01.12.2016

Резултати от търсенето

1 година от кървавото нападение в Париж

Франция почитат днес паметта на жертвите на атентатите, извършени във френската столица преди една година и отнели живота на 130 души. В столицата ще бъдат организирани няколко възпоменателни церемонии в близост до седемте места, поразени преди година от атентаторите. В близост до „Стад дьо Франс”, заведенията „Карийон”, „Бон биер”, „Контоар Волтер”, „Пти Камбодж”, „Бел екип” и концертната зала „Батаклан” ще бъдат открити паметни плочи. Там ще се съберат политици, представители на властите, близки на убитите, оцелели от нападенията, парижани и туристи. В проявите ще се включат френският президент Франсоа Оланд и кметът на Париж Ан Идалго, съобщава Нова телевизия. Възпоменателните церемонии ще започнат в 9 ч. Първата ще е пред „Стад дьо Франс”. Там трима джихадисти на 13 ноември вечерта преди година убиха един човек, като задействаха колани с експлозиви. Това стана, докато на стадиона имаше многохилядна публика, гледаща мач. Ще последват възпоменания край шестте заведения, нападнати от друга група джихадисти на 13 ноември миналата година. В тези нападения загинаха 39 души, посетители или членове на персонала на атакуваните заведения. Последната възпоменателна церемония ще бъде пред концертната зала „Батаклан”, където на 13 ноември преди година трима джихадисти с автомати и пояси с експлозиви нахлуха по време на концерт на американската рокбанда „Ийгъл ъв дет метъл” и избиха 90 души, а после държаха много други хора няколко часа за заложници. В церемонията при „Батаклан”, която ще започне в 12:30 ч. местно време, освен оцелели и близки на убитите, ще присъстват и членовете на „Ийгъл ъв дет метъл”. След края на тази церемония пред сградата на кметството на 11-и парижки район, в който се намират част от обектите, превърнали се преди година в мишена на терористите, ще бъдат пуснати балони в небето, символизиращи душите на убитите. Проявата е по инициатива на асоциация „Живот за Париж". Вечерта друга асоциация „Винаги Париж" организира пускане на светещи фенери в небето на столицата. В катедралата „Нотр Дам” пък архиепископът на Париж кардинал Андре Вен-Троа ще отслужи привечер специална меса в памет на убитите. Освен тези официални прояви се очаква да има и много частни възпоминания. Инициатива в социалните мрежи призовава жителите на Париж да поставят привечер по една запалена свещ на прозорците си в памет на загиналите. Година след атентатите Франция живее в режим на извънредно положение, със затегнати закони за борба с тероризма, а мерките за сигурност са завишени.  Разследването на координираните атаки, извършени от три групи отряди от по трима души, показа, че в тях са участвали петима френски граждани /Ибрахим Абдеслам, Исмаел Омар Мостефаи, Сами Амимур, Фуед Мохамед Агад и Билал Хадфи/, които са се радикализирали. Някои от тях са били в Сирия и са били в полезрението на специалните сили, други са били осъждани за различни дребни престъпления в миналото. Сред нападателите е имало и двама белгийско-марокански граждани /Абделхамид Абауд и Шакиб Акру/, които са пребивавали в Сирия, както и двама иракски граждани /идентифицирани като Укашах ал Ираки и Али Ал Ираки/, притежатели на фалшиви сирийски документи за самоличност, влели се в потока от бежанци, преминали през гръцките егейски острови, континентална Гърция, Балканския миграционен път и озовали се в Западна Европа. Всичките нападатели, извършили атаките в Париж, загинаха още на 13 ноември или бяха ликвидирани при специална операция пет дни по-късно в Сен Дени, северно от Париж. Оцеля единствено Салах Абдеслам, французин и брат на един от атентаторите, за когото разследващите предполагат, че е бил или атентатор, отказал се от мисията си, или фигура с ключова логистична роля. Той беше заловен едва през март в Брюксел след четиримесечно бягство и предаден на френските власти в края на април. Оттогава той е разпитван четири пъти от съдия, но така и не проговори за ролята си в атентатите. Почти половин година след нападенията в Париж, в края на март в Брюксел бяха извършени координирани атентати на летище „Завентем” и на метростанция „Маблеек”. Разследването на тези нападения показа, че атентаторите и съучастниците им имат нещо общо и с хората, извършили атентатите в Париж. Всичко това извади наяве сложна плетеница от връзки между радикализирани лица във Франция и Белгия, свързани с хора от ИДИЛ в Сирия и Ирак. За Абделхамид Абауд, смятан от разследващите за основен координатор на парижките нападения, се появиха информации, че е заемал отговорен пост в звеното от чужди терористи на ИДИЛ и че е успявал да се движи необезпокояван из Европа, въпреки че е бил смятан за подозрителен. Въпреки затегнатите мерки за сигурност във Франция в годината след парижките атаки в страната бяха извършени още няколко атентата.  На 13 юни в Манянвил край Париж радикализиран мъж, врекъл се във вярност на ИДИЛ, уби полицай и неговата приятелка в жилището им и държа тригодишното им дете в плен. Той беше ликвидиран при щурм на специалните сили.  Вечерта на 14 юли тунизиец, пребиваващ в Ница, вряза камион в множество, празнуващо на крайбрежната градска улица френския национален празник. Загинаха 84 души. 36 часа по-късно ИДИЛ пое отговорност за нападението. На 26 юли в края на сутрешната меса в църквата в Сент-Етиен-дю-Рувре близо до Руан двама радикализирани 19-годишни нападнаха 86-годишния свещеник Жак Амел и му прерязаха гърлото. Те раниха тежко молеща се в църквата жена и държаха монахини и посетители на църквата няколко часа за заложници. Накрая бяха ликвидирани при операция на специалните сили. ИДИЛ също пое отговорност за нападението.     

Навършва се 1 година от кървавия атентат в Париж

Франция почитат днес паметта на жертвите на атентатите, извършени във френската столица преди една година и отнели живота на 130 души. В столицата ще бъдат организирани няколко възпоменателни церемонии в близост до седемте места, поразени преди година от атентаторите. В близост до „Стад дьо Франс”, заведенията „Карийон”, „Бон биер”, „Контоар Волтер”, „Пти Камбодж”, „Бел екип” и концертната зала „Батаклан” ще бъдат открити паметни плочи. Там ще се съберат политици, представители на властите, близки на убитите, оцелели от нападенията, парижани и туристи. В проявите ще се включат френският президент Франсоа Оланд и кметът на Париж Ан Идалго, съобщава Нова телевизия. Възпоменателните церемонии ще започнат в 9 ч. Първата ще е пред „Стад дьо Франс”. Там трима джихадисти на 13 ноември вечерта преди година убиха един човек, като задействаха колани с експлозиви. Това стана, докато на стадиона имаше многохилядна публика, гледаща мач. Ще последват възпоменания край шестте заведения, нападнати от друга група джихадисти на 13 ноември миналата година. В тези нападения загинаха 39 души, посетители или членове на персонала на атакуваните заведения. Последната възпоменателна церемония ще бъде пред концертната зала „Батаклан”, където на 13 ноември преди година трима джихадисти с автомати и пояси с експлозиви нахлуха по време на концерт на американската рокбанда „Ийгъл ъв дет метъл” и избиха 90 души, а после държаха много други хора няколко часа за заложници. В церемонията при „Батаклан”, която ще започне в 12:30 ч. местно време, освен оцелели и близки на убитите, ще присъстват и членовете на „Ийгъл ъв дет метъл”. След края на тази церемония пред сградата на кметството на 11-и парижки район, в който се намират част от обектите, превърнали се преди година в мишена на терористите, ще бъдат пуснати балони в небето, символизиращи душите на убитите. Проявата е по инициатива на асоциация „Живот за Париж". Вечерта друга асоциация „Винаги Париж" организира пускане на светещи фенери в небето на столицата. В катедралата „Нотр Дам” пък архиепископът на Париж кардинал Андре Вен-Троа ще отслужи привечер специална меса в памет на убитите. Освен тези официални прояви се очаква да има и много частни възпоминания. Инициатива в социалните мрежи призовава жителите на Париж да поставят привечер по една запалена свещ на прозорците си в памет на загиналите. Година след атентатите Франция живее в режим на извънредно положение, със затегнати закони за борба с тероризма, а мерките за сигурност са завишени.  Разследването на координираните атаки, извършени от три групи отряди от по трима души, показа, че в тях са участвали петима френски граждани /Ибрахим Абдеслам, Исмаел Омар Мостефаи, Сами Амимур, Фуед Мохамед Агад и Билал Хадфи/, които са се радикализирали. Някои от тях са били в Сирия и са били в полезрението на специалните сили, други са били осъждани за различни дребни престъпления в миналото. Сред нападателите е имало и двама белгийско-марокански граждани /Абделхамид Абауд и Шакиб Акру/, които са пребивавали в Сирия, както и двама иракски граждани /идентифицирани като Укашах ал Ираки и Али Ал Ираки/, притежатели на фалшиви сирийски документи за самоличност, влели се в потока от бежанци, преминали през гръцките егейски острови, континентална Гърция, Балканския миграционен път и озовали се в Западна Европа. Всичките нападатели, извършили атаките в Париж, загинаха още на 13 ноември или бяха ликвидирани при специална операция пет дни по-късно в Сен Дени, северно от Париж. Оцеля единствено Салах Абдеслам, французин и брат на един от атентаторите, за когото разследващите предполагат, че е бил или атентатор, отказал се от мисията си, или фигура с ключова логистична роля. Той беше заловен едва през март в Брюксел след четиримесечно бягство и предаден на френските власти в края на април. Оттогава той е разпитван четири пъти от съдия, но така и не проговори за ролята си в атентатите. Почти половин година след нападенията в Париж, в края на март в Брюксел бяха извършени координирани атентати на летище „Завентем” и на метростанция „Маблеек”. Разследването на тези нападения показа, че атентаторите и съучастниците им имат нещо общо и с хората, извършили атентатите в Париж. Всичко това извади наяве сложна плетеница от връзки между радикализирани лица във Франция и Белгия, свързани с хора от ИДИЛ в Сирия и Ирак. За Абделхамид Абауд, смятан от разследващите за основен координатор на парижките нападения, се появиха информации, че е заемал отговорен пост в звеното от чужди терористи на ИДИЛ и че е успявал да се движи необезпокояван из Европа, въпреки че е бил смятан за подозрителен. Въпреки затегнатите мерки за сигурност във Франция в годината след парижките атаки в страната бяха извършени още няколко атентата.  На 13 юни в Манянвил край Париж радикализиран мъж, врекъл се във вярност на ИДИЛ, уби полицай и неговата приятелка в жилището им и държа тригодишното им дете в плен. Той беше ликвидиран при щурм на специалните сили.  Вечерта на 14 юли тунизиец, пребиваващ в Ница, вряза камион в множество, празнуващо на крайбрежната градска улица френския национален празник. Загинаха 84 души. 36 часа по-късно ИДИЛ пое отговорност за нападението. На 26 юли в края на сутрешната меса в църквата в Сент-Етиен-дю-Рувре близо до Руан двама радикализирани 19-годишни нападнаха 86-годишния свещеник Жак Амел и му прерязаха гърлото. Те раниха тежко молеща се в църквата жена и държаха монахини и посетители на църквата няколко часа за заложници. Накрая бяха ликвидирани при операция на специалните сили. ИДИЛ също пое отговорност за нападението.     

