01.12.2016

Резултати от търсенето

Бедствено положение в карловските села Розино и Слатина заради порои

Частично бедствено положение е обявено в карловските селища Клисура, Розино и Слатина заради поройния дъжд, който се изля над региона. Кметът на община Карлово Емил Кабаиванов съобщи, че е овладяно положението в гр. Клисура. Главният път в с. Розино е отворен, но продължава да се чисти. Със съдействието на кмета на с. Розино Ангел Шаламанов фадрома и багер разчистват наслагванията по улиците. На място е един екип на пожарната, още два екипа се включват в отводняването на къщи и улици в Розино и Слатина. Продължава бедствената ситуация в карловското село Розино, където са наводнени над 50 къщи. Това съобщи по-късно за Радио „Фокус" - Пловдив кметът на селото Ангел Шаламанов. Близо 1 000 души нямат достъп до домовете си, тъй като са заляти и разрушени пътищата. „Нито Пожарната, нито Бърза помощ могат да преминат по тях”, каза кметът. Има наноси и повдигнат асфалт, които трябва да се разчистват с техника. Около 19.30 часа се е изляло огромно количество дъжд и е паднала градушка с големината на орех. Цели улици са разрушени и отнесени от водата, наводнени са над 50 къщи в центъра на селото и в ромската махала. Има запушени шахти и отнесени пътни ивици, съобщи кореспондентът ни Емилия Бояджиева оттам. Не е имало и електричество в продължение на няколко часа. По думите на Бояджиева, изплашени хора са се събрали на групи по улиците на селото. Главният път София - Карлово - Бургас е проходим. Снощи за кратко там се е било образувало затлачване, което е било разчистено с техника. Наводнените приземни етажи на къщи в Розино са най-вече от центъра в посока Изток, към Карлово. В другата част на селото има залята само една къща, но по друга причина. „Там има изградена частично канализация, която е опела дъждовните води”, каза Ангел Шаламанов. Няма бутнати постройки. Хората не са били евакуирани. Три екипа на пожарната са отводнявали до късно снощи. Работата продължава и днес. Все още много от пътищата в селото са непроходими. „Много дъжд се изля за кратко време, от 19.30 до към 21.00 часа, на два етапа”, разказа кметът. По думите му водосборните области на деретата над селото са достатъчни, за да го залеят и да направят улиците реки и дерета. В момента се събира екип, който започва да обхожда селото, за да се видят размерите на щетите. В Клисура и Слатина ситуацията не е толкова тежка, смята кметът на Розино.  

Лютиброд - сбор на случки и образи от различни времена. Какво няма?

Сериозна историческа визитка се извисява във Врачанския Балкан, само на 85 км. от София. Като мъниста по пътя за Враца се кичат къщи от двете страни на Искър. През няколко километра се ниже село след село. Накрая на Искърското дефиле се извисява едно "амфитеатрално място"/така го описва Иван Вазов/ със следи от различни времена - приказно средновековие, град- крепост, скалният феномен  "Ритлите"- римско укрепление, краят на Априлското въстание, литературните образи на баба Илийца и Дядо Йоцо. Там се намира местността "Шишмановата пещера", където според легендите е загинал българският цар Иван Шишман. Недалеч от селото е прочутият "Рашов дол", лобното място на десет ботеви четници, убити заедно с две овчарчета от селото. А селото се казва Лютиброд. Най - големият интерес в момента към Лютиброд е като вилно селище. Софиянци купуват къщи във високата част на селото, защото предпочитат тишината и романтиката на природата. Този тенденция дава  ход на пазара на недвижими имоти. Висока, просторна и спретната къща с китна градина, без забележки струва около 20 000 лева. Със сигурност Лютиброд оборва твърдението, че "във Враца гарга не каца", защото това място е любопитно със сбора на случки и образи от различни времена.  Освен  величествена природа и силна история, местните хора си имат и мечти. Е, не много големи, но дали са възможни? За тях със сигурност ще се разчита на кмета на Лютиброд. Иван Коцев е кмет на селото четири мандата. Той е местен човек. Животът му се случва тук. Напускал е Лютиброд само по време на военната си служба.Твърди, че заедно с хората успява - ремонтирани са 8 улици, направено е частично подобрение на църквата "Св. Георги". Сега довършват ремонтът на читалището. В селото живеят 400 души, но 100 не са с постоянен адрес. Какво може да се добави за селото в новата му история - интервю на Добрина Добрева с кмета Иван Коцев.

