01.12.2016

Резултати от търсенето

Реалната власт на Владимир Путин

 Биографиите на политически лидери обикновено ни предлагат някакъв определящ момент, в който кристализира определя черта от характера или се предоставя основополагаща линия за годините, които ще последват. Градът е Дрезден, годината е 1989, а предният пост е резиденцията на КГБ на Ангеликащрасе, директно срещу щабкваритрата на Щази. Тълпа от хиляди протестиращи току-що е съборила вратите на Щази и преобърнала сградата с главата надолу, докато намръщените офицери от службите ги наблюдават безпомощно. Откъм прозореца отсреща също ги гледат – тук наблюдателят е 37-годишният подполковник Владимир Путин, който временно ръководи дейността в резиденцията заедно с обемистите й тайни архиви и персонала от четирима служещи. Малко след смрачаване част от тълпата се оттегля от сградата на Щази с намерение да постигне подобна победа и срещу КГБ. Путин се обажда спешно на местното съветско военно командване с искането да изпратят подкрепления, които да защитят резиденцията Получава отговор, че нищо не може да се направи без нареждания от Москва и че “Москва мълчи”. Решавайки, че цялата му кариера (плюс съкровищницата от тайни материали) е поставена на решаващо изпитание, Путин взема нещата в свои ръце. Сам и невъоръжен, той се приближава до външната врата на резиденцията и заявява на хората, насъбрани пред нея (на немски език, който владее отлично): “Тази сграда се охранява стриктно. Войниците ми са въоръжени и са получили заповед да стрелят по всеки човек, който влезе вътре.” Блъфът проработва, тълпата се връща пред Щази. Резиденцията и съдържанието й остават непокътнати. Но ако Путин е спечелил онази битка, СССР изгуби войната. Какви поуки е извлякъл Путин от този епизод? Преследван от фразата “Москва мълчи”, той започва да приема това мълчание като симптом на болестта, наречена “парализа на властта”. Навременният и решителен отговор срещу евентуални протести, както изглежда, е можел да доведе до по-различен изход, можел е да запази за Москва нейната източноевропейска буферна зона, а може би и самия СССР непокътнат. Протестиращите от онази нощ в Дрезден са били за Путин не група протестиращи, а сган – неинформирани (някои от тях са настоявали да видят с очите си несъществуващите килии за мъчения на КГБ), шумни (други са крещели) и склонни към беззаконие (преди това са разпилели тайните досиета на Щази). Оттук и инстинктивното отвращение на Путин към публичните протести. Разбира се, като повечето хора, които са направили кариера в съветските тайни служби, Путин никога не би могъл да бъде убедителен говорител в полза на политики, свързани с плурализъм. Вместо това президентството му се върти около неща като “направлявана демокрация” (тоест направлявана от Кремъл) или “суверенна демокрация” (тоест независима от външни влияния). В началото на XXI век основната мотивация на Путин беше трезвото преследване на руските национални интереси след дезинтеграцията и пълното пропадане от 90-те години, на които той се противопостави чрез ренационализация на основните ресурси на страната – петрол, газ и ценни метали, с което възстанови държавната правоспособност. Дори и без да е погледнал в душата му (както през 2001 г. твърдеше Джордж У. Буш), човек би могъл да разпознае у Путин един консервативен патриот и човек, с когото – ако заемем фразата, с която навремето Маргарет Тачър беше характеризирала Горбачов – може да се работи. И действително с него се поработи – постсъветска Москва стана дом на повече милиардери от всеки друг град по света и дори една успешна средна класа започна да разперва криле там, в Санкт Петербург и други руски градове. Бизнес се правеше и извън границите на Русия – Китай и ЕС станаха основни консуматори на руски петрол и природен газ. Путин наложи у дома някакво подобие на законност и ред, като Русия се присъедини или се опита да се присъедини към големите световни организации, смятани за жалони на глобалната интеграция (Г-8, Световната търговска организация, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и др.). Всички тези неща бяха широко интерпретирани като причина (и следствие) на руския преход към “нормална” пазарна демокрация. Но какво стана? Защо на Запад вече се говори не за преход, а за регресия, с “нов цар”, “нова руска империя” и “нова студена война”? Вместо да претърсваме речите на Путин за признаци на авторитаризъм, трябва да осъзнаем, че Русия, която възниква след 74 години съветски социализъм, вече е била дълбоко авторитарна далеч преди Путин да стъпи в Кремъл. И все пак, ако има област, в която руските управляващи се сблъскват с неизбежни ограничения, това е външната политика. Просто поради големината й и броя на съседите (и в двете отношения изпреварва всяка друга държава по света) Русия си остава глобален играч. Но Москва все още има трудности с адаптацията към света след студената война, в който властва безпорядък, а “твърдата сила” има само ограничена ефикасност. Разбира се, Путин демонстрира значително умение в изкуството на меката власт. Особено важна в това отношение е гигантската кампания за мобилизиране на милиони етнически руснаци и рускоезични хора от “близката чужбина” – бившите съветски републики, които днес обграждат руския западен и южен фланг. Там, където не може да се намери руска политическа диаспора, Москва я създава – чрез хуманитарни помощи, медийно облъчване и широко предоставяне на руски паспорти. Но тези опити да се възвърне поне малко от изгубеното през 1991 г. са както избирателни, така и опортюнистически. Нереалистично е да се очаква Русия да бъде изключение от правилото, според което бившите империи, съвременни и антични, не си отиват от сцената без бой. Те или се срутват в резултат на тотално поражение (Германия, Япония), рязко вътрешно свиване (Китай) или в продължение на десетилетия се опитват да се държат със зъби и нокти за остатъците от имперското си минало (Великобритания, Франция). Преди около 25 години Русия все още беше най-голямата империя в историята на човечеството. Сегашното политическо поколение там е родено и израснало в имперски времена. Не е нужно човек да приема теорията за евразийското “взаимодопълване”, за да се разбере, че при историческата реалност на многото столетия, в които Русия и бившитей имперски притежания са съществували едни с други, и без наличието на океани или други природни граници, които да ги делят едни от други (освен Кавказ), Русия едва ли ще се съгласи да слезе тихо от сцената. (Със съкращения от “Либерален преглед”) *Авторът е американски историк, преподавател в Пенсилванския университет.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор, борят се за освобождението с ненасилствени средства

Мустафа Джемилев - бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт буквало ден преди да стане ясен лауреата на Наградата Сахаров на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед", в което разказа за забраната и водените от него дела за отмяната й: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност - ФСБ, а тя няма такива права и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процудера по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но , окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения - първото от които е за  посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия - това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор

Мустафа Джемилев – бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година, е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова. Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт, буквало ден преди да стане ясен лауреатът на Наградата "Сахаров" на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед" и разказа за забраната и водените от него дела за отмяната ѝ: Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела, не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за държавна сигурност – ФСБ, а тя няма такива права, и сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процедура по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но  окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения – първото от които е за посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия – това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело. Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. А ако има стълкновения има опасност от директно увищожаване на народа на кримските татари. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите. Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти. Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим. Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%. Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни: Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса. Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха една организация която се казваше Крим Милет Ветан, друга "Поколение Крим". Сега "Кирим Бирлиги“.Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. И затова предлагаха мерки за неутрализиране на Меджлиса със създаване на тези клонинг организации и поддържане на определени групировки, които да се противопоставят на Меджлиса. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно. Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил за преговори и разказа:ли ми е повлиял. ще ви разкажа как стана. След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и  Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми. Още преди окупацията на границата на Симферопол и Бахчесарая се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах: „А за какво изобщо ще разговаряме с Путин“. „Ами за бъдещето на Крим“, каза представителя на нефтената компания. А аз попитах: „Какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?“ Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията.  Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата в Казан е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах: "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той тъжно се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме. След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение  да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи.  Той си знае своето, аз моето. Путин не е обещавал автономия на кримските татари, допълни Джемилев: Нямаше разговор за автономия, но той обещаваше да  реши всички проблеми. Каза, че знае, че кримските татари имат голяма диаспора в Турция. И, че Крим може да стане свързващ мост между Русия и Турция, на което, аз казах, че е по-скоро мост между Украйна и Турция, така че няма как да сме мост и с Русия. В общи линии обещаваше решаване на социалните проблеми и …щастие. Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва: В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?! Джемилев e убеден, че Путин се опита да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР.

