01.12.2016

Резултати от търсенето

Спад на долара, срив на мексиканското песо и паника на световните борси след очертаващата се победа на Тръмп

Щатският долар бележи солидна обезценка, мексиканското песо се срива, а световните капиталови пазари се намират в истинска паника, след очертаващата се изненадваща победа на републиканския кандидат Доналд Тръмп в надпреварата за президентския пост в САЩ, тъй като инвеститорите се опасяват, че това може да доведе до преобръщане на световния политически ред и да доведе до нова несигурност пред перспективите за глобалната икономика. Голямата преднина на Тръмп пред кандидата на демократите Хилари Клинтън не беше очаквана от участниците на световните финансови пазари и доведе до рязка обезценка на американския долар, тъй като се засилват прогнозите, че победата на републиканския милиардер ще намали драстично шансовете за повишение на лихвите на Фед на последното за годината заседание през декември. Инвеститорите дори започват да отработват вероятността за намаляване на американски лихви и за предприемане на допълнителни стимулиращи мерки от страна на останалите водещи централни банки като ЕЦБ, Английската и Японската централни банки. Доларът се обезценява с 2,33% към 102,70 йени, след като дори за кратко се срина до 5-седмично дъно около 101,19 йени при първите информации за очертаващата се победа на Тръмп. Щатската валута се обезценява с 1,2% към 12-седмично дъно от 0,9548 швейцарски франка, тъй като първоначалният хаос на световните финансови пазари кара инвеститорите отново да погледната на франка и на йената като основни "валути - убежище". В същото време еврото нараства с 1,45% към 1,1200 долара, като по-рано през днешната азиатска търговия дори успя да поскъпне с цели 3 цента към 10-седмичен връх от 1,1299 долара, докато британската лира се търгува около 1,2546 долара с поглед към бившия важен 4-седмичен връх от 4-ти ноември от 1,2556 долара. Другата основна губеща валута от очертаващата се победа на Доналд Тръмп е мексиканското песо с оглед на неговата агресивна риториката по време на предизборната кампания относно Мексико, в т.ч. отмяна на споразумението на свободна търговска търговия между двете съседски държави и изграждане на стена по южната граница на САЩ, която да възпре мексиканския мигрантски поток. Мексиканското песо деваливра с близо 10% и вече се търгува към рекордно дъно около 20,76 песо за един долар. Инвеститорите на азиатските пазари на акции също реагират негативно на новината за изборната победа на Тръмп. Японският индекс Nikkei се срива с цели 5,36%, отчасти и поради рязкото поскъпване на йената, индексът Hang Seng се понижава с 2,71%, южнокорейският индекс Kospi - с 2,25%, а австралийският индекс ASX200 - с 1,93%. Очаква се и европейските борси да се окъпят в червено при старта на днешната търговия, като фючърсите на немският фондов индекс DAX се понижават 3,4%, на френския индекс CAC40 - с 3,9% и на британския индекс FTSE100 - с 3,1%. Солиден спад отчитат и фючърсите на трите основни американски фондови индекси, като тези на DJIA падат с 2,82%, на S&P500 - с 3,45% и на технологичният индекс Nasdaq100 - с цели 4,5%. Това предполага, че по-късно през деня основните индекси, търгувани на борсите и от двете страни на Океана могат да доближат техните дъна, ударени като непосредствена реакция на шокиращото гласуване на британците в подкрепа за Brexit на проведения на 23-ти юни референдум в Обединеното кралство. Видима е и паниката на световните пазари на суровини, като фючърсите на американския лек суров петрол се понижават с 1,69% към 44,22 долара за барел, а тези на петрола сорт брент - с 1,72% към 45,25 долара за барел. В същото време инвеститорите отново поглеждат към златото като убежище за техните инвестиции, което води до ръст на фючърсите на благородния метла с 3,28% към 1316 долара за тройунция. Дори електронната крипто валута Биткойн (Bitcoin) се възползва от паниката на световните борси, поскъпвайки с близо 3% към 724 долара.

Инфантино предложи формат с 48 отбора на световните първенства

Президентът на ФИФА Джани Инфантино заяви в колумбийската столица Богота, че иска да види 48 отбора на световните първенства, предаде БНТ. Инфантино бе избран за президент на световната футболна централа с обещанието, че ще увеличи броя на участниците на Мондиали до 40, но сега има дори по-радикална идея. В предложения от него нов формат световните първенства ще стартират с плейофен кръг, след който 16 отбора ще отпадат, а останалите 32 ще продължават в групова фаза, след което половината от тях ще продължават към директните елиминации, какъвто е форматът в момента. Ако този формат бъде приет, той ще влезе в сила от световното първенство през 2026 година. Очаква се окончателно решение за това колко отбора ще участват на световните първенства да бъде взето най-късно през 2017 година. От 1998 година на световните първенства участват по 32 отбора от целия свят.

Паника на световните борси последва изненадата от решението за "брекзит"

Финансово цунами заля световните борси след изненадата, че на вчерашния референдум британците са гласували за излизане от Европейския съюз.Британската лира девалвира с над 10% към 31-годишно дъно от 1,3229 долара, повличайки надолу и еврото до тримесечно дъно от 1,0910 долара. Според оповестените окончателни резултати, 51,9% от британските граждани (или 17 410 742 от тях) са гласували за напускане на ЕС, докато 48,1% от тях (или 16 141 241) са пуснали вот в подкрепа за оставане в рамките на Съюза, предаде БНР. След изненадващото решение за Brexit последва паническа разпродажба на британски лири, което срина паунда с над 10% до 1,3229 щатски долара - най-ниско ниво от септември 1985-а година. Така само в рамките на няколко часа британската валута с се обезцени с над 17 американски цента от върха за годината около 1,5000 долара, който беше достигнат преди да излязат първите резултати от вчерашния референдум. Последва известна стабилизация и отскок на паунда към 1,3750 долара, но мнозинството анализатори очакват британската лира да продължи да се обезценява през следващите месеци към и дори под 1,3000 нивото. Според повечето от тях, на този етап паундът може да опита известна стабилизация около 1,3000-1,3500 областта, но в дългосрочен план да продължава да се обезценява към 1,2500-1,2000 диапазона. Опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази силно негативно не само на британската, но и на цялата европейска икономика и в частност на тази на еврозоната, доведе до солиден спад и на еврото, като то се обезцени с над 3% към 1,0910 долара преди да отскочи към 1,1065 нивото. В същото време еврото поскъпна с близо 6% към двегодишен връх от 0,8310 британски лири. Основният печеливш от финансовата паника, последвала новината за Brexit, се оказа японската йена с оглед на нейния статут на "валута-убежище". Британската лира загуби около 27 йени от стойността си, понижавайки се до 133,20 йени - най-ниско ниво от декември 2012-а година, докато щатския долара падна за кратко с около 8 йени до 99,90 йени - най-ниско ниво от ноември 2013-а година, преди обаче да отскочи към 102,87 йени с оглед на опасения за интервенция от страна на Японската централна банка. Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз предизвика паника и на световните фондови и дългови пазари, както и на пазарите на суровини. Вълната от продажби на акции заля първо азиатските борси, като японският фондов индекс Nikkei се срина със 7,92%, отразявайки рязкото поскъпване на местната валута. Европейските пазари на акции отварят с драматичен спад от около и над 8 на сто, като в същото време инвеститорите бягат към пазарите с фиксиран доход и по-специално към немските държавни облигации, предизвиквайки понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия до рекордно отрицателно дъно от -0,17%. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 се срива с 8,34% към 4-месечно дъно от 317,45 пункта, немският фондов индекс губи 8,39% от стойността си, френският индекс CAC40 пада с 8,44%, а британският FTSE100 - с над 7%. Хаосът на световните борси засегна и пазарите на суровини, като фючърсите на петрола сорт брент се понижават с 4,73% към 48,50 долара за барел, а на американския лек суров петрол - с 4,63% към 47,79 долара за барел. В същото време златото поскъпна с над 8% към двегодишен връх около 1358 долара за тройунция (най-високо ниво от март 2014-а година), ползвайки се със статута на "инвестиционно убежище". Това представлява най-солидното негово поскъпва в рамките на деня от септември 2008-а година насам, когато стартира последната световна финансова и икономическа криза.

