и частично братя Домусчиеви? Много от закъсалите финансово общини имат огромни дългове и поети ангажименти именно по перото "такса смет".  Тук въпросът ви е за начина, по който се разходват приходите от таксата и по който се сключват договорите със сметосъбиращите фирми. Това е отговорност на местната власт и наистина на места се наблюдават доста слабости в това отношение. Един пример е Велинград, който в предходния мандат беше сключил договори с една видинска фирма за около 6 млн. лв., при положение, че годишно събират от таксата около 1 млн. лв. Правила има и сега в закона, но тук е ролята на правоохранителните органи да идентифицират и да контролират тези процеси. Кметът, който е сключил тези договори, е предаден на прокуратурата. А вие като министър ще одобрите ли отпускането на безлихвени заеми на такива общини? Не. Не и в размерите, за които те настояват. До момента не съм одобрил нито един оздравителен план на нито една от 36-те общини, които са в процедура на финансово оздравяване. Има по-добри и по-лоши планове. С най-голяма степен на готовност е Сливен, но и там още има нужда от доуточняване. А случаят с Перник, който настоява за 20 млн. лв., засега е тежък.   През септември бившият шеф на КТБ Цветан Василев начерта в интервю от Сърбия схемата на задкулисието у нас. Според него няма политик или министър, който да не е одобрен от задкулисието, преди да заеме поста си. Той твърди също, че няма как да се прави бизнес, без да се плащат подкупи на политиците. Вярно ли е това? Как се влиза в българската политика? Аз не съм имал възможност да се запозная с Цветан Василев. Ако неговият опит е, че е раздавал подкупи на политици да работят в негова полза, значи вероятно има основание тази негова констатация. Добре е да продължи анализа си и да разкаже на кои политици какво е давал, ако това са неговите наблюдения. Той твърди, че са му искани проценти от различни сделки. Добре, нека да разкаже всичко с имена. Но Василев посочи имена – дори директно обвини премиера Бойко Борисов, че е искал процент от сделката за приватизацията на "Булгартабак" например. Не съм чел всичко, което е казал Василев, но такива обвинения биха могли да бъдат доказани, ако Василев се върне в България и участва в съдебен процес. Така той може да докаже всички свои тези. Не приемам позицията му да се крие в една съседна държава, бягайки от правосъдието. Нямаме причина да смятаме, че българският съд действа в някакъв субординация от българската прокуратура. В този смисъл има достатъчно гаранции за справедлив процес и ако той се чувства невинен, има възможности да го докаже, но няма как това да стане от сръбски хотел. В интервюто Василев Ви нарича "готовият на всичко да защити интереса на Пеевски”. Какво ще отговорите? Василев би трябвало по-добре да познава Пеевски от мен, защото доста години имаха съвместни бизнес начинания. Това хвърляне в пространството на релации и обвинения мога да коментирам само по един начин. От 7 ноември 2014 г., а защо не и от преди това, искам да посочите едно мое действие като зам.-министър на финансите или като министър, което е защитило интерес на Пеевски. Тогава ще приема подобно твърдение. Например как бяха направени данъчните проверки на Пеевски? Те не бяха правени в период, в който аз имам досежност до Националната агенция за приходите (НАП). А кредитите за фирми на Пеевски от Българската банка за развитие? До съвсем скоро тя беше в ресора на финансовия министър?  Въпросните кредити са отпускани в период, в който не съм бил финансов министър или зам.-министър. Те са отпуснати по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Тоест, откакто сте министър, ББР не е отпускала кредит на фирма, свързана с Пеевски, така ли? По мое време са отпускани доста кредити, но нямам представа кои са фирмите, свързани с Пеевски. Официално не ми е известно кои са фирмите, собственост на Пеевски. Знам от медиите и от Търговския регистър, че е придобил дял в "Техномаркет", а свързваната с него "Водстрой 98" вече е собственост на Велико Желев. Така че ако ми кажете кои са фирмите на Пеевски, ще мога да кажа дали им е отпуснат кредит по мое време. "Водстрой" например има кредит от ББР, но не е фирма на Пеевски, като той няма нито преки, нито косвени връзки с нея. Що се отнася до КТБ, доколкото ми е известно, Пеевски върна всичките си кредити от тази банка, за да няма упрек към него, че е участвал във фалита на КТБ чрез задължения на негови фирми. В момента не ми е известно нито една фирма, свързана с Пеевски, да има задължения към КТБ. Като споменахме "Булгартабак", очаквате ли догодина извънреден приход в хазната от 100 млн. евро от тютюневия холдинг, ако той не отвори повторно софийската си фабрика. Толкова е глобата, която компанията трябва да плати според приватизационния договор, ако до 1 април 2017 г. не възстанови работата на софийското си подразделение. Как смятате, че ще се развие този казус? Ако компанията не изпълни приватизационния договор, със сигурност ще си търпи санкциите по него. А дали тя ще го изпълни или не, не мога да прогнозирам. Ако тя не изпълни приватизационния договор, всички санкции по него ще влязат в сила. Защо премиерът Ви отне от портфолиото Българската банка за развитие и я прехвърли към министерството на Божидар Лукарски? Освен това, какво стана с данъчната проверка за яхтата на един от шефовете на банката Билян Балев? Отдавна се води дебат за мястото и ролята на ББР. Но доколкото политиките за насърчаване на малкия и среден бизнес са в ресора на икономическия министър, логичното място на този финансов инструмент е в Министерството на икономиката. Що се отнася до данъчната проверка на Билян Балев, тя приключи и се установи, че няма неплатени данъци и той продължава да е изпълнителен директор.