Халюциногенна Русия

 Манипулациите на овладените от режима на Путин основни телевизионни канали са изкривили в много руснаци представата им за света. Вместо реалността те представят на потребителите си картини, характерни за компютърните видеоигри: „героични“ сцени на застрашително ниско прелитащи над американски бойни кораби руски изтребители или изстрелвани от подводници в Каспийско море ракети към Сирия. На зрителя обаче му се спестява информацията, че във всеки следващ момент наглите изтребители могат да бъдат свалени и светът да се окаже на прага на ядрена война. Това пише британският журналист Аркадий Островски в бестселъра си „Изобретяването на Русия“, отличен с Оруеловата премия за 2016 година. Така Островски описва въздействието на зависимите от Кремъл медии върху формирането на общественото мнение в Русия. Те играят централна роля за укрепването на режима на Путин - изключение правят само базираните в интернет медии. Значението им е същото като по времето на перестройката, когато те трябваше да разпространяват идеите на Горбачов за съживяване на социализма с инструменти като гласност и привличането на интелигенцията. В книгата „Изобретяването на Русия“ обяснението за разпада на "Империята на злото" се свързва с рухването на двата стълба, върху които тя се е държала – колоната на репресиите и колоната на идеологията, пропагандата и лъжата. Според Островски, парадоксът в случая се състои в обстоятелството, че медийното пропагандиране на перестройката е било възложено именно на тясно свързани с КГБ съветски журналисти, работещи в контролираните от Лубянка и предназначени за експорт чуждоезични вестници и радио-телевизионни предавания. Такъв е бил например изключително популярният във времената на Горбачов телевизионен водещ Александър Любимов. Същите хора по-късно извайват и медийния имидж на Елцин и допринасят за „севернокорейския“ рейтинг на доверие от над 80% за приемника му Путин. Телевизиите изграждат убеждението, че само въздържателят Путин, често филмиран полугол да язди, лети и плува, може да поправи “най-голямата геостратегическа грешка на 20-ти век”, както нарича той разпада на СССР. Диктатът на телевизията Аркадий Островски смята, че едва ли има друга държава в света като Русия, където ролята на телевизията да оказва толкова силно влияние върху обществения живот и където с нейна помощ „различни хора и поколения се опитват да конструират страната си“. По този повод авторът припомня наблюденията на руския физиолог Иван Павлов, че руснаците не се интересуват много от реалностите и фактите, а от сигналите – интерпретациите на реалностите и фактите и начина, по който те им се поднасят. „В много случаи директните включвания на телевизионните канали вървят преди случването на събитията. Така стана при нахлуването в Донбас, когато първата задача на руските „доброволци“ е била да изключат украинските канали, разказва Островски. По същото време текат и репортажите за режисираното „всенародното“ посрещане на „вежливите“ хора при анексията на Крим. Преди това - на Олимпиадата в Сочи през февруари 2014 - се разиграва специално подготвеното за телевизионната аудитория гигантско пропагандно шоу за мощта и мъдростта на путиновото управление с надслов „Изобретяването на Русия“. Приликите с участието на киното и телевизията при изграждането на образа на нацистка Германия през 1936 г. и насетне дават основание на руския публицист Виктор Шендерович да сравни „путиновата“ Олимпиада в Сочи с "хитлеровата" Берлинска олимпиада. Логиката на съвременната руска върхушка добре се вмества в сентенцията на покойния олигарх Березовски: “Богат ли си, значи си умен, а щом си богат и умен, значи трябва да управляваш“. Комплексите на Путин Путин позира с уловена (от него?) щука Според Аркадий Островски, в Русия няма елит, защото елитът означава наличието на група от хора, които поемат отговорност за съдбините на страната си и действат за общото благо и просперитет. За разлика от сегашната върхушка в Кремъл, чиято воля се диктува от един-единствен управник и има комплекси заради изгубената Студена война, някогашното съветско ръководство е било в някаква степен колективно управление и не е имало комплекси след победата във Втората световна война. "Ето защо, за разлика от сега, съветското правителство не си е позволявало да плаши Запада, че ще го превърне в шепа радиоактивна пепел. Режимът на Путин се отнася безотговорно към възможността да избухне война, за него тя е просто видеоигра“, твърди Островски и добавя: “Самият Путин не участва в телевизионни дебати, защото той е цар с божествена мисия. Но това съвсем не пречи при неговото управление да избухват огромни корупционни скандали. Логиката на сегашната администрация е, че всичко, което се случва в разрез с интересите на империята, е „платено“ отвън. Как така, например, на киевския Майдан месеци наред могат да се събират стотици хиляди хора и да протестират за независима Украйна, ако не им е било платено?“, обяснява авторът тази логика. В книгата си британският журналист разказва и една история, говореща за параноични изблици в поведението на Путин: на вечеря у близкия му Игор Малашенко - генерален директор на контролираните от Кремъл и излъчвани от кулата в Останкино телепрограми, а по-късно и на овладяната от режима телевизия НТВ - Путин се възмутил, че домакините му оставили дъщеря си да вземе случайно такси в Лондон, където учат децата на кремълската върхушка. На летището момичето се разминало с колата, изпратена ѝ от колежа, звъннало у дома, за да пита какво да прави, и майка ѝ я посъветвала да си хване такси. „Сбъркали сте. Ами ако таксито не е било истинско?“, казал им Путин. Впрочем, за неговите дъщери не се знае почти нищо.

Метаморфозите на Путин

 Дълго време руснаците смятаха, че главното постижение на Путин е подобряването на жизненото равнище. Резултатите от  проучване на центъра "Левада" показват, че сега три пъти по-малко хора са уверени в това. Повечето граждани са склонни да вярват, че ниските заплати и пенсии, както и размахът на корупцията се вписват в графата на основните неуспехи на руския президент. На първо място в списъка на достиженията на Путин се нарежда повишаването на отбранителната способност на армията. На второ място в тази класация се нарежда укрепването на международните позиции на Русия, изпреварвайки икономическото развитие на страната. Излиза, че през последните години в общественото съзнание Путин се превърна от "президент на задоволения живот" в  "президент на силната армия", принудил света да го уважава. Очевидно тази смяна на имиджа на Путин устройва много руснаци. Съдейки по високия рейтинг на президента, политиката в стил "пушки вместо масло" се радва на одобрение в съвременна Русия. Путин не стана руският Рузвелт На Путин не му се удаде да стане руският Рузвелт, съумял да победи кризата. Днес го сервират на обществото като ръководителят, който възроди армията и международния авторитет на страната. Подобно позициониране е характерно за диктатори, които се заиграват с уязвеното от неуспехите национално самолюбие на гражданите. Пропагандата се опитва да принуди хората да забравят икономическите трудности, прослявяйки всячески силовите външнополитически действия. Неслучайно руснаците поставят начело в списъка на успешните действия на руския президент военната операция в Сирия и анексията на Крим. Всичко това напомня на политиката на съветското ръководство, което заглушаваше растящите икономически проблеми с пропагандата за успехите на СССР "в борбата срещу световния империализъм". Но в епохата на Брежнев тази пропаганда стана неефикасна, защото с красиви телевизионни митове не можеш да си напълниш хладилника. Нерушим съюз между патриоти и безразлични Известният социолог и анализатор Леонтий Бизов описва три основни типа на идейно-политическа ориентация на руснаците: национал-консерватори (патриоти), либерали и леви. Въпреки това най-многочислената група, според неговите изследвания, е тази на хората, които са напълно индиферетни към политиката. След анкесията на Крим и началото на конфронтацията със Запада, патриотите станаха "твърдият" електорат на Путин. Според тях именно възраждането на армията оправдава икономическите трудности. Именно те се готови да се примирят с определени икономически загуби в името на продължаването на руската експазия в Украйна. Игор Айдман Тоталната Путинова пропаганда позволява на патриотите да поведат след себе си и безразличните. И този нерушим съюз между патриоти и индиферетни е основата на Путиновото болшинство. Либералният електорат си остава в повечето случаи опозиционен. А руснаците, споделящи левите ценности, не могат да бъдат удовлетворени от социално-икономическата политика на днешната власт.Очевидно много политически безразлични граждани се опитват в анкетите да демонстрират своята лоялност и патриотизъм, за да се впишат в господстващата сред обществото идеология. През последната година обаче броят на тези, които и при тези обстоятелства се решават да изразят безразличието си към Путин, нарасна почти двойно. По всичко личи, че влиянието на патриотите над безразличните постепенно отслабва. Техният блок може да се разпадне под въздействието на растящите икономически трудности. И това е най-голямата заплаха за стабилността на Путиновия режим. Не е изключен и друг вариант на развитие на събитията. Под влияние на масираната военно-патриотична пропаганда през последните години расте и популярността на армията и специалните служби. Това са единствените институции, освен президента и църквата, коити се ползват с доверието на повече от половината руснаци. С помощта на контролираните от тях медии, те могат всеки момент да засилят пропагандния натиск сред населението и да промият мозъците на аполитичните граждани. По този начин пропутиновото болшинство може да бъде запазено. Тройният съюз между президента, силовата олигархия и църквата е и най-влиятелният сред останалите политически институции (Държавната дума, партиите, правителството и т.н.) И ако му се удаде и в бъдеще да контролира обществото, сегашният авторитарен режим може да продължи да съществува дори и след Путин.