Износът ни спада, на 64-о място сме в световната ранглиста на износителите

За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1 %. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015 спрямо 2014 г. спадът е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори, съобщават от БСК. През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%. На повечето от водещите пазари също бележим спад, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия. Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили. Въпреки големия спад в цените и оттам – общата стойност, износът на горива и електричество отново оглавяват класацията.  Пробивът идва от групата на електроника и електротехника, която за първи път заема второ място. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена. По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%. Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана. Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, други петролни деривати. При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, т.к. спадът в износа е по-голям от спадът на световния внос. При леките горива спадът е 29%, въпреки че изнесеното количество е най-голямото, откакто има статистика за тази позиция, при другите петролни деривати спадът е 49% при спад в количеството 28%. Медикаментите в дози бележат средногодишен ръст от 12% за последните 5 години, въпреки спада от 18% за 2015/2014. Износът на пшеница спада със 7%. Износът на електричество расте с 14%, въпреки че световният внос намалява с 8%. Това нарежда България на 14 място в света по износ на електроенергия. Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларираният от България износ. Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света. Следват две стоки с все по-впечатляващо представяне – комплекти проводници за автомобили и електротехническа апаратура с ръст за миналата година съответно с 8% и с 23%, което нарежда България на 20 място в света за всяка от двете стоки. България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти. На 13-то място в експортната листа са медни концентрати с основен пазар – Намибия, износът спада с 19%. Износът на цигари намалява с 24%, на царевица – с 44%, на калцинирана сода – 17%: Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение. Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата – цели 44%, при спад на световния внос с 3%. Спад има и в износа на калцинирана сода със 17%, докато вносът расте с 2%. Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио. Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света. Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, за 5 години се е удвоил и сме на 10-то място в света. Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши. Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори. Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста. Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица. Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери. Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ. Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място. Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед. Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16 496 милиарда щ. д. САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия 6,4%, Франция 3,9%, Обединеното Кралство 3,8%, Япония 3,8%, Хонконг 3,3%, Южна Корея 2,6%, Холандия 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия. Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати 12,1%, горива и енергия 11,4%, пътни превозни средства 8%, пластмасови изделия 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

България на 64-то място в световната ранглиста на износителите

 За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1 %. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015 спрямо 2014 г. спадът е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори, съобщават от БСК. През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад – и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа – катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%. На повечето от водещите пазари също бележим спад, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия. Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили. Въпреки големия спад в цените и оттам – общата стойност, износът на горива и електричество отново оглавяват класацията. Пробивът идва от групата на електроника и електротехника, която за първи път заема второ място. Следват медните изделия, машини и части, зърно, конфекция, фармация, пластмасови продукти, автомобили и части за тях. Пластмасови изделия и автомобили и части се изкачват с по три места нагоре, измествайки трикотажа и маслодайните семена. По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%. Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана. Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, други петролни деривати. При всички тях има отстъпление в пазарните позиции, т.к. спадът в износа е по-голям от спадът на световния внос. При леките горива спадът е 29%, въпреки че изнесеното количество е най-голямото, откакто има статистика за тази позиция, при другите петролни деривати спадът е 49% при спад в количеството 28%. Медикаментите в дози бележат средногодишен ръст от 12% за последните 5 години, въпреки спада от 18% за 2015/2014. Износът на пшеница спада със 7%. Износът на електричество расте с 14%, въпреки че световният внос намалява с 8%. Това нарежда България на 14 място в света по износ на електроенергия. Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларираният от България износ. Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света. Следват две стоки с все по-впечатляващо представяне – комплекти проводници за автомобили и електротехническа апаратура с ръст за миналата година съответно с 8% и с 23%, което нарежда България на 20 място в света за всяка от двете стоки. България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти. На 13-то място в експортната листа са медни концентрати с основен пазар – Намибия, износът спада с 19%. Износът на цигари намалява с 24%, на царевица – с 44%, на калцинирана сода – 17%: Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение. Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата – цели 44%, при спад на световния внос с 3%. Спад има и в износа на калцинирана сода със 17%, докато вносът расте с 2%. Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио. Ръстът на електронната промишленост в България се отразява и в износа на резистори – 19% и заемаме 6 позиция в света. Износът на велосипеди продължава възходящия тренд, за 5 години се е удвоил и сме на 10-то място в света. Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши. Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори. Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста. Още две стоки – седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица. Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери. Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи“, чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ. Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място. Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена – 21,8% от световния износ, временно консервирани череши – 19,2%, патешко месо – 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед. Вносните операции по целия свят през 2015 г. са били на стойност 16 496 милиарда щ. д. САЩ е най-големият вносител с 14% от световния внос, следван от Китай – 10,2%, Германия 6,4%, Франция 3,9%, Обединеното Кралство 3,8%, Япония 3,8%, Хонконг 3,3%, Южна Корея 2,6%, Холандия 2,5%, Канада, Италия, Мексико, Индия. Държавите най-много са внасяли електроника и електротехника – 15,1%, машини и апарати 12,1%, горива и енергия 11,4%, пътни превозни средства 8%, пластмасови изделия 3,4%, оптическа и медицинска апаратура, скъпоценности и бижута, фармацевтика, органични химикали. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение навремето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. /БГНЕС/

Спад на долара и на световните борси при нарастваща несигурност преди президентските избори в САЩ

През последните дни на търговия има нарастване на напрежението на световните капиталови пазари след подновена несигурност относно изхода на президентските избори в САЩ след седмица (на 8-и ноември). Само до преди няколко дни инвеститорите изглеждаха уверени в победата на Хилари Клинтън и това се тълкуваше от тях като запазване на настоящото статукво във водещата световна икономика. Подновеното от ФБР разследване около частния имейл сървър на Клинтън обаче доведе до подновяване на несигурността относно изхода на предстоящата битка за Белия дом на фона на последни проучвания на общественото мнение, които показват, че надпреварата ще бъде много оспорвана. Според проучване на ABC News/Washington Post републиканският кандидат Доналд Тръмп вече води с един процент спрямо Хилари Клинтън в нагласите на американците (с 46% спрямо 45%), докато проучване на Los Angeles Times дава преднина на Тръмп от 2 пункта. Проучване на NBC News/Survey Monkey все още дава преднина на Клинтън от 47% спрямо 41% за Тръмп, докато проучване на Real Clear Politics показва, че кандидатът на демократите води с 47,5% спрямо 45,3% за магната, който е представител на Републиканската партия. Подновената вероятност Доналд Тръмп да поеме управлението на САЩ се отразяват негативно на инвеститорската настройка в глобален план с оглед на опасения, че той може да провежда доста по-неясна обща политика и непостоянна политика относно търговските преговори. Това води до ликвидиране на част от "дългите" доларови позиции, отворени преди време с оглед на убедителната тогава преднина на Клинтън в проучванията на общественото мнение, както и до бягство към двете основни "валути-убежища" в лицето на японската йена и швейцарския франк и до спад на пазарите на акции. Щатската валута се понижава с 0,6% към 10-дневно дъно от 103,48 йени и с 0,45% към 4-седмично дъно от 0,9695 франка. В същото време еврото поскъпва с 0,35% към триседмичен връх от 1,1099 долара, но и то губи позиции спрямо двете основни "валути-убежища", съответно към двудневно дъно от 114,70 йени и към 5-седмично дъно от 1,0754 франка. Вероятността Доналд Тръмп да бъде следващият президент на САЩ се отразява най-негативно на мексиканското песо, с оглед на заплахи, че той ще издигне стена на границата с Мексико, за да спре притока на емигранти. Днес щатският долар поскъпва към 4-седмичен връх от 19,33 песо, след като само до преди десетина дни, мексиканското песо успя да поскъпне към 18,45 нивото в резултат на убедителната преднина на Хилари Клинтън в президентската надпревара. Подновената несигурност относно изхода на предстоящите избори се отразява негативно и на световните фондови пазари. Снощи пазарът на акции на "Уолстрийт" приключи на червена територия, като основните фондови индекси се понижиха към 4-месечни дъна. Индексът DJIA падна с 0,58%, S&P500 – с 0,68%, а технологичният индекс Nasdaq – с 0,69%. Според някои анализатори, ако Доналд Тръмп стане следващият президент, това може да провокира незабавен трус на борсите и спад на американските основни индекси с до 10 на сто. Азиатските пазари на акции също реагират негативно на новите проучвания преди президентската надпревара в САЩ, като японският индекс Nikkei падна с цели 1,76% до двуседмично дъно, повлиян допълнително негативно от поскъпващата йена. Китайският индекс Shanghai Composite се понижи с 0,63%, индексът Hang Seng – с 1,45%, южнокорейският Kospi – с 1,42% и австралийският ASX200 – с 1,16% до 7-седмично дъно. Европейските борси последваха спада на останалите пазари на акции и също се окъпаха в червено в началото на днешната търговия. Общият индекс Stoxx Europe 600 се понижава с 0,67%, немският DAX - с 0,83%, френският CAC40 – с 0,71%, британският FTSE100 – с 0,41% и италианският MIB – с 0,9%. Новините, че в някои от последните проучвания Тръмп води с 1 до 2 пункта пред Клинтън, провокират и бягство на инвеститорите към немски и американски държавни облигации, които също се ползват със статута на "убежище" при наличието на сериозно напрежение на световните капиталови пазари. Това води до понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия с 5 базисни пункта към 0,13% и на аналогичните облигации на САЩ – с 16 пункта към 1,804%.