Орязаха наполовина заплатата на кмета на Ново село

  Кметът на Ново село, община Стамболийски, е забележителен поне с няколко неща - Тодор Атанасов е на този пост от 30 години, провъзгласен е от медиите за двойник на Стефан Данаилов, а селото му е единственото със светофар в областта, пише БГНЕС. За управлението на Тодор Атанасов може да се каже всичко, но не, че е стандартно. Името на селото е изписано на хълм край него по подобие на Холивуд. В селото има разположен трогателен със своята грозотия, но иначе занимателен Джурасик парк. Изграден е паметник на хан Аспарух, а напоследък модата там е дворовете да се превръщат в английски тип паркове. Половината от населението на най- голямото в общината село- ще рече 1200-1300 души, са роми. Оплакала се веднъж учителка от местното школо, че ромчетата не идват. Кметът привикал бащите, какво им е казал, не е ясно, но на другия ден в училището били доставени дори и бебетата от махалата. Ако се интересува пък някой защо му е на селото светофар, отговорът е- да видят децата какво е това нещо. Тодор Атанасов се прочу напоследък и с безпрецедентното орязване на заплатата му на кмет наполовина от общинския кмет Георги Мараджиев. Аргументите на кмета на Стамболийски, избран от ГЕРБ, гласят, че хората от селото не могат да си открият кмета, защото той не слиза от джипа си. „Това решение е чиста проба политическа репресия”, заяви днес Манол Генов, депутат от БСП на брифинг в Пловдив. Общински съветници от Стамболийски, представители на същата партия, разказаха как предложението на кмета на Стамболийски за орязване на щата на кметството в Ново село и намаляване на заплатата на кмета наполовина е взето по член, който разрешава спешно вземане на мерки поради природно бедствие, голяма индустриална авария и прочее извънредности, които в случая липсват. Само за четири дни предложението влиза за разглеждане и е разгледано в полза на рестриктивните мерки. Така кметът е на минимална заплата, а под негово ръководство са половин чистачка и един тракторист. „Как може да се говори, че не слизам от джипа и хората не могат да ме намерят, като от началото на януари досега съм издал 650 удостоверения и съм направил 350 нотариални заверки”, попита кметът и нагледно обясни как се развива денят му. Зиме и лете той сяда в 7 часа в джипа и обикаля селото. Спира го баба Донка, например, за да го пита къде да си хвърля боклуците и той обяснява, че в селото има три контейнера, но кметът на Стамболийски един по един ги прибира и ги връща след месеци. После баба Донка пита защо на улицата и е тъмно и кметът на Ново село обяснява как чака от кмета на Стамболийски да му прати една вишка, пък той не праща. 60 докладни е писал Тодор Атанасов до кмета на Стамболийски, на три от тях е получил отговор от него, на още три- от негови служители. „ За килограм и половина пирони се моля и нямам отговор”, казва той. Решението на Общинския съвет в Стамболийски ще бъде изпратено на областния управител за разглеждане. В същото решение, което касае кмета на Ново село, на други трима селски управници заплатите са повишени.

Жителите на Куртово Конаре: Трябва да запазим селото такова каквото е

Куртово Конаре е хубаво такова, каквото е и ние такова трябва да го запазим. Тази кариера пряко въздейства върху живота на всички ни. Това заяви Стоян Кънев - председател на инициативен комитет за протеста на жителите от с. Куртово Конаре срещу концесионер на кариера в селото, пише БГНЕС. Жителите на селото се събраха пред храм-паметника “Александър Невски” и започнаха мирно шествие към Министерски съвет, откъдето след това, продължиха към Министерство на околната среда и водите и Министерство на енергетиката. Нарушенията на концесионера са изключително много. Проблемът не е само с праха, проблемът е, че кариерата се води само за добив на мрамор. Те не добиват мрамор, а насипни материали. Те завзеха площ, извън концесионната площ. Разположиха машини върху частни ниви, разказа Кънев. Той обясни също, че концесионерът е възстановил жп линия, която не съществува от години, а докато са я строили, са унищожили частни ниви на хората. Изградиха незаконни съоръжения за оросяване. В момента са завзели около 50-60 дка площ извън концесионната площадка. Засипаха пътищата на хората до нивите и не ги пускат до нивите им и ги принуждават, за да им ги изкупят, за да разгърнат кариерната си дейност. Всичко това се случва в зона НАТУРА 2000, която е защитена, разказа още той. Според Кънев, концесионерът лавира със законодателството и си измисля оправдания, за да заобикаля законодателството. Според него цялата концесия трябва да бъде разследвана. Много хора се оплакват от здравословни проблеми от това, че огромни камиони минават през селото и разрушават не само инфраструктурата там, но и напукват къщите, а шумът е огромен. Има вече и ръст на децата с астма в селото. За опасността от праха обясни и Златка Дойчевска, на която се е наложило да й оперират носа, заради запушване с каменен прах. Кариерата беше спряна, но само временно. С тази оросителна инсталация искат да замажат очите ни и да я подкарат наново кариерата. За тази оросителна инсталация им трябва вода, която искат да вземат от нашите канали, с които напояваме земите си. Там каналите са непочистени. Вода за нас няма. Река Стара река през летните месеци е почти суха, точно, когато имаме нужда най-много от вода и кариерата иска да водовзема по 8 часа на ден. Така за нас проблемът се усложни - хем ще имаме кариера, хем няма да имаме и тази вода, която ползваме, оплака се Кънев. Всички неглижират проблема казват, че ние сме някаква малка група, която търси известност. Не е политическа изява това - тук сме хора от различни партии, а проблемът е чисто екологичен. “Този проблем засяга Куртово от десетки години назад. Тази многократно е експлоатирана и сега са я облекли в някаква концесия”, коментира Кънев. Мъжът обясни, че се води непрекъсната кореспонденция и с Министерството на енергетиката и с Министерството на околната среда и водите. Последно определиха 6-месечен срок, в който дадоха шанс на кариерата да направи нещо по въпроса да няма запрашване, коментира той. Според хората кариерата се опитва да работи и на 15 октомври дори е работила цяла ден. Това е и причината хората да се съберат за нов протест, защото според слуховете, които се носят из селото - кариерата ще заработи отново, тъй като е собственост на олигарси. Ако не бъде променено нещо, хората от селото планират да продължат с протестите и да блокират пътища и ще настояват за оставката на всички, които са отговорни за концесията.

Село Труд - не Дишай!