Путин след изявление на Камерън: Русия не се е намесвала в референдума за Брекзит

Думите на премиера Дейвид Камерън, че "Путин ще е доволен" от излизането на Великобритания от ЕС са некоректен опит да повлияе на британското обществено мнение, заяви руският президент Владимир Путин, цитиран от ТАСС. Дори това не помогна да се стигне до резултата, който желаеха авторите на подобни твърдения, подчерта Путин в края на посещението си в Ташкент, където се състоя среща на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). "Особено след гласуването според мен никой няма право да говори за някаква позиция на Русия. Това е просто проява на ниска политическа култура", добави руският президент. Той посочи, че Русия никога не се е намесвала и никога не е правила изявления по отношение на референдума за Брекзит. "От моя гледна точка се държахме много коректно, внимателно следяхме какво се случва, но по никакъв начин не сме влияли на този процес и дори не сме опитвали да го направим", заяви Путин. Той подчерта, че изявленията на Камерън са напълно неоснователни. Резултатът от референдума за Брекзита отразява недоволството на британските поданици, добави Путин. "Никой не иска да храни и субсидира по-слаби икономики, да издържа други държави и цели народи", заяви руският президент. "Хората явно са недоволни и от решаването на въпросите в областта на сигурността, които днес се изостриха рязко на фона на мощни миграционни процеси", добави той. "Хората искат да са по-независими", смята Путин. Брекзитът ще има последствия както за Великобритания, така и за Европа и Русия, увери руският президент. Неизбежните последствия ще бъдат и със знак плюс, и със знак минус. "Пазарите разбира се ще отбележат спад, те вече отбелязаха спад, но без съмнение в средносрочна перспектива всичко ще се възстанови", увери Путин. "Дали плюсовете или минусите ще са повече, ще покаже практиката", добави руският президент. Според него организирането на референдума и последвалите резултати се дължат на самоувереността на британските лидери и повърхностното им отношение към вземането на съдбоносни решения. Решението на Великобритания за излизане от ЕС няма да повлияе на политиката на ЕС за санкции срещу Русия, заяви Путин пред медиите. Той увери, че е готов за диалог с ЕС, но ключът към решаването на проблема със санкциите е в Украйна, която трябва да изпълни ангажиментите си според мирното споразумение от Минск, предаде Ройтерс

Путин възражда КГБ?

 "Още един впечатляващ вот на доверие за президента" - така говорителят на Путин коментира резултатите от състоялите се в неделя парламентарни избори. Това доверие обаче очевидно не е взаимно. Доказват го плановете за създаване на Министерство на държавната сигурност, които (случайно?) бяха лансирани само ден след изборите. Путин предусеща опасност? Нека не се лъжем: ако тези планове бъдат осъществени, в Русия ще възникне един потиснически апарат, който много ще прилича на съветския КГБ. Тук се сливат два сюжета: от една страна - голямото одобрение за Путин, което се отрази и върху изборния резултат на кремълската партия "Единна Русия", а от друга - превантивните мерки, в случай че един ден това одобрение започне да се топи. Откакто след изборите преди пет години се стигна до масови протести срещу фалшификациите, режимът в Русия стана значително по-репресивен. По онова време популярността на Путин спадаше стремглаво и макар това да се промени след анексията на Крим, проблемите на Русия продължиха да се изострят. И това не се дължи само на ниските цени на петрола и на западните санкции - те бяха просто катализатори. Бавно, но постоянно се увеличава броят на социалните протести. Особено през последните две години. Досега властниците успяваха да държат ситуацията под контрол: проявяваха готовност за малки отстъпки и компромиси, като по този начин държаха лидерите на протестите в мъртва хватка. Същевременно обаче апатията растеше: на състоялите се в неделя парламентарни избори две трети от избирателите в Москва и Санкт Петербург не се възползваха от правото си на глас. Путин и властта Подобни симптоми на социално недоволство по парадоксален начин подсилват властовите позиции на руския президент. Облагодетелстваните от системата са сега повече от всякога зависими от Путин и неговата популярност. И това бавно, но сигурно променя характера на режима. Досега Путин властваше, опирайки се на малък кръг хора, издигнали се заедно с него, а задачата му беше да балансира влиянието на отделните клики в тази група. Сега той започва да прекроява силите за сигурност така, че да извлече максимална лична изгода, като назначава по върховете им хора, които самият той е издигнал в кариерата. Така Путин заздравява собствената си власт. И подкопава още повече руската държава. Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" www.faz.net Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Путин: Русия не е срещу САЩ, а е против взимането на едностранни решения

САЩ представят Русия като враг, за да отвлекат вниманието от вътрешните си проблеми. Това заяви руският президент Владимир Путин в Индия след срещата на върха на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), предаде ТАСС, цитирана от бТВ. "САЩ имат много проблеми. В такива условия мнозина прибягват към проверената система за отвличане на вниманието на избирателите от собствените проблеми. Смятам, че сега точно това наблюдаваме. Целта е нацията да се обедини в борбата с врага. Образът врага в лицето на Иран и иранската ядрена заплаха изглежда не беше особено ефективен, с Русия е по-интересно. Според мен тази карта сега активно се разиграва", каза Путин. Той изрази надежда, че след изборите в САЩ отношенията между двете суперсили ще бъдат възстановени. Русия не възнамерява да влияе върху хода на предизборната кампания в САЩ, тъй като не знае каква линия ще избере един или друг кандидат след победата си, заяви Путин в отговор на обвиненията на Вашингтон, че Москва се опитва да се меси в предизборната кампания на страната на кандидата на републиканците Доналд Тръмп. "Мислите, че отношенията ни със САЩ се промениха заради Сирия ли? Не, не заради Сирия, а заради опита на една страна да наложи собствените си решения на целия свят", подчерта Владимир Путин. Той подчерта, че Русия "не е против тази страна, а против вземането на едностранни решения, които не са обмислени докрай и не вземат предвид историческите и културни особености на една или друга страна, дори ако в тази страна има конфликти и противоречия". Путин заяви, че Ирак и Либия никога не са били центрове на тероризъм, а са се превърнали в негов развъдник след ликвидирането на държавните им структури, което е довело и до масови бежански потоци. Наложените на Русия санкции заради действията й в Сирия или Украйна "нямат за цел да решат нещо, а да спрат укрепването на Русия като пълноценен участник в международната дейност. Ако не беше Украйна, щеше да се измисли нещо друго. Целта е просто да се изработи политика на сдържане на Русия. Тази цел няма да бъде постигната", заяви Путин. На молба за коментар на изявлението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, че САЩ ще реагират подобаващо на хакерските атаки на Русия, които ТАСС представя като заплаха за американски кибератаки, Путин заяви, че Байдън не е казал нищо, което вече да не е известно. "От нашите американски приятели може да се очаква всичко, което им е угодно. Но какво толкова ново е казал той (Байдън)? Нима не знаем, че официалните органи на САЩ следят и подслушват всички? Тези действия на САЩ отдавна са всеизвестни, отдавна не са тайна за никого. САЩ следят не само потенциалните си противници, а и съюзниците си, дори и най-близките. За колко скандали с подслушване на лидери на страни съюзници на САЩ знаем? Така че Русия не е някакво изключение, ние винаги сме били цел на такива атаки. Това вече си го знаем", заяви Путин.  

Путин: САЩ са велика страна. Русия – също

САЩ са велика страна. Русия няма инструментите да повлия на изборите в САЩ. Путин няма намерение да излиза в пенсия. Тероризмът си остава основен проблем на световната политика. Това са само част от тезите, които руският президент Владимир Путин засегна в своето слово пред ежегодната среща на дискусионната среща Валдай. По тази причина той не пропусна да отбележи, че Русия не възнамерява да атакува когото и да било. „Това е смешно, глупаво и немислимо”, каза Путин, дипломатично избягвайки да засегне ролята на Москва в Донбас и анексията на Крим, която принуди Западът да наложи санкции на Русия. Все пак Путин отхвърли обвиненията, че родината му се меси в президентските избори в САЩ. Той призна, че Русия не разполага с мощна пропагандна машина. Ние нямаме такива глобални средства за масова информация като Си Ен Ен, Би Би Си и други. Ние още нямаме такива възможности, загадъчно призна Путин. Той все пак призна, че САЩ са велика страна, а не бананова република. Екстремистите са по-умни, по-силни и по-хитри. Нужен е нов „План Маршал” за Близкия изток, призова Путин. Той не скри своето разочарование, че американският му колега Барак Обама не е удържал думата си за мирната сделка за Сирия. Все пак Путин не пропусна да припомни, че Русия също е велика държава и той не възнамерява да излиза в пенсия.   След парламентарните избори в Русия това е първото потвърждение за желанието на Путин да се кандидатира за нов президентски мандат. ...