Музикално приключение в „градините на Испания“ предлага Софийската филхармония

Музиката на Испания в цялото ѝ великолепие през призмата на двама испанци и на двама руснаци – това е изкушението за този четвъртък. На диригентския пулт пред оркестъра ще застане младият Константин Илиевски, възпитаник на Музикалното училище в София и на Консерваторията в Братислава. Солистите са двама – китаристът Цветан Недялков (закъде без концерта за китара Аранхуес в една испанска програма), преподавател в Националната музикална академия, изключително популярен от телевизионния екран, той е не само един от най-виртуозните китаристи в България, но и един от най-многостранните – той свири и прави аранжименти в сферата на джаза, поп-музиката, песните за деца, филмовата и класическата музика; и младият пианист Иван Керековски, носител на редица награди, участва в много майсторски класове по света и е работил с Бруно Канино, Паул Бадура-Шкода, Емил Наумов, квартет "Талих", "Ансамбъл Модерн", Маркус Щокхаузен, Мено ван Делфт. Учи в Кралската Консерватория в Брюксел при Боян Воденичаров като след завършването на бакалавърската си степен през 2012 г., печели престижната белгийска стипендия "Вокасио" сред 300 кандидати . и това му позволява да завърши и магистратурата си. В момента живее и работи в София като пианист на свободна практика. Програмата е шеметно-красива и страстна, започва с „бащата на руската класическа музика“ Михаил Глинка, който на даден етап от живота си започва да обикаля Европа и да търси „радостта от живота“ и покрай него да усъвършенства композиторките си умения. Отива в Италия, където се запознава с Белини и Доницети, както Менделсон и Берлиоз, след това за Берлин, връща се в Русия, пише две значими опери („Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“) и разочарован от хладния прием на втората, отово заминава  - за Париж,а после за Испания, където прекарва известно време, изучавайки колорита на испанската музика. По-късно се връща към спомените си, към ароматите на Испания, пишейки втората си увертюра „Лятна нощ в Мадрид“. След това концертът продължава с може и най-известния инструментален концерт на 20 век, написан от Хоакин Родриго, изпански композитор, чийто живот е изпълнен с перипетии и обрати - едва 3-годишен, той ослепява, но това не пречи на уроците му музика в родната му Валенсия. През 1921 е приет в Скола Канторум в Париж, където негов учител е Пол Дюка. Именно в Париж Хоакин Родриго се запознава с Мануел де Файа, който му дава увереност, че е достатъчно талантлив, за да продължи да се занимава с музика. По време на Испанската гражданска война живее в Германия и едва през 1939 се завръща в Испания. Само година по-късно е премиерата на концерта за китара и оркестър Аранхуес, който поставя Хоакин Родриго в алеята на славата на испанските композитори. В Аранхуес се усеща комбинацията между френското влияние на Дюка и испанското движение за създаване на национална испанска школа. Огромният успех на този концерт се дължи донякъде и на факта, че китарата (олицетворявана от Андре Сеговия) печели все повече почитатели и присъства все по-ярко на голямата концертна сцена. Името Аранхуес „идва“ от малко градче на 40 километра южно от Мадрид, където много от испанските величия са избирали за своите кралски резиденции. Родриго се „връща“ в своя концерт към по-ранната и щастлива история на Аранхуес, преди 1808, когато Шарл IV именно тук абдикира в полза на сина си Фернандо VII, а веригата събития, последвали този факт водят до ужасите на войната (1808-1814), запечатани в картините на Гоя. В Аранхуес Хоакин Родриго сякаш „връща към живот“ по един неподражаемо характерен испански начин „Златния век“ на своята страна. След Родриго, програмата продължава именно с де Файа, който му е помогнал, както разказахме по-горе. Мануел де Файа е роден в Кадис, завършва консерваторията в Мадрид през последната година на 19 век, при това с първа награда (като пианист) и със сериозни познания по композиция. Но началото на музикантския му живот не е никак лесно – за да се издържа той в продължение на 4 години пише сарсуели (нещо като местен вариант на комична опера), като от създадените шест само една е поставена. Но пък натрупва опит и избистря идеите си. Така през 1905 пише истинска опера и печели първата си голяма награда. Но и тази (наградена опера) не е поставена и де Файа осъзнава, че ако иска да се развива, трябва да замине там, където „се случват нещата“ и през 1907 се озовава в Париж, където ще остане до 1914 и ще се сприятели с Пол Дюка, Клод Дебюси и Морис Равел. Ще се усъвършенства като композитор и ще открие, че без „испански черти“ музиката му няма да е истинска. Принуден от Първата световна война да се върне в Мадрид, но вече с друго самочувствие, а и Мадрид е „готов да го посрещне“ подобаващо. Неговите богати като звучност, рисуващи на основата на наученото в Париж, със силни испански краски, се поставят и изпълняват. Така на 9 април 1916 в Театро Реал в испанската столица се състои премиерата на „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър, творба, която самият Мануел де Файа описва като „симфонични импресии“. Идеята за „Нощи в градините на Испания“ се появява в съзнанието на де Файа още през 1908, през първите му години в Париж – онзи Париж, който е цветен, модернистичен, забързан, танцуващ и… пленен от звуците на Испания. Да не забравяме, че „Иберия“ на Дебюси има своята премиера през 1910 и де Файа е на първия ред сред тези, които аплодират най-силно. Може би затова в тази негова така испанска (и като заглавие, и като замисъл, и като посвещение) творба се усещат „френски нишки“. Формата е много интересна , защото не е традиционен концерт за пиано и оркестър. Клавирната партия, без да е бляскава, е пълна с интерпретационни предизвикателства и същевременно не е водеща, а по-скоро прекрасно обогатяваща. Трябва да кажем, че първоначало идеята „хрумва“ на де Файа, когато той попада на една книга за Гранада в малка книжарница в Париж. Дотогава композиторът не е посвещавал Гранада, която е на 250 километра от родния му град Кадис и е силно впечатлен от картините на двореца и градините на Кордоба, които открива в тази книга. И тук вече идва голямото майсторство, защото Мануел де Файа претворява представите си за Гранада така убедително, плътно и картинно, че „Нощи в градините на Испания“ се превръща в емблематично за испанската музика произведение, което продължава да омайва и страстно да увлича слушателите навсякъде по света. А градините са три – ухаещите на жасмин градини, обрамчващи Алхамбра; неизвестна градина, изпълнена с екзотични танци и градините на Сиера де Кордоба. И финалът на този „испански“ концерт е за един руски композитор, който пък е  един от най-големите пътешественици сред руските композитори. Николай Рисмки-Корсаков е трябвало да стане (така се надявало семейството му) морски офицер и като такъв обикаля океаните им моретата, само за да се убеди, че музиката е неговото признание и да се превърне в един от най-значимите за цялостното развитие на руската музика композитори и в един от най-бляскавите оркестратори в историята. Присъединява се към музикалния кръг на Балакирев, станал известен като Могъщата петорка. Именно срещите и работата му като млад с композитори като Балакирев, Кюи, Мусоргски и Бородин и наученото от тях, в комбинация с цветните впечатления от морските му пътувания водят до създаването на творби като Шехерезада и Испанско капричио. И така, през 1886 година когато Римски-Корасков е на 42, той се „захваща“ да напише две пиеси, замислени като фантазии за цигулка и оркестър по теми от две различни държави. До края на годината приключва с фантазията по руски теми и продължава с темите от Испания, но променя формата. Решава, че вместо виртуозна пиеса (само) за цигулка, ще напише виртуозна пиеса за цял оркестър. Дава ѝ името Испанско капричио. Готова е в края на август 1887, а премиерата е още на 31 октомври в Санкт-Петербург. Успехът е моментален, всички започват да превъзнасят изключителната оркестрация, на което Римски-Корсаков отговаря така – „тезата, която се формира от критика и публика, че Капричиото е великолепно оркестрирана пиеса, е грешна. Капричиото е брилянта композиция за оркестър. Всичко в нея – промяната в тембрите, избора на мелодичния дизайн, така че да е подходящ за конкретно използвания инструмент, кратките виртуозни каденци, ритъмът на перкусиите – всичко това съставлява същността на композицията, а не просто нейната оркестрация“. Две години след премиерата, през 1889 Римски-Корасков дирижира Испанското капричио на концерти на Международното изложение в Париж. Западната публика е възхитена, а сред най-големите почитатели на творбата са двама млади французи – 27-годишния Дебюси и 14-годишния Равел. Испанското капричио е любима, непрестанно изпълнявана по целия свят пиеса от премиерата ѝ до днес. Догодина тя ще стане на 130 години. Всяко съпреживяване на нейно представяне на живо е бляскав букет от емоции, вариращи от богатството и широтата на руската (и музикална) душевност до испанските огнени страсти, всичко това поднесено на един многоцветен и невероятно майсторски музикален език. Усещат се следи от първоначалния замисъл на Римски-Корсаков за  бляскава цигулкова пиеса, но към цигулковите виртуозни пасажи са добавени „мини-каденци“ и за други инструменти, така че оркестърът е представен като „сбор от виртуози“ – затова пък всички оркестранти харесват Римски-Корсаков (той посвещава Испанското капричио на Руската филхармония в Санкт-Петербург, като изписва имената на 67-те оркестранти на партитурата и всички те са силно поласкани от този жест).