Заплахите на Ердоган за пускането на бежанците породили надежди у тях, че ще тръгнат към Европа

Най-малко 100 000 от сирийските бежанци, установили се в Истанбул, са готови да поемат към Европа и искат отварянето и на границата със Сирия, пише БГНЕС. Заканата на президента Реджеп Ердоган, че ще отвори граничните пунктове и ще залее Европа с мигранти обаче бе възприета от бежанците в Турция буквално като обещание за самите тях и им вдъхна нови надежди. Те са в очакване границите действително да се отворят и да поемат към европейските страни, защото се убедени, че там бъдещето за децата им е гарантирано и по-добро. Възрастните се надяват конфликтите в родните им страни да стигнат до мирното решение, но са раздвоени пред възможността да се завърнат или да дадат европейски шанс на децата си. Малка част от онези, които вече са развили някакъв бизнес в Истанбул, желаят да го продължат, но мнозинството предпочита Европа заради стандартите на живота, образованието и професионалната реализация, отбелязва Анадолската агенция. Ако сравним условията за бежанците в Ливан, Йордания и другите арабски страни с тези в Турция, предпочитам да остана тук и не смятам да тръгвам към Европа, казва сириецът Абу Усаме, отворил търговски обект в мегаполиса. Той подчертава, че предимно младите хора мечтаят да напуснат Турция, тъй като за тях условията в европейския свят са много привлекателни. „Имаше и много младежи, които веднъж вече отидоха там, но се разочароваха и се върнаха обратно в Истанбул. Семейства, които имат деца в Европа, искат да отидат при тях. Мисля обаче, че ако ситуацията в Сирия се успокои, над 95% ще поискат да се завърнат там“, коментира мъжът на средна възраст. Готвачът Ахмед Реджеп също не смята да замине за Европа, тъй като вече е свикнал в Турция и е намерил реализация. Още повече, че негови приятели, успели да отидат в Европа, не били изобщо доволни от условията, които им се предоставят там. Положението им там не е по-добро от това на тукашните, но полагат усилия да се укрепят и да приберат семействата си, казва той. Мухаммед Ахмед е сервитьор и не харесва работата си, затова е готов на всяка цена да се прехвърли на Запад. „Тук сирийците са в доста неизгодна ситуация, заплатите ни са мизерни, условията на труд също. Искам да чета книги, да уча в университет, но нямам такива възможности. Убеден съм, че в Европа ще намеря много добри условия и ще живея така, както аз желая“, споделя младият човек. Същите надежди изразява и Мухаммед Али, общ работник, който е готов на всичко, само за да осигури добър живот на семейството си, но в Европа. Майстор в малко дюкянче Ибрахим ал Йомер иска да замине на Запад и това да стане по напълно законен път, макар да е доволен от положението си в Истанбул. Мисля, че само Европа може да даде бляскаво бъдеще на децата ми, сирийските младежи са наясно, че Европа не е розов сън, но условията тук ги притискат и те я предпочитат, коментира той. За младите хора Европа е професионална реализация, култура и високи стандарти на живот и ако успея по законен път да отида, ще осъществя мечтата си, казва работникът Незир ал Мейдани. Фризьорката Сена Ахмед е притеснена от невъзможността за образование на децата й в Турция, както и от липсата на документи за самоличност и разрешително за пребиваване, и храни надежди за по-добър живот в Европа. Колежката й Сара Йомер разкрива, че е пристигнала нелегално в страната и също няма документи, което е причина да не може да учи в университет. „ООН ни праща помощи само от ориз и брашно, а в Турция тези продукти са съвсем евтини. Много искам да отида в Европа, там да завърша университет, там е по-доброто ми бъдеще“, казва Сара. Университетският преподавател д-р Рана Хомсе обаче смята, че по-голямата част от младежите, желаещи да тръгнат към Европа, са безработни и необразовани. „Нямат дипломи, а мечтаят да си опитат късмета в Европа. Вярванията и традициите на европейците са ни далечни и много чужди. В Турция хората ни приемат сърдечно и топло, нямаме проблеми помежду си и това е една от причините повечето от нас да предпочетат живот в тази страна. Но са много и онези, които без