01.12.2016

Резултати от търсенето

Светът е на ръба на нова информационна революция, според известен икономист

Светът е на ръба на нова информационна революция, заяви в интервю за "Хоризонт" световно известният икономист д-р Кьел Нордстрьом. По думите му, в момента има огромно количество данни, но за да успеем, трябва да се научим да ги управляваме. Светът се променя толкова бързо, че бъдещето вече е днес, допълни икономистът:Мисля, че ние трябва да свикнем с факта, че нещата се променят с такава бързина, че бъдещето вече е днес, а не утре. Трябва да свикнем, че технологиите и нуждата от тях ще променят коренно живота ни във всички възможни сфери. Преди години можеше да се направят прогнози как ще се развива светът, но това беше преди 10 или 20 години. Сега прогнозите са много трудни. Обикновено давам примера с мобилните телефони. Спомняте си как изглеждаха те, нали. А как ще изглеждат след няколко години, никой не знае. Още акценти от интервюто с него ще чуете в "Новинарския час", а цялото интервю - в "Събота 150".

Слепият и глухият

                          Слепият и глухият живееха на един етаж. Събираха се от време на време, общуваха. Слепият бавно и изразително артикулираше думите, а когато другият имаше проблеми с разбирането, слепият използваше жестомимичния език. Специално го беше научил. Глухият говореше, но когато другият имаше проблеми с разбирането, глухият използваше брайловото писмо. Специално го беше научил. Общо взето се разбираха. Слепият: -      Съжалявам те, братко, че не можеш да слушаш музика. Музиката е най-великото достижение на човечеството. Цялата човешка история, цялата човешка душевност, цялата човешка възвишеност са събрани в музиката. Всичко е музика. Светът е музика. Не само това, което е създадено за човешките инструменти. Ромонът на потока, свистенето на вятъра, оглушителният тътен на гръмотевиците, жуженето на пчелите, плясъкът на вълните, детския смях… А човешкият глас! Няма как да разбереш човека, ако не чуеш гласа му. Всичко може да изрази този глас - радост, скръб, щастие, омраза, любов, завист, презрение, надменност, робство… Всичко… Глухият: -      Винаги ми се насълзяват очите, когато си помисля за теб, братко мой! Извинявай, но нещастието ти е пълно! Светът е цветове. Светът е светлина! Пурпурът на изгрева, когато денят се събужда; лавата на залеза, когато денят заспива. Нежно зеленото на никнещата трева, матово жълтото на окосената трева. Знаеш ли, без цветовете и светлината не можеш да разбереш нито раждането, нито смъртта. Животът не можеш да разбереш. Бликащата радост на пролетта, когато светлина обилно залива света и прави всичко ярко, свежо, младо и жизнено… Зрелият и меланхоличен килим на есента, изтъкан от всички цветове и всички техни нюанси – кафяво жълто, пурпурно червено… Тюркоази, сапфири и рубини навсякъде - по дърветата, по земята, на небето… Слепият: -      Светлината е абсолютно нищо. Пълна заблуда. Цветовете са поквара, която ви откъсва от истинския живот, от истинския свят. Светлината е това, което парализира мозъците ви… А и какво друго ви остава, след като не можете да се докоснете до божествеността на музиката, до вълшебството на звуците? Диктатурата на светлинните образи унищожава всеки кълн на човешкото в душите ви… Глухият: -      Звуците и музиката, вашата нещастна какафония, е абсолютно нещастие за човешкия род. Вселенско проклятие. Тоталната лъжа на свят, потънал в мрак. Мракобесие… Няма истина в мрака, няма живот в мрака. Живеете опипвайки, разтворени в скрибуцането на вашата измислена вселена. А как да бъде иначе? Как? След като са ви склопени очите за божественото слънце и за вълшебните звезди? Тиранията на бъркоча от звуци изцежда всяка надежда за душевна хармония у вас. Слепият: -      Уж си интелигентен човек, братко мой, а в каква бездна от заблуди си хлътнал! Скатове сте вие, плоски, заврени в тинята, морскодънни скатове! Глухият: -      Главата ми не я побира твоята мрачна безпросветност, братко мой! Прилепи сте вие, пещерни вампирясали прилепи! В съседен блок през една улица живееше друг сляп. Слепият скочи и тръгна към него. В съседен блок през друга една улица живееше друг глух. Глухият скочи и се запъти към него. Кварталът потъна в хармония.

