01.12.2016

Резултати от търсенето

Най-доволни от секса са африканците

  Социологическо допитване в световен мащаб показа, че жителите на централните и южните части на Африка са най-удовлетворени в сексуален план – почти 20% от тях смятат, че половият им живот е идеално устроен, съобщиха учени по време на среща на Американската социологическа асоциация в Сиатъл, предаде БГНЕС. „В Африка живеят близо един милиард души в едни от най-слаборазвитите държави в света. Там почти не са провеждани изследвания, посветени на сексуалната удовлетвореност, и по тази причина регионът се явява идеален за сравнение доколко щастливи сексуално са хората от западните държави”, смята Стивън Крени от тексаския Университет Бейлър. По думите на Крени подобно сравнение е от значение, защото досегашните изследвания на европейците и американците не могат да дадат точен отговор на въпроса – влияе ли общото ниво на благосъстояние в дадена страна на нивото на сексуално удовлетворение така, както например влияят личните доходи и доброто образование. Причината за този проблем е високото и донякъде еднакво ниво на благосъстояние във всички западни страни, което не позволява да проличат различията (ако има такива) в половия живот и възприемането му сред жителите на богати и на бедни страни. Освен това в западния свят почти отсъстват типичните за Африка проблеми и заболявания като епидемии от ХИВ или военни конфликти, които могат да повлияят върху качеството на половия живот. Крени и колегите му са опитали да намерят отговор на всички тези въпроси, изследвайки данните от допитването, което специалисти от компанията Gallup са провели сред почти 26 хиляди жители от 30 африкански страни, разположени южно от Сахара. В анкетата е имало редица въпроси, касаещи половия и семейния живот, които са помогнали на социолозите на първо място да разберат доколко са удовлетворени африканците от секса. Анализът на данните от изследването показал, че нивото на икономическо благополучие по никакъв начин не влияе на удовлетвореността в половия живот. Сред изследваните е имало както т.нар. „щастливи бедняци”, така и „нещастни богаташи” и обратното. Освен това нивото на сексуално удовлетворение изглежда не се влияе нито от заплахата на ХИВ, нито от други фактори като примеро религиозните убеждения. Сред най-интересните открития от проучването е, че почти във всички региони на Черния континент, с изключение на Западна и Източна Африка, мъжете и жените са еднакво удовлетворени от своя полов живот. Този извод бил относително неочакван за учените, които предполагали, че високото равнище на дискриминация, включително и експлоатацията на слабия пол, ще окаже крайно негативно влияние върху удовлетвореността на жените от сексуалния им живот.  

"Високоенергийна вода” получи министърът на околната среда

  Проблемът с ВЕЦ-овете е може би един от най-големите екологични проблеми. Има построени почти 250 ВЕЦ-а в България, които преграждат много голямо количество реки, повечето от които са в НАТУРА и възпрепятстват миграцията на рибите, размножаването им, пресъхват речни корита, крайречна растителност. Ефектите са огромни. Това заяви Любомир Костадинов от WWF, предаде БГНЕС. Група от около 30 еколози се бе събрала пред Министерството на околната среда и водите на протест заради многобройните нарушения. Протестиращите се срещнаха със зам.-министър Атанаска Николова, на която подариха “шише с високоенергийна вода” от с. Говедарци или както се пошегуваха еколозите “вода със съдържание”, от която който не е свикнал, може да пийне глътка преди да остане задълго в тоалетната. Костадинов заяви, че проблемът с ВЕЦ-овете е констатиран още през 2010 г. от екологичната оценка от плановете за управление на речните басейни, които категорично казват, че трябва да се преустанови тази практика, защото общият ефект на тези ВЕЦ-ове върху реките у нас е необратим. Министерството много добре знае за това. Всички документи го констатират и е крайно време да се предприемат конкретни и ясни мерки, но това не става, тъй като има очевидно много големи икономически интереси за строителството на подобни ВЕЦ-ове, защото електроенергията, която произвеждат се изкупува на преференциални цени, обясни Костадинов. Този проблем показва невъзможността на институциите да работят. Един от инвеститорите в тези централи е Валентин Златев - един от най-силните и икономически мощни хора в тази държава, каза още той и допълни - очевидно Министерство на околната среда и водите и басейнова дирекция не могат да се справят. В отговор на това зам.-министър Николова коментира, че не може да се направи почти нищо, защото тези централи се правят с инвестиционни планове, които се внасят по съответния ред в министерството и след това започва законовата процедура по издаването на разрешителни. Тя посочи, че е разпоредена съвместна проверка на всички басейнови дирекции заради издаваните разрешителни и по специално за централата до с. Говедарци и ще се проверява дали разрешителното е получено по законовия ред. Николова каза също, че е назначена проверка на всички малки централи. От 217 малки централи са проверени 138 и при 19 от тях са открити нарушения и са изготвени предписания. Костадинов заяви, че има две европейски директиви - тази за хабитатите и рамковите директиви за водите. Според рамковата директива за водите всички води трябва до 2015 г. да имат добро екологично състояние - те нямат. На хартия можем да си пишем, че имат добро екологично състояние, само че когато няма вода в реката между водохващането и сградата на централата, няма никакво екологично състояние. Там няма живот и съответно тази директива сме я нарушили. Другите директиви за хабитатите, регулират НАТУРА 2000. Те ясно казват, че трябва да се изследва комулативният ефект, че когато едно инвестиционно предложение, дори и да е пуснато назад във времето, има отрицателно влияние, то трябва да се прекратят разрешителните му. Всички ВЕЦ-ове имат 10-годишен срок на разрешителните си, част от тях вече изтичат и се подновяват, при положение, че е доказан негативния ефект от тях. Това се прави от органите на МОСВ - Басейновите дирекции, които в нарушение на българските и европейските закони масово подновяват разрешителни за ВЕЦ. В момента се подновяват тези разрешителни, които са почти 600, които се подновяват и чакаме да бъдат реализирани, обясни Костадинов. Според него поне 200 ВЕЦ-а могат да бъдат реализирани всеки момент. Според еколога единствената мярка в момента е да се наложи мораториум върху строителството и подновяването на разрешителни. Докато нямаме стратегическа оценка и необходимите нормативни документи и не видим административен капацитет, защото в Басейнова дирекция имат по един човек, който трябва да отговаря за региони от 2-3 области на страната. Това е очевидно недостатъчно, за да има контрол, а те са и икономически силни хора. Освен това проблемът се оказва не само екологичен, но и социален, защото има места, където на хората се спира водата за напояване и за животните. Местните не могат да стигнат до реката заради тръбите на тези ВЕЦ-ове, обясни Костадинов. Много трудно може да се докаже колко са реките, пресъхнали заради централите. От пресъхване и заблатяване са засегнати над 3% от главните реки по НАТУРА, което е много, тъй като за главна река се смята всичко, което прилича на река, а малките реки са всъщност поточета. Това означава, че в почти всички български реки имат поне по един ВЕЦ в тях. Друг проблем заради, който протестираха еколозите е, че всички отходни води от хотелите на Мальовица се изливат в река Мальовишка, което е констатирано от МОСВ. Сега, когато искат да се прокара водата в тръба, като водата се изсипва директно под водохващането, проблемът, според Костадинов, само ще се задълбочи, защото тръбата на ВЕЦ-а не пречиства водата, а само я транспортира отгоре долу и софиянци ще пият още по-мръсна вода. 