Димо Райков представя книгата "Париж – радостта от живота"

Писателят Димо Райков идва от Париж, за да представи премиерно в Пловдив последната си книга „Париж – радостта от живота“. Срещата с него ще се проведе в книжарница „Хермес“ – Централ.  Издателите от „Хермес“: Вече 10 години Париж е в България с книгите на Димо Райков. Точно толкова време мина от издаването на „Париж, моят Париж...“. Години, през които г-н Райков си спечели много верни читатели. Заради всички тях нашият автор пристигна от Париж, за да представи лично последната си книга. Димо Райков е един от най-харесваните и четени съвременни български писатели. Освен в България, той стана много популярен и във френската столица, където живее заедно със семейството си, има уникални срещи с редица световноизвестни умове, сред които особено цени тези със Салман Рушди, Пол Остър, нобелистката Тони Морисън, Марк Леви, с вече отишлите си от нашия свят Умберто Еко и Стефан Хесел, родоначалникът на движението „Възмутете се!“, писателят Давид Фоенкинос.

Какво се случва с атентатора Салах Абдеслам една година след касапницата в Париж?

Главното действащо лице на терористичните атаки преди година в Париж Салах Абдеслам се е радикализирал още повече по време на ареста за касапницата, в която загинаха 130 души в Париж. „Той пусна брада и се превърна в истински фундаменталист, докато преди беше момче с маратонки и тениска“, каза адвокатът му Свен Мари пред холандския в. „Де Фолкскрантс“, пише БГНЕС. Роденият в Белгия Абдеслам вероятно е единственият оцелял джихадист на 13 ноември 2015 г. по време на атаките във френската столица, които според белгийските власти са по сценарий на лидерите на „Ислямска държава“. 27-годишният Абдеслам с марокански произход бе заловен в Брюксел през март т.г. след четиримесечно издирване, след което бе прехвърлен в Париж. Адвокатът Мари коментира, че условията в затвора в парижкото предградие Фльори-Мерогис, където се намира Абдеслам, са му причинили „психологическо мъчение“ и са допринесли за видимата му радикализация. Терористът е в единична килия и е подложен на непрекъснато видеонаблюдение. Абдеслам е обвинен, че е осигурявал логистична защита на седемте джихадисти, които умряха на различни места по време на терористичните атаки в Париж: в концертната зала „Батаклан“, на националния френски стадион „Стад де Франс“ и в няколко барове и ресторанти в централната част на Париж. През юли неговите адвокати се опитаха неуспешно да отменят постоянното му наблюдение. Властите отказаха, като се мотивираха с изключителния характер на терористичните актове“, които оправдават всички предохранителни мерки. Миналия месец адвокатите Свен Мари и Франк Бертон се оказаха да защитават Абдеслам, защото след преместването му в Париж той отказва да отговаря на въпросите на следователите. Не правим нищо повече от „социални визити“ в затвора, казаха адвокатите.

Париж може да се превърне в един от най-големите финансови центрове на Европа

Управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой де Гало заяви в сряда, че Париж може да се превърне в един от най-силните финансови центрове на Европа, като в същото време предупреди, че Великобритания има много какво да губи от решението на британците за излизане от Европейския съюз. Brexit е лоша новина, първо и преди всичко за Обединеното кралство, посочи Вилерой де Гало на конференция, организирана от организацията Paris Europlace, чиято политика е да промотира Франция като водещ финансов център. Париж е не само финансов център в еврозоната, но той притежава всичко, за да бъде един от най-добрите финансови центрове и в световен план, отбеляза той. По-късно днес на същата конференция ще говорят и френският премиер Манюел Валс, както и кметът на Париж, за да очертаят планове за превръщането на Париж в по-привлекателно място за финансовите услуги. След като през юни Великобритания гласува за напускане на ЕС, редица големи европейски градове започнаха да се конкурират, кой от тях да бъде домакин на финансовите услуги и компании, бягащи от Лондон в търсене на опора в Европа. Повече от всякога е дошло времето, в което Париж да се превърне във финансовия център на Европа, подчерта шефът на Френската централна банка, допълвайки, че няма причини за песимизъм относно т.нар. "Brexit". Той също така заяви, че Великобритания не трябва да получи каквото и да е по-специално третиране, когато стартират преговорите за нови търговски споразумения на останалата част от ЕС с Обединеното кралство. Ако Великобритания желае да запази достъпа до единния европейски финансов пазар, тя ще трябва да спазва всички правила на ЕС, подчерта Вилерой де Гало. Според него досегашната координацията на централните банки след Brexit е била ефективна.

Значително е намалял потокът от туристи заради тероризма в Париж

  Над един милион по-малко чуждестранни туристи са посетили Париж в сравнение с предишни години. Причината са постоянните терористични заплахи, пише БТВ. Загубите за френската икономика се изчисляват в милиарди. На Триумфалната арка днес има с една трета по-малко посетители в сравнение с преди година. Движението по булевард „Шанз Елизе” с прословутите маркови бутици изглежда на забавени обороти за свикналите трудно да си пробиват път между тълпи от туристи. Чужденци се забавляват с гълъби пред Нотр дам, защото вече не е необходимо да чакат с часове, за да влязат в катедралата. Петзездните хотели се борят за претенциозните клиенти,  които от повече от година заобикалят Франция. Засегнати са всички, дори българите, които карат туристическите рикши в Париж. Около най-известните забележителности в Париж впечатлява броя на полицаите. Десетки патрулиращи коли остават върху снимките за спомен на влюбените в Париж. Страхът от атентати едва ли ще изчезне бързо. Но вероятно е възможно да се направи усилие по останалите причини за отлива на чуждестранни туристи в Париж. Сред тях са честите стачки във въздушния транспорт във Франция, ожесточените протести на таксиметрови шофьори, които блокират града и огромния брой на обири на китайски туристи във френската столица.