Кметът посрещна участниците в Международния конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм

В Малката раннохристиянска базилика кметът на Пловдив Иван Тотев посрещна делегация от участници в Международния конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм. Той се провежда в  София от 29 ноември до 1-ви декември 2016 и на него се разискват въпросите, свързани с това как на световните цивилизации може да вдъхнат живот чрез устойчив, модерен туризъм; как могат да бъдат разработени модели за ефективно партньорство, които да допринесат за запазване и насърчаване на световните цивилизации, като същевременно създадат социално-икономически ...

Световните медии отразиха широко речта на Плевнелиев пред Европарламента

Посланието на президента Росен Плевнелиев за по-силна и интегрирана Европа беше отразено от световните медии Посланието на президента Росен Плевнелиев за по-силна и интегрирана Европа, отправено от трибуната на Европейския парламент в Страсбург, беше широко отразено от световните медии, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Финансово цунами заля световните борси след решението на британците да излязат от ЕС

Британската лира девалвира с над 10% към 31-годишно дъно от 1,3229 долара, повличайки надолу и еврото до тримесечно дъно от 1,0910 долара, след като стана ясно, че на вчерашния референдум британците са гласували за излизане от Европейския съюз. Според оповестените преди малко окончателни резултати, 51,9% от британските граждани (или 17 410 742 от тях) са гласували за напускане на ЕС, докато 48,1% от тях (или 16 141 241) са пуснали вот в подкрепа за оставане в рамките на Съюза. След изненадващото решение за Brexit последва паническа разпродажба на британски лири, което срина паунда с над 10% до 1,3229 щатски долара - най-ниско ниво от септември 1985-а година. Така само в рамките на няколко часа британската валута с се обезцени с над 17 американски цента от върха за годината около 1,5000 долара, който беше достигнат преди да излязат първите резултати от вчерашния референдум. Последва известна стабилизация и отскок на паунда към 1,3750 долара, но мнозинството анализатори очакват британската лира да продължи да се обезценява през следващите месеци към и дори под 1,3000 нивото. Според повечето от тях, на този етап паундът може да опита известна стабилизация около 1,3000-1,3500 областта, но в дългосрочен план да продължава да се обезценява към 1,2500-1,2000 диапазона. Опасенията, че излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази силно негативно не само на британската, но и на цялата европейска икономика и в частност на тази на еврозоната, доведе до солиден спад и на еврото, като то се обезцени с над 3% към 1,0910 долара преди да отскочи към 1,1065 нивото. В същото време еврото поскъпна с близо 6% към двегодишен връх от 0,8310 британски лири. Основният печеливш от финансовата паника, последвала новината за Brexit, се оказа японската йена с оглед на нейния статут на "валута-убежище". Британската лира загуби около 27 йени от стойността си, понижавайки се до 133,20 йени - най-ниско ниво от декември 2012-а година, докато щатския долара падна за кратко с около 8 йени до 99,90 йени - най-ниско ниво от ноември 2013-а година, преди обаче да отскочи към 102,87 йени с оглед на опасения за интервенция от страна на Японската централна банка. Решението на британците да гласуват за напускане на Европейския съюз предизвика паника и на световните фондови и дългови пазари, както и на пазарите на суровини. Вълната от продажби на акции заля първо азиатските борси, като японският фондов индекс Nikkei се срина със 7,92%, отразявайки рязкото поскъпване на местната валута. Европейските пазари на акции отварят с драматичен спад от около и над 8 на сто, като в същото време инвеститорите бягат към пазарите с фиксиран доход и по-специално към немските държавни облигации, предизвиквайки понижение на доходността на 10-годишните дългови книжа на Германия до рекордно отрицателно дъно от -0,17%. Общият европейски фондов индекс Stoxx Europe 600 се срива с 8,34% към 4-месечно дъно от 317,45 пункта, немският фондов индекс губи 8,39% от стойността си, френският индекс CAC40 пада с 8,44%, а британският FTSE100 - с над 7%. Хаосът на световните борси засегна и пазарите на суровини, като фючърсите на петрола сорт брент се понижават с 4,73% към 48,50 долара за барел, а на американския лек суров петрол - с 4,63% към 47,79 долара за барел. В същото време златото поскъпна с над 8% към двегодишен връх около 1358 долара за тройунция (най-високо ниво от март 2014-а година), ползвайки се със статута на "инвестиционно убежище". Това представлява най-солидното негово поскъпва в рамките на деня от септември 2008-а година насам, когато стартира последната световна финансова и икономическа криза.

2 трилиона долара загуби на световните пазари за денонощие

24 юни се оказа "черен петък" не само за британските стокови и фондови пазари, но и за световните. За броени минути борсите реагираха на резултата от референдума. Експерти оцениха, че за едно денонощие компаниите са загубили общо 2 трилиона долара. Междувременно паундът счупи 31 годишен рекорд като цената му падна спрямо долара с над 10% до 1,33 долара. Посоката надолу последва и еврото. Цената на петрола на световните пазари се срина с 5 на сто.

„ИЗВИНЯВАЙ, АМЕРИКА, НО НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД Е МЪРТЪВ“

