01.12.2016

Резултати от търсенето

Илко Минев: От България нося поетичността и меланхолията, оптимизмът е от бразилците

Бих желал хората да ме виждат като българин, продължавам да съм българин, който живее в Бразилия, има много бразилски черти, но продължава да бъде и българин – в поетичността и меланхолията си, а оптимизмът е от бразилците. Така представи себе си в предаването „12+3“ Илко Минев , емигрант, който отбеляза в България своя 70-и рожден ден. Познанията ми се дължат на наученото в България, дължа много на България, призна Минев. Следвал икономика в Белгия, той среща свои роднини от Бразилия и така се отправя нататък, където задвижва и свой собствен бизнес. Илко Минев описва семейната история под форма на роман. Чичо ми е направил дневник на кораба, с който е пресякъл опасния океан през 40-те години на параход в отчайващо положение. Имаше много за разказване, винаги съм мечтал да напиша книга и започнах, когато реших да се пенсионирам, разказа още Илко Минев: Колкото повече остарява, толкова по-консервативен става човек. Ако човек остане по пижама до обед, той е умрял. Реших, че трябва да открия начин отново да съм зает. Тогава започнах да пиша. На португалски, независимо че никога не съм учил португалски в училище. Не писах на български, защото българският ми е малко ръждясал, а няма никой наоколо да ми помогне. В Бразилия има много сериозен и тъжен проблем – традиция в корупцията. Но през последните години партиите, които са на власт, за да останат на власт, трябваше да правят големи инвестиции, обясни Минев, запитан за състоянието на бразилската политика: И ако навремето се взимаха три процента от държавните фирми, сега стигнаха до десет. Не казвам, че Дилма (Русеф – бел. ред.) е взела пари, но положително е знаела. В един момент тя се опита да направи някакво разчистване, но това бяха хората, които я държаха на власт. Бразилците умеят да правят празник. Нямам никакво съмнение, че олимпиадата ще бъде успешна, убеден е още Илко Минев, който планира да се завърне отново идното лято заедно с деца, внуци и домашни любимци. Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Съпругът ми не ме ревнува