да похванали някаква работа тук, смятат, че Европа ще им осигури чудесни условия“, коментира той. Най-малко 100 000 сирийци ще потеглят на Запад, ако наистина Турция отвори границите си, прогнозира архитект Махмуд Хамдан. Според него обаче по-голямата част от сирийските бежанци мечтаят да се завърнат по родните си места. Но пък децата или съпрузите от много семейства вече са в Европа и настояват да се съберат пак там, на Запад. Пенсионираният генерал Мухаммед Хайрганим призовава Турция да отвори не само границите си с Европа, но и тази със Сирия, като подчертава, че това е крайно наложително. Вече стана невъзможно да се влезе в Турция, необходимо е да се отворят граничните пунктове, за да могат повече сирийци да пристигнат тук и после да се отправят към Европа, така напливът към Запада ще се увеличи още повече, коментира генералът.

Лили Иванова: Истината рано или късно излиза наяве

„Не знам как е станало. Но не е станало, като си седя и си мисля, че съм най-великата. Станало е с работа.” Така отговаря Лили Иванова на въпроса как от трета категория певица, за каквато е обявена в началото, се е превърнала в най-голямата звезда на българската естрада. „Чувала съм упреци, че комунизмът ме е създал. Той не ме е създал, просто съм родена или живяла по времето на комунизма. Той не може да ме създаде. Сега вече имаме пълна свобода и демокрация. Нека се създадат или самосъздадат и други”, казва още тя. Във втората част на разговора с Антон Хекимян певицата се връща в спомените си към началото на своята кариера. Първата ѝ плоча, например, била издадена не у нас, а... в Румъния. Преди да стане певица пък работила като медицинска сестра.  „Съдбата е решила някои неща. Дойдоха и ме потърсиха една група, една селска група. Такива бяха групите навремето. Чули, че някаква медицинска сестра пеела добре, дойдоха и ме потърсиха... Влязох в тази група, някои неща ми харесаха, повечето не ми харесаха. Вдигнах си пак чукалата и се прибрах обратно в Кубрат. Бях само на един концерт с тях. Но успях от тях да чуя много разговори, да науча, че имало Концертна дирекция... И си викам, аз, ако съм решила да ставам певица, значи трябва да отида в София и така...  Взех влака и тръгнах. В куфара нямах нищо особено. Но като дойдох тук, си спомням, още от тогава знаех какво искам. Бях наясно. Тогава имаше бюро „Естрада”. Взех си хотел срещу бюро „Естрада”, отивам там и казвам – аз съм певица. Ами почти никъде не съм пяла, но както и да е... Дошла съм в София да ставам певица. Това беше...”, припомня си Лили Иванова. После обаче, след като никой не я потърсил, се прибрала в родния си град. Не се отказала обаче от мечтите си и дошла в София втори път – със същата цел. „Втория път, когато дойдох пак с куфарчето, ме посрещна един мой съученик – Павлин Иванджиков, който е син на моя учител по пеене в Кубрат. Той беше студент тук в Консерваторията. И ми каза така: „Ти луда ли си да дойдеш тук? Тука са такива лъвове.” Нашият разговор се водеше пред хотел „България” на жълтите павета. Имаше там на ъгъла един ресторант, един магазин за цветя. И казвам: „Виждаш ли онзи магазин за цветя? От там ще ми купуват цветя за концерта...” Толкова съм била вече самонадеяна и амбицирана... Аз съм дошла, за да победя. А той се изсмя и казва: „Ти луда ли си? Тук Емил Димитров е най-големият, той е лъв, и Мария Косева”. Наистина те бяха звездите тогава. Аз не се познавах нито с единия, нито с другия. След това се запознах, защото ме сложиха да пея в тяхната група”, разказва Лили Иванова.  По късно съдбата я отвежда в Букурещ, където пее в театър „Танасе” и в хотел „Амбасадор”. „Там живеехме всички, групата ми и аз и пеехме в ресторанта, имахме програма – 20 минути. А аз след това пеех пък в театър „Танасе”...  Там идваха най-големите джаз музиканти на Букурещ. Тогава самите музиканти ми предложиха: „Ние работим в „Електрикорд” – техният „Балкантон” – искате ли да направим запис заедно с вас?”. Затова първата ми плоча беше издадена в Румъния, а не в България. В България никой не ме зачиташе. В България бях едното нищо. И това е”, разказва примата на българската естрада пред Антон Хекимян.