75% от наемателите търсят обзаведено жилище

  Дефицит на квартири в центъра на София , собственици ги държат празни Трима от четирима търсещи жилище под наем в София искат то да бъде обзаведено, казват брокери от столичните агенции за недвижими имоти. Най-придирчиви към обзавеждането са наемателите с пари, чуждите мениджъри, работещи у нас, и дипломатите. Те обикновено искат пълно обзавеждане и поддръжка на жилището като в хотел. Останалите не са толкова капризни държат основно кухнята да е напълно оборудвана, защото не искат да инвестират в скъпи електроуреди, които освен това се пренасят трудно при евентуална смяна на квартирата. “Основно наемателите търсят жилище, намиращо се в зона с удобен транспорт”, обяснява Добромир Ганев от „Форос”. „Студентите предпочитат квартирата да е близо до мястото, където учат, а мениджърите (чужди или български), идващи в София, искат апартаментът да е в по-луксозни затворени комплекси, както и в южните квартали на столицата. Хората с малко пари гледат да намерят каквото и да е, възможно най-евтино, обикновено в крайните панелни квартали”, добави той. По думите му допреди петнайсетина години почти всички наематели са изисквали квартирата да е с централно парно, но сега те не са толкова много. Според него само при сключване на договор за дългосрочен наем собствениците проявяват здрав разум и сменят партидата за ток, вода и парно на името на квартиранта. Даниела Грозева от „Веда корект” смята, че малко от хазяите го правят и се сещат за това, когато ги завлекат с неплатени сметки. По думите й, по готовността да се сменят партидите може да се прецени доколко е сериозен кандидат-наемателят. „Не са много и собствениците, които проучват какви са хората, които искат да наемат имота им и дали ще могат да си плащат сметките”, казва тя. „Все повече наемодатели обаче се застраховат, като искат по-големи депозити от квартирантите си. От друга страна, за да се намерят по-бързо квартиранти и да се вземе по-голям наем, хазяите трябва да направят инвестиции и имотът им да придобие търговски вид. Не може само с няколко нахвърляни стари мебели да се привличат клиенти. Хубаво е апартаментът, даван под наем, да има застраховка”, съветва тя. Според Грозева най-голямо търсене има в центъра по протежение на метрото, около Медицинска академия и другите висши учебни заведения. „Най-много се търсят двустайни и тристайни. Гарсониерите вече почти ги няма на пазара. За тях няма и предлагане”, допълни тя. Тихомир Цаков от „Аристо” смята, че в момента в центъра на София има дефицит за квартири и той е породен от малкото предлагане. „Голяма част от собствениците предпочитат да си държат апартаментите празни, за да нямат проблеми с наематели, неплатени сметки или разбити апартаменти”, обясни той. В „Лозенец” хазяите искат с €50 по-малко С около 50 евро са по-ниски средните оферти за наемане на обзаведен двустаен с площ от 40 до 70 квадрата в столичния квартал „Лозенец”, сочи справка в imot.bg. През миналия септември исканият наем е бил около 390 евро, а сега - 340. Интересното е, че подобна е конюнктурата и в други престижни зони на София. В „Изток” средните цени са паднали с 90 евро до 310 евро, в кв. „Иван Вазов” поевтиняването не е голямо, само 15 евро, а в центъра - с около 25. Според брокери причината е отслабналото търсене в тези райони, заради високите оферти. От друга страна в панелните комплекси на столицата, спрямо миналия септември е отчетен застой или леко нарастване на средните нива на исканите наеми в сегмента. С по десетина-двадесет евро са се качили наемите на обзаведените двустайни в кварталите „Люлин”, „Надежда”, Дружба” и „Обеля”, сочи още статистиката.     СРЕДНИ ОФЕРТИ (ЕВРО) ЗА 2-СТ. КВАРТИРИ В СОФИЯ:     09.2015    09.2016 Център    356    340 „Лозенец”    390    340 „Ив. Вазов”    335    320 „Овча купел”    224    230 „Изток”    400    310 „Младост”    280    285 „Люлин”    210    230 „Дружба”    235    245 „Надежда”    205    225 „Обеля”    180    200 ИЗТОЧНИК IMOT.BG 500 евро за гарсониера на месец в Милано 510 евро достига средната цена за наемане на едностаен апартамент в Милано, пише Immobiliare.it. Сумата е с 28% от показателя за Цяла Италия. От началото на септември в главният гард на Ломбардия най-голямо нарастване на наемите има в най-престижните квартали. В Навалия за гарсониера арендата е до 630 евро. По достъпни са цените в Бикока, където студио може дасе наеме за 400 евро, а тристайно жилище - за 750 евро на месец. Само в един квартал в Атина отчитат поскъпване За последните 12 месеца само в един квартал в гръцката столица Атина - „Колонаки” е отчетен ръст от 5% на наемите на жилищата, съобщава Greek Reporter. В останалите има спад и то немалък. Дори в престжните зони като „Екали” и „Психико” поевтиняването е 13 на сто. В западните работнически предградия спадът е 10%, а в  в „Амбелокипи” - над 11 на сто. В останалите квартали на Атина в общи линии наемите се запазват на миналогодишните си нива. Над половината от квартирантите в Дубай планират покупка на жилище Над половината от наемателите в Дубай планират да купят свое жилище, сочи проучване на консултантската фирма Savills, пише Arabian Business. На една четвърт от анкетираните са заявили, че ще направят това до една година. Друга една трета от участвалите в допитването още не са наясно с намеренията си. Само 17% от анкетираните нямат намерение да си купуват имот в емирството. В проучването се твърди, че търсенето в Дубай се стимулира от високата доходност на инвестициите в района. Бум на ипотеките в Латвия Над 217 млн. евро ипотечни кредити за жилища са били изтеглени във Латвия през първото полугодие, което е със 71% повече, отколкото през същия период на 2015 г., съобщава The Baltic Course. Сайтът се позовава на информация от Латвийската асоциация на търговските банки. От асоциацията смятат, че огромното нарастване се дължи основно на държавната програма за подкрепа на младите семейства, за които най-голям проблем е да осигурят собствения дял от цената на имота. Всяка четвърта сделка за инвестиция Всеки четвърти купувач на жилище в Испания го придобива, за да го дава след това по под наем, пише Spanish Property Insight. Най-голямо е търсенето с инвестиционна цел в Барселона, Валенсия и Мадрид, където сделките. Там инвестиционните сделки варират от 33% до 40% от всички. Най-висок е делът в Барселона. В столицата Мадрид той е една трета, а във Валенсия - 37 на сто. По информация на сайта Idealista, доходността от жилищата и къщите, давани под наем за миналата година е бил от 5,5% до 6,7%. Най-висока - 6,7 на сто е тя в Палма-де Майорка. Лас Палмас на Канарските острови и Аликанте - по 6,5%). В Барселона и Мадрид се печели по около 5,5 на сто на година. Според експертни от агенциите за недвижими имоти обаче, в главния град на Каталуния и столицата на Испания доходността от жилище с квартиранти не надвишава 2-3%. Причината са високите цени за покупка на имот в тези градове. Испания продължава да е привлекателна за имотните инвеститори. По данни на Iberia Real Estate всеки пети турист посетил страната през юли и август има намерение да купи къща или жилище там, пише Noticia.ru. Най-активни са германците, предпочитащи Каталуния и Майорка. $195 млн. искат за вилата от „Кръстника” и „Бодигард” Вилата Beverly Compound, където са снимани култовите филми „Кръстникът” и „Бодигард” е обявен за продажба срещу 195 млн. долара, пише The Wall Street Journal. Домът е принадлежал някога на американския магнат Уилям Хърст и актрисата Марион Дейвис. В него Джон Кенеди и съпругата му Жаклин са прекарали част от медения си месец. Луксозната къща в Бевърли хилс в Калифорния е бил купен от сегашния си собственик преди около 40 години за 2 млн. долара. Само за последното десетилетие обаче цената му достигна 30 милиона. Теренът, върху който е построена вилата се простира на 20 дка и на него има общо 8 постройки. Основната е с площ от 4645 кв. м, има 28 спални и 38 бани. Прозорците в някои части на къщата са със стъкла непробиваеми от куршум. В двора на имота има тенис корт и две езерца, свързани с плувния басейн. Отделно има къща за гости с площ от 613 кв. м. За последен път имението е било предлагано за продажба за 165 млн. долара през 2007 г. Година по-късно обявата е свалена от сайтовете. От тогава имотът е даван само под наем срещу 600 000 долара месечно и за това време там са отсядали много известни и влиятелни хора, включително и представители на кралски фамилии. Превръщат затвор в комплекс Недалеч от центъра на финландския град Турку, на хълма Каколанмяки в скоро време ще бъде построен жилищен комплекс. Градежът е на мястото на бивш затвор, граден през 19-и век, още по времето когато скандинавската страна е била част от Руската империя. Преди десетина години затворът е преместен извън града. След това е продаден от държавата на частни предприемачи за  10 млн. евро, пише Фонтанка.fi. Финландските брокери вече рекламират проекта под мотото „Затвор, от който няма да ви се иска да избягате”. Част от постройките в двора на бившия зандан вече са реконструирани в жилища. Превръщането на затвори в жилищни блокове или хотели не е рядкост по света. Последния пример в това отношение е продажбата на стари исторически сгради, основно малки крепости, използвани някога за затвори, в италианските градове Рим, Милано и Неапол. Построиха сграда с имитация на Сентръл парк На брега на река Хъдзън в Ню Йорк се появи необичайна сграда, в чийто вътрешен двор има зелена площ, имитираща в умален вид известния Сентръл парк, пише Archi.ru. Проектът е VI     57 West получил премия за най-хубавия небостъргач в Северна и Латинска Америка, защото съчетава предимствата на високата сграда и природата. В единия си край сградата е висока 137 м. Градината в небостъргача е с площ от 2000 квадрата. В нея има засадени 80 дървета и 47 местни вида други растения. Паркът се вижда откъм улицата, но достъп до него имат само живеещите в небостъргача. Жилищата в мегасградата имат тераси, от които се вижда река Хъдзън. Слагат данък за южно изложение Властите в Португалия готвят по-високи данъци за имоти с гледка и южно изложение, съобщава онлайн изданието Global Property Guide, цитирано от Investor.bg. Предвижда се обаче налозите за не толкова атрактивните имоти с по-лоша гледка и изложение да бъдат намалени. Властите предлагат увеличението да е не повече от 20%. Същевременно се предвижда намаляване на данъците с до 10% за жилищата със северно изложение и с не толкова приятна гледка, както и за апартаменти, разположени на партерен етаж, и къщи с ниска осветеност. Плановете са новото данъчно облагане да се въведе за новите имоти, а не за съществуващите. Целта на властите е не да се събират допълнителни приходи, а по-скоро да се въведе по-справедливо облагане според характеристиките на самите имоти. От Асоциацията на собствениците на имоти в Португалия възразяват срещу предложението, като коментират, че законът няма смисъл. Местните медии сравняват предложението с данъка прозорец, наложен във Великобритания от крал Уилям III преди 300 години. Тогава хората са били облагани според количеството на дневната светлина в домовете им. Продажбите на имоти в Италия с 15 на сто нагоре през 2016 г. Броят на сделките с имоти за 2016 г. в Италия ще се увеличи с почти 15%, прогнозират местни брокери. Оборотът на пазара ще надмине 115 млрд. евро. Основната част то покупко-продажбите се пада на жилищата. В сегмента се очаква да бъдат сключени сделки за 86 млрд. евро, което е с почти 4 на сто повече от миналата година, пише Italy24. Италиански експерти прогнозират още, че темповете на нарастване на броя на сделките ще продължи и през 2017 г., като общо ще достигне 8 на сто. Нарастването на интереса на купувачите е обусловено от стабилизацията на цените, а в някои райони и на спада им. Оживлението на пазара е свързано и с намаляването на данъците за покупка на имоти, увеличаването на отпуснатите ипотечни кредити. Италианските брокери прогнозират текущата година да завърши с лек спад за цялата страна, от следващата очакват да започне постепенно непрекъснато поскъпване.

В Хонконг глобяват, ако пушим на обществено място

  Да пушиш в перлата на Азия – Хонконг, е почти невъзможно. Огромни глоби заплашват всеки, решил да запали цигара на обществено място. Според статистиката средната продължителност на живот в Хонконг е една от най-високите в Азия. Вместо да пуши, почти всеки китаец практикува гимнастика, пише БГНЕС. Още с пристигането, всички биват предупредени, че на летището пушачите не се толерират. Надписи категорично предупреждават, че да се пуши е забранено навсякъде. А глобата -  скромните 5 хиляди хонконгски долара или само 1150 лева. Ако те хванат да дърпаш в града, санкцията е 1500 хонконгски долара или 345 лева. В превозните средства и градския транспорт санкцията е почти 3 пъти и половина повече или 1150 лева. Ако у нас туристическият бизнес се оплаква, че забраната намалявала броя на туристите и застрашавала печалбите, то в Хонконг това не е валидно. За миналата година чуждите туристи са 60 милиона. Почти невъзможно е да видите китаец да пуши на улицата, колата, бар или ресторант. И не само - те водят изключително здравословен начин на живот. Някои практикуват тайд зи цюан, още известно като тай чи - древно бойно изкуство, в основата на което е философията на даоизма. Има положителен ефект върху костната, имунната, нервната и дихателната системи и намалява стреса. Други пък правят просто гимнастика - на улицата, в градинките, в метрото...  э

Активите на водещите централни банки в света нарастват с най-солидно темпо от пет години насам до цели 21 трлн. долара

Най-големите централни банки в света са увеличили техните финансови баланси през настоящата година с най-бързо темпо от европейската дългова криза през 2011-а година насам в опит да стимулират незначителното икономическо възстановяване чрез покупки на активи, оказвайки по този начин подкрепа на цените на акции и на държавни облигации. В момента десетте водещи централни кредитори вече притежават активи на обща стойност от цели 21,4 трлн. долара, увеличавайки ги с 10% спрямо края на предходната година, след като техните комбинирани финансови активи са нараснали с или под 3 на сто през 2014-а  2015-а година, показват данни на агенция Блумбърг. По този начин активите на най-големите централни банки вече достигат почти една трета от световната икономика. Ускореното разширяване на балансите на централните банки идва на фона на бушуващи дебати относно това, дали техните покупки на активи и продължителната политика на много ниски лихвени проценти не води до ценово раздуване, особено що се отнася до пазара на облигации. Известните като програми за "количествени улеснения" имат за цел повишаване на цените на дълговите книжа, които банките купуват, за да намалят тяхната доходност (лихви), разчитайки по този начин да насърчават инвестициите и да стимулират икономическия растеж. Растежът на активите, притежавани от централните банки, съвпада с предимно възходящата тенденция на цените на акциите и на облигациите. Така например, разширяването на финансовите баланси на 10-те водещи централни банки с цели 265% от средата на октомври 2006-а година насам е допринесъл за повишение с 19% на общия фондов индекс MSCI All Country World Index и с 50% на индекса Bloomberg Barclays Global Aggregate Index на държавните облигации. Според Блумбърг, през последното десетилетие Швейцарската централна банка е разширила най-агресивно своите активи - почти осемкратно в доларово изражение, докато най-слабо увеличение от около 68% има при Централната банка на Русия. Само растежът на финансовите активи на най-големите централни банки през настоящата година с 10,4% пък е спомогнал за поскъпване на акциите в световен план с около 3% и на водещите облигации със 7,4 на сто, показва проучване на Блумбърг. В същият анализ се посочва, че Японската централна банк и ЕЦБ за разширили съвместно техните активи с 2,1 трлн. долара от 31-ви декември 2015-а година насам, което надвишава съществено общото увеличение на активите на всички централни банки от "Топ 10". Финансовите баланси на Народната банка на Китай и на Федералния резерв на САЩ пък са спаднали с около или под 2%, докато Швейцарската и Централната банка на Бразилия са увеличили техните активи с или над 15 на сто. Според Блумбърг, активите на водещите централни банки в размер на 21,4 трлн. долара представляват 29% от размера на световната икономика към края на 2015 година и надвишават двойно глобалния растеж от средата на септември 2008 година, когато фалитът на банката Lehman Brothers Holdings Inc. провокира старт на световната финансова криза. Тази сума също така представлява една трета от комбинираната пазарна капитализация на всички акции на компании в световен план и почти половината от стойността на всички дългови книжа, според облигационния индекс Bloomberg Barclays Global Aggregate Index. В същото проучване се посочва, че почти 75% от активите на централните банки в света се контролират от банкерите, определящи паричната и лихвена политика в Китай, САЩ, Япония и еврозоната. Всяка една от останалите шест водещи финансово институции - централните банки на Бразилия, Швейцария, Саудитска Арабия, Великобритания, Индия и Русия, притежава средно 2,5% от световните банкови активи, докато останалите 107 централни банки, следени от Блумбърг, притежават по-малко от 13%.

Оглупяване чрез образователната реформа

 Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване; опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.   За интелектуалното развитие Интелектът и интелектуалното развитие на личносттаимат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото. Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно. Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време.Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.   Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания. Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа. Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др. Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно. Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата около него. Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата. Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща. Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата. Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица? И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес. В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.   Механизмите на масовото оглупяване Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм– вXI иXII клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование. Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация. То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно. Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности. Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина отXIнаXII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери. Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия. Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение. В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство. Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.   Образователната политика В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие. Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.   Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност. Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.   5.11.2016 г. Анко Иванов – д-р по философия, дългогодишен учител и автор на учебни помагала

Новото строителство в София изостава

  В столицата се пада по-малко от квадрат на човек Строителството на нови жилища в София изостава спрямо броя на жителите в сравнение с други големи гладове, научи „Монитор” Според анализ на една от големите агенции за имоти сега в процес на строителство в София са около 1,4 млн. кв. м жилища   на поне почти 1,5 млн. души реално живеещи   в столицата това означава по-малко от един квадрат на човек. В Пловдив се изграждат около 500 хил. кв. м или малко над квадрат на човек. Във Варна - приблизително 350 хил. кв. м, което я поставя в почти същото положение на София. Данните на Arco Real Estate сочат още, че новото строителство остава най-популярно и това води до известно активизиране на инвеститорите в сектора. София е лидер по издадени разрешителни за строеж от началото на годината, следвана от Пловдив - втория най-активен жилищен пазар в страната след столицата, Бургас и Варна. От друга страна обаче на база данните на НСИ може да се твърди, че жилищното строителство става все по-умерено, след като издадените разрешения за периода януари-юни бележат спад от 4,4%. Поради недостатъчното предлагане на качествени, нови завършени жилища все повече купувачи инвестират пари в жилище в строеж.   Сделките “на зелено” представляват почти една четвърт   от всички, отчитат от Arco Real Estate. Засиленото търсене на жилища в строеж води до почти изчезване на предлагането на отстъпки от страна на предприемачите и ръст на цените. „В София предлагането е по-малко, но това в никакъв случай не значи, че предприемачите трябва да очакват високи цени, несъобразени с района и с качеството на строителството”, смята Младен Митов от агенция „Явлена”. „Купувачите вече много добре си правят сметка на парите и няма да се хвърлят да купуват нещо, което според тях е скъпо.   Няма предпоставки за паника да се купува на всяка цена   каквото имаше преди кризата. Пазарът е на 100% различен от този от 2006 и 2007 г.”, категоричен е брокерът. По думите му в момента по-големите проекти с повече жилища са от по-високия сегмент. „В момента се оферират главно апартаменти от 1000 евро на квадрат нагоре. В по-евтината периферия на София също се строи, но има проблеми с продажбите „на зелено” заради трудностите такива сделки да се финансират с ипотека”, добави Митов. Според него търсенето на новопостроени и недовършени жилища е основно за тристайни апартаменти. „Купувачите искат да има 2 самостоятелни спални и 2 бани и тоалетна. Такъв интерес има както за нови, така и за стари жилища. Това е обяснимо, защото купувачи са семейства с по-добри доходи, които имат едно дете, планират и второ и при всички положения е необходима втора спалня”, каза още брокерът от „Явлена”.