 Премиерата на филма "Жената на моя живот" в който младата актриса Вили Марковска е в главната женска роля, ще се запомни задълго! Да я видят дойдоха два пъти повече зрители, отколкото побира един салон. Наложи се те да бъдат разделени в две зали, за да видят блестящата продукция на известния документалист - режисьора Антоний Дончев. Пленителната игра на великолепната Вили разчувства всички присъстващи в залите. Виолета Марковска е родена на 24 април 1987 г. в София. Първоначално завършва театралната школа към Народния театър "Иван Вазов", а след това и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" с актьорско майсторство. Снима се в български и чужди продукции. Отделно от това работи като рекламно лице в клипове, прави реклами и е модел. Зад гърба си младата актриса има солиден списък от кинопродукции, като "Алиса знае какво да прави!" "Столичани в повече", "Универсален войник: Регенерация", "Copperhead", "Шивачки", "Фаворитът 2", "Открадната светлина", "Хотел България ", "Nature Unleashed: Avalanche", "Shark Zone","Disaster", "Octopus 2: River of Fear", "For the Cause" и др. Най-голямото щастие за Вили е майчинството, а най-голямата стабилност актрисата чувства редом до съпруга си. Йогата е нейното превъплъщение и постоянната й роля, от която тя никога няма да се откаже. - Като малка имитирах говорителките по телевизията - Запазената ми марка е да играя дъщерята на главния герой - В "Жената на моя живот" се разбирахме с партньора ми главно с очи - Йогата е втората ми професия и начин на живот - Не глезя сина си, надявам се да се занимава с финанси - Най-голямото ми хоби е ходенето пеш - Вили, как избра професията на актриса или някой ти посочи съдбовния път? - Дебютът ми в телевизията беше в тв сериала "Хотел България", сценарист беше проф. Семерджиев. Тогава бях все още ученичка. След това играх в "Шивачки". В този филм все още не бях студентка във НАТФИЗ. След него твърдо реших, че киното е моята съдба и да бъда актриса е моят път в живота. Майка ми много искаше да ме разубеди, но не успя. Нейното желание бе да отида да уча в чужбина някаква по-стабилна професия, но съдбата си наложи ветото върху мен. Иначе от малка много обичам да си играя на актриса. Бях много артистично дете. Имитирах учителките си в училище, но най-голямата ми слабост беше да имитирам говорителките по телевизията, които четат новините. Впоследствие кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Веско Ранков заедно със Здравко Митков, където ме приеха от първия път. След това дойде филмът "Открадната светлина", за който имам награда в Холивуд. - Как я получи? - Аз съм единствената българска актриса с награда от Холивуд Филм Фест. Режисьор е Майкъл Кори Дейвис от Ямайка. Той пристигна в България, за да направи филм по действителен случай за белите робини. Когато отидох на кастинга, влязох последна и Майкъл Дейвис каза, че е видял повече от сто актриси, но се спира на мен. Картината е наистина по действителен случай за една българка, която отива в Гърция, отнемат й детето и я превръщат в сексробиня. "Открадната светлина", който в оригинал се казва "SvetlanaТs Journey", е късометражен и е много тежък и сериозен. В главната мъжка роля е Максим Генчев, той играе сводника. Половин година след излъчването ми се обадиха от кинофестивала в Лос Анджелис и ми съобщиха, че съм спечелила отличието за главна женска роля. Наградата ми още стои там, в кабинета на директора на кинофеста. Имам над 12 филма в чужди продукции на Ню Имидж, където винаги съм играла сериозни роли. Никой не ме е дублирал. Претендирам, че имам доста добър английски и винаги сама съм играла ролите си в англоезичните продукции. - С кои от известните актьори си играла в чуждите продукции? - С Жан Клод ван Дам, с Долф Лундгрен, с известната актриса Марни Елтън. Пресечни точки съм имала и с Крисчън Слейтър. В повечето американски продукции винаги ме избираха за дъщеря на главния герой. Стана нещо едва ли не като "запазена марка" да играя щерката на главния персонаж в англоезичните продукции. Последният филм, в който играх с Жан-Клод ван Дам, е "Универсален войник". - Как те избират във филмите? - С ръка на сърцето заявявам, че винаги си спечелвам ролите само и единствено чрез кастинг, наравно с всички участвам в борбата за ролята. Никога не съм играла във филм чрез "шуробаджанащина". Най-интересното е, че винаги закъснявам и отивам последна на кастинга и ме избират. Вероятно е някаква съдба. Но от последна ставам първа. Така стана и в "Шивачки", и в "Открадната светлина". - Би ли изиграла отрицателна роля? Коя е ролята мечта? - В "Шивачки" бях в ролята на проститутка, в "Открадната светлина" също. Какво значи "отрицателна роля"? Актьорът временно представлява конкретен персонаж, това не е той в живота. Бих изиграла всякаква роля, която е изпълнена със смисъл и дълбочина. Жестоко се влюбих в последната си героиня Виан в "Жената на моя живот". Бих искала да изиграя роля като Джесика Ланг във "Франсис", като Глен Клоуз във "Фатално привличане", като Деми Мур в "Разкриване". Възхищавам се на актрисата Джулия Робъртс. Тези актриси имат присъствие на екрана независимо в каква роля са. - В момента по кината е най-новият филм с твое участие "Жената на моя живот", в който си в главна роля. - Кастингът е бил доста сериозен не само за женската роля, но и за главната мъжка роля. Накрая режисьорът Антоний Дончев стига до извода да вземе оригинален кюрдски актьор за мъжката роля и мен за негова партньорка. Разбрах, че ролята ми не е на български и че трябва перфектно да предам чувствата на героинята, защото впоследствие ще бъда озвучавана на кюрдски. Моят партньор Соран Ебрахим не говореше въобще английски, той говореше само "сорани" - един от диалектите на кюрдски език, и затова комуникацията ни не беше от най-лесните. За мен беше много любопитно и забавно едновременно, когато се подготвяхме за играта си с репетиции на маса. Преводачка обясняваше всички мои реплики на Соран и той си пишеше транскрипцията на думите на български и си ги повтаряше, за да знае какво му казвам и как да реагира на думи като "обичам те" и "искам да те видя". От своя страна и аз трябваше да науча някои базисни неща на кюрдски, за да мога пък аз да бъда адекватна на неговите реплики. Този език има толкова много диалекти и беше интересно как на Соран дори не му беше приятно, когато преводачката му говореше, но на различен диалект. Героите общуват на повече от 10 езици и диалекти. Пъстрата езикова палитра е ефектна, но и доста трудоемка за актьорския екип. "Жената на моя живот" е копродукция на България, автономната област Кюрдистан в Северен Ирак, Македония и Румъния. Продуцентът е Иван Тонев, оператор и съсценарист е известния документалист Антоний Дончев. Сред авторите на сюжета е кюрдският журналист Али Талиб, по чиято идея е проекта. Любовната история е във фокуса - останалото е само фон. Шестгодишният Азад, кюрд от Ирак, е сгоден за Виан, но войната ги разделя. 