Остров Света Анастасия - Бургас

 Остров Света Анастасия е още едно от многото загадъчни кътчета от нашата страна, което трябва да посетите. Островът е подходящо място за хора, които проявяват любопитство към родната ни история, интересуват се от билки и лечебни растения и, не на последно място, това е дестинация за тези, които обичат приключенията, интересните истории и романтичната гледка към синята морска шир. Островът се намира в Бургаския залив, в Черно море, и се отличава с това, че е единственият остров в страната, който е превърнат в туристическа атракция. Изграден е от вулканични скали и притежава уникална красота, съчетаваща скали, интересна растителност и архитектура. Още нещо забележително за този туристически обект е, че това е най-големият остров на наша територия. Простира се на 9 дка и е с височина 12 метра. Историята на Света Анастасия е повече от интересна. В близкото минало островът е носил името Болшевик. Преди години е бил манастир, а в по-ново време - затвор за политически затворници. Единственият начин да се избяга от това място е бил като се преодолеят бетонните зидове и се плува до брега. В подобна авантюра със сигурност са се впускали не един и двама затворници. В настоящия момент островът е реставриран и предлага чудесни възможности за туризъм. Разполага с ресторант, предлагащ вкусна морска храна, Лекарна, в която можете да пиете чай от дъхави билки, които виреят на това място, и не по-малко интересен музей. Църквата, която се намира на острова, се нарича „Света Анастасия" и датира от 14 в. Тя е напълно реставрирана и днес може да бъде посетена от туристи и гости на града. В тихо време до острова пътува корабче, което води туристите до екзотичното кътче, разкриващо най-красивата гледка към Бургаския залив. Корабчето тръгва от Морска гара, а пътят е около 30 минути. Таксите за възрастни са символични. Предлагат се намаления за ученици и студенти. Скалните образувания на това място внушават страхопочитание към природата. Това са уникалните скали Дракона, Вкаменения кораб и Портата. Пред дивната гледка и живописната панорама тук ни става ясно защо всичко свързано с това място е обгърнато от загадки и особено очарование. Съвсем в реда на нещата, с острова се свързват истории за пирати и съкровища, легенди и загадъчни приказки, които слушаме в захлас и в които ни се иска да вярваме. Днес преобразяването на острова е изключително голямо. По инициатива на Бургаската община тук работи хотел, заведение, църква, музей и през лятото се организират концерти, литературни четения и други културни събития. Остров Света Анастасия е чудесно място за хората на изкуството и особено за тези, които търсят вдъхновението в нетипична обстановка, едновременно близо и далече от големия Черноморски град. На острова може да се види функциониращ фар, който отдавна се е превърнал в един от символите на град Бургас. Съчетанието на вкусна храна, чиста природа и неспирния шепот на вълните не може да остави безразлични посетителите на това място. От подобна екскурзия можете да научите много не само за историята на острова, но и за интересните растителни видове, които се развиват тук. Смокинови дръвчета, билки и други растителни видове дават възможност за обогатяване на знанията на туристите, които се интересуват от природата. От 2001 г. островът е обявен за природен резерват, а при археологически проучвания и разкопки тук са открити предмети и артефакти от 5-6 век. Най-ранните писмени данни за мястото са от 1575 г. Обектът се споменава в грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцки историк. Документът се отнася до укрепването на манастира и в него се споменава за анхиалеца Михаил Кантакузин, който е бил роден в Анхиало, днешно Поморие. През вековете манастирът е ставал жертва на пожари и пиратски набези. Благодарение на дарители от бургаския край всеки път е бил възстановяван. За късмет на туристите днес островът дава чудесни възможности за кратка романтична разходка по море и посещение на ново и различно място. Теренът е използван за снимане на няколко филма: „На малкия остров" от режисьора Рангел Вълчанов и „Островът" по режисура на Камен Колев и с участието на Летисия Каста.