"Русия ни е една": посланието на Путин пред Федералното събрание в цитати

 Руският президент Владимир Путин в четвъртък (1 декември) изнесе традиционното си годишно послание към Федералното събрание, съобщи ТАСС. Обръщението продължи 69 минути и бе прекъсвано от аплодисменти най-малко 10 пъти. В него руският държавен глава обърна внимание на единството на обществото, уроците на историята, икономиката и борбата с корупцията. За независимостта на страната "Народът на Русия отново убедително доказа, че е способен да отвръща не нелесни предизвикателства, да отстоява и защитава националните си интереси, суверенитета и независимия курс на страната". За взаимното уважение Путин отбеляза, че постигнатото в Русия единство на гражданите не означава следване на фалшиви догми, но подчерта, че чуждите чувства не бива да се оскърбяват. "Това обаче не означава, че жонглирайки с красиви думи и прикривайки се зад разсъждения за свободата, може да се оскърбяват чувствата на другите хора и националните традиции".    Той призова гражданите да се уважават взаимно: "Ако някой смята себе си за по-възвишен, по-интелигентен, смята се за по-умен от останалите, ако сте такива – отнасяйте се с уважение към другите хора." За единството и уроците на историята Според Путин уроците на историята са нужни за примирение и постигане на гражданско съгласие.                  "Добре знаем какви последици носят т. нар. велики сътресения. За съжаление в нашата страна миналия век имаше много такива. През настъпващата 2017 г. ще се отбележат 100 години от Февруарската и Октомврийската революция. Това е пореден повод още веднъж да се обърнем към причините и самата природа на революцията в Русия. Не само за историците и учените – руското общество се нуждае от обективен, честен, дълбок анализ на тези събития".   "Може ли да се постигнат значими цели в едно раздробено общество? Може ли достойно да се развиваме на нестабилната държавна и властова почва, загубила доверието на народа? Отговорът е очевиден – естествено, не", заяви Путин.   По въпроса за интерпретацията на събитията от 1917 г. Путин отбеляза, че не бива да се спекулира с трагедиите, "засегнали практически всяко семейство в Русия". Да помним – ние сме единен народ, ни сме един народ и Русия ни е една". За приятелите и враговете "Не търсим и никога не сме търсили врагове – трябват ни приятели, но няма да допуснем да бъдат нарушени интересите ни, да бъдат пренебрегнати". За свободата на мисълта и словото Според Путин никой не може да забрани свободата на мисленето и правото на открито изразяване на позициите на хората.              "И в културата, и в обществения живот никой не може да забрани свободата на мисълта и правото на свободно изказване на позицията по въпроси, свързани с политиката, икономиката"   За борбата с корупцията По повод корупционните скандали в Русия напоследък, Путин отбеляза, че абсолютното мнозинство от държавните служители са честни и порядъчни хора. "Но нито длъжността, нито високите връзки, не са заслуга и не могат да бъдат прикритие за мръсотията по ръцете на представителите на властта". Той отбеляза още, че е против информационния шум. За цифровата икономика "Русия трябва да стартира мащабна система за развитие на цифровата икономика, ориентирана към местни разработки", заяви Путин. "В реализацията ѝ ще се опираме на руски компании, научноизследователски и инженерни центрове в страната. Това е въпрос на националната сигурност,  технологичната независимост на Русия, нашето общо бъдеще".

Затоплянето: Руснаци отново ще пълнят турските курорти, тръгва и проектът "Турски поток"

Президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган ще се срещнат в рамките на срещата на лидерите на страните от Г20, която ще се проведе на 4-5 септември в Китай, предаде междувременно Anadolu Agency. На тази среща най-вероятно ще бъдат изчистени в детайли темите, довели до кризата в отношенията между двете страни. Междувременно първите резултати от затоплянето на отношенията между Москва и Анкара са налице. Русия възнамерява да свали ограниченията спрямо Турция в сферата на туризма, обяви днес руският президент Владимир Путин. Той подчерта обаче, че и правителството в Анкара ще трябва да предприеме допълнителни усилия, свързани със засилването на сигурността за руските туристи, които изберат да пребивават в Турция в контекста на терористичните актове в Истанбул.  Започва нормализиране на отношенията между Русия и Турция, обяви руският президент Владимир Путин. Той заяви това на правителствено заседание след днешния си 40-минутния си разговор с турският президент Реджеп Ердоган, предават ТАСС и РИА Новости. "След писмото на турския президент до нас бе взето решение да започне процес на нормализиране на отношенията с турските партньори“, изтъкна Путин, откривайки съвещанието. Той посочи, че страната му премахва административните ограничения в сферата на туризма. Ердоган го уверил, че „турското правителство ще направи всичко, зависещо от него, за да осигури безопасността на нашите граждани на територията на Турската република“. „Предлагам правителството на Русия да започне цялостно нормализиране на търговско-икономическите връзки с Турция“, обърна се Путин към премиера Дмитрий Медведев. По-рано бе съобщено, че в хода на разговора Путин и Ердоган се договориха за лична среща. Това предаде телевизионен канал, като се позова на източник от турската президентска администрация. Телефонният разговор на турския президент Реджеп Ердоган и руският държавен глава Владимир Путин беше „много продуктивен и положителен”, съобщи още телевизионният канал, позовавайки се на източника. Междувременно също днес "Газпром" заяви, че оценява високо готовността на „Турски поток” да привлече проектно финансиране. Тази оценка бе изразена от първият зам-началник на финансово-икономическия отдел на газовия холдинг Игор Шаталов. „Степента на готовност за проектно финансиране е много висока”, каза той на пресконференция. Шаталов подчерта, че проектът „Турски поток“ от самото начало е обмислен достатъчно задълбочено и сериозно. „Има възможност за строителство, защото той на практика повтаря маршрута на разработения проект с всички предходни изисквания, изчисления и т.н.“, отбеляза топ мениджърът. Русия бе предложила през септември 2015 година проекта "Турски поток", за да замени проекта "Южен поток" заради възраженията на Евросъюза. По-рано тази година Владимир Путин обяви, че Русия не се е отказала от "Южен поток", който трябваше да мине през България. Но нормализирането на руско-турските отношения най-вероятно ще бъде п повече от полза за варианта "Турски поток".  

Край на ледниковия период между Ердоган и Путин

Краят на ледниковия период между президентите на Русия и Турция ще бъде сложен на предстоящата им среща. Ледниковият период беше предизвикан от свалянето на един руски бомбардировач, съобщава БГНЕС. Ледниковият период между Русия и Турция продължи точно седем месеца, за сближаването стигнаха едва шест седмици. И ако имаме предвид, че на 9 август турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще се отправи към Русия за среща с колегата си Владимир Путин, това определено ще представлява обрат от 180 градуса. Турският президент ще извърви окончателно своята Голгота до Санкт Петербург - родния град на Путин. А началото на процеса бе сложено през юни с едно писмо до Путин, в което Ердоган изрази съжалението си за свалянето на руския боен самолет на турско-сирийската граница на 24 ноември 2015 и поднесе извиненията си на семействата на жертвите. Инцидентът, при който загинаха двама руски военни, неимоверно охлади отношенията между близките дотогава партньори. Освен другото, Русия наложи ембарго на турските хранителни продукти и прекрати чартърните полети до Турция - любима курортна дестинация за милиони руснаци. Москва замрази и два големи съвместни проекта: изграждането на газопровод през Черно море и строителството на ядрена централа. Сега и по двата въпроса предстои лично да се произнесат президентите. Сближаването изглежда още по-изненадващо, ако се има предвид как се отнасяха двете страни помежду си съвсем доскоро. Наистина - Ердоган изрази съжаление за свалянето на изтребителя, но подчерта, че страната му не приема границите ѝ да бъдат нарушавани. В предхождащите инцидента седмици Турция нееднократно бе излизала с протести срещу нарушенията на нейното въздушно пространство по границата със Сирия от страна на руски бомбардировачи. На Запад нарасна загрижеността от избухването на военен конфликт между Русия и членуващата в НАТО Турция. Путин определи обстрела на самолета като "удар с нож в гърба". "Аллах е решил да накаже управляващите в Турция като им отнеме разсъдъка", заяви той в реч в началото на декември 2015. Извън това Москва упрекна турските управляващи, че са замесени в петролни сделки с "Ислямска държава". Руската телевизия почти ежедневно злословеше по адрес на Ердоган. Депутатът Владимир Жириновски пък заплаши да хвърли атомна бомба по Босфора, за да сложи край на съществуването на турската метрополия. Това, което очевидно от няколко седмици не съществува, е обаче руският гняв. Само няколко дни след писмото си до Путин Ердоган проведе и телефонен разговор с руския президент. Именно тогава е била договорена личната среща, която предстои. Освен това Путин отмени забраната за чартърните полети до Турция и от края на юли руските туристи отново се стичат към турските плажове. След неуспешния преврат на турските военни срещу Ердоган между двамата президенти се е състоял още един телефонен разговор, този път по инициатива на Москва, като Путин демонстративно подкрепил Ердоган. Тези обрати в руско-турските отношения могат да объркат дори и опитните наблюдатели, пише московският експерт по проблемите на външната политика Фьодор Лукянов. "Ако трябва, и най-острите думи могат да бъдат забравени", отбелязва той. Обратът стана възможен и поради това, че наред с формалното извинение, Турция е изпълнила поне частично още две условия на Москва, посочват руските наблюдатели. На първо място - виновните за обстрела на руския боен самолет турски военни пилоти са в ареста. И на второ - Анкара проявява готовност за обсъждането на обезщетение. Руските експерти смятат, че актуалното развитие на нещата в Турция ще тласне страната още по-силно към Москва. Имат се предвид критиките на Европейския съюз, Съединените щати и на Запада като цяло спрямо предприетите от Ердоган ограничения на демократичните права след проваления преврат. Русия дори би могла да се превърне в нова опора на Турция, смята Виктор Надеин-Раевски от руския Институт за политически и социални проучвания на Черноморския и на Каспийски регион. "Напоследък се заговори за членството на Турция в Шанхайската организация за сътрудничество и в Евразийския икономически съюз", посочва той. И в двете организация Русия е водеща сила. Надеин-Раевски е убеден, че руско-турските икономически отношения ще се ускорят "относително бързо", докато политическото сближаване ще е по-сложно. "Основният проблем е Сирия", подчертава експертът. Турция се надява на смяна във властта в Дамаск, а Русия поддържа режима на Асад, включително с военни средства.