Труд е само на четири километра от Пловдив, има уреден транспорт, до него водят и градски линии. Населено е с 4500 души и е едно от селата, които влизат в категорията на сателити на големия град, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона. От него по-рядко се изнасят, обратното не е изключение- хора от Пловдив идват да живеят тук, без да сменят работата си, за да бъдат на чист въздух и сред природата. Такъв е случаят със Станимир Тончев, един от учредителите на Инициативния комитет, сформиран през юли тази година на общоселско събрание заради проблема със замърсяването на околната среда от построена преди две години Централа за производство на електро и топлоенергия от биомаса. Само че сега Станимир Тончев се оказва в капан, в който са и останалите хора от близкия до централата квартал- прибере ли се у дома след работа, в дома му мирише на оборска тор. Или на човешки фекалии. И няма как да проветри, защото мирише навсякъде. Освен миризмата, която стига чак до километър и половина и трови половината село, има и друго. Вибрациите, създавани от работещата непрекъсваем режим централа. Най- близките къщи са на 250 метра от централата, там се усеща най- силно. При възрастните хора, които са особено чувствителни, това непрекъснато треперене на всички повърхности предизвиква чувство за тревожност. Неприятната миризма отвращава малките деца, които отказват да се хранят навън- тя предизвиква гадене и повръщане у тях. Не е ясно доколко въздухът само мирише, защото правят впечатление зачестилите белодробни заболявания. На близките до централата улици изведнъж са се увеличили случаите на бронхопневмония и то при хора, които никога не са имали проблеми. Хората от селото цитират местния лекар, който е забелязал увеличение на новите астматични случаи и усложнения при старите. Централата за производство на електро и топлоенергия от биомаса е построена в източния край на селото. Биомасата- силаж, оборски тор, отпадни води, се доставят в централата с цистерни. Отскоро те са нови и модерни, дотогава суровините са пренасяни с далеч не така надеждни автомобили, което е разнасяло и миризми, и боклуци по улиците. Въпреки обещанието на инвеститора да изгради път до централата, тежките коли продължават да се движат по черен път, което пък води до повишено количество прах не само в близкия квартал, но и в цялото село. Река Пясъчник, която тече през Труд и се влива в Марица в северния край на Пловдив, до централата е със сухо корито. Оттам нататък текат отпадните води от централата, а гледката е покъртителна. На 40 метра от съоръженията е гробището на селото. Имало е смут в началото, когато са се появили миризмите- из селото тръгнала приказка, че някой отваря гробове и оттам мирише. В тон с тоя готически ужас точно между централата и гробището, на черния път, лежат полуизгнилите трупове на няколко гълъба. От какво са умрели, не е ясно. Мъртви гълъби са падали и другаде в селото. Хората са притеснени и вече не знаят към кого да се обърнат, защото миналата година един от тях е писал жалби до редица институции, правени са проверки, а изводът е, че по документи всичко е правилно. Само че как е правилно, след като те дишат миризма на фекалии... Хората си задават много въпроси, на които не получават отговор. Централата за производство на електро и топлоенергия от биомаса е построена в източния край на селото, върху една от най- плодородните земи в Европа. С просто око се вижда, че суровината- силаж, е завита само с найлон. Местните казват, че това е станало наскоро. Виждат се и следи от оборския тор, който се обработва. Ако всичко е наред по документи, по какъв норматив подобни отпадъци се държат на открито, което разнася и миризми, и дребни частици? Защо по време на проверките миризмите изчезват, а после пак се появяват, питат се пак местните. Защо това инвестиционно намерение бе осъществено без разгласа сред местното население, толкова ли малко струва здравето и комфортът на хората пред частните интереси? Наистина ли има в момента опит за придобиване на още 4 дка за разширяване на централата и наистина ли се предвижда обработка и на други суровини, сред които и трупове на животни? Хората си задават много въпроси, на които не получават отговор. След като частните жалби са свършили работата само наполовина, сега цялото село се е заело да си решава проблема заедно. В близките дни се очаква проверка от РИОСВ, Басейнова дирекция и РЗИ. /БГНЕС

Лютиброд - сбор на случки и образи от различни времена

Сериозна историческа визитка се извисява във Врачанския Балкан, само на 85 км. от София. Като мъниста по пътя за Враца се кичат къщи от двете страни на Искър. През няколко километра се ниже село след село. Накрая на Искърското дефиле се извисява едно "амфитеатрално място" (така го описва Иван Вазов) със следи от различни времена - приказно средновековие, град- крепост, скалният феномен  "Ритлите"- римско укрепление, краят на Априлското въстание, литературните образи на баба Илийца и Дядо Йоцо, предаде БНР. Там се намира местността "Шишмановата пещера", където според легендите е загинал българският цар Иван Шишман. Недалеч от селото е прочутият "Рашов дол", лобното място на десет ботеви четници, убити заедно с две овчарчета от селото. А селото се казва Лютиброд. Най - големият интерес в момента към Лютиброд е като вилно селище. Софиянци купуват къщи във високата част на селото, защото предпочитат тишината и романтиката на природата. Този тенденция дава  ход на пазара на недвижими имоти. Висока, просторна и спретната къща с китна градина, без забележки струва около 20 000 лева. Със сигурност Лютиброд оборва твърдението, че "във Враца гарга не каца", защото това място е любопитно със сбора на случки и образи от различни времена.  Освен  величествена природа и силна история, местните хора си имат и мечти. Е, не много големи, но дали са възможни? За тях със сигурност ще се разчита на кмета на Лютиброд. Иван Коцев е кмет на селото четири мандата. Той е местен човек. Животът му се случва тук. Напускал е Лютиброд само по време на военната си служба.Твърди, че заедно с хората успява - ремонтирани са 8 улици, направено е частично подобрение на църквата "Св. Георги". Сега довършват ремонтът на читалището. В селото живеят 400 души, но 100 не са с постоянен адрес

Заораване и провиране през дреха – езически обичаи за предпазване от болести и бедствия