Български инвеститори държат почти половината от книжата по външния ни дълг

Българските инвеститори притежават почти половината от облигациите по външния дълг на страната, или 3.6 млрд. евро, а само през март, когато държавата емитира книжа 2 млрд. евро нова емисия, те са придобили почти 750 млн. евро. Купувачи са предимно банки и малка част инвестиционни, пенсионни фондове и застрахователи. Това показват изчисления на "Капитал" на база данните на Министерството на финансите. Високата ликвидност в банковата система, добрите лихви по държавните...

Над 18 млн. евро са похарчили българите в чужбина през майските празници

Над 18, 4  млн. евро са похарчили българските потребители в чужбина по празниците през май само с притежаваните от тях карти Visa, издадени от български финансови институции.  Това е нарастване с 12% по време на празничните периоди през май тази година (29 април – 2 май, 6 – 8 май, 21 – 24 май) спрямо миналогодишните (10 – 13 април, 6 – 8 май, 21 – 24 май), съобщиха от финансовата компания. Броят на направените покупки е над 412 000, което е с почти 25% повече спрямо 2015 г. Статистиката включва разплащанията, извършени лице в лице на POS терминали, онлайн разплащанията и разплащания на стоки и услуги без физическо наличие на картата (МОТО трансакции). Общият потребителски разход с български карти Visa в празничния период около Гергьовден тази година надхвърля 5 млн. евро, а броят на покупките достига 115 000. Общият брой на покупките лице в лице за тридневния период достига почти 45 000, а сумата надхвърля 2,5 млн. евро. За втора поредна година държавата, в която има най-голям брой регистрирани покупки на POS терминали във всеки от трите дни е Великобритания. Трансакции лице в лице в същия период са регистрирани на екзотични дестинации като Бахамските острови, Бахрейн, Еквадор, Куба, Казахстан и други.   През 2016 г., в дните около 24 май, български карти Visa са използвани при чужди търговци (на POS терминали, онлайн и чрез МОТО трансакции) над 147 000 пъти, а общата сума, изхарчена за този период възлиза на 6,7 млн. евро. В сравнение с предходната година, това е ръст от 24% в броя на покупките и над 16% в стойността на изхарчената сума. Изхарчените средства с карти, издадени от български финансови институции при чужди търговци нарастват с 12% по време на празничните периоди през май тази година (29 април – 2 май, 6 – 8 май, 21 – 24 май) спрямо миналогодишните (10 – 13 април, 6 – 8 май, 21 – 24 май) и надхвърлят 18, 4  млн. евро. Броят на направените покупки е над 412 000, което е с почти 25% повече спрямо 2015 г. Източник на данните е статистиката на Visa Европа за България, която включва разплащанията, извършени лице в лице на POS терминали, онлайн разплащанията и разплащания на стоки и услуги без физическо наличие на картата (МОТО трансакции).

Хотелите край Варна почти пълни

Хотелите в крайморските курорти около Варна са почти пълни. Местата в тях са заети от 85 до 100%, като на "Златни пясъци" отчитат ръст от една четвърт. В курорта има главно руснаци и германци, пише "Монитор". Започна и сезонът на близкоизточните туристи, казаха от комплекса, като в различни хотели вече има гости от Ирак, Израел дори от Турция, където терорът е подгонил местните да търсят у нас почивка, спокойствие и сигурност. Има още румънци, молдовци и българи, коментират хотелиерите. Почти идентична е картината и в най-стария ни морски курор...

Потокът от босненски джихадисти към Сирия и Ирак почти е спрял

Потокът от джихадисти от Босна и Херцеговина към Сирия и Ирак почти е спрял, но 200 граждани на балканската страна все още се бият в Близкия изток. Това гласи информация на западния тинк-танк „Атлантическа инициатива”, базиран в Сараево. „Заминаванията на босненски граждани към Сирия и Ирак са продължили през 2015 г., но с по-бавно темпо. Тенденцията почти е спряла до началото на 2016 година”, гласят изводите от изследването на организацията. През 2015 г. напълно са спрели завръщанията от Близкия изток, с изключение на няколко екстрадиции от турски затвори. Анализаторите отдават позитивната тенденция на „интензивните усилия в съдебното преследване на нови бойци и завръщащи се от Сирия и Ирак”, както и на все по-трудния достъп до контролираните от „Ислямска държава” територии. Негативният оттенък на изследването са доказаните заминавания на цели босненски семейства, в някои случаи с 9 деца и 5-месечни бебета. Един на всеки трима босненци в Ирак и Сирия е непълнолетен. От 2012 г. насам 330 граждани на Босна са заминали, за да се включат в джихада. От тях 188 са мъже. Най-малко 50 са били убити, а 47 са се върнали на Балканите. Смъртността сред босненските бойци е два пъти по-голяма, в сравнение с тази при други европейски джихадисти. Това може би се дължи на липсата на възможност за някакъв вид военна подготовка преди заминаването. Изтъква се още, че въпреки „сензационните” информации в медиите за джихадистки тренировъчни лагери в Босна, полицейските разследвания не са открили потвърждение за наличието на такива. Около 40% от населението на Босна и Херцеговина е мюсюлманско. Това са т.нар. бошняци, повечето от които изповядват умерена и светска форма на исляма.

УНИЦЕФ: До 2030 г. по предотвратими причини ще умрат 69 млн. деца под 5 годинки

До 2030 г. по предотвратими причини ще починат 69 млн. деца на възраст под 5 г., 167 млн. деца ще живеят в бедност, а 750 млн. жени ще се омъжат в ранна възраст. Това са прогнозите на годишния доклад на УНИЦЕФ . За да бъде предотвратен този ужасен сценарий, светът трябва да се фокусира върху неволите на децата в неравностойно положение, предупреждават от световната организация. Докладът „Положение на децата по света“ показва какво очаква най-бедните деца по света, ако правителства, донори, бизнес и международни организации не засилят и не ускорят усилията си за подпомагане. "Отричането на равни шансове в живота на стотици милиони деца е повече от това да бъде застрашено бъдещето им – подхранването на циклите на неравностойност между поколенията застрашава бъдещето на техните общества", каза изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк. "Ние имаме избор: Инвестирайте в тези деца сега или позволете на нашия свят да стане още по-неравнопоставен и разделен." Докладът посочва, че е отбелязан значителен прогрес за спасяване живота на децата, когато те получават образование и хората биват изваждани над нивото на бедност. От 1990 г. в световен мащаб смъртността на деца под пет години е намаляла наполовина. В 129 страни еднакъв брой момчета и момичета посещават училище. Почти наполовина е намалял и броят на живеещите в бедност по света. Но този напредък не е нито достатъчен, нито справедлив, се казва в доклада. Два пъти по-вероятно е най-бедните деца да умрат преди петия си рожден ден и да бъдат хронично недохранени от по-богатите. В голяма част от Южна Азия и Субсахарска Африка, деца, родени от майки без образование, е почти 3 пъти по-вероятно да умрат, преди петия си рожден ден от тези, родени от майки със средно образование. Също така при момичета от най-бедните семейства е два пъти по-вероятно да се оженят като деца, отколкото богатите им връстнички. Никъде перспективата не е по-мрачна, отколкото в Африка на юг от Сахара, където най-малко 247 милиона деца живеят в многоизмерна бедност, лишени от това, от което се нуждаят, за да оцеляват и да се развиват, и където почти 60 на сто от младежите на възраст между 20 и 24 г. от най-бедната една пета от населението са имали по-малко от четири години на образование.

Три тежки инцидента белязаха днешния ден в Благоевградско

Три тежки инцидента белязаха днешния почивен ден в Благоевградско. Четирима души са ранени при две катастрофи, станали почти по едно и също време  на  автомагистрала „ Струма“ в отсечката между Дупница и Благоевград. В санданското село Виногради възрастно семейство изгоря при пожар в дома си. Сигналът за горяща къща е подаден  сутринта около 7 часа.  Пристигналите на място два пожарни екипа само са констатирали смъртта  на двамата съпрузи. Възрастната жена се е опитала да се спаси, но почти на прага огънят я е погълнал. Пожарът е  унищожил почти цялата им къща. Причините са в  процес на установяване. Малко след 15 часа два леки автомобила са се ударили в района на  село Джерман. Едната кола е със софийска регистрация, в другата са пътували румънски граждани. Трима пострадалите са  транспортирани към болницата в Дупница.  По първоначална информация няма опасност за живота им.По същото време  шофьор на лека кола с кюстендилска регистрация е  самокатастрофирала на магистралата, малко след  отклонението за Рилския манастир.  От областната дирекция на МВР в Кюстендил съобщават, че няма  затруднения в движението по магистралата.