 Огромният военен бюджет и мощта на корпорациите не помагат на Вашингтон: САЩ губят способността си да решават вътрешните си проблеми и да печелят битки на международната арена. Това написаха популярните американски издания The Nation и The Huffington Post.       Според автора от The Nation, в съвременна Америка са се сформирали два силови центъра. Това не е двойката президент – Конгрес, а системата за национална сигурност и корпорациите. И колкото по-мощни са тези два сектора, толкова по-малко САЩ са способни да удържат властта в нейната традиционна функция вътре в страната, както и зад граница. В резултат политическата система на страната е парализирана: Конгресът и президентът не могат да постигнат консенсус по елементарни въпроси, например, за ремонта на пътищата.       Америка е абсолютно безпомощна отвътре. Във вътрешността си тя е мнима свръхдържава, – така характеризира ситуацията журналистът от американското издание.       САЩ хвърлят немалко средства за гарантиране на безопасността, поддържат стотици военни бази и форпостове по целия свят. Но американската армия е безсилна в борбата със световните безредици, а Вашингтон при цялата му военна и икономическа мощ изпитва немалко трудности, опитвайки се „да наложи волята си“ над другите държави. Според автора на статията, САЩ не могат „да трансформират мощта си в каквото и да е, приличащо на успех“.       Към горнеизразеното становище се присъединява журналистът от The Huffington Post Амитав Ахария – професор по международни отношения от Американския университет във Вашингтон. Според думите му, ако е силно да се каже, че САЩ преживяват упадък, то с пълно право може да се твърди, че Америка не е способна, както в миналото, да налага правила и да ръководи международните властови институции.       Ерик Познер от Чикагския университет открито заявява, че новият световен либерален ред, установен след разпада на СССР през 1991 г., изживява последните си дихания и е време Америка да се прости със световното господство.   „Извинявай, Америка, но новият световен ред е мъртъв“ , – така той озаглави статията си в авторитетното списание The Foreign Policy. Тези два центъра не са сформирани в САЩ вчера или онзи ден. Достатъчно е да си спомним за ролята на ФБР при Едгар Хувър и т.н. Що се отнася до ролята на корпорациите, то военно-промишленият комплекс винаги е играл решаваща роля във формирането на посоката, в това число на външната политика на САЩ. Истината е, че след края на „студената война“ влиянието му е леко подтиснато, но във времената на Клинтън се наблюдава извънредно засилване ролята на банките…       Много са признаците за засилване на корпорациите и специалните служби, както и за  отслабването на държавната власт в САЩ днес или в миналото. Авторите на статиите, за които говорим, са прави в едно – днес това явление придоби огромни мащаби.     Интересното е, че Обама искаше да оглави системата, надявайки се да я промени в известна степен, но в резултат системата го пречупи напълно. При Обама спецслужбите, доколкото можем да съдим по прочетеното в медиите, получиха още по-голяма автономия и влияние. Разбираемо е, че началото на този процес бе поставено още преди идването на Обама на власт: ролята на разузнаването се засили веднага след известните събития през 2001 г. и след приемане на т.нар. „патриотичен акт“… Едва ли политическото ръководство на САЩ дава преки указания за подслушване на разговорите на политиците от Германия и другите европейски страни. Трудно е да си представим, че лично Обама е искал американските агенти да се внедряват в самия апарат на бундестага, за да следят как се извършват разследванията пре съдебните дела за разобличаването на агентите на американските спецслужби. А когато всичко това става известно на световната общност, вредата за американските интереси е тотална и необратима.       Що се отнася до корпорациите, разбираемо е, че всички ние живеем в епоха на глобализация, и трансатлантическите корпорации, които в огромното си мнозинство са американски, просто не могат да не играят сериозна роля. И затова тяхното влияние във външната и вътрешната политика на Щатите винаги е било значително. Но ако погледнем няколко години назад, при администрацията на Буш, оставаме с впечатлението ,че засилващото се влияние на корпорациите и спецслужбите е следствие не от неефективността на конкретната администрация. Повече от ясно е, че става дума не за слабост и недалновидност на един управленски отбор, а за пороци на системата.       Друга тема е жестоката битка между президента и висшия орган на законодателна власт в САЩ. Американската система предполага тясно взаимодействие между президента и Конгреса, особено при изработването на икономическата политика, при приемането на бюджета. Разбира се, за републиканците методите на Обама са неприемливи, но, напълно е възможно, причина за тези жестоки разногласия да са не само въпросите за медицинските застраховки и бюджета. Допускаме, че и двата лагера, и представителите на демократическата и тези от републиканската партия разбират, че за да съхрани Америка лидерството си в съвременния свят са им необходими нови инструменти. Но каквито и нови инструменти да се употребяват, единство между двата лагера не се наблюдава. На фона на тези неизгладими противоречия се засилва ролята на спецслужбите и корпорациите.     Целият 20 век се характеризира с изменения в съотношението между затворената в националните граници скрита власт и откритата представителна държавност.     Това ярко се проявява по време на Версайската конференция след Първата световна война, където представителят на наднационалните структури „полковник Хауз“ (Едуард Мандел Хауз, бел.ред) играе по-съществена от Удро Уилсън роля. При това първият е само съветник на президента. Подобна е ситуацията в Англия. През 70-80-те години в света се случва нещо интересно – на власт в центъра на световната капиталистическа система идва новата хищническа млада партия на корпорациите, а в средата на 80-те нейни представители се настаняват в Белия Дом. Първият представител на корпорациите е Джими Картър, след който практически всички президенти на САЩ са поставяни на „трона“ от корпорациите. Да, и Джон Кенеди, и Ричард Никсън са поставени от корпорациите начело, но те все пак изразяват до известна степен интересите на държавата. В това отношение Никсън е последният президент на САЩ, който е повече президент на държавата, отколкото на корпорациите.       В резултат на „пълзящия преврат“, който започва с убийството на Кенеди и завършва с импийчмънта на Никсън, корпоратокрацията окончателно дойде на власт в САЩ. И какво стана? Стана това, което вече се забелязва и от американските журналисти: Конгресът и президента на САЩ са не нещо друго, а обикновени марионетки.     Т.е., държавите се командват от корпорациите и разузнаването.       Това е много интересна тенденция в ядрото на капиталистическата система – увеличаване ролята на представителите на военните структури и спецслужбите в управляващите групи: политическото пространство на традиционните структури – министър-председател, президент, парламент и пр. формално не са отменени като институции, но реално значението им в съвременния свят рязко спада. Достатъчно е да погледнем зигзагите на Меркел: тя говори едно, а върши обратното. Абсолютно ясно е, че канцлерът се намира под мощния натиск на различни структури.     За Обама няма какво да кажем – той е абсолютно зависим президент.     Трябва да признаем, че лошо познаваме реалната ситуация в самия връх на световната властова пирамида. Знаем кои са Рокфелер, Ротшилд, Барух, затворените структури. Но съществуват също около 150 корпорации (преди няколко години беше публикуван техния списък в едно от швейцарските списания), чийто интереси тясно се преплитат и същевременно си противоречат. Затова е трудно да се каже кой или кои точно стоят зад Обама. Както е ясно, крупните кланове от типа на Ротшилд и Рокфелер „не събират яйца в една кошница“, а присъстват във всички наднационални структури и тихичко захранват различни представители на политическите проститутки.       Дали нерешителността на Обама се обуславя от политически прагматизъм или е проява на интересите на транснационалните корпорации?       Нерешителността на Обама е свързана с това, че съществува някакво особено равновесие между различните групировки в световните структури. Точно това равновесие не му позволява да прави резки стъпки. В близките две години ще видим още много непоследователни действия на САЩ, защото управляващите там правят всичко, за да усложнят живота на своите „врагове“, които и да са те…     А какви са отношенията между разузнаването и корпорациите?       Известният политолог Самюел Хантингтън има блестящ доклад за отношенията между корпорациите и западните спецслужби, в който доклад той фиксира нещо много интересно: в средата на 70-те години спецслужбите на Запада – ЦРУ и МИ-6 – се преориентирват от държавите към трансатлантическите корпорации, като към по-динамични играчи на световната сцена. Това съвпада с горенаписаното: именно от 70-80-те години корпоратокрацията взема връх над държавата.       Вече е напълно сформирана симбиозата между най-големите разузнавателни служби и транснационалните корпорации, а ако отчетем факта, че разузнавателните служби винаги са били свързани със затворени наднационални структури, то се получава интересен триъгълник: корпорации-спецслужби-мафия. Впрочем, ако вземем предвид основните клаузи от криминалната глобална икономика, то тук спецслужбите твърде сериозно вече са задминали мафията. Около 90 % от световния наркотрафик в света, според оценки на специалисти, се контролира от три спецслужби – ЦРУ, МИ-6 и Мосад. Т.е., системите за национална сигурност са тясно свързани със световните транснационални корпорации и затворените наднационални структури, и една след това – с капиталистическата държава.       А какви тогава са интересите на  американското разузнаване и корпорациите в Украйна?       Корпорациите искаха да установят стопроцентов контрол над източно-европейската зона. И работата не е само в шистовия газ, а и в контрола над всички транспортни потоци, в това число и наркотрафика. Тук са забъркани интересите на транснационалните компании и САЩ като държава и техния сблъсък с Русия. Русия и до днес си остава държава, способна да се противопостави на Щатите. Затова те не могат да допуснат съществуването на такава държава, каквато е Русия. За да решат руския проблем, американците се нуждаят от плацдарм на руските граници и такава популация, която при благоприятна ситуация би могла да бъде хвърлена срещу Русия.       Съвсем не е случайно, че на последното заседание на Билдербергския клуб в последния момент в програмата е бил внесен въпросът за руския президент. Той представлява опасност за Запада, защото чрез БРИКС може да създаде система, която би била способна да съсипе долара. Визитата на Владимир Путин в Латинска Америка потвърждава тези опасения на западната върхушка. Затова интересите на корпорациите, държавите и части от наднационалните структури съвпадат – те формират таран за удар срещу Русия.     Но: не всички представители на световната класа са съгласни със случващото се, а това създава пространство за маневри, сходни с тези, които е вършил някога Сталин. Само припомням, че той умело се е възползвал от противоречията между Ротшилд и Рокфелер, в резултат на което американският капитал е взел активно участие в руската индустриализация и така е помогнал на руснаците да създадат този „меч“, с който бе разбит Вермахта.     Америка по своя военно-промишлен потенциал си остава свръхдържава. Но отслабването на традиционните институции президентство и парламент създават опасна ситуация, при която Америка става все по-непредсказуема. Щатите се намират на ръба на сериозни промени. Всички форми на управление и власт, с които сме свикнали от 20 век, в най-близко бъдеще ще бъдат изоставени като абсолютно ненужни, защото те са само фасада.     Според журналистите от The Washington Post, Порошенко успешно води операцията в Украйна, защото отказвал да прави „нежелателни отстъпки“ на Москва. Но редакцията на The National Interest смята, че тъкмо Русия действа много сдържано пред заплахата от етническа чистка, надвиснала над рускоговорящото население в Източна Украйна. Петя Паликрушева

Жереми Матийо отпадна от състава на Франция за световните квалификации срещу нашите и холандците

Защитникът на "Барселона" Жереми Матийо отпадна от състава на Франция за световните квалификации срещу отборите на България и Холандия. От френската футболна федерация не обявиха причините за решението на селекционера Дидие Дешан да замени Матийо с Елиаким Мангала. От централата единствено уточниха, че то е взето "след разговор" с бранителя на "Барселона". Мангала този сезон играе под наем във "Валенсия" от "Манчестър Сити". Франция е домакин на България на 7 октомври във втория кръг в група "А" на световните квалификации за Мондиал 2018 в Русия. Три дни по-късно "петлите" гостуват на Холандия в Амстердам.

Бронз за България от Световните финали по джетски

Страхотен успех записа българинът Кристиян Киров, който взе участие в Световните финали по джетски, които се провеждат в Аризона (САЩ). Бургазлията грабна бронзов медал в категорията Novice Runabout Limited. Световните серии са най-значимото състезание в този спорт и успехът на българина е изключително прести...