Заораване и провиране през дреха са старинни обичаи, свързани по своя смисъл и действие. Те се извършвали при пълно мълчание, в потайни доби (след залез и преди първи петли), а т.нар. „близначен култ“ има водещо значение.  Заораването някога извършвали за предпазване от епидемии, градушка, наводнение, пожар, както и от демоничните същества, които можели да навредят на хората. Случвало се да пресъхнат кладенците в селото, лоша болест да покоси много от обитателите му или друга беда да направи невъзможен живота на общността. Тогава старейшините избирали ново място –  голяма поляна върху стабилна почва, в близост до водни източници, добре защитена от гори и пр. За защита на новото село извършвали заораване. Поредицата от ритуали прилагали и ако бедствие е сполетяло хората (разби ра се, без да се преселват). Подготовката за обичая е доста трудна, има много изисквания и затова се извършвал рядко. Това свидетелства видният етнограф Димитър Маринов. В началото на ХХ век той пише, че е намерил само едно заорано село (и стотина години по-рано, т.е. някъде през ХIХ в.), а в много други е получил сведения за обичая. При това – само в Източна България. В някои от селищата имало преселници от Одрин, Лозенград, Дедеагач и др. Според него, в Средна Северна и Западна България този обред не е съществувал. В какво се състои заораването: първо се намира „близнило дърво“ – т.е. от корена да излизат два ствола. Те биват отсечени и от тях се изработват дървените части на ралото. Желязото за палешника се събира от девет места – девет различни околии. Самият палешник се изковава за една нощ от ковачи близнаци. Кове се само нощно време. Когато пропеят първи петли, работата спира. При изработването на ралото, участниците трябва да са напълно голи и да спазват ритуално мълчание. Щом уредът е готов, други братя близнаци впрягат два вола (също близнаци) и изорават една или три бразди около селото. Орачите също трябва да са голи, орат в потайна доба. С браздите очертават три концентрични кръга на 2-3 метра разстояние един от друг. При извършване на заораването, някога непременно известявали цялото село и никой не излизал от дома си. Никого не пускали и да влиза в селото – завардени били всички кръстопътища. Народното схващане е, че, ако някой види ритуалното заораване, то губи магическата си сила и не може да спира бедствия и болести. В някои селища близнаците тръгвали в противоположни посоки и на мястото, на което се срещали, колели воловете и ги заравяли, заедно с катинар, заключен с ключ. Много често този обред е придружен от други магически действия. След заораването се гаси огънят във всички огнища – нещо, което се прави само в определени от традицията дни. Братята близнаци добивали жив огън по възможно най-първичния способ – чрез триене на сухи дървета. От този огън взимали всички и го занасяли в домовете си. Според поверието живият или младият огън прогонва злото. На някои места по време на заораването и добиването на огъня, две девойки близначки месели обреден хляб. Трудноизпълнимият обред заораване на някои места бил заместван от т.нар. провиране през дреха. Интересен е фактът, че сведения за него са намерени в селищата, в които извършвали заораване. За обичая е необходима черна вълна и „чисти“ жени или моми, които да я подготвят. Първо намирали черен овен, остригвали вълната, изпирали я, изсушавали, изпридали и изтъкавали плат, от който ушивали дреха. На някои места вместо вълна използвали коноп. Всичко това трябвало да се извърши за една нощ – вълната се стриже след залез слънце, а дрехата до е готова преди изгрев. Жените се събирали в някоя крайна селска къща и изтъкавали платното, наричано „чумино“ (от чума). Приготвена по този начин, дрехата (или платното) е лековита и магическа. През нея (а на места – през платното) се провирали всички от дома. Тъй като тук също е необходимо участниците да са голи, мъжете и жените го извършвали поотделно, в потайна доба. Провирането става извън селото – в градина, нива и т.н. Вярва се, че хора, проврели се през такава дреха, стават недосегаеми за всякакви болести. След това дрехата се дава на съседите, помагали при изработването ѝ. Ако обредът се извършвал за цялата общност, мома без родители яхвала като кон платното и обикаляла три пъти селото. След третата обиколка платното, заедно с уредите, с които е изработено (кросно, хурка, вретено и пр.) заравяли в чужд синор. Вярвали, че така заравят и лошотиите, които дебнат човека отвсякъде. 

Поредна извънредна проверка на въздуха в пловдивското село Труд. Какво установи тя?

  След една година подаване на жалби и проверки, които не доведоха до промяна, над пловдивското село Труд най-сетне се забелязва известно разведряване на въздуха, пише БГНЕС . От повече от година хората се оплакват от неприятните миризми, идващи от новопостроената централа за добиване на енергия от биомаса, от вибрации и от запрашеност, причинена от товарните коли по черните пътища. След като бе сформиран инициативен комитет на жителите в селото, който влезе в общинския комитет и предизвика насрочване на извънредна сесия и временна комисия, РИОСВ пак провери централата и най-сетне установи неприятната миризма. Резултатите от извънредната проверка показват, че биоотпадъците се съхраняват на открито. РИОСВ издаде предписания те да бъдат покрити. На дружеството ще бъде съставен акт за административно нарушение за липса на редовна отчетност по Закона за управление на отпадъците, а най-важната стъпка е разполагането на мобилна автоматична станция за измерване на качеството на атмосферния въздух на територията на селото. Засега експертите са установили наличието на неприятна миризма на територията на централата, предстои да бъде определена комисия от три длъжностни лица, представители на РИОСВ-Пловдив, общинския съвет на община "Марица" и на оператора. Ролята на комисията е да определи разпространението на миризмата в селото. РИОСВ-Пловдив ще изиска от община "Марица" да съобрази транспортната схема на обекта с жалбите на жителите и така цистерните и камионите със суровина от и към обекта да не минават през селото, а по обходен маршрут. Инвеститорите са заявили още в самото начало изграждане на инфраструктура, но така и не са го изпълнили. Освен миризмите и вибрациите, които се усещат в близкия квартал, цялото село диша запрашен въздух заради минаването на товарните автомобили по черен път. Докато стигнат до него, обаче, те минават през селото покрай училище, детска градина, пенсионерски клуб и частни жилища.