Светът под роклята, или какво вълнува мъжете?

„Светът под роклята” можеше да е заглавие или подзаглавие на книгата „Поетика на любовта” от Валери Стефанов (издателство „Авлига”), но нямаше да подхожда на имиджа на един авторитетен професор по литература от Софийския университет. Все пак точно така се казват две от главите на книгата - „Светът под роклята” 1 и 2.

За живота след капитализма в новата книга на Пол Мейсън

Пол Мейсън предлага една своя версия на живота отвъд капитализма в своята книга "Посткапитализмът. Пътеводител за нашето бъдеще", заяви в предаването "12+3" преводачът на проф. Милети Младенов. Авторът започва с това, че главно в резултат на кризата 2007-2009г. рухна доктрината на сегашния капитализъм - това е неолиберализмът.Отчита онова, което е донесла онази доктрина като теории и като практика, защото светът се разви много, но тази доктрина изчерпа своите възможности. Той оспорва традиционното послание на неолиберализма, че няма алтернатива, че всички пътища встрани от капитализма завършват с катастрофа, и че един вид бунтът срещу капитализма е бунт срещу естествения и вечен ред. Авторът разглежда, коментира, анализира огромен брой теми. Той се базира на това, че съвременният свят е светът на информационните технологии и техните продукти влизат в конфликт с традиционния капитализъм. Следователно на базата на това може да се мисли да бъдем дръзки утописти за това, което следва след капитализма. Пол Мейсън вижда в съвременното общество острови на това ново време, които постепенно биха могли да се разширяват и светът да стане по-справедлив, пояснява преводачът. Според автора на книгата има нов агент на промяната, който не е работническата класа, а са хората, свързани в Мрежата, защото информационните технологии променят радикално отношенията в обществото и разкриват възможности каквито не е имало по-рано. Цялото интервю с преводача на книгата проф. Милети Младенов чуйте от звуковия файл.

Красимир Каракачанов: Светът отново се връща в ситуация на Студена война

В студиото на "Още от деня" съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов заяви, че откакто наблюдаваме през последните 10-12 години, светът отново се връща в една ситуация на Студена война. По думите му, от една страна, конфликтът, който съществува между НАТО и Русия, от друга, всичко това, което се случва в Близкия изток. Светът не става по-сигурен, напротив, става все по-опасен, а България е на границата между тези конфликти.