21 юни 1791 г. Луи XVI бяга от Париж

На 21-ви юни 1791 г. крал Луи XVI и неговото семейство правят опит за бягство от Париж. На 5-ти октомври 1789 г. група революционери нахлуват в кралския дворец във Версай, искайки да атакуват кралското семейство. По-късно Луи XVI и кралицата Мария - Антоанета са преместени в двореца Тюйлери в Париж. През май 1791 г. Мария – Антоането, предупреждава своя брат – австрийският император Леополд II, за възможно бягство от Париж. Кралят напуска инкогнито Париж през нощта на 21-ви юни...

За първи път по БНР операта „Звездата“ от Еманюел Шабрие - 25 юни, от 21.30 часа

„Звездата“ – комична опера в три действия от Еманюел Шабрие, либрето Йожен Льотерие и Албер Ваноло. Премиера в театър „Буф Паризиен“ на 28 ноември 1877 г. По това време директор на театъра е Жак Офенбах. Въпреки свежестта на музиката, са изиграни само 40 представления и операта е свалена от афиша за почти 100 години. Публиката може отново да чуе творбата едва през 1980 година благодарение на сър Джон Елиът Гардинър, чиято постановка в лионската опера се превърна в културното събитие на годината. Единствено в Швейцария се открива известен интерес към тази опера. През 1941 година Ернест Ансерме прави запис с оркестъра на Романска Швейцария и с тенора Юго Куено в главната роля. През 1971 г. „Звездата“ е поставена в Женевската опера под диригентството на Роберто Бенци. Алексис Еманюел Шабрие е роден в Амбер в Оверн в семейство на адвокат. Още от дете се занимава с музика, а от 1859 г. са първите му клавирни композиции. Заедно с фамилията се мести в Клармон-Феран и едновременно с ученето в лицея Еманюел взема уроци и по цигулка. Следва нова смяна на града и този път това е Париж. След като завършва лицея „Сент Луи“ той продължава да учи право, а през 1861 г. постъпва на работа в министерството на вътрешните работи. Там остава 19 години. През 1879 заедно с Венсан д`Енди той пътува до Мюнхен, където открива „Тристан и Изолда“ на Вагнер. Тази среща му разкрива истинската страст към композирането и той още на следващата година напуска службата в министерството и се отдава на музиката. Обладан от страстта си към Вагнер той става асистент на Шарл Ламурьо и заедно подготвят концерти представящи немските композитори в Париж. Пътува до Лондон и до Брюксел, за да гледа „Пръстенът“ на Вагнер. През 1882 г. Шабрие посещава Испания и след това създава най-прочутата си пиеса - оркестровата рапсодия „Испания“. Според Анри Дюпарк „тази композиция показва яркия собствен стил дошъл сякаш от нищото“. Едновременно с това младежът продължава да композира предимно пиеси за пиано. Среща се и с поетите от Парнас обединени около Теофил Готие. Първите му сценични опити са две оперети, по либрето на Пол Верлен, но те остават незавършени. През 1873 г. Шабрие започва да работи за театъра и първата му опера е „Звездата“. По това време Шабрие е приет в артистичните парижки кръгове и се сближава с Габриел Форе, Ернест Шосон, Венсан д`Енди. Запознава се с Едгар Дега, Едуард Мане. На приемите в неговия дом Шабрие изпълнява музика от новата си опера. В следващите няколко години той създава „Гвендолин“ поставена Англия, но отказана от Парижката опера. Операта постигна успех на премиерата в театър „Ла Моне“ Брюксел. За жалост поради фалит на импресариото творбата е свалена от афиша, но Шабрие веднага открива нова тема и написва „Крал по неволя“. Операта е завършена само за шест месеца, но отново е сполетяна от лош късмет. Въпреки че е добре приета по време на постановката в „Опера Комик“, Париж театърът изгаря след третото представление. Благодарение на приятелството си с белгийския тенор Ернест ван Дайк и с диригента Феликс Мотл и двете са представяни с успех в Лайпциг и Мюнхен, като на премиерите присъства и самият композитор. На 13 юли 1888 г. Еманюел Шабрие получава званието Кавалер на Почетния легион. Близко приятелство го свързва с Емил Зола, Стефан Маларме и Алфонс Доде. Съпругата на Огюст Реноар пише: „Един ден Шабрие дойде и изсвири „Испания“ за мен. Сякаш ни връхлетя ураган. Той свиреше ли свиреше. На улицата се беше струпала тълпа, която слушаше очарована. Когато Шабрие изпълни великолепните финални акорди, аз си дадох обещание никога повече да не докосна клавишите. Междувременно беше скъсал няколко струни и инструментът беше абсолютно неизползваем“. Венсан също описва изпълненията на своя приятел Еманюел: „Въпреки, че ръцете му бяха твърде къси, пръстите твърде дебели и целият той беше твърде тромав, успяваше да постигне известен финес, и изключителна експресивност, както много малко пианисти – с изключение на Лист и Рубинщайн са го надминали.“ Към това ще добавим и думите на Алфред Брюно: „Той свиреше на пиано както никой, никога не е свирил нито преди, нито някога ще свири“. Шабриел е част от кръга обединяващ Жорж Орик, Луи Дюре, Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Жермен Тайьофер или френската „Шестица“. От творбите му се възхищават Клод Дебюси, Морис Равел, Ерик Сати, Анри Дюпарк, Рихард Шраус, Игор Стравински. Стравински прави препратки към „Испания“ в балета си „Петрушка“. Густав Малер казва, че „Испания“ поставя начало на модерната музика“, а в своята 9-а симфония вмъква моменти от „Селски танц“ и „Рондо бурлеска“. Равел пише, че първите акорди на „Крал по неволя“ са променили хода на хармонията във Франция. Пуленк пише първата биография на Шабрие, а Рихард Щраус дирижира първото представление на незавършената опера на Шабрие „Бризеида“. Шабрие бил страстен колекционер и сбирката му от картини била завидна. Той притежавал предимно творби на свои приятели импресионисти – Едуард Мане, Клод Моне, Пол Сезан, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле. Днес неговите картини са притежание на някои от най-големите галерии. Самият Шабрие е нарисуван от Дега в картината му „Оркестърът на операта“, Анри Фантен-Латур го изобразява в картината си „Около пианото“, Мане прави два негови портрета. Има няколко други портрети от различни художници, както и бюст от Константен Мьоние. Последните години от живота на Шабрие не са много радостни. Творбите му не се играят, той изпитва непрекъснати парични затруднения, болен е от сифилис, страда от непрестанна депресия. По това време е обсебен и от последната си опера „Бризеида“ вдъхновена от трагедията на Гьоте и от музиката на Вагнер, но успява да завърши само едно действие. През 1893 г. се парализира и на следващата умира. Днес консерваторията за музика, танц и драма в Клермон Феран носи името на Еманюел Шабрие. Историята на „Звездата“ също не е много радостна. В Берлин е играна на 4 октомври 1878 г. след това и в Будапеща. През 1890 г. е представена на Бродуей в английска адаптация и под името „Веселият монарх“. В Лондон пък в Савой театър е със заглавие „Щастливата звезда“. Постановка има в Брюксел през 1909 г., а в Париж през 1925 година. Първото голямо завръщане на творбата е през 1941 г. в „Опера комик“, Париж, а след това отново през 1949 година. Отново в там се играе през 1984 г. и след това през 2007 година. Първият запис е осъществен през 1985 г. от EMI с диригент Гардинър с екипа на постановката на Лионската опера. Същата година е осъществен и видеозапис. Най-новата история на операта е по-динамична – тя има постановки през 1991 г. в операта в Лиидс, в Маастрихт през 2001 г., Ню Йорк сити опера – 2003, Торонто 2005, Монреал и Синсинати – 2006, Цюрих – 2007 и Женева – 2009. През 2010 г. е поставена в Тексаси Берлинската държавна опера. Последните постановки са във Франкфурт през 2010 г. и в Лондон на английски като „Щастливата звезда“ през 2013. Театърът в Амстердам я представя през 2015 г., а най-новата постановка е от началото на тази година в Кралската опера в оригиналния вариант на френски – запис, който излъчваме. Сюжетът ни пренася в сюрреалистичен свят, където уж всичко е сякаш познато, но и малко преекспонирано. Това се дължи на крал Уф I. Поданиците на краля се обичат, но и се шпионират, лъжат, шикалкавят и правят всякакви други неща, тъй характерни за традиционните гротескни оперетни персонажи. Действащи лица и изпълнители: Крал Уф 1 – Кристофър Монтань (тенор) Сироко, астролог – Саймън Бейли (бас) Принц Ерисон дьо Порк-Епик, посланик – Франсоа Пиолино (баритон) Тапиока, секретар на Ерисон – Емери Льофевр (тенор) Лазули – Кейт Линдси (мецосопран) Принцеса Лаула – Елен Гимет (сопран) Алое, съпруга на Ерисон – Жюли Булиан (мецосопран) Паташа – Самуел Сакър (тенор) Залзал – Самюъл Дейл Джонсън (баритон) Хор и оркестър на Кралската опера Ковънт Гардън, Лондон, диригент Марк Елдър. Съдържание на операта „Звездата“ 25 юни, от 21.30 часа