Момчиловци става столица на киселото мляко

Фестивалът на киселото мляко в Момчиловци се превръща в традиционен за родопското село Момчиловци със своето второ издание. С разпънати шатри на производители селото посреща гостите си, сред които и ръководството на китайската компания, произвеждаща кисело мляко с марка „Момчиловци“. От началото на годината през селото са преминали стотици китайски туристи, разказа пред "Хоризонт" кметът на селото Сийка Суркова . В Момчиловци има две ферми, а производството на мляко се увеличава, уточни тя. Всичко започва през 2008 година, когато в селото идват група китайци и ядат квасено мляко, спомня си Сийка Суркова:Тогава за тях Момчиловци стана селото на дълголетието и на бавния ритъм на живот. Точно тази магия наложи марката „Момчиловци“ в Китай. Освен киселото мляко Момчиловци ще предложи на гостите на фестивала и други биопродукти и произведения на художествените занаяти. Предстои откриването на демонстрационен център в местния музей, където ще бъдат показани местни традиционни практики.Външна стена на къща ще бъде изрисувана с графити от китайски художник.Още детайли за събитието - в звуковия файл.

Манолова на посещение в с. Труд заради протестите срещу новопостроената централа

  Омбудсманът на републиката Мая Манолова се срещна днес с инициативния комитет и жители от пловдивското село Труд, които от повече от година се оплакват от непоносимата миризма, застилаща селото откъм новопостроената централа за производство на енергия от биомаса, предаде БГНЕС Инсталацията работи от началото на 2015 г., разположена е в землището на селото и обгазява близкия квартал. Хората подаваха редица жалби към РИОСВ, оттам правеха проверки и не откриваха сериозни нарушения. Конфликтът ескалира през лятото, когато беше сформиран инициативен комитет, който, от своя страна ,предизвика извънредна общинска сесия. Последваха нови проверки, които даваха половинчат отговор на оплакванията на хората. А те продължиха да страдат от фекалната миризма, която изпълва въздуха на селото, от тежките цистерни, преминаващи през селото, от праха, от вибрациите, които усещат близките къщи. Първоначалното инвестиционно намерение за централата предвижда преработка на растителни отпадъци. Впоследствие се променя и нормативната база и без особени трудности към суровините се прибавя и оборски тор. През октомври напрежението в селото стигна своя връх, на 20.10. жителите излязоха на протест и блокираха оживения път Пловдив-Карлово за половин час. В редиците на протеста бяха и кметът на Труд и кметът на община Марица. Засега инвеститорите- фирма "Билд Инвест сит", постигнаха единствено контролирано изпускане на миризмата- вместо през деня, тя се усеша в малките часове на нощта. Поводът за посещението на Мая Манолова днес е жалба до институцията от хората, които продължават да търсят правото си на чист въздух. 

В село Остра могила няма никакъв превоз до останалите населени места в околността

Село Остра могила се намира в Котленския проход, на 100 км от областния си център, град Сливен. Много по-близо е до град Омуртаг и Търговищка област, но такова е териториалното ни деление, което е доста старо. В селото живеят около 120 души, предимно от турски етнос. В селото има само един магазин, в който карат хляб всеки ден без неделя. Тютюн не се гледа, а честа практика е купуването на вересия. Повечето от хората са потърсили работа в чужбина. В Остра могила има само 7 деца. Нямаме автобуси. Ние сме в планински район, затова нямаме никакъв превоз. Нямаме автобус, всяко семейство има кола и с колите се движим – сподели магазинерката в Остра Могила. Друг жител на селото, Александър Петров, допълни:Има нужда от кърпеж на улиците в селото, да се направят подпорни стени, понеже сме в Балкана и има големи дъждове, свлачища. Дошъл съм преди 20 години тук, защото ми харесаха хората тук, природата.В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Румен Стоичков.

Над хиляда малки селища у нас - без магазин за хляб

В над 1 000 планински и малки населени места у нас няма магазини, от които жителите да пазаруват хляб и други продукти от първа необходимост, а хората без достъп до основни хранителни продукти са над 83 хиляди. Неотдавна правителството отпусна на общините над 700 хиляди лева за покриване на част от транспортните разходи за доставки до тези селища. Същевременно броят на обезлюдяващите се места у нас расте. В село Крушовица, община Елин Пелин, живеят 18 души. Там магазинът затваря. Селото е на 35 км от София, но е трудно достъпно без автомобил. През зимата маршрутката от гара Елин Пелин до селото не пътува и то е откъснато от света. Зимата е много сняг, много е студено, няма кой да се изкачи да ни докара хляб, притесняват се местните: Не може да бъдем на 30 км от София, 21-ви век и да нямаме хляб. Има села по родопския край с магарета ги карат, но без хляб не са ги оставили, а ние тук... ще трябва да си месим. Служител от Елин Пелин пътува до селото, за да могат хората да получават пенсиите си. Лекар също няма. 131 жители по постоянен адрес пък има село Микре, което се слави като едно от селата в община Угърчин с най-много загинали във войните - 141 души. Войнишки паметник в селото обаче няма. Двата репортажа от Крушовица и Микре чуйте в звуковите файлове.