13 години по-късно, на път към Европа, той (Соран Ебрахим) я среща и се влюбва в нея, без да я разпознае. Виан (моята героиня) обаче мисли, че Азад е замесен в убийството на баща й, и не се разкрива пред него, обсебена от желанието за отмъщение. Азад рискува всичко, за да спечели сърцето й отново. "Жената на моя живот" успя да впечатли журито на няколко различни международни кинофорума. Своя блестящ дебют филмът направи в Русия на големия кинофестивал в Москва. За своя първи опит в игралното кино Дончев си спечели приз за най-добър режисьор от 11-ото издание на Румънския международен филмов фестивал Rо-IFF 2015. В Македония връчиха награда за операторско майсторство на Иван Тонев, а аз бях удостоена с отличие за най-добра женска роля от Кипърския международен фестивал. Филмът имаше и своето представяне у нас на 33-ия фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Важно е да се знае, че драмата е по истински случай. Според авторите филмът е за това, че въпреки демагогията на политиката човек може да обича - достатъчно основание да продължава да живее. - Как се възприе, гледайки се на екрана, да говориш кюрдски? - Усещането наистина е много странно. Както за мен самата, така и за публиката. Самите реплики ми бяха на български и английски. Знаех съдържанието, за да мога да пресъздам емоцията. Дублирана съм от кюрдска актриса, която смятам, че много добре се е справила и с интонацията, и с емоцията, и с гласовия тембър. С партньора ми Соран работехме главно с очи. След изявата ми в този филм дори писаха, че съм "кинегенечна и без да играе". Което може да се интерпретира различно, разбира се. Между нас имаше огромна езикова бариера, но на екрана имаше невероятно партньорство, което можеше да се разгърне. - Възможно ли беше наистина да се влюбите един в друг? - По принцип историята познава много такива примери. Брад Пит и Анджелина Джоли, например. При нас това беше изключено, може би защото и двамата сме професионалисти и гледаме сериозно на работата си. А и аз като жена, слагам винаги една бариера между играта и реалния ми живот. Никога не бих могла да прекрача тази бариера. Прекалено съм отдадена на съпруга си. Често ми задават въпроса как така играя любовните сцени толкова естествено и реалистично, не ми ли пречи това в живота. Не, не ми пречи в личния живот. Първо, защото до себе си имам един изключителен мъж, който разбира моята професия не ме ревнува. И второ - защото съм професионалист и гледам на това като на добре свършена работа. Когато играя любовни сцени, между мен и партньора ми винаги има една възглавница. - Докато работеше по филма "Жената на моя живот", ти направи и семейство, роди прекрасния си син. Каква е Вили Марковска като майка и съпруга? - Да, синът ми е на година и два месеца. Казва се Красимир. И е моето голямо слънце и радост в живота ми. Щастливо съм омъжена за Ивайло Ангарски, но категорично не коментирам личния си живот, защото той е личен, не обществен. Не можеш да споделяш личните си неща с други, тогава те се превръщат във всеобщо достояние. Смятам, че публичната личност е такава с изявите си. Съпругът ми е финансист, стабилен и много практичен човек. Благодарение на неговата точна професия постигаме баланса вкъщи. Иво ми дава много добри идеи в професията. Чувствам се много спокойна с него. А и хич не ми е скучно, той е с невероятно чувство за хумор. Относно възпитанието на сина ми, въпреки че все още е много мъничък, не го глезя. Смятам, че когато имаш момче, не трябва да му е лесно, за да стане мъж един ден. Ако падне и плаче, не му обръщам особено внимание, оставям го сам да прецени обстановката, да стане и да престане да плаче. Опитвам се да му давам възможността да се развива. Това не е безразличие, а изработване на природните рефлекси. По характер е много интересно дете - чувствителен, същевременно е много хитър, сензитивен, с един игрив поглед. Послушен е, може би е от зодията му Риби - на 17 март е роден. Надявам се да е като баща си и да продължи техния семеен род с икономика и финанси. Не бих го посъветвала да става актьор, но ако един ден той сам поиска, ще го подкрепя. - Имаш ли нови предложения за роли в момента? - Засега не, но очаквам едно грандиозно предложение и дълбоко се надявам да стане, затова няма да разгласявам тайната. Нека да е изненада за зрителите. Да не забравяме все пак, че аз не съм се отказала от театъра. Непрекъснато пътувам с Искра Радева. Играя редовно, но голямата ми любов е киното. Това е друг свят. Театралната сцена много калява артиста. Ако в киното имаш право на грешка и на няколко дубъла, то в театъра нямаш такава възможност. Това е големият риск и закалката на театралната сцена. Киното е нещо коренно различно. Суматохата, големият екип, шумът на клапата, виковете на режисьора - всичко това много ме привлича, мотивира и вдъхновява. Някой беше казал, че "актьорската професия е все едно да пишеш с пръчка по вода- изчезва веднага". Това е миг, който играеш, и това е. Няма да се повтори. - Вили, откъде се взе йогата в живота ти? - Йогата е начинът ми на живот, втората ми професия. Йогата е нещо, което ми дава невероятно спокойствие. Това е великото осмисляне на Вселената, на духа и тялото, начин на дишане и на здраво съществуване. Първоначално йогата ми беше хоби, което превърнах в работа. Между другото точно съпругът ми ме насърчи да стана професионален инструктор по йога и да завърша съответната квалификация в НСА. Започнах преди 10 г., когато установих, че имам вродена гъвкавост, стабилност на телесното тегло. И реших да започна съвсем любителски. Разучих дишането, а после и всички елементи. Завърших курс за професионални инструктори към Българската Федерация по йога в НСА. Благодаря на ректора на спортната академия, който много ме насърчаваше в тази област. Благодаря и на Българската федерация по йога, защото те организираха курса. Миналата година за първи път в света се проведе световен ден на йога, на който имах честта да бъда водеща. Сега преподавам четири пъти в седмицата в специализирано студио. Йогата ме прави много щастлива и предавам своето щастие и на другите. - Когато групата е голяма, това не пречи ли на осъзнаването? Тъй като йогата е преди всичко осъзнаване. - Да, пречи, но това е процес. Йогата трябва да се прави всеки божи ден, изисква невероятно постоянство. Йогата дава енергия, не отнема, презарежда тялото и духа. Много е важно да се започне от някъде и хората трябва да възпитат в себе си това специфично осъзнаване, изключване от всичко. Старая се да обяснявам, да съм максимално точна и вярна в обясненията си. Не ми остава време за медитация, това е един изключително сложен процес. За неговото постигане трябва да се измине осемстепенната стълба на йогата, да се постигне глобалното съвършенство, хармонията и балансът между духът и тялото. Първоначално човек трябва да възпита в себе си изпълнението на моралните принципи, заложени в йогата. А те са: да бъде чист външно и вътрешно, да не лъже, да не краде, да бъде добър с околните. Редовно трябва да се изпълняват позите за гъвкавост, защото тези пози правят тялото ни здраво и дълголетно. Хората трябва да се научат да дишат правилно, за да се кръвоснабдяват органите равномерно. Всеки индивид трябва да умее както да се концентрира, така и да релаксира. Релаксът, изключването е нещо много важно. С йогата целя да направя хората спокойни, с балансиран ум, да избия всякакви наченки на агресията. Искам да се научат да мислят за мига. Когато хората влязат при мен в залата, настоявам още от влизането да си изключат мозъка от битовизмите и да не мислят за сметките за ток, парно. Искам да бъдат тонизирани, с гъвкави тела , с гъвкав и стабилен гръбначен стълб, защото отново повтарям - здравият гръбнак е важен за дълголетието на човек. - Освен с йога с какво поддържаш тази прекрасна фигура? Каква е диетата на Вили Марковска? - Не спазвам диета, а определени правила в начина на хранене. Не ям месо, консумирам само риба. Прясно мляко не пия. Не консумирам изобщо захар. Обичам да пия късо кафе. След 17.30 ч не ям, никога не вечерям! Най-успелите хора не са най-умните, а най-организираните. Аз съм такава. - Религиозна ли си? - Да, вярваща съм. Но без крайности. Когато имам вътрешни терзания, винаги се обръщам за помощ към Всевишния. Категорично вярвам в Бога. - Как ще прекарате лятото? - Все още нищо не сме планирали, тъй като приоритет е малкият принц Красимир. Така че, ако почиваме някъде, ще гледаме да е удобно и практично преди всичко за детето. Харесвам и морето, и планината. Много обичам да ходя. Всеки ден изминавам минимум 5 км на ден пеша. Мога да се спусна от Бояна до центъра с количката. . - На кого би искала да благодариш? - Бих искала да благодаря на Бога, че съм жива и здрава. Бих искала да благодаря на майка ми, че я има. Бих искала да благодаря на зрителите и ценителите на "Седмото изкуство" . Препоръчвам ви да се откъснете малко от ежедневните грижи и да се потопите в любовната сага на лентата "Жената на моя живот". На читателите на в. "Стандарт" бих искала да пожелая много здраве и любов.