Париж кани настойчиво компаниите, които ще напуснат лондонското сити

Франция обяви редица финансови привилегии, за да привлече след евентуалния брекзит на своя територия компаниите, които ще напуснат лондонско сити. Заради конкуренцията от други финансови центрове в Европа, Париж бързо подготвя червения килим за посрещането на солидни клиенти, предаде бТВ. Част от привилегиите са облекчения за чуждестранните граждани, работещи във Франция, намаляване на данъците за компаниите, улесняване на тежката администрация за работодатели и служители. Само преди три години, лицата на двата лагера „за” и „против” брекзит - Борис Джонсън и Дейвид Камерън заложиха на същите аргументи, за да привлекат компании от Париж към Лондон. "Добре дошли в Париж. Добре дошли във Франция. Добре дошли! Сега е моментът, сега повече от всякога, да дойдете във Франция. Това е посланието, а също и отговора, с който искам да изпреваря въпросите ви. Сега е моментът. Париж ви приветства.", коментира премиерът на Франция Манюел Ваис. В битката за привличане на десетките хиляди служели на финансовите компании, които ще напуснат Лондон, Франция предлага улеснения и за семействата им.

ЕК настоява за бързо ратифициране на Споразумението от Париж за климата

“За Европейския съюз ранната ратификация на Парижкото споразумение от държавите-членки и от ЕС е първостепенен приоритет, за да се избегне ситуация, при която Парижкото споразумение да влезе в сила, без ЕС да е страна по него. Европейската комисия периодично изисква информация от държавите-членки за статуса на националния процес по ратификация.” Това посочва в доклад до правителството министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, предаде репортер на БГНЕС. Днес МОСВ публикува за обществено обсъждане документацията за предстоящата ратификация на Споразумението от Париж и от българския парламент. Това се очаква да стане през есента. Преди това – в края на август правителството също трябва да даде “зелена светлина” на Споразумението и формално да го предложи за ратификация от депутатите. От доклада на екологичния министър става ясно още, че Брюксел настоява София да ратифицира споразумението възможно най-скоро. На 12 декември 2015 г. в Париж споразумението бе прието без възражения от всички 196 страни по Конвенцията. Със Споразумението се прие т. нар. температурна цел за ограничаване на повишаването на глобалната средна температура значително под 2°С. Споразумението от Париж беше подписано на 22 април тази година от 175 страни. За България то бе подписано от президента Росен Плевнелиев, който още тогава призова за бързата му ратификация от парламента. Повечето държави-членки на ЕС са започнали националните си процеси на ратификация, като Франция и Унгария са ги приключили, а Люксембург, Португалия, Австрия и Германия се очаква да направят това преди средата на ноември месец, става ясно още от документацията. Новото споразумение не преразглежда статута на Република България и българската страна продължава да се счита за „страна с икономика в преход”, т.е. страната ни няма да е задължена да прави финансови вноски. “Като „страна с икономка в преход“ България ще продължи да предоставя финансова помощ доброволно”, посочва министърът на околната среда и водите. За България, ратифицирането на Споразумението от Париж ще има отражение върху добива на въглища, който следва да се ограничи за сметка на енергията, която се добива от възобновяеми източници. Предвижда се още осъществяване на глобален преглед на изпълнението на споразумението на всеки пет години за оценка на колективния напредък към постигане на неговата дългосрочна цел. Първият глобален преглед ще се проведе през 2023 г. “Съгласно публикувания на 20 юли 2016 г. Летен пакет на Европейската комисия, индивидуалната цел за страната за секторите извън Европейската схема за търговия с емисии за периода 2020-2030 г. е възможно най-ниската в Европейския съюз – запазване на нивото на емисиите на парникови газове на нивата от 2005 г. (0% спрямо 2005 г.)”, отбелязва още Ивелина Василева.

Затвориха за коли булеварди и улици в Париж

Вчерашната неделя беше обявена в Париж за ден без автомобили. Затворени за движение на моторни превозни средства бяха улици и булеварди с дължина 650 километра в почти половината от френската столица, пише Нова телевизия. Целта на инициативата е да се насърчи ползването на превозни средства, които не замърсяват въздуха. През пролетта на тази година кметът на Париж Ан Идалго обяви, че прочутото авеню „Шан-з-Елизе” ще бъде пешеходно всяка първа неделя на месеца. Днес общинските власти се очаква да гласуват и забрана движението на автомобилите по голяма част от пътищата покрай кейовете на Сена. Вчерашната неделя беше обявена в Париж за ден без автомобили. Затворени за движение на моторни превозни средства бяха улици и булеварди с дължина 650 километра в почти половината от френската столица. Целта на инициативата е да се насърчи ползването на превозни средства, които не замърсяват въздуха. През пролетта на тази година кметът на Париж Ан Идалго обяви, че прочутото авеню „Шан-з-Елизе” ще бъде пешеходно всяка първа неделя на месеца. Днес общинските власти се очаква да гласуват и забрана движението на автомобилите по голяма част от пътищата покрай кейовете на Сена.

Френският външен министър е в Москва, за да настоява за примирие в Сирия

Неочаквано. Така в Москва коментират посещението на френския първи дипломат Жан Марк Еро. То трябва да бъде възприемано като част от световните усилия по намирането на решение на сирийската криза въпреки усложнените отношения между Русия и САЩ. Затова никак не е случайно, че на посещението на френският външен министър се приписват посреднически възможности за връщането на диалога между Москва и Вашингтон, който през последните дни силно се обтегна. След Москва, министър Еро заминава за Вашингтон, където ще предаде посланията и на държавния секретар на САЩ Джон Кери. По време на разговорите днес в Москва, както и се очакваше, основната тема бе Сирия. Руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва ще направи всичко за  нормализиране на ситуацията в Сирия. Той каза, че Москва няма да допусне развитието на либийски сценарий за Сирия. Посещението на министър Еро е и част от търсенето на подкрепа за плана на Париж, който иска да стане част от мирното споразумение, което договориха Русия и САЩ. Лавров отбеляза, че Москва и Дамаск са готови да изпълнят договореностите с Вашингтон.  От своя страна френският външен министър Жан Марк Еро, заяви че Париж иска политическо решение на сирийската криза.  Двамата външни министри обсъдиха и другия сериозен проблем в международните отношения свързан с Украйна, където Париж играе важна роля в „Нормандската четворка“. Лавров настоя Париж да окаже натиск върху Киев за изпълнението на договореностите, постигнати от лидери на този формат във френската столица преди година.                                                          Срещата между Лавров и Еро отваря и пътя към реализирането на разговорите между руския и френския президенти Владимир Путин и Франсоа Оланд на 19 октомври, които трябва да се проведат в Париж.