Късо съединение на мадам Кадиева с АЕЦ

  Фамилията на хранилка от енергетиката, издържа се от евтин ток АЕЦ „Козлодуй“ е дръпнала шалтера на евтиния ток за фамилията на депутата Георги Кадиев. Късото съединение е станало броени дни преди „бореца с корупцията“ да подеме атака срещу шефа на атомната централа, съобщава „Телеграф“. Фирми, търгуващи с ток, собственост на съпругата му Соня, не само са изключени от търг за продажба на евтината енергия, но и губят правото да се ползват от ресурса за година напред. Мъст Скандалът пламва на 30 юни 2016 г. Едната фирма на търговеца на ток Соня Кадиева „Енерджи Съплай“ ЕООД отпада от търговете за продажба на електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“ за една година. На 3 юли е отстранена и втората фирма на мадам Кадиева - „Енерджи Съплай Гриин“ ЕООД. Причината е неспазване на сключени договори и неплащане на гаранции за закупена и отказана електроенергия. А на 4 юли съпругът й - независимият депутат Георги Кадиев, обяви във Фейсбук, че "преди повече от месец при него е постъпил сигнал с копие на регистрация на офшорна компания, собственост на настоящия изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов". Дни преди Кадиев да прокламира, че се бори с нередности в Първа атомна се оказало, че съпругата му има проблеми с изпълнението на единия от договорите. Санкцията за некоректен партньор е, освен че АЕЦ прибира внесените гаранции от търговеца, той губи и правото да участва на търговете за година напред. Наглост Кадиева настояла пред служителите от управлението на централата да й направят компромис. Съпругът й дори се обадил на шефа на АЕЦ и му обяснил как може да стане врътката. „Правилата са изложени на сайта на АЕЦ-а и не е нормално за един наш партньор те да не важат, а всички други да ги спазват“, обясни Ангелов пред „Телеграф“. След 3 дни и другата фирма на Кадиева не платила гаранцията за участие, както и авансовата вноска за енергията, както се изисква по договор. Така двете фирми на Кадиева отпаднали с гръм и трясък от бъдещите търгове за ток за година. „Кадиев се кичи с етикета борец срещу корупцията. А самият той и съпругата му в действията си се опитват да заобикалят закона и правилата в АЕЦ Козлодуй“, коментира Ангелов. Бомбата, че има нещо нередно около бизнеса с ток на фамилията, хвърли в четвъртък депутатът от ГЕРБ Методи Андреев по бТВ. Той обяви, че има и сигнали в комисията за борба с корупцията срещу съпругата на депутата за укриване на данъци от нейна фирма и за привилегировано отношение на същата фирма спрямо търговията с ток от АЕЦ. Ясла Съпругата на напористия политик Соня по образование е експерт в областта на туризма. В периода, в който мъжът й израства под крилото на тогавашния енергиен министър Румен Овчаров, тя започва да търгува с електроенергия и фирмите се разрастват до 6 на брой и са сред крупните играчи на пазара. Твърди се, че всички лицензии за търговия с ток са получени с протекцията на Овчаров. Съпругата притежава и компании в Македония и Сърбия - „Енерджи Съплай Македония“ и „Енерджи Съплай Белград“, които според експерти са свързани лица и може да източват част от печалбата на българското дружество. В практиката си като купувач на ток мадам Кадиева ползвала хватки, чрез които постигала допълнително намаление на цената, като поемала сделки след провалили се търгове. Служителите в търговската дирекция на атомната централа се оплаквали от авторитарния й характер. Тя не търпяла отказ и възражение. Кадиева почти винаги имала някакви проблеми, искала да й се правят компромиси, да се приемат отстъпки в цената, която е вече договорена, да не плати навреме. Кадиев лично се обаждал в централата да ходатайства за фирмите на жена си, разказват работещи в централата. Доходи За четирите години от 2010 до 2013 г. включително „Енерджи Съплай“ е отчела 328 милиона лева приходи. Печалбата й обаче за този период е била едва 3,058 млн. лв., тоест под 1% от приходите. В годишните декларации пред Сметната палата Кадиева декларира 250 000 лева годишни приходи. Досега и двете фирми за търговия на ток „Енерджи Съплай“ и „Енерджи Съплай Грийн“ на Кадиева са купували ток от атомната централа. Годишният им оборот е около 40 млн. лева. Общият оборот за цялата страна е 70-80 млн., тоест те за закупили почти половината от произведената от АЕЦ „Козлодуй“ електроенергия, обясни бившият директор на централата. Двете фирми на семейството се различават по политики и участия в търгове. Търговецът Кадиева е спечелила поръчки и ще снабдява с ток освен община Бургас президенството и 14 обекта на Министерски съвет. Финансовите от отчети на фирмата на Кадиев също показват стряскащи данни. Опитващият се да се представи за стожер на морала и честността депутат е обявил не само колосална печалба от 7,5 млн. лева в „Кадиев Глобал“ ЕООД през годините от 2006 г. насам, откакто активно навлиза в политиката, но и касови наличности в размер на 6 089 000 лева. Експерти твърдят, че тази колосална наличност е признак за укриване на данъци. В края на 2013 г. „Кадиев Глобъл“ ЕООД пък предоставя заем от точно 6 000 000 лева на „Енерджи Съплай“ на съпругата му.   Спасил се на косъм, засега Кадиев спасил солидния си бизнес с ток на косъм преди две години заради падането на правителството на Пламен Орешарски. Тогава е имало множеството оплаквания от нелоялните практики на фирмата на жена му. През април 2014 г. тогавашният шеф на ДКЕВР Боян Боев е назначил проверка на цялостната лицензионна дейност на дружествата. Точно преди проверката да започне обаче правителството на Орешарски пада и в държавната администрация настъпва хаос, подготовка за предсрочни избори и на Кадиев му се разминава. Сега обаче примката около безметежния му бизнес на гърба на държавата се затяга, тъй като до дни в парламентарната комисия по борба с корупцията и конфликт на интереси ще бъдат внесени сигнали за нередностите около фамилния му бизнес. Затова съобщи зам.-шефът на комисията Методи Андреев, а Валентин Николов, зам.-председател на Комисията по енергетика и бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй”, потвърди този факт пред „Телеграф“. Ударно влиза в бизнеса Жената на Кадиев Соня Кадиева е един от най-активните търговци на ток, който започва да купува електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” още от 2008 г., почти веднага след като се сдобива с лицензия на търговец. Фирмата „Енерджи Съплай“ на Кадиева получава документа само за месец и половина на 20 декември 2007 г. Заявлението за издаване на лицензията е разгледано въпреки редица нарушения. Самият Кадиев е гарант на бъдещия търговец на електроенергия Соня Кадиева, която е завършила туризъм и няма никакъв опит в търговията с енергия. ДКЕВР разглежда заявлението й за търговец още преди гаранцията от 2000 лева да е внесена в „Пиреос банк“. От 2008 г. Кадиева вече купува ток от АЕЦ “Козлодуй“, съобщи бившият изпълнителен директор Димитър Ангелов. По това време на пазара работят само 5-има търговци на електроенергия и полето за развитие на бизнеса е огромно, конкуренцията малка, а пълната либерализация предстои. В момента над 80 лицензирани търговци работят на пазара и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) непрекъснато лицензира нови конкуренти на една от най-активните търговки на ток. Соня Кадиева купува ток от най-евтините централи АЕЦ “Козлодуй“, „Марица-изток 2“ и от борсите в Румъния и Унгария, където цената е твърде ниска. Живеят в палат за 1 млн. евро Семейство Кадиеви буквално живее с бизнеса с електроенергия, тъй като обитава фирмен имот. През 2009 г. „Енерджи Съплай“, собственост на 46-годишната Соня Петрова Николова-Кадиева, купува за 400 хиляди лева имот, включващ многофамилна къща – масивна жилищна сграда, намираща се в София, на ул. 23-та, вилна зона „Американски колеж“. Имотът се простира на 730 кв.м, а върху него са построени две сгради, всяка от които има обща разгърната застроена площ от по 250 кв. През 2015 г. имотът е продаден за 0 (нула) лева на „Номасто“, която фирма също е собственост на Соня Кадиева. В сайта за луксозни имоти подобна къща от 600 кв. и двор 800 кв. се продава в момента за 1 милион евро. Съмняват се, че компроматът е фалшив Бивши шефове и енергетици от АЕЦ „Козлодуй“ се съмняват в истинността на документа, разнасян от Кадиев по медиите, с който той атакува вече бившия шеф на АЕЦ Димитър Ангелов, че е вършил далавери. „Като човек, който е виждал многократно подписа на Ангелов и който има винаги под ръка поне няколко хартии, подписани от него, мога да заявя с 99% сигурност, че подписът под офшорния документ, показан от Кадиев, не е на Ангелов. Доста добър, но не перфектен фалшификат. Елементарна експертиза ще го докаже, но поводът е намерен и Ангелов е отстранен. Според мен някой е изпържил Ангелов и даже подозирам защо“, се казва в изпратено до ядрения физик Георги Котев съобщение от специалист от централата. Защо физикът Котев - един от най-яростните критици на опасни технически и корупционни практики в централата, се съмнява в последните сигнали и „антикорупционни“ изяви на Кадиев, може да се прочете в блога на самия физик. Обвинението на Кадиев за опорочен търг за избор на изпълнител на апаратура за контрол на неутронния поток, тоест за контрол на верижната реакция на делене на тежките ядра в реакторите, също издиша, смята Котев. През януари 2016 г. именно Димитър Ангелов прекратява процедурата поради негодност на явилите се фирми да я изпълнят, обяснява Котев. Според него именно прекратяването на тази обществена поръчка стояло в дъното на скандала, който Кадиев раздуха.   Кариера под крилото на Овчаров Сивият кардинал в БСП го урежда с постове Шеметната политическа и бизнес кариера на семейство Кадиеви е подплатена солидно от вездесъщия сив кардинал в БСП и енергиен експерт Румен Овчаров. През 2005 г., когато се създава Тройната коалиция начело с БСП, Кадиев става член на управляващата партия и е избран във Висшия партиен съвет. Напористият политик веднага е изстрелян на поста зам.-министър на финансите с ресор приходни агенции именно от квотата на Овчаров. Публична тайна е, че тогавашният зам.-шеф на БСП има лична квота в разпределението на висши постове от името на Столетницата. Заради конфронтации с тогавашния си началник в МФ Пламен Орешарски обаче Кадиев не се задържа и 1 година на поста и бива сменен. Ментор Неговият политически ментор обаче не го оставя на произвола на съдбата и го урежда с избираемо място в листата на общински съветници от БСП. Докато бизнесът на съпругата му разцъфтява, Кадиев строго съблюдава интересите на своя господар и се утвърждава като негова дясна ръка и водач на червените съветници, известни заради верността си към своя шеф като овчарки. През 2009 г. Кадиев е гласен за мажоритарен кандидат-депутат, но въпреки натиска на Овчаров не получава сигурно място в листата, съответно остава прост общински съветник с място в борда на „Топлофикация - София“. След съкрушителна загуба на местните избори в София срещу Йорданка Фандъкова през 2013 г. Кадиев най-сетне се намърдва на лелеяната депутатска банка, откъдето не успяха да го отместят дори съпартийците му, когато го изключиха от групата на БСП заради неспазване на партийната дисциплина. И се сниши в редицата на независимите депутати. Журналист Преди да стане мастит политик и съпруг на бизнесдама, младият Кадиев също по примера на един друг олигарх с червени бузи, който е израсъл на гърба на държавата, е бил блед репортер. Макар и по документи да е работил в друга печатна медия и архивите й да не са особено обогатени с неговото творчество, Кадиев е известен като автор на митичната статия във в. „Дума“ със заглавие "Време е да обуздаем организираната престъпност". Материалът е подписан от покойния шеф на корпорацията „Мултигруп“ Илия Павлов и става известна с израза „гущерът да си отреже опашката“, което е призив сенчестите групировки да изкарат бизнеса си на светло. Малко след като направил тази услуга, младият репортер печели стипендия за Харвард от фондация, собственост на бизнес партньор на „Мултигруп“. Така образованият през комунизма в Москва, а след това обучен през демокрацията в САЩ младеж вече е подготвен да се впусне в политиката, докато неговата съпруга го обезпечава финансово със солидния си бизнес. Разбира се, гарантиран от политическите покровители на мъжа й.

Почти половината компании нямат служители

85% от действащите фирми в България са с до четирима работници. Общо 85% от действащите фирми в България са с до четирима работници, а почти половината от тях нямат нито един нает. Това сочат данните от изследването на жизнеспособността на предприятията, изготвено от Националния статистически институт по данни към 2014 г. Тенденцията не е нова, почти същата пропорция е валидна и за предходните четири години, показва проучването. В кои фирми са служителите През 2014 г. в България...

Румънският експремиер загуби докторската си степен заради плагиатство

Бившият румънски премиер Виктор Понта беше лишен от докторска степен по право след като го обвиниха, че е плагиатствал в дисертацията си, съобщиха от министерството на образованието. „Отнемаме званието доктор, присъдено от Университета в Букурещ, на г-н Понта” се казва в съобщение, подписано от министъра на образованието Мирча Димитру. Комисия на образователното ведомство миналия месец потвърди заключението за плагиатство, което преди това беше установено от три групи различни експерти през 2012 година. "Една трета от дисертацията на Понта, представена през 2003 година, и посветена на дейността на Международния наказателен съд, е дословно преписана", заявиха специалистите. Преди това Понта отхвърляше обвиненията и ги наричаше „политически атаки”. Когато дойде на власт през 2012 година, Понта разпусна една от тези комисии, а на друга промени състава, за да включи свои верни хора. Понта е обект и на разследвания за корупция. В момента той е подсъдим по обвинения в измама, неплащане на данъци и пране на пари. /БГНЕС   Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/ Ако Европейският съюз не предприеме конкретно и ефективно рестартиране през следващите няколко месеца, той ще започне необратим упадък. Има малко време това да бъде избегнато. Реакцията трябва да е бърза и смела. „Брекзит“-ът беше шок, но последствията от него ще бъдат дори още по-сериозни. На решението на Великобритания – резултат на първо място на британския проблем – трябва да се гледа в по-широк план като на разпространено отхвърляне на Европа, с всички несправедливи и особено вредни странични ефекти, които това носи. Континенталните европейци реагираха по различен начин, последван от прекомерна пасивност – все едно подходът „бизнес както обикновено“ би бил достатъчен за управлението на събитие от такава историческа значимост. На 16 септември среща на върха на ЕС ще бъде проведена в Братислава. Към нея се движим в тъмнина с изгасени предни фарове, все едно бихме могли да си позволим срещата на върха да завърши с обичайните формулировки: „Европейският съвет приветства...“, „Европейските лидери окуражават...“ Истината е, че дълбоко преразглеждане на процеса на европейска интеграция би било необходимо, дори ако Великобритания не беше гласувала за „Брекзит“. Решението само предлага по-наложителни причини за предприемането. Ние имаме работа с последствията от възможно най-лошото решение, което британците можеха да вземат – за тях самите и за останалата част от Европа. Но трябва да признаем, че „Брекзит“ може да помогне на ЕС да признае невъзможността от продължаване на „бизнеса както обикновено“. Често се казва, че никога не трябва да губиш криза, и никога това не е било толкова вярно, колкото е сега. Всяка реакция трябва да прави ясно разграничение между разделяне и ново начало. За останалите 27 страни от ЕС - и особено за 19-те членове на еврозоната - фокусът трябва да бъде върху второто. Разводът ще е комплексен, изтощителен и незадоволителен от почти всяка гледна точка, но не трябва да се позволи той да обуслови рестартирането на ЕС. Той трябва да бъде уреден с професионализъм и безпристрастност. Накратко, трябва да се ограничи до правен въпрос. Новото начало, от друга страна, трябва да бъде изпълнено с възможно най-голямата политическа и емоционална инвестиция. Целта на лидерите на Европа трябва да бъде да се гарантира, че ЕС по-добре готов да защитава своите граждани, икономически и социално, както и да гарантира тяхната сигурност. Усилието трябва да стартира със самото евро, чието пълно осъществяване е най-значимата цел. Постигането на това ще подобри просперитета и благополучието в цялата еврозона. Това ще направи валутния съюз по-стабилен и ще предотврати нова криза. * * * Пробивът, който разделя европейската общност, има своите корени в разрива между губещи и печелещи от глобализацията. Преди финансовата криза от 2008 г. печелещите бяха мнозинство и дова даве възход на грешната идея, че останалата част от населението – губещите – са просто един злополучен страничен ефект. След това събитията преобърнаха тази мъдрост. Страхът надделя и много от тези, които изпуснаха влака на глобализацията, намериха начини да изразяват своето желание за „доброто старо време“. Те намериха партии, които усилват страховете им по нарастващо гласовит и решителен начин. Във Великобритания те бяха в състояние да предприемат най-шумната стъпка назад: „Брекзит“. Идеята за завръщане в доброто старо време е чиста заблуда. Светът се промени. Когато Великобритания се присъдени към Европейската икономическа общност, на Китай принадлежеше 1% от световната икономика; сега тази страна представлява една пета от световния БВП – еквивалент на цяла Европа. Също така би било грешка да се замазват днешните пукнатини, а да не се обръща внимание на нарастването на неравенството. За лидерите на ЕС би било най-лошата реакция ако не се вслушат в уроците от сегашните събития. Европа не може да бъде само за победителите от глобализацията. Тя трябва да защитава всички свои граждани. Рестартирането на ЕС трябва да разпали отново популярен ентусиазъм в момент, когато кризата и несигурността са унищожили възприемането на постепенен, но неизбежен и универсален напредък. Това ни дава възможност да се върнем към корените на европейския идеал, който, през последните години, загуби своя път и завърши с бюрократизация. Това е моментът умението на държавно управление да замени бюрокрацията. Нашите граждани се обръщат към своите представители, защото те търсят сигурност и искат сигурност и защита. Нашата политическа система в Старата Европа, обяздвана от кризи по различни начини, има уникалната и неповторима възможност да се самовъзстанови. Ние не трябва да си позволим да я изгубим. /БГНЕС Прочети още на: http://bgnes.com/sviat/evropa/4448682/

Лоша новина за летуващите, отправили се към родното Черноморие

Леглата по морето свършиха. Хотелите в големите ни курорти са заети почти 100% и ако някой реши сега да си търси място за отдих там, няма почти никакъв шанс да си намери стая. До края на август цялата хотелска база е заета почти на 100 процента, съобщи Янко Янов, мениджър на едно от най-големите хотелски дружества в Слънчев бряг, цитиран от Бургас 24. 