Тайната дипломация сдобри Русия и Турция

 Турският президент Реджеп Ердоган благодари на казахстанския си колега Нурсултан Назърбаев за ролята му при разрешаването на кризата с Русия заради сваления руски Су-24 през ноември 2015 г. Това признание е ключът към неразказаната история за тайната дипломация зад станалото. Според Ибрахим Калън – говорител на Ердоган, бизнесменът Джавит Чаглар е „изиграл много важна роля“, както и Нурсултан Назърбаев и „патриотична инициатива на шефа на Генщаба Хулуси Акар“. Калън и Чаглар отказаха да разкрият детайли, но източници, пожелали анонимност, разказаха историята по-долу. В края на април Акар казал на Ердоган, че може би има канал за разрешаване на кризата. Джавит Чаглар – инвеститор в текстил, имал бизнес в руската република Дагестан. Когато Чаглар бил министър, Акар бил шеф на кабинета на тогавашния шеф на ГЩ и двамата се знаели оттогава. Акар казал на Ердоган, че Чаглар бил полезен на държавата като министър и бизнесмен. Той бил канал за връзка с тогавашния президент на Азербайджан Гейдар Алиев. Калън, който бил посочен от президента като лице за връзка с Ушаков (от екипа на Путин), започнал да пише чернова на писмо от Ердоган до Путин. Чрез Чаглар и Абдулатипов започнала дипломатическа совалка между Анкара и Москва. На 22 юни посланикът на Казахстан в Анкара Жансеит Туймебаев звъннал на Калън със „спешно“ послание. Назърбаев се срещнал с Путин в Санкт Петербург и казал, че ако Ердоган е готов да изпрати писмото, Путин е готов да го приеме. Ердоган искал нормализация на отношенията, но без да споменава в писмото думата „извинение“ и „компенсации“. На 23 юни, също преди вечерята ифтар, Туймебаев пак звъннал на Калън. Назърбаев бил кацнал в узбекската столица Ташкент за лидерската среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и щял да разговаря с Путин сутринта. Ако писмото пристигнело до края на срещата в 13 ч, дори с леки редакции, можело да помогне за разрешаване на кризата. Калън веднага информирал Ердоган, той пък извикал ген. Акар в президентството около 23 ч на 23 юни. Междувременно Калън направил нова чернова на писмото, работейки с преводачи от руски и дипломати от посолството на Казахстан в Анкара, които открили руската дума „извините“, която е по-силна от „съжалявам“, но по-слаба от „извинение“. Ердоган подписал писмото и поискал Калън веднага да излети. Самолетът излетял от Анкара в 3 ч преди зазоряване на 24 юни. Първо кацнал в Истанбул, за да вземе Чаглар, негов съветник и преводач от руски. Излетял оттам около 4,30 ч, но без разрешение за прелитане през въздушното пространство на Грузия, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан. От турското Външно веднага започнали да звънят в столиците на тези държави. Чрез приложението WhatsApp за мобилни телефони и благодарение на безжичния интернет на борда на президентския самолет било получено разрешение от Грузия 20 минути преди навлизане във въздушното й пространство. Разрешението от Азербайджан дошло, докато летели над Грузия, а от Туркменистан – над Азербайджан, но нямало нищо от Узбекистан. Той бил затворил въздушното си пространство заради мерки за сигурност за срещата на ШОС. Назърбаев предложил да летят до казахстанския град Шимкент, до границата с Узбекистан, откъдето негов президентски хеликоптер ще ги закара в Ташкент. Но турският самолет, който кръжал над Туркменистан, свършвал горивото. И Назърбаев помолил узбекския си колега Ислам Каримов да пусне „турските му гости“. Каримов казал „да“. Самолетът с Калън и Чаглар кацнал в Ташкент около 12,15 ч. Назърбаев ги чакал и веднага ги качил в стая за срещи. Той поискал да прегледа писмото на руски, прочел го внимателно и казал: „Добре е.“ Турците едва тогава разбрали, че Путин и делегацията му били в съседната стая. Назърбаев ги попитал дали може да дойде Ушаков, казал на руснака, че писмото е приемливо и след това пред всички в стаята, че това е от него и те да разрешават останалото. Ушаков занесъл писмото на Путин и бързо се върнал при турската делегация, като казал, че Путин го одобрява, въпреки че е „мъничко по-близко до турската позиция“ заради новата дума, заменила „извинение“.   * Със съкращения

Вицепремиерът на Турция посрещна Путин

  Руският президент Владимир Путин кацна на международното летище Ататюрк в Истанбул и бе посрещнат от вицепремиера на Турция Нуретин Джаникли, пише БГНЕС. Главата на руската държава пристигна в мегаполиса за участие в 23-ия Световен енергиен конгрес, програмата му предвижда и редица двустранни срещи. След словото си пред конгреса той ще разговаря с турския си колега Реджеп Ердоган, с когото ще обсъдят актуални въпроси за възстановяване и засилване на отношенията, претърпели катастрофа след свалянето на руския бомбардировач в края на миналия ноември. Очаква се разговорите между двамата държавни лидери да приключат с подписване на различни документи за двустранното сътрудничество, съобщава Анадолската агенция. Путин за пръв път ще се включи в енергийния форум, но руските експертни делегации участват редовно в него от 1992 г., уточнява ТАСС. Предвидена е и среща с президента на Венецуела Николас Мадуро, който също присъства на енерго-конгреса в Истанбул. Неотдавна Мадуро бе заявил намерението си скоро да се срещне с руския си колега, за да обсъдят различните аспекти от развитието на сътрудничеството между двете страни – военната, финансовата, икономическата, селскостопанската и търговската сфери, както и да съобщи добри новини по отношение на стабилизацията на пазара и възстановяването на цените на нефта. Мадуро огласи и друго намерение – да учреди награда на името на предшественика си Уго Чавес и да удостои с нея Владимир Путин, който, според него, е борец за мир. Призът представлява миниатюрно копие на 6-метровата статуя на Чавес, изработена от руския скулптор Сергей Казанцев. Предишната среща на Мадуро и Путин бе в края на ноември м.г. в Техеран в рамките на форума на страните-износителки на природен газ. В Турция обаче надеждите и очакванията от визитата на Путин са насочени главно към общите енергийни проекти. Президентът на Международната асоциация по енергийна икономика /IAEE/ Гюркан Кумбароглу смята, че в най-скоро време Турция и Русия ще предприемат особено активни стъпки именно в сферата на енергетиката. Той не изключва и шанса преговорите между двамата държавни лидери да окажат пряко въздействие върху ситуацията в Близкия Изток. „Диалогът между Ердоган и Путин е важен за реализацията на енергийните проекти като този за газопровода Турски поток. Процесите, имащи място в отношенията Москва – Анкара, в частност след опита за преврат от 15 юли, влияят не само на двете страни. Сближаването не допадна на всички, но ние навлизаме в период, когато Русия и Турция ще се изявяват с повече активни инициативи, в това число и в сферата на енергетиката“, коментира Кумбароглу, цитиран от Анадолската агенция. Веднага след летището Владимир Путин се отправи към конгресната зала, където влезе заедно с Реджеп Ердоган. Форумът започна с минута мълчание в памет на загиналите при опита за военен преврат. Слово при откриването произнесе министърът на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак, в момента на трибуната е премиерът Бинали Йълдъръм. 