Ищар се завръща всеки път в България с усещането, че е у дома си

Френско- израелската певица Ищар- Алабина за пореден път напълни зала 1 на НДК в София с концерта си на 18-ти октомври. Специално за предаването „Евробокс“, Ищар разказа подробности за новия си албум „Baila“, който представи първо пред българската публика. Ищар: „На испански „Baila“ означава танц. Исках да създам албум, с който да кажа, че винаги трябва да празнуваме и да се радваме на живота. Можем да сме щастливи сами, но не можем да празнуваме сами. Празнуването е нещо, което предполага  общуване, то сближава хората, д ори да говорят различни езици и да са от различни култури. Започнах работата по  албума „Baila“ преди четири години. Записах няколко песни, едни меланхолични, други ритмични. Последва световно турне и си дадох сметка, че дълго време  не бях стъпвала на сцената във Франция и по- точно в Париж. Така че  обявих концерт за 7-ми декември 2015-та година. И тогава се случи, това, което преживяхме на 13-ти ноември- терористичните атаки в Париж. Екипът ми искаше да сменя датата, но аз казах „Не!“ Направихме концерта в началото на декември и си спомням, че  от сцената видях как хората пееха, танцуваха и се радваха, а на улицата  се усещаше  страх, миришеше на страх. В този момент, въпреки че албумът ми вече беше завършен, реших, че той няма да е меланхоличен и посланието му ще е за радост и щастие. Единствените създадени песни, които запазих бяха „A Paris “, „Pour Toi & Moi“ и „Baila“. И от този ден нататък започнах да правя нещо напълно различно. Посланието на  заглавната песен „Baila“ е да празнуваме и въпреки проблемите, да търсим  и да насищаме нашите души с  доброта и  щастие и  да оценяваме, че всичко, което ни се случва в живота е послание свише. Ако разтълкувате това послание правилно и неговия код, ще бъдете щастливи. Миговете  на  щастие , които споделям с хората, ме карат да се чувствам щастлива и не искам да свършват. Песента „Baila“ написа за мен Индила преди четири години, заедно със своя съпруг диджей Скалп, както и още една песен „ Pour Toi & Moi “. Индила е прекрасен човек, прекрасен талант, беше много приятно да работя с нея и съпруга й.“ Концертът на Ищар на 18-ти октомври в зала 1 на НДК в София не мина и без песента „Евкалиптът“, тя е включена и в новия албум „Baila“. Ищар се изненада, когато й казах, че у нас името й се отъждествява с песента „Евкалиптът“ и я приемаме като нейна своеобразна визитна картичка. Ищар: „Хората  ми казват, че името Алабина е моята визитна картичка. Всъщност щастлива съм, че в България тази песен е голям хит. Това е още едно доказателство, че може да харесваш песен, дори без да разбираш текста.Тази песен е напълно различна от любовните песни, които обикновено се правят. Започнах да я изпълнявам  в училище, тогава бях на 8 години. Много по- късно, когато записах песента „Евкалиптът“, мисля, че беше през 2000-ната година, ми се обади авторката Наоми Шeмир. Спомням си, че изпаднах в шок, казах си „О, говоря с Наоми Шемир!“ Тя е като паметник за Израел, тя е велика! Тогава тя ми направи комплимент, че съм изпяла напълно различна песен от оригинала, а и не изпълнявам целия текст, защото е много дълъг. Щастлива съм, че и други изпълнители в Израел, дори и Лара Фабиан пеят моята версия на песента „Евкалиптът“. С какво чувство, пристигате всеки път в България и специален ли беше изборът, българската публика да бъде първата, която ще чуе новия ви албум. Ищар: „Тъй като пилотният сингъл от албума „Baila“ се казва „В Париж“, беше логично  да направя първия си концерт в Париж, но аз предпочетох да е в България, защото тук се чувствамкато у дома си. Завръщането тук е като да премина в другата стая на дома ми, за мен това е нещо много естествено. Вярно Париж е моят дом, но знаете ли, това е особено усещане, нямам обяснение защо е така, просто ми се прииска да го направя тук, при вас, това е всичко. Искам да благодаря на всички българи за това, че идват на концертите ми и подкрепят моята музика през изминалите години. За мен е огромно удоволствие да се връщампри вас, България е нещо като част от дома ми, част от сърцето ми, българите ме карат да се чувства сякаш съм у дома си. Благодаря ви за това, благодаря ви и за красивата песен „Облаче ле бяло“.

Разузнаването във Франция идентифицира координатора на атаките в Париж и Брюксел

  Френското разузнаване е идентифицирало базирания в Сирия екстремист с двойно белгийско и мароканско гражданство, който се смята, че е организирал атаките в Париж и Брюксел, заяви източник близък до разследването, предаде БГНЕС. Според него 32-годишният Усама Атар вече е бил идентифициран като организатор на нападенията в Брюксел от 22 март, но сега е свързан и с нападението от 13 ноември в Париж. „Той е единственият координатор от Сирия, който е идентифициран по време на това разследване“, заяви един от източниците пред АФП. Френското разузнаване от дълго време предполага, че нападението в Париж, при което атентатори убиха над 130 души, е координирано от няколко души извън Сирия, но досега не бяха известни конкретни имена. Атар, който се предполага, че е известен и с псевдонима Абу Ахмад, е братовчед на братята Бакрауи, които се взривиха на брюкселското летище и метро в началото на годината. Други двама братовчеди – Мустафа и Джавад Бенхатал бяха арестувани през юни по подозрения в планирането на атака в Белгия по време на излъчване на мачове от Европейското по футбол през 2016 г. Разкритието идва на фона на подготовката на Франция да отбележи годишнината от атентатите в Париж. Сред събитията, с който ще се отбележи годишнината са и концерт на Стинг в зала „Батаклан“, където атентатори убиха 90 човека в нощта на 13 ноември.

Трима души бяха задържани във връзка с убийството на полицая в Париж

Трима души бяха задържани във връзка с разследването на убийството на полицая в Париж. Те са свързани с нападателя Лароси Абала. Източник във френската полиция съобщава, че наскоро Абала е бил поставен под наблюдение, а телефонът му е бил подслушван, но това не е дало никакъв резултат. Междувременно френска телевизия съобщи, че  мъжът е предавал пряко от мястото на трагедията чрез Фейсбук. Видеото е било с дължина над 13 минути и на него той е показвал своите жертви и е позирал с тригодишното им дете. Акаунтът обаче в момента не може да бъде намерен, според редица медии той е бил изтрит рано тази сутрин. Според експерта по тероризъм Дейвид Томпсън, в началото на клипа Лароси Абала се заклева във вярност на лидера на "Ислямска държава" Абу Бакр ал-Багдади и призовава мюсюлманите да атакуват "полицаи, журналисти, публични фигури, наздиратели в затвора и рапъри", като изброява по име около десетина известни личности. Абала обещава да превърне Европейското първенство по футбол в гробище и иска от последователите си в социалната мрежа, и най-вече от контактите си с джихадистите, да излязат с изявление за поемане на отговорност. Нападателят на полицая в Париж е имал списък с важни личности, полицаи и рапъри, заяви на пресконференция и прокурорът на Париж Франсоа Молен.  Според него Лароси Абала се е заклел във вярност на "Ислямска държава" преди три седмици. Местна телевизия информира, че списъкът с потенциалните цели  е бил намерен в компютъра на мъжа.

Ранени и арестувани по време на протести в Париж

Ескалация на напрежението, по време на вчерашните протести срещу френската трудова реформа, причини значителни щети в столицата Париж, където три автомобила бяха подпалени. Най-малко 40 души, включително 29 полицаи, бяха ранени по време на антиправителствените протести. По време на сблъсъците между протестиращи и полиция в Париж са били арестувани 58 души, а срещу демонстрантите са използвани сълзотворен газ и водни оръдия. Десетки хиляди хора се събраха в центъра на Париж във вторник, за ...

"Ислямска държава" пое отговорността и за убийство край Париж

 "Ислямска държава" пое отговорността за убийството на френски полицай и партньорката му край Париж, предаде Ройтерс, като се позова на свързаната с джихадистката групировка информационна агенция "Амак". Тя цитира източник от "Ислямска държава", който казва, че боец на джихадистката групировка е убил заместник-началника на полицейския участък в град Ле Мюро и неговата жена. Нападателят казал при преговорите с полицията, че е от "Ислямска държава", предаде по-рано Франс прес, като се позова на изявление на прокуратурата на френската столица. Свидетели разказали, че мъжът викал "Аллах акбар" ("Аллах е велик"), нахвърляйки се с нож на 42-годишния полицай в Манянвил, на около 55 км западно от Париж. Разследването на случая е поверено на антитерористичното звено на съдебната полиция и на вътрешното разузнаване, Генералната дирекция за вътрешна сигурност. В късните часове на понеделник вечерта неизвестен мъж нападна и рани смъртоносно с острие френски полицай пред дома му в парижкото предградие Манянвил, след което нахлу в къщата и взе за заложници тригодишния му син и съпругата, която впоследствие също беше убита. Драмата завърши с щурм на спецчасти, при който нападателят беше ликвидиран. Всички съмнения за ролята на близкоизточните терористи в тази трагедия сякаш изчезнаха малко по-късно. Източник близък до разследването заяви, че при преговорите нападателят е декларирал вярност към близкоизточната групировка "Ислямска държава". Източници казаха за Франс прес, че нападателят е бил замесен в неотдавнашно разследване за сирийска джихадистка връзка. Мъжът е бил осъден през 2013 г. за участие в джихадистка организация с връзки в Пакистан. Властите са го идентифицирали като Лароси Абала, на 25 години. Той е бил осъден на три години за "подготовката на терористични актове" заедно с още седем души. Следователите, които разследват убийството на полицай и приятелката му в парижко предградие, са открили в компютъра му списък с 6 възможни цели за нападение, предаде телевизионният канал iTele. В списъка са имената две публични фигури, но засега те не се разкриват. Френският президент Франсоа Оланд свика спешна среща с представители на прокуратурата във връзка с убийството на полицейския служител и съпругата му. Отбелязва се, че разследването на двойното убийство е поверено на антитерористичния отдел на прокуратурата на Париж. Министърът на вътрешните работи Бернар Казньов от своя страна изрази съболезнования по повод смъртта на двойката, изтъквайки същевременно професионализма на спецчастите, щурмували къщата, в която нападателят се беше барикадирал със заложниците. Казньов окачестви убийството на френски полицай като "жалък акт на тероризъм". Той добави, че държавата е изцяло мобилизирана срещу заплахата от тероризъм и са извършени над 100 ареста от началото на годината. Френският министър на вътрешните работи заяви, че заплахата от екстремистки нападения остава висока във Франция, Европа и Запада като цяло, предаде Асошиейтед прес.