Юнкер пише на Борисов, той се обажда на Путин

Енергетиката е любимият икономически сектор на сегашните български власти, начело с премиера Бойко Борисов. Почти всеки ден се изнасят данни и факти, случват се събития, свързани с този икономически сектор. И на първо място с газа, който по принцип е сравнително слабо използвана енергия от масовия българин, но много се цени от индустрията. Засега в България газ предимно се внася и то основно от Русия, но енергийните амбиции в това отношение са впечатляващи. Точно за тях става дума в полученото в четвъртък писмо от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, в което той изразява мнението на Европейската комисия по тези въпроси. Тези амбиции станаха и повод премиерът Бойко Борисов да се обади на следващия ден по телефона на руския президент Владимир Путин. И всичко това е напълно логично и обяснимо поради много причини. Първата и основната е, че България е член на ЕС и не може да не се съобразява с неговото мнение относно българските енергийни проекти. Член на ЕС, ама почти изцяло зависима от руските енергийни доставки и оборудване. И единствената атомна електроцентрала в страната е руска, и поръчаният нов атомен реактор е руски, и единствената петролна рафинерия е руска собственост, и газът идва от Русия. С две думи – пълна зависимост от Русия. А между Москва и Брюксел нещата напоследък не се развиват много добре и София вече даже го изпита на свой собствен гръб, когато поради европейските изисквания мечтаният газопровод Южен поток през България за Европа пропадна и очакващата огромни приходи от транзитни такси България се оказа с пръст в устата. Изглежда ЕК има някакви съмнения относно това дали България си е научила урока, който с две думи е следният – правете каквото искате, само че по европейските правила. И затова Юнкер много ясно повтори в писмото си до Борисов това твърдо изискване. И той скорострелно се обади на Путин да му каже, че брюкселската „каишка” остава, но малко е поотпусната. Поне дотолкова, че да има някакви шансове за реализирането на незабравените стари енергийни българо-руски проекти. Най-важните за София са два. Първият е все още в сферата на идеите и общите приказки. Това е идеята България да изгради регионален газов хъб, откъдето да се снабдяват с газ страните от Балканите и Югоизточна Европа. Проблемът обаче е, че няма какво да се разпределя, тъй като след провала на газопровода „Южен поток”, при липсата на местен газ и при на практика липсващите връзки с газовите системи на съседните страни, цялата идея губи смисъл и практическо значение. Вторият проект е доста по-напреднал, но замразен. Става дума за втората българска атомна централа в Белене. Инфраструктурата е почти построена и досега струва 1 млрд. евро, един от двата й планирани реактора е вече произведен в Русия, но България няма пари да го плати и се чуди в момента какво да прави с него, още повече, че беше и осъдена от международния арбитраж да плати в най-скоро време на руската фирма 550 млн. евро, които България няма. Да припомним само, че когато строителството на централата беше спряно с решение на парламента, един от основните аргументи на противниците на проекта, беше, че той въобще е ненужен на България, която си произвежда предостатъчно електричество, че даже и изнася. Жан-Клод Юнкер даде под условие „зелена улица” на енергийните проекти на българските власти. Под условие, защото всичко трябва да бъде съобразено с европейските изисквания и никакви волни изпълнения не са позволени на София. Така че сега остава българските власти да направят от идеите си икономически жизнени проекти, а ЕС обещава даже и финансова помощ за реализацията им. По-специално за газовия хъб, докато по отношение на втората АЕЦ отношението е много по-сдържано и българите засега изглежда се насочват към варианта да се търси чуждестранен частен инвеститор да довърши проекта. Какво точно са си говорили Борисов и Путин по телефона освен за създаването на съвместни работни групи, които да проучат и уточнят ситуацията в енергийното сътрудничество, не става много ясно от сухите прессъобщения на Кремъл и на София. Но от всичко казано дотук може да се направи изводът, че теми не са липсвали и двамата събеседници не са се чудили много-много какво да си кажат. Така че няма да е голяма изненада ако погребаният проект за газопровод „Южен поток” не възкръсне в най-скоро време в един или друг вариант, но при всяко положение с българско участие и европейски правила. Още повече, че предвидените за него тръби си остават складирани на български пристанища.

Престъпната приватизация на „Химко“- Враца

 Историята на „Химко“ започва през 1964 г., когато правителството взема решение, че залежите от природен газ край село Чирен (близо до Враца) трябва да станат суровина за завод, който да произвежда торове и други химикали. По този начин заводът, производител на амоняк, карбамид, кислород и азот, не би трябвало да има проблеми със захранването си с природен газ. Залежите обаче свършват бързо, а производството след това се поддържа с доставки на природен газ от СССР. По този повод бившият заместник-председател на Комитета по геология Георги Димов, който е е изчислявал колко газ има в Чирен, но не е допуснат да участва в работата на комисията по изграждането на гиганта, защото не слага розовите очила, си спомня: „По моите изчисления там имаше максимум 5 млрд. куб. метра, а министърът искаше да са 12 милиарда. Накрая комисията ги утвърди на 8. Попитах: „Защо?“ Отвърнаха ми: „Трябва да построим химкомбинат във Враца. Ако не ги обявим за 8 милиарда, няма да е икономически оправдано.“ Казах: „Добре, а когато газът свърши?“ Министърът ми отвърна: „Дотогава ще дойде тръбата от Съветския съюз.“ Вестник „Работническо дело“ – 1966 г. Така се дава началото на индустриалното чудо на Северозапада – Химко. Съоръженията на врачанския завод са построени основно в периода 1965-1967, като се използват технологичния инженеринг и оборудване на водещи западноевропейски фирми като ICI, Humphreys & Glasgow, and Stamicarbon, SNC – Lavalin Europe – Evants Coppee Rust, Haldor Topsoe, Snamproggetti, Snia Viscoza, Linde. Първият врачански карбамид е произведен през 1967 г., а на следващата година комбинатът е открит лично от Тодор Живков. Върху площ от близо хиляда декара от нищото изниква завод, който в най-добрите си времена е задоволявал три процента от световното производство на азотен тор. Това е означавало, че 33 предприятия в света са можели да произведат това, което е произвеждал „Химко“. Химическият комбинат става най-големият производител на карбамид на Балканите. Марката „Химко“ става всеизвестна по целия свят, а почти цялото количество карбамид, произвеждан във Враца, се е изнасяло. За да осигури специалисти за комбината в града е създаден Химически техникум, а първият му випуск участва в самото изграждане на Химическия комбинат. Заводът хранел почти 3000 души със заплати, на които е завиждал целият регион. През 1976 г. заводът е преименуван на Стопански химически комбинат, а през 1987 г. на Технологичен химически комбинат. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1981), „Народна република България“ първа степен (1976). Приватизация като от криминален роман и кончината на химическия гигант “Химко” През 90-те „Химко“ тръгва надолу най-вече заради непосилната цена, на която Русия започва да търгува със страната ни природния си газ, който е основната суровина за „Химко“. Не на последно място са политическите игри тогава. Формалното създаване на акционерното дружество „Химко“ става през 1996 г. с единствен акционер държавата. Приватизацията на компанията става през 1999 г., когато е продаден пакет от 60% от акциите й. Още тогава „Химко“ вече е задлъжняла компания, изключително зависима от политически решения, вкл. доставките на газ от държавната „Булгаргаз“ и протекцията срещу конкуренцията на по-евтин вносен тор. След приватизацията компанията не успява да се справи с конкурентния натиск на чужди производители на карбамид и съответно губи позиция на международния пазар. Затова единствената надежда в оцеляването й остава в политическата протекция. Но и това не успя да спаси неконкурентната фирма, която се наложи да спре производството си. През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си. На 7 декември 2004 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“АД в неплатежоспособност и открива процедура по несъстоятелност. Гигантът, който изхранваше почти цяла Враца и същевременно замърсяваше небето над нея, даваше и 3% от световното производство на карбамид. До кончината му се стига след престъпна приватизация, в която се надпреварват международни мошеници и неизвестни собственици на офшорки. Източването на комбината не би им се удало, ако не бяха имали свои високопоставени хора в България, които да им съдействат срещу тлъсти комисиони. Началото на криминалната драма е положено през 1997 г., когато предприятието е обявено за приватизация. В предходните години за разлика от други гиганти на българската промишленост предприятието е печеливше, нетните приходи от продажби са над 150 милиона щатски долара годишно. Сред най-сериозните кандидати да го купят са южнокорейският концерн „Деу“ и „Норск хидро“ (Норвегия). Норвежците обаче искат да си доставят от Северно море по-евтин природен газ – $50 за 1000 куб. м вместо 83 щ.д., каквато е цената на „Булгаргаз“.** А и от „Деу“ държат да бъдат демонополизирани доставките на газ – нормално искане в условията на пазарна икономика. Но и двете искания са отхвърлени; някой в държавата си е правил други сметки. И в края на 1997 г. (по време на управлението на ОДС с премиер Иван Костов) Агенцията за приватизация (АП) избира регистрираната в Бермудските острови „Стелар Глобал корпорейшън“ за купувач на 57% от акциите на „Химко“ за 123 млн. щ.д. (Офшорката е обещала и инвестиции от 118 млн. щ.д.) Не е ясно как и защо е избрана „Стелар“, но тя се оказва балон и през май 1998 г. преговорите с нея са преустановени. АП отново се опитва да продаде „Химко“, но сериозни кандидати вече няма. Природният газ е поскъпнал и предприятието започва да трупа дългове към „Булгаргаз“ и НЕК. През април 1999 г. се явява друг герой – „Ай Би И транс ъф Ню Йорк“, собственост на украинеца Юрий Литвиенко, която представя фирмата за дъщерна на американската „Ай Би И трейд“ (IBE Trade) – световноизвестен производител на торове. „Ай Би И транс“ обещава и инвестиции от $50 000 000 в следващите пет години. През август 1999-а „Химко“е продаден за 1 млн. деноминирани лева, а Литвиенко междувременно слага в надзорния съвет сестра си. Никой не проверява кой е Литвиенко и що за фирма е „Ай Би транс“, за която неофициално лобира сам директорът на АП Захари Желязков. Украинецът запретва ръкави да източва предприятието – доставя на свързана с него компания карбамид на цена под себестойността му. Но притиснат в Ню Йорк от съдебни проблеми с компанията майка „Ай Би И трейд“, той набързо продава на безценица акциите, които притежава, на кипърската офшорка, представяна от кипърския грък Андреас Теофилу – „Ей Ви Ес Ти трейдинг“ (A.V.S.T. Trading). Това става през май 2001 г. и не са разсеяни подозренията, че продавачът и купувачът са свързани фирми. В Америка компанията майка е разтревожена от тази продажба и следващия месец в София спешно пристига Бил Грант, бивш американски конгресмен и директор на „Ай Би И трейд“. Той заявява, че дъщерната фирма „Ай Би И транс“ е открадната от бившия служител Литвиенко и поради това „Химко“ следва да е притежание на „Ай Би И Трейд“. Пред очите на безучастни български държавници хора на Литвиенко контраатакуват: зад самата „Ай Би И трейд“ стоели някои си Имре Пак и Александър Ровт, които имат криминални досиета в Русия за измама, пране на пари и изнудване. И макар че повратливият украинец през декември 2002 г. е осъден в Ню Йорк и вкаран в затвора, „Ай Би И трейд“ не придобива „Химко“. Андреас Теофилу – кипърският собственик на врачанския завод, прави пред АП необходимото, за да замаже очите на обществеността, а именно – дава щедри обещания да уреди до 2005 г. задълженията към „Булгаргаз“, както и да превърне „Химко“ във водеща компания в продажбите на азотни торове на международния пазар. Но за всеки случай той прехвърля 36% от акциите на друга кипърска офшорка – „Джак ойл лимитид“. Оставен на автопилот и източван, заводът ту работи, ту спира, заплатите се бавят или не се плащат, трупат се все по-големи дългове. На 27 януари 2003 г. производството спира, настъпва масово уволнение на работници. Но в „Химко“ очевидно още има хляб, щом на сцената се появява нов криминален персонаж – през октомври 2004 г. в София е регистрирана „Интер РАО България“, която се представя като дъщерна фирма на руския енергиен гигант „Интер РАО ЕЕС“. През февруари 2005 г. „дъщерята“ изкупува на фондовата борса 33% от акциите на „Химко“. Неин изпълнителен директор е руският евреин от Казахстан Роман Мирецки-Брилянта, пристигнал в България от Лос Анджелис през 2001 г. и станал някак си още същата година член на надзорния съвет на Бургаската корабостроителница. Мирецки следва примера на Литвиенко и Теофилу – обещава, че ще възроди производството и ще инвестира 200 млн. евро (!) в „Химко“. Никой, разбира се, не проверява кой е Мирецки. От отдела за борба с организираната престъпност към МВР на Русия съобщават, че Мирецки няма нищо общо с „Интер РАО ЕЕС“, но някой у нас предпочита да не чуе това. Източването продължава, дълговете растат и на 21 юли 2006 г. Врачанският окръжен съд обявява „Химко“ в несъстоятелност. Комбинатът, макар и на издъхване, все още диша и през май 2007 г. синдиците решават да го оздравят и прехвърлят активите на специално създаденото „Ново Химко“. На сцената се появява пореден актьор – „Атлала“ – офшорка от Панама (в Централна Америка), която незнайно как е станала собственик на „Ново Химко“. Кой стои за „Атлала“, може само да се гадае, но в края на 2009 г. тя продава „Ново Химко“ на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Малко след това питат Галчев в интервю кои са собствениците на „Атлала“, а той отговаря: „Преговорите за покупката се водеха с Андрей Семерджиев (несменяем изпълнителен директор на „Химко“ през всичките тези години), който имаше генерално пълномощно за продажба на 100% от акциите. Купихме 500 поименни акции по 1 лев.“ Тоест Галчев е придобил комбината за 500 лева! И той, подобно на предишните герои, е  щедър на обещания. Ще осигури 35 млн. евро инвестиции, в момента водел преговори с шест изключително сериозни компании от всички краища на света, очаква през 2012 г. комбинатът да възстанови 100% производството на карбамид, разговарял по въпроса и с премиера Бойко Борисов, който го поощрил. Инвеститори, естествено, не се появяват. Каквото е източено от предприятието, е източено и разпродадено, то наново е обявено във фалит и през ноември 2013 г. се намесват синдици, които трябва да продадат активите му за погасяване на задълженията към кредиторите. От няколко дни насам темата „Химко“ отново излезе на дневен ред, след като се разбра, че фирма свързана с Делян Пеевски е кандидат за закупуване на активите му. Отново замириса на корупция, а какво ще се случи с грохналия гигант на Враца ни предстои да видим. Такава е печалната драма на „Химко“, разиграна безнаказано при управлението на всички основни политически сили в България. Площадката на „Химко“ днес прилича на лунен пейзаж – отвън е отчайваща мизерия, ръждясало, почерняло, грозно, срутено… А хората – някогашните врачански специалисти отдавна ги няма, а и никой в града не мисли, че някой ще налее милиони, за да съживи едно отдавна замряло производство. В материала е използван част от статията на Антон Гицев „Как клаха Химко“, публикувана на 23.03.2015 г. в http://epicenter.bg/