Жителите на Мусомища гласуват за герб на селото

Жителите на село Мусомища имат уникалната възможност да изберат от два проекта за герб на селото. Неотдавна кметската управа предложи дискусия за символите, които да се изобразят на герба. Жителите на селото избраха 180-годишната църква, плодородното поле, извора Топлицата, планината, както и мост, откъдето вероятно идва името на селото. След това двама художници изготвиха проекти, независимо един от друг. Сега хората имат възможност да изберат едно от двете предложения. Имената на авторите от кметството не съобщават, за да няма пристрастия. Г...

Силистренското село Смилец домакинства инициативата “Посрещни ме на село”

За първи път тази година силистренското село Смилец реализира инициативата „Посрещни ме на село", съобщи, Павлина Романова, кмет на селото. Идеята е на СНЦ"Гражданско единство", читалището и кметството в селото. Осем деца между 12 и 15 години, от няколко училища в Силистра, гостуват в селото и ще участват до 28 август в проявите, посветени на 110-тата годишнина от създаването на читалището и Празника на динения маджун. Децата са настанети по две в 4 "приемни семейства" в селото, като домакините са самодейки от читалището. Те ще помагат в сел...

Частично бедствено положение е обявено в община Тополовград

40 са жителите са евакуирани в тополовградското село Българска поляна, където пожар обхвана големи площи борова гора. Обявено е частично бедствено положение в община Тополовград. Ситуацията в селото вече е под контрол и пламъците са овладени. Една чат от евакуираните жители ще останат в болницата в Тополовград, а друга част ще пренощуват при близките си. Кметът на селото Станка Стратиева разказа пред "Хоризонт", че всичко е станало много бързо. Чул се е пукот, след което пламъците са обгърнали селото. Своевременно са действали и пожарните екипи. Ситуацията в региона обаче остава критична. Горят 10 хиляди декара площ, по-голямата част от които е иглолистна гора. Според специалистите тази нощ няма да бъде овладян пожарът, но няма опасност за селото. Огънят е тръгнал от искра от трактор, почиствал ливада. По неофициална информация са задържани трима души, заподозрени за виновни за пожара. През 2012-а година на същото място, отново след почистване на ливади, избухна голям пожар, който изпепели огромна територия.

„Плешивият Исус” от Западните покрайнини

Отвъд българската граница, от Пирот нагоре, разсичайки диплите на Стара планина, се извива тесен живописен път под преплетените клони на дърветата, който ще ви отведе до село Ръсовци. „От този път към портата „Миг” се проточва като безкрайна лента дълга вечна улица назад”, изрича героят на Ницше в „Тъй рече Заратустра”, книгата за всички и никого. Един от пътищата на вечното завръщане – Западните български покрайнини или Източна Сърбия, в зависимост от това, от коя страна на българо-сръбската граница възприемате света. Мястото, където духът и насладата от живота надделяват над материалната оскъдица. За село Ръсовци, разположеното на 23 км от Пирот на левия бряг на река Височица в подножието на Стара планина, разказва Люба Пъчева, която работи в туристическа агенция: Името на село Ръсовци се споменава в турски документи от XV век. Смята се, че произхожда от името Хръз. Може би така се е наричал местен болярин, създал селото. Звукът „х” е отпаднал и така е станало „Ръсовци”. Самото селище някога, по време на турското робство, е било българско, както и земите наоколо. Първоначалната граница на България след Санстефанския мирен договор от март 1878 г. между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война, е минавала западно от Пирот и Ниш. Следват обаче Берлинският (юли 1878 г.) и Ньойският (1919 г.) договори, които значително свиват териториите на България. Някога селото е наброявало над 1500 жители. Населението се е занимавало предимно с животновъдство. В района е действала и фабрика за вълна и кожа. Днес тя е закрита, а по данни на местните в селото се е стопило до не повече от 70-80 човека. Повечето от тях се възприемат като етнически сърби, но открито признават: Историята на нашите народи е смесена. Традициите ни са взаимно преплетени. Не само от християнския, но и от предхристиянския период. Очевидно сме близки по произход и духовно. Това се вижда и по езика, и по обичаите ни, казва рицарят тамплиер Милан Видоевич. По образование той е историк, по професия – писател. Възприема се като пазител на местния християнски храм, разположен в една от многобройните пещери в карстовите скали в района. Около десетина години храмът е бил забравен, а достъпът до него – затруднен. Миналата година обаче е възстановен по инициатива на Сръбската православна църква и жителите на селото, а към храма е изградена удобна каменна пътека. Интересното на тази църква е, че се намира в пещера. Някога в нея са живели монаси. Тук можете да видите най-красивата и единствена по рода си неканонична фреска на младия Исус. Някои експерти я отнасят към XII-XIII век, но аз мисля, че е по-стара и е възможно да е изписана още в IX век – обяснява Видоевич. – Исус е изобразен като млад послушник, тоест още не е станал духовен учител. Той е облечен необичайно – в монашески одежди на есейската общност. Есеите са една от духовните общности, съществували по времето на Исус в Юдея. Техният модел на монашество по-късно е пренесен в християнството и се следва и днес. Принципите и правилата, по които са организирани днешните манастири, са по примера на тази юдейска общност: отшелничество, непорочност, живот, посветен на Бога и молитви. Фреската, за която разказва Милан Видоевич, изобразява Христос в период от живота му, който не е описан в Евангелията, затова не се вписва в канона. По глава му се виждат остатъци от коса във форма, характерна за оплешивяващите мъже, затова фреската е популярна като „Плешивият Исус“: На фреската в църквата „Свети Петър и Павел” Исус е в бели одежди със син пояс. Така са се обличали послушниците на есейската общност. Никъде досега в християнския свят не е намерено такова изображение на Исус нито на фреска, нито на икона. Не се знае кой е зографът. Предполага се, че е монах, който е живял в тази пещера. Той очевидно е обичал Иисус от цялата си душа и сърце и затова, като го е изписвал, не се е придържал към каноните. Според други изследователи църквата е изрисувана през XIV в. от зографи, които са поканени от Синай от княз Лазар да изографисат църквата в Крушевац. Църквата е под защита на Сръбската държава от 1981 г.Снимки: Миглена Иванова и личен архив