Офис на открито в центъра на София

Огледайте се. Най-вероятно се намирате в стая или споделяте лично пространство в градския транспорт. Работите или отивате на работа. Все бързате за някъде, телефонът звъни почти непрестанно, сякаш за да ви напомня, че това не е сън. Но това ли е работното ви време? Така ли искате да прекарвате по-голямата част от деня си, затворени в кутийка, под луминесцентна лампа дишайки сухия студен въздух, любезно предоставен от климатика над вас? Мислите си, че нямате избор, но грешите. Преди няколко дни по инициатива на фондация Credo Bonum една доскоро недостъпна градина в центъра на София, бе превърната в пространство за споделена работа. От 13 до 22 юли градината е на разположение за всеки, който иска да смени офиса с градската природа. Повече за самата идея и за това какво още може да ви предложи това работно „райско кътче” ни разказва Симеон Василев, представител на фондация Credo Bonum. Идеята беше да преосмислим работния процес. Дали сме по продуктивни, когато сме затворени между четири стени с нормирано работно време или може да сме много по ценни за нашия работодател, ако прекарваме време в една среда, която ни прави по-спокойни и по-творчески насочени. „Офис на открито“ е една отворена покана за диалог на тема какви трябва да бъдат работните пространства на бъдещето. От личен опит мога да кажа, че работейки вече два дни от тук много по-лесно отхвърлям задачи, свързани с писане на имейли и провеждане на телефонни разговори. Офисът на открито предлага всички удобства, които има на работното ви място. Организаторите са осигурили както високоскоростен безжичен интернет, така и електрическо захранване за мобилните ви устройства. Градината предлага и разнообразни местенца където да се разтегнете, полегнете, та дори и да се попечете. Основната мисия на това начинание е – да покаже ползите от работата сред природа, свързани с намаляване на стреса и подобряване на физическото здраве. Работата сред това късче природа ще намали стреса и ще ви направи по-творчески настроени. Тук не се разсейвате – допълва Симеон Василев и приканва. – Трябва да го изпробвате, за да видите, че много по-лесно можете да се концентрирате над работата си и да сте спокойни. Наистина свободата да излезеш извън офиса за определено време е свързана с конкретен тип професии. Ние ще следим профила на хората, които идват тук, и тяхната дейност. Разбира се, за тези от тях, на които работата е свързана с машини, този открит офис не е подходящ. Всички останали професии, свързани с медиите, изкуството и рекламата – могат да намерят място тук. „Офис на открито” работи всеки делник, а след края на работния ден в програмата му са предвидени вечерни събития под мотото „да се видим след работа”. Заповядайте и вие!Снимки: Божидар Янев

Христо Монов, психолог: Истерията „Покемон“ води до обезличаване

  Киберзависимостите са болестта на 21-ви век - Г-н Монов, милиони хора по света са завлядани от новата мания по играта Pokemon Go. Как ще коментирате като психолог тази истерия и можем ли да говорим за опасна зависимост? - Няма друга игра, която толкова бързо да се е превърнала в мания. Началото беше само преди 20 дни в Австралия, Нова Зеландия и Щатите, а вече е обхванала целия свят. Например в Русия все още няма официално разрешение да се ползва, но хората са намерили начини да играят и има дори няколко инцидента. Светът страда от най-тежката си зависимост - интернет зависимостта. А това ни обезличава. Мога дори да дам няколко примера в тази посока. Става дума за хора, които са се лишили от автономността на своята личност и са изцяло зависими от случващото се в мрежата. Дори 80% от бойците на „Ислямска държава” са вербувани в интернет. А преди пет години един осъден вече престъпник нападна банков клон в Сливен и взе заложници. Спомням си как тогава във Фейсбук веднага се появи група от 4000 негови приятели, които публично заявиха, че похитителят бил добър човек. А той беше нападнал невинни хора. Страх ме е, че този път е измислен такъв механизъм, който абсолютно е свалил критичността. Ако това се отнасяше само за тийнейджърите, е разбираемо. Но в случая виждаме хора на средна възраст, които тичат да ловят покемони. Не знам какво удоволствие им доставя това - може би защото общуват с по-млади, но за мен подобна истерия е необяснима. Всичко е много добре премислено, защото не случайно въпросната компания планира да има над 10 милиарди приходи от играта до края на годината. Би било добре, когато имаме такива силни технически постижения, да ги използваме за