Париж преди мача Румъния - Швейцария

Напрежението сред руските фенове на Евопейското първенство във Франция вероятно ще се засили след изненадващата победа на Словакия срещу руския тим преди малко в Лил. Словаците победиха с 2:1. Тази вечер в Париж играят Румъния и Швейцария. Мачът е на стадион Парк де Пренс и се играе денонощие след сблъсъците между полицията и протестиращи синдикалисти в Париж. Каква е обстановката във френската столица? Вижте прякото включване от Париж на нашия специален пратеник Владислав Велев в новините в 18:00 ч.!

Ярък цигулар с куп първи награди, изключителен диригент и програма, простираща се от аванграда на 20 век (Лигети) до "Лебедово езеро" на Чайковски

Гостуването на  Стефан Тарара с концерта за цигулка на Менделсон през миналия сезон на Софийската филхармония без съмнение беше ярко, впечатляващо и ма всички, които присъствахме, ни се искаше да го чуем отново. И ето, днес от 19 часа немският цигулар отново ще се срещне с публиката на една по-различна територия - тази на концерта-пътешественик на Сергей Прокофиев. Но първо, нека проследим няколко нишки от биографията на Стефан Тарара. Родом е от Хайделберг, в семейство на музиканти, той печели първата си първа награда на 8 и следват още 23 - все първи! Е, и две втори - за цвят. Сред победите му са конкурси като Джордже Енеску и Хенрик Виенявски.Отлични отзиви в пресата му носят участията на фестивалите в Залцбург,„The Next Generation II”, „Хайделбергска пролет”,„European Youth Festival of the Arts” в Париж, на откриването на EXPO 2000 в Хановер, на честването на 70-годишнината на Радиооркестъра на Румънското радио, както и гастролите във Вроцлав, Катовице, Краков, Ваймар, Мадрид, Лисабон, Париж, Манхайм, Берлин, Дрезден. От сезон 2010/11 е първи концертмайстор на Манхаймския филхармоничен оркестър и същевременно първи концертмайстор и солист на Hulencourt Soloist Chamber Orchestra. Тарара свири на цигулка „Николо Галиано”, която му е предоставена от фондация Deutsche Stiftung Musikleben. Стабилен, безапелационен технически, увличащ - това са само част от характеристиките на този цигулар.Концертът, който си е избрал да представи в София е написан от Сергей Прокофиев между 1916 и 1917  и е трябвало да бъде изпълнен   през следващата година, но в Русия настават „времена на големи промени“ и премиерата се променя поради новата политическа реалност. Така че този „свободоюбив“ концерт се среща с публика за първи път извън Рисуя,  в Париж едва през 1923 година, но пък е представен от Серж Кусевицки, а солист на Оркестъра на Парижката опера е Марсел Дарийо. Година по-късно концертът има своята премиера и отвъд океана, с Бостънската филхармония, диригент отново е Кусевицки, а солист е концертмайсторът на оркестъра Ричард Бъргин. Първият концерт за цигулка е създаден през един от най-плодотворните периоди на ранния Прокофиев. Той вече си е създал репутацията на „ужасното дете“ (с първите си два клавирни концерта, със Скитската сюита, със Сарказмите за пиано), но това сякаш му е омръзнало и вече се забелязват признаци на „смекчаване на характера“. Настава време, в което Прокофиев пише с невероятна скорост и нови творби „валят“ една след друга толкова бързо, че опусите му се „застъпват“ и преплитат. Например, Песните опус 27 Прокофиев композира за 5-6 дни и те са завършени преди опус 19 (концертът за цигулка).  Самият концерт се развива от една тема, написана още през 1915 (когато Прокофиев изживява любовна афера с Нина Мешчерская) с идеята да бъде превърната в едночастно Концертино за цигулка и оркестър. През следващите две години частите стават три, а концертиното се превръща в концерт. Отношението към този концерт (и към всичко написано в този период) е по-скоро политическо - руската критика го определя като самоцелно авангарден, докато западните музиколози считат, че тук се развихря въображението на Прокофиев, за разлика от „опростените модели“, в които, според тях влиза той след завръщането си в Русия. Но на самата премиера в Париж, концертът е приет като „прекалено романтичен“ и дори „недостатъчно дисонантен“ на фона на прокофиевата Скитска сюита. Едно е сигурно  - в тези години Прокофиев е обичал и гротескното, и личично- красивото и тези две линии се борят за „надмощие“ и в този концерт. За времето си - а и днес - той е изключително труден и изисква широк набор от техники и похвати. Програмата иначе започва с Румънския концерт на Дьорд Лигети,  написан 4 години преди композиторът да избяга от Унгария. Време, в което той трябва да се съобразява с комунистическата реалност и пълното „затъмнение“ по отношение на новите течения в музиката в Западна Европа. Трябвало е да пише тонална музика с фолклорни елементи, но в Румънския концерт се усеща „бъдещето“, стаено под повърхността, в него използването на фолклора е изключително иновативно и пречупено през индивидуалния поглед и майсторството на композотора, оркестрацията е изумителна с характерната за Лигети прецизност на колорита. Дълго време творбата не се изпълнява (особено на Запад), защото е така различна от по-късния авангарден Лигети, който е роден през 1923 и живее 83 години. Считан за едни от най-значимите авангардни композитори на късния 20 век и за „един от най-иновативните и прогресивни фигури на своето време“. След унгарските събития заминава за Виена (по-късно приема австрийско поданство), после - за Кьолн, където се среща с Щокхаузен и останалото е … историята на авангарда в музиката. През 60-те известността му започва да расте, творбите му се изпълняват все повече и повече, а през 1973 става професор във Висшето училище в Хамбург. Лигети е удостояван с десетки награди за композиция в много широк „прозорец от време“ - от наградата Бетховен  в Бон през 1967 до Музикалната награда на Франкфурт през 2006. Стенли Кубрик използва фрагменти от четири произведения на Лигети за своята „2001: Една одисея в космоса".И след Лигети и Прокофиев, на финала на днешния концерт - сюита из балета на Чайковски "Лебедово езеро". Сега е трудно да си представим, че премиерата през  1877 година в Москва е била пълен провал. Причината за него се крие в неподходящата хореография, но чувствителният копозитор е убеден, че „вината“ е в него и иска да преработи партитурата. Умира преди да успее да го стори.  Добре, че на „сцената“ се появява Мариус Петипа и истинската премиера на „Лебедово езеро“ е през 1895 в Маринския театър в Санкт-Петербург под негова хореография. А иначе още през 1880 година Надежда фон Мек пише на Чайковски, че един „млад френски композитор иска да направи аранжименти за пиано на три сцени от „Лебедово езеро“…Младият композитор е Клод Дебюси и това е първата негова публикувана творба. Две години по-късно Чайковски споменава, че би искал на направи сюита за оркестър от темите на балета. Но така и не успява. Затова и сюитата има различни варианти с различен брой „номера“, но музиката на Чайковски е неповторима и продължава да ни омагьосва - и от балетния поиум, и от концертните сцени.Цялата тази интересна програма ще се "разстила" под палката на изключителния диригент Хория Андреску -  музикален директор на Симфоничния оркестър на Румънското радио, и диригент на Филхармонията „Джордже Енеску“, основател и диригент на камерния оркестър „Виртуозите на Букурещ“.  През 80-е и 90-е години Хория Андрееску работи като постоянен гост-диригент на водещи немски оркестри като Берлинския радиооркестър, Дрезденската филхармония и Държавната капела в Шверин. Често е канен да дирижира Берлинския Симфоничен оркестър (сега Оркестъра на Концертхаус), Берлинския радиооркестър, Гевандхаус в Лайпциг, Щутгартската филхармония, Виенските симфоници, Лондонската кралска филхармония, СО на Австрийското радио 