80 години от рождението на големия български бас Никола Гюзелев

Оперната ни вечер е посветена на един велик български певец. Никола Гюзелев – певец обичан, тачен и аплодиран у нас и на най-престижните оперни сцени. Невероятно изобилие от записи и интерпретации съхраняваме в нашата фонотека. Често, няколко са записите на една и съща опера, много от тях осъществени по време на спектакъл, запазили онази автентичност и неподправеност, която често липсва на студийните регистрации. Първо реших да излъча моята любима опера с участието на Никола Гюзелев – „Атила“ на Верди. След това прослушах „Мефистофел“ на Бойто и се спрях на нея. И двете творби записани от София. Но все пак следвайки пътя на певеца реших да избера най-ярките моменти от руския репертоар, знаменитите образи, които Никола Гюзелев претворява майсторски и за които говори с нескрито възхищение – Мусоргски, Глинка, Бородин, Рахманинов, Шостакович. Ето това ще бъде. Освен това искам да благодаря на колегите съхранили в „Златния фонд“ разговорите осъществени през години с Никола Гюзелев – Красимира Йорданова, Олга Камбурова и Екатерина Дочева. Така разказът за различните моменти от биографията му ще протече от първо лице. Ето и изборът ми: „Алеко“ на Сергей Рахманинов • Никола Гюзелев – Алеко, • Благовеста Карнобатлова – Земфира, • Димитър Петков – старият циганин, • Павел Куршумов – младият циганин, • Тони Христова – старата циганка, ансамбъл за песни на БНР, Пловдивската филхармония, диригент Руслан Райчев. Записът е от 1973 г. „Хованщина“ на Модест Мусоргски • Никола Гюзелев – Досифей, • Стефка Минева – Марфа, • Здравко Гаджев – Андрей Ховански, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Руслан Райчев. Запис от 1983 г. „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски С участието на Никола Гюзерев като Пимен, както и смъртта на Борис, записите са осъществени през 1988 г. с участието на смесения хор и Симфоничният оркестър на БНР, диригент Иван Маринов. „Княз Игор“ на Бородин – 1 действие • Стефка Евстатиева – Ярославна, • Никола Гюзелев – княз Галицки, хор на Софийската опера, фестивален оркестър, диригент Емил Чакъров. „Иван Сусанин“ от Глинка • Никола Гюзелев – Иван Сусанин, • Елена Стоянова – Антонида, • Христина Ангелакова – Ваня, • Румен Дойков – Богдан Собинин, • Николай Стоилов – руски войник, • Ангел Петков – Полски пратеник, хор и оркестър на БНР, диригент Иван Маринов. Запис от 1990 г. „Песни и танци на смъртта“ от Мусоргски Изпълнява Никола Гюзелев със Симфоничния оркестър на БНР, диригент Димитър Манолов. Симфония № 13, опус 113 в си бемол мажор „Бабий яр“ – Кариера – Алегро Изпълнява Никола Гюзелев с национален хор и национален симфоничен оркестър, диригент Мстислав Ростропович. Запис от 1989 г. Чуйте в приложените файлове разказите на певеца за отделни моменти от неговия живот, за срещи с различни партньори и за работата му върху някои от ролите. Предлагаме и няколко изпълнения, които не са включени в оперната ни вечер.

От „ол инклузив“ до къщатa за гости: преживяванията на една французойка

Рита Морван е дългогодишна приятелка на Радио България. От 10 години насам тя всяко лято посвещава две седмици от ваканцията си, за да упражнява българския си във Френска редакция на Радио България. Това сериозно отношение не е случайно – от 30 години Рита е преводач в ЕК в Брюксел, като владее 5 езика: немски, английски, испански, холандски и български. Попитахме я на какво се дължи интересът й към българския и как започна всичко ?  Ако искате ми вярвайте, първият ми контакт с България се осъществи чрез Радио България. Моятa шефкa ме попита дали бих искала да изучавам езика, и тъй като не го познавах, започнах да слушам откъси от предаванията ви. След това реших да прекарам една лятна ваканция във Варна, преди да започна курсовете. Преди 10 години ЕС беше в период, в който приемаха нови страни членки и преводачи все още липсваха. Тогава Рита получава предложението да започне изучаването на език от новоприетите страни. Тя избира български заради кирилицата, която харесва много, тъй като преди известно време е учила руски. С Рита можем да говорим по много теми, свързани с България. Като преводач на това ниво тя е запозната с политиката, законодателството и тънкостите на международните отношения. Но тъй като е все още лято и време за почивка, решихме да поговорим за туризма в България и личните впечатления на нашата гостенка. Вярно е, че тя не е представителка на средно статистическия чужденец, който не знае български. Точно за това е интересно да научим какви са нейните впечатления, натрупани през годините...  Първата й почивка на българското Черноморие е преди 9 години, близо до Несебър в хотел „ол инклузив“. Обстановката,  качеството на обслужване и храната трудно се приемат от съпруга й, който оттогава не проявява повече интерес към България. Самата Рита обяснява, че е избрала такова място не защото харесва този вид почивка, а защото й изглеждало по-лесно за семейства с малки деца. Но така или иначе,  недостатъците са повече от предимствата и по принцип, според нея, форматът „ ол инклузив“ е порочен, и не само в България: В продължение на няколко години, докато децата бяха малки, ходехме на хотели „all inclusive“ главно в Гърция и Турция, разказва Рита. За малки момчета, пълни с енергия, единственото важно нещо е басейнът и водната пързалка. Но винаги съм била разочарована от тези престои. Например, преди години бях в един чудесен хотел в Гърция с прекрасна храна и обслужване. Летовниците излизаха на обед на ресторант по крайбрежието, купуваха си нещо от магазините, така хотелът допринасяше и за оцеляването на местните търговци. Няколко години по-късно реших да се върна там, хотелът беше станал „ол инклузив“, туристите седяха затворени в него, а магазинчетата и ресторантчетата бяха празни или затворени. През последните години Рита посещава много други места в България.  Предпочитанията й са към малките семейни хотели и къщите за гости. Естествено, днес впечатленията й са напълно променени :  Спомням си един прекрасен престой близо до Мадара, където отидох, за да видя Мадарския конник. Спах в един малък хотел, който наподобяваше къща за гости. Природата беше изключително красива, стаите чудесни, а изгледът впечатляващ. Кухнята предлагаше ястия на база на местни продукти от фермата, свързана с хотелчето. Според Рита културният туризъм е секторът, на който в България трябва да се наблегне, за да се отговори на очакванията на туристите. Страната ни има голям потенциал, но за чужденец, който не знае български не е лесно да се ориентира: липса на табели по пътищата, или лоша сигнализация, трудно достъпна информация и нередовен  междуградски транспорт. Веднъж в Шумен, тя разбира чак на автогарата, че автобусът от 20 часа за Варна е анулиран. Успява да намери кола с други пътници, само благодарение на познаването на езика. Но как биха се справили тези, които не говорят български? България има много достойнства и предлага голямо разнообразие от дейности – културен и исторически туризъм, но също планински и спа туризъм. Природните паркове са многобройни, има огромен потенциал и за любителите на орнитологията. Но наистина, нека да не е „ол инклузив“! Снимки: личен архив на Рита Морван и БГНЕС

Образованието ни се управлява от Фондация „Америка за България”