Странна галактика, която почти изцяло е съставена от тъмна материя

Големината на една галактика не се определя само по броя звезди в нея. Световно проучване разкрива, че съдържанието на галактика в съзвездието „Coma“, наречена „Draginfly 44“ е около 99.99% тъмна материя. Масата и е почти колкото на нашия Млечен път, но е с доста по-малко звезди. Ако нямате идея от тъмна материя, нека ви кажем, The post Странна галактика, която почти изцяло е съставена от тъмна материя appeared first on Smart News.

България, която изгубихме

 През 1989 г. индустриалните ни предприятия са били 2593 – т.е., 7,7 пъти повече от тези през 1939 г. – заети лица в 1989 г. – 1 580 000 души, т.е. 15,8 пъти повече от 1939 г. – общата промишлена продукция при индекс 100 за 1939 г., през 1989 г. е 103 пъти повече. – обем на износа през 1989 г. – 16,2 млрд. щ.д. – т.е. 83 пъти повече от 1939 г. – през 1939 г. изнесената промишлена продукция е била само 4,3 %, а суровините 95,7 %, почти изцяло от селското стопанство. През 1989 г. съотношението е обратно: суровини – 4%, промишлени изделия – 96%. – в 1989 г. общият износ на България е бил по-голям от износа на Гърция и Турция, взети заедно. Над 50 % от износа са изделия на машиностроенето и на електрониката. Не е вярно е твърдението, че сме изнасяли промишлени изделия само в източните страни. Ето истината за десетилетието 1981-1990 г. Общата оценка за равнището на индустрията ни към 1990 г. е дадена от ООН. В “Доклада за човешкото развитие – 1995 г.”, на стр. 228, от изследваните 174 страни за индустриални са приети 47 и България е в тази група. Днес картината е плачевна. За по-малко от 20 години индустриалното производство падна под 40 % от производството през 1989 г.! В известния си доклад господата д-р Ран и д-р Ът написаха: “От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции …, което доведе до създаване на вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката… Нашата преценка е, че между 70 и 80 на сто от основните фондове са на съвременно ниво… През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падат над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 хиляди души, от които около 8 хиляди са висококвалифицирани инженери…” Въпреки тази висока оценка на г-дата Ран и Ът, днес всичко това е разрушено, мощностите, специалистите и работниците ги няма! Причините за тази всеобхватна разруха стават все по-ясни. Зад сините и червени мечти за промяна, зад политическите страсти вече се открояват интересите и целите на световните сили, техните методи и действия, използваните пропагандни и дезинформационни ходове. Целта им вече се вижда: да прекроят света в началните десетилетия на настоящия 21 век. Извършва се непознато в човешката история разделение на малцина свърхбогати и на огромна беднота, затъваща в мизерия, във физическо и морално израждане. Вече може да се съзре и мястото, което е определено на България в тази конструкция – да се превърне в държава от колониално-компрадорски тип. Технологията на разрухата е прецизна. Тя включва серия от стратегически удари: срив на пазарите; разпад на стопанското управление; унищожителни удари върху финансовата и банковата системи; разстройство на националната и на регионалните инфраструктури; тотално разрушаване на индустрията и селското стопанство; генерална разправа с българския индустриален интелект. Използва се виртуозна тактика: обществото ни се държи в непрекъснато политическо напрежение, ежедневно се раждат противопоставящи събития, младите се обливат наркотично с екшъни и телевизионни игри, обещаващи бързо забогатяване. Вече 20 години съзиданието е заменено с трошене. Организаторите на това национално цунами сами се уплашиха от ужасяващата гледка. Пръв Луканов изрече думите: „Сега главната опасност е носталгията по миналото”. Това узакони демагогията и фалшификацията и ги утвърди като стил. Резултатите са потресаващи. Катастрофално е намалението на населението ни. При първото преброяване през 1887 г. сме били 3,15 милиона; през 1946 г., след четири войни – 7 милиона, в 1990 г., след „фаталните” 45 години – 8,99 милиона.; в 2006 г. – 7,3 милиона души, а днес на практика сме под 7 млн. Намалението на нацията ни с 2 милиона души само за 25 години, е бедствие, по-голямо от националните катастрофи, сполетели България от Освобождението досега! Срината е подготовката на специалисти. От Освобождението до 1950 г. са придобили висше образование под 40 хиляди българи. През периода 1951-1990 г. завършилите ВУЗ са над 450 хиляди! Много от тях са вече пенсионери, младите са на работа в чужбина, малко останахав родината, повечето от тях не работят по специалността си. В началото на 1990 г. Луканов, Лилов и Младенов нарекоха икономиката ни „катастрофирала”, въпреки че Световната банка определи състоянието й като „криза”, която може да се преодолее. Те проведоха специален пленум за отговорността за “икономическата катастрофа”. Как ли биха нарекли днешното ни състояние? Утре „Тревожно” – това е слабо определение за бъдещето ни. Нито една обществена сила не е показала своето виждане за нашето “утре” и ясни пътища за неговото просветляване. Държавниците на други страни от бившата соцсистема правилно видяха новите световни процеси и предприеха действия съобразени и с тях, и с националните си интереси, и съхраниха индустрията си. Нашите политици не направиха това. Тръгнаха по мъглявини като “кръгли маси”, “демократичен социализъм”, властови пазарлъци и с това сложиха началото на срива ни. – фалшифицираха се основни данни: реалният ни валутен дълг, като се отчетат валутният резерв и външните ни вземания, беше под 5 млрд. щ.д., той бе обявен за 10,5 млрд. щ.д. Даже и при тази невярна цифра, той възлизаше на 227 % от годишния приход. При Унгария това съотношение беше 319 %, а при Полша – 484%. Въпреки по-доброто ни състояние правителството на Луканов обяви “мораториум” на плащанията по дълга – рядко явление в световната практика. – прие се най-дивата програма на приватизация, препоръчана от Ран и Ът. Те написаха: “Докато успешните приватизационни програми включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира… Това предизвикателство … е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила”; – не се привлякоха в приватизацията световни фирми, по чиито лицензи, комплектни доставки и постоянно сътрудничество изградихме стотици заводи. Вместо да се разрушават, много от тях би могло да им се предложат като смесена собственост, както направиха в Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Например: – за електро- и мотокарното ни производство бяха закупени над 10 лицензи за елементи и възли от известни фирми като “Бош”, “Плеси”, “Перкинс”, “Линде”, “Варта”, “Шльойман”. До 1989 г. продадохме в десетки страни над 1,2 милиона електро- и мотокари, част от тях все още са в движение. Заводите ни бяха разрушени, в това време производители от Чехия усвоиха и ни продават тези елементи и възли като резервни части за нашите кари. – имахме над 30 завода и големи цехове за производство на инструменти и матрици. Прецизните машини в тях, работещи с точност до микрон и само в термоконстантни помещения, бяха над 200, може би колкото са в Швейцария, признат световен производител на инструменти. Една 20-килограмова сложна матрица струва колкото лек автомобил. С тях работеха майстори със забележителен опит. В София построихме първия малък инструментален завод със система “Кад–Кам” – директно управление на производствените машини от компютърните инженери, конструктори на инструментите. Когато го видя в действие, известният Максуел предложи да го закупи за крупна сума. Днес този завод е съборен и като сграда. Прецизни машини, струващи 500-800 хиляди щ.д., бяха продадени за по няколко хиляди, главно в Турция, някои даже се дадоха за скрап; – заводът за спиралошевни тръби край Септември, с чиято продукция бе изградена 70% от газовата мрежа на наша територия до 1990 г., бе разрушен до основи, защото технологията му била стара. Днес в Турция се построи завод със същата технология, а ние отпаднахме от списъка на производители на газови тръби. За сведение – два факта. От 13-те аварии с газови тръби у нас до 1990 г. всички са при вносните тръби и нито една от нашите; листовата стомана за тръбите се произвеждаше от “Кремиковци” по оригинална технология, създадена от научноизследователските институти на БАН и на завода; – завод “Ямболен” за полиестерна коприна край Ямбол бе изграден с доставка на технологии и оборудване от световноизвестната “Хьост”, Германия. Той снабдяваше с продукцията си наши заводи, правеше и директен експорт. Сега цеховете му са сринати; – в този списък мога да включа още стотици заводи. Сред тях: Стоманолеярен завод в гр. Раковски, един от най-модерните в Европа – с оборудване от Германия; заводът за фин трикотаж “Яница” в Елхово – с италиански и германски машини; заводът за пасмантерия в Болярово – с машини и модели от Белгия; заводът ветеран за металорежещи машини в София – с уникални цехове; заводът за кондензатори в Кюстендил – с машини от Япония; чугунолеярен завод в Орешака – с техника от Германия; заводът за автобуси “Чавдар” в Ботевград – с лиценз от “Кесборер – Сетра”, Германия, заводът за полупроводници в Ботевград – по лиценз на CSF, Франция; завод за електропреобразователни прибори, Горубляне, – с лицензи от Япония; завод за дизелови двигатели, Варна, – по лиценз на “Перкинс”, Англия. Тези и още много други ходове като “връщане на земята в реални граници”, раздаване на невъзвращаеми банкови кредити, продажба на индустриални мощности на безценица, дори за 1 лев, унищожиха индустрията ни. А сега накъде? Поради безхарактерност и чуждопоклонничество пропуснахме пътя на други страни от бившата соцсистема, саморазрушихме се и сега сме “под дъното”. Остават ни следните възможности: – да продължим по досегашния разрушителен път; – да си въобразим, че по чудо ще възкресим времето преди 1990 г. И в двата случая ще станем ликвидатори на третата българска държава, нещо, което ни се крои отвън. Единственото спасение е да осъзнаем, че пред нас е дълъг път на капиталистическо развитие и че единствено, което можем, и то трудно, е да търсим при него човешки форми на живот на българите. За съжаление, почти ежедневно ни затрупват примери, показващи, че днешните управляващи не са в състояние да постигнат и това. Бих им предложил няколко неща: – откажете се от сляпото чуждопоклонничество. Защитавайте нашите интереси, колкото и да е трудно това! – спрете незабавно ежедневните си препирни и смешни спорове. Те противопоставят нацията и ни водят към самоубийство! – разберете, че държавата е сложно нещо и крайностите са фатални! Тя затова съществува, за да бъде полезна на хората. Съгласието ви, че трябва колкото се може “по-малко държава”, е признание, че тя изобщо не ви е нужна. В човешката история има такива крайни и затова фатални примери. Един крал обяви: “Държавата, това съм аз” и следовникът му бе гилотиниран. Един строй обяви: “Аз съм всичко в държавата” и той рухна! Сегашната крайност – “по-малко държава” – е най-опасна – тя ще ликвидира не само себе си, но и народа! – осъзнайте, че държава без индустрия е само потребител на чужди стоки и това ще я доведе до гибел. Затова работете с всички сили за възраждане на наши производства. Създайте фондове, приемете насърчителни закони, помагайте на млади и инициативни производители. Преди години, при посещения в Турция и Гърция, се учудвах на индустриалната им изостаналост. Сега, особено Турция, ме учудва с мащабите на индустриалното си развитие. Тези страни намират пътища, дори гъвкаво се настаняват със своя индустрия и у нас. – трябва да ви е пределно ясно, че нищо няма да постигнем без индустриален интелект. За 20 години почти го пропиляхте, сгъстихте тягостно атмосферата около ВУЗ и БАН. Незабавно я разведрете и създайте условия за възраждане на висшето образование! – накрая няколко думи към новите индустриалци. Зная за трудностите, при които крепите производството си. За да ги преодолявате по-успешно, обединете се от общ идеал: да създавате нова индустриална България. Това налага да намерите точната пропорция между своите и националните интереси! Източник: www.novazora.ne 