За живота на 50-те жители на малкото село Пъдарино

Село Пъдарино е съвсем малко населено място, което се намира в Котленския проход на Стара планина, на 18 км от общинския си център град Омуртаг, област Търговище. Около 40 чешми са изградени в землището, а това е присъщо на представителите на турския етнос, който е преобладаващ и тук, и в околните села - Остра могила, Зелена морава и Първан. В момента жителите на селото са около 50. Хората се препитават с животновъдство, овощарство. Имаме сливови градини, черешови градини, ягоди... 20-30 души са земеделски производители, разказва кметът на селото Ридван Сюлейманов. Препитание някои от жителите са намерили в завод "Шише-джам" в Търговище, на 50 км разстояние, а други пък в Омуртаг, докъдето има 3 пъти дневно обществен транспорт. Има и такива, които са намерили варианта си за изхранване в селото - чрез сезонна работа в малкото си стопанство. Какво разказват жителите на селото - чуйте в репортажа на Румен Стоичков от звуковия файл.

Село Янтра има 84 жители, 3 имена и 2 гробища и един храм с необикновена история

На левия бряг на река Янтра лежи селце, което в турските регистри носи името Хадамлар, после Адемово, а в края на 19 век - Фердинандово. От 1944 година е Янтра. Селището е  доста старо и в миналото цялото е било турско. По време на Освобождението жителите му са избягали и е останало пусто. В къщите им са се заселили българи от околните селища. Населението наброява около 84 жители, но около 1939 са били десетократно повече -894 души. Селото има  три имена и две гробища, което рядко се среща, казва жителка на селото, Чужденци масово купуват имоти тук,  но тишината и красотата на селото не спомагат за преодоляване на отколешните проблеми - канализация,  сметосъбиране и извозване и пречещите нормативни повели, удрящи малките селища. Селата с малко жители не могат да кандидатстват по програми за облагородяване на районите. Хората са се надявали на селския туризъм, но липсват достатъчно добри санитарно-битови условия, няма как това да се случи. Църквата "Свети Николай" има особена история!  Строителството ѝ започва през 1894 година от тревненски майстор. С помощта на нселението са закупени камъни, плочи.  След построяването на покрива, през селото минава цар Фердинанд и поискал да влезе. Църквата не била нито обзаведена, нито изографисана. След няколко месеца дошо писмо от Фердинанд, който кани няколко човека да  отидат при него, за да помогне с пари за завършването, коетоприключва през 1897 година. Училището "Отец Паисий" е закрито през 1964 година, а читалище има, но не функционира. Функционира, макар и в частни ръце, една от първите ВЕЦ, изградена през 1912 година.

Българи и турци живеят без деление в Скалско, нямат нито джамия, нито църква

Село Скалско в община Дряново носи това име заради големите скали, обкръжаващи го почти отвсякъде – Ботьова чука, Кичера, Турската скала, Чумашката скала. В него има около 80-на постоянно живеещи - по около 40 българи и турци. Те живеят компактно - без махали и без деление. През лятото броят им достига 100-110 души. В селото, което е  между Дряново и Габрово, има магазин, къдедето много хора спират и пазаруват. В източния край на Скалско, на 500 метрова улица има  32 къщи с общо  четирима живеещи в няколко от тях. Хората са предимно възрастни и имат нужда от по-добро здравеопазване, често линейките не стигат навреме. Водата в селото идва от Дряново, но канализацията създава проблеми защото е стара а почистването  - рядко. Училище „Отец Паисий“ е закрито през 70-те години. Църква и джамия в селото няма. Само една малка камбанка имаме, казва кметския наместник Стефан Иванов. Жигелите я вадят, когато почине някой човек, закачат я на центъра, чукват и я прибират пак. Проблемът с живите е, че изхвърлят строителни отпадъци в покрайнините на селото, а те имат застрашителни размери..Разбира се, лошо е състоянието на вътрешните улици, По тези посоки някога е съществувал и стар римски път, през който по-късно е преминавала хазната за Цариград.  И досега легендите за скрити съкровища са поводи за иманярски страсти, но нищо не е намерено досега.

Жители на Бояново блокират международен път заради лагер за бежанци

Жителите на ямболското село Бояново се вдигнаха на протест заради решението там да се отвори бежански лагер от затворен тип. Утре те ще затворят международния път за Турция, съобщи bTV. Бившите казарми са мястото, където ще се изгражда лагер на площ от 700 декара. Мигрантите ще бъдат настанени във фургони под денонощна охрана. Хората от селото обаче имат притеснения, че чужденци ще бъдат настанени и в бившите военни блокове в центъра на селото. Опасяват се за сигурността си, както и от увеличаване на престъпността и инцидентите в района. Кметът на селото Кръстьо Драганов каза, че са били извикани на среща с областния управител в Елхово, където са ги уверили, че лагерът ще бъде от затворен тип и вероятно изграждането му ще започне в следващите два месеца. Заедно с него на срещата са присъствали и жители на Бояново, които са поискали на тяхна територия да няма такъв лагер, а, ако има – да се гарантира сигурността им, да има камери по улиците, както и засилено полицейско присъствие. Хората се страхуват, че в селото има много възрастни, които могат да бъдат нападнати. Те предлагат мигрантите да бъдат настанени в обезлюдените села....