  Само за три дни над 150 000 българи са изтеглили от интернет или поръчали по пощата учебника по Родинознание     Костадин Костадинов, историк, автор на алтернативния Учебник по Родинознание Костадин Костадинов е роден на 1  април 1979  година във Варна. Завършва магистратура по Балканистика през 2002  година и по Право през 2011  година във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Той е директор на Регионалния исторически музей в Добрич и инициатор за създаването на учебник по Родинознание, изцяло базиран на историческата истина. Помагалото, което е от 1 . до 4 . клас, предизвика огромен интерес сред учители и родители. Разпространява се напълно безплатно и може да бъде изтеглено свободно от интернет. Печатната версия е издадена само в 5000  броя и е изцяло финансирана от дарения. „ Не претендирам, че измислям топлата вода, но смятам, че историята не трябва да бъде фалшифицирана”, заяви пред „Земя” историкът, решил да възроди българското Родинознание. Вижте какво още ни разказа Костадин Костадинов. -Г-н Костадинов, как се роди идеята за Учебника по Родинознание? -Роди се от безсилието, което изпитах, когато се сблъсках няколко поредни пъти с антибългарската държавна машина. Преди 2  години и половина за първи път видях какво пише в учебниците по т. нар предмет „Човекът и обществото”, който замести Родинознанието. Видях и по какъв начин се промиват мозъците на нашите деца в училище, където ги възпитават във всичко друго, но не и в български дух. На практика в учебниците не става ясно кои са нашите деца и в каква държава живеят. Срещнах се с трима министри на образованието от три поредни правителства. В правителството на Бойко Борисов, в служебното правителство на Марин Райков и в това на Пламен Орешарски. По време на срещите те или казваха, че от тях нищо не зависи, или обещаваха неща, които впоследствие не изпълняваха. След това организирах протести пред Регионалните инспекторати по образованието, писах статии, но единственото, което постигнах, е да двигна шум по медиите. Нищо не се промени. Учебниците останаха същите, а отровата продължи да се излива в главите на децата ни. Аз съм историк и това, което можех да направя за собствените си деца, е да ги обучавам така, както мен са ме обучавали навремето. Не претендирам, че измислям топлата вода, но смятам, че историята не трябва да бъде фалшифицирана. Освен това тя трябва да бъде преподавана по начин, който да накара детето да се влюби в нея. То трябва да обича историята и собствения си народ, а не да я възприема като досаден и скучен предмет, по който просто трябва да изкара някаква оценка. Поради това реших, че трябва да поема ангажимент не само към своите деца, а към всички българчета. Така в началото на годината подех тази нициатива. Исках да възродя думата родинознание, защото според мен „Човекът и обществото” е изключително безличен предмет. С помощта на Фондация „Българска памет” и д-р Милен Врабевски, един от най-големите съвременни българи, успях да събера необходимите средства, за да може учебникът да излезе. Отпечатах 5000  броя. Учебникът вече може да бъде свален и от Интернет. И хартиеният, и електронният вариант са напълно безплатни. - Колко броя са стигнали до желаещите да се снабдят с него? -Признавам, наистина не очаквах интересът да бъде толкова голям. Учебникът излезе във вторник. До сряда 3000  бройки вече бяха разпратени до желаещите да се снабдят с хартиения вариант. Пуснах и електронния вариант в моя блог kostadin.eu, за да може да се тегли свободно и безплатно. Само за ден тегленията са над150  000 . Но това не показва, че съм написал нещо велико, не съм нито Паисий Хилендарски, нито Петър Берон. Като основа използвах учебници, създадени преди 1944  г. Това показва, че българският народ копнее и жадува да образова децата си по начин, различен от този, по който ги образова училището. Днес България със своето отношение към образованието по никакъв начин не се различава от Османската държава през 19  век. Османската империя и държавата ни в момента са абсолютно и еднакво вредни за народа, образованието и децата ни. Именно заради това създадох учебника по Родинознание. - Предвиждате ли отпечатването на още бройки? - Ако има пари, разбира се, защото интересът е наистина огромен, но все пак Фондация „Българска памет”, която помогна, не може да се сравнява с мащаба и размерите на българската държава. Нека направим сравнение. МОН  отделя 2  млн. лв. за ключодържатели и запалки, учебникът по Родинознание беше отпечатан в 5000 екземпляра за по-малко от 10000  лв., като имате предвид, че по-голямата част от сумата е осигурена от Фондация „Българска памет”, но не трябва да забравяме, че тя няма безгранични възможности. Още веднъж искам да благодаря на д-р Милен Врабевски, защото без неговата помощ и подкрепа може би още щях да събирам средства. - С оглед на огромния интерес сред родители и учители смятате ли, че има шанс учебникът да бъде одобрен от Министерството на образованието и науката? - Хората, които ни управляват, няма да допуснат това. Няма да позволят учебникът да влезе в българските училища. Образованието ни се управлява от една чужда фондация — „Америка за България”. Там колят и бесят най-различни неправителствени организации, които се контролират от лица с връзки зад граница. Което какво показва? Показва, че българското училище е превърнато в инструмент за отродяване и унищожаване на българите от собствената им нация. Води се политика на етноцид, който унищожава българското самосъзнание и култура и ни превръща в безволева и безропотна дива маса. - Имаше ли някакъв преломен момент, който Ви подтикна да напишете учебника? -Капката, която преля чашата, беше назначението на Меглена Кунева за министър на образованието. Не виждам особена разлика между нея и Мидхат паша, който в края на епохата на турското робство е искал да обедини българските и турските училища. С поста, който Меглена Кунева получи, реших, че нещата вървят от зле на още по-зле. - Какво е мнението Ви за реформата в образованието? И как се справя настоящият просветен министър с нея? - Какво означава реформа? Да унищожим българското образование? Да, в този случай Меглена Кунева ще се справи. Ако трябва да се закриват училища, а българските деца да се „обезобразяват”, защото до това води образованието в момента, то Меглена Кунева определено е точният човек. Мисля, че тя много добре се справя със задачата си, както и фондация „Америка за България”, разбира се. - Трябва ли учебниците, тетрадките и въобще всички ученически пособия да бъдат безплатни? Например както е във Финландия. - Естествено, че трябва, освен това трябва да бъдат и по-малко на брой. Нужен е и сериозен държавен контрол — особено върху т. нар. идеологически предмети. Като казвам това, може да се намери някой, който да си направи асоциация с комунизма — нищо подобно. Историята и идеологически предмет, тя възпитава. Изгражда любов към родината, българския национален дух и българското самосъзнание. Дори и сред хора, които не са от български произход. В страната ни има турци, цигани, арменци, но всички те трябва да бъдат възпитавани в любов към България и българския народ. Това обаче не се случва. - Има ли нещо, което искате да кажете на българските деца, родители и учители? - Искам да кажа на българските родители, че докато спят през последните 10  години, защото тези учебници са в обращение от 2004  г., децата им бяха превръщани в антибългари, в една еничарска, безродна група, която гледа с присмех на собствената си история, народ и произход. Нека не се учудваме, когато собствените ни деца се обръщат и срещу нас, и срещу България. В крайна сметка когато някой израсне в кочина, няма как да очакваме от него да стане висококултурен джентълмен. От нас зависи какви ще бъдат наследниците ни. Те са огледало на нас самите, така че няма какво да говорим за децата, нека говорим за родителите. Там е проблемът. Докато те търпят страната да бъде управлявана от хора, които не са българи нито по възпитание, нито по поведение, то България определено ще загине. Интервюто взе Цветелина Цветанова