Мит или истина са златните мини на България

 Българският народ може да се откъсне от оковите на бедността, ако държавата погледне сериозно на полезните изкопаеми, намиращи се на наша територия. Това послание отправят двама известни български геолози – проф. Детелин Дачев и ст.н.с. I ст. Вълко Гергелчев. На база многогодишни проучвания Гергелчев твърди, че в недрата на България се крият огромни залежи от злато – много по-големи от всичко, което сме си представяли досега. Анализирайки сателитни снимки Дачев от своя страна счита, че залежите от природен газ и нефт в Черно море могат да се окажат вторите най-големи в Европа, съпоставими с норвежките. Дотук с добрите новини. Двамата геолози са на мнение, че полезните изкопаеми на България днес се разграбват от чуждестранни компании, а избраната държавна политика на концесии не съответства на интересите на българския народ. Страната ни следвало сама да разработва подземните си богатства, а печалбите от тази дейност да се използват за увеличаване на пенсии и заплати. Разбира се, за да стане това възможно, на първо място е нужна сериозна промяна в законовата ни база – тоест политически консенсус. Необходими са и сериозни държавни инвестиции за проучване и експлоатация. Казано накратко, за да се възползваме от природните си богатства държавната икономическа политика трябва да се завърти на 180 градуса. Учените подчертават, че споделят откритията си не за да укоряват правителствената политика, а за да помогнат на правителството да намери изход от икономическата криза. Предложението им за държавен контрол на стратегическите ресурси, макар и практика в страни като Бразилия и Франция, противоречи на българския икономически модел през последните 15 години. То звучи непривично в уши, свикнали да чуват, че държавата е лош стопанин и чуждестранният инвеститор е благодетел. Но в същото време обещанията са внушителни: според Гергелчев златните залежи в България като стойност надхвърлят 1 000 милиарда лева. Затова най-малкото си заслужава да се замислим: какво става с българските полезни изкопаеми? Каква е стратегията на държавата за тях? Колко злато има в България   По време на социализма българските подземни богатства са подценявани заради концепцията за национална специализация в рамките на СИВ, както и поради използваната несъвършена методика за оценка. Специално златото се третира като секретен въпрос; това днес продължава да пречи на обществото да си състави картина за златното ни богатство. Междувременно наследената тайнственост улеснява получаването на апетитни концесии на безценица. Според Гергелчев, който е завеждал Секция „Благородни метали” в закрития при правителството на Иван Костов Институт по полезни изкопаеми, в България има 13 хил. тона злато. Нека си представим това количество: борсовата цена на една тройунция злато на 13.09.2012 г. е около 1735 долара. Килограм злато струва около 56 хил. долара. Съответно 13 хил. тона злато струват 1.1 трилиона лева по курс на деня. На настоящото си равнище цялата българска икономика би произвела подобна сума след 15 години. Горното заключение е достатъчно красноречиво, за да няма нужда да пресмятаме борсовата стойност и на съдържащите се според Гергелчев само в Западния Балкан 340 хил. тона сребро. Всъщност прогнозите на учения за скритото под земята злато са още по-големи: новите геоложки разкрития според него вече говорят за наличието на 20 хил. тона у нас. Това е само жилно злато, а не разсейки. Че България е златоносна страна напоследък се говори доста често. Най-новата публикация от 2012 г., посветена на златните ресурси на България, е на проф. Илия Балтов и доц. Иван Дончев. Обобщавайки резултатите от експлоатираните и перспективните находища, авторите стигат до числото 442 тона злато и 3930 тона сребро. Сред индустрията се е наложило мнението, че общите златни запаси на страната са 500 тона. Това е внушително количество – и все пак то е 40 пъти по-малко от оценката на Гергелчев. Кой е правият? Ще отговори времето и специализираната дискусия. Редно е да се отбележи, че изданието на Балтов и Дончев е финансирано от българската минна индустрия, която няма интерес в населението да се формират прекалено високи очаквания. Тя няма интерес да си припомняме и Конституцията: полезните изкопаеми са собственост на държавата. Акционерно дружество „България“ Преди 1944 г. германците са разработвали четири златни мини в Родопите, посочва Гергелчев. Като се позовава на мемоари за онова време, геологът отбелязва, че само среброто от едната мина било достатъчно да се покрият разходите по добива; останалият метал бил чиста печалба. Дори при по-ниските оценки на Балтов и Дончев се вижда, че златодобивът е твърде привлекателен бизнес: при сегашните борсови цени на метала от българско злато и сребро в следващите 30 до 50 години според авторите могат да се очакват 22 млрд. долара приходи. Разходите по добива са изчислени на 8 млрд. долара.   Челопеч – 1200 кг злато годишно през 70-те години Днес в минния бизнес се приема за верую, че държавата не трябва да организира мащабен добивен проект сама. Главният геолог на „Болкан Минерал енд Майнинг” инж. Данко Желев посочва: „Без чужди инвестиции държавата няма възможност да работи подземни богатства.” Според геолога държавата няма работа да влага пари в рискови проекти. Желев дава пример с инвестираните от компанията 8.1 млн. долара за проучване на 20 площи, в повечето от които не е намерено почти нищо. Действително, рисковото финансиране не е типична дейност за днешната българска държава, но в интерес на истината посочената сума от 8.1 млн. долара на фона на държавния бюджет е незначителна. Нещо повече – България има традиции, или поне доскоро е имала, в разработката на полезни изкопаеми. Инж. Огнян Кованджийски, един от първите директори на златния рудник в Челопеч, си спомня: „В периода 1960 – 1990 г. правителството инвестираше годишно между 130 и 150 млн. долара в проучвания за полезни изкопаеми: както на рудни, така и на нефт и газ”. Общо в епохата на социализма в геоложки проучвания са вложени 5 млрд. долара. Именно тези народни пари позволиха на страната ни да създаде минна индустрия, в която беше предвидено да работят до 300 хил. души. Отрасълът беше приватизиран и заетостта драстично спадна. „През последните 20 години младите ‘технократи’ не построиха никакви индустриални мощности, а напротив, разрушават ги с тъпия лозунг, че са наследство от комунизма” ,  възмущава се проф. Дачев. Той все пак има план как да се сдобием с техника и ресурси. Парите за превръщането на България в златна мина могат да се намерят в хвостохранилищата: в остатъчния продукт след извличането на металите от рудата. Ще помогне и отколешната грешка на българската минна индустрия да третира поликомпонентните руди като монокомпонентни. Само в стария хвост на Челопеч според Гергелчев има метали на стойност 7.75 млрд. лв. Милиарди се крият и в хвоста на Кремиковци и Медет. Що се касае до техниката и технологиите, решението според двамата учени е в създаването на Национална геоложка агенция, която да възроди високото ниво на българската геология.   Безценно бунище Какво получава България от все по-ясно очертаващия се факт, че е страна, богата на природни ресурси? През последните години от концесионни такси в бюджета влизат около 50 млн. лв. годишно, което е приблизително 0.2% от държавните приходи. През 2010 г. най-голямата златна мина в Европа – в Челопеч, собственост на канадската „Дънди Прешъс Металс”, плати такса 6.6 млн. лв. Наистина, според Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения” в компанията, публичните ползи многократно надхвърлят концесионната такса. Паричният поток към държавата включва и корпоративен данък, данък върху доходите на заетите, социални и здравни осигуровки – в допълнение към милионите, давани за околна среда и социални програми.   В рудата – още 40 ценни метала, които концесионерът може да извлича без такса Аргументите на минната индустрия са солидни: инвестициите са големи и рискови, а пазарът на метали е силно цикличен, така че размерът на концесионната такса е нормален. Но обективността изисква да отчетем, че в момента цените са рекордни, което не се отразява в ръст на публичните приходи от подземни богатства. Минните компании също така далеч не винаги са толкова добри стопани, колкото обичат да изтъкват. Да вземем отново за пример рудата от Челопеч. „Дънди” твърди, че извлича от нея само злато и мед и съответно плаща концесионна такса само за тези метали. Дори да е така, налице е сериозна загуба за обществото. Разчети за съдържанието на компонентите в рудата, правени преди приватизацията, показват, че годишният добив на 1.1 млн. т. руда освен 5.25 тона злато и близо 17 хил. тона мед съдържа почти 12 хил. тона цинк и над 6 хил. тона олово, които не се таксуват. Обобщените от Гергелчев данни говорят и за 88 тона германий (при концентрация 80 гр./тон) – метал с важно приложение в оптиката и електрониката. В света германият обикновено се извлича при разработване на находища на сребро, олово и мед – но не и у нас. Основен производител на метала е Китай. Китайската суровинна политика вдигна цените до над 1600 долара на килограм. Следователно с отработената руда на Челопеч (евентуално) се изхвърлят над 140 млн. долара само под формата на германий. Губят се също и значителни количества платина, паладий, галий и редица други елементи, твърди геологът. Борсовата стойност на нетаксуваните компоненти в рудата е почти съпоставима с тази на основните. Както може да се очаква, „Дънди Прешъс Металс” има различна информация за елементите в полиметалната руда. Например съдържанието на германий според фирмата е не 80, а между 6.7 и 9.3 грама на тон. В официално писмо до Минно – геоложката камара от 2008 г. компанията заявява, че „няма абсолютно никаква възможност за обогатяването и извличането на никой от тези елементи под формата на минерален продукт с физически процес на обогатяване” – т.е. без използването на цианидна технология. Офертата на Мефистофел     Така стигаме до въпрос, който явно е убягнал на геолозите, повдигнали дискусията за количеството и собствеността на природните богатства на България. Каква е цената – социална, екологична, икономическа – на превръщането на България в златна мина? Балтов и Дончев твърдят, че увеличаването на златодобива в България е уместно само с цианидни технологии. Но историята на златодобива в Румъния, а и в американския щат Монтана показва, че последиците от масовото използване на цианиди в мините могат да бъдат пагубни за здравето и околната среда. Решението е действително стратегическо, но не трябва да очакваме България да продължи да се радва на всички предимства на туризма и земеделието, ако се превърне в цианидна площадка, от която, по сметките на проф. Гергелчев, годишно ще добиваме 50 тона злато. В тази връзка екологът Даниел Попов отбелязва: „Златица бе един от основните региони за едър рогат добитък в страната, преди добивът на мед и злато там стихийно да се разрасне. Не е „и – и”, а „или – или”.  „На всеки липсва нещо, то се знае. България от злато се нуждае” , да перифразираме Гьоте. Надали е случайно, че великият писател слага тези думи тъкмо в устата на Мефистофел, който във втората част на „Фауст” омагьосва младия император: „Ще имаш злато, колкото желаеш”. В момент на икономическа депресия съблазнително е да повярваш, че ще станеш богат за миг, без тежък труд – само да се наведеш и да вземеш „всичко, дето без хазаин лежи заровено в земята.” Но както е казал народът, не всичко, което блести, е злато. И не всичко, което е злато, е богатство.   Асарел Медет, Челопеч, Елаците Мед – пари срещу отрова Всъщност със сегашния модел на предимно чуждестранна собственост на мините увеличаването на златодобива няма да има особен ефект върху жизнения стандарт в България. Нито пък концесиите за добив на газ в Черно море ще намалят по-значително цената на горивата – нещо, което демонстрира съседна Румъния. Напротив, България ще затвърди очертаващата й се роля на ресурсен придатък на Европа. За производство на високотехнологични продукти от благородните и редкоземните ни метали дори не става дума; перспективите ни са само за по-голям износ на концентрат. Дори да е прав проф. Гергелчев когато твърди, че в България може да се крият до една трета от златните залежи на Европа, тъй като тук се пресичат два от големите златоносни пояси, формиращи „златен триъгълник”, това в крайна сметка може да се окаже национално проклятие. Известна теория в икономиката е „холандската болест”, според която страните с изобилни природни ресурси се „разболяват” от корупция, липса на иновации, разхищения. Стратегически ресурс или борсова стока И за това има лек, според Дачев и Гергелчев: да се издейства специална законова база за охрана на стратегическите ресурси на България. Златото и природният газ , както и редкоземните елементи, следва да се обявят за стратегически полезни изкопаеми и добивът им да се превърне в национален приоритет. Тази мащабна визия, която включва учредяване на силна национална геологическа агенция, в момента рязко контрастира с „дирекцийката” в МИЕТ. Но залогът според геолозите си заслужава усилията – стотици тонове злато и милиарди кубични метри природен газ. Алекс Нестор е повече от скептичен: държавата чисто и просто е лош стопанин. Когато в средата на миналия век започва разработването на рудника в Челопеч, хвостохранилище няма; целият отпаден продукт от мината е изливан в реката. А тогавашният металургичен комбинат „Георги Дамянов” изхвърля през комина си арсен в най-отровната му форма. Държавата е отговорна за тежките екологични поражения в този регион. „Ако погледнете сега „Аурубис”, „Челопеч”, „Елаците” – ние работим за възстановяване на околната среда. Ние гледаме на минния бизнес балансирано, да има баланс между индустрия и природа. Минната индустрия през последните 20 години не е това, което е била преди”,твърди Нестор. Сега минните компании са „отговорни корпоративни граждани на България”.   Рудник Медет през 80-те – тотален държавен контрол върху добива И все пак: макар че природните изкопаеми са държавно богатство, приходите от тях са приватизирани. Населението и бюджетът по никакъв начин не усещат рекордните цени на суровините. А развитието на минната индустрия в България подозрително прилича на сценария, описван от противниците на неолиберализма: първата задача на всяко неолиберално управление е подземните богатства на „завладяната” страна да бъдат предоставени на конкретни сътрудничещи фамилии. Следват комуналните услуги – електричество, ВиК, комуникации, железници. Жителите на уж демократичните държави в крайна сметка стават заложници на Големия капитал, намерил удачна нова форма на колониалните си стремежи. Природните ресурси и по-специално редките елементи, за които България днес не получава нито стотинка, с времето ще стават все по-важни и оскъдни. Трябва да се съгласим, че държавата нехае, когато те се изхвърлят като отпадък; тя няма стратегически подход към тях. Налага се и заключението, че сегашната форма на концесиониране не защитава в достатъчна степен обществения интерес. Автори:  Димитър Събев и Сърнела Воденичарова