„Среща на върха“ за готвачите на световните лидери

Готвачите, които приготвят ястия за световните лидери на държавите по света, обикновено предпочитат да останат в сянката на своите шефове. Веднъж годишно обаче те се събират на своя „среща на върха“, на която обсъждат последните кулинарни новости и предизвикателства пред работата за политическите лидери и държавници. Определян като най-ексклузивният глуб за шеф-готвачи Клубът на шефовете на шефовете (Club des Chefs des Chefs) се събира веднъж всяка година от 1977 г. насам. През 2016 г. за първи път срещата се проведе в Индия, където домакин бе личният готвач на президента Монту Сайни. „Президентите се срещат помежду си. Реших, че е добра идея да се направи своеобразна среща на Г-20 за шеф-готвачи“, заяви основателят на клуба Жил Брагар. „Ако политиката разделя хората, то добрата храна ще ги обедини“, допълни още той. Изненадите на индийската кухня Традиционно по време на готварските „срещи на върха“ домакините запознават своите гости с особеностите на местната кухня. Шеф Сайни тази година изненада своите колеги с рецепти като тези за голгапас и ало тики – популярни пържени закуски, направени от брашно и картофи, поднесени със сладко и пикантно чътни – вид индийски сос, пише БГНЕС. Вкусните ястия бяха представени на чуждестранните гости по време на събитие в един от луксозните хотели в Делхи, чиято цел е да пресъздаде атмосферата на уличното хранене. „Не мога да ги заведа на улицата, защото те са чужденци. Коремите им са прекалено чувствителни“, казва Сайни за решението си да пренесе улицата в хотела. Въпреки предпазните мерки на индийския шеф екзотиката на Делхи каза своята дума – на третия ден от срещата един от чуждестранните готвачи се е разболял, докато други също признават, че започват да усещат ефекта на индийската кухня. „След четири дни на пикантна храна, човек започва да усеща“ ефекта, казва Фабрицио Бока, шеф-готвач на италианския президент. Г-20 на готвачите За шефовете годишните им събирания се шанс да обменят кулинарни идеи и да се опознаят по-добре. Те дори имат своя гореща линия – т. нар. „син телефон“, чрез който се консултират взаимно за предпочитанията на своите шефове преди официални държавни визити. По време на срещата в Делхи „световните лидери“ сред готвачите се обединиха около важността на сезонните подправки в ястията, както и около необходимостта държавните вечери да включват по-леки и здравословни блюда. „Търсенето на по-трайна, местна продукция става все по-важно“, коментира Марк Фланаган, главен готвач на кралица Елизабет Втора. 