Ирина Георгиева е единственият български стипендиант в престижна международна програма

Ирина Георгиева е единственият български стипендиант в престижна международна програма. В Англия тя представи резултата от десетседмичен научен труд в университет в Швеция. Програмата е дала на Ирина ясна визия за собственото й професионално бъдеще. Тя иска да насърчи повече български студенти да се възползват от възможностите на подобни летни училища: Не знам дали други българи са кандидатствали. От моя университет не знам за друг, който да е кандидатствал. Такава програма има в Щатите, в Европа и Япония. Още в началото на моето обучение исках да се занимавам с наука, с изследвания и да се развивам в тази насока. В последствие реших, че искам да пробвам и в чужбина и да реша за себе си дали бих могла да живея някъде другаде, затова реших да потърся такава лятна програма. Хубавото е, че тези програми са много добре финансирани, така че студентите могат да кандидатстват и съответно, ако бъдат одобрени, няма нужда да се притесняват за финансовата страна на обучението.Цялото интервю с Ирина Георгиева можете да чуете в звуковия файл.

Трио Увира/Бруно/Хафизи с турне в България

Те са млади и вдъхновени, с богата инвенция и добър сценичен опит. Ян Увира (пианист и комозитор) е от Чехия, барабанистът Мартин Хафизи – от България, а Алесио Бруно (контрабасист и композитор) е роден в Италия. Джаз трио Увира/Бруно/Хафизи гостува у нас за кратко, но изключително наситено турне, което започна на 20 октомври в Габрово. Следват още пет срещи с българската публика в различни градове. Триото е създадено през 2015 г. в Ротердам, Холандия. Музикантите се срещат в Codarts University for the Arts, където всеки следва своя професионален път. Ето и как основават формацията – разказва Мартин Хафизи: Пианистът ни събра, идеята беше негова. Но когато трябваше да дадем име на групата, той реши, че няма да следва днешните клишета. Затова не кръсти триото на свое име, както обикновено се прави, а избра да съчетае и трите фамилни имена – Увира/Бруно/Хафизи. Ние сме свързани – учили сме и учим в университета „Кодартс“. Ян е роден в малко градче в Чехия. Първо завършва консерватория в Прага, след това дойде в Холандия, за да учи в Ротердам, а в момента отново е студент – този път в Катовице, Полша. Сега се наложи специално да пътува до Холандия, за да репетираме програмата за турнето в България.  Контрабасистът Алесио е много активен музикант, свири с много групи, общо-взето, с всички, които са на холандската джаз сцена. И двамата ми партньори в триото композират, но повечето от пиесите в репертоара ни са създадени от Ян Увира. През последната година Мартин Хафизи следва в магистърската програма на Кодартс. Освен с трио Увира/Бруно/Хафизи, той се изявява и с други формации, сред които е 4Exampble Quartet. Младият музикант е възпитаник на НМУ „Любомир Пипков” в София. Майка му е българка, а баща му – с албански корени. Познат е на нашата публика с многобройните си изяви още като ученик, когато спечели десетки отличия на конкурси в България, Испания, Франция, Русия и други страни. Участвал е в редица международни проекти в областта на класическата музика. След всичко това малко промених посоката на развитието си – казва Мартин. – Реших да кандидатствам в Ротердамската консерватория, в джаз факултета, със специалност барабани. Завърших четиригодишен курс за бакалавърска степен и в момента следвам магистратура. Кога реших да свиря джаз? Беше някъде около 2012 г., когато в Париж слушах Brian Blade Fellowship. Страхотна група! Когато чух този концерт, бях неверотно вдъхновен, чувствах се на седмото небе. Казах си, че искам да се занимавам с това, да свиря такава музика. Всъщност, дипломната ми работа за бакалавър в консерваторията в Ротердам е именно върху творчеството на джаз барабаниста Браян Блейд. С трио Увира/Бруно/Хафизи свирим съвременен джаз. В днешно време е трудно да се определи стила, но дефиницията „съвременен джаз” най-добре приляга на нашите търсения. Турнето в България включва шест концерта. След Габрово свирим всеки ден в различни градове. Днес интернационалното трио свири във Велико Търново, следват изяви в Стара Загора, Хасково, Димитровград – като част от програмата на Младежкия джаз фестивал. Последният концерт на трио Увира/Бруно/Хафизи е на 25 октомври в Студио 5, София.

Франсоа Оланд: Реших да не се кандидатирам за втори мандат

Френският президент Франсоа Оланд обяви, че няма да се бори за преизбиране догодина, предаде Франс прес. Реших да не се кандидатирам, каза Оланд в телевизионно обръщение към нацията. Една от първите реакции на новината беше на бившия министър на икономиката Еманюел Макрон, който определи решението на Оланд като смело. Макрон подаде оставка от кабинета преди няколко месеца и обяви намерението си да участва в президентските избори догодина като независим кандидат.

Новият кмет на Букурещ: Възможно е градският транспорт да стане безплатен

"Говорих със специалисти, направихме сметка на възможностите и реших, че може да се направи. Става въпрос само за наземния градски транспорт, не и за метрото, което принадлежи на министерството на транспорта. Това е икономически план, който може да бъде приложен", каза избрания преди дни нов кмет на румънската столица Габриела Фиря пред телевизия B1, цитирана от БТА. Цените на билетите за автобусите, трамваите и тролеите в Румъния не са се променяли от 2008 г. насам, припомня...

Новият кмет на Букурещ иска да въведе безплатен градски транспорт

Жителите на Букурещ ще могат в бъдеще да се возят безплатно в градския транспорт, пише румънският в. „Зиарул финанчиар“, цитиран от МИА. В статията със заглавие „Първото решение, което Габриела Фиря иска да вземе като кмет: безплатен транспорт за жителите на Букурещ“ се цитира откъс от нейно телевизионно интервю. „Разговарях с експерти, разгледахме възможностите и реших, че това може да се въведе. Това ще работи само за транспорта на пътищата, но не и за метрото, което спада към Министерството на транспорта. Това е икономически план, който в скоро време може да бъде приложен“, заяви Фиря. Социалдемократическата партия спечели надпреварата за кметските избори в Букурещ в края на миналата седмица. Фиря победи с 43,14% от гласовете. Партията се радва на подкрепа, въпреки че през ноември нейното правителство начело с бившия премиер Виктор Понта подаде оставка. Причина за това станаха обвинения срещу министър-председателя в злоупотреба с влияние и масови улични протести след смъртта на десетки души при пожар в нощен клуб.