Арестуваха превантивно стотици демонстриращи в Париж

Френската полиция  арестува превантивно 100 души по време на поредна демонстрация в Париж срещу плануваните от правителството реформи в трудовия кодекс на страната, съобщи АФП. Това щеше да е вторият голям протест, воден от местните профсъюзи, от началото на Европейското първенство по футбол в страната. Миналата седмица, отново в Париж, се стигна до сблъсъци между полиция и протестиращи. Благодарение на съгласуване между властите и организаторите на демонстрациите, те се състоят в дни, в които няма футболни срещи в столицата и полицията не е извънредно ангажирана с възможни терористични заплахи. Днешният 1,6-километров регламентиран марш ще започне на площада пред Бастилията, където вече са ситуирани стотици екипирани полицаи, и ще продължи до бреговете на р. Сена. Повечето от превантивно задържаните са носили предмети, които можели да бъдат използвани, за да се замерят органите на реда, заявиха от френската полиция. По-рано днес френският президент Франсоа Оланд повтори намерението си социалистическото му правителство да въведе противоречивите реформи, които според хора в самата му партия съвсем не са социалистически. Мерките улесняват наемането и уволняването на хора и според различните протестни движения са изцяло в полза на бизнеса и лишават от права трудещите се. Консервативната опозиция от своя страна смята реформите за недостатъчно „гъвкави”, за да насърчат повече заетост и да улеснят предприемачите. Френският кабинет не може да събере достатъчна подкрепа за реформите в парламента, като сред противниците им са депутати от самата управляваща Социалистическа партия. Така правителството се принуди да въведе текстовете в законодателството с извънреден президентски указ на Оланд, заобикаляйки гласуването в парламента. Според профсъюзите мерките ще доведат до срив в работническите права, а някои студентски и ученически организации виждат провал в създаването на „истински” работни места за младите. Реформите обаче провокираха активизацията на далеч по-дълбоки леви политически движения в страната, включително такива с анархисти и антинституционален характер. За разлика от профсъюзите, те не само оспорват легитимността на промените в трудовия кодекс, разглеждани като покровителство за бизнеса, а критикуват цялостния характер на политическия процес и обществения договор заради върховенството на неолибералните икономически доктрини в тях. Израз на тези настроения станаха нощните протести „Nuit Debout” (Будни цяла нощ, още превеждано Будна нощ и Нощна стража), при които от края на март насам се окупират централни площади в големи градове. Предишната протестна демонстрация на 14 юни доведе до раняването на 26 полицаи, двама от които влязоха в болница. Органите на реда бяха нападнати от маскирани протестиращи. Сред демонстрантите по първоначални информации имаше 6 ранени. „Ще въведем реформите, защото е важно не само бизнесът да може да наема повече хора, но да бъде увеличено и обучението на кадри”, заяви Оланд преди демонстрацията в Париж. Според проучвания двама от всеки трима французи не са съгласни с промените в трудовия кодекс, които сега трябва да бъдат одобрени от горната законодателна камара – Сената. Протестите продължават от март и доведоха до редица мащабни демонстрации, както и до ефективни стачки в петролни рафинерии, железниците и авиокомпаниите.

Френският Сенат прие законопроекта за трудовата реформа на фона на масови протести

В Париж избухнаха сблъсъци между демонстранти, протестиращи срещу трудовата реформа, и полицията. Служителите на реда използваха сълзотворен газ и палки, за да отблъснат тълпата, сред която имаше и хулигани. На фона на масовото недоволство във Франция от действията на правителството, Горната камара на френския парламент одобри спорния законопроект за трудовата реформа. Френският Сенат одобри предизвикалия обществена полемика законопроект за реформа в трудовото законодателство. На 5 юли текстът ще бъде разгледан от депутатите в Националното събрание. Документът вече беше разгледан от долната камара и породи разногласия дори сред членовете на управляващата социалистическа партия. В резултат правителството използва конституционното си право и прокара законопроекта в Националното събрание на първо четене без гласуване. На 5 юли може да се наложи кабинетът отново да прибегне до такава процедура. Френските синдикати настояват властите да оттеглят спорната реформа, срещу която в страната от три месеца има бурни протести, продължаващи дори по време на футболното първенство. Силите на реда съобщиха, че са задържали над 80 хулигани по време на протестна демонстрация в Париж, срещу която бяха използвани сълзотворен газ и полицейски палки. По данни на полицията в протестни прояви в цялата страна са участвали около 64 000 души. Според най-голямата френска синдикална централа - Обща конфедерация на труда, в протести из цяла Франция са се включили около 200 000 души. Демонстрации против трудовата реформа имаше в Париж, Марсилия, Лион и Бордо. "Аз съм за правата на работниците, те да имат повече права от компаниите. Показахме достатъчно ясно на управляващите, че сме против този закон. Аз съм и против правителство, защото то показа, че е неспособно да се справи в тази ситуация", казва Александра Сапракес - студентка в Американския университет в Париж. Промените в Кодекса на труда дават повече права на работодателите при наемането и уволнението на работници, както и при изплащането на обезщетения. Една от най-спорните клаузи в закона е Член 2, който дава възможност на компаниите да преговарят директно за заплащането и условията на труд, което пък отслабва влиянието на профсъюзите в свещена за тях сфера.

Общината в Париж предприема акция срещу т.нар. "любовни катинари"

Общината в Париж предприема акция срещу т.нар. "любовни катинари", които двойките заключват по мостовете над река Сена. Катинарите загрозиха много от историческите мостове на Париж и трябваше да бъдат премахнати, за да не застрашат структурата на съоръженията. Сега градската управа на Париж ще поставя табели на френски и английски език с надпис "Изразете любовта си другояче!". 

Организаторът на нападенията от Париж и Брюксел е бил финансиран от белгийската социална система

Участниците в масовите терористични нападения от Париж и Брюксел са получавали социални помощи в периода преди да извършат нападенията си, установили белгийските финансови власти, за което пише „Уолстрийт джърнъл“. Най-малко петима от предполагаемите извършители на атаките, за които по-късно стана ясно, че са свързани, частично са били финансирани от щедрата белгийска социална система, заключват разследващите. Общо те са получили над 50 000 евро, или 56 000 долара.   Салах Абдеслам – мъжът, който се смята за организатор на нападенията от Париж и Брюксел и който успя дълго време да се укрива от правосъдието, е получавал помощи до три седмици преди ноемврийските нападения във френската столица. Общо той е получил 19 000 евро, съобщават източници, запознати с разследването. По това време той е бил съсобственик на бар, което според законодателството би трябвало да го направи негоден за получаване на средствата. Мнозина от участниците в един от провалените опити за нападение в Белгия също са получавали помощи, според съдия, който миналия месец изпрати в затвора повече от 12 души от тяхната клетка. Всички от заподозрените и участниците в терористичните нападения, които са получавали помощи от държавата, са граждани на Европейския съюз, съобщи БГНЕС. Разкритията за получаване на социални помощи от терористи повдигнаха редица въпроси в Европа. От една страна съвременната социална система е основно средство за борба срещу бедността и интегрирането на мигранти. От друга страна обаче властите се опитват да спрат всякакви потенциални източници на финансиране на терористични заговори. Ограничаването на финансирането за терористи е основна цел на властите в много държави. Но въпреки че основният фокус е върху блокирането на средства за „Ислямска държава“ основно от продажба на петрол и други макрофинансови източници, властите се опитват да ограничат и местното финансиране за малки клетки и т. нар. „вълци единаци“. Тази задача обаче е по-трудна, тъй като във втория случай става въпрос за значително по-малки суми. Според властите извършването на атаката в Париж от ноември е струвала по-малко от 3000 евро. Мигрантът от Тунис, който извърши атаката с товарен камион в Ница е платил 1600 евро за наем на камиона, съобщиха от прокуратурата. Сред другите източници за набиране на средства за терористичните нападения, до които са стигнали разследващите, са и измами със студентски заеми, застрахователни измами и грабежи. Миналата есен в Белгия разследващите установиха, че седмина заподозрени чуждестранни бойци, които са напуснали държавата и 15 души, завърнали се от Сирия, са получавали помощи за безработни. На петима, за които се предполага, че са в Сирия, са им прекъснати помощите, но за другите не са установени правни основания за това. Друг нападател от брюкселската клетка – Халид ел Бакрауи също е получавал помощи след излизането си от затвора. В Белгия хората, напуснали затворите, получават помощи, с които да им се помогне за по-нататъшната им интеграция в обществото. Именно по тази линия Бакрауи е взимал пари от държавата. През 2014 г. той е получавал и помощи за безработен. Общо нападателят, който се самовзриви в брюкселското метро през март, е получил 25 000 евро.