добро. Само че не бива да обезличаваме човека, а да го развиваме. - Отдавна се говори за киберзависимостта. Толкова ли е страшна? - Това е най-страшното. До такава степен хората се обезличават, че дори има жертви. Други играят, шофирайки. Един американец пък щял да пътува до Европа, за да лови покемони тук. Явно има финансовата възможност за това. Ами какво ще правят други, които нямат такава? От тук идва и проблемът със социалното неравенство. - Можем ли тогава да кажем, че киберзависимостта е болестта на 21-ви век? - Да. Още преди 7-8 години в Китай бяха оповестили, че има около 20 милиона киберзависими. С тази игра вече броят им може да се удвои или утрои. Лошото е обаче, че ние нямаме достатъчно познания по въпроса и за разлика от други зависимости, тук няма как да спреш достъпа до самия причинител. - Някои експерти обаче смятат, че едва ли не играта е полезна, защото тийнейджърите излизат навън, социализират се, опознават различни места. Не виждате ли все пак нещо положително в нея? - Едно такова силно техническо средство определено може да даде много на подрастващите. Но нека привържениците на играта ни покажат всъщност местата, на които ходят децата ни. Направих си труда и няколко дни дори ходих пред НДК, за да видя най-запалените по играта. Говорих с едно момче, което ми каза, че благодарение на играта е започнало да излиза от вкъщи. Затова искам да попитам: родителите досега не са ли забелязали, че децата им не излизат и стоят пред компютъра? Загубихме всякаква възможност за нормално човешко общуване. Излиза, че едва ли не трябва да чакаме някаква американска игра, за да може нашето дете да получи по-добра среда за развитие. Когато децата са малки, на родителите им е много лесно да ги оставят пред телевизора, за да си спечелим малко време за себе си. Но мисията ни е съвсем друга. Дори що се отнася до опознаването на различни местности у нас, то това може да стане само с помощта на родителите или чрез училищни екскурзии. Най-малкото поне ти трябва финансова възможност за това. Защо не превърнем тази заплаха в стимул и да речем, когато децата ловят покемони до Националната художествена галерия, да имат право на безплатен вход вътре? Това вече ще е от полза на подрастващата личност. - А кои личности по принцип са по-склонни към зависимости? - Най вече подрастващите. Спомням си преди години, когато децата плачеха, ако родителите не им купят списанието с покемон. Тогава също имаше зависимост, но сега случаят е различен. Днешните деца са коренно различни като личности от онези преди 20 години. Ако онези имаха силно изградено Аз, защото бяха продукт на зараждащото се консумативно общество, не знам дали това може да се каже за сегашните подрастващи. Ще е интересно да се направи такова изследване. - Един ваш колега заяви, че явлението „Покемон“ е показател за синдрома на Питър Пан - на непорасналите деца. Съгласен ли сте с тази теза? - Чух това мнение. Но бих казал, че не става дума точно за Питър Пан, който е онзи забавляващ се човек Homo Ludens. Тук по-скоро става дума за синдрома на Хари Потър. Децата, които четяха тези книги, според мен израснаха в една не просто измислена среда, а в среда, граничеща с абсурдност. Тя реално не ти дава лостове да изучаваш света и човешките взаимоотношения. Става дума за измислен свят и измисления човек. Тогава се питам: що за човек съм аз, ако някой друг трябва да ми казва къде да ходя? - Акцентирахте в началото на разговора ни и върху темата за атентатите и „Ислямска държава”. За съжаление това като че ли стана част от ежедневието ни. Как се отразява на психиката на един обикновен човек това и как си обяснявате, че тийнейджъри стрелят? - По-страшното е, че тероризмът постигна целта си. Той влоши качеството ни на живот. Аз например съм от хората, които не отидоха на почивка в Турция, а бях я предплатил още през ноември. Сега дори когато пътувам в градския транспорт у нас и видя изоставен багаж, реагирам. Станах по-наблюдателен. Това е и главната цел на тероризма - да всее страх и да влоши качеството ни на живот. Тези хора разрушиха традиционни връзки между държави, култури.   Визитка:   Роден е е през 1958 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски” Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

Завърши дванайсетият фестивал „Моцартови празници“ в Правец