Наглостта на Премиера.

 ЗА КАКВИ УСПЕХИ ГОВОРИТЕ" НЕ-УВАЖАЕМИ'' г н Премиер! Премиерът Бойко Борисов е споделил на днешното заседание на МС изумлението си от факта, че е атакуван от хора, които са се провалили тотално в политиката и сега се дразнят от успехите на кабинета му. „Моят принцип винаги е бил - правиш, показваш и ги оставяш да коментират. Разбирам, че това поведение ви дразни. Ако се поставите на тяхно място – да гледате всеки ден колко неща се случват, това е голяма мъка, Пепи, голяма мъка е”, обърнал се той към министъра на здравеопазването Петър Москов по повод констатацията му, че всеки в кабинета си върши работата и резултатите го показват. И добавил: „Ходих в парламента да отговарям на въпроси последните две седмици. Първият петък БСП изкараха да чете срещу мен декларация човека, който те, докато управляваха, го сложиха за зам.-министър на вътрешните работи за няколко часа и си го махнаха, защото не става. Ама то ме сърбя устата да го питам: „Защо те махнаха?”.... Но реших да замълча.”. От стенограмата от заседанието става ясно, че премиерът разказал, че в следващия петък пък срещу него изправили Румен Гечев от БСП да говори за финанси. „Той, който ако вземете стенограмите на МС от 1996 година, те са брутални. Пенсията беше 3 долара, фалираха банките и, ако си спомняте, тогава СДС дойде с невероятно мнозинство след негово управление на финансите. Той говори за дълговата спирала”, ядосал се Борисов и подчертал, че ако нещо постигат с тази си цел, то е да отнемат енергия.

Ангел Симеонов: ЧАША ЖИВОТ – ПОСЛАНИЕ

ЧАША ЖИВОТ  ПОСЛАНИЕ Аз седнах да напиша днес поема за хората от следващия Век, но не намерих подходяща тема за моя правнук – бъдния човек. Дали ще бъде влюбен във живота, във изгрева и залеза червен, в момичето – съседката от блока, ще бъде ли мечтател като мен? А вятърът, ах, вятърът в небето, подгонил бели облаци в нощта, нашепва звездна приказка и ето – при мен долитна падаща звезда. Със нея – споменът за моя татко, за дядо ми, за моите предци – живели във живота ми тъй кратко, сега – в свят по-хубав, може би… Реших да му разкажа мойта тайна – на моя правнук, бъдния човек: че любовта е приказка безкрайна – четеш я цял живот, за нея няма лек.

Мъжът, нападнал с нож началника на сектор БОП в Силистра, ще бъде съден за опит за убийство

Трийсетгодишният мъж, който рани с нож началника на сектор "Борба с организираната престъпност" в Силистра Илиян Великов, остава за постоянно в ареста и ще бъде съден за опит за убийство. Все още не са известни мотивите за нападението.Нападението е станало около 9.30 ч. сутринта във вторник в градинката пред Дирекцията на полицията в Силистра. Илиян Великов първо разговарял с нападателя, после двамата се сбили. По щастлива случайност, от там минал 56-годишният пенсиониран полицай Юлиян Михайлов, който разказва:По едно време паднаха в храст, който е в градинката, на около два-три-четири метра от мене и не се чува нищо, и аз реших да отида да ги разтърва и да видя какво става там, и отивайки виждам: кръв се лее. Единият държи нож, другият му държи ръката. И се намесвам и хващам едната ръка, блок, ключ до обездвижване, за да не може да го удря.Нападателят оказвал бурна съпротива. Изглеждал като пиян или дрогиран, допълва Михайлов: Много се дърпаше. Много вероятно беше да е дрогиран, защото имаше, така, неистова сила. Трийсетгодишният Мартин е задържан веднага. От днес той е за постоянно в ареста и ще бъде съден за убийство, каза говорителят на Окръжната прокуратура Ивелин Чафаланов: Двамата са си говорили. Те са се познавали. Инцидентно е. Не е свързано професионално. Поне нямаме данни. Предстоят назначаване на експертизи и изследване защо е станало така. Пред съда днес нападателят е молил за снизхождение. Илиян Великов се възстановява в домашни условия.

Васко Василев с национално турне тази есен в България

Няколко месеца след концерта си в “Арена Армеец”, Васко Василев обяви нови 12 концерта на територията на България. “След концерта “Арена Армеец” все повече хора ме питаха защо само в София и няма ли да отидем и до техните градове. Реших, че мога да направя малко

Васко Василев с концерт в Шумен

Няколко месеца след запомнящия се концерт в зала "Арена Армеец", Васко Василев обяви нови 12 концерта у нас. "След концерта “Арена Армеец” все повече хора ме питаха защо само в София и няма ли да отидем и до техните градове. Реших, че мога да направя малко пренарежд ...

60-годишен мъж стана модел, след като пусна брада (Галерия)

60-годишен мъж от Франция стана модел, след като реши да пусне брада. Филипе Дюма е завършил право, но никога не го е практикувал. През годините е работил в кино индустрията и рекламата. „През 2015 г. смених работата си поради лични причини и реших, за разнообразие, да пусна брада. Мислех си, че ще изглеждам ужасно”, разказва той, съобщи BTV.

Prima Primavera

Когато някой спомене "летен музикален фестивал", първата ми асоциация е с отегчени немски медици, които завиват в станиол непознати младежи, видимо прекалили с всякакви субстанции, докато ние вече втори час се опитваме да разпознаем палатката си сред стотиците такива във фестивалния лагер някъде в покрайнините на Берлин. Беше преди повече от 10 години. Реших, че след една определена възраст концертите, където културно се поклащаш с хора и най-екстремното нещо, което може да ти се...

Защо просто не “дръпнем шалтера” на Митьо Очите?

Да не ви излъжа, но реших да напиша тази реплика след около двайсетина гневни поста на известни “демократи” във фейсбук защо, мамка му, се полагат такива специални болнични грижи за Митьо Очите в бургаската болница. Ама защо извикали специалисти от София и Стара Загора? Ама платил ли си е осигуровките?