Вижте защо Европарламентът ръкопляска на смелия Плевнелиев

 Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата, защото явно това са темите, които ви вълнуват. Този е най-четен - от над 50 000 души. Вижте цялата реч на президента Росен Плевнелиев, която изправи на крака Европарламента в Страсбург Г-н Президент, Уважаеми Членове на Европейския Парламент, Ваши превъзходителства, Дами и господа, Скъпи приятели,   За мен е привилегия да се обърна към вас днес като президент на България. Чест е да говоря тук, в самото сърце на европейската демокрация. Аз съм горд про-европейски президент на про-европейска нация. Ние, българите, сме горди с това, че сме опора на стабилността и двигател на позитивната промяна в Югоизточна Европа. Наша обща цел е да защитим европейските ценности за мир, свобода, демокрация, човешки права, върховенството на закона и солидарността. Наша обща кауза е да продължим да пишем историята с нашия проект за Европа, обединена, просперираща и мирна. Днес обаче мирът и свободата са поставени на изпитание, изложени са на конфронтация. Ние сме свидетели на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война. Виждаме фундаментални различия между световни и регионални сили. Националните граници и международните принципи са поставени под въпрос. Свидетели сме на много по-усложнена международна система, в която световните и регионални институции и сили не могат да предотвратят и да разрешат рекордния брой конфликти. Войната и терорът преобладават в много региони. Държави и институции се разпадат. Днес в Европа разбираме, че това, което става в Близкия Изток или в Африка, директно засяга нашия живот. Днес границите се възстановяват. Същото поколение, което събори Берлинската стена, сега изгражда нови стени в самото сърце на Европа. Да, светът днес не е балансиран и намирането на нов баланс ще отнеме време. Наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Тероризмът е във възход. Във всеки един момент, където и да било по света, може да има терористична заплаха. Никой не е застрахован и никой не е сигурен. Днес влиянието в света се трансформира и променя. На Конференцията по сигурността в Мюнхен руският министър-председател говори за времето на Първата Студена война и Новата Студена война, пред която сме изправени. Надявам се, че не сме се запътили към Нова Студена война. Не сме в период на нова Студена война, а по-скоро сме в период на „Студен мир“. Преди две години на Конференцията по сигурността в Мюнхен отбелязах, че Европа е навлязла в нов период. Украинската криза промени правилата на играта. Навлязохме в нова фаза на развитие, която аз наричам времето на Студения мир. Мир, защото никой не иска война, но студен мир, защото наблюдаваме конфронтация и методи от времето на Студената война – пропагандни войни, кибератаки, прокси и хибридни войни. А някои страни „изстинаха“, дестабилизираха се и бяха отслабени от замразени конфликти. Руският президент често говори за нов баланс в света със сфери на влияние на Великите сили, които трябва да бъдат уважавани. Да не би да сме се запътили към нова конференция в Ялта? Ако Западът допусне това да стане, то това ще бъде исторически срам. Трябва да покажем характер, трябва да се изправим и да защитим нашата визия и нашия проект за Европа. Живеем в трудни времена, защото световните и регионални лидери демонстрират различен подход и различни цели в политиката. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да даде път на дипломацията, а не да воюва. Ако нямаш кауза, имаш нужда от война, имаш нужда от удобен враг. Лесно е да дестабилизираш. Държавите лесно могат да бъдат разрушени от могъщите си съседи. Разрушените общества обаче могат да бъдат възстановени от хората, а не от Великите сили. Бързо може да се разруши редът, но изграждането му наново изисква време – за съжаление, точно това е, което днес наблюдаваме в някои части на Европа. Целта на мъдрата политика не трябва да бъде създаването на замразени конфликти или окупирането на територията на съседите. Целта на мъдрата политика е да направиш нацията си образована и просперираща, да овластиш гражданите, да създадеш общества, които са свободни и толерантни. Не искаме да се връщаме във времето, когато Великите сили разпределяха сферите си на влияние. Не можем още веднъж да позволим „политическите интереси“ да разделят и да окупират територията на суверенни държави. Това, което се случи в Украйна, с горчивина ни напомня, че постиженията на прогресивното човечество не могат да се приемат за даденост. Ние никога не сме искали да имаме нова война в Европа, но за съжаление днес има война в Европа и тя е в Украйна. За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа. Смятам, че премахването на визите за украинските граждани е важна и спешна стъпка в подкрепа на Украйна и за да може народът на Украйна да се чувства добре дошъл и подкрепен от европейците. Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни. Не трябва да даваме шанс на популистите да експлоатират невежеството или забравата и да променят миналото по техен вкус. Приветствам създаването на Европейски дом на Историята. Трябва да се насърчава запазването на спомена за трагичното минало и той да се предава на по-младото поколение. И заедно с това най-важният урок – че свободата не е даденост и от всеки един от нас зависи да я защитаваме. И че мирът не е просто липса на война. Мирът е човешки права, мирът е върховенство на закона. Всеки млад европеец трябва да може да види къде и как станаха битките при Вердюн или при Дойран и да разбере защо вече никога не трябва да започваме война. Българският революционер Гоце Делчев мечтаеше за бъдещ свят, в който нациите никога повече няма да отиват на бойното поле, ще се съревновават само в областта на културата, науката и знанието. През 21 век споровете в Европа трябва да се разрешават в парламентите, а не на бойните полета. Европейският проект за интеграция превръща тази мечта в реалност. Разбира се, Европа не може да бъде остров на стабилност в океана на световната нестабилност днес. ЕС е изправен пред рекорден брой кризи. Допълнителни кризи са на пред очите ни, например възможно излизане на Великобратания от ЕС, надигането на националистите и полулистите, миграцията и други. Не трябва да допускаме Европа да изпадне в морална криза – криза на липса на солидарност, криза на ценностите. Независимо дали става въпрос за миграцията или за санкциите срещу Русия – трябва да сме заедно. Ние сме семейство. Едно семейство стои единно по време на криза. И всеки член на семейството трябва да допринася, да разрешава, не да задълбочава проблемите. България се гордее с това, че винаги е част от европейското решение и действа решително и отговорно. ЕС има уникално значение и силна политическа легитимност, заради мирните дискусии и преодоляването на различията, поради споделените фундаментални права и правила и поради постигнатото безпрецедентно ниво на сътрудничество между 28 държави членки. ЕС е уникален проект за мир, в който всяка нация е важна. Нито една държава не е периферия или подчинена. Проблемите на миграцията, тероризма, климатичните промени, икономическите кризи и други минават отвъд нашите граници. Тези проблеми са транснационални и изискват общи усилия. Сътрудничеството вече не е въпрос на избор, а на необходимост. Наблюдаваме хаос около границите ни, провалени държави и замразени конфликти. Бруталните криминални интереси и трафикантите на хора правят бизнес като си играят с човешки животи. Затова операциите на НАТО и Фронтекс на външните граници са справедливи и навременни. Подпомагането на хора, чиито живот е в опасност, е универсална ценност. Важно също така обаче е да се прави разлика между тези, които бягат, за да спасят живота си, и мигрантите, които просто търсят по-добри икономически перспективи. Днес бежанската криза е изключително важна за Европа. Тя може да я промени политически, икономически и социално. Тази криза възражда стари заболявания като популизма, национализма и разделението. Тя въплъщава основната необходимост за по-добро, общо и дългосрочно взимане на решения. Изправена пред безпрецедентна миграцоионна вълна, всяка държава членка трябва да демонстрира солидарност и отговорност. България се е доказала като лоялен партньор в добри и в трудни времена. Ние сме разположени на най-лесния и най-прекия път от зоните на кризата до Западна Европа. България пази външните гранци на ЕС професионално и ефикасно. Следваме правилата на Дъблин и Шенген. Демонстрираме солидарност с всички бежанци и предоставяме хуманитарен статут на тези, които отговарят на критериите. България изпълнява всичките си отговорности и задължения на държава членка и се нуждае от еднакво отношение със страните от Шенген, като се присъедини към Шенгенското пространство възможно най-скоро, в името на общата политика на сигурност на ЕС. България подкрепя създаването на единна схема за солидарност, която ще позволи справедливата релокация и установяване на бежанците във всички държави членки. Като председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, България инициира съвместно изявление по миграцията и направи сигурността и миграцията приоритет за в региона. Балканите днес са на преден план и на първа линия на защитата на Европа. Иска ми се да видя Балканите като първа линия на стабилност и просперитет, като първа линия на толерантност и мирно съвместно съществуване на различни религии и етнически общности. Като български президент казвам: ние искаме границите да падат, а не да се местят. Имаме балансирана и принципна външна политика, желаем да бъдем приятели с всички. Защото всеки може и трябва да допринесе за мира и стабилността. Тясното сътрудничество по въпросите на миграцията и противопоставянето на радикализацията, на насилствения екстремизъм и тероризъм е пример за това, че ЕС и Балканите са заедно. Процесът на интеграция в ЕС също така е исторически шанс за страните от Западните Балкани да оставят в миналото огромната тежест на конфликтите. Националистическите доктрини, които доведоха до зверства, принадлежат на миналото. Затова заздравяването на добросъседските отношения е фундаментално за политиката на разширяване и ясно показва дали държавите, които се стремят да станат членки на ЕС, искрено са приели основните ценности на Съюза. България играе важна роля за експертизата на ЕС в региона. Ние силно подкрепяме регионалното сътрудничество за помирение, свързаност и интеграция. Срещата на върха на ПСЮИЕ, която се проведе миналата седмица в София, отбеляза много успешното Българско председателство и 20-годишнината на формата, който доказа, че е автентичният глас на региона. Скъпи приятели, Трябва да се сплотяваме и да изработваме общи стратегии, а не да изграждаме крепости за защита на недалновидни национални интереси. Трябва да ангажираме лидери от политическия, икономически и граждански сектори, не просто да говорим и обсъждаме, но и да постигаме резултати, да допринасяме и да разрешаваме проблемите. Появата на нови икономически, демографски и политически сили определя необходимостта да се задълбочат връзките с партньори, които споделят нашите ценности. Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред. Светлото бъдеще на Европа изисква изграждането на нов икономически модел, който да може да отговори на предстоящите предизвикателства и да използва широкия обхват от възможности. Новият икономически модел на Европа трябва да бъде динамичен и отворен. Трябва да възприемем нови подходи и механизми. Не трябва да се страхуваме от явления като съвместната и споделена икономика или електронната търговия –трябва да ги приветстваме и да ги използваме по най-продуктивния начин. Европа трябва да стане лидер на новата индустриална революция, на пробивните иновации и дигитални технологии. Европа на бъдещето е Европа на предприемачите, на технологиите и иновациите. Искаме динамична, гъвкава и адаптивна Европа, която да обединява и да бъде лидер. Какво трябва да направим? Нуждаем се от превенция – да бъдем активни, рано да откриваме и да разрешаваме кризите. Трябва да адаптираме инструментите си и да имаме фокус – да посочим една криза, да я разрешим и да бъдем горди, че сме го направили по европейски, по нашия собствен начин. Трябва да вземаме смели политически решения. Именно от това спешно се нуждае нашият съюз днес, когато ни е трудно. Трябва да овластим дипломацията – да преговаряме, да преговаряме, а не да воюваме, защото употребата на оръжия е доказателство за липса на аргументи. Трябва да направим път на принципите, не на интересите. Да препотвърдим, а не да предоговаряме принципите на върховенството на закона, на човешките права и свободи, на териториалната цялост, на суверинитета и ненарушимостта на границите на всяка страна в Европа и в света. Да, ние сме изправени пред години на рискове и несигурност по пътя си към един по-стабилен световен ред. И, да, постигането на нов баланс в мултиполярен свят изисква време. В преходния период трябва с общи усилия да изградим и да надградим един гъвкав регионален и световен ред. Трябва да насърчаваме институционалните реформи, дипломацията и принципите. Трябва да подкрепяме лидерите, които разбират, че различията трябва да се преодоляват по мирен начин, а не чрез прокси или пропагандни войни. И трябва да бъдем непоколебими, защото ако не сме, ще насърчим безотговорните лидери да дестабилизират още повече. Скъпи приятели, Европейският съюз е ежедневен плебисцит за желанието ни да живеем заедно. Историята показва, че без постоянни усилия всичко, което сме спечелили, може да бъде изгубено. Дебатите по миграцията, възможното излизане на Великобритания от ЕС, популистите и евроскептиците само препотвърждават това заключение. Днес повече от всякога трябва да възвърнем доверието в жизнеността на Европейския проект, в липсата на негова алтернатива. Трябва да разсеем съмненията на европейците и да ги уверим, че знаем накъде сме се запътили. Днешна Европа поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Нашите граждани изискват сигурност във все по-несигурния свят и се питат как можем да живеем в хармония със съседите си. Балансът между правата и отговорностите в европейското общество е неотменна част от отговора. Трябва да покажем на външния свят и на нашите граждани, че ние вярваме в нашия потенциал и сме готови да го увеличим. Въпроси като тероризма, миграцията, замразените конфликти, не могат да бъдат разрешени без справяне с техните корени – геополитическите трусове и тежките конфликти. Това прави наложително да се подсилят структурите за управление на кризи и да се засили ролята на стратегическото планиране в Европейската външна политика и политика на сигурност. Трябва да бъдем реалисти. Много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация, лошо образование, неефективен диалог между религиите. Този комплекс от проблеми създава условия за радикализация. Тероризмът започва там, където се проваля образованието. Много от терористите и чуждестранните терористи-бойци са европейци. Ние помним моралното си задължение да бъдем земя на свободата и на човешките права за потиснатите и застрашените. Ние, обаче, сме също така символ на правила и ценности, които очертават права и отговорности. Интеграцията и образованието са ангажименти както на приемащите общества, така и на мигрантите. Днес е по-ясно от всякога, че без ясна политика и решения, постигнати чрез диалог, страховете на гражданите ще бъдат използвани от популистите. Без реалистичен подход ще бъде трудно да се парират спекулациите, че някой иска да изгради Европа зад гърба на европейците. Популистите и националистите ни принуждават да направим избор – между ценностите, които наследихме от бащите-основатели и изискванията на сигурността за нашите граждани. Ние избираме и двете! Избираме както ценностите, така и сигурността. Не виждаме противоречие между това да пазим границите си и да се придържаме към човешките права и свободи. И виждаме различията между националистите и патриотите. Един велик европейски президент, Шарл де Гол, каза: „патриотите са тези, които обичат страната си, националистите са тези, които мразят различния“. Днес повече от всякога се нуждаем от модерен патриотизъм, не от агресивен национализъм в Европа. Дами и господа, Единните принципи и включването на всички в процеса на интеграция в ЕС са ключови за бъдещето на Европейския проект. Ясно е, че националните общества са различни и имат различни исторически мотивирани реакции на събитията. Богатството на Европа се намира в разнообразните ни истории и култури. Това обаче не трябва да бъде причина да променяме естеството на Европейския проект, като инициираме Европа „на две“ или на много скорости. Споделеният ангажимент към Европейския проект има пряка връзка с европейската ни идентичност. Дори допукането, че Европа може да бъде изградена „на различни скорости“, изпраща послание на съмнение в Европейския проект. То създава усещане за неравенство. Ще бъде грешка подценяването на потенциала за развитие на някои части на Европа – например, Балканите. Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим и да ги оставим на външните влияния на бившите империи. Европейските нации не трябва да се противопоставят, независимо от интереса. Може да има само един отговор – повече солидарност с тези страни, които ще трябва да изминат по-дълъг път. Особено във време на предизвикателства, тази солидарност трябва да премине отвъд инструментите на Кохезионната политика и да бъде част от всяка европейска политика. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Обединеното Кралство, дискусията за многото скорости на Европа ще продължи. Трябва да избегнем деструктивната природа на дискусията за „Европа на части“. Не можем да избираме солидарността, като превръщаме ЕС в сбор от бизнес отношения. Защото всяка страна трябва да се справи с различни проблеми, да си играем на „нулев сбор“ е политика с ужасни резултати в миналото. Всички ние трябва по-добре да се вслушваме в партньорите си. България е пример за държава членка от средна величина, която се превърна от периферна страна, в страна на предна линия: по отношение на Украйна, Русия, миграцията. Нашите граници са границите на Европа, нашите съседи са съседите на Европа. Въпреки че трябва да направим труден избор, никога не сме мислили да жертваме европейската солидарност. Защото ние, българите, научихме, че не можеш да промениш географията, но само европейската интеграция може да превърне рисковете, произтичащи от географския фактор, във възможности. Уважаеми членове на Европейския парламент, Европейските демокрации определено не са перфектни. Често, и не без причина, те биват критикувани. Не сме перфектни, но сме по-добри от много други. След като не можем да убедим евроскептиците, трябва да мобилизираме проевропейците. Искам ясно да заявя – всички предсказания за провал или дезинтеграция на ЕС са погрешни, неверни! Виждали сме много кризи в нашата история. Лекът е ясен: повече солидарност, хуманност и емпатия. Повече върховенство на закона. Повече синергия. Повече образование. Повече интеграция. Първият демократично избран български президент д-р Желю Желев казваше: „Демокрацията може да се лекува само с повече демокрация“. Аз съм убеден, че ще се справим с предизвикателствата без да загърбваме основните ни ценности. Правили сме го неведнъж в миналото. Ще бъде грешка, ако някои разчитат нашата толерантност като слабост. Точно обратното, тя е ясен знак за сила и за решимост да защитим начина си на живот. Историята на ЕС ни научи, че единствено интеграцията работи в трудни времена. Единственото оръжие, което имаме за постигане на мир, сигурност и човешко развитие, е интеграцията. Нито една страна не може сама да се справи с предизвикателствата. Издигането на граници – независимо дали са териториални, икономически или правни – е привлекателно, но временно и нетрайно решение. Предизвикателствата, пред които сме изправени, са много сериозни и не можем да си позволим да чакаме, да отлагаме или да прехвърляме проблемите на следващото правителство или поколение. Трябва да действаме, трябва да взимаме решения. Безразличието не е опция днес. Трябва да се обърнем към проблемите и да имаме план как да ги разрешим. Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред. Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите. И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията. Ние набиваме спирачки на разширяването, на Шенген и други. Това, което трябва да направим, е да отворим вратата. Да внесем свеж въздух и нов хоризонт. Да включим двигателя на интеграцията! Да започнем нови проекти на интеграция Това, което трябва да направим, е да препотвърдим и заздравим основите на нашия ред и правила, но и да се адаптираме и да се отворим към бързо променящия се свят. Трябва да се интегрираме, не да се изолираме. Трябва да гледаме напред, не назад. Европа е определена да играе смислена глобална роля и трябва да се мобилизира, да започне нови проекти на интеграция. И трябва да правим разграничение между техники и съдържание. Бъдещето на Европа не зависи толкова много от техниките – еврофондове и директиви, управление на кризи и други. Бъдещето на Европа зависи от съдържанието, от основния смисъл на това кои сме ние. И това е върховенството на закона. Бъдещето на Европа зависи от това да не забравяме големите идеи и да не се ограничаваме в техниките. Да не губим представа за голямата картина. Големият въпрос е каква е визията ни за Европа? Как добавяме стойност към работата, свършена от предишното поколение и към визията на бащите-основатели? Чудя се какво са мислили основателите на ЕС. Какво са мислили тези велики европейци преди 70 години, след разрухата от Втората световна война, когато всеки мразеше всекиго в Европа? Те знаеха, че мирът е възможен само когато нациите достигнат такова ниво на сътрудничество, което прави бъдещата война невъзможна. И те започнаха да се интегрират – пазари на стомана, пазари на въглища и други. Идеята им е била не да отслабят националните държави, а да ги направят силни в единен съюз. България е била винаги слаба, когато е била сама. Днес тя е силна в ЕС и в НАТО. Големият върпос е къде бихме желали да бъдем през 2030 или 2050 година? Разбира се, ние ще решаваме миграционната, банковата, дълговата и другите кризи. Но това всичко ли е? Искаме ли само да се справяме с управлението на кризите, като скачаме от една криза на друга? Това е само техника, не е мечта или визия. Бих желал всички ние да продължим да мечтаем и да правим история както правеха нашите бащи-основатели. Бих желал всички да задвижим нови двигатели на интеграцията – процес на разширяване, по-ефективна и по-координирана обща европейска външна политика, отбранителна политика и политика на сигурност, Европейския енергиен съюз, Единният дигитален пазар, съюз на капиталовите пазари на ЕС и други. И нека продължим да пишем и да правим историята на силния ЕС със силни и проспериращи държави членки. Ако забравим или нямаме кауза вече, някой друг ще се фокусира върху нас като удобен опонент. Ако спрем да правим историята, някой друг ще я прави вместо нас. Тъй като някои искат да поставят под съмнение и да дестабилизират нашите основи, нека създадем нова, допълнителна доза доверие в нашия ЕС. Нека я постигнем сега и нека я постигнем заедно!  