Германски журналист за Борисов: Мъж като дърво, но с плитки корени

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятам, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".      

Германски журналист със заинтригуващ материал-партрет на Борисов

Да приемем, че е било картофена нива. Разбира се, може и да е било стърнище или угар, кой би се интересувал след толкова години? Във всеки случай през есента на 1944 г. водят дядо му на нивата и го пребиват до смърт. Удрят комунистите, или поне те така се наричат. Човека, когото убиват, е монархист или поне те го наричат така. Бойко Борисов, министър-председателят на България, често е разказвал историята за родителя на своя родител. Който иска да разбере Борисов, трябва да помисли за тази нива през 1944 г. Който иска да го разбере погрешно - също. Бойко Борисов е мъж като дърво. С плитки корени обаче, казват враговете му, като например Стефан Колев - икономист, израснал в София, но напуснал България преди години. Както още стотици хиляди негови сънародници след рухването на комунизма през 1990 г. и той не харесва Борисов. "Този мъж символизира повече от всеки друг историята на прехода, грозното лице на тези 26 години", посочва Колев. Борисов правел само политика на символите, която обаче едва се превръщала в дела. "Той няма почти никакви ценности" - обобщава Колев. И допълва: "Само едно огромно его. Затова действа по западен маниер и се наслаждава, когато във Вашингтон, Брюксел или Берлин го похвалят или потупат по рамото заради това." Много от образованите, успешни и емигрирали българи, които все още наблюдават страната си само отдалеч, не понасят Борисов. Мнозина имат високи изисквания към политика, когото биха могли да харесат. Те искат безгрешен рицар, който да говори пет езика. Човек, който да идва от дом, в който картини на Гейнсборог висят по стените и се свири Шопен. Колев обаче иска поне отчасти почтен човек - но казва, че Борисов не е такъв: "Този човек е от хората, които пет пари не дават за образованието, а вместо това се облягат на правото на по-силния и на властта на старите мрежи." Много българи мислят като Колев. Още повече са обаче онези, които не мислят като него. Борисов управлява от 2009 г., с едно кратко прекъсване. Той е единственият български министър-председател от промените преди 25 г. насам, комуто българите дават втори мандат. Всички предишни правителствени ръководители те свалят от поста им най-късно след четири години с ругатни и обиди. Ако Борисов наистина е такъв, какъвто го описва Колев, какво говори това за България и българите? Може би Борисов сам дава най-добрия отговор, когато веднъж казва на сънародниците си: "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме"? Или пък министър-председателят на най-бедната страна-членка на ЕС е съвсем различен от това, което си представят най-богатите й граждани? Истината не е някъде по средата, а малко вдясно от нея. Защото е ясно: няма правителствен ръководител в Европа с толкова пъстра биография като Бойко Борисов – а него го открива ХСС [Християнсоциален съюз на Бавария - б.р.]. За да се обясни това, трябва да се разкаже малко повече. Да започнем с формалностите: Бойко Борисов е роден през 1959 г. в софийско предградие. Той е будно дете, но е изключено да следва висше образование. Много години по-късно, когато комунизмът отдавна е разгромен, Борисов държи документи от ДС. Там пише, че е внук на "враг на народа", а с червено е подчертано: "Не може да заема ръководна позиция." Борисов става пожарникар като баща си, а ако комунизмът се беше задържал, би се пенсионирал с удоволствие като пожарникар. Вместо това настъпва 1990 г. Старите порядки вече не важат, нито пък старите страхове. За едни нищо вече не е възможно, за други е възможно всичко. Към последните принадлежи и Бойко Борисов. В по-отдавнашни времена практикува силови спортове и карате. Когато през 90-те години посткомунистическият бандитски капитализъм възниква в България с всичките си кървави борби за разпределение на влияние, Борисов основава фирмата за частна охрана и сигурност "Ипон-1 ООД". Контактите му в средите на силовите спортове му помагат. С падането на комунизма в България се прекратява и държавната издръжка за спортистите. Българските борци, щангисти и боксьори, спечелили много медали на олимпийски игри, трябва да си потърсят ново препитание. "Ипон-1 ООД" им предлага възможност. Това, че Борисов е бил и треньор на българския национален отбор по карате, прави по-лесно набирането на персонал, добър е в ударите. "Ипон-1 ООД" дава прехрана на стотици сътрудници и рекламира дейността си с флотилия бронирани автомобили. С добър оръжеен арсенал и телохранители, които провеждат ежеседмични учения по стрелба. Фирмата се представя като "дискретен партньор", за "преодоляване на рисковите фактори, които са последица от нормалното функциониране на Вашия професионален и личен живот." В София се говори, че "Ипон" придобива умения и в бизнеса със събиране на дългове. Хората, които разказват това обаче, когато бъдат попитани, не казват онова, което смятам, че знаят. Който обаче някога е заставал пред Борисов или е стискал ръката му, може да предположи, че е за предпочитане да не дължи пари на този човек или неговите клиенти. Доказано е, че фирмата на Борисов тогава поддържа най-добри контакти в дълбоко пропитото от корупция българско Вътрешно министерство и получава оттам изгодни поръчки. Така Борисов става телохранител на сваления български диктатор Тодор Живков - човека, който управлява България по времето на Брежнев и Горбачов и който с железен юмрук превръща страната в най-предан васал на Москва редом с ГДР. Несъмнено Борисов е повече пазач на Живков, отколкото негов телохранител, тъй като масовият убиец се изправя пред съда през последните години от живота си и е поставен под домашен арест. Борисов лично поема транспорта на Живков до централния затвор, където се провеждат разпитите. Днес казва, че е искал да погледне в очите мъжа, убил дядо му. Ако това, което разказва Борисов, е истина, Живков му говорел на "ти" и му казал: "Жалко, че не те познавах тогава. Под "тогава" се има предвид времето, когато Живков властва над живота на българите. Когато обаче Борисов го води на разпит, от Живков е останала само една черупка. "Той отново се беше превърнал в човек" - казва Борисов. Тогава научил много за властта и нейната преходност. Следващият важен клиент, чийто живот пази Борисов, е героят на един от най-необичайните епизоди в българската история: през 2001 г. Симеон Сакскобургготски, някогашният български цар Симеон II, от рода Сакс-Кобург и Гота, се връща след десетилетно изгнание. Той основава партия, която за седмици се превръща в най-харесваната в страната. С пъстрото по състав "Национално движение Симеон II" – НДСВ, царят печели следващите парламентарни избори и става министър-председател. Борисов е телохранител на Симеон по време на предизборната кампания и привлича интереса му към себе си. След победата на изборите новият ръководител на правителството назначава телохранителя си на поста "Главен секретар на Министерството на вътрешните работи". Борисов де факто започва да изпълнява длъжността Министър на вътрешните работи. В това време се издига и като национална знаменитост. Борисов, гениален в поставянето си на публичната сцена, разбира законите на съвременния медиен свят, както не ги разбира никой български политик преди него. Той кара сам служебната си кола и се държи като главен "ловец на мафиоти" в страната. Всеки път, когато се случи поръчково убийство, Борисов бързо пристига на местопрестъплението и говори, винаги съпровождан от оператори, за борбата срещу организираната престъпност, която вече трябва да се води по правилния начин. При това може да гледа свирепо към камерите, като Юл Бринър във "Великолепната седморка" [американски уестърн от 1960 г.], любимия му филм. Тогава почти не се забелязва, че думите на Борисов не са съразмерни на успехите му в борбата с организираната престъпност и серията от останали неразкрити поръчкови убийства достига връхната си точка тъкмо по времето, когато той е отговорен за разкриването им. Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация "Ханс Зайдел" е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Както и политическите фондации на други германски партии, фондация "Ханс Зайдел" непрекъснато търси партньори, с които ХСС може да работи. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става. Щом Борисов поема поста във вътрешното министерство, бива поканен в Бавария. Програмата е наситена: баварско гостоприемство, обучение във фитнес помещенията на специалните командоси към полицията, посещения на специализирани отряди с кучета (Борисов обича немски овчарки), пробно каране на БМВ със скорост 200 километра в час по аутобан (обича и автомобили). Борисов е смаян. Разговорите с някогашния вътрешен министър на Бавария Гюнтер Бекщайн протичат добре, както и тези с криминалната служба на провинцията. Там разказват на Борисов как Бавария подхожда към контрабандата на наркотици и фалшификаторите на пари. Един участник [в срещите на Борисов – б.р.] си спомня: "Борисов каза: "От това имаме нужда и ние"." Действително следват резултати в борбата срещу организираната престъпност и в България. Специално подразделение, създадено от Борисов, залавя група, фалшифицираща пари, която удобно е разположила базата си на третия етаж в пловдивската полиция. Българите обичат Борисов все повече. Вътрешният министър отдавна е в сянката му, но той иска още. На кметските избори в София през януари 2005 г. се явява като независим кандидат и нанася тежък удар на кандидатите от установените партии - почти 70% от избирателите в единствения град на България с население над един милион души гласуват за него. Фондация "Ханс Зайдел" му препоръчва да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението "Граждани за европейско развитие на България", накратко "ГЕРБ". Фондация "Ханс Зайдел" подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация "Ханс Зайдел" в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов - министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен. Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни - и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германската канцлерка. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел. Има добро основание да го прави, тъй като България е в сходна ситуация с Гърция. Борисов знае: ако в Европа надделее курсът на унгарския министър-председател Виктор Орбан, който издига стени и прегради, като страна, граничеща с Турция, България няма шанс. Затова той в никакъв случай не иска конфронтация с Анкара. Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото се срещна в двореца Долмабахче - и с това стана първият шеф на правителство на страна членка на ЕС, [който посещава Турция – б.р.] след опита за преврат от 15 юли. След разговора Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма. Каза, че залага на дипломацията. "Защото, ако този конфликт не се реши с дипломация, войната е неизбежна".