Великите европейци - Артур Шопенхауер, втора част

Някъде по времето, когато философът Артур Шопенхауер пише и издава своята най-известна книга – „Светът като воля и представа”, той минава и през дебрите на любовта. Имам предвид чисто физическата любов, тъй като очевидно не е влюбен в прислужницата, с която спи или поне си ляга от време на време. Тя ражда от него незаконна дъщеря, но детето умира същата година. На пръв поглед, тази история не оставя кой знае какви следи в живота на Шопенхауер по-нататък.  Все пак обаче това със сигурност е още един начин той от личен опит да се убеди в правотата на базисното си философско твърдение – че светът е място за страдание, а инструментът на това страдание са човешките желания. Сред тях желанието за любов и за продължаване на рода, имат особено болезнени последствия, защото вкарват човека в цикъл, от който няма излизане, но вътре в който пък няма удовлетворение. На този фон изобщо не е случайно, че Артур Шопенхауер цял живот остава ерген, макар през 1821 година да започва дълга връзка с 19-годишната оперна  певица Каролине Рихтер. Десетина години по-късно пък, когато е на 43, се влюбва в 17-годишната Флора Вайс, само че този  път тя го отхвърля. Явно обаче и тези връзки не променят съществено възгледа му, че „жената по природа е създадена, за да се подчинява”. Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано Анти-феминистките възгледи на Шопенхауер само се засилват от един инцидент, който се разиграва по-късно, докато философът живее в Берлин. Той е съден от някоя си Каролин Маркет, която твърди, че Шопенхауер я нагрубява, а дори и посяга с ритници и юмруци в коридора на пансиона, където двамата живеят. В отговор философът отрича физическото насилие, но казва, че тя, въпреки направените забележки, вдига прекалено много шум точно пред вратата му и го вбесява, защото му пречи да се съсредоточи в мисленето и писането. Най-вероятно това е истина, но все пак Шопенхауер е осъден всеки месец до смъртта на жената да и плаща компенсация. Това продължава 20 години, така че май е донякъде разбираемо защо в есето си „За жените”, Шопенхауер пише: „Жената плаща дълговете си към живота не чрез това, което прави, а чрез това, от което страда – чрез мъките на раждането и грижите за детето, както и чрез принадлежността си на своя съпруг, на когото трябва да бъде търпелив и аплодиращ придружител”. Независимо от тези си възгледи за жените обаче, както се знае, и в по-късните си години философът „никога да не отказва женска компания”. Това противоречие е част от сложните, а често и полюсни отношения между житейската практика и философските възгледи на Артур Шопенхауер. Да, той живее самотен и изолиран, а по характер е мнителен, агресивен и изключително песимистично настроен човек, както с право може да се предположи дори само от четене на книгите му. В същото време обаче, въпреки че обосновава крайната необходимост да се обезсили волята, за да се намали страданието, сам постоянно има изблици на изключително своеволие; въпреки, че величае спокойствието, винаги е енергичен; въпреки, че в живота си е краен мизантроп, във философията си проповядва състрадание, съпричастност с другите хора, като най-добро облекчение за човека от тежката му участ. Другото подобно облекчение според Шопенхауер, е творчеството – включително философията, която не е наука, а изкуство. Колкото до традиционната и широко възприета утеха – Бог, Шопенхауер практически го изключва като опция, според него Бог няма никакво място в човешкия живот – а дори ако изобщо има Бог, то той всъщност е Дяволът.  Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 15.25  След като издава дисертацията си, Шопенхауер получава задочно докторска степен от университета в Йена и се мота известно време около Ваймар, където в литературния салон на майка си се запознава с Гьоте. Той го впечатлява с теорията си за цветовете, с която иска да се противопостави на последните открития на Нютон за светлината. Там младият философ среща и Фридрих Майер, човекът, който ме дава да чете латинския превод на „Упанишадите”, книгата, събрала основните текстове на хиндуизма, някои от които се споделят също от будизма и джайнизма. Както се твърди, „Упанишадите” „съдържат изказвания, свързани с естеството на крайната реалност /Брахман/ и описват характера на човешкото спасение /мохта или мукти/, както и пътят към него”. Тази книга особено импонира на Шопенхауер, той я проучва цял живот, неизменно я държи до леглото си, чете я буквално всяка вечер и пише за нея, че е „най-висшия продукт на човешката мъдрост”. Неговата страст към източната философия се развива цял живот, той се научава да медитира и чете много други индийски текстове, които по онова време започват да се появяват като гъби из Европа. Що се отнася до европейските философски корени на Шопенхауер, те са в Древна Гърция и най-вече – в Платон. Следващото най-високо ниво с поред него постига Кант, а окончателното изясняване на някои спорни или неуточнени моменти от кантовата философия се постига чрез визиите на самия Шопенхауер. Не звучи никак скромно, обаче кой е казал, че гениите трябва да са скромни? Или добрички и послушни? Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 15.25 - https://www.youtube.com/watch?v=uLsZjERmJDo През 1820 година Артур Шопенхауер става лектор по философия в университета в Берлин. Точно тогава там Хегел с неговата теория на историческия материализъм е истинска звезда и събира почитатели от цяла Европа, млади студенти, които се тълпят да го слушат. Шопенхауер не може да го понася, той нарича Хегел „груб шарлатанин” и влиза в директен сблъсък с него. Не, не се бият двамата, разбира се, просто сблъсъкът става изтънчено – Шопенхауер назначава своите собствени лекции за същите часове, когато са и лекциите на Хегел, сигурен, че мислещите младежи ще предпочетат реалността на неговия идеализъм пред разни шарлатански глупости. Не става така, едва  пет души се за писват да слушат курса на Шопенхауер, докато тълпите си остават при Хегел. Разочарован, той напуска академичната кариера и никога не се връща към преподаването, а по-късно пише и саркастичното си есе „За университетската философия”. В следващите десетина години Артур Шопенхауер живее в Берлин, пътува из Европа, но основно се занимава с писане. Вероятно вече се чудите с какво всъщност се изхранва този човек, след като се знае, че от книгите си, които при това издава предимно на собствени разноски, няма почти никакви продажби, а опитът му да си докара доходи като преводач също се проваля. Всъщност, през по-голямата част от живота си той живее от наследство. Въпреки превратностите на времето и пазара, в един момент Шопенхауер получава немалка сума пари от разпродажбата на бащиния му бизнес, пари, които, заедно с някои случайни приходи, му дава възможност да живее съвсем добре до смъртта си – без голям лукс, но и без изобщо да се притеснява. Йохан Пиксис, Меланж от мотиви по „Обсадата на Коринт” от Росини  През 1831 година в Берлин от Русия идва епидемия от холера и Шопенхауер се спасява от нея, като напуска града, пътува малко по Европа, а после се установява за постоянно във Франкфурт на Майн. Тук само да вметна, че основният му философски противник – Хегел, също бяга от холерата, но греши в преценката си, че епидемията е отминала, връща се и скоропостижно предава богу дух. Във Франкфурт Шопенхауер живее 27 години, а през последните десетина от тях започва да получава, макар не в степента, в която той смята за нужно, очакваното признание. През 38-ма за есето си „За свободата на човешката воля” философът получава награда от Кралското норвежко научно общество. През 43-та преиздава „Светът като воля и представа”, добавяйки втори том, основно с разяснителни бележки. През 50-те идеите му вече започват да се обсъждат с все по-голям респект в академичните и творческите среди, а Рихард Вагнер му посвещава прочутия си оперен цикъл, още незавършен тогава, „Пръстенът на нибелунгите”. Животът, който води Шопенхауер, е скромен – състои се предимно от четене и писане. „Ако нямаше книги на този свят, отдавна щях да изпадна в отчаяние” – пише той. Малка шега, разбира се, защото очевидно, поне в чисто философски план, той никога не е излизал от отчаянието. Обаче Шопенхауер предупреждава също, че е вредно и прекомерното четене, защото така човек залинява и започва да заимства все  повече чужди мисли от външни източници, вместо да мисли със собствената си глава. В кабинета, където знаменитият философ прекарва по-голямата част от времето си, той се намира в изключително приятна и възвишена компания. До него има бюст на Кант, от другата му страна е позлатена тибетска статуя на Буда, от стените гледат маслени портрети на Гьоте, Декарт и Шекспир, допълнени от 16 гравюри с изображения на кучета. През 1860 година земните страдания на философа най-после са прекратени от банална пневмония. На земята върху гроба му има каменна плоча, на която са изписани само две думи – Артур Шопенхауер. Няма и нужда от повече. Йохан Пиксис, Голяма соната за обой и пиано, 08.48