Пиронкова и Григор Димитров се смъкнаха с по едно място в световните ранглисти

Българските тенисисти Цветана Пиронкова и Григор Димитров загубиха по едно място в световните ранглисти на WTA и АТП. Пловдивчанката вече е 72-а в класацията на Женската тенис асоциация. Тази седмица тя участва в турнира на трева в Бирмингам. Пиронкова преодоля втория квалификационен кръг след успех с 6:3, 7:6 (8) срещу чехкинята Кристина Плишкова. Днес тя играе с украинката Катерина Бондаренко след 15.00 часа и ако победи, ще влезе в основната схема на надпреварата....

Убийството на проевропейската британска депутатка Джо Кокс отслаби напрежението на световните капиталови пазари

Нарастващите опасения, че на предстоящия на 23-ти юни референдум британците ще гласуват за излизане от Европейския съюз доведе до ескалация на напрежението на световните капиталови пазари, провокирайки солиден спад на фондовите борси и на пазарите на суровини, рекордно ниска доходност на дълговите пазари, обезценка на британската лира и еврото и солидно поскъпване на японската йена и по-слабо повишение на долара и швейцарския франк с оглед статута им на "валути-убежище". Трагичната новина към края на европейската търговия в четвъртък за убийството на британската депутатка Джо Кокс обаче парира част от инвеститорската паника. Представителката на опозиционната лейбъристка партия беше една от активните участници в кампанията в подкрепа за оставането на Великобритания в рамките на ЕС. Новината за нейното убийство първоначално доведе до слухове за възможно отлагане на ключовия референдум, внасяйки известно спокойствие сред участниците на финансовите пазари. Въпреки че спекулациите за отлагане на референдума изглеждат напълно нереални, това даде повод за обръщане на негативната посока на пазарите на акции на "Уолстрийт", като в края на вчерашната търговия и трите основни американски фондови индекси приключиха на позитивна територия. Последва позитивна търговия и на азиатските борси по-рано днес, като се очаква и европейските пазари на акции да отворят с повишение от около 1%. В същото време и доходността на облигациите на водещите световни икономики отскочи от многогодишните дъна, ударени по-рано в четвъртък, докато британската лира поскъпна рязко от 10-седмично дъно около 1,4013 долара и по-рано тази сутринта достигна 1,4294 долара, а еврото се оттласна от вчерашно двуседмично дъно около 1,1131 долара към 1,1271 долара. Вероятна причина за частичното възстановяване на инвеститорския риск апетит е предположението, че убийството на проевропейската депутатка може да обърне нагласите на британците преди вота, намалявайки шансовете те да подкрепят Brexit, каквито бяха резултатите от мнозинството проучвания на общественото мнение през последните дни. На този етап не е ясно какъв ще бъде ефекта от този престъпен акт по време на вота на 23-ти юни. За сега убийството на Джо Кокс само доведе до временно прекратяване в петък и на двете предизборни кампании "за" и "против" оставането на Великобритания в ЕС.