Дмитрий Травин: Днешната руска идеология е по-ефективна от комунистическата

Руският изследовател и преподавател в Санктпетербургския европейски университет Дмитрий Травин неотдавна представи в Москва книгата си „Ще просъществува ли путинската система до 2042 година?“. В нея той описва днешна Русия и системата на управление, създадена от президента Владимир Путин , който е начело на страната от 2000 година. В интервю за предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“ Травин заяви, че Путин разполага с повече власт от един от последните съветски лидери Леонид Брежнев и с по-малко от тази Сталин. Путин е създал авторитарна и персонализирана система на управление в Русия, категоричен е Дмитрий Травин. Той набелязва 2042 година като символична и фигуративна дата, заимствана от роман на руския писател Владимир Вайнович . Много от избирателите подкрепят „Единна Русия“, а тези, които не я подкрепят, се намират в състояние на апатия и не искат активно да протестират. Затова сега няма съмнение, че Путин ще поиска да участва в президентските избори през март 2018 година и лесно ще ги спечели. В Русия ще се запази този политически режим, който съществува вече практически 17 години без никаква либерализация, прогнозира изследователят: В дадения момент, ако не се появяват някакви нови фактори, трябва да кажа, че путинската система е устойчива, руското общество я подкрепя. Забелязваме, че няма някаква особена катастрофична ситуация в руската икономика, въпреки че тя бавно ще става все по лоша. Така че Путин може още дълго да запази властта си. При благоприятно развитие на ситуацията Путин може да управлява Русия и до 2042 година, когато той ще е на 90 години и това не го изключвам. Запитан на какво се дължи носталгичната вълна към съветския период от последните години, Дмитрий Травин отговаря, че има качествено различие в областта на идеологията: Днес тя е много по-ефективна, отколкото по времето на Брежнев, защото тогава тя представляваше остатък от сталинската идеология. Строяхме комунизъм, но хората от моето поколение знаеха, че никакъв комунизъм няма да има и не вярваха в нищо. Идеологията днес е много по-ефективна - не строим никакъв комунизъм, но Путин прокарва идеята, че сме в обсадена крепост и около нас са само врагове, най-вече американците, след тях са бандеровците. В тази ситуация хората възприемат тази идеология. Мнозина вярват в тези неща - че САЩ искат да направят с Русия лоши неща, както и че в Украйна се възражда бандеровщината (фашизмът в Украйна). Така че всички тези елементи работят по нов начин и много по-ефективно, отколкото в периода на управление на съветския генерален секретар на КПСС Леонид Брежнев. Икономическият застой ще продължи, постепенно апатията сред населението ще се засилва, а страхът от американците ще се запази, предвижда още Дмитрий Травин: Путин ще започне да остарява, да боледува, което е логично по здравословни причини, защото никой за съжаление не е вечен. И хората вместо младия мачо и енергичен управленец ще виждат по телевизията възрастен и боледуващ човек, а после ще престанат изобщо да го виждат, защото той все по-често ще боледува, отколкото да се появява по електронните медии. Всичко това напомня съветската епоха - ще ви припомня, че Брежнев, без да идва в съзнание, управляваше СССР няколко години до смъртта си през 1982 година. Цялото интервю с Дмитрий Травин слушайте в звуковия файл.

ЕКСПЕРТ ОТ FOREIGN POLICY: КЪДЕ И КОГА ЩЕ ЗАПОЧНЕ ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

 «Преди 4 години предсказах руското нахлуване в Украйна. Ето новата ми прогноза, макар сега тя да се стори на много хора очевидна: страните от Прибалтика ще бъдат следващите, това ще бъде първото и най-велико изпитание за новоизбрания президент Доналд Тръмп» , — пише специалистът по международна сигурност Пол Милер на страниците на  Foreign Policy. Той отбелязва, че руската агресия няма да има формата на открит конфликт.   Путин има ясна цел и висша стратегия, констатира Милер. Някои аналитици твърдят, че руският лидер действа на базата на рационалните си желания да защити страната си от заплахата от разширяването на НАТО. Според руснаците, Западът е увеличил своята сфера на влияние за сметка на Русия и тя ще отговори на удара с удар, а значи — в украинската криза е виновен точно Западът. Но Пол Милер счита, че това съвсем не е така, защото Путин е човек, а не вулканец (измислен персонаж от фантастичен сериал, човек, който няма емоции, само твърда логика, бел.ред.).   Действията на Путин са обусловени не от хладни сметки, а от собствените му дълбоки убеждения — от идеологията и религията, твърди авторът на статията.   Путин вярва в необходимостта от руска хегемония над страните около Русия поради собствените си представи за руската нация и нейната историческа съдба, констатира експертът. Путин и неговото близко обкръжение се движат от особена форма на патриотизъм, която се държи на три стълба — религията, предназначението и месианството. Според тази риторика, Русия е пазителка на православното християнство, а нейната мисия е да защити и разпространи вярата.   Ако тя наистина беше рационална, тя не би видяла в разширяването на НАТО и ЕС заплаха, защото откритата и всеобхватна либерална система прави точно обратното — само би засилила нивото на сигурност и благосъстоянието на Русия, пише авторът.   Но понеже руснаците гледат на света през призмата на религиозния патриотизъм, Западът с неговото възраждане и глобализъм е опасност за тях, разсъждава Пол Милер.     От тази гледна точка НАТО не е «милостив гарант на либералния ред в Европа, а вражески агент».     Западът е главното препятствие по пътя на руското величие. Затова Путин се стреми да ликвидира НАТО, а главното — да обезсмисли пета точка от устава на алианса, предоставяща гаранции за колективна сигурност.     Той вече успя да подрони авторитета на НАТО, когато нахлу в Грузия, на Украйна създаде няколко спорни територии — Южна Осетия, Абхазия и Крим, «окупирани от руски войници».     Както е известно, нито една страна не може да влезе в алианса, ако част от нейна територия е окупирана, подчертава аналитикът.    Следващата стъпка на Путин ще бъде по-опасна от предишните, защото с голяма вероятност той ще тръгне към страните от Прибалтика, които са членове на НАТО, твърди Милер. Разбира се, той няма да започне да изпраща големи отряди руски войници през международната граница — вместо това ще раздуе военния конфликт с помощта на свои марионетки, а това ще се случи след две години.     Вероятно рускоговорящите латвийци и естонци ще направят бунт, ще отстояват правата си, ще се жалват от преследванията и ще молят за «международна защита», прогнозира експертът.     После ще се появи подозрително добре въоръжен и обучен «Народен фронт за освобождението на руска Прибалтика», а в резултат на няколко убийства на високопоставени чиновници и взривове Прибалтика ще се окаже на ръба на гражданската война.         В същото време Русия ще блокира всички резолюции на ООН и ще предложи услугите си в качеството на едноличен миротворец, уверен е Пол Милер.   На заседанията на Североатлантическия съвет Полша ще настоява за петата точка от устава, а немците и французите ще се съпротивляват яростно, след което всички ще очакват решението на САЩ.   Ако НАТО не действа в съответствие с пета точка, нито един член на алианса няма да разчита на него по въпроса за защита от Русия.   Светът ще се върне към 1939 година — някои източноевропейски страни вероятно ще решат да прибягат към Русия, а други, вероятно Полша, ще започнат да се въоръжават до зъби. И мечтата на Путин ще се осъществи — на Запад ще настъпи разкол и Русия ще прави в Европа всичко, каквото си поиска. Ако НАТО изпълни своите задължения в съответствие с  пета точка, то това ще бъде равносилно на обявяване на война.   Тогава Доналд Тръмп ще трябва да реши, струва ли си да защитава Латвия, рискувайки започването на трета световна война, резюмира Пол Милер. News Front

Путин: Русия трябва да засили бойната си готовност в отговор на "агресивните действия" на НАТО