Папа Франциск: Светът е във война, но не религиозна

След пристигането си в Полша папа Франциск заяви в сряда, че светът се намира в състояние на война, но тя не е религиозна, предава AFP, цитиран "Фокус". Коментарите му бяха направени на фона на бруталното убийство на свещеник във Франция. „Не бива да се страхуваме да кажем истината, светът е във война, защото загуби мира“,

Папа Франциск: Светът е във война - война на интереси, пари, ресурси, не за религия

Главата на Римокатолическата църква заяви, че светът е във война, но причината не е религията. Папа Франциск направи изявление пред журналисти на борда на самолета по време на полета си за Краков, Полша, ден след като ислямисти заклаха католически свещеник във Франция. „Не трябва да се боим да кажем истината, светът е във война, защото загуби мира”, каза папата, който ще участва в Световните дни на католическата младеж в Полша. „Когато казвам война, говоря за война на интереси, пари, ресурси, не за религия. Всички религии са за мир, други искат война”, изтъкна папа Франциск.

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Великите европейци – Жана Д`Арк (част първа)

“Господ избра за свое оръдие най-нищожното измежду своите създания” – това са думи на Жана Д`Арк. Както свидетелства нейният паж Луи, насаме с него, тя неведнъж така описва себе си. И нищо, че светът я знае като френски национален герой, повел войната срещу окупаторите англичани; като мъченица, изгорена на кладата, а после обявена за светец на католическата църква и покровител на Франция; като чиста еманация на френския дух. Но всъщност – коя Жана Д`Арк познава светът? Съвсем резонен е въпросът коя точно Жана Д`Арк познава светът. Дали неграмотното селянче от Лотарингия, което ръководи цели армии по-успешно от техните собствени генерали или незаконната кралска щерка, специално обучена, незнайно къде и от кого, за мисията да спаси Франция. Дали 17-годишната крехка, скромна и силно религиозна девица, молитвено коленичила в местната църква на Домреми или 18-годишната нахаканата фурия, която връхлита френския двор в Шинон, събужда го от отчаянието и на бърза ръка превръща дофина в крал.  А може би пък знаем най-много за 19-годишната вещица, изгорена на кладата, въпреки че в разпитите успява да избегне и най-тънките богословски капани, които инквизиторите и поставят? А всъщност - изгорена ли е наистина Жана Д`Арк или е избегнала тази наистина неприятна част от съдбата си? И освен това, имаме ли каквато и да е представа за характера на гласовете, които това дете цял живот чува и сляпо следва – дали те са ангелски, както тя самата настоява или зад тях се крие Сатана, както мнозина продължават да смятат? Наред със споровете дали англичанинът Уйлям Шекспир действително е съществувал и кой всъщност стои зад това име, истината за живота и съдбата на французойката Жана Д`Арк е една от другите огромни загадки в европейската история и култура. Дали тя някога ще бъде разрешена? Съмнявам се. С новите поколения изследователи и новите научни методи на изследване, вместо да намаляват, тайните, свързани с Жана Д`Арк, сякаш стават все по-тайнствени и все повече на брой, съответно – увеличава се и броят на хипотезите. За нас, обикновената публика, остава удоволствието да четем с интерес, но все пак да помним, че всичко е само за сведение, че не трябва да вярваме докрай на нито една версия, колкото и убедително да звучи тя сама по себе си, защото със сигурност в цялата работа винаги има и още нещо. Преди да се заровим в кашата, наречена „живот на Жана Д`Арк” обаче, не трябва да забравяме, че тя е част от още по-голямата каша, наречена Стогодишна война между Англия и Франция. Няколко необходими уточнения. Първо, тази война, макар позната като Стогодишна, продължава всъщност 116 години – от 1337-ма до 1453-та. Второ, военните действия в нея не са постоянни, както сме свикнали от големите войни през ХХ век, а се развиват на отделни кампании и се редуват с дълги години на мир или поне примирие. Трето, във войната, освен двете основни държави, е набъркана по-голямата част от Европа. По един или друг начин участват или са пряко засегнати Шотландия, Уелс, Ирландия, Навара, Фландрия, Нидерландия, Германия, Бохемия, в някакъв период Испания и Португалия също не остават настрани и се сбиват помежду си в полза съответно на Франция и Англия. Пето, Стогодишната война носи много съществени промени в характера на европейските общества – смята се, че тя поставя край на типичната феодална система, в която властва нобилитетът и след нея Франция тръгва към абсолютната монархия, а Англия поема към изграждането на своята модерна политическа култура. Шесто, и в двете страни започва да се развива истинското чувство за национална принадлежност, което векове по-късно стимулира и създаването на системата от национални държави в Европа. Значим ефект е също, че френският език, който дотогава е официален за норманската английска аристокрация, се заменя изцяло с английски, а той пък така се развива, че стига сега до положението на световен