С операта „Лучия ди Ламермур“ и заря над града, завърши дванайсетото издание на фестивала „Моцартови празници“ – 2016 в Правец. Пет фестивални дни гости и участници присъстваха на големия празник на изкуствата. Музиката се лееше над езерото и площада на града, под палките на именити диригенти и с гласовете на изтъкнати оперни и оперетни артисти. Бяха чествани и няколко годишнини: 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт, 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир, 200 г. от първата премиера на операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини. Богатата програма зарадва публиката, започвайки с брилянтната музика на патрона на празниците – концерт с творби на Моцарт на СО на БНР, диригент Диан Чобанов. Повече за празниците споделя основателката им, маестра Христина Ангелакова: Един фестивал се прави трудно, особено когато е с разнообразна програма и добри изпълнители. Провеждането му струва скъпо, но човек не бива да се спира пред трудностите. Благодарим на спонсорите ни, защото те са голяма подкрепа. Всички са щастливи да дойдат тук, да участват в събитието, с удоволствие искат да се върнат отново. Какво по-хубаво от това. Контактите, които създаваме, освен професионални са и много човешки. Маестро Хосе Гомес слушах на новогодишния концерт в България. Направи ми впечатление отношението му към солиста, към оркестъра. Магията е да покажеш, че разбираш музиката и я правиш с цялата си всеотдайност и желание. За другия гост-диригент от Аржентина, провел заключителната вечер със Старозагорската опера – Марио де Росе, маестра Ангелакова добавя: С него се пее прекрасно и удобно. Певците се чувстват подкрепени и достатъчно свободни, за да могат да се изразят вокално. Радвам се, че маестро де Росе е тук и се надявам, че няма да е последното му идване. Балетът много повече търси съвременната форма на изказ, отколкото оперния театър“ – продължава Христина Ангелакова. – Затова съчетанието между операта и балета е вече сериозна крачка напред. Балет имахме и във всички съпътстващи представления. Оказа се, че тази форма има вече много почитатели сред публиката ни. Един от най- хубавите спектакли за миналия сезон е именно „Лучия ди Ламермур“ на Старозагорската опера, тази е причината да гостуват в Правец. За да правиш фестивал, трябва да мечтаеш, а когато мечтите ти са големи, винаги отнякъде се намира помощ. Духовността трябва да е на първо място. И аз, и хората с които работя, сме оптимисти. Надяваме се фестивалът да има дълъг живот. За спектакъла „Музика, балет и… картини“, посветен на Сервантес, споделя Орлин Горанов, превъплътил се в ролята на Дон Кихот в откъси от мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ на Дейл Васерман: Според мен мюзикълът е най-сумарното изкуство на нашия век. В него има всичко. Сега, когато празнуваме 400 години от смъртта на великите Сервантес и Шекспир, които са живели в една епоха, но никога не са имали възможност да се срещнат, а душите им са били някак си свързани, е дошъл моментът, в който трябва да се обърнем към Дон Кихот. Кой е лудият в случая? Дали не трябва да преосмислим живота си и човешките ценности, за да продължим напред. Гост-диригентът от Испания, маестро Хосе Луис Гомес, споделя впечатленията си от България и работата с колегите си в гала-концерта „Viva il vino spumeggiante“. Под неговата палка прозвучаха обичани и популярни арии и хорове – наздравици от опери, оперети и мюзикъли на Моцарт, Доницети, Верди, и др. За втори път съм в България. Маестра Христина Ангелакова – една толкова известна певица в историята на операта, ме покани. Правец е прекрасно място, с красива сцена, каквато е и природата на България. Публиката е образована, разбира и харесва музиката. Аз съм венецуелец по произход. Запознавайки се с много хора тук, установих голяма близост в характерите ни. Българите са много отворени и топли. Дори да сте на Балканите, сте средиземноморски тип и това се чувства веднага. Приемът, който получих тук, сгрява сърцето ми, защото е удоволствие да работиш с хора, влагащи страст, сериозност и голямо желание в правенето на музика. Надявам се пак да дойда в България. За финалния спектакъл на фестивала – операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, спектакъл на Държавна опера Стара Загора, с блестящ състав, разказва гост-диригентът Марио Де Росе: В Правец съм за първи път, пред тази публика и на този много престижен фестивал. Да се прави музика на открито и по-специално опера е много трудно, защото има много специфични неща, за които трябва да се погрижиш. Но е винаги едно красиво предизвикателство, нещо различно и ми харесва да го правя в тези ситуации. Кастингът на изпълнителите е прекрасен, защото са млади хора, които пеят прекрасно.

„Лоно” или да победиш самотата...