М-оммм-би

"През последните две години пиша много, много спокойна музика за моментите, в които правя йога, спя, медитирам или когато изпадам в паника. Създадох четири часа музика и реших да я подаря", казва музикантът Моби на своя уебсайт, където има възможност и за директен безплатен даунлоуд (moby.com/la1). Амбиент парчетата са готови за безплатно споделяне, по думите на автора те "нямат права или поне не би трябвало да имат". Подаръкът на Моби към феновете му е поредното доказателство за...

П. Смитьойс: Холандия е скучна държава за мен

България ме грабна още при влизането ми в нея. Това заяви за "Хоризонт" за предаването "Хоризонт за вас" холандецът Патрик Смитьойс, който живее от няколко години в България и се занимава с проекти от социален характер. Много години работих в Индонезия и Китай в текстилната индустрия, но в един момент реших, че трябва да потърся производители на дрехи по-близо до Холандия , защото имах проблеми със сроковете на доставка,  обясни вече бившия холандски предприемач. От една страна се чудих на изумителната красота, но от друга го усещах някак познато и се чувствах тук на място, подчерта Смитьойс в коментар за България и допълни: Холандия е много скучна държава – винаги съм имал чувството, че там живеем едни абсолютно безсмислен живот. Подробности чуйте в звуковия файл.

Безглутенови палачинки с вишни

КОЙ ГОТВИ “Докато сме още в сезона на вишните, реших да ви предложа едни вкусни и полезни безглутенови палачинки с тези летни плодове. Стипчиво-нагарчащият им вкус ми е любим, а ароматът на палачинките – несравним!”, пише ни Марияна Бончева. ПРОДУКТИ 300 г вишни 3-4 яйца 1 ч.ч. брашно от нахут 1 ч.ч.

Коментари на седмицата. №1: Защо просто не “дръпнем шалтера” на Митьо Очите?

Да не ви излъжа, но реших да напиша тази реплика след около двайсетина гневни поста на известни “демократи” във фейсбук защо, мамка му, се полагат такива специални болнични грижи за Митьо Очите в бургаската болница. Ама защо извикали специалисти от София и Стара Загора? Ама платил ли си е осигуровките?

Вече нямам търпение...

 "Вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид. Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват. Вече не прекарвам и една минута с тези, к оито лъжат или искат да манипулират. Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали. Не се нагаждам към общото клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора. В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение."

Румен Бояджиев в „Бяло“

Румен Бояджиев е композитор и съосновател на прогресив рок групата „Формация Студио „Балкантон” (ФСБ), създадена през 1975 г.  Автор е на повече от 250 песни и аранжор на над 600, които са в репертоара на ФСБ и други български поп певци. Създал е музика за документални и игрални филми, театрална, приложна и детска. Негови са официалните сигнали на програма “Хоризонт” на БНР, на програмата “По света и у нас” на БНТ. Основател е на музикална продуцентска къща „Контрапункти”. Носител е на многобройни награди, част от които са: „Световен майстор на музиката“ – на World Masters Committee, „Кристална лира“ в категория “Поп и рок музика”, "Златен век" за особено големи заслуги за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство, награда на Министерство на културата за цялостен принос в развитието на българската култура, „Грами“ (съвместно с Хосе Фелисиано и ФСБ) и др. Първият самостоятелен солов албум на Румен Бояджиев – „Бяло” е дълго обмислян проект, съдържащ 14 нови песни. Ето какво споделя сам авторът – за посланието, вдъхновението и поезията на Даниела Кузманова: След толкова години в музиката, това е първият ми самостоятелен албум. Въздържах се, защото проектът ФСБ винаги е бил най-важен за мен. След двадесетгодишното ни мълчание, изчаках да направим няколко проекта, за да може групата отново да заеме това място, което бихме искали. Направихме големи концерти, записахме DVD, програмата „ФСБ Симфони“ и концертната програма „Вълче време“. Сега реших да направя албум с такава музика, каквато аз бих искал и с послание към хората, каквото считам, че имам сили все още да направя. Това заглавие беше изходна точка, за да може цялата музика, която идва от него да бъде адресирана към този символ. Целта е да подсетя нашите слушатели, че освен оцеляването има и други човешки стремежи. Има и светлина, обич и щастливи мигове между хората. Всичко зависи от нас. Името „Бяло“ е основната енергия, която движи цялата музика в албума. Аз съм тежък на текстове, а Даниела Кузманова разбира кога едно послание да бъде отправено с думи така, че да бъде лесно облечено в музика. Тя е много силна в това. Все пак това е моят първи самостоятелен албум и много исках да бъде като знаме, като девиз на всичко това, което съм аз като музикант. И съм й благодарен за думите, които написа и които бих искал да звучат в моята уста. Казвайки тези думи с музика изглеждам така, както бих искал и заслужавам. Намерихме правилния път в този проект. Ето как определя стила си Румен Бояджиев, как твори и какво го вълнува: „Не съм се замислял за стилове, но определено не е прогресив рок, с изключение на няколко неща. Не мисля, че времето е за този вид музика в момента. Спонтанно се поддавам на това, което ми идва отвътре и не се придържам в рамки. Стилът ми е „Румен Бояджиев“. Първоначалната идея, усещането, което можеш да споделиш като енергия - това е талантът, който притежаваме всички и той трябва да се използва в правилна посока. Има много талантливи хора, които не успяват да насочат правилно енергията си и да „излъчват“ светлина, извън личността. Когато усетя нещо в мен, не се ограничавам да го извадя наяве. Наричам го с думи или записвам тема, която пускам на хора, които я усещат и мултиплицират моето чувство с думи, аранжимент, инструмент. Не се плаша нито от адреналина, нито от това, че все още мога да се разплаквам от музика. Гордея се дори. Щом мога да се разплача, щом това може дълбоко да ме трогне и да застане на гърлото като буца, означава, че около мен се случва нещо вярно. Значи че съм жив.“ За последните стъпки, премиерата на „Бяло“ и първия сингъл разказва творецът: Това е един некомерсиален проект. Да се издават дискове в България е близо до лудостта. Но лудите неща имат заряд. Албумът съдържа моето виждане за света, за звука, за инструментите, за пеенето, за текстовете и идеята ми за това как по най-красивия начин да достигне до хората, за да разберат успокояващите послания в него. Той е като лекарство и съм сигурен, че има точно това действие.Ангажирал съм се с американски копродуцент и ще пуснем диска навсякъде където може да има интернационално изложение на музика. Първият сингъл се казва „Не мога да повярвам“ и е за една приключила любов без трагедии. Песента е за тези, които биха искали да продължат. Премиерата на албума ще бъде есента, вероятно в края на октомври. Дай Боже.