език. Седмо, след края на войната Англия губи напълно континенталните си владения и се превръща в чисто островна държава, а това стимулира превръщането и в силна морска страна. Още по-общо казано – там започва да се развива онзи типично английски дух за справяне с всяка ситуация, който по-късно превръща малкия остров в световна империя. Осмо, ефект от Стогодишната война е и развитието на военното дело – например покрай ефективността на далекобойните английски лъкове, съществено намалява ролята на рицаря като бойна единица, а също - на тежката кавалерия. През това време се променят оръжията, военните тактики, а и самата структура на войските, стига се във Франция и до създаване на първата истинска професионална армия, която е много по-дисциплинирана и добре обучена от използваното дотогава опълчение. Истинските корени на Стогодишната война всъщност могат да се проследят далеч назад в историята, още към края на ІХ, началото на Х век. Тогава викингският вожд Хролф, познат като Роло, а после с християнското име Роберт, идва в Нормандия, дадена на викингите за заселване от Шарл ІІІ, крал на франките. Викингите обаче са буйни момчета, присвояват си земята и се кръщават дукове на Нормандия, а през 1066 завладяват и Англия. Така те управляват като крале Острова, но на континента са васали на краля на франките. Към началото на ХІV век династията на Капетингите, която управлява Франция, остава без пряк наследник и в борбата за власт се преплитат различни интереси.  През 1337 година английският крал Едуард ІІІ напада Франция, като заявява претенции за трона, с който наистина е свързан по майчина линия. В следващите години англичаните завладяват доста от френските земи в северната част и си връщат контрола върху Гаскония и Аквитания на юг. Бойните действия се водят на континента, англичаните стават известни с политиката си на „изгорената земя”, чумата също не закъснява да се намеси и след десетилетия битки, в началото на ХV век Франция е напълно изтощена икономически, психически и военно.  Някъде към 1415-та, когато Хенри V нахлува отново на континента, на френския престол е лудият Шарл VІ, а херцозите на Орлеан и Бургундия се карат за регентството. Бургундците скоро стават съюзници с англичаните, Париж е в техните ръце и кралица Изабел Баварска, подписва прочутия договор от Троа. Той предвижда след смъртта на Шарл VІ френският престол да премине у наследниците на Хенри V. Изабел изобщо не се съобразява с правата на собствения си син, Шарл VІІ, който междувременно се обявява за дофин, тоест, наследник и бяга от англичаните на юг.  Нейното отношение обаче повдига сериозни съмнения, включително у самия Шарл, дали той наистина е законният наследник на френския престол или е незаконен плод на по-раншната любовна връзка на кралицата с херцога на Орлеан, както се мълви. Това е важен въпрос, той е свързан пряко с появата на Жана Д`Арк на реалната политическа сцена и нейните действия по-нататък. Стандартната история за живота на Жана Д`Арк може да се разкаже сравнително сбито и дори да и повярваме, ако, разбира се, напълно забравим изкуството на логиката и способността да задаваме правилни въпроси. Ето как звучи тя. Жана Д`Арк е родена през 1412 година, в малкото селце Домреми, на границата между Лотарингия и Бургундия, в семейството на Жак Д`Арк и Изабел Роми, което е прякор и означава Римлянката. На 13-годишна възраст Жана започва да чува гласове, придружени с видения на светци. Отначало те съветват необразованото полудиво селянче да бъде добро момиче и да ходи на църква, но след няколко години изведнъж започват да и внушават, че тя е предопределена да спаси Франция от англичаните. За целта само трябва да освободи град Орлеан от обсадата, после да превземе Реймс, единственото легитимно място, където от времето на Карл Велики се извършва коронацията на френските крале, и да короняса там дофина Шарл VІІ. Някак си тя наистина свършва всичко това, но после не се съобразява с нареждането на гласовете да се оттегли на село, така че е заловена от бургундците и продадена на англичаните. Те, чрез своите френски колаборационисти духовници пък я съдят за ерес и вещерство, осъждат я и, 19-годишна, изгарят я на кладата. Няколко години по-късно във Франция има нещо като епидемия – различни жени се представят за оцелялата Жана Д`Арк, а една от тях дори е припозната от роднини, чествана е официално в Орлеан и получава финансова помощ за заслугите си към града. През 1452  Шарл VІІ събира документите от процеса на Жана и прави преглед за неговата законосъобразност. Установява се, че е всичко е незаконно. Въз основа на това и на множество свидетелски показания, започнатият през 1455 от папа Калист ІІІ нов процес оневинява напълно Орлеанската дева. През 1909 папа Пий Х обявява Жана Д`Арк за блажена, а през 1920 Бенедикт ХV я канонизира за светец. Това е официалната версия, поддържана от официалните историци. Всеки, който зададе какъв да е въпрос по нея обаче, веднага бива заклеймен. От друга страна – как да не питаш, та те въпросите си валят точно като из ведро.