Марин Сореску (1936-1996) - превеждан в цял свят, от Чили до Япония, е носител на престижни национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена, „Струга”, Македония). Той е румънски блестящ драматург, есеист, преводач и критик. Тази неделя ви предлагаме пиесата му „Лоно или жаждата на солената планина”. Ето какво мисли за нея неуморният преводач Огнян Стамболиев, на когото дължим много от великолепните си срещи с румънската литература: Една млада жена се надсмива над потопа, като се държи за корема. Има какво да държи... Ковчегът тук е по-здраво направен от Ноевия ковчег. Солидна опора, надеждно място, когато всичко наоколо е потънало във водата. „Лоно” означава на първо място „борба за дишане”, за живот. На второ място - също „борба за дишане”, за живот. И отново, и отново... Щастието на Ирина, която гледа с очи, големи като два кръга във водата, своето новородено дете, което вече „диша” и е готово за живота... Да дадеш живот, означава „да дадеш дихание... Ирина, главната героиня, макар и образована (учителка е), е типична жена от село. Познава добре езика на земята, всички значения на думите - ясни и неточни, или вече изгубени. Тя е анонимна. Почти без ясни контури. Виждаме само корема й. Привидната й крехкост крие една неподозирана сила и издръжливост, устойчивост. Ирина побеждава като жена, отговорна за своята участ и мисията си в живота... Защо тази жена не изпада дори и за миг в паника, въпреки критичната, по-скоро трагичната ситуация? Защото притежава трето око върху корема си. И още две очи вътре в него. И две уши. Ирина носи тежестта на Земята. Тя не е сама и добре знае това...В трилогията „Жаждата на солената планина”, част от която е и тази пиеса, „Лоно”, всеки от героите се сблъсква по свой начин със самотата, която иска да преодолее. В „Клисарят” героят-пленник и роб на катедралата, е обсебен от лудата идея да опуши почти до черно белите стени на храма, да ги „патинира”, за да заприлича този изоставен и необитаем храм на останалите, които служат на хората. И това е неговата „фикс идея”!... „Бяха ми необходими цели шест години, за да завърша тази трилогия. Макар и неголяма като обем, тя ми струваше доста усилия. Този опит в драматургията се оказа твърде интересен за мен. Разбира се, не мога да преценя сам резултата... Като тръгнах отдалече, от Времето и от Пространството, почувствах необходимостта да сваля нещата на земята. Ирина от „Лоно” е единствената от героите ми, която стои на земята. И където е тя, няма вода. Докато Йона и Клисарят не са на земята - единият е в морето, а другият - по-скоро във въздуха... Трябваше ми самотен герой, който да победи самотата на Абсурда. И този герой не можеше да не бъде жена. Една бременна жена. Тоест: равновесие, традиция, продължение. Начало и Край. Лоно! Идеята на тази пиеса, всъщност предхожда „Йона” и е скицирана в едно малко стихотворение, включено сега в текста, написано през далечната 1964 година. По-късно, по време на големите наводнения в Румъния, видях едно цяло село под водата. Беше близо до Браила, където ходих с група писатели и журналисти, за да документираме тези събития. Пейзажът бе наистина уникален - един огромен аквариум! Поразиха ме свръхчовешките усилия на хората там, които се опитваха да спасят оцелелите от стихиите. Тогава чух разказа на едни селянин за смъртта на някакъв старец в една от къщите. Записах си идеята за ковчега, споходила ме внезапно. За ковчега, понесен от водата. Това беше зърното на сюжета, който изградих по-късно... Ирина не е „посветена”. Атмосферата на „тайнственост” в „Йона” и „Клисарят” тук е разредена. Реалното е може би повече от символичното”. Философията на тази млада селянка, която не се е променила особено от културата и образованието, получени в града, е проста: добро е онова, което си е в реда на нещата... Ирина е пазител на традицията. Тя ще роди дете, защото „къщата не бива да остава празна”, „родът не бива да се прекъсва”, ще обича и „онзи, който й е на сърцето”. Ще доведе на този свят дете, за „да има кой да ми даде чаша вода, когато вече няма да мога...” Ирина е образ-символ на завръщането към изконното, първозданното. Трагедията на Йона и Клисарят е и в това, че те са далече от родния си дом. Йона е понесен от кита през земи и морета. Клисарят е попаднал случайно в чужд и непознат храм. А Ирина е у дома си и не излиза от него. Тя успява да овладее дома си, да накара стените му да останат на мястото си, а водите да се оттеглят... От античната драма тук са останали Маските. Няколко гласа, откъснали се от Хора - коментатор на действието, нещо като ехо, носещо се от една пещера към друга. На моменти то се чува по-силно или по-слабо.. А наводнението тук е нещо като идеализиран образ на Потопа...