Русия трябва да засили бойната си готовност в отговор на "агресивните действия" на НАТО край руските граници, заяви днес руският президент Владимир Путин, предаде Ройтерс. В реч в парламента по случай 75-годишнината от нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз, Путин разкритикува Запада, че не жалае изграждането на "съвременна, извънблокова система за колективна сигурност" с Русия. "Русия е отворена за разговори по този изключително важен въпрос и неведнъж е показвала готовността си за диалог", каза той. "Но точно както и в навечерието на Втората световна война, не виждаме положителна ответна реакция." "Напротив, НАТО засилва агресивната си реторика и агресивните си действия край нашите граници. При това положение наш дълг е да обърнем специално внимание на решаването на задачата да засилим бойната готовност на нашата страна." Оглавяваният от САЩ алианс засилва отбранителния си капацитет в Полша и трите балтийски страни Естония, Латвия и Литва в рамките на по-широк възпиращ потенциал, на който разчита да разубеди Русия от всякакво повторение на действия като анексирането на Крим през 2014 г., отбелязва Ройтерс. Според Москва тези планове на НАТО са враждебни. Като направи паралел с 30-те години, Путин заяви, че човечеството в момента е изправено пред опасността да не противодейства на бързо разпространяващата се заплаха от тероризма, точно както в миналото не се е обединило срещу засилващата се мощ на нацистка Германия. "Световната общност не показа достатъчно бдителност, воля и сплотеност, за да предотврати войната и да спаси милиони животи", каза Путин. "Какъв урок е необходим още, за да разсее старите и изтъркани идеологически различия и геополитически игри и да се обединим в борбата с международния тероризъм?" Путин положи венец край вечния огън при Паметника на незнайния воин в Александровската градина в Москва по случай днешната 75-годишнина от нападението на хитлеристките войски срещу СССР. Традиционната церемония, която се провежда под стените на Кремъл с участието на руския държавен глава, е посветена на Деня на паметта и скръбта, отбелязван на 22 юни, предаде ТАСС. Путин и депутатите от Държавната дума почетоха с минута мълчание паметта на загиналите по време на Великата отечествена война. Източник: БТА

Посещението на Путин в Словения може да е ключово в икономически план и за двете държави

Посещението на руския президент Владимир Путин в Словения, която до неотдавна беше възприемана като най-проспериращата бивша югославска република,  засилва контакти на страната с Москва, която пък може да се обърне тайно в икономически план  към нея. Преди дни в интервю за московското издание "Известия" словенският посланик в Москва обяви, че страната му никога не се е отказвала от проекта "Южен поток" и смята, че той ще бъде реализиран след даден период. В последно време словенският фармацевтичен бизнес гледа към руския пазар и желае да се позиционира на него като решение на сериозната икономическа криза, в която се намира бившата югославска република. Една от най-големите словенски фармацевтични компании неотдавна откри свой завод край Москва. През юни в руската столица на посещение беше словенският външен министър Карл Яревец, който по време на разговорите си с руския си домакин Сергей Лавров се обяви за компромис в отношенията между Европейския съюз и Русия в решаването на проблемите помежду им. Москва възприема Любляна като интересно място за правене на бизнес и развиване на икономическите отношения с нея. Русия възприема Словения и като място за пренос на нефт към Европа и пазар, на който може да продава свое енергооборудване и инсталации за преработка на нефт. Акцент в програмата на посещението на Владимир Путин в Словения е откриването на паметник на загиналите руски и съветски воини на територията на страната по време на Първата и Втората световна войни. Путин ще посети Старата капела, посветена на загиналите от лавина руски военнопленници преди 100 години в подножието на Южните Алпи. В навечерието на посещението в Любляна президента на Словения Борут Пахор обяви, че посещението на руският му гост Владимир Путин е прекрасна възможност и  послание за мир. България наред с още шест страни-членки от Южна и Източна Европа е сред основните цели в стремежа на Русия да отслаби икономическите санкции на Европейския съюз. Това твърди агенция "Ройтерс", като се позовава на неназовани европейски дипломати, базирани в Москва. Агенцията разглежда днешното посещение на руския президент Владимир Путин в Словения като част от дипломатическата офанзива на Кремъл в тази насока. Според Ройтерс Путин се стреми да привлече част от европейските държави с обещания за изгодни търговски споразумения, а европейското единство започва да се пропуква заради негативното отражение на руските контрасанкции върху земеделските производители. Възможно е част от санкциите да отпаднат, когато дойде време за подновяването им през януари догодина, твърдят цитираните дипломати.

Путин съжалява за лошите отношения със САЩ

    Руският президент Владимир Путин изрази съжаление, че отношенията между страната му и Съединените щати са замразени, пише ДАРИК нюз. "За съжаление нашите отношения са в доста замразено състояние. Мисля, че не по наша вина", каза той на Източния икономически форум във Владивосток. Путин отбеляза, че през 90-те години на миналия век Русия се е отворила за света и е започнала да изгражда демократично общество и пазарна икономика. "И ние, разбира се, очаквахме тази откритост ще предизвика съответна ответна реакция от страна на нашите партньори", но не стана нищо подобно, подчерта той, цитиран от ТАСС. Путин разкритикува западните сили, че след разпадането на Съветския съюз са искали да смачкат и Русия. Западът поддържаше по-конкретно сепаратистите в Северен Кавказ, разчитайки, че това ще направи руското ръководство по-податливо, изтъкна той. Путин даде да се разбере, че руско-американските интереси няма да бъдат размразени, докато САЩ не започнат да уважават и взимат предвид интересите на Русия, предаде ТАСС. Крим се върна завинаги в състава на Руската федерация, този въпрос е исторически закрит, предупреди той. Путин отбеляза, че решението е било взето от населението на полуострова на референдум. "Сигурността трябва да бъде глобална, тъй като "само тогава може да бъде надеждна", подчерта в заключение руският президент. САЩ и Русия са въвлечени в гражданската война в Сирия, където подкрепят различни страни в конфликта, припомня Асошиейтед прес. Москва е основен поддръжник на режима на президента Башар ал Асад, а Вашингтон - на опозицията. САЩ и Русия преговарят по споразумение за сътрудничество в Сирия. Американските власти свързаха кибератаки срещу Демократическата партия с подкрепяни от Москва хакери. Руският президент отрича страната му да стои зад тези нападения. Путин и Обама нямат предвидена среща в кулоарите на форума на Г-20 в Ханчжоу утре и вдругиден. Очаква се обаче двамата лидери да проведат разговор в източния китайски град.

US СЕНАТОР: УКРАЙНА ЩЕ ПОБЕДИ РУСИЯ САМО С АМЕРИКАНСКО ОРЪЖИЕ

 САЩ трябва да въоръжат до зъби украинската армия, смята сенатор Менендес. Само така, според политика, може да се спре „руското нахлуване“. Той е сигурен, че гибелта на голямо количество руснаци от американско оръжие е единственото, което ще застави Путин да отстъпи.     Робърт Менендес, американски сенатор: Мисля, че Путин е оценил действията на Запада и е разбрал, че западните държави няма да предприемат ефективни сериозни санкции срещу Русия и няма да предоставят в достатъчна степен  необходимото оръжие на украинците, за да се защитят те.     Ние трябва да докажем, че той греши. С други думи, ние трябва да приложим още  секторни санкции срещу Русия. Вече приложихме санкции, които засягат някои сектори на руската икономика, отделни лица и компании. Трябва сериозно да обмислим идеята за въвеждането на секторни санкции във финансовия сектор, военната или енергийната промишленост.     Трябва също да предоставим на Украйна такова отбранително въоръжение, което да застави Путин да заплати и за бъдещата си агресия. Надявам се  влиятелните хора в НАТО да улеснят този процес.       – Както знаем, президентът Обама не иска да предоставяме оръжие на Украйна. Той постоянно говори, че украинската криза не може да бъде решена по пътя на войната. Но, както предполагам, Русия смята, че конфликтът може да бъде решен напълно със силови методи. Какво мислите за довода на президента и неговата позиция, че сега не е необходимо да се предоставя оръжия – имам предвид смъртоносно оръжие – на Украйна?     Робърт Менендес: Мисля, че такава беше първоначалната позиция на Обама. В Европа и в други части на света има хора, които казват, че ние не трябва да провокираме Путин. Но Путин не се нуждае от провокации. В дадения случай слабостта ни къде-къде по-силно провокира Путин, отколкото силата ни.     На Путин могат да му повлияят само две неща – и двете са свързани със сила. Първо, икономическите последствия, предизвикани от сериозни санкции, които да засегнат някои сфери на икономиката като цяло. Ние можем да ги наложим на Русия и, надявам се, ЕС ще ни подкрепи. Второ – това е цената, която ще се наложи да бъде платена от обикновените руснаци, когато техните синове и дъщери се върнат у дома с празни чантички и майките започнат да ги питат „Какво става?“.     Така и ще стане, ако украинците имат необходимото оръжие. Те са силно готови да се сражават, те вече показаха невероятен инат. Те демонстрираха немалка сдържаност. Но дойде Русия, нахлу в територията на Украйна с хиляди войници, ракети и танкове.     Става дума не за някакво си въстание на сепаратистите. Това е явно военно нахлуване от страна на Русия. И ние трябва да квалифицираме това като нахлуване. Аз чета американските вестници. В заглавията им пише, че въстаниците настъпват в различни области на Източна Украйна. Но това не са въстаници. Това са руски войници! CNN