За правото на аборт и телесната автономност

Редакцията препечатва от сайта "Майко мила" коментара на Елка Стоянова. "Чувствам, палци ме сърбят – значи злото е на път!" У. Шекспир, "Крал ЛИР", (Трите вещици – в превод на В. Петров Първа сцена, ІV действие.) Европа, втората половина на 20 век Светът вече е открил ядрения реактор, кредитната карта, контрацептивите и компютърния модем. Светът е обиколил веднъж Земята, стъпил е на Луната и носи слънчеви очила. И очаква, Светът, като се...

Горбачов: Светът се приближава към опасната зона

Светът се приближава към опасната зона, предупреди бившият съветски лидер Михаил Горбачов на фона на засилващото се напрежение между Москва и Вашингтон заради сирийския конфликт, предаде Франс прес. Русия съжалява за прекратените от САЩ контакти относно Сирия "Мисля, че светът се приближи до опасна зона", заяви Горбачов пред РИА "Новости". "Не бих искал да давам конкретни препоръки, но искам да кажа: трябва да спрем. Трябва ...

Туит на деня: Светът няма да свърши, но ще стане още по-луд

Германският министър на правосъдието Хайко Маас също се включи в коментарите след обявяването на Доналд Тръмп за новия президент на САЩ. В профила си в туитър Маас написа, че светът сега ще е едно по-лудо място. "Светът няма да свърши, но ще стане още по-луд", обяви министърът, който е член на Социалдемократическата партия – коалиционния партньор на християндемократите на Ангела Меркел.Die Welt wird nicht untergehen, sie wird nur noch verrückter. (hm) — Heiko...

Френски дипломат в САЩ: След Brexit и Тръмп, светът се срива пред очите ни

Според дипломатическия представител на Франция в Съединените американски щати „светът се срива пред очите ни“, след като временните резултати показват преднина на републиканеца Доналд Тръмп в президентските избори в САЩ, пише британският вестник Daily Mirror, цитиран от Фокус. В социалната мрежа „Туитър“ 63-годишният дипломат написа: „След Брекзита и тези избори, сега всичко е възможно. Светът се срива пред очите ни“. 