Задават се новите бомбардировачи на Третата световна: В-21 ще опустоши военния бюджет на САЩ

Неотдавна в световните медии мина в различни варианти заглавие от рода „Третата световна война: ключът е на старт!” Започва ново глобално надпреварване във въоръжаването на световните военни лидери, основано на новите технологични достижения в областта на роботиката, хиперзвуковите скорости и невидимостта. БЛИЦ предлага поредица за бъдещите стратегически бомбардировачи.

Плаващите кейове на Кристо се превърнаха в световен фурор

Световните медии са в еуфория от най-новата арт инсталация на Кристо. Над 100 000 души са посетили „Плаващите кейове” от отварянето им в събота, съобщават световните агенции. Водолази, конструктори, координатори и наблюдатели българи има във всички звена на проекта. “Tова е първият проект на Христо, който се осъществява с толкова много българи и за нас е гордост да бъдем част от него”, коментира Елка Василева - главен капитан. „Не знаехме как да направим проекта с това покритие, но както винаги съм казвал, работата е пътешествие, тя е самият проект, а не само 16те дни на представянето му”, заяви Христо Явашев – Кристо. Конструкторът Стоян Чобанов заяви, че с Кристо си говорят на български. „Дори ни обеща да научи малко повече български, защото малко му е трудно, позабравил го е малко. Пита ни: "Как сте, момчета?", "Всичко наред ли е?", поздравява ни, когато си свършим поставените задачи”, посочи той. „Няма да забравя израженията на хората, които като стъпят, сякаш стъпват буквално по водата, а на нас това не ни прави впечатление, тъй като 6 месеца сме върху тези кубчета”, заяви и конструкторът Ивайло Иванов. Снощи на един от кейовете дори е имало сватба. Инсталацията "Плаващите кейове" са отворени до 3 юли.

Анализатори: Цената на бензина в момента би трябвало да е около 1,60 - 1,70 лв. за литър

Цените на масовия бензин А 95 и дизела у нас отново стигнаха 2 лева за литър. И то на фона на стабилната и все още ниска цена на петрола на световните пазари от около 45 долара. Анализаторите изчисляват, че реално в момента цената на бензина в България би трябвало да е около 1,60 - 1,70 лв. за литър, но заради спекула се продава значително по-скъпо. В момента на територията на Европейския съюз само в Белгия и Австрия горивата са по-скъпи, отколкото у нас. Цените на масовия бензин А 95 и дизела отново стигнаха 2 лева за литър. И то на фона на стабилната и все още ниска цена на петрола на световните пазари от около 45 долара. За последен път цените на горивата у нас бяха 2 лева, когато цената на петрола бе 100 долара. Тук изниква личният въпрос - защо горивата у нас поскъпват, след като петролът не? Експертите казват, че няма никакво друго обяснение освен по-високото потребление през летния сезон. Тоест търговците на горива вдигат изкуствено цените, за да приберат по-големи печалби. Георги Господинов - fuelo. net: "Заради летния сезон ще се вдигат цените още, ще стигнат до към 2,10 ако се запази цената на петрола, ако се повиши ще стигнат до 2,15? Най - скъпо излиза зареждането в София, Ловеч и Кюстендил, а най евтино зареждат шофьорите в Габрово, Варна и Велико Търново. Енергийните експерти намират и друго обяснение за увеличението на цените - господстващото положение на вътрешната дистрибуция дава възможност за лесна манипулация. "Ценовата разлика се наблюдава на 5,6 места, защото там има обекти на една верига; цената на бензина в момента би трябвало да е около 1,60 - 1,70 лв. за литър", посочва Георги Господинов - fuelo. net енергиен експерт. Ето как се образува цената на горивата в различните държави - цена+акциз+ДДС. Защо в България е висока цената, акцизът нисък, 20% ДДС - и накрая скъпи горива? На тези въпроси ще трябва да отговори проверката за картел на пазара на горивата, извършвана в момента от КЗК.    

Паника на световните борси, след като се очерта победа на привържениците на Брекзит

Паника настана на световните борси тази сутрин, след като големите телевизионни компании предадоха, че Великобритания е гласувала на вчерашния референдум за излизане от Европейския съюз, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес. Британският паунд спадна до най-ниското си равнище от 31 години, отбелязвайки и най-големия си моментен спад в историята, след като се очерта обрат в гласуването и победа за привържениците на Брекзит. Така само за броени часове британската валута загуби над 10 процента от стойността си за разлика от миговете след първите прог...

Паника на световните борси заради новините от Великобритания

Паника настана на световните борси тази сутрин, след като големите телевизионни компании предадоха, че Великобритания е гласувала на вчерашния референдум за излизане от Европейския съюз, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес. Британският паунд спадна до най-ниското си равнище от 31 години, отбелязвайки и най-големия си моментен спад в историята, след като се очерта обрат в гласуването и победа за привържениците на Брекзит. Така само за броени часове британската валута загуби над 10 процента от стойността си за разлика от миговете след първите прог...

Паника на световните борси заради референдума във Великобритания

Паника обхвана световните борси тази сутрин, след като стана ясно, че Великобритания е гласувала на вчерашния референдум за излизане от Европейския съюз, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.Частичните резултати от преброяването на гласовете на референдума във Великобритания доведоха до срив на Токийската фондова борса и регистрира 3% спад. Курсът на еврото спрямо йената падна до най-ниското си равнище от януари 2013 година, под въздействието на перспективата за победа на привържениците на Брекзита. Британският паунд спадна до най-ниското си равнище от 31 години, отбелязвайки и най-големия си моментен спад в историята. Само за броени часове британската валута загуби над 10 процента от стойността си. Едновременно с това британската лира също се срина до най-ниското си равнище от 2013 година. Този шок е по-силен от "черната сряда" през 1992 година, когато спекулациите на милиардера Джордж Сорос наложиха излизането на паунда от европейския валутен механизъм, отбелязва Ройтерс. Лондонски банкери, работили през нощта на преброяването на гласовете, казаха, че не са виждали нищо подобно, визирайки обезценяването на британските фондови и финансови активи.Цената на петрола сорт Брент спадна до 47,85 долара за барел. Златото, смятано за сигурна инвестиция,  поскъпна с 4 процента. Сесията на борсата в Хонконг започна със спад на котировките поради същата причина. Още преди дни управителят на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън и ръководителят на Bank of England Марк Карни, предупредиха, че Брекзит ще има опасни последици за финансовите пазари и че британският паунд може рязко да изгуби от стойността си. Централните банки, включително Европейската централна банка във Франкфурт и Bank of England обаче, са готови да налеят ликвидност на пазарите, за да няма шок от промяната на статута на страната. В световен мащаб, още преди референдума, много големи банки предупредиха персонала си, че в нощта срещу петък може да са нужни в офиса и да се подготвят за особено натоварени часове и дни. Основната им задача е да овладеят сътресенията от евентуална победа на желаещите напускане на ЕС. Преди дни британският финансов министър Джордж Озбърн предупреди, че последиците за Великобритания ще бъдат много тежки, ако гласува ЗА излизане от ЕС. Прогнозите на министъра са за "черна дупка от 30 млрд. паунда" в публичните финанси на страната. Още през април пък финансовото министерство прогнозира, че ако страната гласува да напусне ЕС, "ще бъде перманентно по-бедна", което означава 6% свиване на икономиката до 2030 година. Вчерашният рефрендум във Великобритания обаче няма обвързващ характер. Дори хората в страната да гласуват за напускане на блока, парламентът не е длъжен да се съобрази с това решение. Депутатите могат, чрез различни обосновки, да откажат да се съобразят с вот за напускане на блока, макар че това е малко вероятно. Юридически въпросът с напускането на ЕС е описан в чл.50 от Лисабонския договор. Според него, формалният процес, с който страна членка напуска Съюза, започва с изпращане на известие до Брюксел. Този процес е необратим и страната не може да оттегли официалния документ, с който известява блока за решението да напусне общността. Целият процес по излизане продължава две години, освен ако този срок не бъде удължен с единодушно съгласие. Така че дори британците да са гласували за напускане на Блока, Великобритания ще продължи да е член на ЕС още години и цялото европейско законодателство ще продължи да бъде валидно за Обединеното кралство.