В Бояново излязоха на протест срещу мигрантите

Бояново се вдигна на протест срещу изграждането на бежански център в района на бившето поделение край селото, предаде БНТ. Стотици хора, които живеят в Бояново или са служили в селото, излязоха на площада, за да кажат своето „Не" на допускането на мигранти в бившето поделение. Те бяха подкрепени от съмишленици от съседни населени места. Най-големият проблем на местните хора е страхът от неизвестността и от ширещите се слухове, защото никой досега не им е казал точно какво ще се прави в бившето поделение. В селото живеят около 700 души, предимно възрастни хора, които твърдят, че при тях и сега има сериозна битова престъпност, която ще се увеличи, ако бъдат настанени и мигранти. Вчера вътрешният министър Румяна Бъчварова се е срещнала в Ямбол с областния управител и кмета на селото, за да конкретизира намеренията на правителството.  

Народните будители не са останали в миналото. Има ги и днес.

„Днес, 15 януари 1922 година, поменатите жители на с. Негушево, Софийска околия, а именно: учителите Александър Цветанов, Параскева Величкова, Спас Генков, Христоско Йотов…се събрахме в 10 часа в помещението на Народното първоначално училище за основаване народно читалище... “. Така започва историята на читалище „Възраждане“ в село Негушево, създадено от 31 ентусиасти. През същата 1922 г. правителството на Александър Стамболийски обявява Деня на народните будители за официален празник, а на 3 февруари 1923 година законът е подписан от Цар Борис ІІІ. Подписаният през 1919 година Ньойски мирен договор, загубените след Първата световна война български земи, тежките репарации и поруганото достойнство довеждат до отчаяние и нихилизъм българското общество. Потребността от  възстановяване на националното самочувствие в този момент е огромна. Честван, забраняван и възстановяван през годините, Денят на народните будители винаги е бил празник на българската историческа памет, съзнание и духовност. За него, освен националните герои – просветители и борци за свобода, са дали принос хиляди незнайни книжовници и учители, вдъхвали вяра на народа в трудните моменти от живота му. Но паметта за тези безименни герои се губи – дори на празника. Например тези, събрали се в едно софийско село, за да учредят читалище. Имената на първите от тях – учителите Александър Цветанов и Параскева Величкова са свързани с най-важните събития в новата история на селото, наброявало някога над 1000 души. Започнали да работят съвсем млади – 18-19 годишни, те не само са възпитавали и образовали стотици деца, но и са създали читалище като център за просветна и културна дейност. Споменът за тези забравени вече будители се опитва да възстанови откритата през  октомври постоянна експозиция на снимки, документи, богослужебна книжнина и репродукции на графики в храма на село Негушево „Света Параскева“. Тя е събрана, подготвена и експонирана от художника Михаил Танев: Днес се опитваме по-скоро да възстановим духа и да разкажем за хората от онова време. Ентусиазмът, който ги е водил, нещата, които са се опитвали да направят, за да докажат българското в себе си, принадлежността си към родината. Казвайки това, трябва да отбележа, че за тях родината е била тяхното село. За тях географското понятие „България“ било изключително  широко и непонятно, но селото е било родината, а те са я защитавали с всяко свое действие И стремежът им е бил такъв да направят храм, да направят училище. Разбира се, в исторически план  нещата са се случили по-различно. Първо е било построено училището през 1882 г, а 2 години по-късно и църквата. Това е било показателно, какво е било водещо за българите тогава. Но поразително е това, какво отношение, каква грижа е имало от всички, когато се е строяла тази църква. Всички са участвали в този градеж. Който е можел, участвал със средства, друг – с труд. Всички са били съпричастни. Искам да отбележа, че през тези години има два основни двигателя- едните са хората, които са се занимавали с духовните дела и духа, който идва от православието. Другият са младите учители в тези години, които са имали изключителен принос. Те са били онези родолюбци, онези будители за времето си, които са дали всичко от себе си, посветили са младостта да направят хубаво своето село, а своето училище и своя клас – възможно най-добрите. В експозицията може да се видят малка част от хората, отдали живота си на просветното дело, както и документи, старопечатни книги и прекрасни литографии, отпечатани в началото на миналия век от издателство „Христо Данов“ – за часовете по вероучение. Училището и църквата в селото са разделени само от една ограда. Днес то е празно и изоставено. Църквата обаче е възстановена и отново се превръща в център на обществен и духовен живот за селото. Реставрацията дължим на усилията на хора, като Михаил Танев. Той е една от онези безкористни, светли личности, които с гордост можем да наречем съвременни народни будители.

Над 1 200 души от чужбина пристигат на британски фест в Родопите

Над 1 200 души от чужбина ще присъстват на британския фестивал Meadows In The Mountains Festival 2016 в смолянското село Полковник Серафимово. Мероприятието ще бъде открито довечера в местността “Крушата“, която е в близост до родопското село. „Заявки за участие са дали хора от Англия, Гърция, Турция, Германия, Австрия и от други страни. От 15 дни тече подготовката на фестивала в селото, като само в селото има настанени 500 човека в къщите, а за още над 1000 човека има подготвени палатки“, коментира кмета на селото Христо Мусорлиев. Мероприятие...

Кандидатът на ГЕРБ спечели кметските избори в Каменар

Със 174 гласа Ерол Тахсин от ГЕРБ е новият кмет на село Каменар, община Лозница, област Разград. С двайсет гласа по-малко получи кандидатът на ДПС Ниязи Хюсеин. Изборният ден в селото протече нормално и приключи при 70% избирателна активност. Жителите на селото гласуваха в една избирателна секция. На втори тур на кметските избори в селото