„Светът за българския воин” в Историческия музей

Изложбата „Светът за българския воин” представя Регионалния исторически музей в Пловдив. Тя ще бъде открита от 17:30 ч. в Музейния център за съвременна история на ул. „Ангел Букорещлиев” № 14  и ще остане подредена там до 9-ти декември 2016 г. Изложбата е реализирана по повод Деня на независимостта и  100-годишнината от освобождението на Добруджа. Тя е създадена от Димитър Димитров, автор на книгите „Светът за българския войн” и първи  кореспондент на Би Би Си в България след 10-ти ноември 1989. Бъ...

Участници от 4 области се включиха във фестивала "Светът е за всички"

В продължение на два дни с фестивал „Светът е за всички – 2016“ беше отбелязан предстоящият международен ден за защита правата на хората с увреждания 3-ти декември. Подготовката започна от рано и  резултатите бяха впечатляващи. Доц. д-р Стефко Бурджиев, областен управител на област Русе поздрави участниците и сподели: „Фестивалът „Светът е за всички“ е едно доказателство, че пред изкуството и творчеството всички сме равни. Този фестивал се провежда за осми път и това не може да се случи без всеотдайността на организатори, доброволци и самодейци...

Манифест „Светът. ХХІ век”

По време на последната среща на високо равнище във Вашингтон (САЩ), посветена на съкращаване и ограничаване на ядрените оръжия, президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев излезе с нова инициатива “Манифест. “Светът. ХХІ век”. С този документ президентът на Казахстан, един от водещи лидери на съвременния свят, държавен деец, преминал през трудностите на периода след Студената война и изграждането на една млада държава, който прояви смелост и решителност още в началото на 90...

НА ЖИВО: Светът изпраща Мохамед Али

Светът изпраща Мохамед Али днес. Бокс легендата почина преди няколко дни на 74-годишна възраст и ще бъде погребан днес в родния си град Луивил. Специалната церемония ще се излъчва пряко по цял свят, а на място ще присъстват повече от 15 хил.

Светът изпрати Мохамед Али

Светът изпрати Мохамед Али днес. Бокс легендата почина преди няколко дни на 74-годишна възраст и ще бъде погребан днес в родния си град Луивил, предаде БТВ. Специалната церемония се излъчваше пряко по цял свят, а на мястото присъстваха повече от 15 хил. души, които искаха да се сбогуват с легендата.

Светът се сбогува с Мохамед Али

Светът изпрати в последния му път легендарния боксьор Мохамед Али днес.  Световноизвестният спортист почина преди няколко дни на 74-годишна...

Светът - солидарен с хомосексуалните след масовото убийство в Орландо

Ден след масовото убийство в гейклуб в американския град Орландо, светът изразява солидарността си с хомосексуалната общност - Айфеловата кула ще бъде осветена с цветовете на дъгата, на различни места - от Лондон до Сидни - ще има бдения, предаде АФП. "Париж е с Орландо. Тази вечер Айфеловата кула ще свети в цветовете на общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ)", писа в Туитър кметът на френската столица Ан Идалго. Искаме да покажем решимостта си да не мълчим, да живеем и да борим срещу мракобесието и тероризма...

Светът е съпричастен с трагедията в Орландо

Светът продължава да изразява съпричастност към жертвите на масовата стрелба от Орландо. С бдения, цветя и свещи се отдава почит на убитите. Още за емоционалните моменти и за символиката на ужасяващото деяние - в следващото видео.

Светът е вперил очи в Руския Давос

Светът е вперил очи в Руския Давос. В Санкт Петербург продължава работата на Международния икономически форум. На Руския Давос присъстват представители на 600 руски и около 500 чуждестранни компании. "На прага на новата икономическа реалност" - това е основната тема на Петербургския форум тази година. Икономическата реалност за Русия, или поне на форума, наистина е нова - за първи път от две години насам след налагането на санкции, в Санкт Петербург пристигат и представители на воде...

Светът няма да спре, ако има Брекзит, успокоява Николай Василев

Светът няма да спре, ако има Брекзит. Това заяви в студиото на предаването „Здравей, България” по Нова телевизия бившият икономически министър Николай Василев. Той уточни, че британците могат да си спретнат една рецесия, която никой не е очаквал.