Андреас Кюнаст: Срещата на Нормандската четворка не е провал

Разговорите между Меркел, Оланд и Путин доведоха до малък напредък в Украйна и до абсолютно никакъв в Сирия, но въпреки това мисля, че срещата беше успешна и в никакъв случай не е провал. Причината е, че канцлерът Меркел и френският президент Оланд успяха очи в очи да заявят на руския президент Путин, каква е позицията на ЕС и по двата конфликта. Това заяви в интервю за БНР германския журналист от ZDF Андреас Кюнаст. В предаването „Събота 150“ той коментира изводите от срещата на Нормандската четворка и посочи, че германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд са разговаряли с руския президент Владимир Путин по начин, който е далеч от дипломатичния тон. Според Кюнаст, срещата в Берлин е показала недвусмислено, че санкциите все пак дават резултат: Все пак Путин се съгласи на макар и малки отстъпки в конфликта в Украйна, напр. за продължаване на изтеглянето на войски и военна техника не само от три конкретни района, както бе договорено до сега, а от нови четири. Това едва ли щеше да се случи без санкции. Освен това мисля, че в дългосрочен план Путин си прави чисто финансови сметки и санкциите влияят върху това. Путин не може да има интерес от продължаващи загуби за руската икономика. Освен това военните разходи в Източна Украйна и в Сирия са много високи. Така че макар Москва да официално да настоява, че санкциите не нанасят щети, мисля, че това не е така и че това е причината Путин да седне на масата за преговори в Берлин. Германия в момента председателства ОССЕ. Запитан опитва ли се сега Германия да играе по-важна роля в международната политика, Андреас Кюнаст подчерта: Категорично да. Председателството на Германия в ОССЕ е доброволно - то не се предава хронологично или по азбучен ред. А това, че Германия застана начело в такъв сложен момент съвсем ясно показва, че тя иска да играе по-важна роля в международната политика. Президентът, канцлерът и външният министър винаги са твърдели, че Германия иска да поеме такава роля. Със срещата в Берлин видяхме, как би могла да изглежда тази роля, т.е.  Берлин поема по пътя на дипломацията, а не по пътя на въоръжена намеса в чужди държави, като например в Африка или в Средиземно море - тези мисии са много спорни в Германия. Става дума за пътя на дипломацията, който изисква постоянство в посредничеството между страните в конфликта, както показва примера с Украйна. Тази политика се води на първо място от федералното министерство на външните работи и се приема много добре от германците. Цялото интервю на Весела Владкова с Андреас Кюнаст чуйте в звуковия файл.

Обама е поискал от Путин уреждане на кризата в Украйна преди Тръмп да встъпи в длъжност

Американският президент Барак Обама заяви, че е поискал от руския си колега Владимир Путин кризата в Украйна да бъде уредена, преди да напусне Белия дом през януари, съобщи Франс прес. На пресконференция в Лима, след срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Обама каза, че в краткия си разговор с Путин, не е повдигнал темата за намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Въпреки че по време на предизборната кампания Вашингтон обвини Москва за хакерски атаки срещу Демократическата партия, Барак Обама заяви, че темата не е била засегната, защото, по думите му, "изборите вече са история". Американският президент оабче, отново е изразил загриженост от продължаващите удари срещу цивилни в сирийския град Алепо: Разговорът с Путин беше подобен на тези, които имахме през последните няколко месеца. Посочих, че сме дълбоко обезпокоени от продължаващото кръвопролитие и хаос в Алепо, предизивикан от постоянните бомбардировки на режима на Асад и руските военни. Не съм оптимистично настроен относно краткосрочните перспективи пред Сирия, каза Барак Обама. Той увери, че заедно с държавния секретар Джон Кери, ще продължи да работи по уреждането на сирийската криза до края на мандата си. От своя страна, руският президент заяви, че на кратката среща е благодарил на Обама за годините съвместна работа и го е поканил да посети Русия. Путин обаче, предпочете да се концентрира върху отношенията си с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, с когото е имал телефонен разговор на 14 ноември: Новоизбраният президент на САЩ потвърди желанието си за нормализиране на двустранните отношения. От своя страна аз, разбира се, направих същото. Ние винаги сме говорили за това,каза Владимир Путин. В разговора с Тръмп не е била обсъждана възможна дата за конкретна среща, но е било констатирано, че би било полезно да се организира среща на президентски сътрудници от двете страни, уточни Путин.

Путин ги уволни, РАН не ги иска

Путин ги уволни, Руската академия на науките не иска да ги назначи. Една дузина висши длъжностни лица в Русия не разбраха какво може да последва след като Путин учтиво ги помоли да не стават “академици“. Председателят на РАН Владимир Фортов съобщи, че РАН не е готова да трудоустрои чиновниците, които бяха уволнени с указ на Путин. „Сами да решават къде искат да работят“, е заявил Фортов за НСН. По-рано днес руският президент Владимир Путин уволни ръководни служители от Управлението на президентските дела, Министерството на отбраната, Федералната служба за сигурност и вътрешното министерство. Сред освободените и пратените в пенсия са генерал-лейтенант Василий Христофоров, началник на Управлението за регистрация и архивните фондове на ФСС, Константин Котенко, заместник на Управлението на президентските дела, Александър Фисун, началник на военно-медицинското управление на министерството на отбраната, Александър Савенков, заместник-министър на вътрешните работи. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че уволненията са свързани с избирането им в Руската академия на науките. Миналата седмица Путин обеща да накаже чиновниците за решението им да бъдат избрани за академици в РАН въпреки забраната. В края на 2015 г. Путин помоли висшите длъжностни лица да се въздържат от участие в избори в РАН....

Русия е готовя да сътрудничество и с новата американска администрация

Русия е готова да развива отношенията си с новата американска администрация. Това заяви руският президент Владимир Путин по време на годишната си реч пред Федералното събрание. „Готови сме за сътрудничество и с новата американска администрация“, каза държавният глава. „Важно е да се нормализират и започнат развитие двустранните отношения на равноправна и взаимноизгодна основа“, допълни той, пише БГНЕС. По думите му е важно Москва и Вашингтон да се борят заедно срещу главната световна заплаха днес, а именно световният тероризъм. „Разчитаме на общи усилия със САЩ в борбата с реалната, а не измислена, заплаха – международният тероризъм“, каза Путин. Той подчерта също, че „именно тази задача“ решават в Сирия руските военнослужещи, в резултат на чиито действия са „нанесени значителни щети на терористите“. Държавният глава посочи още, че взаимодействието на САЩ и Русия в решаването на международните и регионални проблеми е в интерес и на двете държави. „Имаме обща отговорност за осигуряването на международна безопасност и стабилност“, допълни президентът. В своята реч Путин заяви също, че руската държава не би искала да се противопоставя на никого и търси приятели, но това не означава, че ще пренебрегне своите интереси. „Не искаме да се противопоставяме на никого, това не ни е нужно – нито на нас, нито на нашите партньори, нито на световната общност. За разлика от някои чуждестранни колеги, които виждат в Русия противник, ние не искаме и никога не сме искали врагове, ние се нуждаем от приятели. Но няма да допуснем нарушаване на нашите интереси и тяхното пренебрегване“, допълни държавният глава. Путин посочи също, че Русия разбира своята отговорност пред света и е готова да вземе участие в решаването на международни и регионални проблеми, но там, където участието й е „уместно, търсено и необходимо“. Президентът също така заяви и необходимостта от „укрепване на режима на неразпространение“, посочвайки, че опитите за отслабване на стратегическия паритет са крайно опасни и могат да доведат до глобална катастрофа. По време на своята реч Путин коментира и активната източна политика на Москва, която по думите му е продиктувана от националните интереси на страната, а не от конюнктурни съображения. „Активната източна политика на Русия е продиктувана от конюнктурните съображения на днешния ден, не от охлаждане на отношенията със САЩ или ЕС, а от дългосрочните национални интереси и тенденциите на световното развитие“, каза Путин. По думите му партньорството и стратегическото сътрудничество на Русия с Китай е един от факторите за осигуряване на глобална и регионална стабилност. „То служи като образец за световен ред, построен не върху идеята за доминиране на страна, колкото и силна да е тя, а върху хармоничното отчитане на интересите на всички страни“, допълни още той. Днешното обръщение е 23-то в най-новата история на Руската федерация и 13-то за Путин. По традиция съдържанието на изказването се пази в тайна до момента на произнасянето му. Но, според прес секретаря на президента Дмитрий Песков, всяко послание е различно. По думите му традиционно акцент се поставя върху социалната сфера, социалните отговорности на държавата, а международната част няма да преобладава.